• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Станиславъ Стратиевъ

Започната отъ Hatshepsut, 15 Яну 2025, 08:28:21

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

култураписателтеатър

Hatshepsut

Станислав Стратиев


Биография

Станислав Стратиев е роден на 9 септември 1941 година в София. Завършва българска филология в Софийския университет. Работи във вестниците ,,Народна младеж" (1964-1968) и ,,Стършел" (1968-1975). През 1969 година издава първата си книга ,,Самотните вятърни мелници". След нея са издадени ,,Дива патица между дърветата" (1972), ,,Кратко слънце" (1977), ,,Диви пчели" (1977)...

,,Цветовете играят по-голяма роля, отколкото изглежда на пръв поглед... В ,,Кратко слънце" тоновете и багрите са различни от тоновете и багрите в ,,Самотните вятърни мелници" и ,,Дива патица между дърветата". Зеленото в началото на ,,Кратко слънце" беше зелено на зимни ябълки и на вишни, които растат в един абсолютно тъмен двор, двор влажен, без капка слънце, заграден с порутени стени. Това не беше нормалното зелено, беше болезнено зелено. Цветовете на шипката в ,,Диви пчели" са ярки, викащи, имат цвета на кръвта..."

Станислав Стратиев е автор на популярни филмови сценарии. Дебютът му в игралното кино е през 1974 година с ,,Пазачът на крепостта", заснет от Милен Николов. Други филми по негови сценарии са ,,Кратко слънце" (1979), ,,Слънце на детството" (1981), ,,Оркестър без име" (1982), ,,Равновесие" (1983)...

През февруари 1974 година в Сатиричния театър е премиерата на ,,Римска баня". Пиесата има голям успех, а театърът кани автора да стане негов драматург. На сцената на Сатиричния театър са поставени за първи път ,,Сако от велур" (1976), ,,Рейс" (1980), ,,Максималистът" (1984), ,,Животът, макар и кратък" (1986), ,,Балкански синдром" (1987), ,,Мамут" (1990), ,,От другата страна" (1993), ,,Зимните навици на зайците" (1996).

,,Бил съм щастлив в този театър. Най-напред като зрител, като един от щастливците, намерили билетче и вече омагьосани от тази ярка, безпощадна и весела магия, наречена Сатиричен театър. А после и като един от тези, които участват в магията, в нейното създаване или разваляне, това други ще кажат. Но съм бил щастлив. Този театър за мен е като дом. В него се чувствам спокоен, в него са близките ми хора, в него проходих и пораснах. Струва ми се, че никога не мога да му дам толкова колкото той ми даде. Но не е и нужно, както човек не прави такива сметки за родния дом, той просто го обича и живее в него и това е достатъчно... Човек не може без дом."

Станислав Стратиев умира в София на 20 септември 2000 година.

Библиография

,,Самотните вятърни мелници" (1969)
,,Троянски кон" (1971)
,,Дива патица между дърветата" (1972)
,,Пътешествие без куфар" (1972)
,,Пеещият кораб" (1973)
,,Пейзаж с куче" (1977)
,,Подробности от пейзажа" (1978)
,,Капитаните от Бискайския залив (1982) (включва ,,Самотните вятърни мелници" и ,,Пътешествие без куфар")
,,Живот в небето" (1983)
,,Българският модел" (1991)
,,Последно кино" (1991)
,,Упражнения по другост" (1993)
,,Стоян" (1995)
,,Лице от Греко" (1997)
,,Мотиви за кларинет" (1997)
,,Вавилонска хроника" (2000)
,,Избрано 1. Белетристика" (2002)[9]
,,Избрано 2. Драматургия" (2003)
,,Избрано 1. Белетристика". Второ издание (2009)
,,Избрано 2. Драматургия". Второ допълнено издание (2009)
,,Стратиев и Сатирата" (2011)
,,Българско зелено. Текстове 1964 – 2000" (2011)

Пиеси

,,Римска баня" (1974)
Премиера в Сатиричен театър – февруари 1974 г. Постановка – Нейчо Попов
,,Сако от велур" (1976)
Премиера в Сатиричен театър – декември 1976 г. Постановка – Младен Киселов
,,Рейс" (1980)
Премиера в Сатиричен театър – март 1980 г. Постановка – Младен Киселов
,,Рагаца" (1982)
Премиера в Централен куклен театър – януари 1982 г. Постановка – Яна Цанкова
,,Не падай духом" (1982)
Премиера в Младежки театър – май 1982 г. Постановка – Николай Поляков
,,Максималистът" (1984)
Премиера в Сатиричен театър – май 1984 г. Постановка – Крикор Азарян и Маргарита Младенова
,,Животът, макар и кратък" (1986)
Премиера в Сатиричен театър – октомври 1986 г. Постановка – Здравко Митков
,,Подробности от пейзажа" (1987)
Премиера в Театър ,,Българската армия" – март 1987 г. Постановка – Пламен Марков
,,Балкански синдром" (1987)
Премиера в Сатиричен театър – октомври 1987 г. Постановка – Иван Добчев
,,Мамут" (1990)
Премиера в Сатиричен театър – октомври 1990 г. Постановка – Пламен Марков
,,От другата страна" (1993)
Премиера в Сатиричен театър – януари 1993 г. Постановка – Пламен Марков
,,Зимните навици на зайците" (1996)
Премиера в Сатиричен театър – октомври 1996 г. Постановка – Пламен Марков
,,Празни стаи" (1999)
Премиера в Театър ,,София" – април 1999 г. Постановка – Здравко Митков
,,Мотиви за кларинет" (2001)
Премиера в Сатиричен театър – април 2001 г. Постановка – Иван Урумов

Филмография

,,Врабците през октомври" (8-сер. тв, 2006)
,,И Господ слезе да ни види" (2001)
,,Коледни апаши" (тв, 1994)
,,Равновесие" (1983)
,,Оркестър без име" (1982)
,,Слънце на детството" (2-сер. тв, 1981)
,,Кратко слънце" (1979)
,,Гардеробът" (1974)
,,Пазачът на крепостта" (1974)

Награди

1978 г. – Награда ,,Чудомир".
1983 г. – Награда на Съюза на българските писатели за книгата ,,Живот в небето".
1984 г. – Награда ,,София" за литература и театър за пиесата ,,Римска баня".
1984 г. – Втора награда от VII Национален преглед на българската драма и театър.
1986 г. – Димитровска награда
1989 г. – Трета награда на VIII Национален преглед на българската драма и театър.
1990 г. – Първа награда на Конкурса за европейска драматургия в Мобьож, Франция за пиесата ,,Животът, макар и кратък".
1992 г. – Награда ,,Чудомир".
1993 г. – Национална награда за хумор и сатира в литературата от XI Международно биенале на хумора и сатирата – Габрово.
1993 г. – Втора награда в световния конкурс на Би Би Си за пиесата ,,От другата страна".
1993 г. – Награда ,,Аскеер" на ,,Академия Аскеер" за пиесата ,,От другата страна".
1995 г. – Награда ,,Златен ланец" в литературния конкурс на в. ,,Труд".

https://stanislavstratiev.org/bulgarian/biography-bg.html

https://bg.wikipedia.org/wiki/Станислав Стратиев

Hatshepsut

Станислав Стратиев


Стратиев, Станислав (Станко Стратиев Миладинов) (София, 9.09.1941 – София, 20.09.2000) Завършва гимназия в София (1959) и българска филология в Софийския университет (1968). Работи в завод ,,Васил Коларов" (1962); редактор във в. ,,Народна младеж" (1964–1968), след което работи във в. ,,Стършел" (1968–1975). От 1975 – драматург, директор (1983–1986) и художествен ръководител (1986–1989) в Държавен сатиричен театър, София. През 90-те години е колумнист във в. ,,Стандарт".

За първи път Стратиев публикува във в. ,,Средношколско знаме" (1958). Пише разкази, фейлетони и сатирични миниатюри във вестниците ,,Народна младеж", ,,Стършел", ,,Пулс", ,,Стандарт", ,,24 часа" и списанията ,,Родна реч", ,,Пламък", ,,Септември", ,,Театър". Първата му самостоятелна книга е ,,Самотните вятърни мелници" (1969), съставена от разкази за детството в един краен софийски квартал. Следват книгата с хумористични разкази и миниатюри ,,Троянският кон" (1971) и книжката за деца ,,Пътешествие без куфар" (1972), но сърцевината на белетристичното творчество на Стратиев са трите повести: ,,Дива патица между дърветата" (1972), ,,Кратко слънце" (1977) и ,,Диви пчели" (1977), като критиката (напр. Св. Игов) определя първите две в тенденцията на т.нар. ,,инфантилна проза", наред с творби от периода на Росен Босев, Янко Станоев, Кольо Николов, Димитър Паунов и др.

