Реконструкция на черепи от древността

[Hatshepsut]

Почина антропологът проф. Йордан Йорданов, реконструирал лицата на българските царе

Проф. Йорданов беше прочут със своите реконструкции на глави на български средновековни владетели, сред които цар Самуил и цар Калоян. Той възстановяваше лицата им по намерените черепи

Проф. Йорданов беше председател на Българското антропологично дружество, чл.- кор. на БАН, създател на Националния антропологичен музей.

Той беше автор на 26 монографии, 360 научни публикации, 65 пластични антропологични реконструкции на главата по черепа.

Агенция БГНЕС изказва съболезнования на неговите близки!

Поклон пред паметта му!

В памет на проф. Йордан Йорданов БГНЕС публикува отново негов анализ, направен специално за нашата Агенция на 2 февруари 2017 г. и озаглавен: ,,Българите сме европеиди, а не тюрки"



"От последните антропогенетичните изследвания става ясно, че съвременният българин принадлежи към европоидната общност. Това означава, че не се отличаваме особено по генетичната си същност от сегашното население на Европа.

Оказва се, че тюркският елемент е по-малко в нашия ген, отколкото се говореше, но са налице достатъчно убедителни данни, че сме от европоиди. Ако съпоставим в исторически план данните от идването на първите големи поселения по времето на хуните - 3-ти век от нашата ера, след това - на Аварския каганат и идването на аспаруховите българи по нашите земи, не може да не се търси връзка и с местата, от които идват.

От антропогенетичните изследвания наистина става ясно, че съвременният българин принадлежи на една европоидна общност. Това означава, че не се отличаваме особено по генетичната си същност от сегашното население на Европа. Това го доказахме с едно голямо изследване на живите хора у нас - 5300 души сме изследвали по 300 показатели, мъже и жени на възраст между 30 и 40 г. Те се вписват в средата на европоидното население на континента.

Разбира се, има разлики в нашия вид – по-тъмни сме, по набити, но такива се наблюдават в различните расови типове. Не може да се сравняваме със северните европейци по простата причина, че към 80% от нас са тъмнокоси, с по-матова кожа и т.н. И само 7% са чистите блондини. Но аз говоря за генетика, за този наследствен фактор, който съществува в човека, независимо от неговия външен вид.

Населението на Балканите, знаете, е място, през което минават различни групи от хора, от различни етноси, култури и религии. Тази шареност, която имаме и у нас е резултат от това. В този случай ние, учените, говорим за антропологична пъстрота.

И, все пак, на въпроса какъв е произходът на българите не може да се отговори със 100% сигурност, защото последните изследвания, които се провеждат в Института по антропология във Флоренция, все още не са приключили. Имаме изследвания, които се отнасят до нашите преки предци, т.нар. древни българи, известни като прабългари. Но разполагаме и с други, които се отнасят за времето преди тях - от 8-ми, 9-ти, 10-ти век. Тези данни показват една разлика от това, което досега се твърдеше в литературата. Но не бива да се злоупотребява много с антропогенетичните данни и затова е необходимо да се вземат предвид и фактите от историята, основно - от археологията.

Ще припомня и други любопитни факти - възстановявах образа на цар Калоян, на цар Самуил

Проф. Йордан Йорданов: Българите сме европоиди, а не тюрки


Част 1


Част 2

Интересна беше работата ни върху костите от гроб 39 - това е гробът на цар Калоян, открит през 1972 г. до северната стена на църквата ,,Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново. Участвах в разкопките, а покойният ми колега Въло Вълов ги вдигна и ги изследвахме. Цар Калоян е една изключително интересна личност. Питат ни откъде сме сигурни, че това е неговият гроб, убит при обсадата на Солун през 1207 г.? Върху четвъртия пръст на лявата ръка е намерен златен 62 грамов пръстен с изобразен тигър, а надписът е разделен с християнски кръст. Това даде основание да приемем, още през 1973 г., че това, може да бъдат останките на българския цар Калоян. Имаме достатъчно археологически и исторически сведения, но нямаме преки доказателства за това твърдение. Между тях - Отец Паисий в ,,История Славянобългарска" пише в 1762 г.: и неговите барони, понеже много го обичаха, извадиха вътрешностите, осолиха тялото му, пренесоха го в земята му и го погребаха в манастира му ,,Св. Четиридесет мъченици". Това е факт. Отец Паисий е използвал източници, които са много по-близки до неговото, отколкото до нашето време. Очевидно, има прекалено много съвпадения, но нямаме категорично доказателство. Това е предисторията, но аз се заех и направих по черепа образа на цар Калоян такъв, какъвто го знаете.

А гробът на цар Самуил е открит на големия остров в Преспанското езеро от гръцкия изследовател проф. Николаос Муцопулос. Имам гипсово копие от черепа на владетеля и така успях да направя възстановката на образа му. Интересното тук, което не е установено от гръцките изследователи, е, че той е наранен в лявата половина на лицето. Има две счупени предмишнични кости, което дава основание да се смята, че това е станало при боя на р. Сперхей, след което следва бавното, почти 400 километрово придвижване през планините, за да стигне до Охрид. И пак, с уговорката - нямаме 100%-ва сигурност, че това е неговият гроб.

