• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Яна Вълчева

Започната отъ Hatshepsut, 09 Яну 2022, 08:34:31

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

културапоезия

Hatshepsut

Яна Вълчева


Яна Вълчева. Фото: Пейо Пеев

Яна Вълчева е родена през 1980 г. Живее и твори в любимия си Бургас. Първата ѝ книга ,,Дишам спомени" излиза през 2010 г. и е представена на  Националния конкурс за дебютна литература ,,Южна пролет". Нейни стихове са публикувани в различни поетични сборници – ,,Приятели в поезията", ,,Море", ,,Всичко за майка ми", както и в редица електронни издания. През 2017 г. излиза нейната първа детска книга ,,Вълшебни златни сърчица". През същата година е издадена и стихосбирката ѝ ,,Миг след лятото". По четири от стихотворенията в тази стихосбирка са записани песни:  ,,Цялата съм лято", ,,Дълг към душата", ,,Ела" и едноименната ,,Миг след лятото". ,,Дълг към душата" е сред песните, участвали в Международния музикален фестивал ,,Златен кестен".

https://tetradkata.com/yana-vlcheva/


БЯЛА СЪМ

Бяла съм, мамо - бяла и хубава,
с тихи стъпки към него вървя...
Виж го - чака ме, гледа ме влюбено,
обещава ми целия свят!

Не плачи!
Знам, че плачеш от радост,
ала днес не желая сълзи...
Подарявам му своята младост
и букет от безумни мечти!

Виж ме, мамо - бяла и хубава,
на ръката ми пръстен блести.
Той ме взе!
А сега да празнуваме,
само, моля те, ти не плачи...

ДЪЖДЪТ

Дъждът почука, влезе и остана...
Приседна до камината на топло,
погали тихо старите ми рани,
наля ми чаша вино.
И си спомних
онази ненаситна моя пролет,
светулките, липите, хоризонта
и чайките в соления им полет,
чертаещ любовта над Пантеона...
Дочух отново шепот в раковина,
от дланите потече топъл пясък,
изпратих краткоснежната си зима,
крилете си събрах в жадуван плясък.
И после отлетях.
Но под небето,
до нечия угасваща камина,
дочух в нощта един дъждовен шепот,
приседнах и подадох чаша вино...

ДЪЛГ КЪМ ДУШАТА

Бих искала да бъда непозната,
безименна за този грешен свят,
да не дължа услуга и отплата,
и всички чужди нужди да заспят,
да бъде като сън - за миг поне,
да чувам само своите копнежи,
и вятърът далеч да отнесе
на хората безумните брътвежи.
Да бъде само моя тишината
и изгревът да бъде само мой,
и никой да не съди и пресмята,
какво съм дала, и на кой...
Бих искала да бъда непозната,
да не дължа усмивки и сълзи.

Защото всъщност само на душата
човек наистина дължи...

РИСУВАМ ТИ ЛЮБОВ

Не говори! Рисувам ти любов -
внезапна, премълчавана, последна,
онази, за която си готов
над пропасти бездънни да ме следваш.

Не са ми нужни цветове за нея,
за нашите очи е светлина,
на тъмно ние с тебе я живеем -
на тъмно се живее любовта.

Рисувам ти любов, не говори!
Рисувам я на капки по телата ни.
От твоите проблясващи очи
трепери ненаситна тишината.

За тази нарисувана любов
не са ми нужни клетви, обещания,
душите ни са нейното платно -
телата ни са само очертания..

***

Бургаско ми е... Скрила съм се в себе си
и дишам тишината си на глътки...
Мъглата се отпусна над морето,
отдаде му се, призрачно безплътна.
А аз ги наблюдавах в тишината,
от пейката, от моста, от копнежите...
Смутена (може би) се скри мъглата,
морето се разля по бреговете си.
Лъчите озариха синевата му,
а вятърът разнесе нечий шепот.
Навярно нейде там, в далечината
отново акостираше сърцето ми...

Бургаско ми е, скрила съм се в себе си,
но ти все пак, все пак ще ме намериш...

