• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 July 2021, 08:15:40

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13368 Posts

Шишман
5571 Posts

Panzerfaust
887 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22667
  • Total Topics: 1351
  • Online Today: 208
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 14
Total: 15

Административни длъжности и титли в Средновековна България

Started by Hatshepsut, 24 August 2018, 22:15:08

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] държаваисториясредновековие

Hatshepsut

Административни длъжности и титли във Второто Българско Царство


Хълмът Царевец - Търновград

България пада под Византийско владичество пред 1018 година. Българските територии са администрирани по византийски образец, унищожена е българската армията а аристокрацията е приобщена към византийската. Въпреки многобройните опити за асимилация обаче, българите не спират да отстояват своята народна принадлежност. Със своите въстания те показват на Византия, че няма да се примирят докато не възстановят своята свобода. Така дошла победоносната 1185 година, когато вследствие на въстанието на Теодор (Петър) и Асен, се слага началото на възобновяването на българката държава.

Възобновената българска държава среща много трудности. По времето на дългото византийско владичество, са загубени традициите на устройството на властта от времето на старата българска държава. Това кара българите да възприемат  византийския модел административен модел.  Това също така се дължи и на огромното културно влияние, което имала Византия върху България. За титлите използвани във възобновената българка държава получаваме информация от тяхното споменаване най-вече в грамотите издавани от българските владетели. Тълкованието на техните функции се базира на анализа на техните византийски образци.

В тази статия ще ви запознаем с най-значимите титли използвани в българската държава след 1185 година.

Цар – Титлата на българския владетел. Титлата произхожда от ,,Caesar" – името на Гай Юлий Цезар, чийто осиновен син Октавиан Август поставил на началото на първата императорска династия на Цезарите. След края на династията на Цезарите последващите императори продължили да се наричат ,,цезар", макар и да не били в родствена връзка с Гай Юлий или Октавиан Август и думата придобила значение на титлата ,,император". С въвеждането на ,,тетрархията" в империята били въведени двама кесари, които подпомагали двамата съимператори.

Деспот – Титлата деспот е често срещана у нас – тя е  носена от Алексий Слав, Яков Светослав, Елтимир Тертер, от едрия видински феодал Шишман,  Добротица, Деян и Иван Драгаш и други. През ХІІ век титлата заема второ място след императорската във византийската ранглиста и е давана на близки роднини на владетеля, автономни владетели или на влиятелни феодали.

Кесар - Титлата се среща се в Бориловият синодик. По време на Първото българско царство е  втората по значение византийска титла след императорската. По време на Второто българско царство титлата е вече трета по значение. Във Византия кесарят седи до императора на трон, който е по-нисък от императорския с една педя. На него се връчват жезъл, шапка, знаме, печат на империята. Кесаря облича одежди подобни на императорските, с тази разлика че императорската шапка и дрехи са пурпурни а кесарските сини, като правомощия носителят на титлата може да раздава пожизнени имоти, да взима пари от хазната, да налага данъци, смъртно наказание и други.

Севастократор – Титлата е носена от брата на цар Борил – Стрез, от брата на цар Иван Асен – Александър, от съпруга на сестрата на цар Михаил Асен и от ктитора на Боянската черква Калоян. Титлата е въведена  от император Алексий І Комнин като втората по значение титла след императорската и е дадена на брат му Исак Комнин. През ХІІІ век е изместена в ранглистата на трето място след деспотската. Пример за високото значение на тази титла, е че севастократорът носи някои императорски отличия – корона с една дъга и дреха украсена с орли.


Севастократор Калоян и съпругата му

Дук (дукс) -  Длъжността е спомената във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ, във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих и в Мрачката грамота на цар Иван Александър През ІV век е титла на императорски наместник командващ войската римска провинция. По-късно е високо звание в армията и флота. През IX – X в. дуксовете стоят начело на провинциалните тагми. През Х – XII в. дука е бил управител на погранична област. През XII в. дуксовете станали пълновластни наместници в областите на държавата.

Велик дукс –  Титлата се среща в надписа на великия дук Врана, за градеж на крепостта Крицува по времето на цар Калоян. Съответства на византийската титла ,,мегадукс". Рамон Мунтанер определя значението на титлата във Византия като ,,началник на всички бойци". Във Византия великият дукс заема 6 място в ранглистата, като шапката му е червена позлатена само в горната част.

Жупан – титлата е позната още от времето на Първото българско царство. През Второто царство се среща по-често под названието кетепан.

Катепан – Спомената е във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ и в Мрачката грамота на цар Иван Александър. Катепанът е  управител на кетепанат (жупа) – административно-териториална единица.

