The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_Hatshepsut

Астрономия

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 13:50:57

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

НАСА откри две подобни на Земята екзопланети


Изследователи на НАСА съобщиха, че са открили две екзопланети, подобни на Земята, на разстояние 33 светлинни години, които биха могли да бъдат идеални за последващи атмосферни наблюдения, съобщава ЮПИ, цитирана от БТА.

Планетите, описани като скалисти суперземи, обикалят около червено джудже близо до Слънчевата система, но се смята, че и двете са твърде горещи, за да поддържат живота, какъвто познаваме. Те са открити с орбиталния телескоп TESS -(Transiting Exoplanet Survey Satellite). Планетите са на 33 светлинни години от нас - едни от най-близките скалисти екзопланети, откривани досега.

"И двете планети се нареждат в топ 10 на кандидатите за атмосферно характеризиране сред всички открити досега подобни на Земята екзопланети", заяви Пат Бренън, ръководител на Програмата за изследване на екзопланети на НАСА.

Планетата HD 260655 b е 1,2 пъти по-голяма от Земята, а HD 260655 c е 1,5 пъти по-голяма от Земята. Те обикалят около звездата червено джудже HD 260655.

Изследователите смятат, че температурите биха затруднили поддържането на живот. Температурата на планета В се изчислява на 816 градуса по Фаренхайт, а на планета С - на 543 градуса по Фаренхайт.

"Действителната температура зависи от наличието и естеството на възможните атмосфери", каза Бренън.

Бренън заяви, че сега НАСА има предимството на космическия телескоп "Джеймс Уеб", който може да даде на изследователите много по-добър поглед върху екзопланетите.

"Гигантският космически телескоп "Джеймс Уеб", който скоро ще предостави първите си научни снимки, може да изследва атмосферите на екзопланети - планети извън нашата Слънчева система - в търсене на вода, въглеродни молекули и други компоненти", обясни Пат Бренън.

"Научаването на повече за атмосферите на скалисти планети ще помогне на учените да разберат как са се формирали и развили светове като нашия."

Откритието е направено от международен екип от астрономи, ръководен от Рафаел Луке от Института по астрофизика в Андалусия и Чикагския университет.

https://it.dir.bg/nauka/nasa-otkri-dve-podobni-na-zemyata-ekzoplaneti

HatshepsutTopic starter

Византийска монета показва свръхновата от 1054 г.


Монети, сечени по време на управлението на Константин IX

На 4 юли 1054 г. на небето се появява нова звезда, която остава видима до 6 април 1056 г., т.е. близо две години. Вече знаем, че новата звезда е била свръхнова и остатъкът от нея все още може да се види под формата на мъглявината Рак (Месие 1) в съзвездието Телец.

Колкото и да е странно, само хроники и анали от Далечния изток, като Китай, споменават новата звезда, която там е била наречена ,,гостенка звезда". Записи от западния грамотен свят не са открити, което е неочаквано, тъй като свръхновата SN1054 е била достатъчно ярка, за да се види дори при лошо време.


Остатъкът от свръхновата, мъглявината Рак (M1) в съзвездието Телец, избухнала на 4 юли 1054 г.

Но международна група от изследователи изглежда е открила нещо, което може да бъде свързано със свръхновата звезда от 1054 г. Мирослав Д. Филипович (Miroslav D. Filipović) и неговите колеги са открили исторически монети, които вероятно показват новата звезда. Това са така наречените монети ,,Константин IX Мономах IV клас", сечени между лятото на 1054 г. и пролетта на 1055 г.

Други монети от управлението на император Константин IX показват една звезда до изображението на императора, звезда, за която се смята, че представлява Венера, утринната звезда, докато самият император представлява слънцето. Но монетите от клас IV показват две звезди, една отляво и една отдясно от главата на императора. Звездата вдясно може да представлява свръхновата от 1054 г.

Нещо повече, размерът на звездите се различава леко между 36-те монети от тази серия, които изследователите успяват да намерят в музеите по целия свят. Учените също така предполагат, че променящият се размер на звездата може да отразява постепенното потъмняване на свръхновата в небето през този период. Ако е така, това би бил фин намек за поразителната астрономическа реалност, която се е случвала над главите на хората по това време.


Монетите са анализирани с помощта на специални техники

Фактът, че свръхновата е изобразена на монета, но не се споменава никъде другаде, се дължи на господстващия богословски светоглед по това време според изследователите.

Тогава светът се е смятало, че е замислен като съвършен и непроменлив. Появата на нова звезда може да се разглежда като нарушение на световния ред и който съобщава за това, може да се разглежда като еретик. Ето защо хората просто не са смеели да кажат или напишат за новата звезда, нещо, което не ги е притеснявало да направят в Китай и Япония или в ислямския свят.



The Supernova of 1054, Our Very Special "Guest Star"

Това прави още по-интересен фактът, че някой майстор металообработчик или може би някой от иначе страхливите учени може да е сънрал смелост да направи нещо, което теолозите вероятно няма да забележат.

