• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Радой Ралинъ

Започната отъ Hatshepsut, 12 Апр 2020, 14:10:11

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

културапоезияписателхуморсатира

Hatshepsut

Радой Ралин


Ралин, Радой (псевд. на Димитър Стефанов Стоянов) ( Сливен, 22.4.1923 – София, 22.6.2004). Правнук на Таньо войвода – сподвижник на В. Левски. Следва право в Софийския университет (1945). Списва и редактира заедно с Д. Мундров и Щ. Скубарев нелегалния антифашистки бюлетин ,,Истината по антисъветската война" (юли – септември 1941). През 1942 е арестуван за антифашистка дейност. Завежда отдела ,,Агитация и пропаганда" в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен; поради несъгласие с ,,революционните" действия на ръководството му заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война. Редактор (1945–1946) в сп. ,,Славяни". Бригадир в Югославия (1947). Един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) – първия български театър на сатиричната миниатюра, средище на антикултовската сатира. Редактор във в. ,,Литературен фронт" (1946–1949), ,,Стършел" (1952–1961), ,,Литературни новини" (1961–1963). Редактор в Студията за хроникални и документални филми (1964–1966), където създава поредицата киносатири ,,Фокус". Редактор в изд. ,,Български писател" (1967–1968), Българска кинематография (1976–1987), в. ,,Литературен фронт" (1987–1990). През 1992 заедно с Б. Димовски и К. Стоянов създава и редактира в. ,,Щастливец".

За първи път печата през 1931 в детския в. ,,Изгрев" (Сливен). Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани във в. ,,Бургаски фар" (1939–1940). Същинската творческа биография на Р. Ралин начева със стихосбирката ,,Войнишка тетрадка" (1955), в която войната е представена непатетично. Творчеството му се отличава с двуединството на лирика и сатира. Лирическите творби на Ралин продължават Далчевото метафизично вглеждане в предметната реалност. Тук чувствената сетивност на стиха е натурфилософска и нюансивно елегична; частта отразява живота на цялото.

Сатирите на Ралин и особено неговите епиграми активизират и обновяват фолклорни формотворчески традиции. Книгата с народни епиграми ,,Люти чушки" е изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София; има няколко задгранични издания, разпространява се и като самиздат. Сатиричното творчество на Ралин актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. Възражда нетрадиционни за българската сатира кратки жанрови форми: апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява вътрешновидовото ѝ богатство с характерните думи-хибриди – напр. еснафинес, фаворитнат и др.

Радой Ралин работи във всички жанрове на сатиричното изкуство – от епиграмата и сатиричен роман до киносатирите и комичната опера. Автор е на сатиричните спектакли ,,Дяволското огледало" (1957, съвм. с Борис Априлов), ,,Импровизация" (1962, съвм. с Валери Петров) – преведена следващата година на словашки език, ,,Няма виновни" (1956), на пиесата ,,Конферанс" (1973), сатирична ,,опера за певци без глас" ,,Златното руно" (1980), мюзикълите ,,Златната рибка" (1993) и ,,Властитутка" (1993), кинокомедията ,,Невероятна история" (1962), киносатирите ,,Лакпром" (1965), ,,Борба за икономии" (1965), ,,Вездесъщия" (1965), ,,Инцидент" (1966), ,,Новогодишен подарък" (1966). Пише сценариите за документалните филми: ,,Н. Й. Вапцаров" (1953), ,,Атанас Далчев" (1967), ,,Редник Пеньо Пенев" (1970), ,,Корените на дърветата" (1970), ,,Червените календари" (1971), ,,Устойчивост" (1972), ,,Кървавата картотека" (1973), ,,Само смъртта ще ме спре" (1973). Автор е на сценариите за игралните филми ,,Лаура" (1957), ,,Ще дойде детето" (1966), ,,Аз съм Левски" (1974) за мултфилми ,,Човек и шише" (1966), ,,Голям епос" (1973). През 50-те години на ХХ в., когато в България джазът се смята за ,,еретично" изкуство, Ралин заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията ,,Джаз Фокус" и поредицата киносатири ,,Фокус". Превежда ,,Съмнителната истина" (1972) от Аларкон, ,,Сганарел" (1974) от Молиер; стихове от А. С. Пушкин, Й. В. Гьоте, Б. Брехт. Съставител и ред. на сборниците ,,Габровски шеги" (заедно със Ст. Фъртунов), ,,Балкон" (1972) от Атанас Далчев, ,,От ,,Песни" до ,,Ситни, дребни като... камилчета" от Трифон Кунев (1993 – заедно с Димитър Аврамов) Стихове, епиграми и др. Произведения на Ралин са преведени на 37 езика. Пръв носител на наградата Райко Алексиев (1993).

