24 Май - Деньтъ на българската култура и писменость

[Nordwave]

24 май - Денят на българската култура и писменост

Всички наричаме този празник най-светлия, най-обичания – Празника на славянската писменост и култура. Това е денят, в който по-емоционално усещаме себе си като неделима част от световната цивилизация. Българското слово от древни времена има своята писменост, своя знак върху културното минало, настояще и бъдеще на света.
Но това е обобщеният знак на преклонение пред делото на братята Кирил и Методий, техните ученици и поколенията след тях писмовници, оставили следи в културната история на България и оттам на целия славянски свят.
Но 24 май е и личен празник за всеки един от нас – от спомена за първата научена буквичка до книгата, която за първи път ни е развълнувала и сме се преклонили пред таланта. Кирилицата е вече сред официалните езици на Европейския съюз, но дали красивият български е жив във всекидневието ни? И дали оставаме в цялостното си битие почтени към българския език и културата си? Риторични въпроси и повод за размисъл в Деня на писмеността и културата – 24 май.
"Върви народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови", са думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг. Думи, които често пъти изговаряме наизуст без дори да се замислим за смисъла и гордостта, които носят. Пеем химна на братята Кирил и Методий, независимо дали сме първолаци или техните баби и дядовци. Защото 24 май е символ на достойнство, традиция и духовност. Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която сме дали на света. Даваща самочувствие, образованост и културна независимост на "вси славяни". Традиция - най-дълго празнуваният ни празник в историята - вече повече от 200 години. Духовност - празник не на политици и военни, а на културата и науката. На хората, градящи устоите на нацията, на хората даващи ни идентичност и на тези, които възпитават поколенията след нас. В този ден се прекланяме и пред родителите си, които първи са ни прочели приказка, спомняме си учителите си, които пренебрегваме в годините. Припомняме си и самите себе си, като малки ученици пред прага на откритието какъв невероятен свят ни откриват буквите, нашите букви.
Светският празник за Св. Св.Кирил и Методий, който се развива като забележително българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата Свети братя, припомня БГНЕС. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов. След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста. С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и църква, се чества на един ден - 24 май.
Денят на Св. Св. Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот. Във всекидневието ни, белязано от противоречивите изживявания на прехода, ако ни липсва нещо най-силно, понякога дори до болезненост това е именно духовността и ценностите, които движат напред.
Но, ако има ден, който обединява, това е този ден – 24 май. Честит празник!

http://dnes.dir.bg/2009/05/24/news4497555.html

[Amenhotep]

Кирил и Методий

Български всеучилищен химн

    "Върви, народе възродени,
        към светла бъднина върви,
    с книжовността, таз сила нова,
        съдбините си ти поднови!

    Върви към мощната Просвета!
        В световните борби върви,
    от длъжност неизменно воден -
        и Бог ще те благослови!

    Напред! Науката е слънце,
        което във душите грей!
    Напред! Народността не пада
        там, дето знаньето живей!

    Безвестен беше ти, безславен!...
        О, влез в Историята веч,
    духовно покори страните,
        които завладя със меч!..."

    Тъй солунските двама братя
        насърчаваха дедите ни...
    О, минало незабравимо,
        о, пресвещени старини!

    България остана вярна
        на достославний тоз завет -
    в тържествуванье и в страданье
        извърши подвизи безчет...

    Да, родината ни години
        пресветли преживя, в беда
    неописуема изпадна,
        но върши дългът се всегда!

    Бе време, писмеността наша
        кога обходи целий мир;
    за все световната просвета
        тя бе неизчерпаем вир;

    бе и тъжовно робско време...
        Тогаз Балканский храбър син
    навеждаше лице под гнета
        на отоманский властелин...

    Но винаги духът народен;
        подпорка търсеше у вас,
    о, мъдреци!... През десет века
        все жив остана ваший глас!

    О, вий, които цяло племе
        извлякохте из мъртвина,
    народен гений възкресихте -
        заспал в глубока тъмнина;

    подвижници за права вярна,
        сеятели на правда, мир,
    апостоли високославни,
        звезди върху Славянски мир,

    бъдете преблагословени,
        о вий, Методий и Кирил,
    отци на българското знанье,
        творци на наший говор мил!

    Нека името ви да живее
        във всенародната любов,
    речта ви мощна нек се помни
        в Славянството во век веков!

