• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

1 Ноемврий - День на Народнитѣ будители

Започната отъ Hatshepsut, 20 Сеп 2018, 05:57:34

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

култураБългарияпразник

Hatshepsut

1 ноември - Ден на Народните будители


,,Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!"

Васил Друмев


Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано с години и десетилетия. Принос за това имат стотици и хиляди знайни и незнайни книжовници, наставници и просветители, борци за национално освобождениие, вдъхвали вяра в собствените сили на народа за трудностите, пред които пътят на историята ги изправял неведнъж.

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха и национална покруса след неуспеха в Първата световна война. Сринатият възрожденски идеал за мнозина вещае разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират историческия опита да ги води. Те се вглеждат в най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл възстановяват равновесието и духовния уют на българите:

Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

Инициативата за въвеждането на подобен празник за първи път тръгва от група учители от Пловдив, в края на учебната 1908-1909 г. Тъй като нито един от българските възрожденци не бил канонизиран за светец, учителите решили да честват Деня на будителите на 19 октомври, когато се прекланяме пред паметта на небесния закрилник на българите – св. Йоан Рилски. След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец.

На този ден точно е решено да се отдаде почит и на всички български възрожденци от Паисий Хилендарски до героите на Илинденско-Преображенското въстание.

Министерството на просвещението също подкрепя и покровителства тази инициатива и празникът постепенно се налага в цялата страна. Цел на честването му е да се прославят хора на перото и книгата, на мислители и вдъхновители на ценностите на българската национална революция.

Така от местно събитие скоро честването се превръща в национално. Узаконяването му става през 1922 г. Подписаният три години по- рано Ньойски мирен договор, откъснатите от територията ни български земи, тежките репарации и поруганото ни национално достойнство довеждат отчаянието и нихилизма в българското общество. Загрижено за упадащия дух, земеделското правителство на Александър Стамболийски се заема с учредяването на празници, които да повдигнат националното самочувствие. Пряк изпълнител на тази заповед е министърът на просвещението, писателят Стоян Омарчевски. Под негово ръководство все по-тържествено се чества празникът на Кирил и Методий. Организират се юбилейни тържества, посветени на Иван Вазов и на заслужили дейци като Стефан Бобчев, Борис Христов, Кръстьо Сарафов. Така Стоян Омарчевски и интелектуалците по онова време – народният писател Иван Вазов, позабравеният в наши дни професор Беньо Цонев, професор Любомир Милетич и др.стават инициатори и за деня на народните будители

На 31.10. 1922 г. Министерският съвет издава постановление, с което узаконява 1 ноември като Ден на народните будители. Определен е и редът и начинът на честването в столицата. То започва с молебен на площад ,,Св. Ал. Невски" в присъствието на високопоставени държавни служители начело с министър-председателя, министъра на просвещението, министъра на войната, минава покрай двореца и завършва на площад ,,Св. Неделя". С подобни шествия и прояви, но с участие на местни високопоставени лица, се чества Денят на будителите и във всички градове на страната.

Въвеждането на новия празник правителството налага поради следните мотиви:

,,...А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България...Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни..."

Празникът се чества до 9 септември 1944 г., след което е заличен по политически съображения. Възстановен е през 1992 г. от Народното събрание по инициатива и настояване на националното дружество ,,Мати Болгария". Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 година, когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

А какво е първи ноември днес ?

Първи ноември е онзи ден, в който спокойно можем да седнем и да обърнем поглед назад, в десетилетията, във вековете и да помислим за миналото, за да видим не само празника, но и символа. Символът на вярата, символът на спомена за миналото, което ще проправи пътя на бъдещето, символ на онова, което стои точно пред нас, но върху което ние така и не се замисляме. И най – вече да ни накара да си спомним, да се поучим, да се преклоним и да подражаваме, да продължаваме и никога да не забравяме. Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, творци, борци и герои.

http://nreporter.info/

Hatshepsut

ХИМН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
текст и музика Добри Христов

О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.

Припев:
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни (2)

Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.

Припев!

