• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Amenhotep

Петко Славейков

Започната отъ Amenhotep, 01 Авг 2018, 08:04:02

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

културапоезиявъзраждане

Amenhotep

Това е една много силна и поучителна басня на П. Р. Славейков!

Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.
И ето те са впрягат,
напъват са, напрягат,
ей тъй, че ще са пукнат чак,
а пустите кола не мръдват пак.
Те можаха покара
най-лесничко товара,
но на, орелът кат крилат
все теглял нависоко,
кир Рачо - теглял наназад,
а щуката - в дълбоко.
Кой крив, кой прав - не знам,
Товарът и до нине там.
Несговорна дружина - не могат си почина

Hatshepsut

Не сме народ

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

Hatshepsut

Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ.

Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са. Облеклото на тези хора е по последната мода, а животът им - подражание на европейския. Думите им са за големи работи и желанията им клонят към високи положения. За достойнството им не питай, те се считат достойни за всичко, без най-малко приготовление и без положителни способности.

Тези хора забравят де живеят, на кой народ принадлежат и какво е състоянието на този наро. Като гледат на това състояние, те не познават и нуждите на народа, а слугуват на цели, които са почти всякога противоположни на народните.

Когато влезеш в някой български град, ти ще се смаеш пред тези български глави на европейски манер. Те ще ти говорят с някакви безразборно избрани по вестниците думи и ще се мъчат да ти внушат, че те са не като другите.

Ако бяха се спрели тези глупави претенции само на това, само на думите и дрехите, ний не бихме казали ни дума, защото всякой е всободен да живее и да се облича както ще. Но претенциите се простират по-надалеч; те се вмъкват в общите ни работи и докарват, гледай ти, лошавини. Това последното ни кара да поговорим на читателите си за тези, от тази пасмина, наши сънародници.

Като не приличат на народа по външност, тези хора си намислили, че не му приличат и по вътрешните си достойнства. Народът е за тях куп от глупави твари: а те самите са разумът и главата на тази безсмислена маса. Каквото главата стои над тялото, тъй и те искат да стоят над всичкия народ.

Еднъж погрешни в мислите си за себе си, тези ховра на всичко ще гледат и гледат погрешно. Те понечват оттам, дето да прибират работите в ръцете си, да разправят всичко и над всичко да стоят. И тъй дохожда, че те се турят начело на обшествените и народните ни дела; навсякъде почти общинските работи са в ръцете на таквизи самомнителни управители и затуй са и тъй управени и отиват толкоз добре, както ги виждаме.

Колко пътя ни се е случвало да чуеме от тези високо достойни хора, че на събранията не трябвало да се викат простите хора (народът), защото нищо не разбирали. Но, господа самоуправници, същото това, дето казвате, че народът е прост, трябва да ви кара да го приемете в събранията, щото вашите светлини да осветляват и него и да го изваждат от невежеството, за което го презират.

Ний страдахме и плакахме от едновремешните чорбаджии, но изпаднахме на по-лоши. Старите чорбаджии угаснаха на много места; на чорбаджилъкът, гледаме, че угаснува... Мястото на старите заловиха млади чорбаджии, които се носят по европейски и без да разбират от нищо европейско. Тези млади чорбаджии са, които се считат за най-достойни между българите, само и само защото са облечени по модата и знаят да лъжат много по-безсъвестно от старите чорбаджии, още и без да се причървяват; те са, които замазват очите на света с няколко книжни думи и покриват с думите си най-дебелото невежество в делата на обществото; те са, които употребяват общите работи за средства към високи положения; теса, които напущат скромните, но почетните си занятия за чорбаджилъка и за месечните заплати: пт тях са, които подкопават желания и стремления, за да спечелят благоволението на началството и да станат стражари на народа си; те са, които отстраняват днес народа от общите работи и които показват едно тираническо своеволие. С една дума, те са, които висят днес на врата на народа наместо старите до вчера чорбаджии.

Когато сравни человек делата на старите чорбаджии-изедници с делата на младите чорбаджии-модници, у последните ще се намерят по-големи мерзости.

