The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

  • Защитени територии в България 5 0 5 1
avatar_Hatshepsut

Защитени територии в България

Started by Hatshepsut, 23 June 2022, 22:06:11

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Резерват Парангалица


Парангалица е биосферен резерват, който се намира в Рила планина, България. Името ,,Парангалица" от гръцки означава ,,забранено място".

Обявен е за резерват с обща площ 1509 хектара със Заповед No.8517 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 30.12.1933 година. Това е вторият най-стар резерват в България. През 1961 и 2020 г. площта на резервата е актуализирана и понастоящем (2021 г.) е 1487,29 хектара.

Резерватът се намира в Национален парк ,,Рила", в Югозападния дял на планината.

Флора

Резерватът е създаден с цел запазване на вековните смърчови и смърчо-белмурови гори, които се намират на височина от 1750 до 2000 м н.в. Признато е, че това е едно от най-благоприятните места за отглеждане на смърч в Европа. По-ниските части на резервата са заети от смесени гори – бук, ела и смърч. Над 2000 метра е клековият пояс, а след това резерватът е зает от пасища. В резервата са установени около 300 вида висши растения, като 75 вида са включени в Червената книга на България. Установени са 12 вида каменоломки. В Парангалица се намират най-големите популации на рилска иглика.

Фауна

В резервата се срещат много представители на бозайниците: кафява мечка, благороден елен, сърна, вълк, дива котка. Има голямо разнообразие от птици. Речната пъстърва се среща често.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Парангалица





Резерват ,,Парангалица" е един от четирите резервата в Национален парк ,,Рила". Четирите резервата – ,,Парангалица", ,,Скакавица", ,,Ибър" и ,,Централен Рилски резерват", заемат площ от 16 222,1 хектара или 20% от общата територия на парка. Резерватите и паркът са включени в Списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати.
,,Парангалица" е обявен за резерват с Постановление на Министерския съвет No.8517 от 30.12.1933 г. Това става само ден след обявяването на ,,Силкосия" – първия резерват в България. Резерватът се намира в югозападните склонове на Рила и има площ от 1509 хектара. От март 1977 г. ,,Парангалица" е включен в листата на биосферните резервати по програмата ,,Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Името на резервата има гръцки произход – думата ,,парангалос" означава забранено.
В ,,Парангалица" се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, чиято средна възраст е над 200 години. Горите създават благоприятни условия за развитието на около 290 висши растения и много животински видове, защитени от закона и включени в Червената книга на България.

https://bulgariatravel.org/bg/Парангалица



Обичате ли планината? – Ама онази планина, в която човешката дейност я няма.

Планината в нейния естествен вид – с огрените от слънцето била, с едва забележимите пътеки сред вековни дървета, с песента на птиците и шума от пукането на съчки под краката Ви. Планината с нейните уникални растения и животни, обитаващи я от стотици години. Точно такава Ви очаква Рила.

Само на двайсетина минути път с кола от Орбита СПА Хотел Благоевград се намира Национален парк ,,Рила" със своите четири резервата – ,,Парангалица", ,,Централен Рилски резерват", ,,Скакавица" и ,,Ибър".

Колата обаче остава пред бариерата на входа на националния парк и от там поемате пеш сред планинското царство на вековни гори и омайна атмосфера.


,,Парангалица" – забраненото място

Биосферен резерват ,,Парангалица"е един от най-красивите резервати в България. Славата му се носи още от Османско робство. По онова време на тази територия ловът бил позволен само след изрично разрешение от султана.

В тази част на планината били допускани само видни първенци и сановници или най-уважаваните гости на владетеля. Предполага се, че от тази султанска забрана идва и името на резервата – ,,Парангалица" е с гръцки произход и в превод означава забранено, защитено, запазено място. Последният турски стопанин на ,,Парангалица" е бил Гаази Мустафа паша.

След освобождението на този край от Османско робство през 1912 г. този красив горски оазис преминава в територията на България. Стопанин му става Миле Георгиев от с. Годлево, който бил доста предприемчив. Той построява дъскорезница и започва да печели от дървесното му богатство.

Това поголовно изсичане на гората обаче предизвикало недоволството на обществеността от целия окръг и начинанието му е прекратено. Чак в края на 1933 г. обаче с постановление на Министерски съвет територията е обявена за резерват, а ,,Парангалица" става втория такъв в България.

От март 1977 г. ,,Парангалица" е включен в листата на биосферните резервати по програмата ,,Човек и биосфера" на ЮНЕСКО., а от 1979 г. е регистриран в списъка на ООН за националните паркове при Международния съюз за опазване на природната среда.


Къде се намира?

Резерват ,,Парангалица" обхваща предимно склонове със северозападно изложение между реките Благоевградска Бистрица и Хайдушка и вододелното било, преминаващо по върховете Мечи връх, Мерджика, Езерник и Парангалица.

Общата му площ е 1509 хектара, които се разполагат от 1400 до 2485 надморска височина, а горите са на възраст между 150 и 350 години. Иглолистните гори се намират на височина между 1750 до 2000 м, а по ниските части има смесени гори от бук, смърч и ела.

Над 2000 м надморска височина се разполага пояс от клекове, а над тях пасища.

Официално е признато, че тук са едни от най-благоприятните условия за развитието на смърч в Европа. Горите на ,,Парангалица" са приказен декор с провисналите като гирлянди нишки на брадатия лишей и приземното срастване на някои дървета.

Правите стройни стволове на смърча са увенчани на върха с пирамидални корони. Височината на дърветата е 30-40 м, но някои екземпляри се извисяват до 60 м.

В биосферен резерват "Парангалица" се намира и най-високото дърво в България – известният като Парангала 350-годишен смърч с височина 62 м.


Какво можем да видим в ,,Парангалица"?

Не само горите обаче са съкровищата, които Ви очакват тук. Резерватът е дом на над 300 висши растения, 75 от които са включени в Червената книга на България.

В ,,Парангалица" можете да видите изключително рядката Рилска или Божествена иглика, която цъфти в розово-цикламено, както и нежните Каменоломки, представени в Рила с цели 12 вида. Сред другите редки и ендемични растителни видове са Златистата кандилка, Планинският божур, Българското омайниче и други, защитени от Закона или включени в Червената книга на България видове.


Животинското разнообразие тук също е голямо. В резервата се срещат много представители на бозайниците – кафява мечка, благороден елен, сърна, вълк, дива котка, както и безброй по-дребни животински видове и влечуги. Има голямо разнообразие от птици, а от рибите речната пъстърва се среща често.

За пейзажа в "Парангалица" са характерни ледниковите форми –  циркуси, трогови долини, морени. Широко разпространени са и каменните сипеи. Тук се извисяват върховете Езерник, Мерджика, Голям Мечи връх, Узуница.


На поход през резерват ,,Парангалица"

На фона на всички защитени растителни видове в биосферен резерват ,,Парангалица", чудесна възможност за туризъм тук е именно първият ботанически маршрут в България – "Приятели на растенията".  Маршрутът започва от местността Яворова поляна над село Говедарци и стига до Урдин циркус.

Той ще Ви даде възможност да се запознаете с основните дървесни и храстови видове, тревисти и лечебни растения, да надникнете в скалните пукнатини, край потоците, в сянката на смърчовата и бялмурова гора. Изградени са девет погледни места, от които могат да се наблюдават средно по над 60 вида висши растения.

През територията на ,,Парангалица" преминава туристическият маршрут хижа ,,Македония" – връх Капатник – м. Предела, който е част от Международен маршрут Е4.

Имайте предвид обаче, че маршрутът е с дължина от около 26 км и за да го изминете ще са ви необходими около 8 – 9 часа. Преходът не е подходящ за начинаещи планинари, тъй като има голяма денивелация.

Разбира се, голяма част от дейностите, за които си мислим, че са позволени, всъщност са забранени при преминаването по туристическите пътеки на биосферен резерват ,,Парангалица".

Основното, което трябва да знае всеки, е, че в гора като тази той е гост и трябва да се съобразява с правилата на нейните обитатели. И запазете спокойствие, ако срещнете мечка например, което изобщо не е изключено.

Изкореняването, брането на растения и каквато и да било дейност, която нарушава баланса на екосистемата, изграждан дълго и упорито, са строго забранени. Така че, наслаждавайте се на планината, нейните гледки, тишина и уединение отговорно и с обич към природата.

https://hotel-orbita.bg/biosferen-rezervat-parangalitsa/



Компас /81/ - Биосферен резерват "Парангалица" в Рила

HatshepsutTopic starter

Биосферен парк "Червената стена"


,,Червената стена" е биосферен парк по програмата ,,Човек и биосфера" на ЮНЕСКО в Западните Родопи. Обхваща цялата територия на община Асеновград.

Биосферен резерват ,,Червената стена" е обявен през 1962 г., а през 1977 г. е включен в списъка на биосферните резервати по програмата на ЮНЕСКО ,,Човекът и биосферата". След настъпилите промени в концепцията за биосферните резервати/паркове, през 2016 г. е изготвен нов номинационен формуляр и внесен в Секретариата на Програмата. В резултат на това през 2017 г. Червената стена е одобрен от ЮНЕСКО като един от първите български съвременни пост-Севилски биосферни паркове.

Заедно с обявяването на разширения Биосферен парк ,,Червената стена", Междуправителственият координационен съвет по Програмата ,,Човекът и биосферата" обявява още три нови български разширени биосферни парка от нов тип: Биосферен парк Централен Балкан, Биосферен парк Сребърна и Биосферен парк Узунбуджак. Включването на четирите биосферни парка в световната мрежа на ЮНЕСКО е международно признание, че тези обекти се управляват по целесъобразен и устойчив начин, съгласно националното законодателство и в съответствие с общоприетите принципи за добро управление.

Биосферен парк ,,Червената стена" се състои от сърцевинна, буферна и преходна (зона за развитие) зони и напълно отговаря на изискванията на Севилската стратегия.

Сърцевинната зона представлява съществуващия резерват Червената стена, обявен през 1962 г.
Буферната зона обхваща защитена зона BG 0002073 Добростан – част от европейската екологична мрежа ,,НАТУРА 2000".
Преходната зона заема цялата останала територия на община Асеновград, обграждаща буферната зона.
На територията на биосферния парк се прилагат разпоредбите на действащото национално законодателство, свързано с устройство на територията и опазване на околната среда и не се налагат допълнително ограничения, различни от вече съществуващите.

Екосистеми

В биосферния парк Червената стена се срещат три основни типа екосистеми – горски, тревисти и площи с разпокъсана растителност или без растителност.

Местообитания, флора и фауна

На територията на парка са установени 645 вида висши растения. От тях 96 са ендемити, а 38 са включени в Червената книга на България. В най-ниските части растат нискостеблени гори и храсталаци от космат дъб, келяв габър, мъждрян, полски клен, а постепенно с увеличаването на надморската височина започват да се срещат смесени широколистни гори от зимен дъб, обикновен бук, трепетлика, воден габър и др. Високите места са заети с бял бор, мъждрян, воден габър, явор, шестил, трепетлика, бреза, дива череша. Най-голямото богатство на резервата е разнообразната тревна растителност, включваща много редки видове като родопско лале, персийска морина, пълзяща гудиера, родопски силивряк, маслиново вълче лико, кръглолистна каменоломка, обикновен тис и др.

Животинският свят е много богат и разнообразен. Безгръбначните животни са 528 вида. Броят на срещащите се видове земноводни и влечуги е общо 21 вида, от които 7 са земноводни и 14 са влечуги. Птиците са 79 вида, а бозайниците – 44 вида.

Културно-историческо наследство и забележителности

Районът, обхващащ териториите на резерват Червената стена, се отличава с редица архитектурни, природни, църковни обекти, които без съмнение са сред особено значимите културно-исторически паметници в България.

Сред важните културни и образователни центрове в района са: Историческият и Палеонтологическият музей, училището ,,Св. Георги", Асеновата крепост, скалният феномен Белинташ, Бачковският манастир ,,Света Богородица", който е основан през 1083 г. и е вторият по големина манастир в България, и редица други манастири и забележителности.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Червената стена


Връх Червената Стена


Северните Родопи са често посещавани от многобройни туристи. Планината предлага уникална природа и животинки. Там има пещери, водопади, върхове и чудни екопътеки.

Връх Червената Стена се намира в Северните Родопи, близо до Бачково и село Добростан. Върхът е висок 1501 метра, като е удобен за изкачване от югоизток, отпред върха представлява огромна пропаст, а от изток има полегат склон, до който има удобен път, добре поддържан и маркиран с червена маркировка.

Върхът е един от най-високите в района. От него се виждат много красиви панорамни над Бачково, Асеновград, голяма част от Родопите и близките долини. Върхът се изкачва по удобна пътека, като е отлична идея за разходка със семейство или приятели, тъй като маршрутът няма голяма денивелация.

Маршрут

До връх Червената стена се изкачва от неговата южна страна. Трябва да отидете до село Добростан, което е на 27 километра югоизточно от Асеновград. До селцето се достига по удобен асфалтов път, като зимата е труднопроходим, но през топлите сезони е отличен за достигане. От Асеновград продължавате по пътя към Кърджали, като в село Червен се прави десен завой, към края на селото. След това минавате през Горнослав и Орешец и от там се запътвате към Добростан.

В Добростан, трябва да продължите по главния път, който ще ви отведе на изток от селото. Пътят се насочва към хижа Марциганица. След Добростан пътят е малко по-неподдържан, но е удобен ако карате бавно, дори за по-ниски коли. На около 3.5 километра по този път, ще достигнете и до разклон на пътя и малка беседка и табели. Там трябва да поемете надясно (север), като след около 200-250 метра ще видите постройка, вляво на пътя, а вдясно продължава пътеката, в посока североизток, там има червена маркировка и табели, тя стартира точно до стълб за ток.

От там продължавате в същата посока, по леко стръмна пътека, добре маркирана с червена маркировка, и след около 1.3 километра ще излезнете на открито където има няколко пътя и табелки, вие трябва да продължите по пътя вляво, който продължава в същата посока.

Там пътят е широк и трудно ще се объркате, от там имате още около 1.7 километра и малко под 100 метра денивелация до самия връх.

Общото разстояние от мястото, където може да оставите колата си до връх Червената стена е около 3 километра. Денивелацията е около 180 метра, разстоянието се изминава за около 1.5 часа с нормално темпо. По-голямата част от пътя е удобна и полегата, като най-стръмното е в началото.

Още за връх Червената Стена

Връх Червената стена е висок 1501 метра и се намира в Северните Родопи, южно от Асеновград. Той се намира в резерват Червената стена, който е най-големия биосферен резерват в Родопите.

До върха се достига по удобна и добре маркирана пътека, като тя стартира близо до хижа Марциганица, коят се намира на изток от село Добростан. До върха се стига за около 1.5 часа, като разходката е много приятна и е отлична идея за топлите сезони, в голяма част от пътя има и сянка, тъй като е през гориста местност.

Източният склон на върхът е полегат и от там се изкачвате постепенно, като след това ще се открият красиви панорамни гледки пред вас. От върха може да видите Бачково, Асеновград, Пловдив и долините наблизо, както и голяма част от Родопите.

Забележителности близо до връх Червената Стена

Бачковски манастир – Бачковският манастир се намира на няколко километра североизточно, до него се достига, като вие трябва да се върнете до Асеновград и да поемете в посока към град Смолян, като след Асеновград ще минете през село Бачково и малко след него ще видите и място за отбиване с големи паркинги и места за купуване, от там имате 5 минути по стръмна уличка и ще стигнете до красивия манстир.

Панорамна площадка до Орешец – площадката се намира на метри от началото не селцето в неговата сервна част. До нея се достига лесно, като мястото е удобно за кола, а вие просто трябва да отбиете от пътя и ще видите масите и пейките. Площадката се намира встрани от пътя от село Орешец към село Горнослав.

Връх Чуката – върхът се намира на около 8 километра от Добростан. До него се стига, като тръгнете към Орешец, и малко след селцето ще видите отбивка вдясно от пътя, от която започва и краткия но леко стръмен маршрут до върха. На върха има изграден параклис, метален кръст и места за отдих. От върха може да видите красиви гледки, маршрута се изминава за 10 минути, по удобна пътека.

https://izbulgaria.com/



Биосферен парк "Червената стена"

HatshepsutTopic starter

Резерват Мантарица


Мантарица е името на биосферен резерват в Родопите, България.

