Археологически находки отъ Турция и Близкия Изтокъ

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

В Турция откриха "портите на ада"

Археолози откриха светилището на Плутон – господаря на подземното царство

Античен религиозен комплекс с вратата към подземния свят, сравним по важност с Делфийския оракул, е открит недалеч от Хиераполис – Памуккале, обект от световното наследство на ЮНЕСКО и известен курорт в Турция.

Италиански археолози смятат, че и преди две хиляди години това място се ползвало с голяма популярност не само сред античните туристи, пише "МегаВселена", позовавайки се на "Discovery News".

,,Изследвайки геотермалните източници в Памуккале открихме светилището на Плутон – господаря на подземното царство", казва Франческо д'Андрия от университета в Саленто. Според тях, по-рано там е открита статуя, която погрешно е приета за статуя на Аполон. В действителност, това е статуя на Хадес (Плутон), бог на подземния свят. За това, че мястото е смятано за вход към царството на мъртвите, говорят също откритите надписи по колоните, споменавайки Плутон и Персефона.

Освен светилище религиозният комплекс включва басейн и пещера, която се смята, че е била вход към подземното царство. Вратата на Плутон е била считана за входна точка към царството на мъртвите. Древните описват това място като запълнена с токсичен въздух пещера, достатъчно голяма, за да може да мине през вратата й човек.

,,Пàрите толкова плътно изпълват пространството около пещерата, че закриват земята. Ако тук се пусне животно, то веднага умира – пише гръцкият историк и географ Страбон. – Аз пуснах вътре няколко врабчета и те загинаха пред очите ми."

,,Сблъскахме се със смъртоносното дихание на пещерата по време на разкопките. Няколко птици загинаха в момента, когато се озоваха прекалено близо до горещите изпарения. Очевидно става въпрос за въглероден диоксид", разказва Д'Андрия.

Учените смятат, че комплексът е бил място на поклонение, сравним с Делфийския оракул – пътниците, които спирали да пренощуват недалеч от пещерата, попадали под въздействието на отровните изпарения и виждали халюцинации, които смятали за пророчества. Но приближаването до самата пещера било позволено само на жреците.

,,Каменните редици са разположени над пещерата срещу светилището на Плутон така, че пещерата се е оказвала скрита за пряко наблюдение – обяснява Д'Андрия. – Зрителят е можел да види религиозни ритуали – например принасяне на бик в жертва на Плутон."

Смята се, че религиозният комплекс е съществувал до IV век от н.е. и е бил унищожен от християните.

Земетресенията са допринесли не само светилището, но и целият Хиераполис да се превърнат в руини. Сега археолозите правят 3D реконструкция на древния комплекс.

Източници:

- https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/129274
- http://www.monitor.bg/article?id=379382
- http://www.factor-news.net/index_.php?cm=8&id=31534

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Откриха храм, 7 000 г. по-стар от Стоунхендж:

Храмов комплекс, два пъти по-стар от всички подобни съоръжения на планетата, откри в Турция германския археолог Клаус Шмит, съобщи в. "Гардиън".
"Това място е свръхнова звезда - споделя Шмит, застанал под едно самотно дърво на върха на хълм, който е на 55 км северно от границата между Турция и Сирия. - В първата минута след като го видях за пръв път, разбрах, че имам две възможности: да си тръгна без да казвам нищо или да работя на тези разкопки до края на живота си".

Зад комплекса са първите гънки на Анадолското плато. Пред него на стотици километра се простира Месопотамската равнина, подобна на море с цвета на прах. Право напред са каменните кръгове на Гьобекли тепе, скрити под склона на хълма.
"В сравнение със Стоунхендж те не поразяват с размера си. Нито една от разкопаните окръжности (засега само четири от общо 20) не са с по-голям диаметър от 30 м. Два 5-метрови стълба с Т-образна форма се издигат най-малко на 1 метър над останалите. Находките обаче са уникални с издяланите върху тях релефи на глигани, лисици, лъвове, птици, змии и скорпиони и с възрастта си. Камъните са издялани около 9500 години преди Христа. Те са 5500 години по-стари от първите градове на Месопотамия и 7000 години по-стари от Стоунхендж. Хората, които са ги издигнали, дори не са имали глинени съдове и не са отглеждали пшеница. Живели са в селища, но са били ловци, а не земеделци. До неотдавна археолозите смятаха, че само развити общества с йерархична структура са можели да издигат такива монументални съоръжения и че те са се появили едва с възникването на земеделието", каза професорът по антропология Иън Ходър от Станфордския университет, който от 1993 г. ръководи разкопките в Чатал-хоюк, най-известния обект от неолита в Турция.