"Но, както с много събития от древната история, трудно е да се отделят факти от спекулации. Самите автори посочват, че не знаят колко монети от клас IV са сечени, нито техните точни дати и нямат конкретно доказателство, че втората звезда представлява фантастично астрономическо събитие. Но много романтици биха искали да мислят, че след като този, който сече монетите, е поел това, което може да се смята за огромен риск по това време, екип от учени над 1000 години по-късно най-накрая наистина разбира защо са направили това. Със сигурност можем да оценим тази история, дори ако фактическата основа за нея все още е неясна", заключава в статията си Анди Томазек (Andy Tomaswick) в Universe Today.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vizantijska-moneta-pokazva-svrahnovata-ot-1054-g-video_186098.html

HatshepsutTopic starter

През 239 г. пр. н. е. за първи път е записано преминаването на Халеевата комета от китайски астрономи


Илюстрация на Халеевата комета, публикувана в Ню Йорк Таймс на 3 юли 1910 г. Авторът е професор Едуард Емерсън Барнард от обсерваторията Йеркс, в Уилямс Бей, Уисконсин

На тази дата, 30 март, през 239 г. пр. н. е. е записан за първи път перихелиен пасаж на Халеевата комета от китайски астрономи в хрониките Ших Чъ и Уън Сиен Тун Као според Европейската космическа агенция.

Халеевата комета е може би най-известната комета. Тя е "периодична" комета и се връща близо до Земята приблизително на всеки 75 години, което позволява на някои хора да я видят два пъти през живота си. За последно тук е била през 1986 г. и се очаква да се завърне през 2061 г.

Кометата е кръстена на английския астроном Едмънд Халей, който изследва съобщения за комета, приближаваща се към Земята през 1531, 1607 и 1682. Той стига до заключението, че тези три комети всъщност са една и съща комета, връщаща се отново и отново, и прогнозира, че кометата ще дойде през 1758 г.

Халей не доживява до завръщането на кометата, но откритието му води до това кометата да бъде кръстена на него. Изчисленията на Халей показват, че поне няколко комети обикалят около Слънцето.


Изображение на кометата на Халей, направено през 1986 г.

Освен това, до първата Халеева комета от космическата ера - през 1986 г. - се доближават няколко космически кораба, за да определят състава й. Високомощни телескопи също наблюдават кометата, докато преминава покрай Земята.


Тази снимка на кометата на Халей е направена от руския космически кораб Vega 2, една от двете съветски сонди (Vega 1 е другата), за да се срещне с кометата по време на пътуването й през Слънчевата система през март 1986 г. Най-близкият подход на Vega 1 до Халеевата комета е на 8890 км, докато Vega 2 има близка среща на 8030 км.

Макар Халеевата комета да не е изследвана отблизо в продължение на много десетилетия, учените все пак направиха това с  други малки тела, които могат да бъдат сравнени с Халеевата комета. Забележителен пример бе сондата Rosetta, която изследваше кометата 67P/Churyumov – Gerasimenko между 2014 и 2016 г. и стигна до заключението, че кометата има различен вид вода от тази на Земята.

Халеевата комета в историята

Според Европейската космическа агенция първото известно наблюдение на Халеевата комета е извършено през 239 г. пр. н. е. от китайски астрономи.

Друго проучване (основано на модели на орбитата на Халеевата комета) определя това първо наблюдение назад във времето към 466 г. пр. н. е., когато е била видима за древните гърци.

Когато Халеевата комета се завръща през 164 г. пр. н. е. и 87 г. пр. н. е., тя вероятно е отбелязано във вавилонските летописи, които сега са в Британския музей в Лондон. ,,Тези текстове имат важно значение за орбиталното движение на кометата в древното минало", отбелязва изследване на глинениет таблички, публикувано в Nature.


Друга поява на кометата през 1301 г. вероятно е вдъхновила италианския художник Джото да изобрази Витлеемската звезда в "Поклонението на влъхвите", според енциклопедията на Британика. Най-известната поява на Халеевата комета се е случила малко преди нахлуването на Уилям Завоевателя в Англия през 1066 г. Твърди се, че Уилям вярвал, че кометата е предвещавала успеха му. Във всеки случай кометата е поставена на гоблена от Байо - който отразява нашествието - в чест на Уилям.

Астрономите в тези времена обаче са гледали на всяка поява на Халеевата комета като изолирано събитие. Появата на кометите се смятала за знак за голямо бедствие или промяна.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prez-239-g-pr-n-e-za-parvi-pat-e-zapisano-preminavaneto-na-Haleeva_166941.html

HatshepsutTopic starter

#147
НАСА представи снимка на телескопа "Джеймс Уеб", разкриваща най-далечните кътчета на Вселената

НАСА разпространи първата инфрачервена снимка на своя нов телескоп "Джеймс Уеб", която разкрива най-далечните, изследвани досега, кътчета на Вселената, и показва първите галактики, формирали се малко след Големия взрив преди повече от 13,8 милиарда години, предадоха Асошиейтед прес, Франс прес и БТА.

Първата снимка от струващия 10 млрд. долара нов телескоп е най-далечното изображение, което човечеството е виждало във времето и пространството, приближаващо се до изворите на зараждането на Вселената. По-късно днес тази снимка ще бъде последвана от още четири, които ще разпространи НАСА.

"Дълбочинната" снимка, показана на събитие в Белия дом разкрива хиляди звезди и големи галактики.