Обявен е за резерват със Заповед № 960 от 8.VI.1968 г. на Министерство на горите и горската промишленост, и за биосферен резерват по програмата ,,Човек и биосфера" на ЮНЕСКО. Площта на резервата е включена в границите на потенциална защитена зона ,,Западни Родопи", част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Целта за създаването на резервата е да се запазят местообитанията на глухара и вековните смърчови гори. Първоначално територията му била само 300 хектара, но впоследствие е разширен и сега неговата площ е близо 1070 хектара.

Разположен е в Западните Родопи, между град Ракитово и връх Голяма Сюткя. Резерватът обхваща местностите Мантарица, Петлите, Кайнаците и др. Резерват Мантарица се простира на надморска височина от 1200 до 1900 м. Релефът е силно разчленен като местността е съставена от обширни пасища и вековни гори, разположени по стръмните склонове.

Флора

Основна цел на резервата е опазването на девствените гори от видовете обикновен смърч, ела и бук. Особено важна за резервата е смърчовата гора в областта Петлите, която е на възраст над 140 години. Тази гора е разположена в североизточната част на резервата.

Фауна

Първоначално резерватът е обявен с цел опазването на вида глухар, който е застрашен от изчезване, както в България, така и в цяла Европа. Като цяло в резервата най-разнообразен е птичият свят. Освен глухар се срещат още сокол, ястреб, кълвач, скален орел, сойка, сврака, чинка и др. От бозайниците са установени сърна, благороден елен, кафява мечка, вълк, лисица, златка, заек, дива свиня, дива котка и др.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мантарица


Резерват Мантарица – уникална гледка в Родопите


Един от най известните резервати в Западни Родопи е ,,Мантарица", в който е възможно отглеждането и съхраняването на различни застрашени животински и растителни видове. Мантарица е в близост до Велинград, една от най-търсените дестинации за почивка на планина.

Разнообразният релеф  позволява и  наличието на много местности, които способстват за развитието на определени видове растение и животни. Той е разположен върху красивите  прелестни местности –  Мантарица, Кайнаците, Петлите и много други.

Прелестни по своята същност околните  територии  ни пленяват със своята красота. Надморската височина на този  китен и доста обширен район е  1200 – 1900 м. Релефът със своето разнообразие и наличните доста заравнени места  дава възможност  за разпространяването на прекрасните  планински поляни    и сочни пасища. А стръмните склонове  на тази величествена местност са обрасли с вековни широколистни гори и на места иглолистни.


Природен феномен - резерватът Мантарица в Западните Родопи

Този феномен може да се среща само в нашите красиви планини, с което трябва много да се гордеем. В резервата  се опазват и смесени девствени гори от  бор, ела, смърч и бук и други видове характерни за територията.

Един от най-защитените видове е глухаря, който  е заплашен от изчезване не само у нас, но и в Европа. Точно поради тази причина е създаден специално този резерват  с площ от 300 хектара и по-късно разширен с близо 1070 хектара,  заради включени и други растителни видове.

Освен глухаря, тук се срещат и други птици, като соколи, ястреби,  кълвачи, скален орел  и др. Има голямо разнообразие и от пойни птици – свраки, чинки, сойки и др.

Резерватът е богат и на много бозайници, твърде разнообразни по вид. Тук се срещат сърни, елени, кафява мечка, вълци, лисици, зайци, катерици, диви свине, диви котки и др. Освен този резерват, наблизо се намира и резерват  Беглика. Не по-малко впечатляващ със разнообразието си от животински и растителни видове. В него само  на Балканския полуостров  се отглежда храстовиден очиболец  и алпийско клонавче, единствено находище за България. Тук се охраняват и много растителни видове характерни само за този район и много други запазени и до днес следствие  промяната в околната среда.

https://www.otdihbg.com/rezervat-mantaritsa-unikalna-gledka-v-rodopite/



Биосферен резерват ,,Мантарица"

HatshepsutTopic starter

Биосферен резерват "Чупрене"


Обявен е за резерват с обща площ 1451,99 хектара със Заповед No.358 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 09.02.1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма ,,Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Той е разположен по билото и североизточните склоново на Чипровската планина, Западна Стара планина. Разположен е в землището на село Чупрене, което е край Чупренска река.

Флора

Горските насаждения заемат близо 90% от територията на резервата.

Част от горите са смърчово-елови и буково-смърчово-елови. Най-големи са насажденията от смърч, който образува гори с възраст над 1 век. Те имат важно значение за изучаване на смърчовите гори в България. Срещат се шестил, обикновен явор, трепетлика, планинска елша, планински явор и черен бъз.

Фауна

Има разнообразен животински свят.

От земноводните се срещат: дъждовник, гръцка дългокрака жаба, голяма крастава жаба.

От влечугите: жълтоуха водна змия, усойница, медянка.

От бозайниците: лисица, вълк, белка, златка, норка, дива котка, катерица.

Регистрирани са 68 вида птици. Сред тях са глухар, черен лешояд, бухал, скален орел, кълвач, дрозд, ястреб, керкенез, чучулига, пъдпъдък, орехче и други.

,,Чупрене" е единственият български резерват, постоянно обитаван от вълци.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Биосферен резерват "Чупрене"



Биосферният резерват "Чупрене" е строго охранявана територия, създаден през 1973г, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. Около 90% от него са покрити с иглолистни, широколистни и смесени гори от смърч, ела, обикновен бук, планински явор и бяла бреза, а останалата част е заета от високопланински пасища, каменни реки и незаселени участъци. Средната възраст на иглолистните насаждения е над 110 години и те заемат 68,6 % от територията.През 1977г "Чупрене" е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО. Фауната в околността е разнообразна.

Установени са над 170 вида пернати; 53 вида бозайници, от които 14 вида прилепи; 11 вида земноводни и 15 вида влечуги. Птиците са най-добре представената група от гръбначните животни – 68 вида. Срещат се белошипата ветрушка и ливадния дърдавец, които са световно застрашени видове. Тук могат да се видят още черен щъркел, червена каня, ловен сокол, планински кеклик, бухал, забулена сова.

Резерватът обитават и едни от най-атрактивните птици в България – земеродното рибарче, синият скален дрозд и синята гарга. Тази пъстрота от пернати се дължи и на факта, че тук преминава един от главните прелетни пътища.

В биосферния резерват "Чупрене" се е запазила единствената популация на глухар. Сред срещаните бозайници са и включените в Червената книга видра, златка и вълк. Срещат се още сърна, благороден елен, дива свиня. През 1986г около резервата е обявена буферна зона с площ 542,3 ха с цел намаляване и ограничаване на антропогенното въздействие върху екосистемата и запазване на самобитния му характер.

В близост до резервата се намират прочутите Белоградчишки скални образувания.

https://opoznai.bg/view/biosferen-rezervat-chuprene



Вековни смърчови гори в биосферния резерват ,,Чупрене"

HatshepsutTopic starter

#36
Биосферен парк Узунбаджак


Биосферен парк ,,Узунбуджак" обхваща цялата територия на община Малко Търново, която е част от Странджа планина. Обособени са три зони съгласно Севилската стратегия:

- сърцевинна зона с площ 43,6278 км2, изпълняваща консервационни функции. Тя обхваща съществуващите 3 резервата: ,,Узунбуджак", ,,Средока" и ,,Витаново", обявени  по националното законодателство. Те са със строг режим на защита, където се забранява всякаква човешка дейност, с изключение на тяхната охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел:

,,Узунбуджак" – обявен през 1956 г. с цел опазване на вековни широколистни смесени гори от дъб и източен бук;
,,Средока" – обявен през 1989 г. с цел запазване на характерни за района горски екосистеми, находища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове;
,,Витаново" – обявен през 1981 г. с цел запазване на първични гори от източен бук и източен горун (южноевксински тип) и характерна флора и фауна за територията на Странджа планина.
Сърцевинната зона е изключителна държавна собственост, стопанисвана и управлявана от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) посредством Регионалната инспекция по околната среда и водите - Бургас (РИОСВ).

- буферна зона с площ 46,2649 км2, обхваща съществуващите природни забележителности и защитени местности по националното законодателство - защитени местности: ,,Босна", ,,Велека", ,,Докузак", ,,Кривинизово", ,,Моряне", ,,Парория",  ,,Батака - естествено находище на странджански дъб", ,,Руденово", ,,Петрова нива", ,,Мечите долове", ,,Странджанска зеленика" и природни забележителности - ,,Каменска бърчина", ,,Градището", ,,Пещери и извори на р. Младежка", ,,Еленина дупка", ,,Градев средок", и прилежащия горски фонд около резервати ,,Средока" и ,,Узунбуджак". В тях се извършват дейности, съвместими с устойчиви екологични практики, които могат да подпомогнат научните изследвания, мониторинга, обучението и образованието. Във всяка защитена територия е определен режим на ползване съгласно Закона за защитените територии и заповедта за обявяването.

Собственоста на зоната е смесена – държавна, в лицето на Министерството на земеделието, храните и горите посредством нейните регионални структури – ,,Югоизточно Държавно Предприятие" - Сливен, Регионална дирекция по горите - Бургас и месните Държавни горски стопанства, общинска и частна.

- преходна зона с площ 694,3525 км2, обхваща останалата част от община Малко Търново, която заобикаля буферните зони. В нея са разположени всички населени места и се прилагат устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните региони и опазване на природата в тях. С особено важно значение са земеделските земи, като в северозападната част на Община Малко Търново те са най-обширни и компактни, включващи преобладаващо обработваеми земи (ниви)  и пасища. Собствеността на зоната също е смесена – държавна, общинска и частна.

Включването и на трите зони в биосферен парк ,,Узунбуджак" не променя собствеността на земята, начина и на ползване, не налага нови ограничения или забрани от вече съществуващите по реда на националното законодателство, свързано с устройството на територията и опазването на околната среда.

Цялата територия на биосферен парк ,,Узунбуджак" попада в границите на природен парк ,,Странджа" и две защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Зоните са част от европейската мрежа НАТУРА 2000:

      BG0001007 ,,Странджа" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фаунa, одобрена с Решение № 122/02.03.2007 г. (обн. ДВ, бр. 21/2007 г.) и изменена с Решение № 660/01.11.2013 г. (обн. ДВ, бр.97/08.11.2013 г.) и двете на Министерски съвет;

          BG0002040 ,,Странджа" за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-802/04.11.2008 г. (обн. ДВ бр. 106/2008 г.), изм. със Заповед № РД-75/28.01.2013 г. (обн. ДВ, бр.10/05.02.2013 г.) и двете на Министъра на околната среда и водите, със следния режим:

Забранява се залесяването на пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.
Забранява се използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство;
Забранява се косенето на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника и преди 15 юли.
      Природен парк ,,Странджа" е обявен със Заповед № РД-30/24.01.1995 г. на Министъра на околната среда, (обн. ДВ, бр. 15/1995 г.) с последващи изменения Заповед РД-350/14.07.2000 г. на МОСВ (обн. ДВ, бр. 66/2000 г.), Заповед РД-25/18.01.2001 г. на МОСВ (обн. ДВ, бр. 11/2001 г.) и Заповед РД-59/24.01.2013 г. на МОСВ (обн. ДВ, бр. 28/2013 г.) със следния забранителен режим:

Събиране, съхранение и обезвреждане на опасни отпадъци, включени в каталога на ПМС № 153 от 1993 г. (приложение № 1);
Внасянето на всякакви отпадъци;
Внасянето на чуждоземни диви растителни и животински видове, подвидове и форми;
Сечищната форма на стопанисване на високо-стеблените букови гори с подлес от зеленика;
Ползване на дивите растителни и животински ресурси в размери и по начини, които да застрашават съществуването на видове, да намаляват биологичното разнообразие или да нарушават нормалното функциониране на природните екосистеми.

https://riosvbs.com/home/menu/1325


Създаване на резерват ,,Узунбуджак"

Обявен е за резерват през 1956 г. със Заповед на Министерството на горите и горската промишленост. През 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати.

,,Узунбуджак" е обявен за резерват с цел да се запазят вековни широколистни смесени гори от дъб и източен бук, характерна странджанска храстова и тревна растителност и разнообразен животински свят. Консервационната значимост на резервата е изключително висока поради наличието на уникални за Европа екосистеми.

Обща информация

Биосферният резерват ,,Узунбуджак" е разположен в сърцето на Странджа планина, в землищата на с. Кости и с. Сливарово. Разположен Защитената територия се намира изцяло в двукилометровата гранична ивица.

Територията на резервата е разположена върху най-дългото отклонение на Резовското било – Узунбуджак, завършващо с двата буджака – големия и малкия. Етимологията на името идва от турски език (,,узун" – дълъг и ,,буджак" – тихо, закътано място). Днес в научната литература и карти резерватът се назовава ,,Лопушна"

Границите на този резерват са великолепно избрани: от юг и от изток е граничната с Турция река Резовска, от север – притокът й р. Лопушница и от запад – ниско било (200 м н.в.), което от Зибкова поляна се спуска в южна и северна посока към двете реки. Общата площ на резервата е 2581,5 ха, а буферната му зона е 488,1 ха. Най-ниската точка в резервата е при вливането на р. Лопушница в р. Резовска /25 м н.в./, а най-високата е връх Карието /282 м н.в./.

Резерватът има важно място в националната система от защитени територии – по площ той е на шесто място в страната, а в мащабите на природен парк Странджа е най-голямата защитена територия.

В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на:

тяхната охрана
посещения с научна цел
преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел
събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите
потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени над 25 на сто вследствие на природни бедствия и каламитети

Климатични особености

Територията на резервата попада в Преходносредиземноморската климатична зона. Средиземноморското влияние личи от високите януарски температури, които са положителни (2-3,2°С), както и от ясно изразения зимен максимум на валежите. Силно се чувства и влиянието на Черно море. Годишното количество на валежите е около 800-1000 мм. Средногодишната температура е между 11-13°C. Средният брой дни със снежна покривка е между 20 и 45 дни.

Геоложки строеж и петрографски състав

Основните скали на територията на ,,Узунбуджак" са предимно глинести шисти и мергели, но се срещат и филити и пясъчници. Значително е присъствието на окарстени варовици и кварцити, белег за морското минало на тази част на Странджа. Част от скалната основа на резервата е повлияна и от намиращия се наблизо изгаснал вулкан Голямата Папия.

Стръмните и много стръмните терени в резервата, са 47 % (Патронов, Радков, 1998 г.), което придава типичен планински вид на тази защитена територия. На много места склоновете са неустойчиви и образуват действащи свлачища, особено в Лопушница и Дяволски дол.

Флора


Растителността в резервата е горска и принадлежи към южноевксинския тип мезофитна широколистна горска растителност с основни едификатори източен бук и източен горун с характерно участие на терциерни реликти като странджански дъб, лавровишня, странджанска зеленика, понтийско бясно дърво, колхидски джел, обикновена калуна, епимедиум, чашковидна и багрилна звъника, странджанска боровинка, кавказка иглика, дива мушмула, пролетна циклама и др. Присъствието на понто-евскинските елементи не само физиономически отличават странджанските гори от останалите широколистни гори в Европа, но и са причина учените да ги характеризират като самостоятелен суббиом – широколистни летезелени гори с вечнозелнен подлес от лавровиден тип и тук е еднинственото място на континента, където днес може да се видят остатъците на терциерната европейска флора. При това тези гори са много добре запазени и неповлияни от човека и на много места достигат възраст над 300 години!

Съгласно класификацията на хабитатите в Палеарктика, в резервата са идентифицирани следните основни хабитатни единици:

Странджански гори от източен бук със зеленика
Странджански гори от източен горун със зеленика
Странджански гори от източен бук с кавказка боровинка
Странджански гори от източен бук с лавровишня и колхидски джел
Странджански гори от източен бук с източен горун
Странджански гори от източен горун с източен бук
Странджански дъбови гори с лъжник
Странджански дъбови гори с калуна
Странджански гори от източен горун и благун
Субевксински гори от обикновен габър с дъбове
Странджански гори от източен горун с чашковидна звъника
Субевксински гори от благун и цер
Странджански буково – габърово – липови гори
Източни храсталаци от грипа
Всички тези хабитати са сред приоритетните за опазване в природния парк ,,Странджа" и в резервата те имат представителен характер. В резервата са установени 651 вида и подвида висши растения, принадлежащи към 329 рода и 85 семейства.

