The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_Hatshepsut

6 август - Преображение

Started by Hatshepsut, 06 August 2018, 09:29:37

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] фолклорпразник

HatshepsutTopic starter

6 август - Преображение


Християнският празник Преображение Господне отбелязва средата на петнадесетдневния пост в чест на Божията Майка преди Успение Богородично. Обикновено той се нарича "Преобрежение", а в южните райони на Странджа, Сакар и Родопите - "Св. Сотир", "Сотировден", "Стотировден". За гърците по Черноморието това е празникът "Тай Сотирос". Народната традиция забранява консумацията на грозде до този ден, тъй като то още "не е кръстено". Кръщаването на гроздето става в черквата. Сутринта стопаните откъсват първите чепки и ги отнасят с варено жито в храма. Там свещеникът ги опява заедно с други плодове - ябълки, круши и дини, които след това се раздават на близки и съседи. Вярва се, че ако някой яде грозде преди Сотировден, ще страда от зъбобол.

Пак в южните български земи на Преображение започва подготовката на пчеларите за отбелязване на техния патронен празник - Голяма Богородица. Производителите на мед отиват да прекадят кошерите и да вземат няколко медни пити, които се освещават в черквата на Успение Богородично и се раздават за здраве и берекет по пчелите. В земите на Тракия Св. Богородица се осмисля като пчеларка и покровителка на пчеларството.

В земите на север от Стара планина е разпространена представата, че на Преображение "времето започва да се преобразява". Това означава, че водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане. Застудяват дните и нощите. В Западна България съществува поверие, че в полунощ срещу празника "небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина". "Дърветата се кланят до земята" и ако човек е буден в този миг, може да си пожелае всичко. Мечтата винаги се сбъдва. В другите райони на страната тази представа е отнесна към Коледната, Богоявленската или Великденската нощ.

http://folklorecalendar.com/8/2011/


Преображение отбелязва средата на петнадесетдневните пости в чест на Божията Майка и е подстъп към големия празник Успение Богородично (Голяма Богородица - 15 август). За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение).
Според народната традиция до този ден не се яде грозде, защото още "не е кръстено". Сутринта на празника стопанките отнасят на църковната служба първите откъснати гроздове и варено жито и свещеникът ги опява и прекадява заедно с други плодове - дини, круши, ябълки. После раздават плодовете на съседи и роднини. В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби.
Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето започва да намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята. Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече.
Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази и да стане по-добър.

http://novini.dir.bg/news.php?id=9215226

HatshepsutTopic starter

6 август - Преображение

На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници - Преображение Господне. Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития - явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици.

Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания - според тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им говорил често за страданията, които Го очакват, за смъртта и Възкресението Си. За да укрепи вярата на учениците Си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната Си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Лицето Му светело като слънце, а дрехите Му блестели като светлина.

Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет - пророците Мойсей и Илия, за предстоящите Си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: ,,Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте". При тези слова Свише апостолите в силен страх паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил към учениците Си и казал: ,,Станете, не бойте се!" Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.

За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название ,,Начатки овощей", а в Българската православна църква  - ,,Освещаване на гроздето". Защото, ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.

В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.

Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.

Преображение Господне е времето, когато дните видимо намаляват, очаква се студът. Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по-добър.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=758634

HatshepsutTopic starter

#2
На Преображение слънцето обръща гръб на лятото


Тогава берем първото грозде, което се освещава в църквата.
Ако се яде от него преди това, очаква ни... зъбобол


Неведоми са пътищата, по които народните вярвания пускат корени в обредността. Но без значение как точно са попаднали там, те поставят началото на най-трайните и неизкореними традиции в празничния календар на една нация.
Още от първите векове на християнството датира светлия църковен празник Преображение Господне, който свързваме с явяването на Иисус Христос пред трима от най-близките си ученици, преобразявайки се пред тях като ,,...лицето Му светна като слънце, а дрехите му станаха бели като светлина".