Псевд.: Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Раликор, Димитър Ралин, Ралко


Паметник в София, срещу бившия хотел ,,Плиска"

http://dictionarylit-bg.eu/

Hatshepsut

Сатирикът, който се страхуваше от културата на министъра


Радой Ралин пише епиграмите за книгата ,,Люти чушки" преди близо 50 години, но днес са все така актуални

След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?, иронизира социализма Ралин.

,,Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще ѝ станеш досаден", казва в един от прочутите си афоризми Радой Ралин. Авторът си отиде на 21 юли 2004 г., но не изглежда заветът му да е пристъпил и на йота към досадата. Големият български сатирик, поет и дисидент, преживял социализма и повече от 15 години от прехода, след него остава все така актуален – и до днес се сещаме за хумористичните му епиграми, които коментират през смях към дълбоките проблеми на обществената система и в мястото на обикновения човек в нея.

Преживял гоненията на хората с леви убеждения, сред които се числи, през 40-те години; преборил се чрез хумора си с цензурата на тоталитарната система по-късно и останал жив и деен и в годините след 89-а – Радой Ралин (роден като Димитър Стефанов Стоянов през 1922 г.) ни напусна през 2004 г., а няколко години по-късно площадът пред бившето кино ,,Изток", където поетът често можеше да бъде видян да се разхожда и да разговаря със случайно минувачи, бе назован на него.

И до сега обаче афоризмите на Ралин, играещи върху традициите на притчата, пословицата, баснята, дори народните приказки, изменящи се в актуален контекст – продължават да въздействат. Какво да кажем например за ,,Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации" – виждате ли връзка с увеличаващия се брой медии, залагащи върху шока и удивителните в заглавията си? Или за прочутата борба на Ралин срещу преклонената главица на малодушието – ,,След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?". Или за критиката срещу ,,артистите", подмазващи се на властта – ,,Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?"

Ралин с творчеството си е толкова неудобен за постулатите на режима, че през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София е изгорен тиражът на книгата му с епиграми ,,Люти чушки", илюстрирана от Борис Димовски. В дневниците си литературният критик Борис Делчев разказва как очеркът му за Радой Ралин е бил осакатен: ,,Трябваше да му се избият зъбите, т.е. да се отстрани от него онази част, която засяга хумора и сатирата му".

Да си припомним някои от прочутите епиграми и афоризми на поета:

Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!

Безсънието на гладния е най-честната телевизия.

Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни...

Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.

Единствената безспорна истина са некролозите.

Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния ѝ цинизъм.

Пародирането е прилепчива дейност — осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата ѝ, като се превърнеш в епигон.

Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание.

Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват...

Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.

Поетът направи скокове през трупове — баладично начало.

Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса.

Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.

Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!

Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат.

Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.

Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.

Из ,,Люти чушки"

Бедността не е порок, а урок.

Битата крава мляко не дава.

Да би се яло, не би висяло.

Думба-лумба два дни, а година — гладни.

Кой постъпва честно, не живее лесно.

Който дрънка, е за вънка.

Променил се Илия, погледнал се, пак в тия.

Славна е нашта: Един плаща, друг разгаща.

Болна Божка за кокошка.

Господ види кой отде иде.

Заран набожен, вечер разложен...

Безплатен оцет, по-сладък от мед.

В краката лъснат, в главата блъснат.

Братски се делили, братски се избили.

https://www.ploshtadslaveikov.com/satirikat-kojto-se-strahuvashe-ot-kulturata-na-ministara/

Hatshepsut

#2
От нашата Download-секция може да свалите избраните произведения на Радой Ралин:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7259

Hatshepsut

Елегия

Има ли виновни?
Няма ли виновни?
Ние си го знаем най-добре.
Вече доста време
все пешкир переме.
Който го е цапал, той не го пере...

Бяхме мекотели,
нека станем смели,
но да си го кажем в очи:
много лошо става
във една държава,
щом човекът само слуша и мълчи.