Ботев, Левски - великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!

Припев!


Hatshepsut

#2
Ден на народните будители


Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България.

Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г.

Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар – чак до 1968. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец), става първи ноември по новия календар). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за ,,празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България". На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.



Прокламацията на Деня:

,,Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни."

През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България. С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България. Въпреки това, традицията остава запазена в паметта на българския народ. В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре и дефилират пред обществото на селището облечени тържествено, в много случаи с народни носии.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение ,,МАТИ БОЛГАРИЯ". От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.

Будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Никола Бацаров, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данови много други.

По повод обявяване празника за общонационален министър Стоян Омарчевски казва: ,,...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот... Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали."

http://neumirai.org/

Hatshepsut

#3
Първи ноември - Ден на народните будители

На 1 ноември честваме Деня на народните будители.

За пръв път Денят на народните будители - 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/. През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички "заслужили българи", както са се изразявали тогава.

В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искали да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.

През 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение "Мати Болгария".

Hatshepsut

Денят на народните будители е български национален празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На този ден се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.

Едни от най-известните български народни будители са Св. Кирил и Методий, Св. Княз Борис, Паисий Хилендарски, Свети Иван Рилски, Георги Раковски, Христо Ботев, Васил Левски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, д-р Петър Берон, Васил Априлов Софроний Врачански, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и всички борци за църковна независимост

Денят на народните будители за първи път се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неучебен ден за всички учебни заведения в страната.

По време на турското робство българите живели в непрекъснат страх. Годините минавали, но краят на това мъчение не се виждал. Поробените българи губели надежда тогава се появили незнайно откъде няколко странника. Сред народа се говорело, че били монаси, които живеели високо в планините. Според други те били даскали в съседните села. А народното поверие твърдяло, че ги виждали да се превръщат в разни животни - вълци, орли....

Повечето от тях почнали да събират хората, които явно се противопоставяли срещу османското робство и безчинствата, които вършели поробителите. Другите станали даскали в българските училища. Те разказвали на мало и голямо, за техните деди, които били свободни хора. Запознали ги с историята на великата българска държава, чиито граници били трите морета - Черно море, Бяло море и Адриатическо море. Разказва ли им за великите български ханове и царе, които карали целия тогавашен свят да се прекланя пред тях и донесли просвещение, четмо и писмо по българските земи. Децата слушали историите им в захлас, а мъжете мечтаели за битки и свободна България. Това били хората, които по-късно били наречени народни будители или апостоли на свободата.

Пораснали поколение, след поколение от тези деца, които слушали със захлас историите им. Казаното се пропило в техните сърца и умове. Един неясен, отдавна забравен зов към свободата и българското ги карал да вдигнат гордо глава...

Поробените българи узрели за своята църковна и национална свобода с книгите, камата и пищова и след реки от пролята кръв в битки с поробителите. Извоювали своята свобода с кръв и саможертва и помощта на братският руски славянски народ. Без делото на стотиците народни будители това, най-вероятно нямало да бъде възможно дори и да е съвпадало с руските интереси.

Излишно е да говорим подробно, колко е важно тяхното дело. Народ без просвета и без духовност не е народ, а мърша.

Едва ли има по-добра илюстрация на делото на народните будители от едно известно стихотворение на един от тези свети хора, Добри Чинтулов и неговото ,,Стани, стани юнак балкански!". Нека си го припомним в тези трудни и често случващи се за държавата ни времена и да си припомним, че е нужно: ,,...да бъдем пак каквито бяхме..."

Стани, стани, юнак балкански

Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!

Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил' всинца да се изтребим.

Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?

Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!

Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и сабите си запашете,
и помощ ще ви се яви.

На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тозчас ще да се появят.

Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!

Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!

Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена!

Добри Чинтулов

http://www.bg-history.info/

Hatshepsut

До Господина Ректора на Университета, г. г. директорите на Художествената и Музикалната академия, Учителските институти, средните училища (реални, педагогически и специални училища), окръжните училищни инспектори и директорите на филантропическите институти.

