• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Ранъ Босилекъ

Започната отъ Hatshepsut, 26 Сеп 2018, 05:39:15

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

културапоезия

Hatshepsut

Годишнина от рождението на Ран Босилек

На 26 септември 1886 г. в Габрово е роден Ран Босилек (псевдоним на Генчо Станчев Негенцов) - български писател. Ран Босилек (Генчо Негенцов) завършва Априловската гимназия в родния си град Габрово 1904 г., където след това е учител (1904-1908 г.). Следва славянска филология и право в СУ "Св. Климент Охридски" (1908-1910 г.), завършва право с докторат в Брюксел (1916 г.). Известно време е адвокат, но интересите му към литературата го откъсват от тази професия.

Участва в редактирането на списание "Светулка", редактира вестник "Врабче" и сп. "Детска радост" – едно от най-известните детски издания в България. Редактор е в издателство "Хемус". Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. За пръв път печата детски стихове и приказки през 1906 г. в списание "Светулка". Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Умира на 8 октомври 1958 г. в София.

http://calendar.dir.bg/inner.php?d=26&month=9&year=2010&cid=&sid=&eid=27109


Всичко за Ран Босилек

Когато през 1928 година построява малката къща на улица "Цар Иван Асен II "  в София, Генчо Негенцов  вече е известен като Ран Босилек.
Завършил е  Априловската гимназия в родното си Габрово, славянска филология и право в Софийския  университет  и е защитил докторат по право в Брюксел. Разделил се и с учителстването, и с професията на адвокат, и открил в себе си  рядката дарба на лирик и прозаик, а обичта към децата го кара да им посвети голяма част от талантливото  си творчество.
Писателят редактира ред детски издания. Сред по-известните са "Светулка", "Врабче", и разбира се, "Детска радост" на издателство "Хемус".  Посветилият  душата си на литературата творец не се колебае и ипотекира къщата си срещу сума, която дарява на закъсалото издателство. Така че след смъртта му през 1958 година семейството  му наследява ипотека.
Музей на писателя никога не е имало. Една съвсем  къса уличка в Лозенец  носи неговото име. А навремето, очевидно заради всеобщата обич на Ран Босилек към децата, с неговото име е назован и домът за деца, лишени от родителски грижи.  Интернатът носи името "Ран Босилек" от 1964 до 2000 г., след което е преименуван на "П.Р.Славейков". Официално разяснение за промяната на името никой не е  счел за необходимо да даде на наследниците на Ран Босилек.
Докато социалното заведение носи  името на  дядо й, известната говорителка на ЦИК и адвокатка Ралица Негенцова - внучка на писателя, всяка година прави дарения за децата от интерната.  Периодът, който си е определила за благотворителност е между 26-ти септември и 8-ми октомври - първата е рождената дата /1886 г./, а втората - на смъртта на Ран Босилек. Госпожа Негенцова не се е отказала от тази своя традиция, на която никога не е давала обществена гласност. Тя и сега от джоба си запълва дупки, но в други детски градини и училища.
Ран Босилек обичал да си прави импровизирани анкети: случайно срещнати хора на улицата питал дали знаят кой е написал "Облаче ле, бяло". Когато му отговорели, че това е народна песен, бил доволен и казвал, че по-голямо признание не може да има, разказва внучка му. Но това не значи, че творчеството на известния български писател може да бъде пренебрегвано.

Я кажи ми облаче ле
бяло
от где идеш де си ми
летяло?
не видя ли бащини ми
двори
и не чу ли майка
да говори?
Що ли прави мойто
чедо мило,
с чужди хора, чужди
хляб  делило?
ти кажи й облаче ле бяло,
че жив и здрав тук
си ме видяло.
И носи й от мен
много здраве.
Много мина, мъничко
остана,
наближава в село
да се върна,
да се върна майка
да прегърна.


Тези нежни стихове Генчо Негенцов пише, когато като студент в Брюксел е обзет от носталгия по родината. Силви Вартан  ги изпя на големия си концерт в София през 1990 г.  и оттогава песента стана известна като химн на българските емигранти.
Песента доста често се обявява за стара градска песен. От едноименния албум на Дони и Момчил разбираме , че текстът е на Лиман Франк Баум-Ран Босилек.
Лиман Франк Баум е автор на детския роман "Вълшебникът от Оз"... Доживяхме да чуем и че "Облаче ле бяло" е македонска песен - тази грешка, уви, е факт в диск, който в момента е на  пазара.



Ран Босилек навярно би бил доволен, че издателство "Посоки" обявява неговата "Дядо вади ряпа" за народна приказка. За такива обикновено минават и написаните от твореца "Косе Босе", "Патиланци", "Жива вода", "Неродена мом"... А дали би се  забавлявал да прочете, че "Бяла спретната къщурка" е от ...
Уинстън Чърчил! Това става ясно от едноименното издание  на "Парнас" и по-точно от рекламата за него в интернетския  book.store.bg. Естествено става дума за известното стихотворение "Родна стряха":

"Бяла, спретната
къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях....
Къщичке на дните
златни, кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

На Ран Босилек също е

"Родна реч, омайна,
сладка, що звучи навред
край мен; реч  на мама
и на татка,
реч, що мълвим
всеки ден..."

- нищо, че някои смятат за автор Вазов... 

дата: 26.09.2010

автор: Албена

http://www.teenproblem.net/school/s/15476.html



* Я, кажи ми, облаче ле бяло...

Облаче Ле Бяло - Силви Вартан



ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО - ДОНИ И МОМЧИЛ



Райна И Иван Дяков - Я кажи ми, облаче ле бяло


Hatshepsut

Роден е на 26 септември 1886 в Габрово.



Баща му Станчо е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Генчо е седем годишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881-1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888-1943) - физик, метеоролог, създател на метеорологията във военно-въздушните сили (ВВС).

Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904-1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение ,,На косичка", което било публикувано в списание ,,Светулка" през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908-1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.

Участва в редактирането на списание ,,Светулка", редактира вестник ,,Врабче". Редактор е в издателство ,,Хемус", където се издава сп. ,,Детска радост" – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България.

Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.

Умира на 8 октомври 1958 година в София.

Hatshepsut

Годишнина от рождението на Ран Босилек


Ран Босилек (псевдоним на Генчо Негенцов) е роден в Габрово през 1886 г. Завършва Априловската гимназия и известно време е учител. Следва в Софийския университет, после в Брюксел (право). Редактор на популярното списание "Детска радост". Автор е на "Косе-Босе" (1923), "Чик-чирик" (1925), "Патиланчо" (1926), "Баба Меца" (1928), "Патиланчо Данчо" (1929), "Палави ръчички" (1945), "Родна стряха" (1964) и др.

Ран Босилек е български писател, поет и преводач, чието истинско име е Генчо Станчев Негенцов.

Той е роден на 26 септември 1886 г. в Габрово, България. Писателят завършва известната Априловска гимназия в родния си град през 1904 година, след което за кратко работи като учител. Именно за своите ученици той написва първото си детско стихотворение "На косичка", публикувано в сп. "Светулка" през 1906 г. Образованието му продължава в София, където следва право и славянска филология в Софийския университет. През 1916 г. Ран Босилек завършва право с докторат в Брюксел, Белгия и започва работа като адвокат, но открива своето истинско призвание в писането за деца.

Дълги години работи като редактор - първо на списание "Светулка", след това на вестник "Врабче" и списание "Детска радост", което е едно от най-популярните детски издания в България по това време.

Приносът на Ран Босилек към развитието на българската детска литература е огромен - той е сред създателите на художествено оформената детска книга в България и едва ли има българин, който да не е чел "Косе-Босе", "Палави ръчички", "Родна стряха", "Патиланско царство", "Родна реч", "Я кажи ми, облаче ле бяло".


РОДНА РЕЧ

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

Ран Босилек умира на 8 октомври 1958 г. в София.