Специфична за този тип проза е зрителната точка на юноша или младеж, изправен пред реалността на човешкия избор на ,,възрастния" в свят, в който нравственият коректив започва да се изгубва, а възвишеното и красивото се оказват илюзия. Така героят Сашко от ,,Дива патица между дърветата" изживява младостта си, просто сменяйки професията си в едно малко провинциално градче, очаквайки да се случи нещо същинско в живота му, а героят Сашко от ,,Кратко слънце" упорито отстоява моралния и достоен избор, противостоейки на грубото оеснафяване и дребнавия материализъм. Въобще образът на ,,несъгласния", на ,,противостоящия" е централен за творчеството на Стратиев и присъства в третата от основните повести на автора – ,,Диви пчели", в която едно самоубийство се оказва незначително за групата (снимачния екип на един филм), но сценаристът все пак си задава въпроса ,,Защо не направих нещо?".

През 1974 е поставена първата пиеса на Стратиев – ,,Римска баня", и в продължение на повече от петнадесет години драматургията му се радва на изключителна популярност. Запазвайки образа на ,,несъгласния", авторът съгражда формата на национална абсурдистка драма – линия, която ще бъде продължена от Хр. Бойчев, М. Минков, Н. Славов, Р. Шомов и др. Сатиричният, локално маркиран елемент е основен за поетиката на драматургията на Стратиев, наред с сюжетоорганизиращия елемент на някаква ирационална, неовладяема, макар и често дребно битова сила, която депримира и управлява персонажите. Така героите от ,,Рейс" (1980) са принудени да пътуват в неизвестна посока с някакъв автобус; младо семейство е напълно подчинено от един гардероб в ,,Максималистът" (1984); един архитект, въпреки идеализма си да не приеме не добре изпълнения обект, е възпрян просто от едно скъсано копче на панталона си в ,,Животът, макар и кратък" (1986); а Александър от ,,Празни стаи" (1999) крепи на гърба си панела на собствения си апартамент.

Централно място в драматургията на Стратиев заема трилогията за Иван Антонов – ,,Римска баня" (1974), ,,Сако от велур" (1976) и ,,Мамут" (1990). Проблематизирайки смисъла на юридическото чрез мотива за внезапно изникналата римска баня в хола на героя (,,Римска баня"), нелепата власт на бюрокрацията (,,Сако от велур") и чувството за вина, въплътено в едно необяснимо петно върху стената (,,Мамут"), трилогията на Стратиев задава национално обагрено екзистенциалните теми за самотата, отчуждението и неуспеваемостта на разума.

От началото на 90-те години в периодичния печат започва да излиза ,,лапидарната проза" на Стратиев – фрагменти, миниатюри и сатирични есета, изградени чрез играта с цитата, паремията, парафразата и клишето.

Станислав Стратиев е автор на сценариите на девет филма, като между тях са екранизациите по повестите ,,Дива патица между дърветата" (,,Пазачът на крепостта", 1974, реж. М. Николов) и ,,Кратко слънце" (1979, реж. Л. Кирков), както и на сценария на знаковия за времето филм ,,Оркестър без име" (1982, реж. Л. Кирков).

Носител е на награда на СБП за книгата ,,Живот в небето" (1983), на награда София за литература и театър за пиесата ,,Римска баня" (1984), на Димитровска награда (1986), на награда за драматургия на фестивала в Мобьож, Франция, за пиесата ,,Животът, макар и кратък" (1990), на награда Аскеер на ,,Академия Аскеер" за пиесата ,,От другата страна" (1993) и др.

Пиеси на Стратиев са превеждани и играни на англ., исп., рус., фр., швед. и др. ез.

https://dictionarylit-bg.eu/

Hatshepsut

Станислав Стратиев - Кратка биография



БНТ представя: Станислав Стратиев - 07.09.2021 по БНТ


Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгите:

Станислав Стратиев - Българският модел

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=2060

Станислав Стратиев - Вавилонска хроника

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7299

Станислав Стратиев - Разкази за деца

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7536

Similar topics (1)

Powered by EzPortal