                                                        Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. гр. София.

        До преди войната образоваонието и възпитаниетохв нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие на сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старино-българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално дело, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение в идеалното - бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо смислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколенията в продължение на цели десетилетия, бидоха основно разклатени от отрицателните резултати на войните преди всичко в самото общество, а от там и отражението на отрицателни прояви сред учащата се младеж. Последната се увлече от всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душата й, и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновено увлечение и с една завидна самопожертвувателност са служили на своя народ, които не са пожалили ни сили, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Иван Вазов и мнозина още големи и малки строители на нашето възраждане и освобождение, както и големите фигури на политико-обществени и културни дейци след освобождението  са завещали на поколенията своите несъкрушими, светли дела, които трябва да се сочат като примери, като образци на бляскаво изпълнен отечествен и национален, културен и граждански дълг. Стореното от тях ни удивлява, трогва, възнася; то окриля нашия дух; то му дава полети и творчество; то говори на сърцето и душата със силата и блясъка на идеала, с обаянието на обикновеното.
        Нима трябва да забравим всичко това? Нима трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безцелен и безидеен живот? Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към сичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.
        За да се възбуди, следователно, у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот - интерес, който за сега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!
        По отношение на това, как да се организира празникът, предоставя се пълна свобода на учителските съвети, които все пак трябва да имат предвид: 1) на тоя празник трябва да се дава по възможност по-тържествен характер, за да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и гражданството, така че празника да не остане само училищен, но и да стане общо национален в истинския смисъл на думата, и 2) празника да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията.


                                                                            Министър: Ст. Омарчевски
                                                                            Главен секретар: Д-р Ф.Манолов


По села и градове народът почита паметта на онези свои предци, които със словото си, с просветителското си дело са били истински народни будители. Първото неофициално честване на празника е осъществено в Пловдив през 1909 г. Всенародното преклонение дава основание през 1922 г. Стоян Омарчевски, тогавашен министър на Народното просвещение, да внесе предложение в Министерски съвет за определянето на първи ноември за Ден на българските народни будители. С Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г.  обявява 1 ноември за общонационален и неучебен за всички учебни заведения празник. Въпреки голямото културно и патриотично значение, което е имал празникът на будителите, през 1945 г. той е отменен, защото се дублирал с Деня на светите братя Кирил и Методий, обявен тогава за празник на българската просвета и култура.
      На 1 ноември 1990 г. по почина на Общонародното сдружение "Мати Болгария " е възстановено честването на Деня на народните будители - книжовници, светци, мъченици и герои на славното ни и драматично минало.

Hatshepsut

#6
България не празнува Хелоуин, България празнува Деня на будителите

«Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души"- Епископ Константин Х век.
 
Няма народ като нашия, в чиято история словото, писмеността и духовността да са имали такава съдбовна роля.

1 ноември- ден, в който отдаваме почит към славното дело на предците ни, към онези книжовници, светци, мъченици, герои, които посвещават целия си живот, за да разпространят искрата на знанието.
Онези, които са будили душите за светлина и знание, и са преминали през най-тъмните и страшни страници от историята ни, за да оставят нетленно наследство и завет: да пазим и почитаме това велико дело, което трябва да бъде продължено, защото България носи мисията да бъде държава на духа, а не народ, следващ чужди, съмнителни ценности.
Такова напомняне за величието на българския дух оживява в « Двора на Кирилицата», като жив урок по родолюбие, пазещ най- съкровените достижения на православието.

Именно в Плиска- първопрестолната столица на България, днес е въздигнат паметник на писмеността и просветителското дело, единствен по рода си храм на буквите, изграден с дълбока почит и уважение към българския народ, паметник, който да ни напомня голямата отговорност завещана от дедите ни.
Затова, днес » Дворът на Кирилицата», създаден от съвременният будител Карен Алексанян, се превръща в нов притегателен център на духовността и възраждането на българският дух, свещено място, което ни връща към корените ни.

