• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Любенъ Каравеловъ

Започната отъ Hatshepsut, 04 Авг 2018, 06:56:37

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

културапоезияписателвъзраждане

Hatshepsut

Любен Каравелов или историята на твореца-революционер


Любен Каравелов е български поет, енциклопедист, революционер, журналист и най-важното от всичко – той е български национален герой с важна роля в Освобождението на България от османско иго.

Любен Каравелов е роден през 1834 година в град Копривщица. Своето образование той започва в родния си град, а впоследствие се мести в гръцко училище в Пловдив (1850). Четири години по-късно бъдещият възрожденец се връща у дома, за да помага на баща си в джелеплъка. Занимавайки се с него, той често обикаля Османската империя и вижда неволите, през които минава българският народ. През 1856 г. е изпратен в Цариград, за да се занимава с търговия, но вместо това се интересува най-вече от Източния въпрос и Кримската война, показвайки интереса си към националното дело още от младини.

През 1857 г. започва т.нар. ,,руски период" в неговия живот. Той заминава за Москва, за да продължи образованието си, но тъй като надхвърля съответната възраст, се записва като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Там се свързва с дейците от Московския славянски комитет – Погодин, Аксаков, Ламански и др. От този кръг Каравелов възприема идеята за обединението на южните славяни като решаващо условие за освобождаването на българите от османска власт. В същото време се оформя и идеята му да изгради тайна организация в Белград за подготовка на въстание в България. В Москва Каравелов пише и първите си разкази и повести.

Престоят на българския поет и революционер в Русия е време, в което той създава своите политически, научни и литературни възгледи. Революционните възгледи на Каравелов са оформени още преди идването му в Русия, а обществената му дейност там е подчинена на идеята да се търсят контакти с всички обществени среди, които могат да допринесат за българското освобождение.

В началото на 1867 г. обстановката на Балканите рязко се променя. Продължава въстанието на о. Крит, което избухва предишната година. Освен въстаналите гърци, сръбското правителство демонстративно започва да се готви за война срещу Турция. Българите в Русия и Влашко видимо се активизират. Революционерите около Раковски пристъпват към реализацията на неговия последен план.

В тази обстановка Л. Каравелов решава да се включи в освободителните борби на своя народ. През същата година той заминава за Белград. По това време е в ход планът на руската дипломация за една южнославянска държава между България и Сърбия. В Белград Каравелов основава български комитет, в който участват и Иван Кулин и Ильо Марков. Комитетът възприема изцяло четническата тактика на Раковски. Освен създаването на този комитет, през същата година Каравелов издава ,,Прокламация" до българския народ, с която го призовава да се вдигне на оръжие. В резултат на Каравеловите усилия започва сформирането на Зайчарската чета, но този проект е възпрепятстван от сръбското правителство.

По време на престоя си в Сърбия българинът се свързва със сръбската либерална организация ,,Омладина" и под нейно влияние избистря виждането си за южнославянска федерация между българи и сърби, начело с княз Михаил Обренович. Явно след 1867 г. политическият идеал на Каравелов е свързан с парламентарна монархия.

В края на годината поетът-революционер е изгонен от Сърбия, а в началото на 1868 г. се установява в Нови Сад (Австро-Унгария), но и там не се задържа дълго. Каравелов е заподозрян в убийството на Михаил Обренович и е затворен в Будапещенския затвор, където лежи 203 дни.

През ,,сръбско-австрийския период" Каравелов е повлиян силно от идеите на европейското просвещение. Трудовете на Дарвин, Хенри Бокл и Огюст Конт засилват неговото убеждение, че е необходима широка просветна дейност за постигането на целите му.

Престоят на Каравелов в затвора в Будапеща е времето, в което той преосмисля досегашните си опит и идеи. Там пише и статията ,,Мои братя". От нея се вижда как писателят достига до заключението, че самите българи трябва да извоюват свободата си чрез просвещение и борба. Като враг са посочени не само турските потисници, но и гръцките фанариоти. По отношение на държавното устройство той дава за пример Щвейцария и САЩ. Така Каравелов оставя идеята за монархия и възприема републиканската форма на управление като най-подходяща за бъдещия съюз между балканските народи. Съюз, който трябва да се гради при пълно равенство и взаимно уважение. Революционерът се обявява и против турско-българска монархия. Това съдейства за сближаването му с ,,младите" в средите на емиграцията.