Точно това е и смисълът, който тълковният речник влага в думата ,,преображение" –  промяна на образа, на външния вид. В случая с празника, който честваме на 6 август (19 август по стар стил), обект на преобразяването е природата. Народът ни вярва, че в този ден слънцето обръща гръб на лятото и настъпва вододелът между лятото и есента. Нощите стават студени, водите на изворите и реките изстиват, а щъркелите започват да се събират на ята, стягайки си багажа за топлите страни. Гущерите и змиите пък използват намалението и кротко се завират под земята в приготвените си за зимния сън леговища.

В някои части от страната магическата сила на този ден се използва за изпълнението на различни  лечебно-обредни практики, в които основна роля играят слънцето и неговият земен имитатор – слънчогледът. В Ловешкия и Плевенския край например още преди изгрева се откъсва една слънчогледова пита, в центъра на която се пробива дупка и през нея се прелива три пъти вода, която пият или се мият хората, за които се смята, че са урочасани.

В района на Берковица пък нощта срещу светлия празник се използва за правене на любовни магии, като влюбеният трябва три пъти да обиколи стъблото на  слънчогледа, докато изрича заклинанието: ,,Каквото се е преобърнала гората на Преображение, земята, небето, слънцето по слънчогледа, лятото на зима, така да се преобърне (споменава името на обекта на своята страст) към (казва се името на този, който прави магията) и както не може без слънце, така и той да не може без мене!"

След това, спазвайки пълно мълчание и без да се обръща назад, изпълнилият обряда трябва да се облече и да се прибере у дома, като си легне веднага. На сутринта, преди изгрева на слънцето, ритуалът продължава с преливането на вода през дупката на пробита слънчогледова пита, като водата трябва да се загребе от реката със зелена паница и после да се сложи тайно в питието или храната на изгората. Не случайно в много краища на страната именно на Преображение в миналото момите и ергените са уговаряли годежи и женитби.

С легендите за Спасителя е свързан и изконният ритуал ,,Освещаване на гроздето", който се извършва по време на Светата литургия в православните храмове. Песнопението носи старославянското название ,,Начатки овощей". Традицията повелява именно на този ден да се откъсне първото узряло грозде, което се носи в църквата, за да бъде осветено. Все пак именно гроздето е плодът, от който се прави виното, символизиращо кръвта на Христос.

Народните вярвания налагат забраната до Преображение грозде да не се яде, защото още не е ,,кръстено". Иначе ни очаква кошмарен зъбобол. Преди това не бива да се ядат и къпини, защото те се смятат за дяволско творение и често биват наричани ,,гроздето на Дявола". Съгласно старите предания, точно Лукавият е създал къпината като реплика на създаденото от Бога грозде. Направил е така тя да узрява по-рано от божието творение, за да изкушава хората, които ядейки я стават подвластни на нечистите сили.

Всъщност, в освещаването на първите гроздови чепки се открива несъмнен езически елемент, тъй като този ритуал най-вече се свързва с надеждата предстоящата реколта да бъде богата и изобилна.
С плодове се свързва и един друг обичай, извършван по това време. Ако някой вземе, че легне болен в този момент от годината, трябва да се натопят във вода сушени плодове и щом болният отпие от нея, болестта ще се преобрази. Т. е. човекът ще оздравее.

Племенникът на Баба Ванга – Димитър, пък разказва, как старите хора по неговия край още пазят спомена как техните предци на Преображение са извършвали целебно поливане. За целта се изкопавала дупка в пясъка, откъдето бликвала топла минерална вода, от която наливали в една нова, неизползвана дотогава кратунка – задължително по изгрев слънце, и се обливали с лековитата течност. По време на изпълнението на този ритуал мълчанието било задължително.

На места, особено в Западна България, все още хората вярват в поверието, че в полунощ срещу празника ,,небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина", а ,,дърветата се кланят до земята".
Този, който стане свидетел на това явление, може да си пожелае всичко, каквото му дойде на ум, и да е сигурен, че то ще се сбъдне. В някои райони на България това по принцип се отнася за Коледната или Великденската нощ. 