Злините на старите чорбаджии рядкоса закачали повече от една община, но злините на днешните чорбаджии закачат цял народ. Безмерното честолюбие на тези чорбаджии се простира на всичките работи и всичко закача: общите дела на цял народ, вестникарството, училищата, черковните дела - всичко подпада по тяхното злоупотребление, от всичко строят подножието на своето въздигание.

Инак не може и да бъде. Когато едни хора не познават себе си и народа си, когато те искат да живечт не по заслугите си и достойнствата си, а по примера на по-горните от тях, тогаз не ще съмнение, че всичката им деятелност ще бъде вредителна. За да получат средства за своя живот и големи заплати без положителни достойнства, те трябва да употребяват в дело най-долните качества като: лъжа, лицемерие и други, още по-добри от тях.

Еда са малко теготиите на народа, та трябва и самите синове, които е той родил, да го натоварят с още нови? Наместо да вървим с народа и да споделяме всичките му нужди и лишения, наместо да му помагаме с всичките си сили в удовлетворението на нуждите и в облекчението на лишенията му, ний оставяме народа в калът, а сами се вьздигаме нагоре, като стъпваме на гърба му. За да живеем като по-горните, ний правим всякакви мерзости и съсипваме цял народ. Ний не щем да знаем за състоянието на народа и не мислим - нашият живот прилича ли колко-годе с живота на народа и съгласява ли се с него.

Че нашият живот е пълно противоречие на народната патриархална простота, че нашата охолност, купена със задушавание на нравстваното чувство, е голяма несъобразеност всред народната оскъдност - за това ний не си ни помисляме. Ний искаме нам да е добре, а целият народ, ако ще, и на огън изгоря.

Ако ни слушат, ний сме най-умните в народа; а пък нямаме ни толкоз ум да разберем на какво приличаме с европейската си боя върху платното на народния живот. Имаме ум да се ползваме от лъжата, но нямаме ум да разберем, че лъжата не завожда надалеч и че благополучието от лъжа тъкожде лъжовно.

С искането си да се покажем европейци ний се явяваме добри маймуни, които вършат всичко по подражание и на които всичкото изкуство състои в някакви играчки за услаждане на зрителите-господари.

Умният човек никога не живее по примера на другите. Той всякога гледа своите средства и се съгласява с обстоятелства, които окружават народа му. За умния человек е несносно това, дето народът да живее просто и да се бори със сиромашията, а той да се гордее с модните си дрехи, с престорения си живот и незаконна разкошност. За него това не е человещина!

И нес паведливо, и омразно е да ламтим за почести, за да се отделим по-скоро от народа и да се възправим над него; но неразумието не ни оставя да видим тази голяма несправедливост. Ний сме запнали нагоре и не снемаме очи да погледнем и надолу. Ний гледаме само онези, що са над нас, що са по-богати, и по-охолни, и всичките ни грижи са - как да се възкачим до тях.

Да погледнем надолу и да видим бедните и претеснените, на това не се решаваме. Ако бихме хвърляли очи надолу, ако бихме гледали по-често оскъдността до най-долните й степени, тогаз ний мн-малко бихме противоречили в общия живот на народа, по-малко бихме бягали подир чорбаджилъка и европеизма и по-малко бихме обременявали народа. Тогаз ний щяхме да бъдем благодарни от своето скромно положение и не щяхме да го меняваме с безсъвестност. Тогаз ний бихме имали по-голяма человещина.

Тогаз ний бихме се държали о народа с двете си ръце и никога не бихме желали да се въздигаме без него. Тогаз нашето деление от народа щеше да ни се покаже във всичката си отвратителност...

Человек не е безумно животно, но същество разумно и общежително; той не може да примине без подобните нему ни една минута. Още по-малко може той без тези, които говорят неговът език, които го обикалят от вси страни. Но като има нужда от обществото и като получава неговите помощи на всякой час, на всяка стъпка, той с това се задължава, обвързва се с длъжности към това общество. Обществото има право да чака от него изпълнението на тези длъжности и да не прощава николу тяхното пренебрежение.

