• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Михаилъ Бѣлчевъ

Започната отъ Hatshepsut, 19 Окт 2022, 14:51:58

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

културапоезия

Hatshepsut

Михаил Белчев


Роден е на 13 август 1946 година в София. Завършва IV курс на ВМГИ, София и се дипломира със специалност ,,режисура" и ,,телевизионна режисура" в Драматическия факултет на Театрална академия ,,Черкасов", (Ленинград, СССР, 1972).

Като дете пее в хор ,,Бодра смяна", а дебютът му като солист е песента ,,Кати" (1967). Става популярен с ,,Кой София с обич заля" (златен медал за текст и изпълнение на IX световен фестивал на младежта и студентите в (София, 1968). Година по-късно печели ,,трета награда" и ,,специалната награда" на Международния младежки фестивал ,,Червеният карамфил" в Сочи.

Михаил Белчев изгражда собствен стил върху традициите на френския шансон. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Сред популярните песни, които изпълнява, са: ,,Булевардът", ,,Младостта си отива" (муз. Найден Андреев) и ,,Не остарявай любов" (муз. Хайгашот Агасян).

Автор е на музика за театрални постановки и филми. Сценарист и режисьор е на телевизионни филми за Вили Казасян, Недялко Йорданов и др., както и на Първи телевизионен пантомимичен спектакъл ,,Кръговрат", на ,,Време е да те обичам" – филм за Мариана и Тодор Трайчеви.

Работил е в Главна дирекция ,,Българска музика" – артист и солист; Завод за грамофонни плочи ,,Балкантон" – зам.-главен редактор; ,,Концертно-артистичен център", при Министерство на културата – режисьор; Национален пресклуб ,,София Прес" – режисьор; ,,Национален дворец на културата" – режисьор в дирекция ,,Художествено-творческа дейност"; ОКИ ,,Столична библиотека" – директор.

Автор е на музиката и стиховете за документалните филми ,,Един филм за Васил Попов" и ,,Песента на житната сламка" – студио ,,Екран".

Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (2007).

За песните си получава първи награди от фестивала ,,Златният Орфей" през 1969, 1984, 1990, 1998 година. Същата награда за цялостно творчество му е присъдена през 1996 година.

От средата на 70-те е един от най-продуктивните и талантливи автори на текстове в българската поп и рок-музика. Негови са текстовете на шлагери като ,,След десет години", ,,Жалба за младост", ,,И утре е ден" и много други (повече от 200).

През годините той работи с изтъкнати композитори като Зорница Попова, Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян, Щурците, ФСБ, Импулс, Огнян Георгиев и др.

Има многобройни отличия за текстове, между които ,,По първи петли" – ,,Златният Орфей"80 – II награда, ,,Моя любов" – ,,Златният Орфей"84 – I награда, ,,Огън и дим" – ,,Златният Орфей"97 – Голямата награда, ,,Пак ще се прегърнем" – ,,Мелодия на годината" 83...

Михаил Белчев е автор на повече от 50 песни, между които най-популярни са ,,Булевардът" (по текст на Миряна Башева, която често се приема като неофициален химн на столицата и заради която бива удостоен със званието ,,Почетен гражданин на София"), ,,Двойникът", ,,Къде сте, приятели" и др.

Дал е заглавия на множество албуми на наши известни изпълнители – ,,След десет години" – ФСБ, ,,Майчице" – Георги Христов, ,,Пътят" – Ваня Костова, ,,Готови ли сте за любов" – Лили Иванова, ,,Ще продължавам да пея" – Йорданка Христова, ,,Хиромантия" – Милица Божинова.

Има издадени осем книги със стихове.

БНТ е осъществил 8 филма с негови песни: ,,Къде сте, приятели", ,,Двойник", ,,Канто либре", ,,Щурец на паважа", ,,Късна любов", ,,Бяла истина", ,,Един наивник на средна възраст" – в поредицата ,,Умно село" и ,,Музикални следи – Михаил Белчев".

Гастролирал е в СССР, ГДР, Полша, Чехословакия, Румъния, Италия, Франция, Испания, Западен Берлин, САЩ и Канада.

За Михаил Белчев са писали: Благовеста Касабова, Атанас Свиленов, Георги Константинов, Петър Караангов, Генчо Гайтанджиев, Любомир Левчев, Владимир Каракашев, Юлиан Вучков, Бранко Ристич.