През пролетта на 1869 г. Л. Каравелов се установява в Букурещ и там разгръща широка политическа дейност. В Букурещ е и най-блестящият период от живота на поета-революционер. Отначало Каравелов си сътрудничи с ,,Добродетелната дружина", като оттам му е възложена редакцията на в. ,,Отечество". Различията между неговите идеи и тези на ,,старите" водят до конфликт, който завършва с разрив на отношенията между двете страни.


Паметник на Любен Каравелов в Копривщица

През същата година той посещава българите в Одеса и чрез акции събира пари за нов печатен орган на българската емиграция. Така на 7. 11. 1869 г. започва издаването на в. ,,Свобода". Вестникът се превръща в орган на дейците, търсещи нови пътища за революционни действия. Около редакцията на вестника се събират много българи, които учредяват Български революционен централен комитет или БРЦК. Според някои историци до октомври 1870 г. организацията се казва БРК.

В началото БРЦК се развива под влиянието именно на Каравелов. Вестник ,,Свобода" отразява възгледите на поета-революционер. Според програмата на комитета враговете на българите са турското правителство и гръцкото духовенство. В нея е защитена идеята за създаването на южнославянска или дунавска федерация на свободни земи от типа на Швейцария. Начелото на федерацията трябва да застане избираемо правителство, изпълняващо волята на народа. Средствата за реализацията на тази идея варират от ,,мирни" до ,,оръжие, огън и нож".

В брошурата ,,Български глас", отпечатана през 1870 г. Каравелов отхвърля възможността свободата на българите да бъде подарена от Русия или от Запада. Според него тя трябва да бъде извоювана от самия народ, като ,,всеки прежали живота си" и се захване ,,кой с каквото може и каквото има и да откупиме свободата си и отечеството си". Казва се и че делото трябва да започне отвътре, като се съчетае с борбата на ,,бошняци и сърбе", за да се лее по-малко кръв. Според Каравелов, който познава отлично целите на Русия в Европейския югоизток, желанията на българите и тези на руснаците съвпадат със стремежа на първите към независимост. В основата на неговите идеи стои революцията като единствен път за освобождението на България. В тази връзка той пише: ,,Революция, революция и революция е нашето спасение и повече нищо" – думи, които са актуални и днес.


Печати на БРЦК

Въпреки идеите и мотивацията на Каравелов и участниците в БРЦК, практическата дейност на комитета е твърде слаба. В периода, в който председател е Каравелов, комитетът се задоволява предимно с революционна пропаганда. Изключение правят опитите за съвместни действия със сръбската ,,Омладина" при евентуална война между Сърбия и Турция. Дори и със слабата практическа дейност на този етап, значението на комитета е голямо.

Политическата дейност на Каравелов е важна част от националноосвободителната борба на българите. Животът на поета-революционер минава в борба за свободата на Родината. Чрез своите действия Любен Каравелов се превръща в безсмъртен национален герой, будещ уважение и възхищение у повечето българи.

https://www.bulgarianhistory.org/luben-karavelov/

Hatshepsut

Свободата не ще екзарх

Пролет дойде и пиленце
по Балканът пее;
зеленее се тревица,
слива се белее;
а Мургаш е още черна,
като черна врана;
тя жалостно и печално
гледа към Балкана,
па му казва: "Ох, Балкане,
побратиме верни!
Темнее ми пред очите,
дните ми са черни!
Аз не мога и занапред
да търпя неволи
и да гледам как турчинът
детето ми коли;
аз не искам и занапред
мирно да робувам —
за свобода, за щастие
само да бълнувам...
Не вярвам аз, че калугер
ще спаси раята —
свободата не ще екзарх,
иска Караджата."

("Свобода", г. II, бр. 38, 4 март 1872.)

Hatshepsut

На 2 юни 1873 г. Любен Каравелов публикува своето стихотворение "На Васил Левски" във вестник "Независимост".