Додето человек се счита член на едно общество, той трябва да дели и злото, и доброто на това общество. Който се показва член само тогаз, когато има да се ползува, а в тежките минути оставя обществото и дори отива срещу неговите интереси, той не трябва да се счита за част от обществото и не трябва да се казва, че принадлежи на еди-кой си народ. Обществото трябва да отсича от себе си таквизи членове и да ги покрива с всеобщо презрение.

Просим извинение от всички онези, които не са тази пасмина, за която си позволихме да поговорим.

"Македония", 1871г.

Hatshepsut

#3
"Трябва да изповядаме, че българите никога не са се лишавали от храброст и смелост, но всякога почти, а най-вече за времето, за което говорим, липсувала им е всяка инициатива за самостоятелно предприятие, нямали самоувереност в своите начинания, затова все гледали да наблегнат главата си на чужди плещи. Те били верни и предани на чуждите интереси, гинели за тях, като се считали уж по-сигурни в сполуката и по-малко отговорни в случай на несполука, но това не е освен в следствие на неразвитието им. От това настроение на българите се възползувало най-напред турското правителство. От него се възползували тоже и домогателите на аянските постове, от него се възползували най-подир и разбойническите шайки на кърджалиите..."(П. Р. Славейков ,,Исторически разкази от миналите времена")

http://www.promacedonia.org/vm/vm_zakl.htm

Hatshepsut

Татковина

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.
 
Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.
 
На уста ми сладка дума -
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!
 
Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.

Hatshepsut

На 15 юни 1863 година в Цариград излиза първият брой на вестник ,,Гайда".



"Кому не е драга земята на отците и дедите му? Кому не е свидно това място дето почива прахътъ на бащите му и дедите му дето ще ляжятъ костите му и дето ще живеят децата и внуците му?"  (Петко Славейков)



Редактор на вестника е Петко Рачов Славейков.
Последният брой на в."Гайда" излиза на 15 април 1867 г. Вестникът е спрян от турската цензура за периода 24 април 1865 г. - 1 януари 1866 г. След подновяването излиза като филологично списание, ,,нравствената цел на което ще е със занимателното си съдържание да приучи на прочитание нашите съотечественици".

Първото публикувано стихотворение на Христо Ботев - Майце си, е отпечатано в последния брой на ,,Гайда".
 Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и общественик. Роден през 1827 г. в Търново. Ученик на Емануил Васкидович. Издирва и събира около 2 263 народни песни. Като учител в Търговище издава български сатиричен вестник ,,Гайда". След като работи известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен през 1864 г. да редактира българския превод на Библията (на източно българско наречие) от Българското библейско дружество,[2] наред с Албърт Лонг, Илайъс Ригс и Христодул Сичан-Николов, чийто цялостен превод бил отпечатан през 1871 г. в Цариград.
За значението на тяхното дело пише Пенчо Славейков: ,, Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание.
В анкета, организирана от СБЖ сред журналисти от българските национални медии, проведена през 2003 г. и посветена на 140-годишнината на вестника, ,,Гайда" е посочен на първо място в отговора на въпроса "Кои са 15-те най-значителни български хумористично-сатирични вестници и списания през периода 1863-2003 г.?"

Hatshepsut

#6
ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА НА БЪЛГАРИНА КЪМ РУСИЯ

Посвещава се на руския народ
 
Руский цар е на земята
най-велик, над всички пръв,
русците са наши братя,
наша плът и наша кръв.
 
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!
 
Руска сила, руска воля,
руска кръв и руский пот
ще избавят от неволя
наший падналий народ.
 
Бог поддържа крепка мишца
и ръка спасителна;
той е вложил ней в десница
сабя отмъстителна.
 
Нам Русия е надежда,
руский цар е наший спас -
никой друг не ни поглежда,
не помисля зарад нас.
 
Немци, френци, англичани
наши са враждебници,
дружни с нашите тирани,
с нашите изедници.
 
Спекуланти са омразни -
интерес им покажи,
че да виж дела проказни
и чифутски в тях лъжи.
 
Род и вяра е идея
за Русия най-света;
нейний подвиг е за нея -
благородна й целта.
 
Със Русия днес съгласни
да застанем брат до брат
и да станем сопричастни
в този неин подвиг свят.
 
Долу всички спекуланти,
да сломи се техний рог;
да смирят ся интриганти,
да живее руский бог!


*Стихотворението е написано през март 1877 г., по време на обявяването на Руско-турската война.

sekirata

#7
П.Р. СЛАВЕЙКОВ - НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная!" "Аз не мога!" - общ е глас,
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можем, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си ихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърни,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика: яман ни е нам хала,
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша...



** Това е стихотворение по повод. Дори съставлява част от уводната статия на вестник "Напредък" (1875). Тази статия била писана по повод годишното събрание на цариградското читалище, не което присъствували много малко от неговит членове. В статията Славейков пише: "...окаеното състояние, в което се виждаше да се намерва заведението. Допълняха не вече печалната, а грозната картина на зрелището... Гледахме и нямаше кого да изберем! Избрахме и нямаше кой да приеме! Това грозно, това злокобно настояще помрачаваше всякой светъл поглед към едно по-утешално бъдеще и ние не можехме на този част да се не разразим пред събратията си в тези жестоки излияния на чувствата си." След тези думи следва стихотворението.

* Славейков служи дълги години на народа си преди да се обърне така жестоко към него. Възрожденското чувство към народа е пълноценна смес от синовна благодарност и бащинска загриженост. Симеон Радев великолепно е казал, че след своите трудове по събиждането на нашия народ старият Славейков е гледал на него "като на свое дете".

* Поводът на стихотворението напомня за упадъка на просветителната работа в Цариград след бурен разцвет - в подем е вече революционното движение, това е годината на Старозагорското въстание, през следващата е Априлското.



А.Х.Т. sekirata cekupama
На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Петко Славейков "Български пословици":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=17

...както и книгата на Вера Бонева "Архивът на Петко Р. Славейков. Ръкописно наследство":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4499

Hatshepsut

#9
Никола Бенин: "За хубостта на жените" от Петко Рачов Славейков
или началото на еротизма в българската поезия

В творбата на Петко Рачов Славейков "За хубостта на жените" типично мъжката азова позиция има за цел да представи женската чародейност не от естетическа, а от еротична гледна точка. Колкото и неопределено да е понятието "еротизм",  в случая е ясно, че поетът без свян представя своя идеал за женското тяло, което предизвиква желание за "либене". Три пъти по три са чертите на това тяло, които пораждат мъжката страст или казано с езика Зигумунд Фройд – на половия нагон. В този смисъл мъжкият поглед разпознава женската хубост като изкушение, което трябва да се изпита от ергените. Лирическият Аз, в ролята на опитен съветник, "дето от женско" разбира, притежава способността да разкрива тайни и да прониква в същнсти относно хубостта на женското тяло. Така поетът Петко Р. Славейков изгражда еротичния образ на жената като изведено обобщение на някакъв мъжки опит. Така обобщително ориентираната оценка на женското тяло води до изграждането на универсален идеал за жената, която поражда еротични желания. Според Анна Алексиева: "Както може да се предположи, Славейков е първият, който активизира езиковия пробив, именувайки българското еротично пространство. Като въвежда еротичната тема в поезията ни, той моделира както плана на съдържанието й (преодолявайки традиционните табута, които маркират половата сфера), така и плана на израза (изпробвайки възможностите на родния език, българските словесни конструкти и употреби на сексуалното)1.

Литература:

1 Алексиева, А.  Еротичната поезия на П. Р. Славейков и българското каномоделиране. Електронно списание LiterNet, 02.01.2007, № 1 (86)




За хубостта на жените

Слушайте, вие ергени,
моето славно ученье,
дето от женско разбирам
в що им хубостта намирам.

Сладките тези гадинки
– говоря зарад жените –
дарбите са им по тринки,
в това число са честити.

Който ша либи, да гледа
долнята тази нареда
и да избира по нея
своята драга лилея.

Три път по девет неща са
женска напълно прикраса:
бяло и черно й червено,
дълго и късо и средне,
тънко, дебело и тясно.
Нека ги кажем по-ясно:
бяла да бъде светлива
кожата, дет ги покрива,
еще и тези пък двете –
зъбите, казвам, нехтьете.

Черни да бъдат тез трите:
първо и първо очите,
веждите буйни и вити
и на главата космити.

Али да бъдат червенки
зрънцата, дет са на ненки,
устните – драги и сладки,
странички – чисти и гладки.

Дълга да бъде косата,
тънкия кръстец в снагата,
въздлъжки малко ръцете
и да са равни и двете.

Мерни да бъдат и средни
двенките ненки изредни,
още носеца, лицето –
на красотата сърцето.

Къси да бъдат и славни
зъбките прави и равни,
крачката от коленете,
още ушите и двете.

Тънки да бъдат тез трите:
вред по снагата космите,
пръстите, казвам, и устни –
секиму драги да кусни.

Пълни да бъдат дебелки,
мекички като къделки,
кълките, дебелините,
под коленете прасците.

Тесни да бъдат чудесни,
пак до три неща известни:
двете ги зема печата,
кръстеца, още устата,
третето сами проумейте,
да го печатам недейте –
то са на песен не казва,
нито на печат излязва.

Петко Славейков
Informative Informative x 1 View List

Hatshepsut


Лина

#11
През 2022г. се отбелязаха 150 години от Българската Библия - превод на Славйков

Инициатива за превода

Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Чак 9 години по-късно с покровителството на император Александър I се основава ,,Руското библейско общество", председателствано от княз Голицин – най-влиятелната личност в императорския двор[ :wink: ].

Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие.

....В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело. След като текстът е окончателно завършен, започва работата по отпечатването му. Третият том на Стария Завет е приключен и публикуван през първата половина на 1864 г. До 1865 г. работата по Новия Завет е завършена и неговото ново издание излиза от печат през 1866 г.

До този момент изданието на Новия Завет и публикуваният частично Стар Завет са вече добре познати и търсени сред българското население. В Пловдив се продават 3624 екземпляра на Новия Завет за един месец. През 1863 г. други 895 екземпляра били продадени за период от седем месеца. В Ески Загра (Стара Загора) 800 броя са продадени само за един месец. В средата на 1867 г. първите три тома на Стария Завет са разпродадени и започва отпечатването на нов тираж.

През 1865 г. последните поправки по Новия Завет са завършени. Следват ревизия на Стария Завет с цел съгласуване с граматиката на езика и публикуване на цялата Библия в малък формат.

Първо издание 1871г. отпечатано в Цариград може да се види на https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F





Юбилейно издание посветено на 150-годишнината от отпечатването на пълния цялостен превод на Библията


Hatshepsut

Петко Р.Славейков -"Изворът на Белоногата"- Богдан Дуков

Петко Рачов Славейков (1827-1895) е български поет, публицист, фолклорист и политик.През 1873 г. създава известната поема ,,Изворът на Белоногата".


Hatshepsut

Петко Р. Славейков - "Не пей ми се...", рец. Богдан Дуков

Петко Рачов Славейков (17.11.1827 – 1.07.1895) е български поет, публицист, фоллорист и политик.  Елегията «Не пей ми се» е сред най-представителните и обществено значими стихотворения на гражданска тематика, написани от поета.


Hatshepsut

Две моми

Две моми ме либеха
и при мене идеха.
Както му е адетя,
аз ги либех и двете.

Време доде и стана,
днес не зная горкана
коя от тях да зема
или коя да не земам.

Едната е пъстроока,
руса ѝ е косата
(руси ѝ са космите),
а другата черноока,
кат ябълка клоната
(ябълки гърдите).
Ах, да можех аз клетий
да ги зема и двете.

1884

Hatshepsut

Статия на Петко Славейков


Similar topics (1)

82

Започната отъ Hatshepsut


Отговори: 14
Прегледи: 1507

Powered by EzPortal