Според Ходър находката край Гьобекли тепе променя всички досегашни представи, защото е сложно съоръжение и се отнася към епохата преди зараждането на земеделието. Само този факт нарежда обекта сред най-важните археологически находки за дълъг период от време.
В резултат на 10-годишните разкопки засега е разкрита само част от обекта, но предназначението му за неговите строители остава неясно. Някои учени предполагат, че това място е било център за ритуали на плодородието, като двата по-високи камъка в центъра на всеки кръг символизират мъж и жена.

Туристическа агенция в близкия град Урфа представя обекта в рекламните си брошури като "Адам и Ева в Райската градина". Шмит не вярва в тази теория. Според него Гьобекли тепе може да е последният разцвет на полуномадско общество, което съвсем скоро е щяло да бъде унищожено от идващата епоха на земеделието.

Археологът изтъква, че обектът е много добре запазен, защото строителите му малко след това са го погребали под тонове пръст, сякаш техният богат на животни свят е загубил всякакво значение. От обекта обаче отсъстват символите на плодородие, намирани на други разкопки от неолита.

Стълбовете във формата на буквата Т, които явно са получовешки, са безполови. Шмит предполага, че камъните са най-ранните изображения на богове. "Те нямат очи, усти и лица, но имат ръце и длани. Те са творци".

Близо до намерените камъни няма следи от човешки жилища или гробища. Шмит предполага, че на върха на хълма е имало светилище, където са идвали да се кланят хора от места, отдалечени на стотина мили.

http://www.numizma.com/magazine/2014/05/27/rsrsersr-sserr-7-000-r-rr-ssrse-rs-ssrsfrsrurrr/

[Hatshepsut]

Най-древният храм бил посветен на най-ярката звезда Сириус

Най-древният храмов комплекс в света – Гьобекли тепе в Южна Турция, вероятно е построен за поклонение на най-ярката звезда в небето – Сириус.

Храмът е на повече от 11 000 години и се е появил в епохата на ранния неолит, когато човекът едва е започвал да се занимава със селско стопанство и да води уседнал начин на живот. По неизвестни причини потомците на древните архитекти са засипали с пясък тайнствените храмове преди повече от 8000 години.

Комплексът се състои от повече от 20 участъка. Всеки представлява пръстен от огромни Т-образни каменни стълбове, част от които са украсени с резба, изобразяваща свирепи животни. Два успоредни един на друг мегалита се издигат в центъра на всеки пръстен.

Гьобекли тепе е открит в средата на миналия век, но разкопките тук се водят от 90-те години на ХХ век, когато изследователите са стигнали до тежките, изградени от камък стени с мистични рисунки.

Отчитайки възрастта и монументалността на храмовия комплекс, специалистите гадаят пред кого ли са се прекланяли неговите строители.

Джулио Мали от Миланския технически университет, специалист по археоастрономия, смята, че предмет на поклонение е била звездата Сириус в съзвездието Голямо куче, известна още като "Кучешката звезда".

Проф. Мали разказва, че тази звезда за първи път се е появила на небето преди около 11 300 години. По яркост на нощното небе тя заема четвърто място след Луната, Венера и Юпитер, затова появата на Сириус вероятно е направила силно впечатление на древните хора.

"Сириус се вижда толкова добре, че неговият изгрев и залез са били поставени в основата на древноегипетския календар – пояснява Мали. – На ширината на Гьобекли тепе Сириус се е намирал под линията на хоризонта до около 9399 г. пр.н.е., а след това неочаквано се е появил в полезрението, правейки силно впечатление на древните хора. Вероятно храмът е бил създаден, за да следи "раждането" на звездата – смята Мали. – Лесно е да си представим, че появата на нов обект в небето е вдъхнала живот на нова религия."

С компютърно моделиране ученият определил движението на Сириус от момента на неговата поява на небосклона, а след това съпоставил получените данни с географските координати на Гьобекли тепе. Оказало се, че ако се прокара въображаема линия между звездата и централните колони, то Сириус ще се намира на хоризонта.

Продължаващите разкопки ще потвърдят или опровергаят хипотезата на проф. Мали. Освен от въпроса на кого е бил посветен храмовият комплекс, ученият се интересува и от отсъствието около Гьобекли тепе на всякакви признаци за селско стопанство. Прието е да се смята, че човекът от неолита е започнал да обработва земята и да отглежда добитък, а чак след това – да строи култови съоръжения.

Резултатите от изследването на учените са публикувани в arXiv.org.

Други изследователи смятат, че храмът е бил създаден в чест на идващите от Сириус богове.

Сириус като "жилище" на богове фигурира в митовете и легендите на африканското племе догони. Според техните предания те се спуснали от небето и ги научили на занаяти и изкуства, предали им обширни знания за устройството на околния свят, а след това се върнали "вкъщи".

Древните египтяни също знаели за Сириус.

Съзвездието Орион е отъждествявано от древните египтяни с Озирис – бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. А Сириус, разположен под съзвездието Орион, бил отъждествяван с Изида, съпруга и сестра на Озирис, майка на Хор – богиня на любовта, майчинството и плодородието.

Древната религия на египтяните и египетският сотически календар се базирали на хелиакалния изгрев на Сириус. На 23 юли Сириус изгрява минута преди изгрева на Слънцето, появявайки се като ярка червена звезда. В този момент Сириус, Слънцето и Земята се оказват на една линия. Това се нарича слънчев изгрев на Сириус. Египетските пирамиди, Сфинксът и повечето египетски храмове са разположени в съответствие с тази посока.

Изгревът на Сириус след 70 дни отсъствие на небосвода съвпадал с ежегодния разлив на Нил, който започвал по времето на лятното слънцестоене. В древноегипетския календар началото на Новата година се падало на хелиакалния изгрев на Сириус.

С други думи, египтяните смятали, че съзвездието Орион и звездата Сириус са небесната обител на Изида и Озирис, богове, отдавна ходили по Земята и създали египетското царство и неговите жители, от които произлезли всички хора на Земята.

След като Озирис и Изида напуснали Земята, всеки египетски фараон се надявал, че след смъртта му душата му ще се възнесе в небесното жилище на тези велики богове.

http://inews.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Откриха антична глава на богинята Афродита

Група археолози, работещи в Турция, са открили глава в естествени размери, която изобразява богинята Афродита, съобщава сп. "Обекти", позовавайки се на Live Science. Мраморната глава е лежала погребана под почвата в продължение на стотици години и богинята на любовта и красотата е пострадала - по лицето и носа й има няколко отчупени парченца. Въпреки това главата е доста запазена и учените считат, че ще може да даде повече информация за обхвата на римското присъствие по тези земи и културното влияние на империята. Археолозите са направили своето откритие докато работели на разкопки край Антиохия ад Крагум (Антиохия на скалите) на крайбрежието на Средиземно море. Те считат, че регионът, който се отличава с множество закътани заливчета и пещери, е бил истински рай за сицилианските пирати - същите морски разбойници, които са отвлекли и държали за откуп Юлий Цезар около 74 г. пр. н.е.

https://www.novini.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Голяма отломка от коринтска колона открита в Турция

Археолози от университета "Ататюрк" в Турция намериха отлично запазен капител от коринтска колона с тегло близо 20 тона, диаметър 1,9 м и височина 2,5 метра, съобщи телеканалът "Ал Арабия".

 На находката те попаднали недалеч от храма на Адриан (построен през 138 г.), в западната част на страната. Според учените това е най—масивният капител в сравнение с откритите досега. По размери той превъзхожда намерените в храма на Юпитер в ливанския град Баалбек.

https://www.vesti.bg/novini/goliama-otlomka-ot-korintska-kolona-otkrita-v-turciia-5995356


Справка: Коринтски стил
 

Коринтският стил, или коринтски ордер, (по името на гръцкия град Коринт, Κόρινθος на гръцки) е един от трите класически стила на гръцката и римската архитектура.



Стилът се характеризира със стесняваща се в диаметър колона към върха и богато украсен капител с акантови листа (растението Acanthus Синя шапка) и спираловидни орнаменти.

Макар и гръцки по произход, този стил не е използван толкова често в Древна Гърция, колкото другите два - йонийският и дорийският.

Витрувий разказва, че коринтският стил бил измислен от Калимах, вдъхновен от гледката на кошница с дарове на гроба на младо момиче. В кошницата били нейните любими играчки, покрити с правоъгълно парче, за да ги пази от времето. Около кошницата било поникнало растението Синя шапка, което се било вплело в нея.

Коринтският капител може да се възприеме и като продължение на йонийския. Волутите (извити орнаменти в ъглите), които заемат основно място в йонииския капител са се смалили в коринтския, но стоят на старите си места. От всеки основен волут, тръгват два малки, които се срещат в средата на колоната. Листата могат да бъдат както схематични, сурови и недодялани, така и екстравагантно оформени и подрязани или съвсем естествени, натуралистични.

В Късната Античност и Византийско време, листата изглеждали като духнати от вятър, вятъра на Вярата. Капителът на коринтската колона ляга направо върху ствола. Каналите по колоната са 24, а височината на колоната е девет пъти диаметъра й. Коринтската колона прилича на Йонийската, но често е по-тънка. Абакът (непосредствено лежащата над капитела на колоната част) може да бъде украсен в ъглите със спирали, за да продължи ефекта от капитела и понякога има розетка в средата на всяка от четирите си страни. Тази розетка се развива в християнско време като кръст, в кръг, понякога с инициалите на Спасителя.

Почти винаги коринтската колона има канали (жлебове по дължина на колоната), ако ли не, си струва да се разгадае причината, поради която няма (понякога просто не са достигнали средства). Понякога каналите, които сами по себе си са украса, биват украсени. По дължината си каналите могат да бъдат набраздени от тънки ивици. Във Франция, тези тънки ивици завършват със загатнати цветове на лилия или камбанки. Така коринтския стил се откроява като пищен и празничен, вариативен и удобен за комбиниране с други стилове.



Над абака, коринтският стил, ползва архитрав (дълъг хоризонтален ред, оформен от носещи греди), разделен на две или три части. Понякога тези части са еднакви, друг път влизат в особено съотношение на пропорциите си. Над архитрава е мястото на фриза.

[Hatshepsut]

Гьобекли Тепе - пъпът на Земята

Всяка древна цивилизация считала мястото, от което възниква, за своеобразен център на света. Често в този сакрален център има поставан камък, остатък от много по-древен култ и почитание към природата. Това е мястото, където се ражда началото.
 
Гьобекли Тепе (тур. Göbekli Tepe — «Кореместия хълм») е храмов комплекс, разположен на 15 километра североизточно от град Шанлъурфа (предишно име Урфа,  древната Едеса), в южна Турция. Според учените на това място се е издигал внушителен храм, към който са се стичали поклонници от цяла Месопотамия, Ефрат, Кападокия, района на езерото Ван, днешните територии на Иран и Ирак. Възрастта му е поне на 12 000 години,  не по-малко от IX хилядолетие преди новата ера.
 
Гьобекли Тепе е култов център обединявал  в религиозно и социално отношение населението на обширен регион. Светилището привличало малки номадски групи, разпръснати из Югоизточна Анадола. Те са се стичали тук няколко пъти годишно, за да честват празници, ловни ритуали свързани с култа към предците, придружени с жертвоприношения на животни. Вероятно на това място са се срещали не само религиозни, но и търговски маршрути на древното население на региона, смятат археолозите.

Как е възможно общество от ловци внезапно да се трансформира в строители и архитекти?
 
Мистерия е как с примитивните каменни инструменти, намерени на обекта, хората са успели да издялат, пренесат и украсят огромните блокове, които изграждат светилището. Според някои учени храмовете са възникнали преди уседналия начин на живот и точно свещени места като Гьобекли тепе са накарали хората да създадат първите градове и да започнат да се занимават със земеделие.
 
Клаус Шмид
 
Всичко започва през октомври 1994 г...
 
Археологът Клаус Шмид  (Klaus Schmidt,) е поканен да ръководи съвместен проект на филиала на Немския Археологически Институт в Истанбул и музея на град Шанлъурфа.
 
Пресата в Турция нарича местността "турският Стоунхендж". В действителност първата постройка в Гьобекли тепе е издигната някъде около 10 000 г. пр.н.е., изпреварвайки Стоунхендж с около 7 000 години. Мегалитите, на чиито рамене някога са стоели покриви, са високи около 2,74 м. Храмът се състои от около 20 кръгли подземни постройки, като засега само четири от тях са проучени. Всяка сграда е с диаметър от 10 до 30 метра и е украсена с масивни каменни колони и много рисунки и фигури.
 
При най-новите разкопки в местността, археолозите откриват статуя на човек и скулптори на глави на лешояд и на глиган. Учените смятат, че Гьобекли тепе е изграден на два етапа. Най-старите структури принадлежат към ранния пред-керамичен  неолитен период А, който завършил някъде около 9 000 г. пр.н.е. По-късните останки, които спадат към пред-керамичен неолитен период B, са от около 8 000 г. пр.н.е. и са доста по-изкусно изработени. Към по-ранните конструкции спадат Т-образните колони и скулптори на животни.
 
Шмид смята, че първите каменни кръгове са маркирали територия, на която са се намирали гробовете на знатни хора. Това му предположение го навежда и на следващата хипотеза - Т-образните стълбове са били изображения на човешки фигури като горната част на "Т-то" е наподобявала човешка глава в профил. Веднъж издигнати, те са изобразявали среща на "каменни хора".

Шмид има и една малко по-дръзка теория за Гьобекли тепе като за свещено място.
 
"Без съмнение Гьобекли тепе е библейският Еден. Той е Храмът на Рая. Именно в него се събирали хора да се молят за душите си. Постепенно ставали все по-многобройни и започнали да обработват дивите пасища. Преминали към земеделието, пресушили близките езера, изсекли горите, избили дивеча. Раят се превърнал в пустош. Защо са погребали светилището си? Може би това е вид самонаказание – жертвоприношение за разгневените богове, които ги прогонили от райските градини и ги обрекли на глад и смърт" – убеден е археологът Клаус Шмид.

http://www.burgasnews.com/

[Hatshepsut]

Подземният град Деринкую

Деринкую е най-старият подземен град на Мидийската империя, най-големият намерен и изчистен град в Кападокия. Бил е открит и частично изследван през 1963 г. Деринкую е град в пълния смисъл на думата. Заема площ от около 4 кв. км, влизайки под земята на дълбочина примерно 55 м. Изследователи считат, че градът може да има 20 етажа, но досега са изследвани само 8 от тях. Също изследователи и историци предполагат, че в Деринкую биха могли да живеят едновременно до 50 хиляди жители.

Според историците, създаването на подземния град е било започнато от хетите преди около 2000 години пр. Хр. С каква цел са започнали да го строят, досега си остава загадка. Първи християните са преустроили и са довели до съвършенство започнатото от хетите. За тях подземният град става надеждно скривалище от римляните, от нападките на различни племена, или от шайките разбойници, които са виждали в Кападокия вкусно парче за грабене.

В подземния град всичко, необходимо за един добър живот, е измислено до съвършенство. Жителите са построили 52 вентилационни шахти, даже на най-ниските нива се е дишало леко.

На горните първи и втори етаж са разположени църквите, местата за молитви и кръщенета, мисионерски училища, хамбари, складови помещения, кухни и жилищни помещения със спални, обори за добитъка и винени погреби. На третия и четвъртия етаж са оръжейните складове, храмове, работилници, различни производствени помещения. На осмия етаж има "зала за конференции", място за общ сбор на избраните от семейството и от общините представители. Тук са се събирали за жизненоважни проблеми и приемане на глобални решения.

 Деринкую има много подземни тайни изгода (600 и повече), които са с изход на повърхността от различни потайни места. Някои подземни тунели са имали невероятна дължина и са достигали десетки километри!

В Деринкую населението е водело активен живот до VIII в. След това векове наред градът е бил забравен и практически изгубен. Причините, поради които жителите са напуснали подземния град, не са изяснени.

Входът в подземния град Деринкую се намира в едноетажна сграда, намираща се на височина 1355 м над морското равнище, на 26 км южно от Невшехир.

Портата към града е огромен кръгъл плъзгащ се камък с механизъм!

http://bradva.bg/bg/article/article-12992#.U6-frFPBAht

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Археолозите откриха най-големия монолит в историята

Макар че територията на Ливан е заселена от човека от древни времена, циклопските храмове с високи арки и масивни колони – най-старите свидетели на древна архитектура – са били изградени едва през Античността.

За ливанския град Баалбек, или Хелиополис, е известно от IV в. пр.н.е., когато тук е пристигнал Александър Македонски.

Днес в Баалбек се водят активни археологически разкопки. Целта на един от проектите, ръководени от Факултета по ориенталистика на Немския археологически институт, е търсенето на информация за древни технологии за добив и транспортиране на мегалити.

Съдейки по съхранили се руини от периода на римското владичество, от 27 г. пр.н.е. до II в. от н.е., на територията на града е имало активно строителство на три големи и няколко малки храма. