Recent posts

#1
Сабор на хОМО Илинден - 21.04.2013г.

Мелник, събора на продажниците хОМОвци

#2
Как е изглеждал Созопол през XVII век


Представа ни дава рисунка на фламандския художник и пътешественик Ян Питърс

Община Созопол, нейните културни институции и партньори от изложбата ,,Аполония Созопол –  град в спиралата на вечността", представена  през 2019 г, обединиха усилия и започнат системна и последователна работа по издирването и публикуването на културно-историческото наследство на Созопол, съхранено по света.

С изискана пощенска картичка, посветена на изключителна находка от XVII в., чиито следи се губят в сбирката на неизвестен и до днес колекционер, започва публикуването на първите резултати на проекта. За един от тях разказва д-р Виолета Василчина – изкуствовед и научен консултант на ГЕОПАН.

Рисунката, изобразена на лицето на картичката, представя созополски пейзаж от времето на турското владичество. Въпреки видимите белези на запустение и разруха, в които тъне градът, няколко топоса приковават вниманието – руините на крайбрежните крепостни стени с крайъгълни кръгли кули, базата на мемориален паметник колона (вероятно гръцка или римска), останките от фаровата кула, няколко едва набелязани полуразрушени корпуси на големи сгради, сред които може би и църква с купол, островът в дъното с вятърни мелници и други постройки – най-вече останки от средновековния Созопол.

На преден план различаваме жанрова сцена с хора и ездачи с чалми, керван от натоварени коне и камили; в средния план се забелязва върволица носачи, пустеещото пристанище, плавателни съдове.

Рисунката на стария Созопол се счита за произведение на фламандския художник Ян Питърс, известен като голям документалист пътешественик, но също и като добър рисувач, маринист, пейзажист, битов художник и гравьор. Той е един от тримата братя талантливи анверски художници, които произхождат от утвърден род фламандски майстори – отлични пейзажисти и маринисти, просъществувал няколко поколения.

Рисунката е била притежание на парижкия колекционер М. Делакр – записана като номер 606 от каталога му. Била е продадена в края на 50-те или началото на 60-те години на ХХ век на неизвестен колекционер (местонахождението ѝ днес не е известно). Нейна фотография е била запазена в колекцията на Шарл Стърлинг, консерватор в парижкия Лувър и професор по история на изкуството в Ню Йорк. Оригиналът, по данни от картотеката на Стърлинг, е с размер 18 х 33 см.

Извънредно любопитната рисунка на стария Созопол, както и всички сведения за нея, дължим на Георги Бакърджиев, който с публикацията си преди половин век със сигурност е допринесъл за по-доброто опознаване на ,,тъмните робски векове" на Балканите, предлагайки ни техен образ чрез един щрих от историята на европейското изкуство.

Ето как самият той оценява созополския пейзаж: ,,Това художествено произведение има голяма стойност и е документ от изключително значение за историята на Созопол. То представлява пейзаж от града от средата на 17 столетие – когато в него все още са запазени паметници от античността, от Първата и Втората българска държава. Верният и точен рисунък на фламандеца е обезсмъртил един изличаващ се феодален пейзаж."

Но кой е авторът на тази забележителна публикация? Дали ставаше дума за големия български художник керамик Георги Бакърджиев, на когото преди време показахме голяма керамична изложба в Националната художествена галерия, или за друг пишещ събрат?

Въпреки добре познатата връзка на керамика Георги Бакърджиев с Франция, където живее и твори от 1918 до 1939 г., не бях сигурна дали той е направил публикацията. Затова се свързах с неговата дъщеря – Оля Бакърджиева. Не само се оказа, че статията е негова, но и в добре подредения семеен архив дъщерята откри негатива на въпросната рисунка, а нейният разказ доосветли историята за намирането и публикуването й.

През 1939 г. Бакърджиев се завръща в България с ореола на известен във френските културни среди художник керамик, чийто път е белязан с участия и награди в престижни европейски изложби на декоративно изкуство. Продължава да работи керамика, като между началото на 40-те и края на 60-те години показва няколко извънредно успешни самостоятелни изложби на съдова керамика и малка пластика.

Несъмненият му артистичен престиж тук – независимо от променените обществено-политически условия и запазването на френските контакти, му позволяват не само да изпълнява ,,задочни" поръчки за отделни меценати от Европа, но да бъде и сред редките случаи на разрешени пътувания до Франция. Едно тях е през 1962 г. Именно тогава той прави връзка със Шарл Стърлинг, който му дава фотокопие на рисунката от своя архив.