Бан (воевода) – Титлата по-често се среща в източници свързани с края на Второто българско царство и времето на турското робство бан Янук , бан Михаил Шишман. Бановете наричани още воеводи са управители на административно-териториална единица, която се е явявала подразделение на кетепаната (жупа).

Комис – Спомената е във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих като ,,комис с коне", във Витошката грамота на цар Иван Шишман се говори само за комиси. Комисите или комитите по време на Първото българско царство са управители на области, а във Византия са командири или високопоставени чиновници. По време на Второто царство употребата на това название към държавните длъжности значително спада.

Кефалия – спомената във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих, във Витошката грамота на цар Иван Шишман. Носителят на титлата изпълнява функциите на градоначалник.

Княз – Спомената е във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих. Титлата е позната от времето на Първото българско царство, когато е носена от старейшините на славянските племена, а за кратко и от владетелят на България. С въвеждането на царската титла значението на титлата намаля и в епохата на османското робство се среща като ,,кнез" със значение на кмет.

Севаст –  Титлата севаст е спомената е във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ, във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих, в Мрачката грамота на цар Иван Александър и в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Титлата е аналог на латинската ,,Август". Във Византия първоначално  е била носена от императора. В началото на ХІІІ век значението на титлата драстично спаднало и тя се дава на управители на области или висши провинциални служители. През ХІV век севаст станала почетна титла, която не се свързва с конкретни задължения.


Ватопедската грамота на цар Иван Асен ІІ

Протосеваст – В грамота на Стефан Урош е споменат протосеваста Прибо, който заема длъжността по времето на цар Иван Асен ІІ, в Бориловият синодик е споменат монаха Теодосий, който заема този пост по времето на цар Иван Александър. Протосеваста първоначално надзирава регионалните управители – севасти, но по-късно и двете титли добиват почетно значение.

Кастрофилак – Титлата е спомената е във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих и във Витошката грамота на цар Иван Шишман. Кастрофилакса изпълнява функциите на комендант на крепост.

Велик Воевода – Титлата е спомената е в Бориловият синодик. Съответства на византийската титла ,,протостратор" и  командва войската в отсъствието на царя. Във Византия  заема 8 място в ранглистата.

Алагатор – Титлата е спомената  в Рилската грамота на цар Иван Шишман и във Витошката грамота на цар Иван Шишман. Във Византия Алагион е войскова част, която през Х век е с численост около 50-100 войника. В Морейската хроника е посочено, че Константин (брат на имп. Михаил VІІІ и тъст на цар Смилец) е разполагал с 18 алагиона с обща численост около 6 000 бойци.

Стратор – Длъжността е спомената е във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих, във Витошката грамота на цар Иван Шишман и в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Във Византия се е използва с две различни предназначения. 1) през XI – XII век е титла четвърти клас на царските служители, който съпровождал императора по време на пътуването с коне и се грижи за конете в царските конюшни. 2) конен войник, отговарящ за коня на велможа.

Логотет – Висш царски съветник, длъжност подобна на съвременната министър. Не е ясно колко са били логотетите в България и какви точно са били техните функции. Във Византия има логотет на геникона, който отговарял за хазната и данъчните списъци, логотет на дромоса,  който отговаря за съобщенията и международните отношения,  логотет на идика, който отговарял за императорските имения, логотет на стратиотите, който отговарял за снабдяването на армията, логотет на претория, който отговарял за затворите и логотет на тайните (велик логотет), който бил пръв съветник на владетеля и негово доверено лице.

Велик логотет –Предполага се, че това е титлата на споменатия в Бориловият синодик Добромир. Във Византия тази тила носил първия съветник на владетеля, длъжността е подобна на пръв министър, той излага пред владетеля позицията на царските съветници по даден въпрос. Във Византия заема 9 място в ранглистата.

Примикюр – Титлата е спомената  в Рилската грамота на цар Иван Шишман и във Витошката грамота на цар Иван Шишман. Примикюрите са началници на различни служби, занаятчийски цехове или командири на военни отряди.


Рилската грамота на цар Иван Шишман

Велик примикюр – Споменава се в Бориловият синодик. Тази титла носи  висш сановник, който отговаря за дворцовия протокол.

Протовестиарий – Йоан Кантакузин споменава протовестиарият  Раксин като един от организаторите на преврата, в резултат на който цар Иван Стефан бил детрониран. Протовестарият е главен ковчежник, длъжност подобна на съвременния финансов министър. Във Византия заема четвърто място в ранглистата, непосредствено след кесар.