Разни бюрократи
с култовски похвати
вече изживяват своя грях.
Жалват се за своите
умори при побоите...
Нека да забравим също като тях... [1]


[1] — Слушайте послушно:
без това е душно!
Не ровете още,
ще се вдигне прах...

Hatshepsut

100 години Радой Ралин – как беше забранена ,,Люти чушки" и как писателят беше реабилитиран


Ксерокопието на ,,Люти чушки" с автографи на Димовски и Ралин

,,Люти чушки" е малка книжка, издадена за пръв път през 1968 г. Инкриминирана е, изтеглена от книжарниците още преди да се продаде целия тираж. Вероятно са продадени 6-7 хил. броя. Днес първото издание е антикварна рядкост.

Впрочем, може да се намери в интернет понякога за 30-40 лв., но не е сигурно дали не става дума за фототипното издание от 1990 г., което върви за 20 лв. Книгата има и второ издание зад граница, в Париж, през 1983 г.

Който има запазен екземпляр от първото издание вкъщи, го пази като семейна и колекционерска ценност. Така, както се пазят по някоя златна монета от баба и дядо, стар меден съд, наследена книга отпреди век...



Пишещият тези редове има старо и избеляващо ксерокопие на книжката, подвързано с твърди корици при книговезец, преди над 30 години. Но е не по-малко ценно от оригинала – на трета страница има посвещение от двамата автори Радой Ралин и Борис Димовски. Това е цяла история...



,,Хайде, наште! Яжте люти чушки! Стига сме си правили оглушки... Люти чушки няма и за семе! Нищо... и това ще понесеме!" – това пише на последна страница на сборника с народни епиграми ,,Люти чушки" на Радой Ралин. Книжката включва и известни български епиграми, познати от народното творчество. Това дава основание на някои критици на Ралин да твърдят, че е плагиатствал. Това, обаче, е смешно. Сборникът е обявен от него като ,,народни епиграмки в рамки". Епиграмите са със заглавия, насочващи към нещо актуално, поставени от Ралин. Нещо като реплика или допълнение. А някои епиграми са преиначени или направо измислени от него. И представляват остра сатира към непоклатимата тогавашна власт, което сега може би изглежда невинно, но тогава...

Ето няколко цитата:



Номенклатура
Не го бива
ни за слива
...

Реорганизация
Променил се Алия,
погледнал се – пак в тия
...

Кой ще ни пази здравето?
Де насилие вилней,
там законът линей
...

Външнотърговска спогодба
Отишъл за круши,
върнал се без уши
...

Ах тези слабости
Ръцете му слаби,
ала знай да граби
...

Перспектива

Има ли кому да се покланяш,

Има и кому да се осланяш

Събитията около тази книжка превръщат Ралин в най-видния критик на режима и безспорен дисидент. Поради това по-късни т. нар. борци за демокрация изпитват неприязън към него и завист за авторитета му. Така Ралин е изправен между критики отляво и отдясно.

Епиграмите добиват допълнително звучене с илюстрациите на карикатуриста Борис Димовски. Всъщност точно една от тях става причина да забранят книгата.

На епиграмата ,,Сит търбух за наука глух" Ралин е сложил заглавие ,,Глух, но послушен". А Борис Димовски е нарисувал прасе, чиято опашка е завъртяна като подпис.
Свинската опашка е заподозряна като подпис на Тодор Живков. И прилича наистина. Съмнението, че наподобява точно това, е основателно.

В доклад на градския комитет на БКП по случая пише:

,,В книгата ,,Люти чушки" е допусната несъвместимата с всякакъв морал и законност, изключваща комунистическата партийност, илюстрация на Б. Димовски, в която е злоупотребено с подписа на първия секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет на НР България, като е поставен на опашката на едно прасе. Над тази ,,илюстрация" е отпечатана епиграмата ,,Глух, но послушен": ,,Сит търбух за наука глух".


Страницата, заради която книжката ,,Люти чушки" е инкриминирана и авторите са останали без работа

При това отпада всякакво колебание, че и някои други епиграми са насочени против ръководството на партията. Така например под заглавие ,,Басня" е поместена поговорката: ,,Хитрата сврака с двата крака". Над нея Борис Димовски е нарисувал изправен човек, стъпил върху две бюра, т.е. човек, който държи две власти.
С това книгата ,,Люти чушки" се превръща в безпрецедентен за нашата социалистическа действителност случай."
Този документ е публикуван чак 2017 г. в сборника ,,Случаят ,,Люти чушки" 1968″.