На Васил Левски

Сбирайте се, моми, булки
         и млади ергене!
 Да чуете барем една
         песен и от мене...
 Събрахте са. Знайте сега,
         че моята песен
 не весели младо сърце, –
         мирише на плесен.

 ,,Слънце ярко, слънце светло,
 зайди, помрачи се;
 а ти, ясна месечинко,
 бягай, удави се!
 Не светете на турските
 кървави тирани,
 които са телата ни
 покрили със рани;
 не светете на гръцките
 духовни търговци,
 които са изпояли
 свойте мирни овци;
 не светете на нашите
 дебели хаджии,
 които са най-първите
 хорски кеседжии;
 не светете на нашите
 кални вестникари,
 които са съвестта си
 за кокал продали;
 не светете на нашите
 писатели черни,
 които са на турците
 чеда мили, верни;
 не светете на нашите
 учители-крави,
 кои носят изгнил мозък
 във кратуни здрави!

 Слънце ярко, слънце светло,
 небесно светило!
 Не нагрявай веч старото –
 то е мъртво, гнило!
 Месечинко, виторожко,
 не свети богато
 над гюбрето, над боклукът,
 над хорското блато!
 Съберете свойте лучи,
 розкошно изгрейте,
 над младото, пролетното
 свет Христов излейте;
 Осветлете българската
 бесилница света,
 която е възвдигната
 от ръка проклета!
 Тука виси добър юнак,
 или млада сила,
 която е возкресила
 свойта майка мила,
 която е пробудила
 свойто мило племе,
 която е посеяла
 ново, здраво семе!"

Hatshepsut

Хубава си, моя горо...

Хубава си, моя горо,
    миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
    само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,
    той вечно жалее,
че не може под твоите
    сенки да изтлее,

а комуто стане нужда
    веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
    да те заборави.

Хубава си, моя горо,
    миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
    само скръб и жалост,
 
твойте буки и дъбове,
    твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
    агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите,
    и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
    като куршум пада

на сърцето, което е
    всякогаш готово
да поплаче, кога види
    в природата ново,

кога види как пролетта
    старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
    живот се захваща.

("Знание", г. I, кн. 9, 15 май 1875)

Hatshepsut

                                                               Любен Каравелов
                                                                    Робство


Българи бедни синджири влекат –
като робове неволи търпат.
Плачове, сълзи сърце разкъсват;
в турски темници живот си свършват.

Майки, дъщерки и сестри пищят,
че от неверци те се безчестят.
Всяка светиня варвар ни гази;
народност, вяра – нищо не пази.

На оръж'е, братя, със еднородци –
да се избавим от злите турци.
На оръж'е, мили, в кървав бой всинца;
подпора наша – божа десница!

На оръж'е всинца, ако сме хора!
Нарами пушка – па хайде в гора!     

Hatshepsut

                                                   Любен Каравелов
                                                     Песен на Раковски


Когато бях детенце
тихо, нежно, мило;
когато бях аз момченце
лудо, младо, живо;
кога стигнах на години,
кога станах дедо,
един беше моят баща,
едно бе ми чедо:
Свобода, свобода!

Заробен бях, измъчен бях,
страдах вов неволя,
ала съвсем убит не бях —
имах своя воля;
па оставих България,
по света се скитам,
за да стана Еремия,
свободно да викам:
Свобода, свобода!

Будя брат си да не спава,
ами да работи;
на турците да не дава
своите имоти;
говоря му да развяже
поробени ръце,
па заедно с мен да каже
сос юнашко сърце:
Свобода, свобода!

Но всеки спи, всеки дреме,
не ще и да знае;
един казва: "Не е време!",
а други нехае;
всеки иска да добие
всичко наготово,
с чужда уста да изрече
това свято слово:
Свобода, свобода!

Я чуй мойта малка молба,
брате ти мой мили!
Ази видя, че болея,
падат мойте сили!
Дойди при мен пред смъртта ми,
па ми кажи само
една дума, сладка дума,
да занеса тамо:
Свобода, свобода!