Фауна


В миналото по тези места е имало много белоглави лешояди, но за последен път такива са забелязани преди четири десетилетия

Във фаунистичнo отношение резервата все още не е подробно проучен.

Много богата и разнообразна е орнитофауната на резервата. Тук могат да се видят обикновен мишелов, голям ястреб, земеродно рибарче, воден кос, хвойнов дрозд, планинска стърчиопашка, сива овесарка, черешарка, черногушо ливадарче. Гнездата си в резерват строят скален орел, бухал, горска ушата сова и улулица. Множество хралупести дървета създават благоприятни условия за гнезденето на световнзастрашената полубеловрата мухоловка, няколко вида кълвачи (зелен, сив, голям и малък пъстър кълвач, черен и южен белогръб кълвач). Прелетни видови са: белоопашат мишелов, малък креслив орел, различни видове соколи, кукувица, лястовици, черен щъркел.

,,Узунбуджак" се обитава и от доста видове земноводни и влечуги. Срещат се голяма крастава жаба, голяма водна и дългокрака горска жаба, жаба дървесница, голям и малък гребенести тритони; зелен и горски гущер, слепок, жълтокоремник, балкански гекон и няколко вида змии – медянка, голям стрелец, смок-мишкар, пъстър смок, вдлъбнаточел смок и др. Едни от най-характерните представители на влечугите – костенурките са представени от всички видове, обитаващи днес България – световнозастрашените шипобедрена и шипоопашата сухоземна костенурка и обикновената и каспийска блатна костенурка.


Резовски карагьоз

От рибите най-характерният вид е ендемичният резовски карагьоз. Среща се още черна мряна, различни видове попчета, а балканската пъстърва тук е разпространена на една от най-ниските надморски височини на континента.

От бозайниците се срещат дива котка, златка, порове, язовец, дива свиня, благороден елен, сърна, вълк, сънливци, а речните брегове и малките долове приютяват стабилна популация видри. Старите гори и карстовите комплекси, осеяни с множество процепи и пещери дават дом на много видове прилепи.

До 1913 година тук се е срещал и рисът (Felislynx), но с навлизането на човека в странджанските дебри, този красив и обичащ спокойствието и самотата хищник е изчезнал. В миналото по тези места е имало много белоглави лешояди, но за последен път такива са забелязани преди четири десетилетия.

Управление и посещения в резервата

Резерват ,,Узунбуджак" се контролира от РИОСВ Бургас. Посещенията в него с туристическа цел са разрешени само по маркираната туристическа пътека с придружител – инспектора-охранител на резервата. За повече информация относно посещения може да се свържете с Държавно Горско Стопанство – село Кости на:

Email: dgskosti@uidp-sliven.com
Телефон: 0886/843 613
Web: www.dgskosti.uidp-sliven.com
Цените за водач на група от Държавно Горско Стопанство за 4 часа е 100 лв (без ДДС), а за 8 часа – 200 лв (без ДДС). Таксите се заплащат в касата на стопанството в село Кости.

Задълженията на водача включват: лекция за данни от общ характер (географско положение, климат, почви, флора, фауна); запознаване с редки и защитени растителни и животински видове от Странжа; въвеждане в принципите и изискванията на FSC (Forest Stewardship Council); реклама на добри лесовъдски практики от региона.

https://www.tsarevo.info/eko-turizam/rezervat-uzunbudzhak/



This is Bulgaria HD - Резерват Узунбаджак

HatshepsutTopic starter

Баюви дупки – Джинджирица


Баюви дупки – Джинджирица е резерват разположен в северната част на Пирин, в близост до седловината Предел. Намира се в границите на национален парк ,,Пирин" и защитената зона от Натура 2000 Пирин по директивите за местообитанията и за птиците.

Той е един от най-старите резервати в България, създаден е с цел опазването на двата редки дървесни вида бяла мура и черна мура, както и на разнообразния животински свят на местността.

Териториите на резервата са на надморска височина от 1490 до 2884 m. Границите се простират между скалния ръб Кончето и върховете Баюви дупки и Каменитица. В него се намират върховете Дунино куче, Даутов връх, Плешки връх и Пирин.

Резерватът е създаден през 1934 година с постановление № 1388 на МЗДИ, разширен със заповеди № 300 на МГОПС от 1976 година и № 976 на КОПС от 1980 година с обща площ 2873 ha.

През 1977 година резерватът е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО – ,,Човек и биосфера".

През територията на резервата преминава туристическият маршрут хижа ,,Предел" – хижа ,,Яворов" – хижа ,,Вихрен".

Флора


Бяла мура

Естествените насаждения в резервата заемат около 98 % от територията му. Най-голям е делът на площите залесени с бяла мура – 486 ha. Възрастта на дърветата в резервата е между 100 и 250 години, някои от дърветата са на 570-годишна възраст. Около 288 ha от територията на резервата е заета от черна мура. Срещат се ощр черен бор, смърч, бял бор, клек, а в по-ниските части бук и по-рядко обикновен габър. Около 30 % от територията му е незалесена.

На територията на бившия резерват ,,Баюви дупки", заемащ площ 1450 ha, са описани 477 вида растения, от които 16 локални и 42 регионални ендемити. Срещат се 46 вида растения, които са включени в Червената книга на България – пиринска ливадина, пиринско зеле, пиринска острица, алпийска мантийка, битинско глухарче, трансливанска камбанка, жълта тинтява, маслиновидно вълче лико, петниста тинтява, еделвайс, ниско вълче лико, златиста кандилка, халерово котенце и други.

Фауна

В резерват Баюви дупки – Джинджирица характерен представител на животинския свят е дивата коза, която е един от символите на резервата. Срещат се още дива свиня, златка, белка, катерица, глухар, лещарка, сокол, ястреб, кълвач, усойница, смок мишкар, живороден гущер, планинска водна жаба. По високите части на резервата се срещат и кафяви мечки.


Дива коза

Режим

В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Баюви дупки – Джинджирица






Резерват "Баюви дупки – Джинджирица" е част от територията на Национален парк ,,Пирин". Обявен е през 1934 г. с постановление No.1388 на Министерския съвет. Резерватът е обявен с цел да се запазят естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове.
През 1977 г. ,,Баюви дупки – Джинджирица" е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО – Човек и биосфера.
Резерватът заема площ от 2873 хектара. Разположен е между върховете Пирин и Бански суходол и включва циркусите Баюви дупки, Разложки суходол, Каменитица, връх Окаден, Сегмен тепе, Даутов връх, местността Конярника и долината на Бяла река.
Резерватът е местообитание на около 500 вида висши растения, 55 ендемити и много видове, включени в Червената книга на България (списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България) и европейски и световни списъци. Балканската дива коза (Rupicapra rupicapra) е символ на биосферния резерват.
,,Баюви дупки – Джинджирица" е част от парков район ,,Баюви дупки". През резервата преминава и международният маршрут Е4: Пиринеи – Алпи – Рила – Пирин – Пелопонес. В Национален парк ,,Пирин" маршрутът е от хижа ,,Предел", през хижа ,,Яворов", хижа ,,Вихрен", заслон ,,Тевно езеро", хижа ,,Пирин", до местността Попови ливади.
Повече информация за резервата може да получите от Посетителския център на Национален парк ,,Пирин" в гр. Банско.

https://bulgariatravel.org/bg/Баюви дупки – Джинджирица


Резерват Баюви дупки


Резерватът е още едно място със спираща дъха природа  в региона на Банско, което не бива никой любител на природата да пропуска. Резерватът е събрал във себе си едно богато и животинско разнообразие на българската природа, което е свидетелство за нейната уникалност.

Не пропускайте да посетите това райско кътче на природата, докато сте в региона на Банско. Този резерват не случайно е признат за царството на еделвайса и той е дом на много растителни и животниски видове, които присъстват в Червената книга на България.

Географски данни за резерват Баюви дупки

Пълното име на резервата е Биосферен резерват "Баюви дупки – Джинджирица". Намира се в североизточната част на Пирин  близо  до седловината Предел. Разположен е  точно на границите на национален парк ,,Пирин" и защитената зона от Натура 2000 Пирин по директивите за местообитанията и за птиците

С цел лесно ориентиране на туристите има построен контролно-информационен пункт в региона на Бетоловото, а също и в Историческия музей в Разлог. Резервата се прекосява от международния туристически маршрут Е4. Бетоловото е едно от известните места в Банско, което е любимо за посещение от туристите.

Бетоловото предлага една оживена обстановка. Регионът предлага доста атракции като разнообразие от места за отсядане, изискани ресторанти, магазини и вълнуващи атракции.

Резерват  "Баюви дупки – Джинджирица" е един от най-старите резервати в България и в него вирее богат растителен свят. Целта на изграждането му е била e да се опазят два редки дървесни вида бяла мура и черна мура, както и да се съхрани богатото разнообразние на животински свят на природната местност. 

Територията на резервата варира по височина –  от 1200 до 2884 м надморска височина. В резервата се намират върховете Пирин, Даутов връх, Плешки връх и Дунино кучe. Границите му се разполагат между скалния ръб Кончето и върховете Баюви дупки и Каменитица. През територията на резервата преминава известният туристически маршрут хижа ,,Предел" – хижа ,,Яворов" – хижа ,,Вихрен".


Резерватът заема обща площ от 2873 хектара. Намира се между върховете Пирин и Бански суходол и територията му включва няколко циркуса:

Разложки суходол
Сегмен тепе
местността Конярника и долината на Бяла река
Баюви дупки
Каменитица
Даутов връх
връх Окаден.
Резерватът е дом  на около 500 вида висши растения, 55 ендемити и голям брой видове, които присъстват в Червената книга на България. Резерватът съдържа също списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, които обитават територията на България и присъстват в европейски и световни списъци. Балканската дива коза (Rupicapra rupicapra) е символ на биосферния резерват.

Любопитни факти за биосферен резерват  "Баюви дупки – Джинджирица"

"Баюви дупки – Джинджирица" е обявен за резерват през 1934 г. с постановление No.1388 на Министерския съвет (МЗДИ) и разширен със заповеди № 300 на МГОПС от 1976 година и № 976 на КОПС от 1980 година с обща площ 2873 ha. Резерватът е създаден с цел да се опазят последните  естествени гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове.През 1977 г. резерватът ,,Баюви дупки – Джинджирица" е добавен към листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО – Човек и биосфера.

,,Баюви дупки – Джинджирица" представлява част от парков район ,,Баюви дупки". Резерватът е прекосяван от международният маршрут Е4: Пиринеи – Алпи – Рила – Пирин – Пелопонес. В Национален парк ,,Пирин" маршрутът започва  от хижа ,,Предел", през хижа ,,Яворов", хижа ,,Вихрен", заслон ,,Тевно езеро", хижа ,,Пирин", до местността Попови ливади.

Името на резервата се свързва с редица митове и легенди. Илия Тинтилов от историческия музей в Разлог името на резервата има връзка със старобългарската дума "бай", която означава голям, велик, което води до значението "големите дупки".

Флора

Делът на естествените насаждения в резервата е около 98 % от територията му. Около 60% от територията на резервата се пада на вековни гори. Най-голяма площ от резервата се пада на площите, които са залесени с бяла мура – 486 ha. Около 288 са от територията на резервата е заета от черна мура. Флората на резервата включва също така черен бор, смърч, бял бор, клек, а в по-ниските места вирее също бук и по-рядко обикновен габър.

Възрастта на клековите формации в резервата е между 100 и 250 години, някои от дърветата са на 570-годишна възраст, което е показателно за важността от правилното поддържане на този резерват и неговото опазване. Близо 30 % от територията на резервата  е все още незалесена.

Интересен факт е,че на територията на бившия резерват ,,Баюви дупки", който заема площ от 1450 ha, са описани 477 вида растения. От тях 16 са локални и 42 са регионални ендемити. Срещат се 46 вида растения, които са добавени в Червената книга на България. Това са еделвайс, алпийска мантийка, пиринска острица, битинско глухарче, златиста кандилка, жълта тинтява, трансливанска камбанка, халерово котенце, маслиновидно вълче лико, пиринска ливадина, петниста тинтява, пиринско зеле, ниско вълче лико и други видове.

Фауна

Един от характерените животински видове в резерват Баюви дупки  е дивата коза, която всъщност е един от символите на резервата. Резервата е обитаван също от животни като катерица, ястреб, глухар, златка, белка, сокол, ястреб, кълвач, лещарка, дива свиня, усойница, смок мишкар, планинска водна жаба, живороден гущер. На по-високите зони на резервата могат да се видят също и кафяви мечки.

Правила за безопасност

Както е във всеки резерват, и в този действат специални правила за престой в него. В резервата са забранени всякакъв вид дейност с изключение на: 

охрана на резервата
разглеждане на природата с научна цел
включително с образователна цел
водене на организирани групи от хора по маркираните пътеки
изучаване и наблюдение на диви растения и животни с научна цел
възстановяването на броя на растения и диви животни с цел съхранение на видовете, с което да се избегне  нарушение в екосистемите на региона.

Факти за връх Баюви дупки

Баюви дупки е връх разположен в главното било в Северен Пирин, България. Намира се  на главното карстово планинско било, сгушен между  върховете Каменитица от северозапад, Разложки суходол и Бански суходол от югоизток. Височината му е 2820 метра надморска височина.

Върхът се намира в границите на резервата ,,Баюви дупки – Джинджирица". Връх Баюви дупки е съставен главно от окарстени мрамори. Западните склонове на връх Баюви дупки водят към река Влахина, а пък източните му склонове се спускат стръмно към циркуса Баюви дупки. Северната стена на върха е любимо място за опитни катерачи.

Баюви дупки спада към категорията на мраморните върхове в Пирин планина. През западните му склонове преминава туристическа екопътека. На самия връх растат изключително редки тревисти видове. Едно от тях е единственото по рода си находище на жлезисточашковата очанка на Балканския полуостров.

Баюви дупки е връх с три ясно изразени връхни точки. Котата е с най-южно разположение от тях. Главното било започва да се стеснява на места до 50 см между връхните точки. Близо до най-северната точка се намира скалистият карстов рид Средоноса на североизток .

Склоновете му на запад имат силен наклон към долината на Влахинска река. А пък източните му склонове разположени близо до едноименния циркус Баюви дупки са отвесни и недостъпни.

Интересен факт за върха е, че по главното било на 470 метра югоизток от него е разположен най-високият алпийски заслон в България – Кончето. Може да се стигне до него по 3 пътеки, които са с различна трудност като две от тях нямат маркировка. На север от Баюви дупки се намира седловината Каменитишки превал. От Каменитишкия превал до алпийския заслон водят три пътеки.

Първата пътека, която най-често се използва е с червена маркировка е подсичаща спрямо стръмните западни склонове на Баюви дупки. Втората пък прекосява главното било по самия му ръб, а третата подсича връхната точка с най-северно разположение и се съединява с втората пътека. Последните две пътеки нямат маркировка.

В силно разчленения релеф са очевидни дълбоките циркуси Каменица и Баюви дупки Разложки Суходол, местностите Джинджирица и Конярника, живописната долина на Бяла река. По окарстените терени се откриват голям брой пещери, пропасти, гол карст и понори.


Около 59% общата територия на резервата се пада на девствени гори. Те са съставени главно от бяла и черна мура, но сред тях растат също смърч, ела, бял и черен бор. По-голямата част от дърветата са между 100 и 250-годишни, а някои екземпляри са дори над 500 години.

Определени  участъци в гората Малка Джинджирица са на възраст от 520-550 години. Белите мури са високи 35 м.,а  две от най-старите черни мури (които са над 1300 години) са обявени за защитени обекти. Най-високата част на горския пояс е заета от гъсти клекови формации на възраст между 100-110 години. Средната им височина е 1,5-2 м, но на места достига дори до 3 м.