Тази първа цветна снимка на телескопа "Джеймс Уеб" бележи "исторически" ден за човечеството, каза американският президент Джо Байдън по време на събитието в Белия дом, шест месеца след изстрелването на ракетата с космическия апарат от Френска Гвиана в Южна Америка.

Секунди преди да покаже снимката Байдън и се възхищаваше и каза, че тя показва "най-старата документирана светлина в историята на вселената от преди 13 милиарда години - нека пак го кажа - 13 милиарда години, трудно е да го проумея".

Наситената със стотици разноцветни точици, ивици, проблясъци и спирали снимка е само "частица от Вселената", каза администраторът на НАСА Бил Нелсън.

Снимките, които ще бъдат показани по-късно днес включват изображение на голяма газообразна планета извън Слънчевата система, две изображения на мъглявина, където се раждат и умират звезди с невероятна красота, както и класическо изображение на пет близко разположени галактики, които се обикалят една около друга.

Телескопът "Джеймс Уеб" се смята за наследник на много успешния, но вече остарял телескоп "Хъбъл". Телескопът "Хъбъл" успя да погледне в Космоса на разстояние 13,4 милиарда години. Той откри изключително светла галактика през 2016 г. Астрономите измерват колко далеч могат да погледнат в светлинни години, като една светлинна година се равнява на 9,3 трилиона километра, посочва АП.

https://it.dir.bg/tehnologii/nasa-predstavi-snimka-na-teleskopa-dzheyms-ueb-razkrivashta-nay-dalechnite-katcheta-na-vselenata



ПЪРВИТЕ 5 ИЗОБРАЖЕНИЯ НА КОСМИЧЕСКИЯ ТЕЛЕСКОП "ДЖЕЙМС УЕБ"

НАСА разпространи днес първите 5 изображения, заснети с космическия телескоп "Джеймс Уеб". Показваме ги в последователността, в която са публикувани на страницата на агенцията.



Снимка 1: Този пейзаж от ,,планини" и ,,долини", изпъстрени с блестящи звезди, всъщност е ръбът на близкия, млад, звездообразуващ регион, наречен NGC 3324 в мъглявината Карина. Заснето в инфрачервена светлина от новия космически телескоп "Джеймс Уеб" на НАСА, това изображение разкрива за първи път невидими досега области на раждане на звезди.



Снимка 2: Квинтетът на Стефа̀н, визуално групиране от пет галактики, е най-известен с това, че е на видно място в празничния класически филм ,,Това е прекрасен живот". Днес космическият телескоп "Джеймс Уеб" на НАСА разкрива квинтета на Стефа̀н в нова светлина. Тази огромна мозайка е най-голямото изображение на "Уеб" до момента, покриващо около една пета от диаметъра на Луната. Той съдържа над 150 милиона пиксела и е изграден от почти 1000 отделни файла с изображения. Информацията от "Джеймс Уеб" предоставя нови прозрения за това как галактическите взаимодействия може да са довели до еволюцията на галактиките в ранната вселена.


Снимка 3: По-слабата звезда в центъра на тази сцена изпраща пръстени от газ и прах в продължение на хиляди години във всички посоки, а космическият телескоп "Джеймс Уеб" на НАСА разкри за първи път, че тази звезда е покрита с прах.
Две камери на борда на "Уеб" заснеха последното изображение на тази планетарна мъглявина, каталогизирана като NGC 3132 и известна неофициално като мъглявината Южен пръстен. Намира се на приблизително 2500 светлинни години.



Снимка 4: Космическият телескоп "Джеймс Уеб" на НАСА е уловил отчетливата следа от вода, заедно с доказателства за облаци и мъгла, в атмосферата около горещата, бомбастична газова планета гигант WASP-96 b, обикаляща около далечна звезда, подобна на Слънцето.
Наблюдението, което разкрива наличието на специфични газови молекули въз основа на малки намаления в яркостта на точни цветове на светлината, е най-подробното от този вид досега, демонстрирайки безпрецедентната способност на "Уеб" да анализира атмосфери на стотици светлинни години.



Снимка 5: Космическият телескоп "Джеймс Уеб" на НАСА възпроизведе най-дълбокото и рязко инфрачервено изображение на далечната Вселена досега. Известно като Първото дълбоко поле на "Уеб", това изображение на галактическия клъстер SMACS 0723 прелива от детайли.
Хиляди галактики – включително най-слабите обекти, наблюдавани някога в инфрачервения спектър – се появяват в полезрението на "Уеб" за първи път. Този отрязък от огромната Вселена покрива парче небе с размер приблизително колкото песъчинка, държана на една ръка разстояние от някой на земята.
Президентът на САЩ Джо Байдън разкри това изображение по време на събитие в Белия дом в понеделник, 11 юли.

Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН

HatshepsutTopic starter

,,Полицията на черните дупки" откри спяща черна дупка извън нашата галактика Млечен път


Системата VFTS 243 в илюстрация на художник. Системата е представена, без да се спазва мащаб: в действителност синята звезда е около 200 000 пъти по-голяма от черната дупка

Анализът на шестгодишните наблюдения с Много големия телескоп (VLT), извършен от Европейската южна обсерватория (ESO), доведе до откриването на черна дупка със звездна маса в Големия Магеланов облак - галактика спътник на Млечния път. Освен това астрономите са открили, че нейният прародител е приключил живота си без следи от масивна експлозия. Изненадващото откритие е публикувано в списание Nature Astronomy.