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите 4 повести на Любен Каравелов - "Българи от старо време", "Мамино детенце", "Хаджи Ничо" и "Богатият сиромах":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1068

Hatshepsut

Един портретЪ на Любен Каравелов


Panzerfaust

Много залита по славянофилството Каравелов (в частност русофилство и сърбофилство), което не ми харесва. Раковски, Левски и Ботев са много по-трезви в преценката си за сърби и руснаци.

Hatshepsut

Цар Самуил

Било време - българинът
бил е господарин,
повелявал на гърците,
бил е свой стопанин.
Треперела Византия,
плакала Маджарска,
развявал се лев български
по Унгаро-Влашка.
В старо време в България
свобода цъфтяла;
в старо време българката
сладки песни пяла -
пяла сладко, гласовито,
а сърца играли;
свирил гуслар, стари дядо,
момците слушали:

"Самуило войска сбира
с храбри юнаци;
Самуило е повдигнал
червени байраци.
Блестят, звънтят копията,
светят се маджарци,
цвилят коне охранени,
крият се поганци.
Самуило напред върви,
като сокол сиви:
"Хайде, момци! Напред, момци!
Бъдете ми живи!
Нека знае Василий
кой е Самуило;
той е дошел да развали
това, що е гнило!"
И момците, като орли,
към Цариград крачат,
свирят гайди, реват свирки,
а конете скачат."

Минало се, отишло е
това старо време,
остали са само мъки,
само тежко бреме!
Тамо, дека Самуило
е ловил робове,
днеска стоят натрупани
български гробове;
тамо, дека Самуило
забивал байраци,
днеска колят децата ни
турските казаци;
тамо, дека Самуило
"Свобода!" извика,
днеска турчин българите
на коли натика;
тамо, дека Самуило
гърците потресе,
днеска Митхад касапинът
българите беси.

*

Но дека е текла вода, ще тече пак, -
Българинът се вече от сън събуди,
ще стане с пушката в ръка балканският юнак
и всичките изедници ще той да осъди:
паши, везири, ще молят за прощение;
на чорбаджии ще той да отмъсти,
калугери, попове ще дойдат до унижение,
и образът Самуилов ще да се освети.

Шишман

Цитатъ на: Panzerfaust - 23 Сеп 2021, 13:04:38Много залита по славянофилството Каравелов (в частност русофилство и сърбофилство), което не ми харесва. Раковски, Левски и Ботев са много по-трезви в преценката си за сърби и руснаци.
То само това да му беше с мед да го намажеш.

Hatshepsut

Любен Каравелов - ,,Хубава си, моя горо", рец. Богдан Дуков

Любен  Каравелов (1834  – 1879) е български поет, писател, енциклопедист, журналист,етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от османска власт." Хубава си, моя горо" е лирично стихотворение. Написано е в емиграция и отразява носталгията на автора към родната природа. Композиторът Георги Горанов написва музика към текста. Елегията е възприемана като неофициален химн на гр. Копривщица и на Националния събор на българското народно творчество.


Hatshepsut

144 години памет за Любен Каравелов: "Неговите русски братия му казват, че български народ не съществува и че думата България е само географическо понятие!"


Днес се навършват 143 години от смъртта на Любен Каравелов - поет, писател, енциклопедист, журналист, национален герой с важна мисия и роля в освобождението на България. Той има сериозен принос не само за развитието на обществената мисъл в милото му Отечество, но е и един от най-ревностните разобличители на подмолната антибългарска политика на Русия и нейните нескончаеми опити да бъде заличена българската идентичност и народ.

Негови са думите: "най-после, българинът са бори за своето съществование, за своята свобода, за своето име и за своята народност; а неговите русски братия му казват, че български народ не съществува и че думата България е само географическо понятие! Разбира са, че ,,ако славянофилите да не би биле така чудни, то тие биле твърде смешни."

Неоспоримо доказателство за изключителния патриотизъм и родолюбие на забележителния българин е статия на Любен Каравелов, публикувана във в. Независимост, г .III от 21 юли 1873 г., бр. 44. В нея той аргументирано подлага на унищожителна критика ширещите се славянофилски идеи в Русия и опита да бъде заличена националната идентичност на всички славянски народи, освен руския, и на първо място на българския народ.

Ето какво пише в нея Любен Каравелов:

"В Россия съществуват две съвсем противоположни убеждения за восточните дела. Първото убеждение говори, че славянските племена в Турция и в Австрия тряба да добият своя самостоятелност и да заключат тесен съюз с Россия, която е обязанна да бъде тяхна покровителница и съюзница. ,,Славянските племена в тие две господарства, говорат истинните русски патриоти, тряба да състават две федерации, които ще да са намират под покровителството на Россия. Австрийските славяне ще да състават едно цяло; а турските – друго цяло. Панславизмът е празна мечта." На тие русси отговарят московските славянофили със следующите думи: ,,Сичките славянски племена тряба да състават едно цяло и да преклонат колената си пред своята по-стара сестра Россия." Преди малко време един от най-яростните славянофили г. Викентии Макушев (гл. ,,Голосъ", 178) отговаряше на г-на Палацки, за неговата статия в ,,Реформа", следующето: ,,Ако ние подаваме ръката си на славянските племена, то никак не мислиме да ги покориме, да ги погълнеме и да унищожиме тяхната племенна особенност (а не народност, като неправилно са изражава г. Палацки). Чехска народност няма така също, както няма и баварска или саксонска, венециянска или неаполитанска. Както немците или италиянците съставляват един немски или италиански народ, така също и славянските племена съставляват един славянски народ или една нация." И така, г. Макушев ни доказва, че на тоя свят не съществуват ни чехи, ни поляци, ни сърбе, ни българе; а съществува само "матушка Россия", която не ще ни да знае за племенните особенности на своите ,,нищожни" славянски братия. Разбира са, че подобни думи би биле оскърбителни за славянските племена даже и в такъв случай, когато би ги изсказал някой немец или някой грък; но г. Макушев е руссин, славянофил, православен и учен човек, т. е. той е професор в Киевският университет. Истина казваше А. Герцен, че множество учени хора са длъжни на Михала! Ако гореказаниите думи да беше изрекал някои прост и необразован човек, то умните хора би го причислите в числото на лудите; но тие са изречени от един професор, който е обязан да приготви знающи и разсъдителни граждани и който са счита за прогресист. Но както и да е, а г. Макушев с два реда, – само с два, – унищожи толкова славянски народности, които са съществувале цели хилядолетия! Да са обясниме. Ние мислиме, че между славянските племена ще да са въдвори братско споразумение и тесен съюз само тогава, когато сяко едно племе бъде независимо и когато сека една народност уварди своите племенни отличия. Другояче са не може. Ако г. Макушев обича своите русски особенности и ако са гордее със своето русско име, то и секи други славянин, т. е. секи чех или българин е длъжен така също да защищава своите племенни особенности и да варди своето собственно огнище. С една дума, сяка една славянска народност е длъжна по-напред да нареди своята собственна къща; а после вече да мисли за своето родство с това или с онова славянско племе. Българинът тряба да бъде по-напред от сичко българинът, сърбинът – сърбин, чехът – чех, руссинът – руссин; а после вече да яват на светът, че тие са и славяни. Но г. Макушев ни разсказва, че баварците, саксонците и пруссаците са немци. Това е така, но шведите не са немци. Ако Неапол и Сардиния са съставиле едно цяло, то Италия, Испания, Португалия, Франция и Ромъния никога няма да състават друго цяло. Тие четири романски народи могат да заключат настъпателен и отбранителен съюз против пангерманизмът, против англо-саксонците или против славянските племена; но никога не могат да станат един народ и да са управляват от една династия, защото французинът няма желание да пожертвова своята французска особенност за любовта на испанците, а италиянецът няма намерение да пожертвова своето име за любовта на ромънинът. Наполеон I. испита сичкото това практически. Ни у една народност, ни в едно господарство той не е срещал такава голяма опозиция, каквато срещна в Испания. В другите господарства Наполеон беше длъжен да са бори с войските; а в Испания – със самият народ. И така, славянските племена могат да бъдат съюзни само тогава, когато сяко из тях бъде независимо или когато секиму са дозволи да управлява своята къщица по своята собственна воля; с една дума, славянските племена само тогава ще да бъдат славяни, когато руссинът са остане руссин, чехът – чех, а българинът - българин. Ние са съзнаваме, че между някои славянски