***

Пореден понеделник- шепа сняг
и няколко разхвърляни усмивки...
Излизам гола, само по душа -
не ми отиват цветните преструвки.
Убива тази тъжна голота,
но истината шепне в моя храм.
По-страшно от самата самота
е в себе си да се почувстваш сам.
Разхождам се сама и по душа...
Сред цветните съм нещо черно-бяла,
навярно подминавайки греша,
но ничия ръка не ме е спряла.
Огледах се, сред цветните видях
и други черно-бели да се лутат.
Усмихнах се, навярно между тях
ще се намеря.
И ще се изгубя...

***

Ще пусна вече мислите за теб...
И нека се разпръснат под небето,
да литнат с устремени ветрове,
дъждът да стане пролетен и цветен.
Душата да запее с нежен глас,
защото от години се е свила,
събира си надеждата за нас
и после си я храни мълчаливо.
Ще пусна вече мислите. Върви!
Калинките... Ливадата с пчелата -
те всичките са чакащи съдби,
които все отлагат и отлагат...
Но ето, след години отлетях.
Не се нахрани моята надежда.
Ливада имах, имах и пчела.
Мечта обаче с обич се отглежда...

https://literaturensviat.com/?p=145421

Hatshepsut

ВАГОН ЗА ДВАМА

Тунелите са извор, не разбираш ли?
И в края им се ражда светлината...
В един далечен ден ще се завърнем
за резен време в спомена за влака.
На гарата ще има ли очакване,
дали ще се затичаш да ме срещнеш?
По мислите ни тлеят отпечатъци
и мирис на малинови надежди.
Светлинен скок и ето те при мен.
Какво като е празно на перона?
Животът се побира в резен време
и в две ръце, които да ме стоплят.
Тунел отново. В края нещо пламна -
запали хоризонта на тъгата.
Телата ни в един вагон за двама
се стичат по ръба на светлината...

ЗНАЕШ ЛИ КАК

Всъщност знаеш ли как се обича?
Като дъжд, като гръм, като буря,
сладострастно, дори неприлично.
И за чужди очи да е лудост.
Да! Така, така се обича!
До без дъх, до безкрайност човешка.
Всички други за теб да предричат,
че си моята пагубна грешка.
И какво като пак съм сгрешила,
щом кръвта ми е в точка "кипене"
и усещам се истински жива
от ръцете ти нежни по мене...
Вече знаеш ли как се обича?
Всъщност знаеш - така, като тебе,
непонятно и лудо за всички,
все едно този миг е последен.
Все едно ще се срути земята,
ще изчезна далечна и чужда...
Ще ме търсиш, а мен ще няма...
От такава любов имам нужда!

РАЗГОВОР

Ще седнеш срещу мен, ще ме погледнеш,
по струните зад нас ще пламне джаз,
две силни думи в гърлото ще стегнат
вълнението в дрезгавия глас,
две чаши ще звънят, за да празнуват
остатъците в нашите души,
любим рефрен неволно ще рисува
момиче и момче в кълбо от дим.
Ти някак ще притихнеш, ще угаснеш
и нещичко, уви, ще премълчиш,
ще скрием спомен в празничния блясък,
вината с вино пак ще изплатим...
А после ще си тръгнем под липите,
тъга ще бликне в моите очи...
Но някъде дълбоко, там в душите
навярно вече няма да боли.

Hatshepsut

ТИ ЩЕ ТРЪГНЕШ

Ти ще тръгнеш. Морето ще шепне след теб,
ще те търси отново - за пристан,
ще отмива солени следи в брегове
и ще крие пенливите мисли.
Ще му липсваш. Морето обича така,
както вятърът вече не смее.
Ще разбива вълните си в бяла тъга,
но в дълбокото пак ще синее.
Ще се връщаш понякога, в есенен смях
ще превръщаш спестените думи.
Само къс тишина, оцеляла след тях
ще твори чудеса помежду ви.
Ще си тръгнеш, нали? Ще заминеш оттук.
Но моретата винаги чакат.
И в далечното някакъв шепотен звук
ще напомня най-синьото лято.


