Стефанъ Дичевъ

[Hatshepsut]

Стефан Дичев

Дичев, Стефан Николов (Велико Търново, 9.02.1920 – София, 27.01.1996). Завършва гимназия в родния си град (1938). Следва строително инженерство в Бърно, Чехословакия (1939). Завършва право в Софийския университет (1943); асистент по икономически науки (1944–1946), защитава кандидатска дисертация по държавно-стопански науки (1946). От 1948 е инспектор във Върховната стопанска камара. Основател и главен редактор на сп. ,,Космос" (1962–1990). Директор на издателство ,,Народна култура" (1967–1972) и един от създателите на българската поредицата ,,Световна класика" към издателството. Интересен факт е неговото решение за издаване в поредицата на култовия роман на Михаил Булгаков ,,Майстора и Маргарита", преди неговото повторно издаване в СССР, поради което е уволнен от издателството. 

Стефан Дичев е един от изявените белетристи, които утвърждават жанра на историческата епопея в българския роман от втората половина на ХХ в.

Дебютира във в. ,,Варненски живот" с разказа ,,Хаджи Рафаил" (1938, № 6456). Творчеството  на писателя отразява процесите в развитието на българската историческа проза от 50-те години на ХХ в., в която илюстративността постепенно отстъпва пред интереса към философско-екзистенциалните проблеми на историята.

Първият му роман  ,,За свободата" (1954) очертава тематичните пристрастия, културните и художествени параметри на белетристиката му. Националноосвободителните борби през Българското възраждане са постоянна тема, художествено откровение и творческа съдба на автора. Дичев ги пресъздава през зрителната призма на романа-епопея. С богата историческа култура и ерудиция авторът реконструира логиката на историческия процес, като съчетава документалния разказ на историческата хроника с полифоничния поток и асоциативност на новия роман. Романистът познава обективните факти и събития, интересува се от генезиса и протичането им, което предпоставя тълкувателния подход. Като изгражда пъстра галерия от реални исторически личности (Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Найден Геров, Иванчо Хаджипенчович и др.), Ст. Дичев интериоризира историческото събитие, разкрива неговия социален и психологически механизъм. Този подход налага определен принцип на нарация – създаването на множество гледни точки, които моделират събитията и предопределят координиращото авторово присъствие. Чрез интимно-психологическото битие на националните герои се обективира представата за цялостния исторически процес, за върховите исторически моменти през Възраждането.

Дичев използва познатите културни и художествени парадигми в изграждане на историческите образи и събития, които само уплътнява и психологизира, без да се конфронтира с установеното, съхранявайки историческата памет. В следващите си романи той ограничава обема на историческия материал и участието на реални исторически лица и увеличава ролята на художествената фикция. Авторът акцентира върху персонажи и техните лични съдби, пресъздава реалистичния образ на националноосвободителното движение (,,Пътят към София", ,,Ескадронът"). Наративната техника се променя – появява се драматичната схема на приключенското фабулиране, която откроява параболите в историческото битие (,,Крепости", ,,Среща на силите"). Романът ,,Подземията на Сен Жан д'Акр" разглежда философско-екзистенциалните въпроси за избора на личността, поставена в екстремални исторически условия, изследва култивираните и подсъзнателните рефлекси за самосъхранение и себепознание, кореспондира с психологическите построения на А. Камю и Ж.-П. Сартр. Върху своя опус магнум трилогията  ,,Завоевателят на миражите" Дичев работи тридесет години с внимателно проучване на историческите факти около живота и делото на Александър Македонски. Авторът превръща образа му в символ на владетеля, който тръгва с мащабните идеи за обединение на античния свят и за създаване на един справедлив и хармоничен политически и социален ред и в процеса на тяхната реализация с ,,огън и меч" се превръща в жесток диктатор.

Дичев е автор на занимателни исторически повести и приключенски романи за деца и юноши, както и на две театрални пиеси – ,,Отвъд отчаянието", ,,Суровото време", на киносценариите: ,,Демонът на империите", ,,Рали", ,,Пътят към София", ,,Среща на силите" и др. Пише либретото на две опери – ,,Неда" и ,,Тракийски идоли". Романът му ,,Пътят към София" става първият многосериен цветен телевизионен сериал.

Негови произведения са превеждани на англ., нем., рус., исп., пол., чеш., слов. и др. ез.

https://dictionarylit-bg.eu/

[Hatshepsut]

Стефан Дичев – един писател в историята


Стефан Дичев в дома си, началото на 60-те години

,,Не забравяйте, че съм роден във Велико Търново, а там всички са историци и всички със силно вълнение говорят за живота в миналото." С тези думи един от най-известните съвременни български писатели обяснява интереса си към историческата тема.

Стефан Дичев (9 януари 1920 – 27 януари 1996) завършва гимназия в родния си град. Увлича се по книгите, философията, историята. За този период от живота си писателят разказва: ,,Най-голямото откритие през гимназиалните години за мен бяха библиотеките. За известно време мен и неколцина другари ни бяха наели в местната библиотека да помагаме при разместването на книгите. Порази ме техният брой. Безкрайното им разнообразие – още по-силно. Така внезапно, а и неуместно навлязох в необятния свят на знанието, от който, днес вече знам, няма връщане."

Наистина, съдбата му доказва, че за него това е правилната посока. Макар и да минава по заобиколни пътища.

Някъде между хилядите прочетени страници, юношеските фантазии и първи литературни опити, младият Стефан решава, че ще става дипломат. ,,Представял съм си сигурно, че ще оправя света, макар по-късно да разбрах, че той е трудно оправим и че най-малкото аз съм, който може да го оправи."

Житейският му път поема в други посоки. Макар и дипломиран юрист (завършва право през 1943 г. в Софийския университет), защитил докторантура по държавно-стопански науки, след 9 септември 1944 г. той се посвещава на литературата и историята. Преди това учи строително инженерство в Бърно. ,,Ако трябва да направя едно сравнение, бих си представил нещата така: много тухли, цимент, дървен материал, всичко това натрупано накуп и писателят взема от него колкото и каквото му трябва, подрежда го, организира го с оглед на своя архитектурен план", обяснява писането самият Дичев.

Още първият му двутомен роман ,,За свободата" (1954 – 1956) го прави известен и го нарежда сред изтъкнатите творци на българската историческа проза.

Стефан Дичев е автор на романи, повести, драматургични и телевизионни сценарии, сред които ,,Рали", ,,Младостта на Раковски", ,,Ескадронът", ,,Крепост", ,,Съдбоносната мисия", ,,Среща на силите", ,,В лабиринта", повестта ,,Първа българска легия", драматургичните сценарии ,,Отвъд отчаянието", ,,Суровото време" и др.

Може би най-популярното му произведение е романът ,,Пътят към София", който става и първият многосериен телевизионен цветен филм, реализиран от българо-съветски екип.

Макар и популярен автор на исторически романи, приносът на Стефан Дичев в националната ни култура се откроява и в други негови начинания. В интервю от 2001 г. съпругата на писателя художничката Лиляна Дичева отбелязва заслугата му за създаването на популярното списание ,,Космос", чийто главен редактор остава до пенсионирането си и за дейността му като директор на издателство ,,Народна култура".

Като директор на издателството в периода 1968 – 1971 г. Стефан Дичев поставя началото на изключително важната за нашата култура поредица ,,Световна класика", обогатила българското книжно богатство със стотици образци на световната литература.

,,Гонитбата на миражи е по-смислена и от най-премисленото безучастие" е едно от посланията в романа ,,Завоевателят на миражите", плод на 30-годишни проучвания, изследвания и труд. Трилогията е своеобразна философска равносметка на опитите на диктаторите насила да унифицират света и по същността си е с непреходна проблематика. Идеята възниква спонтанно. Докато Дичев четял някаква популярна биография на Александър Велики, се заговорило за кръвопролитията на Сталин (след прочутата реч на Хрусчов пред XX конгрес на КПСС през 1956 г.). По-късно писателят пояснява: ,,Историята показва, че никога една идея не се осъществява така, както е замислена." Майсторски и с мотивиран критицизъм Стефан Дичев пресъздава епохата на Александровата империя, в която бляновете за обединение на античния свят се осъществяват ,,с огън и меч", а добрите намерения и желания за социална хармония и разбирателство между народите водят до утвърждаване на диктатура, първообраз на тоталитарните държави на Ленин, Мусолини, Хитлер, Сталин и Мао. Обсъжда, че такива мъже тръгват като войници, после като ,,пръв сред равни", и завършват като жестоки диктатори... През годините идеята на книгата претърпява развитие, наслагват се още герои и живописни подробности, неизменен остава само лайтмотивът – мечтата за обединен, хармоничен свят може да е мираж, но си струва да го търсиш, животът е пълноценен не когато го наблюдаваш отстрани, а когато участваш в него, защото илюзията винаги лежи дълбоко в човешкото сърце. Така поредицата, в която сложно и драматично е изграден образът на ,,завоевателя на миражите" остава сред най-ценните и представителни достижения на българската историческа проза.

Третата му, непредадена в издателството част на трилогията, завършва сякаш пророчески с един химн за музата на спомените Мнемосюне:

Тъй минава всичко, и всичко остава.
Мнемосюнем Майко на Музите,
Какво сме ние, какво е животът без тебе?
Дори и вас, богове, ще ви покрие забравата,
Без този всевечен мост над дните ни.
О, време, тъй ледено безстрастно време...
О, спомен – лъч на усмивка, на съжаление,
Упрек, смисъл и надежда, и успокоение...

Творчеството на Стефан Дичев стана част от този мост над дните ни и неостаряващ учебник по родолюбие за българина.

https://archives.bnr.bg/stefan-dichev-edin-pisatel-v-istoriyata/

[Hatshepsut]

Демонът на Империята (1971)

,,Демонът на Империята" е български 10-сериен телевизионен игрален филм (приключенски, историческа драма) от 1971 година на режисьора Вили Цанков, по сценарий на Стефан Дичев. Оператор е Борислав Пунчев. Музиката във филма е композирана от Георги Тутев.
Серии:
1. серия – ,,Посрещане"
2. серия – ,,Сватба,,
3. серия – ,,Кривици"
4. серия – ,,Проповед"
5. серия – ,,Чужденци"
6. серия – ,,Събрание"
7. серия – ,,Пловдив"
8. серия – ,,Беше от нашите"
9. серия – ,,Мидхат паша срещу барон Хирш"
10. серия – ,,Изпращане"


Демонът на Империята (1971) Част-1 ,,ПОСРЕЩАНЕ,, / The Demon of the Empire (1971) Part-1 ,,WELCOME,,


Демонът на Империята (1971) Част-2 ,,СВАТБА,, / The Demon of the Empire (1971) Part-2 ,,WEDDING,,


Демонът на Империята (1971) Част-3 ,,КРИВИЦИ,, / Demon of the Empire (1971) Part-3 ,,CRIMINALS,,


Демонът на империята 1971 еп 4 Проповед

[Hatshepsut]

Демонът на империята 1971 еп 5 Чужденци


Демонът на империята 1971 еп 6 Събрание


Демонът на империята 1971 еп 7 Пловдив

[Hatshepsut]

Демонът на империята 1971 еп 8 Беше от нашите


Демонът на империята 1971 еп 9 Митхат


Демонът на Империята (1971) Част-10 ,,ИЗПРАЩАНЕ,, / Demon of Empire (1971) Part-10 ,,SENDING,,

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгите на Стефан Дичев:

- Пътят към София https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=606

- Рали https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=647

- Неуловимият https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=704

[Hatshepsut]

Стефан Дичев - словесният композитор на симфонии от думи

Неговият приятел Йордан Радичков го описва най-точно: ,,Беше дребен на ръст, възпълничък, но подвижен и много енергичен човек. Запомнил съм го винаги да бърза за някъде. Когато съм го питал за къде бърза, ми е казвал, че бърза, за да не закъснее. Обичаше да рови в историята и това му доставяше огромно удоволствие".

Литературата и историята така завладяват дипломирания юрист, че той се посвещава изцяло на тях. Преди това учи инженерство в Бърно, а като се връща в София става доктор по държавно-стопански науки.  ,,Ако трябва да направя едно сравнение, бих си представил нещата така: много тухли, цимент, дървен материал, всичко това натрупано накуп и писателят взема от него колкото и каквото му трябва, подрежда го, организира го с оглед на своя архитектурен план", така обяснява писането самият писател. Първият си роман ,,За свободата" написва за около 8 години. Тогава е съвсем млад. Работи в Перник, в ТЕЦ ,,Република". Връща се оттам в 5 часа, отива направо в Народната библиотека, чете два-три часа, след това се прибира вкъщи, пише още няколко часа. И накрая дава последната глава с разпита на Левски да я прочете Георги Караславов, тогава главен редактор на списание ,,Септември". ,,На другата сутрин маститият писател му се обажда с боботещ глас: Заради теб не можах да спя цяла нощ!" И така тръгва...

Лили и Стефан – голямата любов

Във впечатляващата му биография са романите ,,Завоевателят на миражите", ,,Пътят към София", ,,Крепости", ,,Среща на Силите", ,,В лабиринта". По неговата книга ,,Неуловимият", разказчета за деца за легендарното надлъгване на Левски с турската власт е направен сериала ,,Демонът на Империята" от режисьора Вили Цанков. Либретист е на две опери – ,,Неда" и ,,Тракийски идоли". Създател е на списание ,,Космос", както и на поредицата ,,Световна класика" като директор на издателство ,,Народна култура". Така успява да издаде и забранената в Съветския съюз книга на Булгаков ,,Майсторът и Маргарита". Стефан Дичев е и драматург, и сценарист на тв сериали. Онова, с което най-вече го свързват българите, е романът ,,Пътят към София". Съпругата му, известната ни художничка  Лиляна Дичева, си спомня, че един ден през 1957 г. телефонът звънва и го канят спешно да отиде в Кметството. Имали някакви пари, които веднага трябвало да изхарчат, та решили да поканят трима писатели. Ако предложат добри идеи за романи, посветени на София, ще им ги дадат като контракция. И така писателят буквално за един час трябва да измисли нещо.

Портрет на писателя от съпругата му

Докато пътува с трамвая от ,,Попа" до Халите" съчинява основната линия на романа ,,Пътят към София". Нещо като ,,Ромео и Жулиета" на фона на Освободителната руско-турска война. През 70-те години телевизията му поръчва тв сериал по романа. Той написва сценария, а за режисьор се кандидатира неговият приятел Въло Радев. Възлагат обаче филма на режисьора Николай Мащенко, тъй като се превръща в българо-съветска продукция.

Стефан Дичев  завършва последния си роман за Александър Македонски ,,Завоевателят на миражите" и двата тома излизат последователно през 1993 и 1994 г. През 1996 г. получава втори инсулт и умира на 28 януари. Така и не успява да види луксозното издание през 1999 г., което неговата съпруга успява да осъществи с помощта на фондацията на Елена Костова.

Проф. Ивайло Дичев е син на големия писател

Всичко започва през 1956 г. с прочутата реч на Хрушчов против Сталин, която така и не излиза в пресата, но която започва да повдига завесата над политическите интриги и злодеяния, чиито мащаби никой не подозира дотогава. ,,По една от онези случайности на съдбата, Стефан тъкмо през онези дни се бе зачел в една биография на Александър Велики. И тъй като винаги бързаше да говори, да сподели, започнаха помежду ни едни дълги разговори за това как такива мъже тръгват като войници, после като ,,пръв сред равни", и завършват като жестоки диктатори....за това, че има прилика между Александър, Наполеон, Хитлер, Сталин в опитите им да прекрояват света." Това разкрива неговата съпруга Лили Дичева в неиздадена биография.

И големият писател започва да мечтае да напише книга за него. Снабдяването с исторически материали не е лесна работа. И когато започва да пътува на запад, харчи голяма част от скромната си валута по книжарници и антиквариати.

Оказва се, че епохата на великия Александър е любима тема на немските и английските историци. Намира прочутата поредица ,,Ежедневният живот" в Гърция, Египет, Вавилония, Персия. Да се напише такава книга не е лесно. Само прочитането на този огромен материал му отнема години. Но най-голямата трудност е как да се освободи от историческите сведения, да стъпи на точки върху тях като върху кокили и да съчини своя история. Свои характери.

Почти до края Дичев е убеден, че Александър няма да види бял свят заради ,,култа към личността", и ,,примките на властта", разрухата на интернационалния ,,нов ред". Такава книга не може да бъде издадена през тоталитарната власт. Никой дори от най-смело мислещите хора не може да си представи, че комунизмът може да свърши. Повечето от интелектуалците ни мислят и се надяват, че някой ден Живков ще си отиде, ще бъде сменен от по-модерно мислещ член на политбюро. Дълго време се спряга името на Людмила, но тя пък умира внезапно през 1981 г.

Стефан Дичев пише тази книга на периоди, изоставя я, пак я започва като любимо занимание, ,,книга в чекмедже". Решава да построи романа само с две лица – Хефестион, идеалистът и Пердика, кариеристът. Самият Александър не участва пряко, двамата говорят за него. Съпругата му го убеждава, че неговата сила е в многофигурното платно. Така му потръгва по-лесно. Просто следва собствения си натюрел и способността си да композира нещата като в голяма симфония.

,,Много спорове имахме за образа на Таис. Стефан беше сантиментален човек, ревнив, и дори назадничав по въпросите на любовта. И Таис, както я описваше в началото, стана жертва на тези предразсъдъци. Образът стана сладникав. Тя беше вярна, чиста, живееше единствено само за Хефестион... нещо абсолютно нереалистично, при статуса и възпитанието й на професионална хетера. Слава богу, и този характер стана жив и сложен, и Таис изчезна по пътищата на Азия с трупа актьори, разказва съпругата му.

,,Пътят към София" е най-издаваният му роман

Отначало не обръщах внимание на образа на Медий. После обаче осъзнах, че Стефан особено много е залагал на това лице, защото е смятал да превъплъти себе си в него. И сега най-често за Медий се сещам и често повтарям пред приятели и роднини фразата, която отразява нашата сегашна безпомощност ,,Ние сме само зрители...."

А образа, характера на гения Александър успя да внуши по съвършен начин. В книгата той е наистина необикновена, по-особена личност, а е и късметлия.

Но онова, което лично на мен най-много харесва, това е образът на Пердика: образ, за който Стефан се вдъхновяваше от Фуше, Берия. Това е Кариеристът, който мисли само за издигане и власт, който съчинява заговори и интриги, за да премахне съперниците си...В думите от дневника на Пердика звучат толкова познати, толкова български нотки, толкова съвременни..."

https://artday.bg/2018-01-05-13-55-46/

[Panzerfaust]

Чел съм "Рали" и "Пътят към София" от автора. Увлекателни са. И екранизациите по тях са хубави.