• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 July 2021, 09:06:27

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13370 Posts

Шишман
5571 Posts

Panzerfaust
887 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22669
  • Total Topics: 1351
  • Online Today: 208
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 13
Total: 13

България в Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913г.)

Started by Hatshepsut, 13 September 2018, 06:53:04

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

1 май 1913 г. - сключва се военна конвенция между Сърбия и Гърция

Сключена военна конвенция между Сърбия и Гърция за общи действия срещу България в случай на война. Окончателен съюзен договор между Сърбия и Гърция, насочен срещу България, е подписан на 19 май 1913 г. в Солун. По силата на военно-политическия договор от 19 май на Сърбия са предоставени всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция са признати земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера (разположен източно от устието на р. Струма). Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. На 25 май от Белград е направено предложение двете държави веднага да анексират окупираните територии. В резултат през юни е поставено началото на Междусъюзническата война. Междусъюзническата война е война между България и бившите и съюзници от Балканския съюз 1912-1913 г.– Сърбия и Черна гора, Гърция и присъединилата се към тях Румъния. След победата над Турция в Балканската война 1912-1913 г. между балканските съюзници избухнат остри разногласия за владеенето на освободените територии. Сърбия предявява искане за земите, намиращи се на запад от р. Вардар, и повдига въпроса за ревизиране на българо-сръбския договор от 1912 г.. Гърция, от своя страна, предявява искане към територии, намиращите се в границите на Южна Македония и част от Западна Тракия. Претенциите на двете държави са неоснователни, тъй като се отнасят до земи, населени предимно с българско население. Отчитайки своята решаваща заслуга за разгрома на Турция в Балканската война, България настоява да получи територията на Македония, изтъквайки и факта, че преобладаващият етнически елемент в нея е българският. Под предлог да не се допусне нарушаване на "балканското равновесие" от страна на България румънските управляващи среди предявяват претенции към Южна Добруджа. Това става след подписването на военно-политическият договор от 19 май 1913 г. между Гърция и Сърбия. Турция също има стремеж да си възвърне земите, намиращи се на запад от линията Мидия - Енос. Всяка една от балканските държави започва да се готви за война. В България са мобилизирани 600 000 души, но практически от нея е можело да се използват около 500 000 души. Веднага след сключването на Лондонския мирен договор 1913 г. по заповед на българското военно командване всички български войски, разположени в района на Източна Тракия, са прехвърлени на запад за действия против сръбската и гръцката армия. Изготвен е план, според който са проектирани военни действия само срещу Сърбия и Гърция, като са оставени малобройни войскови сили на турската и румънската граница. Сърбия и Гърция, които също не демобилизират своите армии, и разполагат общо с 550 000 души, към които се присъединява и една черногорска дивизия от 12 000 души. След намесата на Румъния и Турция срещу българската армия се изправя още една допълнителна военна сила от близо 700 000 души. Въпреки крайно неизгодното положение на България цар Фердинанд I и стоящата зад него царедворска клика не скриват своите намерения за война против бившите съюзници на България. Началото на войната е поставено на 16 юни 1913 г., когато цар Фердинанд I чрез своя помощник-главнокомандващ ген. М. Савов издава заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна предприемат офанзива против България. Още преди 16 юни 1913 г. сръбският крал подписва манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата. На 27 юни във военния конфликт се включват Румъния, а 3 дни по-късно - и Турция. Военните действия са прекратени с подписването на Букурещкият мирен договор на 28 юли 1913 г. Според договора, България е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война (1912-1913 г.) земи. България претърпява и значителни финансови загуби.

http://www.bg-history.info/

Hatshepsut

Юни 1913 г.



Само преди месец изтласкването на Османската империя от Европа е юридически признато с подписването на Лондонския мирен договор от 17 май.

Победата над общия враг ражда повече противоречия, отколкото спокойствие сред балканските съюзници. Проблемите са заложени още при дипломатическата подготовка на похода срещу Турция и помрачават еуфорията на българите след военните успехи от зимата на 1912 г. и пролетта на 1913 г.

Македония е ябълката на раздора. Сърбия предявява претенции към земите на запад от река Вардар и иска ревизиране на българо-сръбския договор от 1912 г., след като вече е окупирала спорната и безспорната зона в Македония.

Гърция пък иска Южна Македония и част от Западна Тракия. И двете ни съседки настояват да се приложи принципът на окупацията. Защото докато българските войски поемат основната тежест във войната с Османската империя, съюзниците окупират вече освободените земи.