Върви Народе Възродени:

[Hatshepsut]

Учени: Първото честване на Кирил и Методий е било в Шумен

Именити историци подкрепиха Шумен в спора му с Пловдив за това къде се е провело първото гражданско честване на братята Кирил и Методий, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона. Това стана на започналата днес в Шумен Национална конференция по археология "Пътуване към България", където доклад по темата изнесе академик Константин Косев, бивш зам.-председател на БАН, и бе прочетен научен труд на колегата му проф. Илия Тодев от Института за исторически изследвания на Академията. Според двамата историци

съществуват безспорно доказани сведения за гражданско честване на Кирил и Методий на 13 май 1813 година в Шумен, което е близо 30 години по-рано от другото документирано честване на братята, провело се в Пловдив.

Основно доказателство за това е писмо с дата 22 май 1813 г., написано от арменския пътешественик Минас Пъжъшкян и изпратено до Венецианската конгрегация, на която той бил член. Документът е намерен в началото на 80-те години на миналия век от Агоп Орманджиян при едно от посещенията му в библиотеката на Ватикана. "В писмото си той написал, че в Шумен е присъствал на градско тържество с театрално представление по случай празника на писмеността в чест на Кирил и Методий. От това писмо става ясно, че това събитие е станало преди 22 май, но е свързано с църковния празник, съгласно съществуващата отколешна традиция. Логично може да се предполага, че подобни светски чествания на Кирил и Методий е имало в Шумен и преди това, а дори е възможно да ги е имало и в други градове в страната, за които обаче ние историците нямаме факти и документи", каза академик Косев. Според него спор по този въпрос не може да има въобще. "Може да има различни интерпретации, но фактите са си факти. Има такъв факт през 1813 година и той няма как да не се признае", заяви още историкът. Още по-категоричен бе проф. Тодев, който в доклада си казва, че оспорването на факта за честването през 1813 година в Шумен е интелектуален разврат. "Днес коректността към историческите извори не е много на мода. Особено откакто коректността беше уволнена от училището на живота – вече не било важно какво пишеш или казваш за миналото, всичко било еднакво истинно или неистинно. Трябва да се върнем към понятията за истина и неистина и да уважаваме историческите свидетелства и историческата професия. Стига дилетантско оригиналничене на тема минало", пише Тодев. В конференцията участва и доц. д-р Димо Чешмеджиев от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". В своя доклад, озаглавен "Бележки за датата 11 май, като поменална за Кирил и Методий", той се усъмни в достоверността на писмото на Минас Пъжъшкян и поиска то да бъде наново преведено и изследвано.

http://www.klassa.bg/

[Hatshepsut]

Божидар Димитров: Няма славянска азбука, а българска! - Непрекъснато излизат статии на учени от Македония, които се опитват да натрапят тезата, че славянската азбука е всъщност македонска. Трябва ли да обръщаме внимание на подобни манипулации?

- Първо да направя едно уточнение, че славянска азбука не съществува. Ние самите сме си виновни, като сме наложили това понятие и сме приели, че 24 май е Ден на българската култура и славянската писменост.

Славяните са много и не всички пишат с това, което наричаме, още по-неправилно, кирилица. Защото създаденото от братята Кирил и Методий пък е глаголицата. И за да няма объркване, най-добре е да наричаме азбуката, която ползваме ние и още няколко славянски народи (поляци, хървати, чехи например също са славяни, но пишат на латиница), българска.

Македонската тема я отхвърлям категорично, защото тя не заслужава никакво внимание. Претенциите на западните ни съседи са предявени от  хора с интелектуална недостатъчност, и които са силно обременени и политически. Никъде в света този въпрос не се разглежда, няма нужда да го правим ние.


- Някои слависти по света я наричат българска, защо ние продължаваме да казваме на азбуката си славянска? Има ли изобщо спор по този въпрос?

- Дори и руснаците са се примирили по този въпрос, може би не случайно, и подкрепят нашата теза. Има и такива слависти, които защитават твърдението, че това е азбука, създадена за славяните.

Не. Азбуката е създадена през 855 г., точно за мисията на Кирил и Методий в България. Такива са историческите факти. Изобщо, ако има спор, той повече се води у нас и това е пак по чисто политически причини.