Болярин – Титлата се среща  във Ватопедската грамота на цар Иван Асен ІІ, в Мрачката грамота на цар Иван Александър, в Бориловият синодик и Рилската грамота на цар Иван Шишман. Това е общото название на представителите на средновековната българска аристокрация.  Болярите и царските служители се делят на ,,велики" и ,,малки".

Апокрисиар –Титлата е спомената във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ. Във Византия тази титла е давана на царския пратеник.

Аподохатор – Титлата е спомената във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ, в Мрачката грамота на цар Иван Александър и във Витошката грамота на цар Иван Шишман. Не е изяснена ролята на човека носещ тази титла.

Ватах – Титлата ватах се споменава във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих. Според Димитър Кантемир ватавулите са началници на различни дворцови служби – има ватавул на столниците, на пахарците, на оръжейната палата, на тържищата и други.

Варнич – Длъжността се споменава в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Димитър Кантемир разказва, че в Молдова има четирима варнич де поарте, които правораздават по незначителни дела и изпълняват функции на съдебни пристави.

Епикерний (чашник) - Титлата е спомената в Бориловият синодик и в Шуменския надпис. В дворцовия церемониал великия епикерний поднасял на владетеля първата чаша с вино.

Протокелиот – Спомената е  в Бориловият синодик. Пеорокелиота е царски адютант отговарящ за сигурността на владетеля.

Протоспатарий – Главния оръженосец на владетеля, който по време на тържествени церемонии държи владетелския меч.

Столник –  Титлата се среща на пръстена-печат на царския столник Слав. Столниците поднасят ястията на царската трапеза, в отличие от чашниците, които поднасяли напитките;

Съдия – Титлата е спомената в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Точната структура на съдиите в България не е известна. В Законника на Стефан Душан се говори за съдия при царския двор, който водел делата свързани с пребиваващите в двореца и съдии по окръзите, пред които се гледали останалите дела. Във Византия се срещат съдията при голямата шатра и съдия на армията.

https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut

Управленческият елит на средновековна България

Когато говорим и разсъждаваме за историята на средновековната българска държава, обикновено става дума за владетелите, за техните качества, недостатъци, политическа воля и т.н. Не бива да забравяме обаче, че независимо от самодържавните характеристики на властта, българските канове и царе са управлявали с помощта на солиден държавен апарат, произлизащ по право и, съответно, моделиращ средновековната българска аристокрация. С помощта на доц.д-р Николай Кънев, зам.-декан на Историческия факултет на ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" ще очертаем "профила" на средновековния български управленчески елит и известното ни за него от исторически извори, вкл. открити през последните години печати, пръстени, надписи, и т.н.

Във времето на Първото българско царство аристокрацията се състои от «боили» и «багаини», към нея се приобщават първенците на славяните и завареното антично население, покорените авари и т.н. Названието «боила» дава формата «боляр»/«боляри», която от България е възприета в Киевска Рус, Сърбия, Влашко, Молдова. Сред високите титли е "багатур", носена от висши военачалници. Най-близо до владетеля е кавханът, а негов пръв помощник е ичиргу-боилът или "чръгобиля", както звучи титлата през ІХ-Х в.В държавното управление на България през ІХ-ХІ в. ролята на двамата най-близки до кана/царя боили е изключително важна. Естествено, във всеки конкретен случай от значение са били и личните качества и недостатъци на съответните хора, заемащи тези постове.

Кавханът ("капкан") е определян от съвремениците като «втори владетел», дори «съобщник» във властта на кана/царя. От тази гледна точка, сравняването му с "министър-председател" е неточно. Той е "дубльор" на владетеля, а практиката на т.нар. «двойни владетели» е срещана и при други народи през средновековието. Сред кавханите срещаме личности с големи заслуги за българската държава. При кан Крум кавхан е Иратаис, при Омуртаг този пост е поет от прочутия Избул, който по-късно е регент на малолетните Маламир и Пресиан. Във времето на Борис-Михаил кавхан е Петър, който е начело на дипломатическите мисии в Рим и Цариград. При Симеон Велики български кавхан е Теодор Сигрица, участвал активно във войните с Византия и в наказателните походи срещу сръбските князе. Георги Сурсувул, чиято сестра е тогавашната българска царица, е настойник на младия цар Петър и ръководи държавата в първите години от царуването на своя племенник. Кавханската институция остава силна и при цар Самуил, чийто кавхан Дометиан командва големи военни операции. С преврата на Иван Владислав новият кавхан Теодор, брат на Дометиан, се опълчва срещу владетеля... Той обаче е убит от един свой слуга, а третият брат Мелитон вероятно бяга при ромеите. Кавханският род продължава да бъде уважаван и във времето на византийското владичество. При въстанието на Петър Делян (1040-1041) неизвестният по име кавхан ръководи действията срещу Драч. Георги Войтех, за когото се отбелязва изрично, че е «рода на кавханите», е най-видната фигура сред българското болярство през 1072-1073 г.