Българите наричат още този празник ,,Приображение" или ,,Приближине", а в южните райони на Странджа, Сакар и Родопите – ,,Св. Сотир", "Сотировден", "Стотировден".  Гърците пък го зоват ,,Тай Сотир".
В южните български земи на Преображение пчеларите започват да се готвят за посрещането на патронния си празник Голяма Богородица. Те прикадяват кошерите си и освещават в църквата няколко медени пити, които после раздават за здраве и берекет по пчелите.

Любопитно е, че при арменците някои от нашите преображенски обряди също се преплитат с празника Успение Богородично, който те наричат Верапохумън Сурп Аствадзадзин. Той се чества от тях в неделен ден между 15 и 18 август, като в него в едно се смесват и езическата, и християнската му същност. Езическата съвпада с древноарменския празник на плодовете, посветен на богинята-майка на природата  Анахид, в чиято чест също се освещава грозде.


Манастирската църква в Преображенския манастир край Велико Търново

В България има десетки християнски храмове, носещи името ,,Преображение Господне". Така са наречени и Марянският манастир, Новаченският манастир и една от най-известните свети обители у нас – Преображенският манастир край Велико Търново – възстановен от легендарния майстор Уста Колю Фичето и с безценни икони и стенописи, сътворени от ръката на именития Захари Зограф.

Не по-малко е интересна и единствената оцеляла в Поморие средновековна църква, носеща същото име. Под царската икона на Христос се намира малко аязмо със светена вода, която извира от каменна плоча, дебела 20-25 см.
Уникален е и храмът ,,Преображение Господне" в курорта Боровец, където се венча щерката на Кобурга, титуловаща се принцеса Калина. Тя е построена изцяло от дърво в типичен алпийски стил по проект на австрийски архитект.

Своя храмов празник на Преображение чества и параклисът в столичния квартал ,,Лозенец", до който се намира и прочутият ,,Оброчен кръст", който е направен в чест на Освобождението. Въпреки че многократно е преместван и обезличаван, той все пак доживява сравнително запазен до наши дни.

Малко известно е, че първият български църковен хор запява през 1868 г. в най-старата свищовска църква, която също се нарича ,,Св. Преображение Господне".


http://www.desant.net/show-news/25157/

HatshepsutTopic starter

6 август - Преображение Господне

На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници  Преображение Господне. Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици.

Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания според тях това било несъвместимо с величието и славата Му.

Той им говорил често за страданията, които Го очакват, за смъртта и Възкресението Си. За да укрепи вярата на учениците Си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната Си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Лицето Му светело като слънце, а дрехите Му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет пророците Мойсей и Илия, за предстоящите Си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим.

В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте." При тези слова Свише апостолите в силен страх паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил към учениците Си и казал: "Станете, не бойте се!" Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа. За всички вярващи християни и до днес

 Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название "Начатки овощей", а в Българската православна църква "Освещаване на гроздето".

Защото, ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде.

За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне. В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне.

Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби.

Според традиция от най-дълбока древност  женитбите се правели през септември, за да се  роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.

Според българския народен календар на 6 август настъпва  трайно преобразяване в природата.

 Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.

 Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече.

 Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.  Преображение Господне е времето, когато дните видимо намаляват, очаква се студът.

Традиционно християните носели  гроздето в църквата, където отецът го опявал, прекадявал и благославял. От първия салкъм грозде давали на всички близки, за да са здрави, щастливи и благополучни. Празникът българите отбелязвали с тържествен обяд, за който обикновено приготвяли ястие от риба.

В Родопите вярват, че Господ прибрязнувал - пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба. На този ден времето започва да се преобразява - слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане.

Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.

В Западна България било разпространено поверие, че в  полунощ срещу Преображение се явявала и отваряла Божията врата, небето се отваряло и Господ се явявал в сияйна светлина. Дърветата се кланяли до земята и който е праведен, може да види небесната врата и това, което си пожелае, ще се сбъдне. В другите райони на страната тази представа е отнесена към коледната, богоявленската или великденската нощ.

 В нощта срещу Преображение се изпълнявали лечебно-обредни практики, основна роля в които се възлага на слънцето и слънчогледа, а в Берковица  правят магия за любов.

В южните български земи на Преображение пчеларите започвали подготовката за патронния си празник -  Голяма Богородица.

Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по-добър.

http://www.zajenata.bg/

HatshepsutTopic starter

#4
Празникът Преображение в народните вярвания


Българско момиче
Фото: Владислав Чанев

Празникът Преображение е разположен в средата на Богородичните пости – 6 август,  и заедно с Голяма Богородица (Успение на Пресвета Богородица – 15 август) бележат настъпващия предел между лятото и есента. В контекста на християнството неговата сърцевина носи знание за проявлението на божествеността или божествените сили. Той разкрива видимата форма на божествената природа на Исус Христос, излъчваща огромна енергия и силна светлина, блясъкът на просветлението и безсмъртието, Бог като видима светлина, сияние и слава, висша ценност.

При традиционните народни обичаи и вярвания на преден план излизат съхранени непосредствените представи за сезонните природни промени, който могат да бъдат непосредствено наблюдавани: денят започва да намалява, змиите и гущерите се скриват по дупките си, топлолюбивите птици започват да отлитат на юг. Празникът носи няколко наименования: Прибризине, Приближине/Преображане, Преобразене, Сотир, Стратир. По пътя на народната етимология и във връзка с Библейското слънчево преображение и озарение на Христос, в Родоската област вярват, че Господ прибрязнувал, т. е. пускал брязна (бразда)  и приемат това като знак, че вече могат да засяват есенниците. Във Велес, Македонския регион, вярват, че в нощта срещу този ден ,, небето се отваря " и Божията врата става видима, където Господ се явявал, за да изпълни желанията на истински праведните свои чеда. По това тези вярвания са родствени на Богоявленските (Водици, Йордановден).

По това време се спазва и забраната за извършване на стопанска и домашна работа. Съществува и забрана да се ядат къпини, преди да е узряло гроздето. Нейното спазване е в съзвучие с популярната легенда за къпината, според която тя е създадена от дявола да узрява по – рано във времето в сравнение с Божието творение – гроздето. Затова първите зрели гроздове стопанките отнасят в църквата на сътрешната служба. След тяхното освещаване, жените ги раздават на свои близки и съседи. След извършването на тези обредни практики се разрешава брането и яденето на грозде и къпини. Сред капанците от Разградско обаче забраните на този ден не отпадат: не се позволява яденето на червено грозде и карпуза, за да не се преобрази човек (да не му останат следи по кожата).

Според поверието в Родопите, на този ден ,,се кръщава" гроздето. До празника стопаните не бива да ядат грозде. Едва на Преображение те носят първото набрано грозде в църквата и след като свещеникът го опее то се раздава на всички. Местните хора вярват, че ако някой яде грозде преди това, ще пострада от лоша болест или от зъбобол. На някои места на този ден се правят селски сборове. Стопаните жертват един пчелен кошер и раздават меда за здраве на всички – безкръвна жертва – дар.
Тук се проявява отново вярването за първия плод от годишната реколта. Човек не бива да ползва лично за себе си дори първите плодове на своя труд, докато този плод не се освети и раздаде. Раздаването на първия плод се възприема като дар за божествените сили, посредством закрилата на които съществува и той. По този начин се съхраняват целостта, баланса и хармонията в природата – първият плод е творение на божествените сили, създатели на целия Космос. Празникът Преображение разкрива вярванията за божествения произход на живота, на космическия ред, чиято цялост не бива да бъде нарушавана от човешка намеса (труда). За да се запази този ред, трябва да се поднесе дар.

Виж: Маринова, Г. Календарни празници, обичаи и вярвания от Асеновград, Етноложко изследване. Асеновград, 1996 г.; Родопи. Традиционна народна духовна и социално – нормативна култура. С., 1994 г.; Пловдивски край. Етнографски и езикови проучвания. С., 1986 г.; Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. - Избрани произведения. С., Том 1, 1981 г.; Етнография на България, Том 3 - ти.

Ирена Янчева

Similar topics (3)