Сред животинските видове в резервата се среща дивата коза – един от символите на резервата. Среща се също дива свиня, златка, белка, катерица, глухар (само в циркуса Баюви дупки и местността Джинджирица),  лещарката  – в долината на Бяла река и доллната част на Баюви дупки.

В по-голямата част на резервата се срещат различни пойни птици, соколи, ястреби, кълвачи, земноводни, влечуги. По високите части на резервата  живее застрашената от изчезване пиринска мечка.

Пиринските гори са уникален природен феномен за България и Европа. Толкова стари гори с толкова стари дървета са рядко срещано явление. 

Любопитни факти за клека


Клекът е реликтен вид дърво, който вирее в планините между 2200-2400 м.н.в. Той формира преходният пояс между горите и алпийските ливади. Клекът е иглолистно растение от семейство Борови. На силните ветрове, то не образува ствол, а израства на повърхността по посока на преобладаващия вятър, за да преодолее силните планински ветрове. Клоните и пъпките на това дърво понасят тежестта на дебелата снежна покривка, без да се пречупят.

https://luckybansko.bg/rezervat-bayuvi-dupki-p48311/

HatshepsutTopic starter

Обявиха пет нови защитени територии в България


Настоящото ръководство на министерството обяви като площ повече защитени територии отколкото предходните осем правителства

Министърът на околната среда и водите в оставка Борислав Сандов подписа заповеди за обявяване на пет нови защитени територии: защитените местности ,,Миладиница", ,,Остров Тимок", ,,Река Белица", ,,Поречие на река Ботуня" и природната забележителност ,,Бабу́". Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Защитена местност ,,Миладиница" (община Сандански) е с площ над 16 декара и се обявява за опазване на естествен природен комплекс по поречието на река Лебница, както и за защита на екземпляри със забележителни размери от източен чинар (Platanus orientalis).

Под защита вече е и местността ,,Остров Тимок" от над шест декара (в землището на с. Връв, община Брегово) за опазване местообитания на застрашени, редки и уязвими водолюбиви и водоплаващи птици, които гнездят по Дунавските острови. Това са голям корморан (Phalacrocorax carbo), малък корморан (Microcarbo pygmeus), сива чапла (Ardea cinerea), малка бяла чапла (Egretta garzetta) и лопатарка (Platalea leucorodia). Територията е с характерен речен ландшафт, включително заливни гори, които са подходящо място за почивка на консервационно значими видове птици и потенциално място за тяхно гнездене.

За защитена е обявена и местността ,,Река Белица" (в землищата на с. Белица, община Трявна), разположена на 542 декара, за опазване на популациите на защитени и застрашени от изчезване видове като поточен рак (Austropotamobius torrentium), видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegata), бисерна мида (Unio crassus), балканска кротушка (Romanogobio (Gobio) kesslerii), малка кротушка (Romanogobio (Gobio) uranoscopus), балкански щипок (Sabanejewia balcanica) и др. Тук ценни са и консервационно значими крайречни гори с участието на елши (Alnus spp.) и планински ясен (Fraxinus excelsior).

Четвъртата защитена местност е ,,Поречие на река Ботуня", простираща се на близо 346 декара в землищата на с. Охрид и с. Палилула, община Бойчиновци. По поречието на реката живеят 22 вида риби и един вид бозайник - видра (Lutra lutra).

Природна забележителност ,,Бабу́" се простира върху около 290 декара (в землищата на с. Средогрив, община Чупрене и с. Гюргич, община Ружинци, област Видин) и се обявява с цел опазване на характерни скални образувания от червен пясъчник, скални стени и колони, които оформят забележителен обект на неживата природа с възможности за развитие на познавателен туризъм.

Редица други защитени територии също са в процедура за обявяване. С тези нови решения за по-малко от осем месеца настоящото ръководство на министерството обяви като площ повече защитени територии отколкото предходните осем правителства, взети заедно, посочват още от пресцентъра на МОСВ.

https://www.vesti.bg/bulgaria/obiaviha-pet-novi-zashtiteni-teritorii-v-bylgariia-6148198

HatshepsutTopic starter

Резерват Бистришко бранище


Субалпийската зона на Бистришко бранище под връх Голям Резен

Бистришко бранище е биосферен резерват в Природен парк ,,Витоша"; един от първите резервати в България, създаден през 1934 г.

Обявен е за резерват през 1934 година с постановление на Министерския съвет от 27 октомври 1934 година когато части от Витоша са обявени за защитена територия. Целта на създаването му е запазването непроменена на растителността, която е типична за планината – вековни смърчови гори, храстова растителност и тревни площи.

През 1977 г. резерватът влиза в програмата на ЮНЕСКО – ,,Човек и биосфера" и е обявен за биосферен резерват.

Намира се в най-старата защитена местност на Балканския полуостров – Природен парк Витоша, по североизточния склон на планината Витоша, на територията на Столична община. Има площ от 1061,6 хектара и обхваща водосборните басейни на реките Бистрица и Янчовска между 1430 и 2286 метра надморска височина.


Долината на река Бистрица в резервата, на заден план връх Голям Купен (1930 м)

Флора

Преди смерча от 2001 г. повече от половината площ (52%) на резервата е била заета от гори, а останалата част е била заета от поляни с храстова или тревна растителност и от каменни реки. Въпреки сравнително малката площ, резерватът предлага голямо видово разнообразие (453 вида висши растения), като част от видовете са много редки. На територията на резервата се срещат 7 различни форми на обикновения смърч. Запазени са вековни смърчови дървета с височина над 25 метра. В резервата се намират находища на Жълт планински крем, Планинския минзухар и Златистата кандилка. Срещат се и редки в глобален аспект видове като Бялата мура и Трансилванската камбанка. Могат да се наблюдават 30 вида присъстващи в Червената книга на България: Планински божур (Витошко лале), Нарцисоцветна съсънка, Жълта тинтява и др. Установени са близо 100 вида мъхове.

На 22 май 2001 година силна буря (смерч) поваля 754 декара смърчова гора в резервата. ,,... Запазването на естествения характер на екосистемите и процесите в тях е една от основните цели на управлението на биосферните резервати. Ето защо не се предвижда почистване и извозване на падналата дървесина. В резервата се провеждат научни изследвания" – гласи финалният текст на табелата край резервата.

През есента на 2003 година в близост до ветровалното петно се наблюдават няколко обособени короядни петна с размер от десетки до сто и повече метра. Вредителят е известен: Ips Typographus, който нормално съществува в екосистемата, без да е заплаха за нея, но сега се е размножил неконтролируемо в повалената от вятъра дървесина.

През есента на 2004 година петната са се сляли и вече е загинала по-голямата част от гората в резервата. Говори се за 600 хектара мъртва гора. В края на 2004 година вече е засегната смърчовата популация в широк радиус извън резервата. Короядни петна масово се наблюдават на запад от резервата, до хижа Алеко и хотел Морени. Изолирани петна с десетки и стотици мъртви смърчови дървета има и на километри на запад и на изток от епицентъра на епидемията в смърчовите островчета из смесените гори в по-ниските части на планината.

РИОСВ излезе с официално становище, че решението за ненамеса в процесите в резервата е било правилно. Мъртвата дървесина трябва да остане в гората, защото тя благоприятства развитието на младия подраст, който постепенно трябва да доведе до самовъзстановяване на гората. Не се споменава за допълнителни опасности, породени от процеса на гниене, които биха могли да сполетят природния парк през това време.

Във ветровалното петно се забелязват живи млади дръвчета, част от които вероятно са там още от преди смерча. Сред унищожената от корояда гора – също. Но докато те пораснат, докато поникнат още достатъчно други и докато това се случи в цялата огромна територия, унищожена от корояда, ще минат десетилетия. Вековна гора израства за повече от век, така че ще мине доста време, докато в резервата отново има вековна гора. Тя никога няма да бъде същата, но и, в известен смисъл, ще бъде, защото ще е пак естествена. Предполага се, че бял бор, мура, а може би също и бук и някои други широколистни видове, които се срещат в околностите на резервата, ще формират смесена гора на мястото на сегашната монокултурна (смърч), но естествена такава, която датирала от около две хиляди години.


Жълта тинтява

Независимо от развитието на епидемията, трябва да се осигури пълноценното възстановяване на засегнатата гора и в буферната ,,зона с ограничено въздействие върху околната среда", каквато е 53% от планината. Това е от жизнено важно значение и за съхраняването на естествения характер на процесите в ,,зоната на стриктна защита" на биосферния резерват, каквато е ,,Бистришко бранище".

Тъй като става дума за един от основните по значение иглолистни видове във Витоша и заради огромната площ, която е засегната и която ще загине в близко време, въпросът е от изключително екологично и научно значение не само за България. По този повод в изявлението на РИОСВ се посочва, че се планира създаването на постоянна изследователска база в резервата, където заедно ще работят и български и чуждестранни учени.

Бедствието със смърча на Витоша още веднъж ни показва колко уязвима може да бъде природата. Това е още един повод да се замислим за неподозираните или недооценени опасности, много от които дължащи се и на човешкото влияние върху Биосферата на Земята като цяло.

Фауна

Две трети от видовете безгръбначни, които се срещат на територията на парк Витоша са установени в резервата. От бозайниците се срещат благороден елен, елен лопатар, дива котка, белка, сърна, дива свиня, вълк, кафява мечка и дива коза. Разнообразен е също и птичият свят, от който се срещат сокерица, кръсточовка, елхова скатия, червенушка, глухар, кълвач и др. От установените видове птици в парка над 80% са защитени от българското законодателство.


Сокерица

Не е ясно какво се случва и какво ще се случи оттук нататък с фауната на резервата, след като гората, която е жизненоважна бримка от екосистемата, е унищожена по естествен начин.

Природни забележителности

В резервата се намират уникалните не само за него, но и за целия парк каменни реки, които представляват безразборно натрупани големи скални късове с разнообразна форма.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бистришко бранище




Резерват ,,Бистришко бранище" се намира на територията на природния парк "Витова". Резерватът е обявен с Постановление на Министерския съвет No.15422 от 27.10.1934 г. с цел да се запази в непроменен вид един участък от иглолистна гора и разположената над нея високопланинска тревна растителност. На 01.03.1977 г. ЮНЕСКО обявява ,,Бистришко бранище" за биосферен резерват.

Резерват ,,Бистришко бранище" е разположен на надморска височина между 1430 и 2282 м върху североизточния склон на Витоша, под връх Голям резен (2277 м) и връх Скопарник (2226 м), във водосборния район на р. Бистрица и р. Янчевска.

Днес територията на резервата обхваща площ от 1061,6 хектара – 52 % гори и 48 % поляни – субалпийски и алпийски тревни формации. Преобладаващият горски вид е смърчът, като има примеси и от бук. Срещат се още бреза, трепетлика, бяла мура. Средната възраст на гората е 100-120 години, а средната височина на дърветата надхвърля 25 м. Най-старите смърчови дървета са на 140-150 години, с диаметър до 1,30 м.

Движението през резервата е разрешено само по маркираните пътеки от х. ,,Алеко" за с. Железница и с. Бистрица. За посещение извън маркираните маршрути се иска разрешение от Министерството на околната среда и водите.

https://bulgariatravel.org/bg/Бистришко бранище



Резерват "Бистришко бранище"

HatshepsutTopic starter

Национален парк ,,Централен Балкан"


Изглед към връх Левски, Централен Балкан

Централен Балкан е един от трите национални парка в Република България. Той е разположен в Средна Стара планина. Надморската височина варира между 500 и 2376 м като най-ниската точка е разположена близо до гр. Карлово, а най-високата е връх Ботев – най-високият връх в Стара планина. На територията на Националния парк са обявени 9 резервата, които покриват обща площ от над 20 000 хектара. Тези резервати са ,,Боатин", ,,Царичина", ,,Козя стена", ,,Стенето", ,,Северен Джендем", ,,Пеещи скали", ,,Соколна", ,,Джендема" и ,,Стара река".

Релеф

Релефът на Национален парк ,,Централен Балкан" е силно разчленен. Високите планински върхове се редуват с дълбоки долини и каньони. Произходът на релефа на Стара планина е оформян през времето, както от ендогенните, така и от екзогенните релефообразуващи сили. Основните видове скали, от които е изградена основата на Националния парк са южнобългарски гранити, пясъчници и кристалинни шисти. Открити са признаци, че на надморска височина над 1800 m в образуването на релефа на планината в миналото са участвали и ледници.

Скални образувания и отвесни каменни масиви заемат над 2000 хектара от територията на парка. Това представлява около 3% от цялата му площ. Сред обектите, обявени за скални феномени, са Скален мост, Маркова дупка и Калчови камъни. Особено красив е районът на резерватите ,,Северен Джендем" и ,,Джендема". В тях на едно място се намират скални образувания, отвесни скални стени и вековни горски масиви. Паркът предлага голямо разнообразие от долини, каньони и ждрела. Някои от най-известните са Тъжанското ждрело, долината на река Соколна и др.

Карстът обхваща малка част от защитената територия, но за сметка на това карстовите райони в тук предлагат голямо разнообразие от пещери и пропасти. Един от най-големите карстови райони в Националния парк се намира на територията на резерват ,,Стенето". Тук се намира и Райчовата дупка, която е втората най-дълбока пропастна пещера в България – 377 m.

Климат

Територията на Национален парк ,,Централен Балкан" попада в три климатични области. Частите с надморска височина над 1000 m попадат в планинската климатична област. Времето по северните склонове на планината е резултат от особеностите на умерено-континенталната климатична област, а по южните – на преходно-континенталната климатична област.

За парка, и особено за по-високите части на планината, са характерни силните ветрове. В най-високите части на защитената територия са често срещани силните бури. През повече от половината дни в годината духат ветрове със средна скорост 10 m/s. През пролетта южните ветрове достигат скорост над 20 m/s.

През цялата година температурите са сравнително ниски. Характерна е честата и бърза промяна в метеорологичните условия. Зимните температури са много ниски. Средната месечна температура за месец януари е между -9 и -3 °C. Във високите части на планината снежната покривка се задържа повече от 6 месеца, като дебелината на снега достига до над 2 м. Характерни за планината са гъстите мъгли.

Влажните дни са над 280. Най-високите годишни валежи за парка са измерени в района на х. ,,Амбарица" 1360 л/м2. Това са и едни от най-високите стойности за страната.

Най-променливи в метеорологично отношение са билата на планината на надморска височина над 1900 м. Връх Ботев е едно от местата в България, на които са измерени най-големи стойности на ветровете и валежите.

Води

По билото на Средна Стара планина минава Главният вододел на България. От територията на планината извират голям брой от българските реки. От по-големите реки от Дунавската отточна област (Северна България) от територията на парка извират Вит, Осъм и Росица. Сред по-големите реки от Беломорската отточна област, извиращи от парка са Бяла река, Стряма и Тунджа. Средногодишният обем на водата, формиращ се на територията на Национален парк Централен Балкан, е 460 млн. куб. м. В сухи години спада до 290 млн. куб. м., а в средно влажни години се повишава до 530 млн. куб. м. Водите имат добри качества и представляват значителна част от запасите на питейна вода в България.

Характерни за планината са речните прагове. На територията на парка се намират някои от най-високите и внушителни водопади в България, наричани тук в повечето случаи пръскала. Това наименование идва от местния диалектен говор, характерен за Централна Стара планина. Някои от най-известните водопади в националния парк са Райското (124,5 м), Видимското (80 м), Карловското (26 м) и Кадемлийското пръскало (72 м).

От територията на парка извира голяма част от повърхностните питейни води в страната. Средният годишен обем на водата, извираща от Централен Балкан е 460 000 000 куб. м. В по-сухите години този обем спада с около 150 милиона куб. м.

Флора

Растителният свят в Национален парк ,,Централен Балкан" е изключително разнообразен. Установени са близо 2350 вида и подвида растения, като от тях над 1900 са висшите растения. Сред тях са около 170 вида растения с лечебни свойства. Тук могат да се видят 229 вида мъхове и 256 вида гъби.

Гори

Горски площи покриват над 55% от територията на Национален парк ,,Централен Балкан", което представлява повече от 1% от цялата площ на горите в България. Горските масиви са равномерно разпределени по двата склона на планината. Горите с естествен произход са 97% от всички гори в парка. Средната възраст на горите е над 110 години, а тази на широколистните гори над 120 години.