Произведения:

На косичка (1906)
Я кажи ми (1916)
Косе-Босе (1923)
Кумчо Вълчо (1924)
Кума Лиса (1924)
Чик-чирик (1925)   
Патиланчо (1926)
Баба Меца (1928)
Палави ръчички (1945)
Родна стряха (1954)
Мечката и мравката (1960)
Задави се мецана (1962)   
Родна реч (1970)
При месеците
Мъж и жена
Патиланско царство (1980)
Патиланци (2005)

http://www.montanalib.com/index.php?option=com_content&view=article&id=189&Itemid=261&lang=bg

Hatshepsut

Ран Босилек - «Из моя живот»

Бях ученик във второ отделение.
Учеше ме учител, но съжалявах много, че не ме учи русокосата учителка на трето отделение. Тя събираше често своите ученици извън учебните часове и им четеше приказки и разкази от книгите в училищната библиотека.
Една събота следобед тая учителка свика ученици и от нашето отделение, да ни чете приказки и разкази. Седях на първия чин и чаках със затен дъх. Учителката взе новата книжка на списание "Звездица" и почна да чете приказката за "Чудната кутийка". Кой не зная тая приказка за доброто момченце, което прибира вкъщи куче, котка и жаба. Благодарните животни го сдобиват с чудна кутийка, от която то получава, каквото пожелае.
Чувал бях по-рано тази приказка. Но сега учителката я прочете толкова хубаво, че и кучето, и котката, и жабата, и черният човек, и момченцето, и майката оживяха пред мене и всички ми станаха и близки, и мили.
Когато си отивах вкъщи, аз все си мислих откъде да намеря два лева, та и аз да получавам списание "Звездица".
Вечерта до късно не заспах. Какво да направя, за да имам и аз книжки с такива хубави приказки? Майка ми не можеше да ми даде два лева, които не бяха малко пари по онова време за нашето бедно семейство. Ех, защо не притежавах чудна кутийка, която дарява кой каквото желае!
Мислих, мислих, най-после намислих и заспах.
На сутринта станах рано, обялкох се, излязох на улицата и тръгнах към пазарището. Очите ми не се отделяха от неравните камъни, с които беше настлана улицата. Чувал бях, че някои хора, както вървят, намират изгубени пари. Защо и аз да не съм от тия щастливци? Защо и аз да не намеря изгубени два лева?
Вървях и все си мислех как ще намеря сребърната монета, как ще я занеса на русокосата учителка, как ще получа "Звездица". Аз виждах хубавите картинки. Ето, чета и препрочитам приказката. Научавам я наизуст. Разказвам я пред другарите си. Учителката ме слуша. Усмихва се одобрително. Радост изпълня сърцето ми.

Така унесен, с наведени и търсещи очи, аз стигнах и се връщах няколко пъти до пазарището. То се знае, два лева не намерих. Но в оная паметна сутрин аз почувствах първата си обич към хубавата книга.

Когато се върнах вкъщи, майка ми ме попита:
- Къде ходи толкова рано?
Не посмях да я излъжа. Разках ѝ всичко открай до край.
Видях, че сълзи изпълниха очите й. Но тя се съвзе и ми рече:
- Напразно си търсил по улицата. Аз ще те науча как да намериш пари за книжките.
Още същия ден майка ми ме заведе у наши роднини, които държаха гостилница. Уговори да помагам през свободното си от училище време на прислужниците в гостилницата.
Като работих 6 седмици, моят сродник ми даде 6 лева и каза:
- Тези пари ти плащам, защото помага в гостилницата.
Когато занесох парите на мама, тя отдели от тях 2 лева, даде ми ги и рече:
- Ето ти два лева за "Звездица". С останалите пари които ти спечели с труд, ще купим хляб и месо за вкъщи.
Идеше ми да скачам, да викам от радост:
- С труд ще имам книжки! С труд и аз помагам за прехраната вкъщи.

Hatshepsut

#4
От нашата Download-секция може да свалите някои от произведенията за деца на Ран Босилек:

Патиланци

Приказки

Hatshepsut

ПОДЗЕМЕН ОРАЧ

Под полето кой се рови?
Кой натрупа тая пръст?
Купчинките свежи, нови
кой издигна околвръст?
 