Румъния също има претенции и иска като компенсация Южна Добруджа за сметка на българското разширение в Македония, където живеят около 70-80 000 куцовласи.

Много дипломатичност и ловкост са нужни на политиците ни, за да защитят позициите си в този напрегнат момент. Вместо това обаче амбицията за национално обединение прераства в безразсъден максимализъм.

От триумфа след успешната война България прекрачва към първа национална катастрофа.

,,Престъпно безумие"
С тези думи на Иван Ев. Гешов 16 юни влиза в историята ни. На този ден, без да уведоми правителството, Фердинанд заповядва на ген. Савов две армии да нападнат довчерашните съюзници. Без обявяване на война, целта е само да бъдат сплашени.

Твърде дръзко. И безразсъдно.

На следващия ден по нареждане на кабинета Втора и Четвърта армии са върнати в изходни позиции.

Но вече е късно. Сърбия и Гърция са готови за война и очакват само подходящия момент.

Още на 19 май двете държави подписват таен договор, в който уточняват претенциите си спрямо България, уговарят задължителна обща граница /което може да стане само в Македония/ и взаимна военна подкрепа, ако се наложи.

Войната започва, макар и необявена.

Сърбите и гърците минават в настъпление на широк фронт, подкрепени и от Черна гора. Не след дълго обаче настъплението на сръбската войска е спряно, а гръцката е обградена в Кресненското дефиле.

И точно когато изглежда, че военните ще спасят страната, въпреки политическото безразсъдство, България е поставена на колене.

На 28 юни 1913 г. румънските войски преминават Дунав и без да срещнат съпротива достигат на 30 км от София.

Два дни по-късно Османската империя също обявява война и нахлува в Източна Тракия.

България се оказва във война с всичките си съседи. Дързостта от 16 юни изправя страната пред национална катастрофа.

Критичното положение на обградената гръцка армия кара крал Константин да приеме българското предложение за примирие. Веднага след това започват мирните преговори в Букурещ.

В историята ,,ако" не съществува

И все пак, ако член 17 от Търновската конституция не бе променен през 1911 г. и монарха нямаше властта да контролира напълно съдбата на България, 1913 г. може би щеше да остане в историята с национален триумф, а не с катастрофа.

Дори ако управляващите се бяха примирили с иначе неоснователните претенции на Сърбия и Гърция спрямо Македония, България би имала площ от около 171 000 кв. км /172 000 е площта на страната по силата на Сан Стефанския мирен договор/.

Щеше да има широк излаз на Бяло море и да включва цяла Източна Тракия. Нейните граници щяха да се установяват в непосредствена близост до Цариград и Проливите.

Част от Македония щеше да остане извън пределите на Родината, но така или иначе едва 1/9 от нея е включена към Царство България след 1913 г.

Последиците за България са очертани в Букурещкия мирен договор и страната ни не излиза от войните като победител.

Защото ,,ако" в историята не съществува...

От www.news.bg

Hatshepsut

Букурещкият договор е сключен в Букурещ на 28 юли 1913 от представители на България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, като слага край на Междусъюзническата война.

България е принудена да приеме условията на своите противници, тъй като румънските войски достигат близо до София. Според Букурещкия договор Сърбия получава Вардарска Македония, Гърция — Егейска Македония, Румъния — Южна Добруджа, а България — Пиринска Македония и Западна Тракия.
Отделен договор е подписан с Турция, която си връща обратно Одрин и областта, превзет от българите на 13 март 1913г.



Територия на България според Букурещкия и Цариградския договор от 1913 година



https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите енциклопедичния справочник "Българската армия в Първата балканска война (1912–1913)":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=217

...както и книгата на ген.Никола Иванов "Балканската война (1912-1913)":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3184

Hatshepsut

Българско военно чудо: Одринската епопея


Hatshepsut

Пленени башибозуци от Балканската война / Captive bashi-bazouk from the Balkan War


Hatshepsut

Баща с петимата си синове тръгва на война - Балканската Освободителна война 1912г.


Hatshepsut

Сръбски войници се излежават край Одрин по време на Балканската война, 1912-1913г.