Благодарение на това опазено взаимодействие отпреди половин век, днес Созопол отново застава пред нас със своя суров средновековен облик, разкрит в една холандска графика от XVII век. Показаното изображение на пощенската картичка е само началото на едно ново търсене на холандския оригинал и това е една от целите на проекта в следващите години.

https://www.desant.net/show-news/58974
#3
Listen To Your Heart (Roxette); Cover by Beatrice Florea

#4
Многовековната крепост Калето и тайната легенда за нея

Крепостта Калето датира от времето, когато Римската империя нахлува в нашите земи. Крепостта е изградена с цел защита на важен търговски път, но самата местност е населявана много преди това още в дълбока древност. Намерени са находки от кремък, които ни подсказват, че тук са се заселили хора, които са започнали да водят уседнал начин на живот и да се занимават с производство на кожа, обработка и производство на керамика. Крепостта е реставрирана преди около 10 години по европейски проект. Оттогава тя е туристическа атракция на град Мездра.



Това разказа пред БГНЕС Венелин Нинов, студент по история в Софийски университет ,,Свети Климент Охридски" и екскурзовод на Крепост Калето в Мездра.

Нинов сподели и легендата, която се носи за крепостта и която местните знаят, но може би тя е непозната за останалите българи. "Легендата се отнася за времето, когато България е била под Османско владичество. Крепостта по принцип е спряна да се използва точно по това време. Тогава, когато османците са дошли в територията на нашите земи, те са задължили един от гражданите на местността да събира данъци от своите съграждани. Той обаче отказал. Вследствие османците пленили неговата съпруга. Българинът не бил доволен от това. Смята се, че под крепостта има подземна пещерна галерия.



Именно там се промъкнал и той. Намерил подводен тунел и влязъл в галерията. Една нощ, когато турците отишли да пият вода, видели, че долу свети нещо, а всъщност българина хвърлил няколко жълтици в кофата, която те дърпали, за да пият вода. Турците обаче си помислили, че долу има злато от римляните, които населявали крепостта преди години, и спуснали един от тях, за да видят дали там наистина има злато. Българинът причаквал долу турчина и го убил. После дръпнал въженцето на кофата, от която вземали вода, турците издърпали въжето, но видели, че техният приятел е умрял, и се уплашили. Решили, че Аллах ги наказва за постъпката им с жената на българина и затова че са дошли в тези земи. И от тогава те напуснали и се смята, че от този период в района няма тяхно присъствие", разказа Нинов.

Той добави, че е открита много интересна и значима находка.


Многовековната крепост Калето и тайната легенда за нея

"Най-значимата ни находка е светилището на Тура, което няма аналог в Европа. Тура е предшественика на бика. Горе на крепостта са намерени два черепа на това животно. Смята се, че са пренесени в жертвоприношение към езическите богове. Находката датира от каменно-медната епоха и тя е много значима. В момента тя се съхранява в музея във Враца и който желае може да я види там", каза той.

Още една от важна находка от Римската епоха е откритата под основата на крепостната стена - бронзова отливка на орел. Това е едно от най - ранните изображения на тази птица - символ на Римската империя, изразяваща власт и сила.

Друга ценна находка е откритият бронзов ключ. Поради стратегическото значение на римската крепост археолозите допускат, че това е символичният Ключ към Северозапада.

Нинов каза, че имат и нещо и за по-малките посетители. Те имат възможност да стрелят с лък.



"Имаме няколко бали сено, на които сме закачили мишени. Малките деца могат да се порадват и научат как се стреля с лък и то безопасно.", каза той.

Нинов заяви, че крепостта има много посетители и винаги се радва на положителни отзиви.

"С ръка на сърцето мога да кажа, че идват туристи. Интересно им е. Имаме книга за оплаквания и похвали и доста често четем позитивни отзиви - красиво, приятно преживяване, ще дойдем отново", чете той.