Може би безброй джуджета
под земята град градят
и подземните полета
те надлъж и шир браздят.
 
Не джуджета чудновати,
а къртици там се врат,
зидат пръстени палати,
ден и нощ безспир орат.

Hatshepsut

КОЗАРКОВА ПТИЧКА

Сладкопойна чудна птичка
слушам всеки час –
ту обади се в горичка,
ту запее в храст.
 
В пек и жега тя едничка
звънко вий гласче.
Сладкопойна чудна птичка! –
на скокливата козичка
медното звънче.

Hatshepsut

ПЕСЕН НА ДЖУДЖЕТАТА

Ний сме пъргави джуджета,
не запираме се час –
под вековните дървета
дирим злато и елмаз.
 
Багрим гъбите, цветята,
стелим вред зелен атлаз,
лете ягоди в гората
пръскаме под всеки храст.

Hatshepsut

ТИЧАЙ, ТИЧАЙ, ЗЛАТНО КОНЧЕ

Тичай, тичай, златно конче,
златно конче, вихрогонче!
Отнеси ме зад гората,
зад гората, при зората.
Ще й двама поговорим:
утре рано тя да стане.
Над поляни и балкани
да пропъди рано мрака,
че ни дълга пътя чака,
дълга пътя без умора:
от обора чак... до двора.

Hatshepsut

ГОСТ

Щърко, щърко дългокрак,
ти при нас пристигна пак.
Носиш ли ни армаган –
от далечен край избран?
 
– Нося слънце и цветя
и ви водя пролетта.

Hatshepsut

НЕ БЪРЗАЙ, ЕСЕН ДЪЖДОВИТА

Не бързай, есен дъждовита!
При нас не идвай още ти;
когато лятото отлита,
тъй сладко слънцето трепти!
 
Тъй жадно сетната тревичка
ламти тогава да живей!
За сбогом сладкопойна птичка
най-свидната си песен пей!
 
Почакай, есен мъгловита,
не пращай още дъжд и кал.
Че бързо лятото отлита,
а аз не съм си отиграл.

Hatshepsut

СВЕТУЛКИ

Вечерница златочела
по вечеря злато прела.
 
Вретено й позлатено,
с безцен камък украсено.
 
Както прела, тъй заспала,
златно злато изтървала.
 
Падна злато на земята,
на земята сред нивята.
 
Рой светулки долетяли,
над нивята заблестяли.
 
Към селата се понесли,
благ вест навред разнесли –
 
че са златна род родили
ненагледни буйни ниви.

Hatshepsut

Ран БОСИЛЕК: Да обичаш децата до сетния си дъх


Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов. Роден е на 26 септември 1886 г. в Габрово. Баща му е опълченец от Освободителната война и занаятчйя. Починал е когато Генчо е бил седемгодишен. Той има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов, професор по педагогика.Другият му брат е Никола Негенцов създател, на метерологията във военно-въздушните сили.

Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово и известно време работи като учител. За своите ученици написал първото си детско стихотворение ,, На косичка", което било публикувано в списание ,,Светулка" през 1906 г. Учи славянска фиология и право в Софийския университет, завършва докторат по право в Брюксел.

Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях. Участва в редактирането на списание ,,Светулка", редактира вестник ,,Врабче". Редактор е в издание ,,Хемус", където се издава списание ,,Детска радост", едно от най-известните детски издания в България. Председателства ,,Дружеството на детските писатели". Членува в Съюза на българските писатели. Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Съчетава ярката дарба на лирика и проза. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници. Умира на 8 октомври 1958 г. в София.

Ран Босилек е един от пламенните радатели за създаване на правдива, съдържателна и високохуманна литература за деца у нас. Творчеството си писателят е изградил върху най-добрите традиции на българската детска литература. Безграничната му любов към децата, лумнала от непосредственото общуване с тях като учител, е неговият най-дълбок извор на вдъхновение.

Авторът на ,,Родна реч" и на веселите патилански истории, големият поклоник на българския фолклор смята, че на детето е нужно да се покаже цялостно животът, да се въведе то постепенно в сложните човешки отношения, да се разкрият пред него взаймоотношенията между човека и природата.

Предмет на изображение в неговите произведения са самите деца, отношенията им с близките в семейството. За да потготви своите малки приятели за света на възрастните, Ран Босилек изгражда у тях ново етично отношение към всичко, което ги заобикаля. Неговият стремеж е да възпита високи нраствени и трудови добродетели. Поетът иска от рано да възпламени у децата искрата на обичта към всичко родно, поставя си за цел да изгради представи за добро и зло, да създаде култ към честността и добрата постъпка.

Ран Босилек е автор на стихотворения, приказки, разкази, сценки, статии, римувана проза – използва всичко, което може да привлече вниманието на детето.

Поезията на Ран Босилек е вълнуваща. Стихотворения като ,,Родна реч", ,,Я кажи ми" и др. са едни от най-хубавите поетични творби в детската ни литература.

Важна част от творчеството му е отношението между оригиналното творчество и влиянието на фолклора върху него.

Балетристичния дар на писателя може да се види в приказките му. Те са последователни, без излишни отклонения и усложнения, със стегната композиция и лаконичен език. Приказки като ,,Бяло петленце", ,, Сън" , ,,Цирк в пустинята" стоят по близко до оргиналните му творби, а такива като ,,Златно птиче", ,,Таралежко" , ,,Клан – недоклан" , ,,Косе – Босе'' по сюжет и художествени похвати се доближават до народните творби. В своето творчество не поставя сложни философски проблеми, задачата на писателя е скромна да подготви своите читатели за живота, да утвърди оптимистично отношение към света. Основната тема на неговата проза е самата действителност.

Посветил е много страници на отношенията между баба и внук, деца и родители в произведенията ,, уку и Мау", ,,Баба и внуче", ,,Циганин и Циганче". Особено място в сърцето на селското дете заемат домашните животни. В центъра на вниманието поставя самото дете с неговите игри и мечти. В много от приказките и разказите си той защитава идеята за необходимостта от жизнерадостно творчество за малките. Това се вижда в разказите му ,,Патиланско царство", ,,Патиланско училище" и др.

Ран Босилек си поставя за цел да запознае своите малки приятели с нови, неизвестни досега за тях понятия като добро и зло, справедливост и несправедливост, труд, чест, дълг. Много от приказките на писателя са разгърнати върху основата на противоречието между доброто и злото.

В приказки като ,, Бързата работа" и др. Писателят разработва темата за трудолюбието, като използва животински персонажи. – ,, Трудолюбивият е достоен за уважение- мързеливият служи за присмех на всички"- това е тезата,върху която са построени разкази като ,,Малкият печатар", ,,Помагачка", ,,Всички на работа", ,,За печалба" и др. Авторът наказва ленивците с беззлобния си, добродушен хумор, като ги поставя в комични положения, от които те излизат едва, след като сами стигат до правилния извод.

Особено място в творчеството на писателя заема неговата римувана проза. От 1924 г. на страниците на сп." Детска радост", чийто редактор е Ран Босилек, започва отпечатването на поредица от римувани разкази с общи герои. В това свое повествование, каквото всъщност представлява то, разгледано цялостно, поетът рисува лудориите на патиланчовата дружина. По-късно тези разкази стават известни като отделни книжки със заглавия ,,Патиланчо", ,,Бати Патилан", ,,Патиланско царство", ,,Патиланчо Данчо" и ,,Патиланчо на село". Животът на сговорната дружина е основа, на която авторът разгръща своето оптимистично отношение към света. И в игрите, и в труда малките герои намират повод да се посмеят и веселят. Героите на повествованието – Патиланчо и неговите другари – Патиланчо Данчо, Патиланчо Ганчо, Патилана Гана и т.н., неговата баба Цоцолана, както и образите в другите му произведения, и тук са обобщени.

Ран Босилек е писател с ярък творчески почерк и висока гражданска съвест. Идейното, тематично и жанрово разнообразие на неговите балетристични творби разкрива една искрена и дълбоко хуманистична авторова концепция и с право е извоювал свое определено място в развитието на детската ни литература.

Представяме ви няколко от най-знаковите творби на Ран Босилек:

РОДНА РЕЧ

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

ЗИМЕН СЪН

Зимна вечер губер бял размята,
спи ми, малко зрънце, под земята,
спи и слушай как незнайни хали
свирят в мрака с ледени кавали!

Не тъгувай ти за ясно лято,
ни за ниви със коси от злато,
не тъгувай, че е заледено
твойто стръкче свежо и зелено!

Спи и слушай, спи и чакай в мрака
да пристигне с блага вест южняка –
и ще видиш как ще пръпнат луди
ак пчелици, птички, пеперуди.

И ще видиш как на кон от злато
пак ще дойде огненото лято.

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

КАКВО ЧУДО СТАНА
(из ,,Патиланско царство")

Драги ми Смехурко,

Седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е, зная, но аз си изпатих. Казано накратко, тупаха ме, братко.

Ти нали познаваш баба Цоцолана, дето бях ти писал, колко е припряна? Тя за хубостчица душата си дава. Два месеца става вечер не пропуща да не се намаже със едно мазило, дето подмладява. Баба Цоцолана от това мазило по-млада не стана. Ала то докара моето патило.

Една вечер късно баба Цоцолана уж беше заспала, а викна високо от своята стая: ,,Слушай, Патилане! Легнала съм вече. Дай ми от долапа малката кутийка с бялото мазило!"

Аз скочих и грабнах първата кутийка, що в долапа зърнах. Внесох я и питам:

– Свещ дали да паля?

– Хайде, вече лягай! Свещта пари струва. Баба ти си знае: и в тъмното може!

Аз бързо излязох и никак не знаех, че вместо кутийка с бялото мазило, бил съм и занесъл пак такваз кутийка с боя за обуща.

Легнах си спокойно. През стената слушах в съседната стая, как баба пъшка, пъшка, не заспива, с чудното мазило бръчките разтрива.

На сутринта рано, както всяка заран, бързоръка Дана кафе й занесе. Но още на прага, чу се страшен трясък. Тича вънка Дана, вика, та се къса: ,,Какво чудо стана! Кой дявол го стори? Баба Цоцолана станала мецана! Идете я вижте! Щом само я зърнах, подноса обърнах!"

Вик и олелия – махлата се смая. Котаракът скочи, кучето залая...

Но разбрах аз скоро мечката каква е. Тя ме сграбчи здраво, с чехъла заудря...

Съседи се сбраха, та ме отърваха.

Тъй, драги Смехурко, баба Цоцолана на мецана стана, ала и по мене здраво не остана. Но всичко минава. Всичко се забравя. На, сега ти пиша и смях ме задавя. Пращам ти картинки. Аз сам ги рисувах. Но щом ги разгледаш, скъсай ги веднага, че не дай си боже, баба да узнае, чехълът и страшен пак ще заиграе!...

Хайде, толкоз стига.
Поздрав най-сърдечен!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо

Мануела Георгиева

https://artday.bg/2017-09-25-16-07-24/

Hatshepsut

Издаден е биобиблиографски указател за Ран Босилек


"Той е предназначен за литературни историци, езиковеди, изследователи, преподаватели, студенти, издатели, библиографи и библиотекари" казват от Регионална библиотека ,,Априлов-Палаузов" - Габрово

Регионална библиотека ,,Априлов-Палаузов" - Габрово издаде биобиблиографски указател за Ран Босилек. Писателят е роден в Габрово през 1886 г. В града има паметна плоча на мястото, където е била родната му къща, издигнат е негов паметник в цял ръст.