В ,,Литературен фронт" излиза тежка разгромяваща статия от Богомил Райнов. Той цитира три авторски епиграми на Ралин от книжката:

,,Кой постъпва честно, не живее лесно"

,,Кой излезе прав, не излиза здрав"

,,Кой душа не продава, той имотен не става"

Нарича ги банални. Говори за двусмислици зад които се крият подлост и двуличие, и т. н. По онова време да излезе такава разгромяваща статия в органа на писателите е като публичен разстрел. До края на живота си Богомил Райнов таи омраза към Радой Ралин. В книга, публикувана по негово желание след смъртта му през 2007 г., Райнов напада остро Радой Ралин – от гроба. Твърди, че бил приближен на Тодор Живков, а имал ореол на дисидент. Всъщност е точно обратното – Райнов е приближен на семейство Живкови и вероятно има неосъзната ревност към ореола на сатирика, който е уволняван, изключван и се е превърнал в любимец на народа. И двамата вече са покойници...


Скулпторът Георги Чапкънов прави портрет на Радой Ралин, 1988 г. Снимка: Иван Бакалов

Тогава, през 1968 г., Ралин и Димовски са изключени от партията – най-тежкото наказание. Забранени са за публикуване няколко години наред.

В доклада на Градския комитет на БКП по случая пише още: ,,Ние смятаме, че случаят с ,,Люти чушки" не е изолиран факт. Подобни епиграми др. Радой Ралин е публикувал и друг път в различни вестници и списания, четени са по радиото и телевизията. Проследявайки творческата дейност и поведението на Радой Ралин, ние констатирахме, че неведнъж са полагани усилия и грижи да се помогне на др. Радой Ралин, но за съжаление и досега той не е направил сериозни изводи за себе си-Макар и по-рядко, но известни критични бележки са отправяни и към Борис Димовски. Въпреки това, той не си е направил необходимите изводи."

Борис Димовски беше дребен човек с голяма сила. Имаше слаб слух, използваше слухово апаратче, и когато съм го питал директно в ония години, вече към края на комунизма, дали е искал да наподоби подписа, клатеше глава отрицателно и отговаряше уклончиво, сякаш не е чул съвсем въпроса. Тогава не се знаеше, че е имало категорично заключение на партийна комисия за подписа на Живков.

Продадени са сигурно към 6 хил. броя от книжката, от общо 30 хил. отпечатан тираж (според някои източници 20 хил. – тогава това са нормални тиражи). Колкото са успели да се продадат преди да се разгневи Живков.


Борис Димовски. Снимка: Дом на хумора и сатирата, Габрово

Писателят Георги Марков описва как по това време отишли с режисьора Асен Шопов при Живков на разговор. Марков бил от приближените писатели на Живков тогава и ходатайствал да върнат Шопов от театъра в Бургас в София. Живков уредил въпроса с едно обаждане. Когато Шопов започнал да изказва благодарности с ,,другарю Живков...", споменал нещо и ,,За нас сте...". И на тази реплика Живков избухнал: ,,Знаете ли какво съм за вас?" Извадил от чекмедже книжката ,,Люти чушки" и показал страницата с подписа. Марков пише, че се уплашил, никога не бил виждал Живков такъв гневен.

През годините е имало различни публикации за историята с тази книжка. В някои от тях се казва, че не била изгорена. Според бившия шеф на книгоиздаването при соца Караманчев, Радой сам пуснал слуха, че книжката му е изгорена.

Но аз съм го чул от свидетел, който е намерил паднали изгорели страници на улицата до Полиграфическия комбинат. Там в задния двор имаше навремето някаква пещ с комин. Журналистът и писател Стефан Продев ни е разказвал в редакцията на списание ,,София", където работех, че като отивал на работа в БТА един ден, на тротоара близо на ъгъла с Полиграфическия в краката му вятър довял обгорени странички от книжката. И си запазил една. Той смяташе, че са излетели през комина. Ралин също научил, че е изгорена там. Малко напомня историята от филма по сценарий на Радой Ралин ,,Невероятна история", в който актьорът Георги Калоянчев, в ролята на пожарникарски командир подчинените си събира тиража на един вестник из целия град и го изгаря, заради критична публикация. Филмът, модерна за времето си комедия, е сниман 4 години преди случая с ,,Люти чушки" и се оказва пророчески. Радой Ралин си спомняше, че Живков по повод този филм казал на среща на кинодейци: ,,Кенеди ли ви плаща да правите такива филми?".