Горите на парка са ,,пазител" на водата и основен източник на кислород в района. Горските масиви са основен фактор в поддържането на микроклиматът, при който живеят множество редки животни.

Най-добре представеният растителен пояс тук е поясът на буковите гори. Над него е иглолистният пояс, представен на отделни места (не се образува непрекъснат пояс). В зависимост от условията и надморската височина в парка се срещат още цер, благун, космат дъб, явор, габър, леска, обикновен смърч, бяла ела, бяла мура.

С особено висока стойност са буковите гори, които са характерни за Стара планина. Средната им възраст тук е 135 години. Простират се на надморска височина от 900 до 1600 м. На територията на парка се намират над 7% от всички букови гори в България и едни от най-големите и най-добре съхранени букови масиви в Европа.

Висши растения

Висшите растения, срещащи се в националния парк, представят повече от половината от висшата флора на България. От тези растения 12 вида и подвида представляват локални ендемити (разпространени са само на това място). Освен това са установени също и 10 български и 67 балкански ендемични растителни вида. Защитени по българското законодателство са 30 вида, сред които са нарцисовидната съсънка, благоевото бясно дърво, кръглолистната росянка, еделвайсът, жълтият планински крем, старопланинската иглика и др. 81 вида са включените в Червената книга на България, 9 са в Червения списък на Европа, 10 вида са застрашени в световен мащаб според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Видове от световни и европейски червени списъци са трансилванска камбанка, звездоцветно шапиче, неразделнолистно шапиче, кернерова метличина, стефчова тлъстига, български скален копър.

Лечебни растения

На територията на Централен Балкан са установени близо 170 вида растения, притежаващи лечебни свойства. Това е значителен брой и представлява основна част от всички такива растения в България. От лечебните растения 22 вида са включени в Червената книга на Република България. 16 вида са под специален режим на стопанисване и ползване.

Сред срещащите се тук са и най-популярните в народната медицина видове като мащерка, жълт кантарион, малина, дива ягода, очанка, лечебно великденче, лечебна иглика и миши уши.

Гъби

Голям е броят на видовете от царство Гъби, установени на територията на парка. Открити са над 250 вида гъби, което представлява около 12% от всички видове гъби на територията на Република България. Пряк интерес от страна на човека има по отношение на ядливите видове. Най-разпространените ядливи видове гъби са манатарките, печурките, пърхутките, пачият крак и др.

Тяхното събиране е разрешено, както за лични, така и за търговски нужди, след издаване на разрешителен документ от дирекцията на парка.

Фауна

Голямата територия на парка, както и голямото климатично и релефно разнообразие, обуславят изключително разнообразие на животинския свят.

Безгръбначни животни

На територията на Национален парк ,,Централен Балкан" са установени близо 2390 вида и подвида безгръбначни животни. От тези животни 260 вида са обявени за редки в световен мащаб, 85 са с ареал на разпространение, ограничен в рамките на Балканския полуостров, а над 50 вида се срещат единствено на територията на България.

Открити са близо 30 вида и подвида безгръбначни животни, които се срещат единствено Средна Стара планина и никъде другаде на Земята. Най-голям брой ендемични видове безгръбначни има от групите на правокрилите, бръмбарите и пеперудите.

От особено значение за Защитената територия е опазването на 19 вида животни, които са застрашени от изчезване в планетарен мащаб. 35 от откритите тук видове са включени в международни списъци за опазане на природата. Въпреки големия брой на откритите видове животни, учените смятат, че това са едва 3/4 от всички видове, които се срещат в парка. По тази причина продължава усиленото му изучаване и в това направление.

Гръбначни животни

На територията на Национален парк ,,Централен Балкан" се опазва голяма част от всички установени в България гръбначни животни.

Бозайници

В Централен Балкан намират убежище голяма част от бозайниците, срещащи се в България. Тук са открити 18 вида прилепи, 17 вида дребни и 16 вида едри бозайници.

Всички от установените видове прилепи са обявени за застрашени животински видове в Европа, а осем от тях са застрашени в световен мащаб. В Европейските и Световни червени списъци са вписани видове като снежната полевка, лалугерът, горският и обикновеният сънливец. Тук се намира и най-голямата в Европа популация от кафява мечка, обитаваща защитена територия. Сред широко разпространените в парка бозайници са представителите на разред Насекомоядни и по-точно източноевропейският таралеж и къртицата.

Широко разпространени в почти всички части на парка са копитните бозайници. В тази група се включват сърните, елените и включените в Червената книга на България диви кози. В миналото техния брой е намалявал, поради неразумното поведение на човека. Днес, благодарение на усилията на парковата дирекция по отношение на охраната на видовете и местообитанията им, числеността на тези видове е стабилна.

Голям е броят на хищниците в националния парк. Тук те са 12 вида – вълк, чакал, лисица, мечка, невестулка, черен и пъстър пор, белка, златка, видра, язовец, дива котка. Особен интерес представлява видрата, чието разпространение в България е изключително ограничено. Видрата е включена в Червения списък на световнозастрашените видове. по отношение на дивата котка трябва да се отбележи, че в парка се намира най-чистата ѝ популация, не само в България, но и на Балканския полуостров. През последните десетилетия значително е намалена популацията на златка. Броят на представителите на този вид е намалял вследствие намесата на човека.

Птици

Национален парк ,,Централен Балкан" е признат за Орнитологично важно място със световно значение, защото съхранява всички срещащи се в България видове птици от алпийския биом и значими в световен мащаб популации на други видове птици. Общо в парка се срещат 224 вида птици. Установени са 123 вида през гнездовия период, 22 от тях са включени в Червената книга на България. Тук се размножават интересните обитатели на Алпийския биом – пъстрогушата завирушка, скалолазката и жълтоклюната хайдушка гарга.

На територията на парка са установени 16 вида дневни грабливи птици. Голям интерес представлява популацията от скален орел, която обхваща близо 5% от всички птици от вида, гнездящи в България. Друг вид представляващ интерес е царския орел, който е вписан в световната Червена книга.

В европейските списъци на застрашените от изчезване животни са вписани птиците белоопашат мишелов, орел змияр, ловен сокол и сокол скитник. От Закона за биологичното разнообразие на Република България са защитени видовете черношипа ветрушка, планински кеклик, бухал, уралска улулица, врабчова кукумявка, малка мухоловка, пъстър скален дрозд и черен кълвач.

Влечуги

В Националния парк са установени 14 вида влечуги. Най-голям брой от тях могат да се видят в по-високите части на Планината. Тук често се срещат видовете усойница и живороден гущер. Усойницата е отровна змия, характерна за високите части на българските планини. В по-ниските на нейно място се среща пепелянката.

По откритите склонове, където слънчевото греене е по-продължително се срещат късокрак гущер, кримски гущер, а на отделни места и стенен гущер. Най-често срещаните змии са медянката и смокът мишкар.

Земноводни

На територията на Централен Балкан се срещат 8 вида земноводни. Характерни, както за парка, така и за цялата планина са видовете дъждовник, дългокрака горска жаба и голямата крастава жаба. В отделни части тук се срещат също и видовете зелена крастава жаба и жаба дървесница, която е в списъка на застрашените в световен мащаб животни.

Риби

Национален парк ,,Централен Балкан" обхваща и високите части на Стара планина. По този начин в него влизат горните течения на реките, извиращи от територията му. Установени са 6 вида риби, което представлява 1/2 от броя на всички установени видове риби в Средна Стара планина. Срещат се балканска пъстърва, лешанка, главоч, балканска мряна, дъгова пъстърва (не е местен вид) и сивен. От особено консервационно значение от рибите на Централен Балкан има балканската пъстърва – вид, смятан за застрашен в Европа. Популацията на тази пъстърва в парка е от национално значение.

Туризъм

В националния парк най-добре е развит пешеходният туризъм. Създадени са множество маршрути и туристически пътеки (над 470 км). За поддържането на условията за практикуване на летен и зимен туризъм тук се грижи парковата дирекция. През последните години е направено много за поставянето на означения и маркировка, които улесняват ориентирането и следването на съществуващите маршрути. Създадени са голям брой предпазни съоръжения, заслони, кътове за отдих, интерпретативни програми и др. Създадени са специализирани маршрути за конен и велосипеден туризъм, за наблюдение на специфична флора и фауна, за наблюдение на историческите и културни забележителности, разположени на територията на парка, и т.н. Прецизното управление на посетителите в Защитената територия цели по-добро запазване на природата в естествения и вид.

Множество хижи и почивни бази създават условия, както за краткосрочен, така и за по-продължителен престой. Хижите разположени в рамките на националния парк са 20 и са подчинени на Българския туристически съюз (БТС). Общият капацитет на хижите е над 1400 легла. Почивните бази са ведомствени и имат капацитет от над 250 легла.

Забележителности

На територията на Национален парк Централен Балкан са открити голям брой исторически и културни забележителности. Опазването на различните останки е една от основните задачи на парка, за чието изпълнение се грижи отново парковата Дирекция.

При археологически разкопки в някои части на защитената територия са открити множество предмети, свидетелстващи за развитото в миналото тук занаятчийство. Голям брой от откритите предмети се съхранява в музея на народните занаяти в Троян. Открити са предмети от керамиката, дърворезбата, иконографията и др.

Друго място където могат да се видят предмети, характерни за региона на парка в миналото, е етнографският музей на открито – Етъра в гр. Габрово. Там са представени различните занаяти и дейности на тогаващното общество във вид близък до оригиналния. Музейни експозиции има също и в Карлово, Сопот, Клисура, Калофер и други градове наоколо.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национален парк ,,Централен Балкан"

HatshepsutTopic starter

Национален парк ,,Централен Балкан"


Национален парк ,,Централен Балкан" е един от трите национални парка на България. Създаден през 1991 г., днес той е третата по големина защитена територия у нас – 720 кв. км. Разположен е в най-високата част на Централна Стара планина, като включва три части на планинската верига – Златишко-Тетевенска, Троянска  и Калоферска планина. Дирекция, регионален орган на Министерството на околната среда и водите, управлява Парка с цел да опазва и поддържа биологичното разнообразие и да защитава дивата природа, да предоставя възможности за научни и образователни дейности, за развитието на туризъм и екологосъобразен поминък
В границите на Националния парк са разположени 9 резервата – ,,Боатин", ,,Царичина", ,,Козястена", ,,Стенето", ,,Стара река", ,,Джендема", ,,Северен Джендем", ,,Пеещи скали" и ,,Соколна". Съгласно класификацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN), Паркът е защитена територия от втора категория, а резерватите в него – първа категория.

През 2000 година към териториите, за които Дирекция ,,НП Централен Балкан" извършва дейности по управление и охрана са добавени два резервата в близост до границите на Парка – резерват ,,Еленова гора" в землището на с. Сахране и поддържан резерват ,,Чамджа" в землището на с. Христо Даново.

,,Централен Балкан" е основна част от Националната екологична мрежа. Заради своите съхранени местообитания и изключително биологично разнообразие, от 2008 г. ,,Централен Балкан" е защитена зона по двете основни Директиви в природозащитното законодателството на Европейския съюз – за опазване на дивите птици и за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, в единната Европейска екологична мрежа на зони под специална защита Натура 2000.
През 2006 г. ,,Централен Балкан" става сертифициран член на Федерацията на Европейските природни и национални паркове (EUROPARC).

През 2009 г. Националният парк е отличен с Европейска диплома за защитени територии – първият и единствен в България носител на престижната международна награда
През 2017 г. ,,Централен Балкан", заедно с територията на пет прилежащи общини – Троян, Севлиево, Павел баня, Карлово и Антон, са обявени като биосферен парк  ,,Централен Балкан" в рамките на програмата на ЮНЕСКО ,,Човекът и биосферата". Новият биосферен парк обхваща четири от биосферните резервати на Парка – ,,Боатин", ,,Царичина", ,,Стенето" и ,,Джендема", присъединени към програмата през 1977 г.
Отново през 2017 г., най-представителните букови гори в деветте резервата на Националния парк стават част от серийния обект на световното наследство на ЮНЕСКО – ,,Старите  и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа".

Планът за управление на НП ,,Централен Балкан", 2016-2025 г. – основен документ за управление на Парка, отрежда в услуга на посетителите специална зона ,,Природосъобразен туризъм". Тя включва туристически маршрути с 580 км обща дължина.

Разнообразният релеф, високата планина, пъстрите поляни и столетните гори, привличат посетители в Централен Балкан целогодишно. Лесният достъп от Предбалкана –  от север и долината на тракийските царе –  от юг  допринася за високата посещаемост на Парка.

Зона ,,Природосъобразен туризъм" предлага мрежа от маршрути и обекти, които улесняват пребиваването на посетителите, подпомагат информираното им поведение в защитената територия. Съоръжения и табели на входовете в Парка и резерватите запознават с богатствата и значението на защитената територия, с правилата в нея. 70 маршрута отвеждат до забележителни места в Парка – вековни гори, просторни високопланински ливади, сурови върхове, внушителни водопади, панорами към характерни за релефа на планината живописни пейзажи. Привлекателна възможност е прекосяването на Парка по билото на Централна Стара планина, следвайки първостепенния пешеходен маршрут от европейската система, свързваща Черно море с останалата част от Европа, известен като Е3 Ком – Емине. Специално изградените екопътеки ,,Бяла река" и ,,Видимско пръскало", и интерпретирани маршрути ,,Водните дупки" и ,,По пътя на балканджиите", комплексът за интерпретация ,,Гората", посетителският информационен център ,,Вежен" помагат да се разбере и съпреживее природата по естествен и вълнуващ начин.





https://bulgariatravel.org/bg/Национален парк ,,Централен Балкан"



Национален парк ,,Централен Балкан"

HatshepsutTopic starter

Резерват Силкосия


Силкосия е резерват в природен парк Странджа, България.

Силкосия е най-старата защитена територия в България. Резерватът е създаден на 23 юли 1931 с постановление на Министерски съвет №10346 с цел опазването на вечнозелените храстови формации, обхващащи най-високите части на резервата. Тогава носи името ,,Горна Еленица – Силкосия". Обхваща територия от 389,6 хектара в планина Странджа.

Разположен е между селата Българи и Кости. Резерватът обхваща части от землищата на двете села и част от водосборния басейн на река Велека. Теренът в Силкосия е изключително разнообразен, но в по-ниските части преобладават влажни блата, в които се съхранява растителност характерна за централна Европа. Резерватът заема територии между 100 и 250 м надморска височина и е един от ниските резервати в България.

Флора

Въпреки малката си територия резерватът предлага голямо разнообразие от растителни видове. Установени са 260 вида висши растения. Дървесните видове са 14, храстовите 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двугодишните – 70. Установени са 16 вида реликтни и 3 вида ендемични растения. Срещат се растения, характерни за различни географски ширини, което прави резервата интересен от научна гледна точка.

,,Силкосия" е горски резерват. Горските ценози заемат 97,9% от площта на резервата.

На територията на ,,Силкосия" се наблюдава явлението растителна инверсия. Инверсията, която се наблюдава в дървесните видове, се изразява в това, че при нормални условия буковите дървета заемат по-студените терени на по-голяма надморска височина, а дъбовите се намират в ниските части. В Силкосия се наблюдава обратното – буковите гори са разположени в ниските части и в долинните части, докато дъбовите горски масиви са разположени в по-високите части.

Във влажните долинни части се наблюдават растенията странджанска зеленика, лавровишна, кавказка боровинка, обикновен тис и други. Голям интерес представлява единственото находище на дива мушмула в Европа, което са намира на територията на резервата. От тревните видове най-разпространени са кавказка иглика и пролетна циклама, които са цъфтящи видове и цъфтят през месеците февруари и март.


Странджанска Зеленика в резервата

Фауна

Резерватът има богата фауна. Земноводните са представени от зелена крастава жаба, дървесница и гръцка дългокрака жаба.

Характерни влечуги са шипобедрената и шипоопашатата костенурка, слепокът и жълтокоремникът. Разнообразието от змии е голямо – голям стрелец, смок мишкар, пъстър и вдлъбнаточел смок.