"Биобиблиографията е опит за цялостно изследване на творчеството и личността на родения в Габрово Генчо Станчев Негенцов – Ран Босилек по повод 65-годишнината от смъртта му. Специалистите от библиотека ,,Априлов – Палаузов" имат дългогодишен опит в създаването на поредица библиографски указатели за литературни творци и видни личности от Габровския край. Такава е и биобиблиографията за Ран Босилек, издадена през 1986 г. със съставител Пенка Андреева. Поради значимостта на автора и многото читателски запитвания библиотечните специалисти от отдел ,,Краезнание" допълват това издание и подготвят цялостно библиографско изследване на богатото му творчество, приносите му като съставител на читанки и христоматии, редактор и преводач; добавят и публикации, посветени на личността, живота и творчеството му. Публикациите са издирени на база на справочния апарат, притежаваните източници и автоматизираните бази данни на отдел ,,Краезнание", репертоара ,,Български книги 1878 – 1944", текущата национална библиография и чрез преглеждане ,,de vizu" на книги и публикации в периодични издания. Включени са общо 1714 библиографски описания, публикувани в периода 1906 – 2023 г. Изградената система от показалци увеличава в значителна степен информационната ценност на персоналията. Справочният апарат съдържа: именен показалец, показалец на произведенията, показалец на периодичните издания, в които са публикувани произведения на Ран Босилек, творби на чужди езици. Включени са оригинални снимки, дарени на библиотеката от сестрата на Ран Босилек Пенка Негенцова, както и корици на притежаваните от библиотеката издания.

Биобиблиографският указател е предназначен за литературни историци, езиковеди, изследователи, преподаватели, студенти, издатели, библиографи и библиотекари. Той би улеснил работата на всички, проявяващи интерес към значимото творчество и личността на Ран Босилек.

Биобиблиографията е издадена по проект ,,Регионална библиотека ,,Априлов - Палаузов" – център за краезнание, експертно – консултантска помощ и повишаване на квалификацията", финансиран от Министерството на културата. Съставители са Нина Иванова и Пенка Андреева, редактор Савина Цонева, художник на корицата Божидар Ковачев.

Биобиблиографският указател ще бъде предоставен на Националната библиотека ,,Св.св. Кирил и Методий", всички регионални библиотеки в България, училищни и обществени библиотеки в Габровска област."

 

Фейсбук на Регионална библиотека ,,Априлов-Палаузов"

РАН БОСИЛЕК (Генчо Негенцов) е писател, поет и преводач,  роден на 26 септември 1886 г. Завършва Априловската гимназия и известно време работи като учител (1904 – 1908). За своите ученици пише и първото си детско стихотворение ,,На косичка", което било публикувано в списание ,,Светулка" през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.

Участва в редактирането на списание ,,Светулка", редактира вестник ,,Врабче". Редактор е в издателство ,,Хемус", където се издава сп. ,,Детска радост" – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата ,,Неродена мома" с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. ,,Хемус", печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.

Умира на 8 октомври 1958 г.

https://skif.bg/index.php/knigi/novini/12457-izdaden-e-biobibliografski-ukazatel-za-ran-bosilek

Hatshepsut



Гарван грачи на комин. Кума Лиса точи млин. Кумчо Вълчо от гората носи за пещта дървата. Заю Баю пещта пали и на другите се хвали:
— Работлив съм за шестима. Аз съм майсторът на млина! Без пещ хубав млин не става!
— Мълчи, Зайо! — виква Лиса. — Тъй не думай, засрами се! Че без моите ръчички ще преглъщаш сухи трички!
— А дървата кой донесе? — Кумчо Вълчо се намеси. — Но за млин не се придиря, па и род сме най-подире!
Гарван грачи на комин. Лиса носи топъл млин. На софрата го поставя, кани Вълча, кани Зая.
И залапват трима млина — срещат Новата година.
Гарван грачи на комин:
— И аз искам топъл млин! Кума Лиса му отвръща:
— Заповядай в нашта къща!
И Гарванчо долетява, наготово се гощава, па за Новата година, както му е обичаят, дига тънка дряновица, удря Вълча, Лиса, Зая — ред поредом ги изрежда, суровака и нарежда:
— Сурва, сурва година, по Вълчова гърбина, по Лисини краченца, по Заюви ушенца — да ги злото забрави, да сме живи и здрави до година, до амина — да похапнем пак от млина!

Powered by EzPortal