Знаем, че в Брегалнишката област азбуката им няма голям успех и по неизвестни причини мисията на братята е прекратена. Няколко години по-късно те са изпратени във Великоморавия, но със вече съществуващата българска азбука, с книгите, преведени на български език.

Те са били напълно разбираеми за великоморавците.  Пренесена е от тук набързо и в Русия, и Сърбия. Тези страни продължават да пишат на български, а не на съответните славянски езици, чак до XII век, тоест близо 300 години. Това е една писменост, която e с канонично разрешение на папството и на попската патриаршия и те не смеят да променят и една буква в нея.

С тази азбука в Русия се разпространява християнство. Същото е и в Сърбия. Едва XII в. започва лека-полека да навлиза славянски диалект.
В Румъния пък, една латиноезична област, голяма част от населението чак до XIX век  говори на българизиран латински. Тамошните историци, които работят с документите, оставени от канцелариите на влашките войводи, задължително трябва да знаят български език. Защото са написани на него.


- Има ли още спорове за произхода на братята Кирил и Методий?

- Едно е сигурно за тях – те произхождат от българско семейство,  тъй като никъде другаде не биха могли да научат български език и да превеждат сложната материя в богослужебните книги.
Българският език не може да бъде научен, както подхвърлят някои, на пазара в Солун, където двамата играели и където имало много български търговци. Това са пълни глупости.

Първо, децата на високопоставените служители на Византия не играят по пазарите. Второ, вярно е, че Кирил и Методий са учили в Магнаурската школа, но там няма факултет по славянска филология, тоест и там не биха могли да го научат.

Единственият начин е да го знаят от семейството си, а очевидно и баща им, и майка им са били българи. А и затова си има изрично сведение в думи на Кирил. Когато го питат защо се занимава с тази работа, той казва: ,,Аз произхождам от благороден род, приближен на царя". По това време има само един цар в Европа - българския, другите владетели са императори.

Така че и спорът за произхода на братята е излишен. Той е малко изкуствено създаден и осъвременен покрай политическата обстановка на Балканите. Националните държави Гърция, Сърбия, България, спорят за братята Кирил и Методий.
Тук искам да кажа, че бъркаме и когато обявяваме Византия за гръцка държава. Това е станало някъде през Възраждането, тъй като българите тогава са водели борба със Вселенския патриарх, а той се смята за последната жива частица на Византийската империя.

Византия не е гръцка държава и това и самите гърци си го пишат. Тя е държава на християнството. Тя е построена не на етнически, а на религиозен принцип. Тоест, в нея е проектирано Божието царство на земята. То е едно, а официозната доктрина и проекцията му на земята трябва да бъде една християнска държава. В тази страна мирно съжителстват гърците, арменци, грузинци, българи...


- Мислите ли, че трябва да има закон за българския език?

- Откровено казано, няма нужда от закон за защита на българския език. Имам ясно мнение по този въпрос и ще ви обясня защо. Със закон не се спира  взаимообменът между езиците.
Преди дни излезе речник с новите български думи след 1989 г. Той съдържа над 5 000 нови попълнения. Тоест само за 20 години тези думи са  ,,нахлули" в нашия език. Такива процеси е имало и в миналото, още от средновековието – в речника ни са навлизали турцизми, аваризми и т. н., в зависимост от това кой народ е влязъл на българска територия.

Добре, ще издадем закон и вместо ,,имидж" ще казваме ,,образ". Обаче може ли със закон във време на демокрация да се определи как да се напише определено изречение? Не може.
Вече станаха твърде много глобите – за цигарите например, а сега и за езика.

Мисля, че това е въпрос на българско съзнание – да използваме българското съответствие на една дума.
И ще дам един пример - веднага след 10 ноември вестниците започнаха да използват отдавна изчезналата от българския език турска дума ,,илач" – ,,Илачите поскъпнаха" и т. н. Това си е турска дума, изкуствено върната в обращение.

Всъщност колебая се, трябва ли да има подобен закон, или не.
Мисля, че също като закона за пушенето, ще бъде трудно изпълним и само ще се налагат безсмислени санкции на хората.
Въпросът по-скоро е защо културни хора в България – тези, които пишат, издават вестници, говорят по телевизията, не използват българските думи. Няма да изглеждат по-малко учени, нали?