Не е така при Чъргубиля Мостич от Преслав. Там, върху каменния блок пише: тук почива Мостич, който бе и чъргубоил при цар Симеон и при цар Петър и като навърши 80 г. , остави чългубилството, стана монах и в такова състояние свърши своя живот. Знаем времето на цар Симеон, знаем времето на цар Петър и ето за Мостич сме убедени, че е живял в първата половина на 10-ти век.

Винаги са ме питали как по един череп може да се възстанови образа на човека.

Точно с това се занимава науката антропология. Току-що излезе от печат второто, основно преработено издание на книгата ми ,,Антропология", за което най-много ще се радват не само медиците и стоматолозите, но и студентите по биология. Антропологията е наука за човека - изучава го във времето и пространството, неговите индивидуални особености, разликата между двата пола, неговото развитие и произход, както и човешките раси. Ще си позволя да благодаря за тази книга на издателство ,,Класика и стил" и по специално на неговия директор г-жа Сариева за качествената и експресна работа по нея, както и за заслугите на Иван Сариев.

Точно в тази книга се описва как става това.

Първо, възрастта се определя по шевовете на черепа. А полът - по 16 белега на този череп. И най-категоричният белег за пола са тазовите кости. Независимо от сексуалната ориентация на индивида - тазът винаги е мъжки или женски, друг вид няма. Никакво вмешателство не може да доведе до промяна. Следват етапите на възстановяването на образа, което е един доста сложен процес, който трае обикновено около 6 месеца. Меките тъкани се градят с пластична материя, обикновено - восък. А най-трудната част е лицето - клепачната цепка, нос, устна цепка и др. За всички тези етапи са проведени множество изследвания с живи хора, с костен материал, на рентгенови снимки, така че не може да се измисли един нос без да се вземе пред вид носовата изрезка на горната челюст.

Дали има връзка тази дейност със скулптурата? Донякъде, но ние държим на достоверността - само и единствено". /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/pochina-antropolog-t-prof-iordan-iordanov-rekonstruiral-litcata-na-b-lgarskite-tcare/

[Hatshepsut]

Чешки учени разкриват поразителния външен вид на жена от бронзовата епоха от Бохемия.
Това изображение далеч не е просто художествено предположение. Нови форми на ДНК анализ плюс необичайно добре запазени лични предмети ни позволяват да направим много точна картина. Жената, за която се смята, че е починала на около 35-годишна възраст, е била от висшите социални слоеве. Нейният гроб в Микуловице в Източна Бохемия е най-богатият гроб на жена от културата Унетице. Радиовъглеродното датиране поставя гробницата Микуловице между 1880 и 1750 г. пр.н.е.
Жената е имала светла кожа, кафява коса, широко раздалечени кафяви очи, изпъкнала брадичка и дребна фигура. Тя е погребана с пет бронзови гривни, три бронзови игли, две златни обеци и триредова кехлибарена огърлица с над 400 мъниста.
Културата Унетице в Бохемия е една от най-напредналите в Европа по онова време (от около 2300 до 1600 г. пр.н.е.)

Списание ,,Българска наука"

[Hatshepsut]

КАКВА Е БИЛА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА В ДРЕВНОСТТА

Дълги години ни внушаваха, че в древността човек на 30-годишна възраст се е считал за старец, а продължителността на живота е била почти два пъти по-малка от днешната. Съвременните изследвания показват, че това е погрешно схващане и е следствие от неправилно тълкуване на статистиката. Ще ви разкажем за това колко дълго всъщност са живели хората в древността и откъде идва информацията за краткия живот на нашите предци.

Когато чуем за средна продължителност на живота, в повечето случаи разбираме погрешно този термин. Всъщност трябва да говорим за средната продължителност на живота, която не може правилно да свидетелства колко дълго са живели хората в миналите епохи.

Колко е била продължителността на живота в каменната ера

Всичко опира до високата детска смъртност, която отнема много животи през първата половина на 20 век. Именно тя изкривява общия показател за средна продължителност, правейки я плашещо ниска. Учените казват, че през ерата на палеолита средната продължителност на живота е била 20 години. Но това означава ли, че мъжът от каменна ера на 20 години е бил грохнал старец, стоящ на ръба на вечността?

Разбира се, че не и въпросът отново се базира на детската смъртност, която е била особено висока през първите години от живота. Веднъж доживял до 5 години, древният човек можел да разчита на поне още 30-35 години живот. Палеоантропологът Ерик Тринкаус изследвал останките на хора от епохата на палеолита и установил, че повечето от тях принадлежат на мъже и жени, живели от 20 до 40 години. В същото време една четвърт от тях са живели дори повече от 40 години. Интересното е, че неандерталците и кроманьонците умирали приблизително на една и съща възраст.