Докато българската 2-ра армия воюва, сърбите лежат в окопите. 2-ра армия превзема Одрин на 13.03.1913г. след пробив в Източния сектор, където НЯМА НИТО ЕДИН СЪРБИН.
За сръбската реакция от великата българска победа пише на 18.03.1913г. пълномощния министър в Белград Андрей Тошев до министър-председателя Иван Гешов: "... в Белград това епохално събитие пробуди по-скоро чувство на завист и злоба. Никакви манифестации, никакво оживление... Вестниците, които тъй възторжено поздравиха падането на Янина, биха минали мълком превземането на Одрин, ако не бе желанието им да омаловажат славата на нашето победоносно оръжие и да припишат всичката заслуга в случая на сръбските войски. "

Сърбите се опитват да оспорят и да си присвоят българската победа при Одрин. Тяхната пропаганда започва да лъже целия свят, че ''сръбските войски са пленили Шукри паша''. Такива изявления прави военният министър в Скущината и сръбската преса. След падането на крепостта в Скупщината в Белград постъпва интерпелация от депутатите. Правителството дава отговор, който е оскърбителен за българската войска и за българското национално достойнство.
На 17.03.1913г. в писмо до Иван Гешов Михаил Маджаров разкрива възмущението си от сръбското поведение и пише ядосано по адрес на сърбите: "...бързат да се похвалят, че всичко се дължи тям за превземането на Одрин. Аз Ви изпращам някои изрезки от вестниците ,за да видите, че те са станали смешни в своите самохвалства...''
"Пленяването"на Шукри паша от сърбите всъщност представлява смяна на караула му пред форта Хадарлък от български със сръбски начело с майор Гаврилович. Този акт е осъществен подло и много хитро от сърбите. Майор Гаврилович убеждава наивните българските войници, че са уморени и по-добре е да се сменят със сръбски, които били отпочинали. Когато това става, веднага се телеграфира в Белград и Париж, че сърбите ''са превзели Одрин и са пленили пашата''. Тази вест с бързината на светкавица се разпространява по целия свят. Налага се самият Шукри паша да опровергава лъжите на сърбите. Той признава, че е бил победен и пленен от българските войски. За сърбите не-говите изявления са много неприятни, не само защото са достоверни, но и защото са направени пред сръбския приятел в София руския пълномощен министър А. Неклюдов и са публикувани в печата.

За поведението на сърбите под Одрин командващият 2-ра Българска армия ген. Никола Иванов отбелязва : "...СЪРБИТЕ КАТО СЪЮЗНИЦИ БЯХА ПОВЕЧЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ШОВИНИСТИ. Те не гледаха като нас да се добие общ успех, а гледаха да заграбят повече и да зарегистрират по-добра деятелност за себе си... МНОГО СЕ БОЯХА ОТ ОДРИН.
Но когато падна Одрин те се проявиха много в плячкосване на всичко, каквото им падне, и да го изпращат тайно в Сърбия (сърбите задигат и превозват в Сърбия част от трофеите на българската армия, като картечници)... Как може да се твърди, че сърбите са превзели Одрин, когато е документално установено, че в това време, когато ние бяхме вземали Източния сектор, и когато Шукри паша изпрати парламентьори за сдаване на крепостта, сърбите се готвеха да правят само рекогносцировка. Трябва да има човек нечувано дебелоочие да твърди такива нелепости. Но за мен това не е чудно щом и сега се твърди, че в Македония няма българи. "
Самият ген. Н. Иванов им изпраща ''ЗА КУРАЖ'', както пише в спомените си в техния сектор цял български полк - 55-ти пехотен полк.
Истината за поведението на сръбските войски под Одрин разкриват и чужденци, безпристрастни наблюдатели. Такъв е случаят с френския военен аташе в София Матарел, който е добре информиран и освен това посещава Одрин след битката, където констатира следите от великата българска победа. По този повод той отбелязва: "...Българските части от източния сектор сами, с упорита борба превзеха главната позиция. И само вследствие на това събитие в другите сектори турците вдигнаха бяло знаме, опразниха позициите си и отстъпиха крепостта на нападателите''.
Истината е, че действията на сръбските Тимошка и Дунавска дивизии съответно на Северозпадния и Западния сектор са демонстрационни и само подкрепят основната българска атака на противоположения Източен сектор, където НЯМА НИКАКВИ СЪРБИ.
При това действията на двете сръбски дивизии въобще не са убедителни. Сръбските части избягват решителния пряк сблъсък. Страхуват се да атакуват. Влизат само в дребни схватки. Ограничават се единствено с обстрел на турските окопи и позиции, но не и атаката им. Настъпението на "храбрите"сръбски войски започва едва сутринта на 13.03.1913г. и то след турското отстъпление. Паралелът между българските и сръбските загуби на свой ред доказва несъстоятелността на тезата за сръбското "завземане"на Одрин.