- Вие наблюдавате отблизо и обществения живот. На какъв език говорят примерно депутатите в Народното събрание?

- Те са с различно интелектуално и образователно равнище и всеки говори по своему. Не мога да им дам обща оценка. Някои говорят много добре, други – не толкова. Което не означава, че казват непременно нещо по-смислено. Защото, ако човек реши, може да говори красиви думи, без никакво съдържание.


- Какво е отношението на вестниците към българския език?

- Доста безотговорно отношение имат, тъй като те искат да говорят, за да могат да бъдат чути, на разбираем роден език. И както правят някои политици, според мен напълно съзнателно, стесняват речниковия запас, с който се борави в един вестник.
Някои радиостанции например казват, че работят с максимум 1500 думи, за да могат да бъдат разбирани от хора, които не знаят добре съответния език.

И много медии в България постъпват така в момента, като боравят със сравнително малък речников запас, въвеждат разговорния стил, в което няма нищо лошо, стига да използват цялото богатство на езика.

Такива са времената.  Пазарът отхвърля тези, които искат да бъдат по-интелектуални, тъй като тогава пък словото им достига до по-тесен кръг от хора.
http://www.desant.net/show-news/24676/

[Hatshepsut]

Кирилицата е българска, не славянска!

Всички славянски народи посягат на делото на светите братя Кирил и Методий и го приписват за свое.

Обективните учени по света, независимо от разнообразното назоваване на езика ни като старославянски, църковнославянски, староцърковнославянски, винаги влагат едно и също съдържание в термините и фактически отчитат старобългарския им езиков характер. Отклоненията от това положение дълги години бяха редки. В Русия обаче беше създадена група от медиевисти, която целенасочено се опита тотално да ревизира схващането за българската народна основа на Кирило-Методиевия език. Тази основа бе максимално разширена, като в нея бе включен на първо място и руският език. Понеже групата прояви изключително шумна активност и създаде цяла школа от последователи, вече не е за пренебрегване фактът, че отново започна да се хвърля сянка на съмнение върху научната истина за родината на Кирило-Методиевия език.

Тенденциозността им, вероятно случайно, но много точно е формулирана в един от руските сборници, посветени на т.нар. древноруски език: ,,Да се откаже на древноруското общество самостоятелен литературен език – значи то да бъде превърнато в някаква византийско-българска сянка – нещо, което не намира никакво потвърждение във фактите и се основава на лъжливата представа за ниската култура и изостаналост на Древна Рус", огорчено признават руските учени.
Явно историческите факти се преглъщат трудно от руските езиковеди, независимо че много висококултурни нации по света и днес използват чуждестранни книжовни езици, без това ни най-малко да накърнява техния престиж и самочувствие.

Съществува още един важен аргумент, на който обикновено не се обръща достатъчно внимание от днешните изследователи. Става дума за употребата на естественото име на Кирило-Методиевия език през Средновековието от безпристрастните и незаинтересовани чуждестранни неславянски автори, пишещи за Солунските братя и за техните ученици. Неизкушени и необременени от национални ангажименти за измисляне на специализирани термини от типа на старославянски, църковнославянски, староцърковнославянски, източнославянски, рускославянски и пр. през вековете след Кирил и Методий (Х-ХVІІІ в.) гръцките книжовници използват две ясни етнични названия – славянски и български като абсолютни синоними. В гръцкия вариант от Климентовото житие на Теофилакт се говори за ,,род славянски, т.е. български".

В пространното житие на Климент Охридски на гръцки също е отбелязано, че първите преводи са направени ,,от гръцки на български". Същата мисъл е налице и в ,,Краткото житие на Климент Охридски" от Димитър Хоматиан, а тя е, че Свещеното писание е било ,,преведено на тукашния български диалект от Кирил". Българският етноним се открива в латински, арменски и др. Така Кирило-Методиевият език, възникнал върху българска народна основа (говорите в Солунско), след опита за изпълнение на културната си мисия в Средна Европа (Моравия и Панония) отново се завръща в своята родна среда (България), където създава своя златен век и утвърждава истинското си етническо име.