ПЪТЕКИ

В този свят има много пътеки,
до една са и светли, и стръмни,
недостъпни и леки. Но всеки
има своя. И трябва да тръгне!
Ще се случи така, че приятел
ще поеме в далечна посока.
И когато без глас го отпратиш,
подари му ,,Наслука!" и ,,Сбогом!".
Ще намериш любов, ще останеш,
ще си свиеш гнездо и семейство.
Ще вървиш по пътека за двама
и ще бъде в живота ти светло.
Ще пораснат децата, ще тръгнат,
за да търсят, каквото е нужно.
Нека всичко напред да прегърнат,
тъжен отдих за теб, но заслужен.
Ще изпратиш родител, ще плачеш,
както някога в топлите длани,
но пътеките, стръмни и славни,
нямат свойство да бъдат безкрайни.
Ще се свие светът ти смирено,
вече няма да искаш да тичаш.
Но помни - отреденото време
ти е дадено да обичаш!

Hatshepsut

В СЪРЦЕТО НА ЖИТЕЙСКИТЕ ВЪЛНИ...

За себе си Яна Вълчева споделя, че е едно бургаско момиче, което пише бургаска поезия, а морето се е вселило сериозно в нейното перо. Сигурно е така.

Но, както Бургас никога не е бил и няма да бъде провинция и отдалечено географско понятие, така и лириката на Яна не е дар единствено за Южното Черноморие, а за всички български читатели.

Самата авторка, не само според мен, е вече утвърдено име в младата кохорта на съвременната литература.

И дава, както е с поредната й стихосбирка ,,Ти ще тръгнеш", изд. ,,Библиотека България", 2021 г., сериозна заявка за по-нататъшно блестящо покоряване на върховете в храма на духовността.

Основните теми в тази й книга са наистина за морето - този мъдър и вечен събеседник на много отминали, настоящи и бъдещи поколения; магията на любовта и искрата на пламналата взаимност; себевглеждането в разноликия контекст на живота, посланията да бъдем добри и неизменно търсещи хармония дори и там, където е невъзможно, на пръв поглед, тя да съществува.

Тук е и мъдростта, силата на мисълта и пак така силата на бликналите чувства, намиращи ответ в човека отсреща.

Подаващ ръка на любимото момиче, или решаващ да си тръгне, докато сърцето му подскаже обратния път назад: към щастието, вплело в едно за дългия път през годините две души, благословени една за друга.

В книгата откриваме и тема, която е особено актуална и нека си го кажем - болезнена за страната ни: темата за младостта, изтичаща по силата на какви ли не обстоятелства в разните посоки на света. За тях Яна Вълчева споделя:

Избягаха... Дали ще се завърнат
при шепотния пристан на Бургас?
Децата ни не може да си тръгнат -
сърцата си оставиха при нас.

И още:

Бургаското море е по-солено
след всяко отпътувало дете.
Но стъпките им, нейде разпилени,
завръщат се по тези брегове.

Лирическият герой на Яна - ,,аз" - жената, удивително напомня на пролетен повей. На сребърен ручей за жадния странник и на спасителен бряг, при който мъжът - очакван и желан грешник, все някога ще се върне: в ореола на Одисей, или като символ на разкаянието.

Посветени на семейството; на майката и майчината обич са зографисани стихове, акцентуващи върху тайнството да дариш живот и да го закрилящ от нечакани бури, докато дойде мигът и детето да поеме по своя си път.

Мъничка моя, как ми се случи,
а и годината как отлетя...
всичко, което по пътя научих,
имаше смисъл и своя цена.
Двете ще носим в душите си обич,
ще озаряваме мъжкия свят.
Ти ще пораснеш и зная, ще помниш
как се създава от тъмното цвят.

* * *
Включените творби ненатрапчиво, ала убедително докосват сърцата на людете от различни поколения, разгръщащи страниците на сборника. Той не предлага готови правила за битието, нито пък ,,верни" посоки в пътищата на изречената ни орис.