Изключително разнообразна е орнитофауната. Тук гнездят авлига, южен славей, малко черноглаво коприварче, голямо белогушо коприварче, кос, сойка, обикновена чинка, различни видове кълвачи, грабливи птици и др.


От бозайниците се срещат дива котка, белка, златка, вълк, дива свиня и др.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Силкосия





Резерват ,,Силкосия" е първият резерват в България. Обявен е с Постановление № 8485 от 29.06.1933 г. от Министерството на земеделието и държавните имоти като ,,строго охранителна държавна гора "Горна Еленица – Силкосия" в землището на с. Българи и с. Кости, община Царево, област Бургаска, с площ 10 226 декара (1022,6 ха). Впоследствие територията и буферната зона са изменяни няколко пъти.
Резерват ,,Силкосия" съхранява ценното растително и животинско богатство на планината Странджа. Територията на резервата е разположена на надморска височина от 100 до 250 метра. Най-широко застъпени са канелените горски почви и жълтоземно-подзолистите почви.
Растителното богатство на резервата е значително. Установени са 260 вида висши растения. От тях дървесните видове са 14, храстовите – 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двугодишните – 70. Това представлява 22.6 % от странджанската флора и определя високата стойност на защитената територия.
,,Силкосия" е типичен горски резерват. Съхранява гори от бук и дъб, вечнозелени храсти – странджанска зеленика (Rhododendron Ponticum L.), лавровишня (Prúnus laurocerásus), джел (Ilex aquifolium), странджанско бясно дърво (Daphne pontica). Средната възраст на дърветата е 120-130 години, а в отделни случаи надвишава 200 години.
Най-впечатляващи са горските формации от горун (Quercus polycarpa) и източен бук (Fagus orientalis). Като спътници на основните дървесни видове се срещат брекиня (Sorbus torminalis), скоруша (Sorbus domestica), сребролистната липа (Tilia tomentosa), полски клен (Acer campestre) и дива круша (Pyrus communis).
Резерватът има и богата фауна – установени са повече от 50 защитени животински вида. От земноводните се срещат зелената крастава жаба (Pseudepidalea viridis), жабата дървесница (Hila arborea, L.) и гръцката дългокрака жаба (Rana graeca), които са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
От влечугите могат да се видят слепокът (Anguis fragilis) и жълтокоремникът (Ophisaurus apodus), големият стрелец (Coluber caspius), смокът мишкар (Elaphe longissima), пъстрият (Elaphe sauromates) и вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus) – също защитени видове. Много характерни за тези места са шипоопашатата (Testudo hermanni) и шипобедрената (Testudo graeca) костенурка.
Изключително разнообразнo е и птичето царство. Типични за защитената територия са сойката (Garrulus glandarius), авлигата (Oriolus oriolus), южният славей (Erithacus megarhynchos), малкото черноглаво (Sylvia melanocephala) и голямото белогушо коприварче (Sylvia communis), обикновената чинка (Fringilla coelebs), косът (Turdus merula), различни видове кълвачи, грабливи птици и др.
Животинското богатство се допълва и от много бозайници: дива свиня (Sus scrofa), дива котка (Felis silvestris), белка (Martes foina), златка (Martes martes), вълк (Canis lupus) и др.
В резервата е забранена всякаква човешка дейност, с изключение на неговата охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел.
За водачи и беседи туристите се обръщат към РИОСВ – Бургас. Беседите се изнасят от експерт по предварителна заявка в РИОСВ – Бургас.

https://bulgariatravel.org/bg/Резерват Силкосия

HatshepsutTopic starter

Национален парк Пирин


Национален парк ,,Пирин" обхваща по-голямата част от планината Пирин, разположена в Югозападна България. Национален парк ,,Пирин" е един от трите национални парка в Република България. Другите два са Рила и Централен Балкан.

Паркът заема значителна част от планината Пирин. В исторически план границите и размерът на националния парк са претърпели много промени.

Народен парк Вихрен е създаден на 8 ноември 1962 г. с цел опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината. Паркът имал площ от около 6200 хектара, което е малка част от днешната му територия. През 1974 г. с указ на министерството на горите той е преименуван на Народен парк Пирин, а територията му е значително увеличена.

Отделна дирекция, която отговаря за опазването и развитието на парка, е създадена през 1979 г. Седалището на тази дирекция е в град Банско. За Национален парк е обявен през 1998 г. след създаването на Закона за защитените територии в Република България. Територията на националния парк е 40 332,4 хектара. Управлението на парка, след като той приема статута на Национален парк, е задача на Министерството на околната среда и водите.

Националният парк граничи с общините Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански.

В рамките на националния парк се намират два природни резервата – Баюви дупки - Джинджирица, който е един от най-старите резервати в България, и резерват Юлен. Резерват Баюви дупки – Джинджирица е част от мрежата на биосферните резервати по програмата ,,Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

През 1983 година паркът е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в Европа.

Флора

Голямото разнообразие в релефно отношение е причина за изключителното разнообразие на растителния свят. Парк Пирин е една от най-интересните в ботаническо отношение местности в България. Първите сведения за флората на местността, в която се намира днешния парк са от произведенията на ботаника Аугуст Гризебах, които са написани през първата половина на XIX век. Това са първите писмени сведения, в които се съобщава за вида бяла мура на територията на Балканския полуостров. Основни проучвания на флората на Пирин са правени през края на XIX век и началото на XX век.

На територията на Национален парк Пирин са установени около 1300 вида висши растения, което представлява повече от 30% от всички висши растения, които се срещат на територията на Република България. Освен тези висши растения са установени още над 300 вида мъхове и голямо количество водорасли.

Националният парк представлява особен интерес с големия брой ендемични видове, които могат да се видят тук. Установени са 18 вида локални ендемити, 15 български и много балкански ендемити. Локалните ендемити на националния парк са пирински мак, пиринска ливадина, урумов и кожухаров окситропис, яворкова клопачка, пиринска мащерка, давидов лопен, пиринска власатка и други. От българските ендемити интерес представляват видовете фердинандова гъшарка, урумов кривец, българско вятърче, костова тлъстига и др. Балканските ендемити, които се срещат тук са няколко десетки. Такива видове са бялата мура, златистата кандилка, дребнолюспестият карамфил, балканският зановец и др.

Голям е броят на видовете защитени от Закона за защита на природата или включени в списъци на защитени или редки животни. Характерен представител на тези видове, който се среща на територията на парка, е еделвайса, който с времето се е превърнал в символ на Пирин планина. Общият брой на защитените от закона видове е близо 60, а броят на видовете, присъстващи в Червената книга на България – 126.

На територията на Национален парк Пирин са обособени три растителни пояса – горски, субалпийски и алпийски. Това се дължи на сравнително голямата надморска височина на целия парк.

Горски растителен пояс

Растителността в горския пояс е изградена от някои от най-характерните за България иглолистни горски видове, като бял бор, черен бор и обикновена ела. В по-ниските части на парка, както и на отделни места по по-високите, се срещат дървета от обикновен бук, но за разлика от други места, тук букът не изгражда същински горски масиви, а участва предимно като примесен вид в другите гори.

Горите, изградени предимно от ела, обикновен смърч и бук, покриват най-вече по-влажните райони, районите, както и частите от планинския склон, с по-ограничено слънчево греене. Белият и черният бор покриват противоположните по характер райони, където почвата е по-суха, а температурите – по-високи. Най-добре обособените съобщества от бял и черен бор са разположени по южните и източните склонове на планината.

За този растителен пояс са характерни множество различни по характер растителни съобщества. Освен характерните за тази надморска височина горски съобщества се срещат още и ливадни и скални. Това се дължи най-вече на разнообразието на релефа, както и на някои климатични особености.

Субалпийски растителен пояс

Растителността в субалпийския растителен пояс до голяма степен наподобява съответната растителност в Рила планина. Характерни за този пояс растения са предимно клек и сибирска хвойна. Интерес за ботаниката представляват големият брой тревни видове, които са представени по ливадите, намиращи се тук. Големи територии са покрити с типична пасищна растителност, което е по-характерно за по-високия алпийски пояс.

Интерес представляват също и съобществата, изградени от качулата гъжва, мощна власатка и други. Тези видове са ендемични и това е едно от местата, където могат да се получат сведения за тях. В субалпийския растителен пояс са разположени голям брой водни басейни – предимно езера и малки потоци. Това е предпоставка за добро развитие на водораслите. Около водните басейни се срещат също и представители на род острица.

Алпийски растителен пояс

В Пирин планина този пояс е много добре изразен и е един от най-разнообразните в растително отношение за цялата страна. Както в целия национален парк, така и тук се срещат множество ендемични видове. Най-големи са териториите, покрити с тревна растителност и тези със скална покривка.

Фауна

Голямото разнообразие на релефа, както и това, че планината има меридионална ориентация, е предпоставка за голямо разнообразие на животинския свят. Друга важна предпоставка за това разнообразие е фактът, че планината се намира в по-южните части на България. В националния парк се опазват огромен брой животни, като много от тях са характерни за много по-южни райони.

Безгръбначни животни

Установени са около 2090 вида и подвида безгръбначни животни, между които са близо 300 редки вида, 214 ендемични вида, 175 реликтни вида, както и 15 животни включени в международни списъци на застрашените от изчезване видове. Фауната на Национален парк Пирин все още е в процес на изучаване, като се предполага, че при откриването на безгръбначни животни са открити едва половината от всички животни, които се срещат тук.

Национален парк Пирин е едно от най-важните места за развитие на таксономията в България. От ендемичните видове, които се срещат тук, локални ендемити са 39 вида. За тези видове важно е, че 100% от популацията им е ограничена на територията на планината. Това поставя тези видове в категория животни от световно значение. Българските ендемити са 67 вида, а балканските ендемити – 123. Огромен за тази територия е броят на реликтните видове – 27 преглациални реликта и 149 глациални реликта.

Гръбначни животни

На територията на Национален парк Пирин са установени 6 вида риби, което представлява около 6% от всички сладководни видове риби, които могат да се видят в България. Особен интерес представляват видовете дъгова пъстърва и сивен, които не са характерни за Европа. Основно тези видове се срещат в Северна Америка, а на територията на националния парк са внесени по изкуствен път посредством зарибителен материал.

Не е сигурно това, че в парка се среща планински кефал, тъй като този вид е забелязван неведнъж, но информацията не е била потвърдена. Един от видовете, които преди години са обитавали водите на националния парк – обикновена змиорка, се счита за напълно изчезнал от територията на парка. Той е включен в Червената книга на България в категория изчезнали.

От класовете земноводни и влечуги в националния парк се срещат общо 19 вида, от които 8 вида са земноводни, а 11 – влечуги. Реликтните видове земноводни и влечуги, които се срещат тук, са планинската водна жаба, живородният гущер и усойницата. Македонският гущер е балкански ендемит.

Голям е броят на птиците, които могат да се видят на територията на парка – близо 160. Това е изключително голям брой, тъй като представлява около 40% от всички птичи видове, които се срещат в България. Срещат се реликтните видове пернатонога кукумявка, белогръб кълвач и трипръст кълвач. Голям е броят на Балканските ендемични птичи видове. От тях се срещат белогьрбият кълвач, балканската чучулига, алпийската завирушка, качулатият синигер, скалната зидарка и др. Близо 150 е броят на птици, които са сегмент от основната част от плана за управление на парка. Това се дължи на техния природозащитен статут.

От бозайниците са установени 45 вида сухоземни бозайници, което представлява близо 50% от всички сухоземни бозайници, които се срещат в страната. Освен това се срещат 12 вида прилепи, като всички прилепи са защитени от Закона за защита на природата. Особен интерес представлява снежната полевка, тъй като е глациален реликтен вид. Интерес представлява и дивата коза, която е балкански ендемит. В Червената книга на България са включени 5 вида бозайници. За видове, нуждаещи се от специални мерки за опазване, са обявени кафявата мечка и дивата коза.

Голям брой гръбначни животни са определени като животни, нуждаещи се от специални мерки за защита и опазване. Най-голям брой такива животни има сред птиците. Някои от тези птици са малък креслив орел, малък орел, скален орел, ловен сокол, сокол скитник, глухар, планински кеклик, горски бекас, гълъб хралупар, белогръб кълвач, трипръст кълвач и други. Причината за създаването на специални мерки за опазването на определени видове животни е това, че броят на техните популации в парка постепенно намалява. 31 вида птици от тези, които се срещат тук, са включени в Червената книга на България.

Историческо наследство

Пирин като неголяма част от някогашната антична Македония пази следите на много древни и величествени култури – тракийска, старогръцка, римска, византийска, славянска и прабългарска. Вероятно затова хората в този край ревностно пазят своето възрожденско архитектурно, етнографско, изобразително и фолклорно богатство.
Част от уникалната атмосфера на Банско се дължи на църквите ,,Успение Богородично" и ,,Света Троица", на къщите музеи на Неофит Рилски и на Никола Вапцаров.
Разлог се отличава с много запазени старинни обичаи, като кукерското шествие на 1 януари и фолклорния народен събор ,,Пирин пее".
Самият град Мелник е обявен за исторически и културен паметник. Част от неговите забележителности са Кордопуловата, Пасковата и Византийската къща, а на 4 km от Мелник се намира Роженският манастир.
Под днешния град Сандански лежат останките на античен град. От тракийското племе меди, обитавало околностите му, произхожда Спартак.
Близо до Симитли се намира църквата ,,Свети Архангел Михаил".

Парков район ,,Вихрен"

Парков район ,,Вихрен" е парковият район от Национален парк Пирин с най-развитата туристическа мрежа. Това се дължи на непосредствената близост на парковия район с град Банско. Самият град е със силно развит туризъм, което допълнително допринася за броя на туристите в този парков район. Основните туристически забележителности в парков район ,,Вихрен" са реките Демяница и Бъндерица и езерата Василашки езера, Типицки езера, Дългото, Рибното и други езера, както и различни скални порти.

В този район се намира една от най-големите природни забележителност на националния парк – Байкушевата мура, която със своята възраст от над 1300 години е едно от най-старите дървета в България. Байкушевата мура е от вида черна мура.

В границите на парков район ,,Вихрен" се намира връх Вихрен, който е най-високият връх в Пирин планина – 2914 метра. Върхът привлича множество туристи и алпинисти.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национален парк Пирин



Национален парк ,,Пирин" се намира в Пирин планина, разположена в югозападната част на България. Територията на националния парк обхваща седем общини в област Благоевград – Банско, Гоце Делчев, Разлог, Сандански, Струмяни, Кресна и Симитли.

Национален парк ,,Пирин" е създаден през 1962 г. и първоначално е носел името Народен парк ,,Вихрен". Тогава площта му е била 6212 ха и обхващала най-високите части на Демянишкия и Вихренския дял. През годините територията на парка се е увеличавала няколко пъти и днес национален парк ,,Пирин" обхваща над 40 000 хектара. От 1983 г. националният парк е под защитата на ЮНЕСКО.

Част от националния парк е и един от най-старите резервати в България – ,,Баюви дупки – Джинджирица". През 1934 г. е обявен за защитена територия, за да бъдат запазени естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове. През 1977 г. е обявен за биосферен резерват по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО. През 1994 г. е обявен и другият резерват в парка – ,,Юлен".

На територията на парка има над 182 вида лечебни растения. Описани са 1315 вида висши растения, което е около 1/3 от българската флора. В парка се срещат още около 320 вида мъхове и 165 вида водорасли.

Разнообразният релеф и флора е предпоставка и за многообразен животински свят. В националния парк са описани над 2000 вида безгръбначни животни и над 200 вида гръбначни животни. Парка обитават жабата дървесница (Hila arborea) и шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), които са в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.

На територията на национален парк "Пирин" са описани 159 вида птици, които представляват 40% от видовете на територията на България.

В парка има няколко паркови района – ,,Синаница", ,,Баюви дупки", ,,Вихрен", ,,Безбог" и ,,Каменица", част от който е и район ,,Трите реки".

В ,,Синаница" има два маркирани туристически маршрута. С кафява маркировка е означен маршрутът местност Мандрата – хижа ,,Сипаница" (за хижа ,,Пирин"), а с жълто е маркировката от местност Мандрата до местност Черната вода (за хижа ,,Яворов"). В местността Мандрата има изграден информационен център – ,,Влахинска река".