,,Азбуката, наречена "кирилица", е оригинално българско явление", казва за ,,Торнадо" историкът Пламен Павлов. ,,Определянето й като "славянска азбука" е неточно. Тази дефиниция се дължи най-вече на славистиката от първата половина на ХІХ в., повлияна както имперските амбиции на тогавашната руска държава така и от слабото познаване на балканските славянски народи по същото време. Още по-неприемливо е кирилицата да бъде наричана "руска", "сръбска" и т.н., независимо от широкото й навлизане в културата на тези и други страни и народи. Неслучайно руският император праща в края на 40-те год. на XIX в. Юрий Венелин по българските земи, за да разбере защо кирилицата е българска азбука и що за държава (и държавна история) са имали българите, та великата империя пише на техния език! Така че официално признаване на кирилицата за българска азбука в Европейския съюз не трябва да се възприема като акт, предизвикан от патриотични подбуди и емоции. Историческата истина е призната от най-авторитетните европейски учени. Обективният подход изисква научните постижения да получат официална санкция – признаването на кирилицата за български принос в европейската и световната цивилизация", заключава Павлов.

[Hatshepsut]

24 май – Ден на българската просвета и култура!


Паметникът на Кирил и Методий в гр. Пазарджик

Датата е 24 май и днес отбелязваме един от най значимите празници – Деня на българската просвета и култура. В следващите редове ще се опитаме да изтъкнем причините, поради които това честване съществува и до ден днешен, както и да ви разкажем малко за неговата история. Основният повод за празнуването на 24 май е създаването на първата българска азбука – глаголицата, от светите братя Кирил и Методий. Писмеността, създадена от солунските светци по-късно спомага за оформянето на кирилицата, която макар и изменена в годините се ползва и до днес. Кирил и Методий дават на България просвещение и знание, което съвсем скоро ще я превърне в доминиращ фактор на Балканите и в Европа, не само във военно, но и в културно отношение. Стотици години по-късно, близо 252 000 000 души още използват азбуката, чието начало е дадено от братята.

 Първите данни за честването на 24 май идват от далечната 1813г. Арменски източници говорят за празненства, състояли се в Шумен, които били посветени на деня на Солунските братя. Повечето български историци обаче се обединяват около становището, че за пръв път Кирил и Методий са почетени истински през 1851г., по инициатива на големия възрожденец Найден Геров. След Освобождението, значението на празника се засилва изключително много. Големи части от българските земи остават в пределите на Османската империя, нещо повече – в тези територии с годините започва масирана гръцка и сръбска пропаганда, с цел да се асимилира местното население. В този тежък период 24 май се превръща в една наистина обединяваща за българите дата, която сплотява техния дух и им припомня славното минало.

В днешно време ролята на Деня на българската писменост и култура е сякаш низвергната. Преди години обаче празникът е поддържал националния порив и огъня на геройското българско самосъзнание. В края на XIX век писателят Стоян Михайловски (племенник на Иларион Макариополски), написва стихотворение, което нарича ,,Химн на Св.Св. Кирил и Методий". Близо десетилетие по-късно, композиторът Панайот Пипков написва музика, която да приляга на творбата на Михайловски и така се създава песен, която става химн на българските училища. Тя остава и до днес и продължава да се изпълнява на ежегодните училищни чествания. Вероятно много от вас си спомнят текста и, чийто първи куплет започва с думите ,,Върви, народе възродени, към светла бъднина върви".

 Естествено, денят на братята не се отбелязва само в България. Почитат го и във всички други държави, където кирилицатасе е запазила като азбука, а делото на Солунските братя не е забравено. Сред тях е и съседната ,,република Македония", която обаче твърдо отстоява идеята че Кирил и Методий са македонци. В българския град Охрид още се съхраняват мощите на свети Климент и свети Наум – учениците на Солунските братя, които пренасят тяхното познание по българските земи.

 На деня на българската просвета и култура, както и на много други традиционни празници, днес вече не се отдава голямо значение. Именно в настоящата действителност обаче, 24 май е по-нужен от всякога – нужен е, защото устремът на един велик народ е изчезнал, изчезнали са и стремежите му. Без особена причина предимство получава глупостта, която се загнездява в главите и в сърцата на хората, понякога дори без тяхното желание. ,,Българска история" използва случая, за да честити празника на всички ученици и преподаватели, върху чиито плещи лежи най-тежкото бреме – бъдещето на собствения народ. Да пожелае много успехи и упоритост – както на тях, така и на всички българи, защото именно те са хората, чиято намеса и работа е нужна за да се върне отново онзи така бленуван, така далечен и сякаш забравен порив и стремеж към едно по-добро съществуване.