"Намерихме игла в купа сено. Въпреки че днес вече са известни няколко подобни обекта, които също могат да се окажат черни дупки, това е първата достоверна информация за неактивна черна дупка със звездна маса извън нашата Галактика", съобщават авторите на изследването.

Черните дупки със звездна маса се образуват, когато масивни звезди достигнат края на своето съществуване и колапсират под действието на собствената си гравитация. В система от две звезди, които обикалят една около друга, този процес води до появата на черна дупка, която обикаля около ярка звезда-спътник.


Богатата на звезди област около мъглявината Тарантула в Големия Магеланов облак

Черната дупка се нарича "спяща", ако в близост до нея не се излъчва високоенергиен рентгенов поток, чието наличие обикновено позволява да се открие екзотичен обект.

"Невероятно е, но не знаем почти нищо за спящите черни дупки, въпреки че общият консенсус сред астрономите е, че тези обекти би трябвало да са много често срещани", коментират авторите на изследването.


Композитно инфрачервено и радио изображение на 30 Doradus

Масата на откритата черна дупка е поне 9 слънчеви, а на горещата синя звезда - 25 слънчеви. Системата е обозначена като VFTS 243.

"Звездата, която е образувала черната дупка в тази система, изглежда изцяло е колапсирала, без да има доказателства за предишна експлозия. Доказателствата за реалността на сценария "пряк колапс" са отскоро, но нашето изследване изглежда дава едно от най-преките сведения за него", заключават авторите на изследването.


'Black Hole Police' Spot Extragalactic Black Hole (ESOcast 255 Light)

Екипът от международни експерти е известен с това, че често опровергава обявеното съществуване на някои черни дупки.

"Като изследовател, който през последните години опроверга няколко потенциални идентификации на черни дупки, бях изключително скептично настроен към това откритие", споделя ръководителят на изследването Томер Шенар (Tomer Shenar).

Този скептицизъм се споделя от съавтора му  Карим Ел-Бадри ( Kareem El - Badry ) от Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън, когото Шенар нарича "унищожител на черни дупки".

"Когато Томер ме помоли да проверя отново резултатите му, имах големи съмнения. Но не можах да намеря задоволително обяснение на откритията, без да включа версията за черна дупка", признава Ел-Бадри.

Въпреки че е наречена "полицията на черните дупки", групата активно насърчава по-подробни изследвания в тази посока. Астрономите се надяват, че работата им, публикувана вчера в списание Nature Astronomy, ще предизвика откриването на други черни дупки със звездна маса, обикалящи около масивни звезди. Според съвременните концепции в Млечния път и в Магелановите облаци има хиляди такива системи.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Politciiata-na-chernite-dupki-otkri-spiashta-cherna-dupka-izvan_187134.html

HatshepsutTopic starter

Телескопът "Джеймс Уеб" вече откри най-старата галактика, виждана някога


GLASS-z13 е най-старата галактика, виждана някога

Само седмица след като първите изображения от космическия телескоп "Джеймс Уеб" бяха показани на света, анализът на най-новите данни разкрива галактика, която е на възраст само 300 милиона години след Големия взрив - най-старата, която някога сме виждали.

Космическият телескоп Джеймс Уеб (JWST) счупи рекорда за най-стара галактика, наблюдавана някога с близо 100 милиона години.

Да се наблюдават някои от първите галактики, които са се образували след Големия взрив преди 13,8 милиарда години, е една от важните цели на JWST. Не е известно кога точно са се появили: предишната най-стара идентифицирана галактика, открита от космическия телескоп Хъбъл, се нарича GN-z11 и датира от 400 милиона години след раждането на Вселената.

Рохан Найду от Харвардския център по астрофизика, който анализира данните от Джеймс Уеб, заяви пред АФП в сряда (20 юли), че телескопът може да е открил галактика, съществувала преди 13,5 милиарда години.

Известна като GLASS-z13, галактиката датира от 300 млн. години след Големия взрив, около 100 млн. години по-рано от всичко, което е било идентифицирано преди това, заяви Рохан Найду от Центъра по астрофизика в Харвард.

Цитиран от АФП, Найду отбелязва: "Потенциално наблюдаваме най-отдалечената звездна светлина, която някой някога е виждал."

"Открихме два много убедителни кандидата за изключително далечни галактики. Ако тези галактики се намират на разстоянието, на което смятаме, че са, Вселената в този момент е само на няколкостотин милиона години", заявява Найду пред New Scientist.

Колкото по-отдалечени са обектите от нас, толкова по-дълго време е необходимо на светлината им да достигне до нас. Така че, гледайки в далечната Вселена, означава да виждаме в миналото.

Светлината от GLASS-z13 се е нуждаела от 13,4 милиарда години, за да ни достигне, но разстоянието между нас сега е 33 милиарда светлинни години заради разширяването на Вселената.

Въпреки че GLASS-z13 е съществувала в най-ранната епоха на Вселената, точната ѝ възраст остава неизвестна, тъй като може да се е формирала по всяко време през първите 300 милиона години.

Приема се, че GLASS-z13 е била забелязана в данните от основната инфрачервена камера на орбиталната обсерватория, наречена NIRcam. Откритието обаче не беше разкрито в първия набор от изображения, публикуван от НАСА миналата седмица.