Впрочем няма значение дали книгата ,,Люти чушки" е изгорена или нарязана с машина.
Притежавахме вкъщи един екземпляр от баща ми. Пазехме го като реликва в ония времена и понякога я разлиствахме с приятели и близки гости като нещо специално.

Три години преди 10 ноември, току що бях почнал работа млад журналист, научих от Радой Ралин, че му откраднали единствения екземпляр от книжката, който имал вкъщи. Ралин беше от един край с баща ми, познаваха се и се уважаваха. Стана така, че се сприятелихме и често ходех у тях. Той беше любопитен какво става по редакциите, разпитваше и на свой ред разказваше истории.

И един ден приятел на Ралин му довел гости, двама непознати. Той често приемаше гости в стаята си вкъщи в квартал ,,Изток" (недалеч сега е неговият бронзов паметник). И според Ралин някой от тях му откраднал единственият екземпляр от рафтовете на библиотеката (седеше отгоре, настрани сложена), вероятно докато им прави чай (това с чая при Радой беше ритуал, винаги черпеше с чай). Тогава аз му подарих екземпляра от ,,Люти чушки", който имахме вкъщи. Баща ми не възрази. Каза: ,,Авторът трябва да си има свой". Радой беше много благодарен.

А преди това аз си я извадих на ксерокс и си я подвързах с твърди корици в книговезница. А как я извадих на ксерокс? Това е друга история. Тогава ксерокси из София нямаше много. Само в някакви служби, ведомства. Още нямаше във всяка книжарница, където за стотинки на страница да ти копират каквото искаш. Вадехме си на ксерокс редки публикации, особено от руския печат в края на перестройката, преди да рухне целият Източен блок. Копирахме си дори цели книги – носехме хартия на близък човек в някоя служба с ксерокс и той ни копираше.

Носеха се слухове, че всички ксерокси били под контрол, следели ги, имало белези, по които се разбира от кой ксерокс е извадено някое копие.
Така, както следели всички пишещи машини, защото те имали особености на удара на всяка буква, както нарезите на пистолетите... Фантасмагории.
В страната имаше хиляди пишещи машини, кой ще ти прави архив от тях... Ксероксите, разбира се, бяха по-малко, но и с тях трудно можеш да установиш от кой е правено копие. Както и да е. Тогава на страха очите бяха големи.


Ксерокопираната и подвързана книга ,,Люти чушки"

Мой съученик ми извади на ксерокс ,,Люти чушки", а както разбрах, я извадил в още няколко екземпляра за хора от колегите му, и за кой знае кого.

Подвързах я и скоро след това в редакцията на списание ,,София", където чест гост и автор на илюстрации беше Димовски, му я дадох за автограф. Той написа ,,Верно с оригинала" и се подписа. Малко след това дадох книжката на Радой Ралин да се подпише и той написа като римувана реплика под Димовски: ,,Не ни беше лек хала".

Радой разказваше понякога за патилата си след скандала с книжката. Викали ги един по един по партийни бюра и градски комитет да ги разпитват. Радой се нервираше като си спомня – ,,И все питаха – ама кой ви внуши? Кой ви накара?".

Познато звучи за всеки журналист и днес. Каквото и да напишеш, все някой ще те обвини, че служиш на някого, че някой ти е платил...

Радой остава за дълго без работа след скандала. Разказваше как разбрал, че е ,,реабилитиран" 6 години след издаването на книжката. Бил в клуба на журналистите с колеги и един военен от военно издателство му казал: ,,Честито другарю Ралин, вече сте реабилитиран – името ви го има във в. ,,Поглед". Ралин и колегите намерили вестника и го разглеждат страница по страница, но никъде го няма името на Радой Ралин. И питали – ,,Е, къде във вестника e Ралин?". Военният им показал – в кръстословицата имало ,,Известен наш сатирик". ,,Това – казал – е реабилитация. Аз знам добре какво може – не е случайно". Ралин го разказваше със смях.