Сръбските лъжи обаче намират покровители сред някои от великите сили, най-вече Русия и Франция. Дело на руснака Самсон Чернов са кинокадри, използвани по-късно в поне три заглавия (все на френската компания "Гомон"): "Сръбската войска край Одрин", "Сръбската войска помага на българите край Одрин" и "Одрин след превземането му".
Тези кинокадри, разпространени в Западна Европа показват предимно военни части на Сърбия, които действат съвместно с българските войски при обсадата на крепостта. И трите филма са прожектирани в Белград. Руснакът С. Чернов работи и за сръбския продуцент Джока Богданович. Той е сред малцината кинодокументалисти, станали очевидци на легендарния български щурм на Одрин. По време на обсадата на крепостта С. Чернов най-вероятно се е намирал в редовете на сръбските войски, за което говорят заглавията на неговите репортажи, които са просръбски. Напълно възможно е С. Чернов да се е придвижвал със сръбските обози, снабдявал е частите и е използвал изглежда техните "канали" за преминаване през българска територия. И няма как да бъде другояче, защото по време на обсадата Одрин е "закрит" град и журналисти военни кореспонденти влизат в града едва след завземането му от нашите войски. "Взето е решение в Главната квартира за втората кампания на нашата война - обяснява в свое писмо помощник-главнокомандващият генерал Михаил Савов - нито кореспондентите, нито военните аташета да не бъдат допускани на театъра на войната."
Руснакът С. Чернов оказва неоценими услуги на сръбската антибългарска пропаганда. Чрез близостта си до сърбите С. Чернов преувеличава сръбския принос за завземането на Одрин и съдейства за легитимирането на сръбските претенции за ревизия на договора с България. Благодарение на С. Чернов Европа разбира за ''голямата сръбска победа'' край Одрин.

Янко Гочев


Hatshepsut

Бивак на българската войска в близост до превзетия Одрин, март 1913г.
Художник: Ярослав Вешин



Hatshepsut

Трагедия и Слава - 100 г. от Междусъюзническата война

Sad Sad x 1 View List

Hatshepsut

Пример за истинско правосъдие

Български войници екзекутират заловени турски башибозуци по време на Балканските войни (1912-1913г.). Заради извършените от тях насилия турците са осъдени на смърт чрез обесване. Вдясно на снимката един от офицерите чете присъдата.


Hatshepsut

Атанас Буров и националната катастрофа от 1913 година

Към 1913 година Атанас Буров е вече оформен и изявен политик от Народната партия. След школовката на Третото ВНС (9 юни – 9 юли 1911 година, приело промяната на чл. 17 от Конституцията), в което е секретар на Бюрото, в 15 ОНС (15 октомври 1911 – 23 юли 1913 година) е отново секретар на Бюрото, а от 1 февруари 1912 година и подпредседател на Народното събрание.


Атанас Буров

В Балканската война той взема участие като офицер, а след демобилизацията си в началото на декември 1912 година веднага се връща в политиката. Като зам.-шеф на парламента изживява своя звезден миг на 14 март 1913 година, когато председателства заседанието, посветено на превземането на Одрин от българските войски, осъществено предния ден. С развълнуван глас той приветства населението и армията с голямата победа, посочвайки, че войската ,,изпълни още една свята служба към България, за която българският народ вечно, докато българското име се произнася, ще й бъде признателен."

След подписването на Лондонския мир на 17 май 1913 година еуфорията от победите над турците отстъпва на суровите реалности, свързани с дрязгите на бившите балкански съюзници.

Зле подготвената дипломатически война изправя страната срещу някогашните й помощници Сърбия и Гърция, към които се присъединява Румъния, а малко по-късно и Османската империя.

Осъзнавайки безизходицата, премиерът Иван Гешов, под предлог, че ще обърне внимание на разклатеното си здраве във Виена, подава оставка още на 17 май.

На 1 юни за министър-председател е назначен шефът на парламента и на прогресивните либерали д-р Стоян Данев, в чийто кабинет като търговски министър е привлечен доскорошният му заместник в законодателната власт Атанас Буров.

Правителството поема държавните юзди на 2 юни, а Буров, който е в чужбина, се завръща в родината си 5 дни по-късно.

Обстановката в София през юни съществено се различава от радостно-оптимистичните чувства от март.

В Петербург се свиква конференция на премиерите от балканските страни, на която българският министър-председател се кани да се присъедини в средата на юни. Четат се бюлетини и секретни донесения за сръбски и гръцки провокации на фронта, а в добавка трябва да се преодоляват и щетите от катастрофалното земетресение от 1 юни, съсипало Търново и Горна Оряховица.

Кабинетът е разкъсан в желанието си да послуша разума и да направи допълнителни отстъпки на Гърция (и евентуално Сърбия) или да не отстъпва от справедливите си искания – особено по македонския въпрос.

Настъпва фаталната дата 16 юни. Фердинанд зад гърба на правителството кара помощник-главнокомандващия на армията Михаил Савов да издаде заповед за атака с две армии по сръбските и гръцки части, вече обединени, в оспорваните райони в Македония.


Цар Фердинанд

Крал Петър надхитря българския цар, поради което свещената ни кауза е интерпретирана по света като агресия.

В този момент Данев решава да действа енергично и още на 17 юни принуждава Савов да спре бойните действия. Това обърква допълнително сражаващите се родни части. На 18 юни Савов е сменен от Радко Димитриев, но България стремглаво се свлича в тресавището на своята първа национална катастрофа. България е атакувана от сърби, гърци, румънци (27 юни) и турци (30 юни).

На коронния съвет на 20 юни Буров защитава народняшката теза за арбитраж, като посочва категорично, че ,,ние не можем да отговаряме за извършеното против нас и против България."

Той търси изход от безизходицата и заедно с още 101 депутати и общественици изпраща молба до цар Николай Втори и Държавната Дума на Русия на 1 юли 1913 година. В нея прозира мъката от преживяната трагедия и наивната вяра, че руският монарх може да помогне на благородния български народ:

"Ужасът обхвана цялата страна. Единственото наше упование в тази критична минута е в Бога и в Русия.

Призоваваме великодушието на Господаря Император и братския нам руски народ да избавят от безчестие жените и децата на България.

Помогнете!"

Помощ естествено не получаваме. На аналогичната молба на цар Фердинанд Николай Втори отговаря високомерно: ,,България получи туй, що заслужаваше."

Облагодетелствани са Сърбия, Гърция и Румъния. Страната ни е унизена и разгромена. На 4 юли кабинетът Данев подава оставка с горчивата му констатация: ,,Моята политика фалира."

С Букурещкия (28 юли) и Цариградски (16 септември) мирни договори родината ни изпива горчивата чаша на поражението.

Буров обаче до края на живота си е убеден, че престъпното царско безумие от 16 юни 1913 година лишава България от плодовете, които победните й войски са осигурили. За това убедително свидетелства интервюто, което той дава на вестник "Заря", бр. 61 от 17 юни 1914 година, в блока ,,Погромът на България". В него темпераментно, страстно и отривисто ще отбележи:

,,16 юни бе последната безумна експлозия на един дълго тъкмен комплот против политиката на отговорното провителство, хвърляне България на въздуха, за да се провали тази политика и да се услужи на интересите на Австрия. Престъпление непредвидуемо поради своето безумие и поради високото положение на човека, който го извърши.

Има хора и партии в България, които искат да омаловажат и потулят тая дата. Те са или съучастници във великото престъпление, или късогледи политици и дворцови угодници, които виждат, че с това си поведение способстват за едно повторение на тая дата, което тоя път може да тури край на съществуването на България."

Близкото драматично бъдеще напълно ще потвърди безупречната прозорливост на изтъкнатия ни политик и държавник.

https://bulgarianhistory.org/atanas-burov-i-nac-katastrofa/

Hatshepsut

Българско военно чудо: Люлебургаз – Бунархисар


Hatshepsut

Българско военно чудо: Битката за Кресненския пролом

Победоносната Балканска война е минала, блянът на поколения българи - Велика България е почти постигнат. Но по бойните полета все още броди духът на войната. Общественото настроение сред всички българи е настръхнало и присъствието на гърци и сърби в българска Македония притиска отговорните органи в София да предприемат бързи действия. Действия, които ще доведат до останалия в историята "ден на престъпното безумие". С военни маневри България изтласква настанилите се в македонско съседи, с което предизвиква началото на Междусъюзническата война. Българският войник се изправя в нов конфликт срещу довчерашните си съюзници. Макар и положението да е тежко, то не се оказва непоносимо до момента, в който без да обявят война Румъния и Османската империя нахлуват в български територии. Безпрецедентното и отчайващо състояние не сломява духа на българските воини, които достойно ще се изправят срещу всеки враг, дръзнал да застане на пътя за изпълнението на Националния идеал. Битката за Кресненския пролом е един от последните триумфи на българския народ преди настъпването на първата национална катастрофа.