Именно тук, българите ще се съберат на 1 ноември, за да отдадат почит към делото на будителите, защото няма по-подходящо място, което да носи толкова много послания и величие, място, което излъчва гордост и носи надежда за бъдещето ни.

България не празнува Хелоуин, България празнува празниците, които пазят многовековното духовно наследство оставено от тези, на които дължим това, че ни има днес като народ.
 
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни

Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот

( Из първият химн на народните будители, автор Добри Христов)

https://bgr.news-front.info/

Hatshepsut

Днес е празник, дошъл от сърцата на българите!
Денят на народните будители!



Днес е Денят на народните будители! Празник, дошъл от сърцата на българите в знак на благодарност и уважение към хората на духа, на перото, на книгата, към просветителите и борците за национално освобождение.

За наша радост и гордост списъкът е дълъг: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. Сред тях са и създателите на Българското книжовно дружество, възникнало в Браила още преди Освобождението (1869). Преместено в София след 1878 г. през 1911 то вече се нарича Българска академия на науките.

Към този списък може би всеки българин прибавя хората, които са го научили да чете, да пише, да знае историята си, да култивира в себе си ценностите, които изграждат обществата и личностите. Хората, които са го ,,събудили" и са отворили ума и сетивата му с писано и изречено слово.

За първи път Денят на будителите се отбелязва в Пловдив през 1909 година. В официалния календар влиза в исторически важен момент – след поражението през Първата световна война, когато нацията е обезкуражена, икономиката плаща тежки репарации, обществото е в криза, младите българи се лутат в търсенето на ценности. Годината е 1922-а, на власт е правителството на Александър Стамболийски. Един от министрите му – Стоян Омарчевски, решава, че денят на Свети Йоан Рилски (по Грегорианския календар) трябва да бъде посветен на всички българи, допринесли за пробуждането и развитието на българския дух. Защото, както казва Омарчевски, ,,...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало..."

Омарчевски е министър на просвещението от 1920 до 1923 г. Завършил е философия и право в Софийски университет. По време на своя мандат строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература, внася законопроект за учредяване на общодостъпни народни библиотеки; законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина, предлага за гласуване в Народното събрание правописната реформа на акад. Балан. По това време СУ открива редица нови факултети.

Идеята за деня на будителите му била подсказана в писмо от обикновен български селянин, който написал, че трябва да отдаваме почит на големите българи, които са ни направили народ – Левски, Ботев, Каравелов...

Инициативата има и други бележити автори като народния писател Иван Вазов, проф. Беньо Цонев, проф. Любомир Милетич, а името на празника е идея на проф. Боян Пенев.

Пред Народното събрание Омарчевски, в мотивите за празника, произнася и следните думи, които ни подсказват за кои българи трябва да си спомним днес: ,,Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си... Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат.

Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее."

През 1923 г. с указ на цар Борис III 1 ноември е обявен за общонационален празник на заслужилите българи.

След 1945 г. Денят на народните будители е заличен от списъка на официалните празници.

Възстановен е след решение на 36-то Народно събрание през 1992 г. Идеята е на писателя и изключителен родолюбец проф. д-р Петър Константинов (1928-2011), председател на сдружение ,,Мати Болгария".

https://trafficnews.bg/kultura/1-noemvri-120360/

Шишман

Днес отбелязваме Деня на народните будители. Отдаваме почит на книжовниците и просветителите: съхранили през вековете духовните ценности на народа и неговият чист православен морал.
Денят между другото е определен за такъв по времето на злодеят Стамболийски, въпреки това е добро хрумване. Жалкото е че за будители биват обявявани откровени злодеи и антибългари, писали лошо за народа си и покланяли се на чуждото.
Надявам се с времето тези неща да се изяснят и пишман националистите и родолюбците да спрат да досаждат натрапвайки ни откровени злодеи и българо-мразци за будители и народни юнаци-герои.
image host

Panzerfaust

Дай примери за "откровени злодеи и българомразци" за народни будители?