Учените установяват, че дори 40 години не са граница за хората от ерата на средния палеолит. Много древни хора можели да преживеят много по-дълго, но по-възрастните хора трудно се приспособявали към постоянната нужда от постоянно набавяне на храна. Останките на възрастни хора често се намират в биваците, което говори за това, че те просто са били изоставени от младите си съплеменници и са умирали от глад или са станали плячка за хищниците.

Може да изглежда невероятно, но съвременните представители на племена на ловци-събирачи, живеещи в отдалечени кътчета на света, живеят не по-малко от средно-статистическия европеец, въпреки суровия живот и липсата на лекарства. Антрополозите Майкъл Гървен и Хилард Каплан прекарват много време в изследване на народите Хиви (Венецуела и Колумбия), Яномамо (Бразилия) и Хадза (Танзания). Всички тези хора дори нямат дрехи и примитивни инструменти, но живеят достатъчно дълго. Пакистанското племе хунза, живеещо в много спартански условия, е известно със своите 120-годишни старци.

При раждането продължителността на живота на представителите на тези народи не надвишава 35 години и това отново е следствие от огромната детска смъртност. Но успявайки да доживеят дори до 3-годишна възраст, представителите на съвременните примитивни племена получават отличен шанс да посрещнат старостта и да достигнат поне 70 години. В съвременния модерен свят детската смъртност вече не е повече от 1%, но не всички хора могат да доживеят до 70 години.

Древни столетници

За представителите на повечето древни цивилизации вероятната продължителност на живота при раждането също е била около 30 години. В древен Рим, Гърция и Египет поне 30% от децата умират през първата година от живота. Жител на Рим, Атина или Коринт, достигнал 15-годишна възраст, може да живее още 40 или дори повече години. Да, това са средни показатели и има всички основания да се смята, че заможните хора от онова време са живели още по-дълго.

Мумията на Рамзес II



Древните египтяни, които обичали отчетността и реда в архивите, оставили много документални доказателства за продължителността на живота на своите фараони. От техните източници може да се разбере, че Пепи II Неферкаре от 6-та династия е починал на 68 години, Тутмос III (18-та династия) е живял 56 години, а Рамзес II (19-та династия) напуснал земния свят на 90.

Разбира се, може да се предположи, че египетските писари са излъгали от притворство, но тази информация се потвърждава от съвременните изследователи. Професорът от университета в Манчестър Майкъл Цимерман направил аутопсии на над 300 египетски мумии от различни епохи и според него много от неговите "пациенти" са починали между 80-90-годишна възраст. Освен това те са имали солиден набор от заболявания като диабет, артрит и остеопороза.

Военните източници също потвърждават високата продължителност на живота в античния свят. В древна Елада мъжете на възраст между 18 и 60 години са били призовавани на война, което означава, че през седмото десетилетие древните гърци са били достатъчно силни, за да държат меч и щит в ръцете си, да яздят кон, а също и да ходят на дълги разстояния пеша.

Сократ бил отровен на 70 години

Има и дълголетници и сред известните личности на Древна Гърция. Питагор е починал на 75 години, Хипократ, Демокрит и Софокъл на 90 г., а Ксенофан, общо взето, е живял до 95 г. В Рим нещата не са били по-лоши – първият император Октавиан Август е живял до 75 г., а неговият наследник Тиберий – до 77 г. В същото време Тацит подозира, че последният не е умрял изцяло по естествен път, а е бил отровен или удушен, за да отстъпи място на Калигула.

Дълголетници през Средновековието



Средновековието, сравнително близко до нас във времето, оставя огромен масив от информация за живота на хората. Археологът Кристин Кейв от Австралийския национален университет внимателно изучава продължителността на живота и причините за смъртта на хората, живели в ранното средновековие.

В допълнение към бележките, Кейв проучила останките от три английски гробища от 475-625 г., използвайки нов метод за определяне на възрастта по степента на износване на зъбите. Тя установила, че много от хората, погребани там, са преминали границата на 70-те години.

Сред средновековните английски благородници имало много дълголетници. През 13 век аристократ, който оцелявал до 21 години, можел да живее средно още 43 години. Но през XIV век тази цифра рязко спада до 24,5 години, благодарение на ,,черната смърт", която идва в Европа. През 15-ти век, сравнително проспериращ по отношение на епидемиите, на 15-годишна възраст един млад човек можел да разчита на още 48 години живот. Оказва се, че средновековните аристократи са живели средно 70 години.

Хората от простолюдието живеели по-малко от благородниците, но разликата едва ли е била значителна – по онова време основното било да оцелеят през първите няколко години от живота си. Както в Древния свят, в Европа през Средновековието умират до 30% от бебетата. В Англия от 13 век 650 от 1000 деца са доживявали до 10 години, 550 до 30 и 300 до 50. До 75 и повече са доживявали 70 от 1000, което е много добър показател.

Оказва се, че през всичките епохи в света е имало достатъчно дълга продължителност на живота, и то не само при елита, но и при обикновените хора. Преживявайки детството, шансът да доживеят до старост е бил доста голям.

https://svetovnizagadki.com/