Когато се преведе от инфрачервения във видимия спектър, галактиката изглежда като червено петно с бяло в центъра.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Teleskopat-Dzhejms-Ueb-veche-otkri-naj-starata-galaktika-vizhdana-n_187239.html

HatshepsutTopic starter

Нов кандидат за най-стара и далечна галактика - само 70-80 милиона години след Големия взрив


Само въз основа на ранните наблюдения на космическия телескоп "Джеймс Уеб" (JWST), представени на 13 юли, сега вече за трети се чупи рекорда за най-стара и най-далечна галактика.

На 26 юли дойде новината, че "Джеймс Уеб" е снимал галактика, наречена CEERS-93316, която може да има червено отместване z=16.7, т.е. галактиката вече е била 235 милиона години след Големия взрив и че разстоянието до нея е 35 милиарда светлинни години. Тази новина бе предшествана от съобщението за GLASS-z13, система, също открита от "Джеймс Уеб", която при z=13 стана рекордьор за разстояние от Земята и възраст.

И сега, ден по-късно и завяляха съобщения в Twitter за нови кандидат-галактики, наблюдавани с NIRcam инструмента на "Джеймс Уеб", достигащи до това, което доскоро се смяташе за невъзможно, около z=20, като вметнем само, че възможностите на "Хъбъл" бяха до z=11.

В туита по-долу можете да видите графика, показваща червеното отместване в долната част на оста x, ,,поглед назад във времето" в горната част на оста x, времето след Големия взрив вляво на оста y и разстоянието вдясно на оста y.





В туита по-долу можете да видите последствията от червено отместване на z=20. Такава галактика е датирана на само 70 до 80 милиона години след Големия взрив, който  се е състоял преди 13,8 милиарда години.

Както при CEERS-93316, разстоянието до тези кандидат-галактики не се определя чрез спектроскопия, а чрез профилиране от снимки в различни честотни ленти. Например виждате системите F200DB-045 (с z=20.4) и F200DA-006 (с z=20.6) на графиката отляво, пиковете показват най-вероятното червено отместване.

https://twitter.com/akaschs/status/1551904449031016448

Първият набор от данни с научна стойност, представен на 13 юли, от това дългоочаквано съоръжение, поставя началото на нова ера в астрономията.

Много важни въпроси, останали без отговор през последните няколко десетилетия, сега има надежда да бъдат решени. JWST ще разшири границата на червеното преместване далеч отвъд това, което беше достигнато от космическия телескоп "Хъбъл" (z=11), и по този начин ще доведе до разбирането на това как са се формирали първите светещи обекти - първите звезди и първите галактики - в ранната Вселена.

Търсенето на първите звезди вече трябва да се стреми към червено отместване z > 20.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nov-kandidat-za-naj-stara-i-dalechna-galaktika-samo-70-80-miliona-go_187505.html

HatshepsutTopic starter

Открита е неутронна звезда с най-силното магнитно поле във Вселената, известно досега


Неутронните звезди вече са известни като обекти с най-силното магнитно поле във Вселената, особено магнетарите, специална форма на неутронните звезди.

Сега е определен нов рекордьор по магнитно поле сред тях. Това е Swift J0243.6+6124, неутронна звезда, известна като ,,ултрасветлинен рентгенов пулсар", с много голяма светимост в рентгеновия диапазон.

Swift J0243.6+6124 е част от двойна система, т.е. наблизо има друг спътник, обикновена звезда. От тази звезда материята се засмуква към неутронната звезда, където газът се събира в горещ, бързо въртящ се акреционен диск, който излъчва ярки, богати на енергия рентгенови лъчи.

Swift J0243. 6+6124 наскоро бе изследвана от международния екип на Insight-HXMT от, между другото, Института по физика на високите енергии (IHEP) в Китай и Университета в Тюбинген. Те успяват да измерят магнитното поле на повърхността на Swift J0243.6+6124 и се оказа, че има сила не по-малка от 1,6 милиарда тесла – предишният рекордьор от 2020 г. не надхвърли 1 милиард тесла. Максималната теоретично плътност на магнитното поле на неутронна звезда, а следователно и на всяко известно тяло, е 1013 T (10 тератесла).


Концепция на художник за магнетар

Между другото, как се измерва магнитното поле на неутронна звезда, която може да се намира в Млечния път, но все пак е на 16 000 светлинни години?

Учените правят това чрез измерване на така наречената ,,циклотронна абсорбционна линия" в рентгеновия спектър на обекта.

Смята се, че тези линии са причинени от резонансно разсейване и по този начин абсорбция на рентгенови лъчи от електрони, движещи се по силните магнитни полета. Енергията на абсорбционната структура съответства на силата на магнитното поле на повърхността на неутронната звезда и по този начин този ефект може да се използва за директно измерване на силата на магнитното поле близо до повърхността на неутронната звезда Swift J0243.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkrita-e-neutronna-zvezda-s-naj-silnoto-magnitno-pole-vav-Vselenata_187663.html

HatshepsutTopic starter

На днешната дата е открита Мира - първата променлива звезда


Мира, заснета от телескопа Хъбъл

На тази дата немският пастор Давид Фабрициус прави едно от двете си големи открития в зората на телескопичната астрономия. Подобно на много протестантски пастори от своето време той се увличал от природни науки и най-вече - астрономията.  Според Кеплер Фабрициус е бил най-добрият (след Тихо Брахе) наблюдател на своето време.