Шишман

Цитатъ на: Panzerfaust - 01 Ное 2019, 12:50:00Дай примери за "откровени злодеи и българомразци" за народни будители?
Имена няма да споменавам. Доста от наричаните будители са писали лоши неща за българите, за съселяните си, за църквата и т.н. Има и такъв дето умишлено е прецакал Левски пращайки му ненормалника Д. Общи . Има и един дето все се е крил по време на въстания, ама после е искал да предаде Капитан Петко Воевода на турците да го съдят, като разбойник, искал е  да върне България в пределите на османската империя и т.н. Да не говоря колко на брой са чуждопоклониците. Работата с тези будители е в това че просто не е изяснено кои са наистина такива и кои не са. И така всеки си назначава за будители, които му минат през акъла. Така и Йоло Денев ще бъде назначен един ден за будител.

Panzerfaust

Очевидно визираш Любен Каравелов и Стефан Стамболов. Първо, "народни будители" е понятие за книжнина и култура, то няма отношение към политика, революции и пр. В този смисъл, Любен Каравелов и Стефан Стамболов са будители, особено първият заради приноса му към българската литература. Стамболов също има принос към литературата. Второ, Димитър Общи е имал много висок авторитет тогава. Участва в Първа българска легия, в отрядите на Гарибалди, в Критското въстание. Действително, в крайна сметка, се оказва грешка на Каравелов, но е лесно да се съди от дистанцията на времето. А глупостите за "криенето" на Стамболов няма да ги коментирам. :dont: 
Agree Agree x 1 View List

Шишман

Цитатъ на: Panzerfaust - 01 Ное 2019, 19:33:23Очевидно визираш Любен Каравелов и Стефан Стамболов. Първо, "народни будители" е понятие за книжнина и култура, то няма отношение към политика, революции и пр. В този смисъл, Любен Каравелов и Стефан Стамболов са будители, особено първият заради приноса му към българската литература. Стамболов също има принос към литературата. Второ, Димитър Общи е имал много висок авторитет тогава. Участва в Първа българска легия, в отрядите на Гарибалди, в Критското въстание. Действително, в крайна сметка, се оказва грешка на Каравелов, но е лесно да се съди от дистанцията на времето. А глупостите за "криенето" на Стамболов няма да ги коментирам. :dont: 

Визирам и още поне двама, ама както казах, няма да споменавам имена. Прав си тия не са будители, но ги слагат в списъка с будители. Нещата около този ден са крайно неясни в списъка слагат и Левски хайдути и когото им падне и им е известен.
Сега за Д. Общи: не е имал никакъв авторитет освен сред откачалките, знаело се е че послъгва обича да се превзема и действа на своя глава. Каравелов също го е знаел това и го е пратил на Левски с намерението да го прецака, както и става. То между тях е имало доста търкания меко казано. Левски е използвал името на БРЦК за да създаде комитетите си, но е отказал да се подчини после на тази организация. Защо не се е подчинил на тях е лесно да се сети човек, стига да попрочел малко от малко за онези времена. Както и да е : мисълта ми беше че слагат неправилно всичко на ред за будители.

Лина

Пак не четеш какво са ти написали, само ти си "назначаваш будители как ти хрумне" на акълчето още по-лошо от туй е че все си измисляш "истории на България" къде не съществуват. Гледай си ножките и евнусите.
Agree Agree x 1 View List

Шишман


Hatshepsut

Гласове от миналото: Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?

Примерът на народните будители

Денят на народните будители не е ден за народна суетна парадност, а ден за размисъл и за покаяние, ден за прояснение на нашите съвести. Спомняйки тяхното велико дело за народното ни възраждане и освобождение, ние се молим на Бога да ни вдъхне тяхната вяра и сила, за да следваме техния пример. Защото те ни завещаха не едно учение, а ни дадоха един пример - как се живее честно и смислено, за да се извърши чудо с един беден и прост народ и да се стигне до безсмъртие!

Колкото повече се отдалечаваме от времето на Възраждането, толкова повече се удивляваме на подвига на будителите народни: те порастват в ореола на светците, защото ние потъваме все повече в низините.