племена съществува глупаво, ситно и ненужно религиозно, политическо или историческо разделение и че подобно разделение не треба да бъде; но това са отнася само до оние славянски племена, които са една народност или една фамилия. Така, например, сърбете, хорватите, черногорците и босанците съставляват един народ или една народност, защото говорат един език и защото имат еднакви нрави и обичаи; чехите, моравците и словаците съставляват друга народност; а руссите, мало-руссите и бело-руссите – третя народност. Между руссинът и мало-руссинът съществува по-голямо разстояние, нежели между сърбинът и словенецът; а между полякът и чехинът съществува по-малко различие, нежели между българинът и руссинът. Ако г. Макушев е добар филолог, то сичкото това одавна вече му е известно. Ние мислиме, че панславизмът е възможен, – барем приблизително, – сама тогава, когато австрийските славяне, т. е. чехите, моравците, словаците, лужичаните и поляците състават едно независимо цяло; сърбете и българете – друго цяло; а Россия – третйо цяло. Разбира са, че тие три цели тряба да имат между себе си споразумение и да са съветоват за някои общи дела. Освен това, сека една народност, която влазя в съставът на това или на онова дело, треба да уварди своите племенни особенности и да остане независима в сяко едно отношение. Треба да кажеме и това, че гореизложенното наше мнение не е нищо друго, освен една теория. Единственното добро, което са в състояние да ни направата днес нашите русски братия, са състои в тяхното съчувствие кам нашата политическа свобода и кам нашата племенна особенност. Помогнете ни да свалиме от шеите си турското и немското иго; развежете ни ръцете и дайте ни възможност да добиеме своя собственна воля; докажете на Европа, че нямате задни мисли и че са ръководите от чисти побуждения; най-после, докажете ни своето съчувствие и своето братство практически, – и вие ще да намерите нелицемерни братия и яростни съюзници. ,,Соловья баснями не кормятъ", говори русската пословица. Ограбенният, погазенният и полуубиенният народ не е в състояние нито да помисли ни за ,,великите славянофилски идеи", ни за ,,Аксаковските братства", ни за Катковската ,,общеславянска литература." Нека ни бъде дозволено да кажеме, че празните филологически теории, славянофилските азбуки и Погодиновските послания не само че не облегчават положението на поробенните славянски народности, но причиняват им положителна вреда. Г. Макушев е пътувал по славянските земи и познава твърде добре това критическо положение. Гръцките шарлатани и турските кесиджие и без теориите на г. Макушева приследоват твърде енергически ,,несъществующите" русски пропаганди, които, по техните думи, са са появиле и над камак, и под камак. Но да оставиме това и да продължиме своето обозрение. Ако чехите, за любов на г-на Макушева, са откажат от своята народост, то другите славянски племена нямат подобно намерение. Ние, българете, обичаме руссите, но още повече обичаме сами себе си; ние са радваме на русските успехи и на русското величие, но в това също време желаеме да бъдем свободни и независими; най-после, ние сме готови да защищаваме общеславянските интереси, но желале би по-напред да защитиме сами себе си. Нашето днешно положение е такова, щото народът не може да мисли ни за племенно родство, ни за славянофилство; а ако е сичкото това така, то той (народът) е готов да са хвърли на шеята сякому, който му подаде каквато и да е помощ и който пожелае да облегчи неговото горчиво съществование. На гладният, на жедният, на убиенният и на нещастният не требат никакви теории и никакви платонически съчувствия. Политиците говорат, че днешните времена са практически, економически и егоистически. Ние им вярваме. Българският народ са бори с Фанариотските злодейци и старае са да спаси вярата си и народността си; а русските богослови му разсказват, че петйото правило на 7-ят Вселенски събор говори, че овцете треба да са покоряват на вълците; българският народ влече турското иго и старае са със сичките си сили да облегчи своето положение; а г. Макушев му предлага своята младоженска десница, и калесва го на свадба; най-после, българинът са бори за своето съществование, за своята свобода, за своето име и за своята народност; а неговите русски братия му казват, че български народ не съществува и че думата България е само географическо понятие! Разбира са, че ,,ако славянофилите да не би биле така чудни, то тие биле твърде смешни."