Ичиргу-боилът ("вътрешен боил") е висш държавен функционер, който по власт се доближава до кавхана. За разлика от него обаче ичиргу-боилът е болярин на висша държавна служба. Той е пръв помощник на владетеля и изпълнява военни, дипломатически и други функции, като е и управител на вътрешната област. При кан Крум този висок пост се заема от Тук (или Цок), който командва дясното крило на армията и участва в гоненията срещу пленените византийски християни. Повече сведения има за Стасис, ичиргу-боил при княз Борис-Михаил, един от най-активните участници в преговорите около българския църковен въпрос.Сред ярките личности на българския Х в. е «чъргубиля» Мостич, заемал този пост няколко десетилетия при царете Симеон и Петър. По времето на цар Самуил и неговите наследници ичиргу-боил е Богдан, който е своеобразен водач на склонните да капитулират пред Василий ІІ през 1018 г. български боляри.

В провинциалното управление ключова роля играят т.нар. комити, оглавяващи провинциите (комитатите). Те са излъчвани от най-видните български родове, свързани с династията. В историческите извори се мяркат имената на «велемощни комити»: неизвестен по име в Дръстър (Силистра) през 837 г., Курт, Домета, Дристър и Таридин (в днешна Македония), Салан (в Трансилвания) при Борис-Михаил и Симеон, Никола, бащата на прочутите «Комитопули», вероятно в Средец, при цар Петър, Охтум (във Видин), Кракра (в Перник), Драгомъж (в Струмица) при цар Самуил и др. Тарканите вероятно са военни управители със по-специални задачи – такива са зера-таркан Негавонаис (в дн. Унгария) при Омуртаг, бори-таркан Радислав в Белград при Борис-Михаил, олг-тарканът Теодор (в дн. Македония) при цар Симеон. Срещат се ред други титли в столицата и провинцията: кана боил колобър (висшият езически жрец), велик жупан (Сивин през ІХ в.), копан (Корсис при Омуртаг), магот, миник (началник на конницата), багатур-багаин (Славна при Омуртаг) и др.

След падането на България под византийска власт се извършват съществени промени в социалния живот, които моделират управленческия елит на Второто българско царство. Административната уредба, вкл. висшите държавни служби, в основните си характеристике следва византийския модел и е твърде различна от онази при владетелите в Плиска, Велики Преслав и Охрид. Най-високите титли са деспот и севастократор, следвани от кесар, протосеваст, севаст и т.н. . До края на XIII в. най-високата титла, давана от българските царе на техни най-близки роднини, е севастократор. Такива са Стрез, брат на цар Борил, Александър, брат на цар Иван Асен II, Калоян, първи братовчед на цар Константин Асен. Едва в края на столетието започва да се прилага и по-високата титла "деспот", а първият й носител вероятно е Георги Тертер, зет на цар Иван Асен III. Той дава титлата деспот на своя брат Алдимир /Елтимир/, Цар Теодор Светослав удостоява с тази титла своя братовчед и бъдещ цар Михаил III Шишман Асен, последния я делегира на сина си Михаил, при Иван Александър тя е носена от неговия зет Константин, и т.н. Има случаи обаче, когато тези титли са давани на български боляри от чужди владетели. Така например деспот Алексий Слав е удостоен с титлата от латинския император Хенрих, русинът Яков Светослав - от никейския император Теодор II Ласкарис, Войсил - от византийския император Андроник II, деспот Добротица - от император Йоан V Палеолог. По този начин, "маскиран" с роднински връзки, е имало директни опити за намеса във вътрешните работи на страната и разпалване на междуособици.

Най-високопоставените държавни служители са великият логотет (пръв министър), протовестиарият (отговарящ за финансите), великият воевода (командващ армията), протостраторът (началник на конницата) и т.н. Страната се дели на хори (области), управлявани от кефалии. градовете и крепостите се управляват от кастрофилакси. Развива се разнороден служебен, военен и данъчен апарат от чиновници, наричани в царските грамоти "работници на царството ми"



http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=9353

Hatshepsut

Как са се обучавали владетелите в Първото българско царство?