Девет години след случая с ,,Люти чушки" двамата с Димовски дават интервю на млада журналистка от ,,Народна младеж" – Ива Йолова. Интервюто е изпълнено с критични реплики. Уволняват журналистката и няколко редактори от вестника.
...
Книжката, извадена на ксерокс, днес е избледняла, буквите на заглавията вече се губят. Но подписите на двамата големи стоят все по-отчетливо. (Бел. авт. – книжката е подарена от пишещия тези редове на Музея на хумора и сатирата в Габрово).

https://e-vestnik.bg/35735/100-godini-radoy-ralin-kak-beshe-zabranena-lyuti-chushki-i-kak-pisatelyat-beshe-reabilitiran/

Hatshepsut

Настроение

        Когато здрач кафявоален
        засипе този чезнещ град,
        той се превръща в нереален,
        за миг забравил своя глад.

        Навлиза в улицата главна,
        напук на свойта нищета
        и всеки опит е сподавен
        за малко женска красота.

        Безпомощните електрики
        пак симулират тържество.
        Но всеки вече тук е свикнал
        да бъде тъжно същество.

        И аз с приятели се скитам,
        налучквам техния кураж,
        опитвам да обхвана в ритъм
        звука на вялия пейзаж.

        Накрая всичко свършва в скука.
        Един часовник градски бий.
        Понесъл по невинна клюка
        се връща всеки, за да спи.

        И в този мрак провинциален
        аз лягам в тесния креват,
        със сън наивно-социален
        насищам младия си глад.

        1941

Hatshepsut

Мечтател

        Залезът настойнически зад мене върви
        и ми подиграва привичките.
        Сякаш го слушам как сладко мълви:
        "Колко си смешен мечтател, мой миличък!"

        Аз си подсвирквам безгрижно с уста
        и дори го не чувам.
        Бързам за някакъв краен квартал
        и разсъждавам развълнувано:

        Аз не желая живот застоял,
        нито спокойно огнище.
        Вечно бих искал
        да крача през локви и кал
        и да нямам със себе си нищо.

        Нека гърдите ми реже с трион
        завистливата кашлица.
        Нека дъжд и листа
        върху мен да се ронят;
        аз ще крача, ще крача.

        Ако имам нещо скъпо в света,
        това са непознатите улици...
        Аз вървя, аз вървя, аз вървя
        и вятъра нещо одумвам.

        О, не желая да живея сто години,
        да си имам къща, старица и внучета.
        Нека млад, нека двайсетгодишен загина,
        но бъдещето да предвкуся.

        И така безпричинно да умра,
        като крача, покосен да се стрепна,
        с усмивка, предизвикана от радост
        и притиснати весело клепки.

        Тогава
        моят приятел -
        недоволникът вятър -
        ще изфучи от тъга.

        А старият залез, мъдър и притворен,
        нека наставнически пак си говори
        върху трупа ми млад и силен:
        "Колко бе смешен мечтател, мой миличък!"

        1941

Hatshepsut

Безизходни дни

        Омръзнаха ми тези сиви вечери,
        омръзна ми еднаквият живот.
        Пред мене като символ са изпречени
        два клона на изсъхнало дърво.

        Зад тях се гушат сгърбените фигури
        на хижите с олющени стени
        и сякаш арестанти във вериги
        се нижат бавно тъжните ни дни.

        Понякога не мога да изтрая,
        извръщам взор от изгледа унил
        и почвам поетично да роптая,
        че всеки се е вече примирил.

        Едва докоснал скритата тетрадка,
        и в пръстите ми ритъмът тупти,
        тъгата ми тогава става сладка
        и съчинявам толкова мечти.

        Омръзнаха ми вечерите сиви!
        Омръзнаха ми дните без борба.
        Загиваме. В музея спи ръждива
        на Чинтулов юнашката тръба.

        1941

Hatshepsut

Върхът

        Тази нощ е жестока и хладна -
        остър вятър в тревите звъни.
        А луната - потопена ладия -
        се клатушка в беззвездните вълни.

        Сякаш проснат, изцъклен обесник
        със раззината грозно уста -
        тоя път се извива - надвесен -
        и изпива с очи пропастта...