Стиховете й напомнят красиви акварели, възвеличаващи стойностното, извечното в смисъла на съществуването ни, нравствено значимото в хаоса на днешния делник.

Философското кредо на поетесата е да бъдем добри, духовно красиви, ценящи времето, което ни е дарено в бързо менящия се свят; склонни към жертвеност в името на интимния пантеон и на избраника, достоен да бъде до нас във време на безметежност, а още повече - във време на бури.

Да вярваме в хармоничното единство и да бъдем смирени, а още повече, според самата Яна: ,,да търсим човечност в човека".

Радвам се, че можах да се докосна до тази книга, която е достойно продължение на създаденото от Яна Вълчева до сега и съм убеден, че перото й ще се радва и по-нататък на впечатляващо възходящо развитие.

https://literaturensviat.com/?p=180949

Hatshepsut

Яна – момичето, което порасна по бургаските сцени


Яна Вълчева е бургаска поетеса и автор на песента ,,Писмо в бутилка", която участва в тазгодишното издание на конкурса ,,Бургас и морето". За музиката и поезията, ,,Бургас и морето" и къде намира вдъхновението тя разказва в интервю за Gramofona.com.

Как дойде идеята за написването на ,,Писмо в бутилка"?

,,Писмо в бутилка" се роди първо като стихотворение. Силвия Колева, която изпълнява песента, видя стихотворението и сама си го избра, както обикновено става между нас в работата ни. Тя обаче виждаше песента като малко по-весела, а аз обикновено имам малко носталгия в стиховете си. Тъй като на нея й предстояха едни много красиви моменти – тя беше на върха на влюбването в мъжа, когото си избра, аз се съобразих и моето носталгично ,,Писмо в бутилка" прерастна в нейното влюбено писмо в бутилка.

Това първата песен, изпълнявана по Ваш текст ли е?

Не, със Силвия Колева имаме пет песни. Започнахме да пишем в областта на салса, бачата и нещата се реализираха много симпатично. Някои от песните са пускани по големи фестивали, танцуваме на тях и е наистина много зареждащо това. Освен това имам песни в изпълнение на Галя Ичеренска и на Жан Шейтанов.

Силвия Колева ли се свърза с Вас първа?

Ние работим заедно от няколко години и сме в много близки отношения – работни и приятелски. Тя е може би една от първите, които четат моите стихове. Много често ми звъни и първата й реакция  е да ми каже ,,Този стих става песен." Аз много обичам Силвия заедно с Нивелин Мирков да прави музиката по мое готово стихотворение, защото за мен така е най-мързеливо (бел. ред. – смее се)  Разбира се, понякога се налага и аз да пиша по тяхна музика. ,,Писмо в бутилка" е мой текст, но настроението е нейно.

Значи първо се е появил текстът, а после музиката?

Да. По принцип Силвия си избира винаги текст, идея и след това прави музиката, което е страхотно. За един поет това е най-красивия вариант да възникне песен. В този случай аз промених втората част на текста, за да бъде верен на нейната същност и да почувства тя всяка дума като своя.

Колко време Ви отне да напишете текста?

О, текстовете се раждат за минути. Никога не правя текст два дни, три дни или пет дни – просто сядам и се изливам. Иначе просто няма смисъл да го пиша. Разбира се, после може да редактирам нещо, но текстът се излива за минутки.

Имате ли любим откъс?

Да, началото. Тъй като то е написано като стихотворение, затова то ми е любимо. Тази част от песента, която е по-влюбената, също ми харесва, иначе нямаше да я предложа.

Песента има шанс да спечели наградата на ,,Черноморски фар" за най-добър текст на конкурса. Какво би значила за Вас тази награда?

Дай Боже, но е рано да се каже още такова нещо. За мен би значило, че в Бургас има достатъчно хора, които харесват моите стихове. Не подценявам момента, че като съм родена тук, получавам и подкрепа в Бургас. Това не е задължително да означава, че текстът на Ники Комедвенска, която аз обожавам като поет, е по-слаб. С малко късмет би могло да се случи, дай Боже. Ако спечеля, то това би било защото Бургас обича своите поети.