А и те бяха простосмъртни, но се издигнаха до великани, следвайки Тоя, който каза: "Аз съм пътят, истината и животът!". И те Го следваха със слово и с дело.

Да ги тачим значи да ги следваме и ние! И на първо място трябва да ги следват днешните водачи народни, защото не простият народ е виновен задето "днешното време" е забравило заветите на Възраждането.

Водачите творят историята. Народите са като децата - те следват родителите си, а народите - водачите си. Народните будители бяха хора "не от мира сего", затова увличаха народа към висините на идеала, и превърнаха орачи, овчари и еснафи в апостоли, герои и мъченици за език, за вяра и за свобода. Нима днес това е невъзможно за водачите?


Честване Деня на будителите в София, 1935 г.

Възможно е много повече, но при едно едничко условие: ако първо водачите се преродят в духа и по примера на народните будители! Да станат като тях магнитна, духовна сила, която пленява и увлича масите. Народните будители дадоха пример - вярваха в Бога, обичаха народа и безкористни бяха в живота. Вяра, любов и безкористие - ето тайната на техния успех и на тяхното величие. Тия велики добродетели не бяха рожба на условията, не бяха монопол на поробените, за да казаме, че са "неповторими явления" в нашата история.

Не, това са добродетели, които народните будители добиха чрез възпитание и образование в духа на евангелието Христово. От Христа черпеха те сила!

Те всички бяха хора верующи! И не е вярно, че мизерията, теглото, неправдите подтикнаха народа към възраждане и към борба за свобода. Не в най-бедните и най-подтиснатите краища, а в най-заможните и свободни подбалкански паланки почна Възраждането и най-богатите и образовани българи станаха народни будители. И не за материални интереси, не за чест и слава поеха чорбаджийските синове - Иларион, Раковски, Берон, Ботев, Бенковски, Петлешков и плеядата еснафи и търговци - кръста на голготските страдания. Не! Само вярата и убеждението, че достойно се живее и славно се мре само в служба на Бога и народа, само тоя християнски мироглед роди Възраждането и създаде великите характери на народните будители.

"Нека ме обесят, стига да се освободи България!", казваше Антим I.


Ученички и преподаватели от Американското девическо училище в Ловеч, 1 ноември 1936 г.

Днес "времената са други", защото хората станаха други. Себични и честолюбиви, алчни и властолюбиви, та се взаимно отблъскват и ненавиждат. Духът на материализма завладя нашата интелигенция, той опожари братолюбието и безкористието в душите на малки и големи водачи, та се вдигнаха толкова много и чужди байраци, за да изпаднем в днешната безпътица. И да излезем от нея без новорождение в душите е невъзможно! Духът на материализма е развързал всички страсти и похоти, като никакви реформи и обещания не задоволяват, никакви закони не смущават.

Само духът на братолюбието, на смирението и на дълга, духът на християнския идеализъм може да ни укроти и възроди. Но за това е нужен примерът на водачите, за да ги последват масите. Тоя пример ни завещаха народните будители, затова ги честваме!

Ст. Сталев, учител в София
в-к "Мир", октомври 1936 г.
Живи народни будители

И тази година наближава денят на народните будители.

Ще си спомним още веднъж за тяхното голямо дело, което извършиха.

И пак ще им засвидетелстваме нашата признателност и благодарност.

Но достатъчно ли е това?

Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?

Кой не вижда, че на техните опразнени места трябва да дойдат нови будители? Живи! Сега да говорят. Сега да вещаят. Сега да изобличават. Сега да просвещават. Сега да тешат.

Когато казваме, че ни трябват живи народни будители, ние искаме да подчертаем, че днес ни е необходимо да имаме будители-съвременници.

Днес трябват хора с просветени съвести, които ще нарекат греха грях, злото - зло!


Министърът на народното просвещение Георги Манев (в средата) приветства ученици и студенти на празника на будителите, София, 1938 г.

Днес трябват хора смели, които в името на свети идеали, да почнат отчаяна борба с лошото, кривото, недостойното в живота.