        Ала ние вървиме нагоре
        с буйна вяра в младата гръд,
        дето, вдигнал челото си гордо,
        ни примамва и вика върхът...

        Там сега е високо, високо,
        там да стигнеш ти трябват крила.
        Но ще можем о звездните покриви
        да докоснем нашите чела...

        Да запеем с глас необятен
        привет ведър, сърдечен, зелен...
        Да почувстваме как на душата ни
        в миг израстват огромни криле...

        Затова ний се впускаме смело
        и разбиваме с песен нощта.
        Нека стигне навред безпределна
        разжарената наша мечта.

        Тази нощ - безсърдечна и хладна,
        стръмнините, и те се боят.
        Ала ние сме бодри и млади!
        И ни вика, и мами върхът.

        1940

Hatshepsut

Време

        Да жаля ли детството, не знам?
        Отмина то безрадостно, разплакано.
        Животът ни е глуха равнина,
        годините са пътнически влакове.

        Те идват и отиват все едни,
        отнасят всички спомени и мигове,
        перонът пак за тръгване звъни,
        а нашият живот не тръгва никъде.

        А вярвам, че на нас ни предстои
        една задача трудна и велика:
        на тягостния мрак да устоим
        и никога със мрака да не свикнем.

        Да тръгнем! На народа да дадем
        възторга си и силите си млади.
        Бащите помнят стария подем,
        но не забравят сетнешните клади.

        Излишно е разнежването тук!
        В годините ни спотаени, борчески
        сърцето ни да бъде свит юмрук,
        готов за нападение и творчество.

        Ще дойде и очакваният влак,
        мечтаният от толкова години,
        да ни откара не в спокоен бряг,
        а там, на боя в първата му линия.

        1940

Hatshepsut

Треска

        Мойта възраст е възраст опасна.
        Тя ме прави тревожно да тръпна.
        Мойта младост, която ме тласка
        в необмислени, странни постъпки.

        Как не мога сега да понасям
        тези къщи съборени, ниски.
        Всяка вечер привиждам в съня си
        неочаквани схватки и рискове.

        Аз желая да скитам, да скитам
        по далечни земи и морета.
        Всички граници тъй да проникна,
        както скачам съседските плетове.

        Да съм беден хамалин във Триест
        или дрипав парижки безделник.
        В непристъпни места да се крия,
        да ме гони свирепа престрелка.

        Или - блед бедуин низ пустинята
        със седмици да търся оазис.
        Да ме шибат порои планински,
        по разляти лагуни да лазя.

        Все едно накъде, но да тръгна!
        Не желая сполуки накрая.
        Мигар себе се тъй са излъгали
        Дон Кихот, Магелан и Чапаев?

        Мойта младост е в треска попътна.
        Има темпо едно: разгневено.
        Щом се ражда, е виното мътно,
        после виното става червено.

        1941

Hatshepsut

Пресита

        Дотегнаха ни вашите полемики,
        безкрайните ви спорове и тези.
        Дотегнаха ми всички постижения
        и полети нагоре в стратосферата.

        Разкъсахте живота ни на формули,
        сърцата ни дори механизирахте,
        не можем като хора да говорим,
        не можем да се смеем и да мислим.

        Отблъскваме годините си с бързане,
        пилеем си душите по илюзии.
        На двадесет години сме изгърбени
        и вехнем в младините си нечути.

        Къде остана прежния лиризъм?
        Забравихме ли образите чисти
        в сонатите, поемите, картините
        на всички неизвестни и велики?

        От всичко сме преситени до дъно -
        дори мечтите станаха банални.
        Скръбта престана вече да е скръб,
        а колко малко още сме живяли.

        Дотегнаха ми вашите полемики!
        И ние се превърнахме на формули,
        които нямат никакво решение.
        Къде вървим, о хора безизходни?...

        1941

Hatshepsut

Завръщане

        Ти се връщаш сломен и стареещ
        след години пак в родния град.
        Продължава ли той да живее
        от предишната вяра съгрят?

        Пак дали той красиво загасва
        оня залез зад синия рид,
        притаил във рубинена ласка
        на града възрожденския вид?

        Пак дали са тъй тесни и криви
        всички улици с бял калдъръм,
        за да могат така да отбиват
        на каруците тежкия ритъм?