https://faktor.bg/bg/articles/143-godini-pamet-za-lyuben-karavelov-negovite-russki-bratiya-mu-kazvat-che-balgarski-narod-ne-sashtestvuva-i-che-dumata-balgariya-e-samo-geografichesko-ponyatie

Hatshepsut

190 години от рождението на писателя и революционера Любен Каравелов


Големият писател е роден на днешния ден през 1834 г. в семейството на Стойчо и Неделя Каравелови

На 7 ноември се навършват 190 години от рождението на един от най-големите български революционери Любен Каравелов.

Големият писател е роден на днешния ден през 1834 г. в семейството на Стойчо и Неделя Каравелови. Първоначалното си образование получава в гръцката гимназия в Пловдив, а след това в основаното от Найден Геров епархийско училище ,,Св. Св. Кирил и Методий".

През 1857 г. заминава за Одеса, която по това време е един от най-големите градове в Руската империя и център на българската възрожденска емиграция. В града той прекарва няколко месеца, докато се опитва да влезе в така наречения Кадетски корпус – елитно за времето си училище, в което не е приет.

От Одеса Каравелов заминава за Москва, където по това време в Московския университет учи голяма част от бъдещия елит на Третата българска държава. Там студент е и неговият брат и бъдещ министър-председател на България Петко Каравелов.

Любен обаче попада под влияние на руските революционни демократи. По това време публикува и първите си разкази и повести.

Руският период в живота му продължава около десет години и през 1867 г. се премества в Белград. Тук той разгръща активна дейност, създавайки Български комитет, който има за задача да обедини родната емиграция в Сърбия, за да я включи в предстоящата освободителна борба на българите.

През 1868 г. е заподозрян, че иска да убие княз Михаил Обренович и бяга в Австро-Унгарската империя. Арестуван е в Нови Сад и хвърлен в Будапещенската тъмница.

Тук създава първия си програмен документ - брошурата ,,Мои братя".

Любен Каравелов е освободен на 4 януари 1869 г. поради недоказаност на обвиненията. Малко по-късно същата година през октомври заедно с Васил Левски и други революционери създава Български революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. На следващата година пише програмата на Комитета.

На 7 ноември 1869 г. започва да издава в Букурещ вестник ,,Свобода" - политически орган на БРЦК, който излиза до 1872 г. Изданието е с народнодемократична насока. Програмата му е изразена с една дума в името му. Обосновава народното въстание

като единствен път към освобождение от турско робство.

Вестникът следи с интерес външната политика. Разглежда всестранно живота на българския народ. Смята черковния въпрос за изживян. Отделя много място за култура и просвета. С богат литературен отдел, в него се поместват наред с работите на Каравелов, стихотворения на Христо Ботев, на други чужди автори. Печата литературно-критически статии и рецензии.

През февруари 1873 г. Каравелов подновява издаването на органа на БРЦК, преименуван на ,,Независимост". Прави опит да възстанови дейността на Комитета прекъсната след гибелта на Левски и разгрома на Вътрешната революционна организация.

Краят на активната революционна дейност на Любен Каравелов настъпва в последните месеци на 1874 г. Той се оттегля от ръководните органи на БРЦК, преустановява издаването на ,,Независимост", настъпва разрив между него и Христо Ботев.

След раздялата си с Ботев, Каравелов подновява изпращането на кореспонденции в руски вестници. По време на Руско-турската освободителна война работи като преводач в щаба на руската армия.

След войната създава заедно с други революционни дейци в Търново комитет ,,Единство", с който си поставят за задача помагането на революционното движение на българите в Македония, останали под османско владичество. Същият комитет е отговорен за подготвянето на Кресненско-Разложкото въстание, избухнало на 5 октомври 1878 година. Установява се в Русе, но здравословното му състояние се влошава. Умира на 21 януари 1879 година от туберкулоза. Погребан е тържествено от българската общественост. / БГНЕС

https://www.bgnes.bg/190-godini-ot-rojdenieto-na-pisatelq-i-revolyucionera-lyuben-karavelov

Powered by EzPortal