Днес трябват будители, на които да чуем живото слово и да видим живия пример. Да кажем истината в очите. Без страх да бичуват. Да стреснат гузните. Да разкъсат маските на лицемерите.

Преди всичко, трябва да се работи за духовното пробуждане на народа ни.

Без пробуден дух, един народ може да бъде голям, но ще бъде труп.

А ние искаме да живеем и да творим.

Трябват хора, които да милеят за народното добро. И в неговото име да са готови на каквито и да било жертви.

Будители трябват, живи будители!

Има достатъчно какво да се пробужда! Заспалата съвест. Любовта. Честността. Богоупованието. Вярата. Трудолюбието. Пестеливостта. Добротата. Великодушието.

Да бъдеш народен будител - това е едно велико призвание.

Който е вече пробуден, нека почне да пробужда!

Цветан Литов,
в-к "Мир", октомври 1943 г.


Честване Деня на народните будители в Добрич, 1 ноември 1940 г.


Историята на Деня на будителите

Всеки народ има нужда от свои национални празници, които да го обединяват и крепят. Денят на народните будители е официален български празник за почит към паметта на българските просветни дейци и революционери. Целта на честването е да се прослави делото на Св. Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, Патриарх Евтимий, на героите на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, на стружките братя Димитър и Константин Миладинови, на книжари и издатели, на хора на перото и книгата, на мислители и вдъхновители на ценностите на българската национална революция, на българското прераждане.

В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и обикновеният човек съзнават и оценяват подвига на възрожденските писатели и революционери. В знак на почит много градове и села кръщават улици, училища, читалища на тяхно име. Но сякаш това не е достатъчно. Заражда се идеята за специален ден, посветен само на будителите. Пловдивски учители избират датата 19 октомври - празникът на небесния закрилник на България, Св. Иван Рилски.

Първото неофициално честване на Деня на будителите се провежда именно в Пловдив, през 1909 г. След злополучния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпва национален погром, душевна разруха. За мнозина става ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало, търсят опора и вдъхновение в тях.

През 1922 г. министърът на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, Стоян Омарчевски, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители и обявяването му за общонароден празник. Разминаването в датите идва от приетия през 1916 г. в България Григориански календар, според който 1 ноември отговаря на 19 октомври по стария Юлиянски календар.

На Омарчевски принадлежат думите: "Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни."

В спомените си, публикувани във вестник "Литературен глас" през ноември 1934 г., той споделя:

"Това беше през месец януари 1922 г. След като бяхме уредили тържествени чествания на много заслужили българи от преди и след освободителната епоха, като например това на именития народен поет Иван Вазов, на създателя на Рибния буквар д-р Петър Берон, на певеца на селските мъки и радости Цанко Бакалов-Церковски, на революционера Георги Раковски, на Стефан С. Бобчев, Кирил Христов, Елин Пелин и др., предстоеше и трябваше да се чества и годишнината от обесването на Васил Левски.

Образуван бе за целта един комитет начело с бившия дългогодишен съдия и подпредседател при Софийския окръжен съд Иван Попов, съратник на Левски, сега покойник, който комитет веднага се залови за работа.

Един ден, по повод готвещото се честване на Апостола, Иван Попов ми даде идеята: "Не би ли било добре, г-н министре, каза ми той, да уредим на определената дата честване на грандиозното дело на всички заслужили българи за нашата държавно-политическа свобода - Левски, Ботев, Караджата, Бенковски, Хаджи Димитър и ред други! Така мисля, ние ще направим да изпъкне още повече образът и дейността на Васил Левски като баща на българската революция."

Идеята заслужаваше внимание.

Сам, по свой път, по своя инициатива, по собствени разсъждения, аз намерих, че ще има грамадно образователно и възпитателно значение, ако бъде определен един ден, в който ежегодно да бъдат чествани не само дейците за нашето политическо освобождение, не само борците за духовното ни възраждане, но да се чества паметта на всички ония, многозаслужили българи, които се явяват като творци на нашата история от Борис и Симеон, та до наши дни.