Присъства в енциклопедиите за поп и рокмузика в България, в ,,Кой кой е в световната попмузика 1996/1997 г." на Кеймбриджкия библиографичен център, в ,,Кой кой е в България 1998 г.", в Български енциклопедичен речник ,,GABEROFF".

https://bg.wikipedia.org/wiki/Михаил Белчев

Hatshepsut

Сбогом приятели

Лош човек ли съм аз,
че забравихте моето бъдеще?
В паметта си зачеркнахте
всичко изпято до днес.
Закъснях може би
за последната среща със Дявола,
на която решехте,
че нямате нужда от мен.

Как да мъкна чувал
с мръсни дрехи и всякакви спомени,
без да имам до себе си рамо
на някой по-честен човек?
Проверих колко лева
отдавна съм скътал в джобовете
и разбрах, че не стигат да купя
жените ви с тях.

Мои бивши и всякакви някакви
мъжки приятели,
нецелунали нож, пистолет,
даже кръст и заспала вина,
моят гръб ще ви вдига от сън
по-добре и от Дявола.
Като сянка в стената
ще бъда разплата за вас.
 
Много сълзи изпях,
но трохите, които ми давахте,
не нахраниха моята гърбава,
нежна, ранима душа.
Риголето бях аз много дълго
и шут бях, и плаках.
И сега бих могъл,
но не искам да ставам палач.

Hatshepsut

По първи петли

От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от заплетените жици
не намирам своята врата.
Откога не съм се връщaл
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна с цвете във ръка.
По първи петли
закъснели следи
преминават през мен
и потъват в очите ми
сутрин.
Прах от звезди
и подкови звънят
на протрития праг
и възкръсва денят ми
сутрин.
От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен
ще усетя, че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.
Откога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна с цвете във ръка.
По трети петли
уморени мъгли
се разкъсват от страх
и се впиват в прозореца
сутрин.
Старият ключ
се огъва от студ
и го няма домът,
и я няма вратата ми
сутрин.
Love Love x 1 View List

Hatshepsut

Лодка в дъжда

Дъждът вали, вали като преди...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз и този път оставам прав
във тишината.

Като светулка плахо примижа
една цигара някъде далече
и аз дочувам шепот на жена,
която тръгва, тръгва вече.

Дали пътува и сега
онази малка книжна лодка,
която сгънах на шега
над някаква дъждовна локва.

А после пратих я към теб
с молба при мен да се завърнеш,
дори в това море от много дъжд
ти до побързаш, да побързаш.

Сега вали, вали дъждът по прозореца.
От вестник стар изрязвам стих
с много, много болка
и препрочитам на глас как търси бряг
в море от хора и дъжд
книжна лодка.

Дъждът и този път вали, вали...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз запалвам клечка от кибрит
във тишината.

И само тази малка светлина,
изгаряща от болка във ръката,
дано покаже пътя към дома
на лодката и на жената.

Hatshepsut

Залез

Откъснах вече този ден
от календара на земята,
когато слънцето се спря
в картината ми на стената.

На избледнялото платно
забравен кораб се събуди
и късен гларус не успя
през слънцето да се промуши.

Преди да изгори докрай,
крилата му се позлатиха,
на палубата екна вик
и после всичко стана тихо.

Тревогата ми зазвъня
отново в празната ми стая
и чувствах, че и аз горя
и нищо повече не зная.
 
А слънцето закри очи
и бавно слезе към морето.
Във стаята ми две сълзи
до късно тази нощ ще светят.

Hatshepsut

По жътва

От изпуснато слънце изгарят ръцете ти.
Прегърни ме за сбогом и тръгвай.
По жътва се връщат, когато се стъмни.
Тогава светулките лепнат по пръстите
и сърпът отдъхва над нивата.
А в стърнище забодени птиците
до плашилото чакат да съмне.

Нека под мен жарава да гори.
Тръгвам аз със здравец към теб.
И в нестинарски танц да се роди обич.
Лятната жега нека ми тежи ден и нощ.
И любовта ми в теб да продължи цял живот.

От неказани думи изгарят устата ти.
Не целувай, преди да се стъмни.
По жътва лумват пожари сред снопите.
Тогава змиите се впиват във корена
и пръскат отрова в безсилие.
А стърнището догаря на клада
плашило и много усилия.

Hatshepsut

Къде си, лято

Тръгна си от тук лятото горещо,
но остави пак следи във нас.
А една вълна дълго ще ни търси,
за да ни нашепне почти без глас:

"Защо оставихте да стене самотното море
и то ме прати, за да ви намеря.
Защото този бряг е пуст и няма го смехът,
със който се прегръщахте до вчера."

Още си е там пясъчният замък,
който вятърът не разруши.
Може би сега, скрит зад някой камък,
чака да разтвори за нас врати.

Защо оставихте да стене самотното море,
с крила написа тръгващото ято.
Без вас какво е този бряг и синьото небе,
без вашата любов какво е лято?

Връщай се при нас, мило наше лято,
огън върху пясъка да накладем.
Връщай се при нас, мило наше лято,
слънце във косите си да заплетем.

Hatshepsut

Моя любов

Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радост,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна огън и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш,
че не грешиш, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.

Hatshepsut

Пак ще се прегърнем

Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
 
Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.
 
Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи
пак да се намерим,
пак да се прегърнем
завинаги.

Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон и стъкло,
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.

Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
Love Love x 1 View List

Hatshepsut

Майчице

Майчице, майчице,
много ли болка, болка и мъка ти причиних?
Много ли майчице, трудно понесе
тъй, че на този свят се родих?

Рано попаднах в житейска помия.
Рано разбрах кой добър е, кой лош.
Страшно ми беше, че нощем завиваш
своя син, неспечелил и грош.

Трудно е всичко, но ти ме научи
залъка свой да споделям до гроб.
Две ризи аз ако имам, едната,
без да помисля, ще дам и на Бог.

Днес ми е хубаво, майко,
че ти си жива и здрава до мене сега.
Аз побелявам, а твоята зима
с теб до камината ще продължа.

Hatshepsut

Желание

За нещо пак ми дожаля,
реших да залепя крилата
и да се махна от света,
по дяволите да го пратя.

Опитах се да полетя,
със земния живот бях свикнал.
Оказа се, че съм левак
и черепа на Йорик ритнах.

Сега ми стига да гори
крило от будна пеперуда,
а времето да си лети,
на птица аз да се преструвам.

Та то си може и без мен,
тече през всякакви олуци,
но някой ден ще полети
над символи и над боклуци.

И аз ще го следя с очи,
главата ми ще побелее.
Дано да бъда сочен с пръст,
като човекът, който пее.

Да бъда или да не съм
и все така да ми е тъжно.
Да вярвам, че и аз съм луд,
и в студ като човек да зъзна.

Hatshepsut

След десет години

Днес ще се срещнем -
след десет години,
вчера ли бяхме
на двайсет и две.
Разделихме се с надежда
тук на този сив площад.
 
Пак ще се срещнем -
след десет години,
за да разкаже
всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.

Днес ще се срещнем -
след десет години:
влакове тръгват
от всички страни.
Но един от нас остава
на една далечна гара
пак на двадесет и две.

Hatshepsut

До следващото лято

Златни петна във прозореца тръпнеха.
Лятото свършваше пак.
Вятърът, скитал из топлите улици,
легна пред мойта врата.

Капеха бавно листата по двора ми.
Небето се сви от страх.
Може би искаше да ми каже,
че няма да дойдеш пак.

Влюбени птици от тука отлитаха.
Лятото свършваше пак.
Тъжни следи по небето се нижеха.
Търсеха топла страна.
 
"Сбогом! - до другото лято си казахме.
Минаха много лета.
Може би искаше да ми кажеш:
"Сбогом! - до есента.

Лина

М. Белчев е рядко фин и възпитан човек. :love-1:

"..мен ме плашат амбицираните случайници... те мразят България, сънародниците си ....... Няма да ни се размине простащината, посредствеността, ако ние на работим, ако не създаваме хубава поезия, хубава музика, хубави неща..."

Hatshepsut

ОТ МНОГО, МНОГО ОТДАЛЕЧ

От много, много отдалеч
ще идвам винаги, докато мога,
но някой ден краката ми щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.
 
От много, много отдалеч
ще пея винаги, докато мога,
но някой ден щом моя глас не издържи,
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.
 
От далеч, много отдалеч
ще бъда винаги, докато мога,
но някой ден сърцето ми щом се взриви,
ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.

Hatshepsut

АКО СЕ ВЪРНЕШ

Ако се върнеш,
всичките мъгли,
ще се разкъсат
и ще стане светло.
Ще влезе радост в тъжните ми дни,
ако се върнеш ти,
ако се върнеш.

Ако се върнеш,
всичките вини
ще се обърнат
с гръб към теб и мен.
Ще лумен огън
както и преди,
ако се върнеш ти,
ако се върнеш.

Ако се върнеш
всичките стени
ще се разпаднат
и света ще видим.
Остава само
някой да те спре,
за да се върнеш ти,
за да се върнеш.

Powered by EzPortal