През парков район ,,Баюви дупки" преминава международният маршрут Е4: Пиринеи – Алпи – Рила – Пирин – Пелопонес. В Пирин маршрутът е от хижа ,,Предел", през хижа ,,Яворов", хижа ,,Вихрен", заслон ,,Тевно езеро", хижа ,,Пирин" до местност Попови ливади. Друг туристически маршрут започва от град Разлог в района на местността Бетоловото – хижа ,,Яворов" – Суходолски превал – Кресна. В Разлог има център на парковия район, който се намира в историческия музей на града.

Парковият район ,,Вихрен" е свързан най-вече с град Банско. Вихрен е и най-високият връх в Пирин – 2914 м, и вторият по височина в България след връх Мусала в Рила. Върхът е включен в Списъка на стоте национални туристически обекта, а печат може да бъде взет от хижа ,,Вихрен". Точно в тази част на национален парк ,,Пирин" се намира и най-старото дърво в България – Байкушевата мура, чиято възраст се оценява на повече от 1300 години. В Банско се намира и офисът на парковия район.

В парков район "Безбог" е включена и част от резервата "Юлен" с връх Полежан и циркуса на полежанските езера. Офисът на парковия район се намира в Добринище.

През парков район ,,Каменица" преминават 35 км горски пътища. Част от него е и друг район – ,,Трите реки". На територията на ,,Каменица"има няколко туристически маршрута със специално обозначена маркировка: международен маршрут Е-4 (червена маркировка); хижа "Яне Сандански" – Спано поле – хижа "Вихрен"(жълта маркировка); хижа "Яне Сандански" – хижа "Беговица" – хижа "Демяница" (синя маркировка); хижа "Синаница" – Спано поле – хижа "Беговица" – хижа "Пирин" (кафява маркировка). Офисът на парковия район се намира в Сандански.

На разположение на туристите в национален парк ,,Пирин" са осем хижи и четири заслона.

В Банско се намира Посетителският информационен център на Национален парк ,,Пирин". Центърът разполага с експозиция "Пиринската гора" – чрез 22 интерактивни модула посетителите могат да научат интересни и любопитни факти за стопаните на планината – дърветата, растенията и дивите животни. Прожекционната зала с 30 седящи места е оборудвана с мултимедия и голям екран, повече от 150 научнопопулярни филми за животни, растения, специализирани филмчета за Национален парк "Пирин" и други защитени територии в България онагледяват лекциите, подготвени от парковите експерти. В центъра се провеждат обучения за деца и възрастни, организират се походи в планината по създадените от парковата дирекция образователни пътеки и в "класните стаи" на открито, като програмата "За Природата се учи най-добре сред самата Природа" е съобразена с различните възрастови групи.


Природен парк ,,Пирин" е изключително важен и за неговото опазване се полагат специални грижи. Недопустимо е посетителите в парка да замърсяват околната среда. Строго забранени са ловът, риболовът в някои реки, незаконната сеч и повреждането на маркировката.

https://bulgariatravel.org/bg/Национален парк Пирин



Национален парк Пирин


Национален парк Пирин: Натура 2000

HatshepsutTopic starter

Национален парк ,,Рила"


Национален парк ,,Рила" е най-големият от трите национални парка на територията на България. Тези територии са обявени за национален парк на 24 февруари 1992 г. Паркът обхваща територия с площ над 81 000 ha в централните и най-високи части на планина Рила. Той е създаден с цел да се запазят завинаги в полза на обществото комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, които имат световно значение за науката и културата. От територията на парка извира една от най-дългите и пълноводни реки на Балканския полуостров – Марица. Паркът се простира между 800 и 2925 m надморска височина и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, повечето с ледников произход.

Националният парк Рила се простира между 41°53´ и 42°19´ северна географска ширина и между 23°07´ и 23°55´ източна географска дължина. На територията на парка се намира най-високият връх на Балканския полуостров – Мусала (2925 m).

На територията на парка се намират четири резервата – Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица. Национален парк Рила е една от най-големите защитени територии в Европа. Двата резервата ,,Парангалица" и ,,Маричини езера" са част от световната мрежа на биосферни резервати по програмата на ЮНЕСКО ,,Човек и биосфера".

Природни особености

Паркът влиза изцяло в планинската климатична област, която е определена от климатичното райониране на райони с надморска височина над 1000 м. Планина Рила се намира на границата между Преходно-средиземноморски и Преходно-континентален климатичен пояс.

Най-ниските температури в националния парк са измерени на най-високата му точка – връх Мусала. Най-ниската измерена температура в парк Рила е -31,2°С, а най-високата температура на връх Мусала е 18,7 °C. Температурата остава отрицателна през девет от годишните месеци, въпреки че дори през летните месеци температурата рядко надвишава 15 °C.

Във високите части на парка средната влажност на въздуха е около 80%, като най-сухи са студените зимни месеци, когато влажността на въздуха понякога пада под 50%. През зимата валежите са сравнително големи – над 20% от средната годишна норма за валежи.

Първата снежна покривка в по-ниските части на парка се образува в края на есента или началото на зимата – 15 – 30 декември, по северните и 20 – 30 декември по южните склонове на планината. Стабилна снежна покривка се задържа над 200 дни в годината, което е доста висок коефициент за тази географска ширина, като в по-ниските части най-дебелата снежна покривка се образува през месец февруари, докато във високите – през март. През последните зимни месеци снежната покривка в районите с надморска височина над 2000 м достига до дебелина над 2 м.

Характерни за парка са силните ветрове със скорост над 30 m/s. Ветровете с такава скорост обикновено духат от запад. В най-високите места средната месечна скорост на ветровете надвишава 10 m/s.

Въпреки че паркът не заема толкова голяма част от територията на България, от него извират близо 4% от всички реки в България. Националният парк е разположен в една от най-богатите вододайни зони на територията на Балканския полуостров. Оттокът на реките, които извират от парка, има обем 74 240 m3 годишно, а обемът на водите съдържащи се в езерата и блатата – 8500 m3.

Валежите в най-високите части на парка са в рамките 100 – 1250 mm/m2, а в ниските – около 800 mm/m2. Снежната покривка започва да се топи през месец април, което предизвиква рязко увеличаване на водния лимит на реките. Именно от топенето на снеговете идва основното количество от питейна вода, която се ползва в близките населени места.

Горските площи на парка се простират между 700 и 2000 метра надморска височина и се срещат основно кафявите горски почви в по-ниските части на парка и планинско-горските тъмноцветни почви във високите. Във високопланинския пояс се срещат основно планинско-горските тъмноцветни и планинско-ливадните почви.

Флора

По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Установените в Парка видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България. Общият брой на ендемитите (видове с ограничено географско разпространение) е 57 вида. От тях локалните ендемити са 3 вида (рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен), българските – 18, а 36 вида са балканските ендемити. Общият брой на реликтите (видове, остатък от минали геологични епохи) на територията на Парка е 105 вида – 74 вида от ледниковия период и 31 – от Терциера. От видовете висши растения на територията на Парка, в Червената книга на България са вписани 98 – 13% от всички видове в нея. 141 вида са лечебните растения, 20 от тях са в Червената книга, a защитени от Закона за защита на природата са 8 вида. Мъховете са 282 вида, гъбите – 233 вида (11,6% от установените в България), а водораслите – 130 вида.[1][2] Около 42 500 ha са залесените площи, а териториите покрити с дървета – 52%. Останалата незалесена територия е около 10 500 ha и в нея са включени алпийските пасища в най-високите части на Рила.

Естествени горски насаждения представляват близо 60% от всички дървета, а 36% – храстова растителност, представена предимно от клек. От особено значение са горските площи от обикновен смърч и ела, както и бялата мура. Горите, които влизат в някой от четирите резервата на парка, представляват над 30% от всички гори на парка.

Средната надморска височина на горите в националния парк е 1800 m. Над 3/4 от горите попадат в пояса между 1500 и 2300 m. Това, че средната надморска височина на горите е сравнително висока, предполага добро развитие на иглолистните видове. От тях най-разпространени са видовете обикновен смърч, бял бор, бяла мура и ела.

Широколистните гори заемат много по-малка територия. Те са представени основно от бук, горун и трепетлика. Основните горски площи са покрити със смесени гори. В повечето от тях участие взимат и широколистни дървесни видове.

Характерни за парка са вековните иглолистни гори. Средната възраст на иглолистните дървета е 91 години, а на широколистните – 74. Общо средната възраст на дърветата в резервата е 90 години. Общият обем на потенциалния дървения материал в горите на парка е 6 млн. m3.

Висшите растения са най-разпространени в парка. Срещат се близо 80% от всички висши растения установени в страната. От особено значение са видовете рилска иглика, павловско шапиче, рилски ревен, янкиев крем, които са български или балкански ендемити. Броят на всички видове с ограничено разпространение, които могат да се видят в Национален парк Рила е 57, като от тях 3 са местни ендемити – рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен. От тях най-разпространена е рилската иглика. Установени са също 18 български ендемита и 36 балкански ендемита.

От голямо значение за парка са глациалните реликти – реликтните видове от ледниковия период. Общият брой на реликтните видове в парка е 105. 98 от установените в парка висши растения присъстват в Червената книга на България. От тях има 8 застрашени от изчезване вида и 80 редки такива. По този начин растенията от Червената книга на България, които се срещат в Национален парк Рила представляват 14% от всички видове висши растения в книгата. Над 40 вида растения са защитени от закона за защита на природата, което е над 10% от всички защитени видове.

Някои от растенията в резервата влизат в различни международни списъци на природозащитни организации. По този начин паркът е едно от най-важните защитени природни райони на Балканския полуостров.


Водорасли в Рибното езеро, Рила

Фауна

Животинският свят е много богат. Установени са близо 3000 безгръбначни животни, както и 172 вида гръбначни. Срещат се около 100 вида птици, което е 30% от установените птици в България. От гръбначните видове в националния парк над 100 са вписани в Червената книга на България, а 15 и в Червената книга на Европа. От безгръбначните животни има 40 които са включени в международни списъци за защита на природата.


Токуващ мъжки глухар в парка

В парка се срещат общо 172 вида гръбначни животни. Над 160 от тях представляват голям интерес не само в България, но и в Европа.

В национален парк Рила са установени 48 вида бозайници. От тях има 10 вида прилепи, 22 вида дребни и 16 вида едри бозайници. Няколко от тези видове са балкански ендемити. От голямо значение са кафявата мечка и дивата коза също така и вълк, чието разпространение в България е силно ограничено.

На територията на парка гнездят 99 вида птици, което е близо 1/3 от броя на всички видове гнездящи в България птици. Паркът се съсредоточава към основната популация на видовете глухар, лещарка, планински кеклик, балканска чучулига, хайдушка гарга, скалолазка и др. В парка се намират популациите на някои видове птици, които са редки или застрашени от изчезване. Някои от тях са скален орел, орел змияр, сокол скитник, трипръст кълвач, белогръб кълвач и др.

Влечугите и земноводните са представени в парка от общо 80 вида. Това е сравнително висок брой, който се дължи най-вече на голямата разлика в надморската височина, както и на климатичното разнообразие. Македонският гущер е балкански ендемит. Установени са също и три реликтни вида – алпийски тритон, планинска водна жаба и живороден гущер. Алпийският тритон е вид застрашен от изчезване в цял свят.

В парка има много водни басейни – реки и езера. В националния парк са установени 18 вида риби, три от които са застрашени от изчезване в световен мащаб. Видовете маришка мряна и балкански щипок са балкански ендемити.

В националния парк има голямо разнообразие от безгръбначни животни. Установени са близо 3000 вида безгръбначни животни, като между тях има представители на всички основни групи.

Голям брой от тези животни представляват особен интерес. 312 от видовете безгръбначни са вписани в списъците на редки животни. Близо 250 са ендемични видове, толкова са и реликтните. Най-много са видовете от групите бръмбари, пеперуди, паякообразни.

От видовете, които се срещат в парка, застрашени в световен мащаб са паякът Eresus cinnaberius, бръмбарът Osmoderma eremita и други.

Туризъм

Рила е една от планините, в които туризмът е най-добре развит. На територията на националния парк се намират голям брой курорти, предназначени за зимен и летен туризъм. В парка се намират няколко курорта и курортни градове. Те са предназначени основно за зимен туризъм. Един от най-популярните рилски курорти, които се намират в рамките на парка е Боровец.

През националния парк минават две европейски туристически пътеки – Е4 и Е8. Освен това има голям брой туристически маршрути и пътеки. На територията на парк Рила работят 17 хижи, които разполагат общо с около 1500 легла, както и 4 заслона, предвидени за укритие при лоши метеорологични условия.

Голяма част от пътеките и хижите в парка са под опеката на Българския туристически съюз (БТС), което е така за по-лесна организация през туристическите сезони. През последните години на туристите се налагат редица ограничения, свързани с времето за престой в една и съща хижа. Това е така, за да се намали вредното въздействие от престоя на едно място.

Определят се места предназначени за палене на лагерни огньове, с цел да предотвратят горските пожари. Някои природозащитни организации се опитват да ограничат престоя в хижите разположени в резерватите, за да се запази по-добре природата в нейния нормален и естествен вид. Подготвят се различни нови маршрути за развиване на различни екстремни спортове, езда, планинско колоездене и други.

Освен с природата, в парка се привличат туристи и посредством историческите и културни забележителности.

В националния парк се намират 326 български национални паметници, като два от тези обекти са от световно значение. На територията на парка се намират няколко обекта, обявени за паметници на културата. В близост да границата на парк Рила е разположен Рилския манастир, който освен паметник на културата е и една от основните туристически дестинации в района.

През последните години са построени множество лаборатории и научноизследователски сгради, предназначени за изследване на различните екосистеми в парка. Прави се постоянно наблюдение на отделни местности и се търсят нови, неустановени видове растения и животни.