На второ ниво на крепостта е разположена ново изградена амфитеатрална сцена с 84 седящи места и декоративна колонада. От няколко години всяко лято там се провеждат представления с костюми, като тази година посетителите на Мездра могат да станат част от това вълшебно изживяване през месец септември./БГНЕС

https://bgnes.bg/news/mnogovekovnata-krepost-kaleto-i-tainata-legenda-za-nea/
#5
Разкрива се блясъкът на античния и средновековен град Мисионис край Търговище


Новите разкрития на Мисионис

Автор: Проф. Николай Овчаров

Част от сребърно огърлие за реликварий за свети мощи с образи на светци от XI-XII в. е първата уникална находка от тазгодишните разкопки

С огромното усилие на общините и археолозите 2022-а няма да бъде ,,нулева"


Както е известно, през 2022 г. правителството на четворната коалиция в лицето на министъра на културата Атанас Атанасов спря целевото държавно финансиране на няколко приоритетни обекти в България с огромно значение за развитие на културния туризъм. Става дума за римската провинциална столица Рациария край Видин, праисторическия култов център ,,Солниците" край Провадия; античния град Хераклея Синтика до Петрич, античния и средновековен град Мисионис край Търговище. и скалния град Перперикон в Източните Родопи.

Така тези археологически обекти в Северна и Южна България, които трябва да бъдат стожери в развитието на икономиката на своите райони, през тази година ще буренясват или ще се разкриват с малкото средства, отпуснати от съответните общини според техните възможности. С това на практика се зачерква самата идея за културно-исторически туризъм у нас. Защото, за да изградят такъв в съседни Турция и Гърция, тези държави наливат милиони и милиарди в разкриването и експонирането на огромни антични и средновековни градове като Атина, Ефес, Коринт, Мистра и др.

И все пак, с огромното усилие на общините и работещите на тези обекти археолози, година 2022 няма да бъде ,,нулева"! И с мъка отделените от оскъдните общинските бюджети средства за проучване на зарязаните от държавата изключително важни археологически обекти няма да отидат напразно! На Перперикон на бял свят вече се появява нов забележителен древен храм, чиито зидове са запазени почти до 3 м височина. Не остава назад и Мисионис, който с основание бе назован от журналистите ,,Северен Перперикон".

Името на прочутия в древността град научаваме от съчинението на арабския географ от XI в. Ал-Идриси, който пише за ,,значителния стар град Мисионис, извлича голям доход от търговията". И наистина археологическите проучвания показват, че на намиращия се на 7 км западно от Търговище хълм през V-VI век се развива един цветущ в икономическо отношение град, за което свидетелстват хилядите находки от монети, материали на бита и произведения на приложното изкуство. Досега са разкрити останките на запазените до 4-5 м крепостни стени, три църкви от базиликален тип, свидетелстващи за мощно християнско присъствие в тези времена, жилищни и обществени сгради от V до XIV век.

Несъмнено една от най-важните сгради е огромната трикорабна базилика до входа на крепостта. Вече е доказано, че от V-VI век нататък тя е била седалище на епископ, а край нея археолозите откриха изключително интересната епископска резиденция от същото време. Това е класически domus - разпространена форма на римските дворци още от античния период. Комплексът е с правоъгълен план и размери 20/15 м. В центъра има малък правоъгълен двор, покрит с каменни плочи, който е бил открит към небето, за да бъде осветявана вътрешността на ансамбъла. Около двора са разположени верижни помещения, покрити с керемиден покрив. Разпознати се останките на епископските апартаменти, трапезарията и вероятно - малък параклис за архиерея. В двореца се е влизало през двукрила врата, водеща към една от улиците на Мисионис. Без съмнение към епископския ансамбъл се отнася и великолепната кръщелня-баптистерий, намираща се в отделен архитектурен комплекс от запад.

Откритата раннохристиянска архитектура е в унисон с изказаната хипотеза, че по тези места в Североизточна България са проповядвали последователите на апостол Андрей Първозвани. Известно е, че тези земи още през I в. са покръстени именно от този следовател на Иисус Христос и брат на апостол Петър. Вероятно той е бил ученик на самия св. Йоан Кръстител. Живелият през III в. историк Иполит и по-късният византийски автор Епифаний Монах отбелязват, че при мисията си в Североизточна България апостол Андрей ръкоположил за епископ на Одесос (Варна) римлянина Амплий и той станал първи варненски християнски архиерей.

Апостол Андрей и днес е християнският покровител на земите на Североизточна България. Със сигурност това се отнася и за древния Мисионис, както и да наследилото го Търговище. Това заключение бе подкрепено безапелационно още в първите дни на тазгодишната археологическа кампания, започната със скромните, но дадени от сърце средства на община Търговище.