На 3 август 1596 г. Фабрициус открива първата известна периодично променлива звезда (за разлика от катаклизмените променливи, като новите и свръхновите), наречена Мира (ο Cet, Омикрон Кит). Наблюдавайки това, което той е смятал за планетата Меркурий (по-късно идентифициран като Юпитер), той се е нуждаел от референтна звезда, за да сравнява позициите и избира преди това невиждана звезда от трета величина. До 21 август обаче тя увеличава яркостта си с една величина и до октомври е изчезва от погледа му.

В началото той смята, че е "просто" друга нова, тъй като концепцията за периодична променлива не съществува по това време. Когато след това я вижда да засиява отново на 16 февруари 1609 г., става ясно, че в небето е открит нов вид обект.


Карта на съзвездието Кит

Мира A е най-ярката от известните дълго-периодични променливи звезди на небето и дава името си на клас звезди - мириди. Тя има период от 332 дни. При максималната й яркост това е доста забележимо - видимата й звездна величина* е средно 3.5, в някои цикли достига 2,0.,  в максимума си е над 700, а понякога и до 1500, пъти по-ярка от Слънцето. При минимума й светимостта й пада стотици пъти и става невидима с просто око (m = 8,6 ... 10,1). В инфрачервения диапазон колебанията на яркостта на Мира са много по-малки и са около 2 величини.

*Магнитудът (звездната величина) е мярка за яркостта на звездите или на други небесни обекти. На скалата на звездните величини, по-малките стойности съответстват на по-голяма яркост и обратно. Скалата на звездните величини е логаритмична. Ярките звезди условно се наричат звезди от 1-ва звездна величина. За пример магнутидът на Слънцето е -26,73, а на най-слабата наблюдаема звезда е 23,5. Сириус е със звездна величина -1.3


Крива на видимата светлина на Мира, направена с помощта на инструмента AAVSO

Мира A е доминиращата в двойна система. Разстоянието между Мира и нейния партньор е около 70 пъти разстоянието от Земята до Слънцето. Компаньонът, Мира B, вероятно е бяло джудже във взаимодействие с Мира, което е заобиколено от акреционен диск от материя, изсмукана от червения гигант Мира A. Яркостта на джуджето също се променя между 9,5 и 12 звездни величини. Използвайки космическия телескоп Хъбъл учените са успели да определят размера на звездата – тя се равнява на 700 слънчеви диаметъра.


Мира с ,,опашка" (фрагмент от снимка, направена от телескопа GALEX)

През 2007 г. астрономите откриват гигантска опашка от прах и газ около звездата, подобна на онези, които се простират зад кометите, приближаващи се към Слънцето. Астрономите са доста изненадани - факт е, че Мира е изучавана вече 400 години и досега никой не забелязва някакви особени странности в нея. Това обаче се обяснява доста просто: никой не я е наблюдавал в ултравиолетовия диапазон на светлината. Откритата опашка се простира в пространството за цели 13 светлинни години (за сравнение, разстоянието до най-близката звезда до Слънцето - Проксима Центавър - е само 4 светлинни години). Според изчисленията, материята в края на опашката е била изхвърлена от звездата преди около 30 хиляди години.Звездата губи маса, еквивалентна на тази на Земята на всеки 10 години. Това означава, че материята, хвърлена от нея през последните 30 хиляди години, е достатъчна за формиране на 3 хиляди планети с размера на Земята или 9 планети с размер на Юпитер.

Повечето от звездите в Млечния път бавно се въртят около центъра на галактиката, движейки се с приблизително една и съща скорост и в една и съща посока като междузвездния газ, но Мира е изключение. Тази звезда си проправя път през галактическия облак газ със скорост от 130 км/с. В резултат материята, която тя изхвърля, просто се издухва обратно, образувайки уникална опашна формация.

Фотографиите на телескопа GALEX ясно показват гигантско издуване, разположено пред звездата - това е областта на  уплътнение заради ударната вълна. Нещо подобно се образува пред носа на лодка, цепеща водата с висока скорост или пред куршум, който се носи със свръхзвукова скорост.


Ударни вълни от свръхзвуков куршум

Тук материята, изхвърлена от звезда, претърпява челен сблъсък с частиците междузвезден газ. В резултат на това се загрява и се устремява към опашката. Основната част от тази материя е съставена от водородни атоми. Те постепенно губят придобитата енергия, освобождавайки я под формата на ултравиолетови лъчи и точно те са били записани от телескопа GALEX.

Съществуват много предположения  дали Мира е била наблюдавана преди Фабрициус. Разбира се, историята на Алгол (известна със сигурност като променлива едва през 1667 г., но с легенди, датиращи от древността, показващи, че звездата е наблюдавана с подозрение от хилядолетия) предполага, че Мира може би е била също известна. Карл Маниций, съвременен преводач на коментара на Хипарх към Арат, предполага, че някои от редовете от този текст от втори век може да са били за Мира. Други каталози като на Птолемей, ал-Суфи, Улугбек и Тихо Брахе не я споменават, дори като обикновена звезда. Има три наблюдения от китайски и корейски архиви от 1596, 1070 и същата година, в които Хипарх може би е направил своето наблюдение (134 пр. н. е.), които правят впечатление.

А Фабрициус, след дълга серия от планетарни наблюдения, а също и на комета през 1607 г., нова звезда в съзвездието Змиеносец и пр., пасторът астроном е убит за отмъщение от селянин, когото обвинява в кражба от амвона.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-dneshnata-data-e-otkrita-Mira-parvata-promenliva-zvezda_154326.html

HatshepsutTopic starter

Две черни дупки се сляха, макар да са родени далеч една от друга в космоса


Откриването на гравитационни вълни (на илюстрацията) от сливането на две черни дупки, които се въртят в различни посоки (зелените стрелки), предполага, че те са се родили на много различни места. Ако това е така, за първи път се открива такъв вид сливане

Сигнали, скрити дълбоко в данните от обсерваториите за гравитационни вълни, предполагат сблъсък на две черни дупки, които очевидно са се родили на различни места.

Почти всички пулсации на пространство-времето, които детектори като Лазерната интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория, или LIGO, виждат, идват от сблъсъци на черни дупки и неутронни звезди, които вероятно са близки членове на двойна система. Някога те са били двойки звезди, родени по едно и също време и на едно и също място, които в крайна сметка колапсират, за да образуват обикалящи една около друга черни дупки или неутронни звезди в напреднала възраст.

Сега новозабелязаното сливане на черни дупки, открито в съществуващите данни от базираната в САЩ LIGO и сестринската й обсерватория Virgo в Италия, изглежда е от несвързана двойка. Доказателство за това е начинът, по който те са се въртели, когато са се сливали в една, съобщават изследователите в статия, публикувана в Physical Review D.

Черните дупки, които са родени на едно и също място, обикновено имат съгласувано въртене, обикаляйки една около друга, подобно на два въртящи се пумпала. Но двойката в този случай няма връзка между съответните им посоки и оси на въртене, което предполага, че са родени на различни места.

"Това ни казва, че най-накрая сме открили двойка черни дупки, които не са остарели и умрели заедно", отбелязва Сет Олсен (Seth Olsen), физик от Принстънския университет.

И предишни събития, появили се при наблюденията на гравитационни вълни, показват сливане на черни дупки, които не са идеално подравнени, но повечето са достатъчно близки, за да предполагат силно родствени връзки. Новото събитие, което Олсен и колегите му откриват, преравяйки данните, които колаборацията LIGO-Virgo е публикувала, е различно. Една от черните дупки се върти наобратно.

Това не може да се случи лесно, освен ако двете черни дупки не идват от различни места. Вероятно те са се срещнали в края на звездния си живот, за разлика от черните дупки-близнаци, които изглежда съставляват по-голямата част от наблюденията на гравитационни вълни.


Сливания на компактни обекти, открити досега от LIGO и Virgo (в O1, O2 и O3a)

Освен сливането между несвързани черни дупки Олсен и неговите сътрудници идентифицираи девет други сливания на черни дупки, които се бяха изплъзнали от предишните изследвания на LIGO-Virgo.

"Всъщност това е хубавото в този тип анализи", казва говорителят на научното сътрудничество LIGO Патрик Брейди (Patrick Brady), физик от Университета Уисконсин-Милуоки, който не е свързан с новото изследване. "Ние предоставяме данните във формат, който може да се използва от други хора, и те ще имат възможност да изпробват нови техники".

За да събере толкова много нови сигнали в данни, които вече са били прегледани от други изследователи, групата на Олсен снижава малко аналитичната летва.

"От 10-те нови сигнала",  разказва Олсен, "има около три, които статистически погледнато вероятно идват от шума", а не са окончателно открити сливания на черни дупки. Ако приемем, че сливането на непознати черни дупки не е сред заблуждаващите сигнали, то почти сигурно разказва за история на черни дупки, различна от останалите, наблюдавани досега.

"Би било [изключително] малко вероятно това да идва от две черни дупки, които са били заедно през целия си живот", заявява Олсен. "Това трябва да е било улавяне. Това е страхотно, защото най-накрая може да започнем да изследваме тази област от популацията на [черните дупки]."

Брейди отбелязва, че "не разбираме теорията [на сливанията на черни дупки] достатъчно добре, за да можем уверено да предскажем всички тези видове събития".

Но неотдавнашното проучване може да посочи нови и интересни възможности в астрономията на гравитационните вълни.

"Нека да проследим тази следа, за да видим дали тя наистина отразява нещо рядко", посочва Брейди. "Или ако не, добре, ще научим други неща."

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dve-cherni-dupki-se-sliaha-makar-da-sa-rodeni-dalech-edna-ot-druga-v_187787.html

HatshepsutTopic starter

Персеидите: Земята преминава през космически боклук, който ще озари небето ни


Персеидите над Много големия телескоп (VLT), съоръжение, управлявано от Европейската южна обсерватория на Серо Паранал в пустинята Атакама в северно Чили, през нощта на 13 август 2010 г. Сцената е осветена от червената светлина на залязващата Луна извън лявата страна на кадъра

Веднъж годишно, от средата на юли до края на август, Земята преминава през космическа купчина боклук, която засипва нашата планета с хиляди малки космически камъчета, не по-големи от пясъчно зърно. Ние наричаме това годишно събитие метеорен поток Персеиди или просто Персеиди.

Тази година Персеидите достигат своя връх в тъмните часове между 11 и 12 август. За съжаление, фактът, че има ярка пълна луна по същото време, ще помрачи шоуто. Може да успеете да видите 10 - 20 метеора на час по време на пика, според НАСА – това е много по-малко от 50 до 60 на час, видими в година без пълнолуние. Все пак трябва да успеете да зърнете няколко "падащи звезди" през нощите около максимума.

Персеидите са един от най-популярните и редовни метеорни потоци през годината. Те се случват всяко лято, когато нашата планета преминава през огромната опашка от отломки, изхвърлени от кометата Суифт-Тътъл.


Тази диаграма показва прогнозирания пик на метеорния поток Персеиди в 3:00 UTC (06:00 българско време). На това изображение от Гай Отуел, радиантът на метеорния поток е над Северна Европа при пълна дневна светлина в пиковия момент на падане на метеорите

Кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътъл) се приближава до Земята само веднъж на 133 години, но Земята минава през опашката си всяка година. Тя има силно ексцентрична - продълговата орбита, която извежда тази комета извън орбитата на Плутон, когато е най-отдалечена от Слънцето и вътре в орбитата на Земята, когато е най-близо до Слънцето.

Последният път, когато Суифт-Тътъл достига перихелий - най-близката точка до Слънцето - е през декември 1992 г. и следващия път ще го направи през юли 2126 година.


Схема на земната орбита с част от дългата орбита на Суифт-Тътъл, която я пресича. Персеидите се случват всяка година

Когато Земята преминава през ледените, скалисти остатъци от кометата, малки парчета отломки се гмуркат през нашата атмосфера, нагрявайки се до повече от 1650 градуса по Целзий и пресичайки небето с повече от 160 000 км/ч, по данни на НАСА.

Метеорите на Персеидите удрят ли някога Земята?

Метеорите, които стигат повърхността на земята непокътнати, се наричат метеорити. Но малко - ако има такива - метеори в ежегодните метеорни потоци се превръщат в метеорити. Това се дължи главно на крехката природа на кометните отломки. Кометите са направени от лед. Повечето метеорити, от друга страна, са останки от скалисти или метални астероиди.

В древногръцките легенди за звездите Персей е син на бог Зевс и смъртната Даная. Според мита потокът Персеиди отбелязва времето, когато Зевс е посетил Даная, майката на Персей, под формата на дъжд от злато.



Perseid meteor shower 2022 | Comet 109P/Swift-Tuttle | August 2022

За да си осигурите най-добрия шанс да видите пика на Персеидите, е препоръчително да намерите най-тъмното място в часовете преди зазоряване на 12 август или една от нощите около тази дата. Настанете се, изчакайте поне 30 минути очите ви да свикнат с тъмнината, и погледнете на север към съзвездието Персей, което следва зад яркото W-образно съзвездие Касиопея.

Метеорните потоци обикновено са кръстени на съзвездието, от което сякаш метеорите идват - в този случай Персей. Всъщност метеорите са в атмосферата. Ако мислено продължим пътеките на метеори обратно, всички те се събират приблизително в една и съща точка на небето: недалеч от звездата Гама от съзвездието Персей. Тази точка на метеорния дъжд се нарича радиант. Но за да видите Персеидите, не са ви необходими звездни карти - просто трябва да погледнете на север над хоризонта.


Радиантът на метеорния поток Персеиди е в съзвездието Персей. Но не е нужно да намерите радианта на потока, за да видите метеори - метеорите ще летят във всички части на небето

Кометата майка на Персеидите

Хората са наблюдавали Персеидите от хиляди години.

През 1862 г. двама астрономи - Люис Суифт и Хорас Тътъл - независимо един от друг откриват масивна близко преминаваща покрай Земята комета, сега известна като кометата Суифт-Тътъл. Няколко години по-късно друг астроном разбира, че тази комета е причината за метеорния поток Персеиди.

Кометата Суифт-Тътъл е масивна - всъщност е най-големият обект, за който се знае, че многократно прелита покрай Земята. Ядрото на кометата (твърдата, централна част на кометата, отделена от яркото сияние, което го заобикаля) е 26 километра.

За сравнение, астероидът Чиксулуб, който удари Земята преди 65 милиона години и доведе до изчезването на динозаврите, е бил с диаметър само около 12 км.


Oрбитите на кометата Суифт-Тътъл

Суифт-Тътъл обикаля около слънцето, завършвайки пълна обиколка на всеки 133 години. Астрономите са изчислили траекторията на кометата за хиляди години напред в бъдещето и са установили, че кометата не представлява заплаха от сблъсък със Земята по сегашния си път.

Най-близкото й преминаване ще бъде през 3044 г., когато ще премине на 1 600 000 км от нашата планета. Това е близо от астрономическа гледна точка - но все още е два пъти по-голямо от средното разстояние между Земята и Луната, което означава, че е малък рискът за живота на Земята, ако го има след 1000 години.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Perseidite-Zemiata-preminava-prez-kosmicheski-bokluk-kojto-shte-ozar_188198.html