Правят се опити да се провежда природозащитно обучение на подрастващите. Това става в специално определени за целта сгради, в които живеят децата. Дават им се основни познания за видовете растения, както и за начините за опазване на екосистемите в техния естествен вид. С това се цели да се популяризира природата на парка, като същевременно се попречи на последващото увреждане на природата там.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национален парк ,,Рила"





Националният парк ,,Рила" е разположен в югозападната част на страната, в Рила планина. Паркът има обща площ от 81 046,0 ха и е най-големият от трите национални парка в България и един от най-големите в Европа. Обявен е на 24 февруари 1992 г.
Управлението на парка цели да опазва и поддържа биологичното разнообразие и защитава дивата природа, да предоставя възможности за научни и образователни дейности, за развитието на туризъм и за екологосъобразен поминък на населението. Дирекцията на Националния парк включва Централен офис и осем местни офиса, управляващи съответните административни паркови участъци: Благоевград, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Боровец, Бели Искър, Говедарци и Дупница.
На територията на парка има над 100 върха с надморска височина над 2000 м, като сред тях се издига най-високият връх в страната и на Балканския полуостров – Мусала (2925 м). Най-ниската измерена температура на Мусала е -31,2°С, а най-високата температура е + 18,7°С. Температурата остава отрицателна през девет от годишните месеци, въпреки че дори през летните месеци температурата рядко надвишава 15°С.
Във високопланинските части на Рила има над 120 постоянни и 30 временни ледникови езера, разположени главно в дълбоките дъна на циркусите. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. Водните запаси, които се формират в границите на Национален парк ,,Рила", са най-важният ресурс на чиста питейна вода за околните общини, за столицата София и за част от населението в Гърция и Турция.
Територията на парка е покрита от горски екосистеми като смърч (Picea), ела (Abies), бяла мура (Pinus peuce) и клек (Pinus mugo). Около 95% са естествени, със средна възраст 90 години.
Биологичното разнообразие на парка е изключително богато. Срещат се около 1400 висши растения, 105 вида реликти и 57 ендемити като рилска иглика (Primula deorum), павловско шапиче (Alchemilla pawlowskii) и рилски ревен (Rheum palmatum L.). На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида сладководни водорасли и 233 вида гъби.
Планинската фауна е представена със 172 вида гръбначни животни: риби – 5 вида, земноводни и влечуги – 20, птици – 99, бозайници – 48. Тук се намират най-голямата популация на балканска дива коза (Rupicapra rupicapra) в България, най-голямата високопланинска популация на лалугера (Spermophilus citellus), едно от четирите находища на алпийски тритон (Triturus alpestris) и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка (Glaucidium passerinum). Уникална е безгръбначната фауна. Досега са установени 2934 вида.
В Националния парк ,,Рила" има 4 резервата (Парангалица, Скакавица, Ибър и Централен Рилски резерват). Резерватите и паркът са включени в ,,Списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати".
Резерватът ,,Скакавица" е един от малките български резервати. Площта му е 70,8 ха. Той е типично горски резерват, в който се опазват вековни гори от бяла мура.
,,Парангалица" е резерват от 1933 година. Разположен е върху част от югозападните склонове на Рила планина, на площ от 1509 ха. В него се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. От март 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати по програмата ,,Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
,,Централен Рилски резерват" е най-големият в България и един от най-големите в Европа. Създаден е с цел да се съхранят горски, субалпийски и алпийски екосистеми. Площта на резервата е 12 393,7 ха и обхваща значителна територия около връх Мусала.
Резерватът ,,Ибър" опазва храстови гори от клек, както и находищата от реликтни растения и редки животински видове. Площта му възлиза на 2248,6 ха. Обхваща северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен.
Рила е една от планините, в които туризмът е най-добре развит. В парка е обособена специална зона, наречена "Зона за интензивен туризъм". Тя включва мрежа от пътеки и заслони, както и възможности за настаняване в разположените в парка бази. Тук са възможни различни дейности – конни преходи, велопреходи, преходи със ски по определени и обозначени за целта маршрути; палене на огън, бивакуване, алпинизъм и др. За любителите на дивата природа е изграден ботаническият маршрут "Приятели на растенията". Изградени са и други специализирани маршрути като Екопътека ,,Бели Искър", Пътека на балканската дива коза и др.
Оттук минават и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8.
На територията на парка са разположени 17 туристически хижи с около 1500 легла, които в голяма част се стопанисват от Българския туристически съюз. Освен това са изградени и 4 туристически заслона, които се използват при лоши метеорологични условия.
През 2007 г. паркът получи пълен сертификат за членство в Европейската мрежа от национални паркове – PAN Parks. През 2010 г. паркът беше ресертифициран от PAN Parks за следващите пет години. Това е международна оценка за неговата добре запазена и управлявана дива природа. PAN Parks сертификатите са знак, че защитената територия се опазва заради високата значимост на биоразнообразието в нея, но и заради ролята й за общественото развитие чрез устойчивия туризъм – източник на поминък за местните хора.
Фондация PAN Parks (Protected Areas Network Parks – Мрежа от защитени територии-паркове) е европейска неправителствена организация, която има за цел да опазва най-ценните обекти от дивата природа в Европа чрез изграждане на Мрежа от паркове, които развиват устойчив туризъм съвместно с местните общности.
Повече информация за парка и маршрутите в него можете да получите в дирекцията на парка в гр. Благоевград, в парковите офиси (в гр. Разлог, гр. Якоруда, гр. Белово, Вили Костенец, к.к. Боровец, гр. Самоков и гр. Дупница) и в Посетителския център за Национален парк ,,Рила" в Паничище.

https://bulgariatravel.org/bg/Национален парк ,,Рила"



НАЦИОНАЛЕН ПАРК РИЛА

HatshepsutTopic starter

Резерват Беглика


Беглика е името на резерват в Беглишката заравненост, Родопи, България.

Обявен е за резерват с обща площ 1461,34 хектара със Заповед No.751 от 11 май 1960 година в държавен вестник, създаден с цел опазването на вековните смърчови гори, намиращи се на територията му. Там се намира единственото естествено находище на храстовиден очиболец на Балканския полуостров. В местността се намира и единственото в България находище на алпийско сграбиче.

Разположен е непосредствено на северозапад от плоския вододел, известен под името Беглика, на 14 км югозападно от град Батак и на 5 км югоизточно от връх Голяма Сютка–втория по височина връх в Родопите. Територията на резервата е изключителна държавна собственост и обхваща територии с надморската височина между 1600 и 1900 м.


Панорама от ,,Голям Беглик" – Местност Чатъма

Флора

В резервата са установени много защитени и ендемични растения:

Алпийско сграбиче (Astragalus alopecurus), известно и като централноалпийски клин – защитен вид, който в България се среща единствено в местността Беглика. Представлява многогодишно тревисто растение с добре развити изправени стъбла. Листата му са нечифтоперести, влакнести, а цветовете му са жълти. Цъфти през месеците юли – август. Височината му е 50 – 100 см. В района на Беглика може да бъде видян по протежението на едноименната екопътека и по границите на резервата. То се е превърнало в емблема на резервата.
Родопско крайснежно звъниче (Soldanella rhodopaea) – многогодишно тревисто растение. Височина на растението над земята е от 7 до 20 см. Листата бъбрековидни, слабо кожести, събрани в основата на стъблото. Цветовете събрани в рехав сенник. Венчето петделно, правилно, звънесто, венечните дялове дълбоко нарязани. Тичинките 5, прикрепени в основата на венчето. Плодникът един, горен. Цъфти май-юли.
Родопско омайниче (Geum rhodopaeum) – многогодишно тревисто растение високо до 40 cm. Цветовете са оранжеви. Приосновните листа са с 3 – 6 двойки листчета. Цъфти юни – август. Български ендемит – разпространен единствено в България.
Родопската теменуга (Viola rhodopeia)
Български рожец (Cerastium bulgaricum)
Родопско великденче (Veronica rhodopaea)
Черно френско грозде (Ribes nigrum) – защитен вид.

Фауна

От едрите бозайници обитаващи резервата и имащи консервационно значение, трябва да се посочат кафявата мечка (Ursus arctos), благородния елен и вълка (Canis lupus), а от птиците глухарят.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Беглика


Местността в която се намира пътеката е резерват от национално значение и е позната с името ,,Беглика". Това наименование е свързано с времето на отоманското владичество и означава място, на което пастирите са докарвали своите стада за да бъдат преброени и обложени с данък от държавата. Местността ,,Беглика" съхранява запазени кътчета естествена природа, слабо повлияни от човешката дейност, затова през 1960 година тук е обявен резерват ,,Беглика". Общата му площ е 1463 ха. От направените проучвания досега е известно, че на територията му се срещат над 400 вида висши растения, сърни, елени, лисици, мечки, многоброен е и птичия свят, сред който основен представител е глухаря.

Резервата е покрит от иглолистни гори, като преобладаващ е смърчът. Възрастта на горите се оценява на над 130 години. Отделни дървета са на възраст над 180 години, и достигат до 35 м височина. Територията на резерват се намира на надморска височина от 1600 до 1900м. Част от резервата е и язовир Голям Беглик. Околностите на язовира изобилстват с живописни заливи, заобиколени от гъсти гори и зелени пасища. В централната част на има два острова, почти изцяло покрити с гори.

На десетина километра в западна посока се намира връх Голяма Сюткя с височина 2186 м, отстъпващ само с пет метра на най-високия връх в Родопите – Голям Перелик.
Трасето на екопътеката е приятно, няма стръмни участъци и е подходящо за всички възрасти. Преминаването на пътеката ще ви отнеме около 3 часа. Задължително е да следвата маркировката от жълти метални пластинки, поставени по дърветата край трасето. По пътеката ще се насладите на много редки и интересни видове, сред които синята кандилка, родопската телчарка, безхлорофилното растение родопска горска майка, както и срещащото се единствено в района на резервата във България – алпийско сграбиче.

За посетителите е важно да знаят че тук е забранена всякаква човешка дейност, с изключение на охраната и преминаването през маркираните пътеки за посетители, със цел запазване и съхраняване на многобройните представители на флората и фауната.

Най-подходящо време за посещение са месеците от май до септември. Удобно място за пренощуване в района, е експерименталната станция на БАН, намираща се в непосредствена близост до началото на маршрута. Капацитетът на базата е 12 човека.

В резервата няма заведения за хранене, най-близките такива са в района на язовирите Батак и Широка поляна.

http://rodopchani.bg/RezervatBeglika




Резерват БЕГЛИКА - Родопите, България

HatshepsutTopic starter

Резерват Бели Лом


Бели Лом е резерват разположен в североизточна България.

Обявен е за резерват с обща площ 775,54 хектара със Заповед No.393 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 12 май 1980 година, за да се запазят характерни за Лудогорието горски екосистеми.

Резерватът е разположен в южната част на Лудогоро-Добруджанския район. Той включва издънкови дъбово-липови гори, които се обитават от редки и застрашени от изчезване видове птици. За естествените граници от север и изток му служат бреговете на река Бели Лом, а от запад местностите ,,Исток чешма" и ,,Ново село". На юг резерватът граничи с горски площи и обработваеми земи. Той може да се наблюдава от местността ,,Калето" под село Кривня, а от западната страна до него може да се достигне от шосето Цар Калоян-Ветово след известен преход срещу течението на река Бели Лом.

Флора

Растителността е представена от характерни издънкови дъбово-липови гори и от интересни храстови съобщества по скалистите терени. Голяма част от територията му е покрита от гори благун, летен и зимен дъб, сребролистна липа и дребнолиста липа. Срещат се и обикновен и келяв габър, бряст, полски клен, шестил, мекиш, ясен, мукиня, горска ябълка и дива круша, а от храстите - глог, люляк, драка и смрадлика. На места са били извършени изкуствени залесявания с акация. Бреговете на реката са обрасли от различни видове върби, елши и бяла топола, а водната повърхност на разливите често е покрита от водна леща, мириофилум или стрелолист.

Фауна

В резервата се срещат около 70 вида птици, основна част от които са пойни, което е допринесло за включването на резервата в списъка на орнитологично важните места в България, заедно с Природен парк ,,Русенски Лом". В резервата се срещат няколко вида кълвачи, бял щъркел, гривеста и ръждива чапла; от дневните грабливи птици — петнистият орел, осоядът, обикновеният мишелов, соколът орко, големият и мълък ястреб, горска ушата сова и чухалът.

Земноводните са представени от няколко вида жаби, дъждовник; от влечугите – пепелянка, няколко вида гущери и костенурки, а от бозайниците-различни видове прилепи, благороден елен, сърна, дива свиня, лисица, вълк, язовец, черен пор, невестулка, дива котка, заек, таралеж и др.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Бели Лом


В рамките на Парк Русенски Лом е разположен и Природен резерват "Бели Лом" (с площ  773.00  хектара), който се разпростира по поречието на река Бели Лом, на територията на община Цар Калоян, югоизточно от гр. Ветово, в местността Голямата курия. Обявен е на 12.05. 1980 г.  със заповед №393 на Комитета за опазване на околната среда .Включва гористите местности Алибалийца, Картелов гроб, Ортабурун, Горянска падина, Киселците и Дъбова гора.
Основната му функция е да се  запазят  характерни  за Лудогорието горски екосистеми, с присъщият им релеф, растителен и животински генетичен фонд и редки видове.
В резервата се срещат 174  вида  птици, от които 167  вида са защитени. Скалогнездящи птици - египетски лешояд, бухал, черен щъркел, белоопашат мишелов и др., както и повече от 150 вида други птици. Там се наблюдават 5 от общо шестте вида пеперуди от семейство Полумесеци - едни от най-красивите у нас. Резервата се обитава и  от благороден елен, сърна, лисица, чакал, вълк, дива свиня, белка, видра , няколко вида жаби, дъждовник, пепелянка, костенурки, 35  вида прилепи. Рибарниците в непосредствена близост до резервата, както и до самата река Бели Лом предоставят благоприятни възможности за изхранване на водоплаващи птици. 1983 година там е установено наличието и на черен кълвач и също така на черен щъркел, които намират място в Червената книга. Срещат се и  защитени растителни видове, като снежно кокиче пролетна циклама,  минзухари, битински синчец,  ведрица, горска съсънка, кукуряк и др. Включва издънкови гори.  Около 80% от територията му е покрита от гори благун, летен, зимен дъб, сребролистна и дребнолиста липа.  Бреговете на реката са обрасли от различни видове върби, елши и бяла топола.  През резервата  е разрешенo транзитно преминаване  на пешеходци по означени маршрути.

Достъпа да всички  тези скални и растителни обекти в регион ,,Бели Лом"  може да се реализира със съдействието на  управлението на Парк ,,Русенски лом" и на местното население, което най добре познава  красотите на този район. Резерватът ,,Бели Лом" крие неописуеми  предизвикателства за любителите  на природата и на природосъобразния туризъм. Регламентирани са съществуващите вече пътеки от управлението на Парк ,,Русенски Лом", без да се нарушава целостта на защитената екосистема. Възможност за изграждане  на система от екопътеки  с места за отдих (беседки, каптиране на изворчета, обозначаване на горски и полски пътища, заслони, наблюдателници за птици, бозайници и др.). Това е една потенциална възможност за развитие на екотуризма, а по този начин и на  местната икономика.
Резерватът ,,Бели Лом" крие неописуеми предизвикателства за любителите на природата и на природосъобразния туризъм.

https://pirin.biz/index.php?option=com_alberghi&Itemid=&task=detail&id=653




DJI MAVIC 4k Бели лом

HatshepsutTopic starter

Резерват Боатин


Обявен е за резерват с обща площ 1597,2 хектара с Постановление No 7285 на Министерски съвет от 12 юни 1948 година, през 1977 година е обявен за биосферен резерват по програмата ,,Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Намира се в най-западната част на национален парк Централен Балкан, северно от връх Тетевенска Баба, в землището на село Дивчовото, по долината на река Дивчовска, която извира от връх Баба и дава началото на река Черни Вит. Резерватът се простира от 800 до 2000 m надморска височина.

Почти цялата площ на резервата е заета от гори, като от особена важност са чистите букови гори, защото са най-добре запазените на Балканския полуостров. Тези гори заемат по-ниските части на резервата. Средната възраст на горите е 130 години, но има дървета на възраст над 200 години и високи до 50 m. Освен бук се срещат габър, шестил, явор, трепетлика и др. На по-голяма надморска височина, в иглолистния пояс, се срещат чисти смърчови гори и малки групи от обикновена ела. На територията на резервата се намира и компактно находище на клек.

Има голямо разнообразие от пойни птици. В резервата могат да се наблюдават почти всички видове кълвачи, които се срещат в България. Повечето от тях присъстват в Червената книга на България. Срещат се също и сови. На територията на резервата живее и кафява мечка.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Боатин



Разположен е в долината на река Боатиница, която извира от връх Баба, дълбоко прорязва северния склон на Златишко-Тетевенска планина и дава началото на река Черни Вит. Резерватът обхваща силно разчленените, стръмни и труднодостъпни сконове на долината на височина от 800 до 1950 м. Почти цялата му площ е заета от гори. Тук се съхранява една от най-хубавите чисти букови гори не само в България, а и на Балканския полуостров. Те заемат долната, най-ниска част на резервата. Средната им възраст е около 130 години, но на места гората е на възраст 200 години, като отделни дървета се извисяват на 40-50 м височина.

Тук-там сред буковите гори се срещат (единично или на малки групи) обикновен габър, шестил, явор, брекиня, трепетлика. Иглослистният пояс е представен от чисти смърчови гори на възраст между 80 и 100 години и отделни дървета, обикновена ела. Поясът завършва с единственото останало по-компактно находище на клек в Стара планина. По най-високите места в резервата се зеленеят тучни пасища. В резервата "Боатин" се намират най-високите букови дървета в България, известни като боатински бук.

Любопитно: Животописните скали сред смърчовите гори в "Боатин" се обитават от най-едрия хищник в България - кафявата мечка, застрашен вид в Европа. В горите бродят сърни, елени, диви свине, диви котки, лисици, златки. Тук са установени 64 вида птици, сред които няколко вида соколи и почти всички видове български кълвачи - пъстър (голям, среден и малък), черен-въгленар - всички са включени в Червената книга на България.

Къде: в западната част на Национален парк "Централен Балкан", България

Кога: целогодишно

https://www.nasamnatam.com/statia/Biosferen_rezervat_Boatin_v_Centralna_Stara_planina-2399.html



This is Bulgaria HD - Резерват Боатин