https://www.bulgarianhistory.org/

[Hatshepsut]

Върви Народе Възродени (The Anthem Of The Slavic Alphabet)

[Hatshepsut]

За първи път: Над 150 деца от Сърбия и Македония ще манифестират в София за 24 май

В програмата на посещението им са включени още запознаване с историческите забележителности на София и посещение на Зоологическата градина

За първи път в България при тържественото отбелязване на 24-ти май - Денят на българската писменост и култура, в тържественото шествие на учениците от столичните училища ще вземат участие и техните връстници от Сърбия и Македония.

Инициативата се организира от Министерството на образованието и науката и от Държавната агенция за българите в чужбина.

Повече от 150 деца от западните ни съседски държави ще присъстват на традиционното дефиле в Столицата.

Планирана е среща на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, г-н Петър Харалампиев с децата на нашите сънародници от чужбина.

В програмата на посещението им са включени запознаване с историческите забележителности на София и посещение на Зоологическата градина, която отбелязва своята 129-годишна история от създаването си по времето на Княжество България.

http://www.desant.net/show-news/45107

[Hatshepsut]

Цитирам коментара на председателя на Агенцията за българите в чужбина - Петър Харалампиев:

За първи път в България в София при тържественото отбелезване на 24-ти май - Ден на българската писменост и култура, во тържественото шествие на учениците от столичните училища участвуваха и нашенци от Западните покрайнини(Сърбия) и Македония!!!
Инициативата се организира от ДАБЧ и МОН!
Повече от 150 деца от Царибродско, Пиротско, Босилеградско, Скопско, Щипско участвуваха на традиционното дефиле в българската Столица.
Всички наши малки сънародници с голема радост получиха национални трибагреници, които гордо вееха по жълтите павета, след това имаха обед , а в програмата на посещението им са включени запознаване с историческите забележителности на София, както и посещение на Зоологическата градина, която отбелязва своята 129-годишна история от създаването си по времето на Княжество България!

[Hatshepsut]

Днес е 24 май - празник на нашата азбука и на българската просвета и култура. Празникът на светите братя Кирил и Методий е чисто българска патриотична инициатива на нашите деди от епохата на Възраждането, опора на българщината в борбите за национално освобождение от турско и гръцко иго. И в свободна България, чак до наши дни 24 май е символ на българския дух, просветата и знанието.
Честит национален празник на всички българи!

[Лина]

ОУ ,,Отец Паисий" – с.Врачеш, конкурс за детски рисунки

Днес имаше интересно интервю с проф. Игнатов по радио "Фокус" той сподели виждането на чужд историк (чието име забравих), който определил българското културно въздействие върху съседни и далечни на нас страни и народи след IX век като "българската радиация".

И наистина, ако се замислите ще се убедите, че няма друг народ освен нашия, които празнува своя Ден на българската култура, просвета и писменост.
Имаме тази уникална възможност да честваме 24 Май, защото е ясен произхода на нашата писменост, ясни са патроните, които честваме във връзка с нея.
В никакъв случай не искам да подценявам латиницата, арабското писмо, йероглифните писма и прочие, но тяхната древност размива знанието за техния произход.

[Hatshepsut]

Честит празник на българската писменост, просвета и култура!
Честит празник, български учители!
Останете строги като живота и мъдри като книгата, защото Вие сте хората, които ни карат в нас никога да не стихва жаждата за знания и духовно усъвършенстване! Нека благодарността, радостта и жаждата за знания в детските очи никога не угасват. Нека винаги да ви гледат с обич и обожание!
Днес слънцето по-ярко се издига
Събуждаш се със радост и копнеж.
Днес празник е на българската книга,
която тъй обичаш и четеш.

[Шишман]

Така се отбелязва тоя празник: облечени в  народна носия

[Лина]

[Шишман]

[FELDMARSCHALL]

Погрешно се говори за празника на българската просвета и "славянската писменост". Празникът е на българската писменост. Както знаете някои славянски народи пишат на латиница (поляци, чехи, словаци и др.), не на кирилица, а в същото време в Монголия (които няма как да са славяни) ползват кирилицата. До миналата година и казахстанците (тюрски народ) също пишеха на кирилица.