Сред откритите десетки находки веднага блесна уникален медалион с изображения на светци. След почистването от химиците-реставратори, от далечното минало пред нас изникна уникално произведение на средновековното византийско приложно изкуство.

Става дума за двустранен медальон от сребро с висока проба, като от двете страни са оформени прекрасни бюстове на светци. Внимателното наблюдение показва, че това са предводителят на Христовото воинство, Архангел Михаил, и светецът Спиридон – велик чудотворец и покровител на занаятчиите. Много е важно, че медальонът има сребърни халкички за окачване, а от двете страни са запазени също сребърни висулки – част от масивна сребърна верига-огърлие за окачване на врата.

Съществуващите аналогии показват, че без съмнение става дума за най-високо произведение на византийското приложно изкуство, изпълнено вероятно в ателиетата на столицата Константинопол. Всички стилови и иконографски белези насочват към периода XI-XII в. Отново тези паралели категорично свидетелстват, че някога на предната страна на сребърната верига-огърлие е висял сребърен позлатен масивен епископски кръст-реликварий (т. нар. енколпион). В него били съхранявани мощи на светци и частици от Светия кръст.

Днес самият енколпион не е запазен, но обликът му може да бъде възстановен въз основа на съществуващите примери. Откритият при разкопките сребърен медалион е представлявал декоративната закопчалка на веригата, на която върху гърдите на архиерея е висял кръстът-реликварий. Медалионът-закопчалка се е намирал точно на срещуположната страна – върху задната част на врата на свещеника. Аналогиите със съвременното богослужебно одеяние показват, че тази художествено изработена закопчалка е върху дрехата и е видна от богомолците по време на служението в храма.

А как е изглеждал самият енколпион може да се вид от намерения преди няколко години отново на Мисионис оловен кръст-реликварий с изображението на Христос, така почитания тук апостол Андрей Първозвани, и други светци. В този случай той е направен от олово, но след почистването металът блесна като сребро.

И още един забележителен факт! И двете страни на новооткрития сребърен медалион са изключително силно изтрити от досега си с епископските одежди. Това означава, че сребърният епископски енколпион е носен дълго време, може би столетия. А при това положение най-вероятно прекрасното произведение да е било използвано и през XIII в., когато Мисионис процъфтява като важен център на Второто българско царство на пътя между столицата Търновград и най-голямото пристанище Варна. Съвсем не е изключено тази епископска принадлежност да е била унищожена от османските завоеватели на града, които завладели го след тежка обсада в края на XIV в.

https://trud.bg/
#6
Готите в нашата история


Златен медальон на Теодорих Велики

Автор: Проф. Пламен Павлов

Римският град Никополис ад Иструм е едно от знаковите места, свързани с готския духовен водач епископ Улфила

Според някои изследователи готите са ,,четвъртия елемент" в етногенезиса на българския народ


Земите на България са една от класическите зони за "среща на цивилизациите" от най-дълбока древност. Един от интересните и все още слабо известни примери за такива контакти е свързан с древните германски народи, на първо място с готите – ранните скандинавци, изиграли грандиозна историческа роля в Европа през ранното Средновековие.

Мигрирали от Скандинавския полуостров през Източна Германия към земите на днешна Украйна, през ІІ-ІІІ в. готите стават водещата сила в района на Северното Черноморие. Геополитическото им положение създава условия за тесни контакти с Римската, след 395 г. с Източната империя / Византия. През 238 г. е се стига до първия мащабен сблъсък с римската армия на юг от Дунав, а през 251 г. готи и карпи, друг ранен германски народ, разбиват римския император Деций при Абритус (дн. Разград) – една от емблематичните и дълго помнени военни катастрофи в римската, а защо не и в световната история!

Като един от активните елементи в т.нар. "Велико преселение на народите", готите имат мащабно участие в процесите, довели до залеза на Рим и  "раждането" на средновековна Европа – историческата реалност, която в общи линии създава съвременната етнокултурна ,,физиономия" на нашия континент. От тази епоха са първите контакти на готите с българи и славяни, както и с античното, най-вече тракийско население в Добруджа, Мизия, Тракия и Македония.