Такива бяха моите мисли. И в този дух е изработен моя доклад до Министерския съвет.

Изработването на доклада, както и на окръжното във връзка с него, възложих на члена от учебния комитет, г-н Велико Йорданов.

С доклада аз исках да бъде обявен за вечни времена празникът на Св. Иван Рилски - 1 ноември, за Ден на заслужилите българи. Защото смятах, че чрез подобни чествания ще се възпламени националното чувство, ще се вдъхне на народа непоколебима вяра в неговите собствени сили и най-важното - ще се създадат необходимите условия за внедряване в съзнанието на подрастващите поколения една по-дълбока обич към своето, към родното.


Празникът на народните будители се отбелязва и в Скопие, 40-те години на ХХ век

Писменият ми доклад бе възприет единодушно от Министерския съвет, който по този случай държа първото си постановление. Заседанието на съвета биде изцяло посветено на паметта на всички ония, които са били създатели на българската държава и са будили българската съвест през вековете. На края на заседанието, след като през цялото време бях мислил за едно по-изразително име, намерих, че празникът вместо Ден на заслужилите българи, трябва да носи названието Ден на народните будители. И тутакси, при единодушното одобрение на колегите министри, лично зачеркнах първото наименование и написах Ден на народните будители.

Постановлението на Министерския съвет, така поправено, бе внесено от мен в Народното събрание и там бе гласувано всред голямо въодушевление. Денят 1 ноември бе обявен за национален празник. Законът веднага влезе в сила и бе публикуван в "Държавен вестник".

С окръжно разпоредих, на 31 октомври - навечерието на празника, да се говори във всички училища в Царството върху значението на дейността на великите българи.

Паметно остава и досега честването, което устроихме тук в София за първи път през 1922 г. на празника на народните будители."

Постановлението на Министерския съвет за обявяване на празника излиза на 31 октомври 1922 г. На 13 декември същата година XIX Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Така, от 1922 г. до 1945 г., Денят на народните будители е общонационален празник, честван с големи тържества и манифестации в цялата страна. През 1945 г. е забранен от комунистическата власт. Възобновява се със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато отново е обявен за официален и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването на празника е на проф. Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение "Мати Болгария".

Ето как протича първото официално честване на празника - на 1 ноември 1922 г. в София:

"Вчерашният ден, св. Иван Рилски, Министерският съвет обяви за ден на народните будители, празнуван официално от целия народ. Вчера бе и патронния празник на младежките дружества "Червен кръст". Министерството на просветата по повод на тия празници нареди големи тържества със специална програма. Сутринта в катедралната черква "Св. Неделя"се отслужи молебен. На площада бяха събрани учениците от всички учебни заведения. В 11 ч. се образува манифестация. Начело вървяха министрите Омарчевски и неговите съветници: началниците на отделенията му, главният секретар и софийският градски училищен инспектор. След тях - един камион с ученици от младежкия "Червен кръст". Манифестацията завърши в 13,30 ч. на пл. "Славейков". Във вчерашните тържества най-много се отличи музиката на Втора мъжка гимназия, а по ред и дисциплина Втора девическа гимназия."
в-к "Пряпорец", 2 ноември 1922 г.

"По един внушителен начин учащата се младеж в София отпразнува празника на българските будители. Под звуците на десетки музики, при развяване на трицветните флагчета, цели два часа из софийските улици се нижеше една безкрайна върволица от деца и юноши от всичките столични училища - основни, прогимназии, гимназии, специални учебни заведения и пр. И над цялата тази буйна вълна от хиляди младежки глави, бавно и тържествено се носеха внушителните образи на българските будители - Св. Иван Рилски, отец Пайсий, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Петко Славейков, Георги Раковски, Ботев, Левски, които благославяха милостиво потоците на своя малък народ."
в-к "Отечество", ноември 1922 г.

https://impressio.dir.bg/izgubenata-balgariya/glasove-ot-minaloto-samo-sas-spomena-za-nashite-martvi-buditeli-li-shte-se-zadovolim

Similar topics (1)

Powered by EzPortal