        Пак дали в тези къщи старинни,
        увенчани от тежки асми,
        има тъжни, добри домакини
        и свенливи работни моми?

        И за теб ли стои запазен
        един дом със старинен уют?
        Наемателят нов ли погази
        на бащите красивия труд?

        С твойте близки отдавна си скъсал.
        По-добре се не срещай със тях!
        Ще почувстваш фалшиво гласа си
        и на спомена бързия крах.

        И защо ще се връщаш тогава?
        Пъден бил ли си? Кой ти е крив?
        И сърцето така заболява,
        че от болката ставаш щастлив.

        1940

Hatshepsut

Нашенският вятър

        Вятърът, що грабна и захвърли
        шапката ми в белия площад
        и ме прати да я гоня дълго...
        Вятърът на родния ми град!

        Някога в Чинтуловите песни
        бурно, страховито е ечал
        и навред по Българско разнесъл
        робската печал.

        Днес сърдито, остро ме изгледа,
        явно, недоволен нещо бе.
        Дървесата до земята сведе
        и заби в далечното небе.

        Както над челата ни изгрява
        всеки ден със своя светлина,
        трябва също да се проветрява
        ежедневно нашта свобода.

        Вятърът, що грабна и захвърли
        шапката ми в белия площад.
        Как желая лудо да прегърна
        вятъра на моя роден град.

        1941

Hatshepsut

Изпитание

        То вчера бе блян. Беше мистика.
        Всички чакахме
        да настане часът.
        Ах, веднъж да започне
        войната на Изтока,
        да настъпи най-после Страшният съд.

        Ние не знаехме
        какво ще ни вдигне къщите:
        полунощна камбана
        или писък на влак?
        Вярвахме: ще бъдем пак същите -
        кон до коня,
        юнак до юнак.

        Тъй бе вчера. Но днеска е ясно:
        непознатият шемет в гърдите не ври.
        Няма още задачи.
        Но вървят полугласно
        от уста на уста
        новини недобри.

        Изчезват другари.
        И няма камбани.
        И народът край нас равнодушен стои.
        Да изчакаме, да видиме:
        какво ще стане?
        И всеки се усмихва,
        а всъщност се бои.

        Ние мислехме,
        ще ни потърсят хората.
        Стачка ще вдигнат в един и същи час.
        Вие другарите, много хубаво говорите!
        Вие се борите!
        Тръгваме след вас.

        И се раждат красивите,
        лъжливите слухове.
        С тях ще победим ли страха?
        Ако могат да възкръснат
        септемврийските духове,
        да ни повдигнат духа.

        Не! Хвърковатите чети на парашутистите
        ще се спуснат над нашите земи.
        Не! В боя комунистите
        не остават никога сами.

        Но комунистите,
        които умират,
        също не умират сами.
        И това не е мистика.
        Но човек не трябва да се двоуми.

        По-добре когато умираш,
        да няма други.
        Признаваме само една самота.
        Това е най-голямата човешка заслуга:
        да не споделяш смъртта.

        И всичко е тъй хаотично.
        И човек добива
        необикновена цена.
        Поведение:
        предателско или героично
        се решава в секунда една.

        Всички чакахме. Часът да настане!
        Не с изстрели и камбани -
        в сърцата бие.
        Историята подсказва въстание.
        Останалото сме ние.

        1941

Hatshepsut

Война

        Със осем уморени, бавни удара
        часовникът от срещната стена
        напомня ми, че вече вън е утро.

        Студена, бездиханна светлина
        е влязла неусетно през пердетата
        и стаята прилича на затвор,
        ключът от който вече е в ръцете ти,
        но ти безстрастно гледаш през прозореца.

        Но ти мълчиш. Не искаш и да вярваш,
        че вън се е отдръпнала нощта,
        и с вял рефлекс ръката си прокарваш,
        но не забърсваш мътните стъкла.

        За изход не вещаят новините,
        мъглата скрива всичките дула.
        И тръгват по бакалниците жените,
        и светят лампи като кандила.

        Предчувствия и пушеци задавят
        дворовете, градините, градът.
        И хора, и предмети се отдават
        на някаква всеобща сива смърт.

        Тежат мъглите - камъни надгробни.
        Отвсякъде и всеки обсаден.
        И всеки непременно е виновен.
        Часовникът дано забие в мен.

        1942

Powered by EzPortal