Бихте ли изпяли собствената си песен?

Ако пеех достатъчно добре, с удоволствие. Силвия ме е вадила на сцената, но това е само за забавление.

А сама бихте ли излязли?

Само за да рецитирам. (бел.ред – смее се)

Бихте ли променили нещо в песента отново?

Сега? Не. Смятам, че всяка песен има свой живот и на мен ми хареса такава, каквато я направихме. И в стиховете е така – не бива да се променя нещо след години, защото така се променя цялата структура на емоцията. Нека си върви такава по пътя си и дано той да е хубав.

А крайният продукт харесва ли Ви?

Да. С Неви Мирков работя и по други проекти, като например в ,,Гласа на Бургас". Там записваме известни бургаски личности, които четат популярни и любими бургаски поети. Неви винаги ми пише музиката и за мен той е човека, който най-лесно напипва моите емоции по отношение на музиката. Имам му абсолютно доверие, когато става въпрос за думи, защото той е завършил в НАТФИЗ и понякога дори се задълбочава повече от мен в моите собствени думи.

Нещо, което бихте променили извън текста?

Всеки има такива неща. Аз бих отделила малко повече време на майка ми докато беше още тук сред нас и може би бих родила децата си една идея по-рано.

Направете визитка на Яна Вълчева.

Яна Вълчева е едно момиче, което порасна по сцените на Бургас. Ето, ние с теб в момента пием кафе в НХК, а аз отраснах тук, отсреща е моят роден дом. Пораснах тук в група ,,Мики Маус" с Димо Георгиев, записвахме с Ваня Костова, имахме концерти с Пламен Ставрев, Стефан Диомов ни водеше концертите. За мен тези хора бяха емблема и вдъхновение, хората, от които аз се учех на култура и любов към Бургас. Затова този фестивал е нещо много специално в сърцето ми. Аз си спомням Боян Михайлов, който сега също ще участва, когато беше момче, а майка му, бог да я прости, Ваня Костова го гледаше с любов, а той стоеше в публиката и изчакваше нейните изпълнения. Спомням си Димитър Атанасов от дует ,,Машини", както им казвам аз, когато беше петгодишен и пееше в тази наша група. За мен тези хора, които сега са музикантите в Бургас, са хората, с които отраснах. Тази енергия трябва да се запази. Затова толкова много се радвам, че ,,Фортисимо" ги има. Милена Добрева е невероятна и те са двигателят, който поема Бургас.

Какво ви вдъхновява?

Любовта, живота – живият живот, както казва една моя приятелка режисьор, емоциите... Понякога разказ с приятелка на чаша вино с 2-3 сълзи (бел.ред – смее се) Съвсем нормалните неща, които карат всяко момиче да чувства, да изпитва, да се сближава... Това ме вдъхновява.

Кога започнахте да пишете?

Трети клас може би беше. Разбира се, че сме писали в училище по заявка на учителката стихчета за мама, есента, пролетта и т.н, но някъде там още първата ми учителка откри, че имам някакъв поетичен талант. Спомням си, че още една моя съученичка го имаше. Тя се казваше Петя, а ние учехме в училището на Петя Дубарова – ,,Иван Вазов", и за мен беше много специално да си представям, че моята съученичка може да е преродената Петя Дубарова и че сме приятелки (бел.ред – смее се) Беше много чаровно и сладко. В последствие в по-горните класове учителката ми по литература искаше да ме заведе в школа за писане при невероятната бургаска поетеса Венда Райкова, само че аз тогава пишех за любов и смятах, че никой не трябва да се рови в стиховете ми. Честно казано сега мъничко съжалявам. Сега имам късмета да общувам с Венда, да я познавам и да я обичам. Може би щеше да е хубаво на онези 14-15 години да отида при нея и да попивам още тогава.

Поканете хората на ,,Бургас и морето".