През ІV в. готите са представени от две големи племенни обединения – източни (ост) и западни (вест) готи. Уви, именно този древен народ понася главния удар от страна на хуните, което води до неговата масова миграция на запад и югозапад. През втората половина на ІІІ в. готите се заселват в опразнената от римските гарнизони провинция Дакия в днешна Румъния. Най-ярка е фигурата на вест-готския крал Фритигерн (330-380 г.), който през 332 г. става федерат  (съюзник) на Римската империя. Именно той покръства своя народ, приемайки християнството в неговата особено силна през ІV в. арианска форма.

През 376 г., търсейки спасение от хуните, вест-готите масово се заселват в Мизия със съгласието на източно-римските власти. Уви, имперската бюрокрация не спазва поетите ангажименти за снабдяване на заселниците с припаси, от друга страна, ги натоварва с тежки данъци. Още през следващата 377 г. свободолюбивите и войнствени готи вдигат бунт и нахлуват в Източна Тракия. На 9 август 378 г. те разгромяват император Валент край Адрианопол (Одрин), най-вероятно в района на дн. Ивайловград.  Тази военна катастрофата и гибелта на Валент са широко коментирани, а следващият загинал във война император е Никифор I Геник, победен от кан Крум през 811 г. след близо шестстотин години...

През 382 г. император Теодосий  І (379-395) изтласква готите в Мизия и урежда отношенията с тях. ,,Пришълците" постъпват масово във византийската армия. От една страна, "варваризацията" засилва военната мощ на империята, от друга обаче, доминиращото положение на готите, вкл. в офицерския състав, създава сериозни проблеми.  Опасност за вътрешната стабилност създава бунтът на военачалника Гайна, довел до силни антиготски настроения в началото на V в. Така или иначе, "готската партия" във византийската столица е значим политически фактор през втората половина на V в.

Особено опасен за Византия е конфликтът с вест-готския крал Аларих (ок. 370-410), роден на о-в Певки в Дунавската делта (център на бъдещия ,,Онгъл" на Аспарух!), който нанася серия тежки поражения на византийската армия. В началото на V в. ромейското правителство насочва Аларих с хората му към Италия. Въпреки че през 410 г. вест-готите превземат Рим, те не остават в Италия, а създават свое кралство в Испания. Съвременник на събитията е прочутият епископ Улфила / Вулфила (311-383), който начело на група готи християни се заселва при Никополис ад Иструм (дн. Никюп, до Велико Търново) в средата на ІV в. Според историка Филосторгий, "... тази маса от бежанци императорът настани в Мизия, а самия Вулфила толкова високо ценеше, че когато говореше за него, често го наричаше днешния Мойсей..." Готският ,,апостол" и "полугрък" (прозвище, с което след векове е отличен цар Симеон Велики!) създава азбука, превежда Евангелието и части от Библията на старогерманския език на готите. За целта ползва богатата градска библиотека на Никополис. Независимо че се числи към арианския лагер, Улфила се ползва с авторитет и участва във Втория Вселенски събор в Константинопол (381 г.). През последните години личността и делото на "апостола на готите" буди все по-силен интерес и в България. Напълно в реда на нещата се търсят паралели между него и Светите братя Кирил и Методий, както и с плисковско-преславските книжовници, създали българската азбука – кирилицата. В крайна сметка, Никополис ад Иструм е едно от емблематичните места, свързани с ,,раждането" на съвременна Европа.

През V в. готското присъствие по нашите земи е свързано с миграцията на ост-готите, започнала сред разпадането на "степната империя" на  Атила. В Мизия се установява многохилядната общност на Теодорих Страбон, чийто център е  Нове до Свищов. През 473 г. император Лъв І Бес (буквално ,,Тракиец") признава Теодорих Страбон за "крал на всички готи". В Панония и част от Западните Балкани се заселват готите на Теодорих Амал (бъдещият Теодорих Велики). Император Зенон успява да противопостави двамата Теодориховци. През 481 г. Амал побеждава, но през 489 г. се преселва заедно с народа си в Италия, където създава мощното Остготско кралство. В едно похвално слово на епископ Енодий, посветено на Теодорих, българите, тогава съюзници на Византия, са наречени ,,... народ, който никога не е побеждаван..."

 Каква е съдбата на готите  в днешна Северна България през следващите векове? Както свидетелства историкът Йорданес, доведените от Улфила т.нар. "малки готи" (част от вест-готите) не напускат новата си родина. През VІ в. те живеят около Никополис ад Иструм и подножията на Хемус (Стара планина), препитавайки се главно със скотовъдство. Готско население остава и в други райони Съществуват сведения и археологически находки, които позволяват да се допусне, че ариани (готи) в България е имало и през ІХ в. – така твърди Валафрид Страбон, работил в двора на германския император Людовик Благочестиви (814-840). И надали е случайно, че едно от първите преводни съчинения на старобългарската литература е "Слова против арианите" на Атанасий Александрийски.

Кои са местата и археологическите обекти, свързани с готите в България? Вече стана дума за Никополис ад Иструм, чийто наследник е Велико Търново. Много важен готски център е римският град  Нове, "столицата" на Теодорих Страбон, където е факт етническата симбиоза между готи и траки. С присъствието на готите е свързана и Силистра (римският Дуросторум), чийто епископ в началото на V в. е Авксентий, ученик и биограф на Улфила. Готското наследство е обект на проучвания  при Хан Крум, Шуменско, Садовец, Плевенско, и на редица други места. Сериозни са следите от готско присъствие и в Македония, а Теодахат (534-536), ,,де факто" последният крал на ост-готите в Италия, е роден през 480 г. в Таурезиум до Скопие. В същото селище две години по-късно се ражда император Юстиниан I Велики (527-565), по произход от общността на романизираните траки, който слага край на могъщото готско кралство в Италия.

Темата за готите е своеобразно свързващо звено на нашата история с онази на Норвегия, Швеция и Германия, както и с Италия, Испания и други страни. През последните години у нас се факт редица изследвания, дело на изследователи като проф. Румен Иванов, доц. Павлина Владкова, д-р Росен Милев (организатор на няколко конференции по темата) и др. Нещо повече, натрупаха се аргументи, че готите (заедно с древните българи, славини и траки) са ,,четвъртия елемент" в етногенезиса на нашия народ. И това не е научна ,,провокация", а теория, която си струва да бъде дискутирана, доразработвана и осмислена.

https://trud.bg/
#7
Едни от най-опасните: "Палестински ислямски джихад"


"Палестински ислямски джихад" често е оставал в сянката на радикалната Хамас, но израелски служители по сигурността я определят като една от най-опасните палестински въоръжени групировки. Предполага се, че именно тяхна е била една погрешно насочена ракета, избухнала в Газа, където предизвика смъртта на редица палестинци, включително и на няколко малки деца. Тази организация, също като Хамас, е обявена за терористична от САЩ, Израел и Европейския съюз. В миналото "Палестински ислямски джихад" (ПИД) често e оставал незабелязан на фона на далеч по-многочислената групировка Хамас, която управлява в Газа, след като спечели изборите през 2007 година.

За какво се бори "Палестински ислямски джихад"?

Основана в началото на 80-те години на ХХ век от група млади палестинци, завършили образованието си в Египет, главната цел на организацията "Палестински ислямски джихад" е унищожаването на държавата Израел и установяването на независима палестинска държава. Групировката има влияние в окупирания от Израел Западен бряг и е втората по значимост войнствена групировка в Газа след Хамас. Двете групи понякога работят заедно и провеждат съвместни операции срещу общия си враг, но нерядко отношенията им са напрегнати. За "Палестински ислямски джихад" най-важната цел е военният конфликт с Израел. Групировката остро критикува палестинските власти, които правят отстъпки пред Израел, и осъжда всякакви политически преговори с Тел Авив. Тя отказва да се включи в официални политически формирования, освен в някои студентски организации. Не участва и в избори, освен в гласувания в университетите. Въпреки своята малочисленост, "Палестински ислямски джихад" постоянно увеличава влиянието си от 2014 г. насам. Точно оттогава насам Хамас става все по-слаб и изолиран – в резултат на 10-дневната кървава война с Израел и засилените репресии срещу негови членове в Египет. Израелски официални лица смятат ПИД за една от най-опасните и радикални палестински въоръжени групировки. Те твърдят, че организацията разполага с огромни количества малки и евтини оръжия, укрити из различни населени места на Западния бряг и Газа, както и с военни бази и арсенали в Сирия.

Връзки с Иран

Сунитската ислямистка групировка "Палестински ислямски джихад" има връзки с движението на "Мюсюлманските братя" в Египет, а според някои източници - и с египетското разузнаване. Но по-ключово е приятелството на групировката с Иран, който ѝ осигурява финансиране и оръжия. Твърди се, че иранските сили са обучили военното крило на "Палестински ислямски джихад" - бригадите "Ал Кудс" - да си произвеждат оръжия сами. Въпреки това - подобно на Хамас - "Палестински ислямски джихад" понякога се оказва в противоречие с иранските си покровители и по други регионални въпроси, като например войната в Йемен. Лидерите на групировката не осъждат въздушните удари на Саудитска Арабия в страната.