Заповядайте. Аз вече казах, че ,,Бургас и морето" е нещо много специално за бургазлии. Фестивалът е емблема и трябва да го има, защото хората като мен помнят духа на тези, които слушахме може би 30-40 години по площадите на Бургас. Време е да се събудят младите и да заредят тези площади отново. Много съм щастлива, че тази година билетите свършиха изключително бързо.

https://www.gramofona.com/intervyu/yana-momicheto-koeto-porasna-po-burgaskite-sceni

Hatshepsut

Като гълъби

Най-хубавото ще остане неизречено...
Ще отлетят секундите ни като гълъби,
ще ни отпратят в чужди измерения
и няма никога да се завърнем.

А думите ни ще угаснат в ехото,
защото ще се търсят твърде дълго...
Не е случайно, че сме се намерили,
нима ще съществуваме безмълвно?

Нима ще се извърнем и ще тръгнем
в обратната посока на сърцето си?
Дали секундите ще ни погълнат?
Ще отнесат ли времето със себе си?

След думите ти как ще съществувам?
Сглобени звуци няма да ми стигат!
Два гълъба в небето се целуват,
И май не знаят, че не е завинаги..

Hatshepsut

Обичай нежно

Обичай нежно. Като полъха на вятър,
като дъждовно утро в есенна гора.
Обичането никога не граби!
Обичането дава топлина.

Не съдиш залеза, когато си отива,
не плачеш за отлитащи ята,
не нараняваш идващата зима,
защото си очаквал пролетта.

Обичането дава. И не чака.
Изгрява в поглед и трепти в гласа.
И никога не е ужасно кратко,
каквато обичайно е страстта.

Неадресирана изпращай любовта,
стопявай разстояния и време.
Обичай тихо, с цялата душа!
Това не може никой да ти вземе...

Hatshepsut

Искам те

Искам те!!! А толкова мълчах...
И лъгах този свят, че теб те няма.
Ти дяволски приличаше на грях,
грехът, от който трябва да избягам.

А пътищата бяха без посока,
аз тичах, (все в обратна на сърцето си),
но знаех, че в кръвта ми тлее огън
и някой ден ще се стопя в ръцете ти.

Да, нямах право. Знам, че нямах право
да се отнасям с любовта като с проклятие,
да сложа край, преди да дам начало...
И после да съм липса. И очакване.

Но... Искам те... Очите ми са същите,
и срещнат ли се с твоите ще пламнат.
А в дъждове и безпосочни пътища
и най-горещите очи угасват.

Hatshepsut

В ТРИ БЕЗ ДЕСЕТ

В три без десет следобед вали.
Малък облак рисува дъгата.
Там, под цветните капчици, ти
търсиш моя чадър през стъклата...

В шест е време за залез и чай.
Аз надничам към теб за последно.
Ти навярно все още не знаеш,
че от теб се изгубвам –
безследно.

В полунощ  галиш моята длан,
много нежно, навярно неволно,
а лицето ми (цялото в плам)
се усмихва, привидно спокойно.

В три без десет отново вали -
ден след ден, и в реалност, и в сънища...
А под ситните капчици – ти!
Навън още
чадъра ми търсиш...

Hatshepsut

С ТЕБ И СЛЕД ЛЯТОТО

Още миг ще ти дам, но животът е кратък,
просто мисъл към мен изпратѝ...
Ще направиш кафето ми толкова сладко,
ще усмихнеш любящи очи.

Аз съм там, на онази красива веранда,
с тесни дънки и шепа мечти,
с поглед, вперен в морето и в ситния пясък –
гледам твоите боси следи.

По лицето ми нежно пълзи топлината,
шепот мил се разлива по мен,
от брега непознат закачливо ми маха
точно в края на летния ден.

Ще помахам и аз, ще изпратя целувка,
не на него, а просто така.
В тесни дънки и боса танцувам,
миг след лятото –
там, на брега...

Hatshepsut

СУТРИН

Сутрин съм толкова себе си -
тиха, сънлива и топла,
сгушена в дланите нежност,
песен в очите. И спомен.

Слънце в душата. И обич -
сутрин съм толкова себе си...
И сътворявам възможности,
за да рушат безнадеждности.

Сутрин ръцете докосват
мисли, в които съм влюбена
и в тишина омагьосват
няколко мига изгубени.

Сутрин съм толкова... твоя,
че се оглеждам в очите ти,
тиха, сънлива и топла -
точно онази в мечтите ти...

Hatshepsut

ЦЕНАТА НА МЪЛЧАНИЕТО

Тя почука разпалено - като пролетен дъжд
по стъкла, натежали от чакане.
Вътре в тъмното сянка на някакъв мъж
си доливаше в тъжната чаша.

Тя нахълта в душата му, мълчаливо го спря,
и до болка се впи във очите му,
той отстъпи за миг, но кръвта закипя
и я сграбчи без дъх до гърдите си.

Постояха така,
не брояха минутите,
потопиха се в сладко безвремие...
Преболя им тъгата.
Онемяха им думите.
А надеждата –
тихо простена.

Hatshepsut

Той стискаше душата си в ръце...

Той стискаше душата си в ръце,
нощта отново сипеше копнежи
и знаеше, че щом се поддаде
гласът ѝ само пак ще го разнежи.

Изключи телефона на инат,
захвърли го в най-тъмната си стая,
а думите му щяха да крещят,
че само нея истински желае.

Не знаеше дали очаква тя
все още телефонът да я сепне,
да чуе пак: "Предлагам ти света,
а всичко друго - дявол да го вземе..."

Нощта ще мине, пак ще светне ден,
ще може пак без нея. Ще избяга.
Една любов ще гасне забранена
под рухналата лястовича стряха...

Hatshepsut

Романтично момиче

Аз съм само едно романтично момиче,
от божествена кал и от мъжко ребро,
все се уча житейския път да обичам,
заредена с едно търпеливо перо.

Аз съм крехка уви. И макар да съм пряма,
съм чуплива - от думи, от студ и тъга...
Приютена под силно приятелско рамо
скачам в тъмната нощ да спасявам света.

И се мисля за свещ. И раздавам, раздавам...
Крача бързо и смело в студения мрак.
После някак самотно и тихо признавам,
че съм просто човек. От ребро и от кал.

И смирено заспивам под звездния купол,
с поугаснал фитил, с неразбран светоглед.
Но ще съмне след миг. И отново ще хукна.
Аз съм само момиче. С туптящо сърце...

Hatshepsut

Аз бях единствена...

Аз бях единствена в най-младите си мигове,
опитомявана, така и не притихнах.
зазиждах премълчаваното в стихове,
(мнозина в тях погрешно се откриха).

Кръстосвах сред човешките илюзии
и там пресътворявах неизвестното.
Понякога обличаха ме в музика.
И някак по-красива се усещах.

Обичана. Несъвършена, но обичана -
единствена в началото и в края.
Избрана и избирана сред всички,
чиито имена дори не зная.

Останах себе си. Болеше ме от раните,
които саботираха душата ми.
Но преболяха те. И ми остана вярата,
че аз съм нечий първообраз на жената...

Hatshepsut

Следобед

В следобедния град, вещаещ есен,
ухаещ на пипер и на семейство,
потъват бавно кривите павета,
следи се крият в спомени и плесен...

А аз се връщам там, където мама
прегръщаше по-топло и от лято -
гласът ѝ беше дом. И катедрала.
А ние с чуруликащото ято -

немирни, непослушни сини птици -
все нещо недоволствахме, когато
подвикваше над старата черница,
усмихнато, почти като приятел...

Днес мама ми прилича на икона,
до вечната ѝ обич коленича
и искам да я върна... Знам, че мога!
Защото и такава я обичам...

Такава - като сънища безплътна,
туптяща като жажда за утеха.
А липсата, която ще преглътна
ще стане най-свещената ѝ дреха...

Similar topics (1)

152

Започната отъ Hatshepsut


Отговори: 15
Прегледи: 3508

Powered by EzPortal