Ответна реакция за убити командири

По време на последния въоръжен сблъсък с Израел, "Палестински ислямски джихад" загуби някои от лидерите си, които загинаха при ракетен обстрел. Един от тях е високопоставеният командир на ,,Ал Кудс" Тайсир ал Джабари, който според израелските медии е контролирал изстрелването на ракети и противотанкови ракети по границите на ивицата Газа. До убийството му се стигна, след като по-рано тази седмица израелските сили отново арестуваха Басам ал-Саади - известен член на "Ал Кудс", прекарал години в израелски затвори заради ролята си в планирането и провеждането на военни операции срещу Израел. Именно неговият арест даде началото на конфликта, като израелските въоръжени сили заявиха, че са започнали превантивни въздушни удари, за да спрат действията на "Палестински ислямски джихад" срещу тях. Халед Мансур е друг високопоставен командир на "Ал Кудс", който е убит в района на Газа. Израелската армия твърди, че той стои зад нападението, при което през 2010 г. бяха убити двама израелски войници. Обвиняват го и за участие в други нападения.

https://www.actualno.com/asia/edni-ot-naj-opasnite-palestinski-isljamski-djihad-news_1796870.html
#8
  :porc:  :taz:

#9
avatar_Hatshepsut
Култура и изкуство / Re: In Memoriam
Last post by Hatshepsut - Yesterday at 19:01:45
Почина поетесата Екатерина Йосифова


Почина голямата българска поетеса Екатерина Йосифова. Тъжната вест съобщиха членове на семейството й.

Тя е родена на 4 юни 1941 г. в град  Кюстендил. Има издадени 14 книги със стихове и две книги за деца. Стихотворения на Екатерина Йосифова са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Унгария, Франция, Нидерландия, Хърватия, Турция  и др.

Поетесата има и много спечелени награди за поезия:  Три пъти е получавала Годишните награди за поезия на Съюза на българските писатели - за книгите "Къща в полето", "Подозрения" и "Ненужно поведение"; Награда на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината за "Малко стихотворения"; Два пъти е удостоявана с наградата "Иван Николов" - за цялостно творчество и за стихосбирката ,,Тази змия"; Награда "Хр. Г. Данов" на Министерството на културата за художествена литература за стихосбирката "Нагоре Надолу"; Наградата за поезия ,,Николай Кънчев"; Наградата ,,Орфеев венец" за съвременна поезия.

https://nova.bg/


Миг преди тръгване

Не е ново начало -
бедно зимно разсъмване,
мокросиня чакалня -
и начало на нещо:
влак за дълго пътуване,
рейс за мойто пътуване,
дъвчат схванати челюсти
кифли лунно студени и бели.
Откогато се помня,
дебнех първия тласък
и веднага след него оня миг на очакване
и начало на нещо
(бях тринайсетгодишна, в една глупава вила
                  на брега на морето
         от самотност измислих:
"Всичко несбъднато плува в далечни морета".
Колко е бързо - бях още малка,
сега пък ми са малки децата.
Това не станах,
онова също не станах,
вече на пръсти броя нещата,
които още мога да почна).
"Всичко несбъднато плува в далечни морета" -
много весела песничка на различни мелодии -
и за салове, и за слънчеви кораби.
Сутрин тръгване,
вечер тръгване
със багажа от книги
и със умората
- как проспах в минзухарите сини
седем дни - преди седем години
(а сега зад стъклата премръзнали
се върти залоеното слънце).
Късо, късо пътуване
и начало на нещо.
#10
Себесъхранение

Жената с червената фиба в косите
живее в сърцето на някакво малко градче.
Тя има момичешко име, букет маргарити
и стих със един недовършен куплет.

Понякога взема лъчи от Луната
и с тях си закърпва тъгата по някакъв мъж.
И идват солени и хладни утрата,
в които животът е с ритъм на дъжд.

Пропуска случайните срещи със хора.
Какво да си кажат... Наистина няма какво.
Тя сяда на малката пейка във двора
и търси у себе си синоним на любов.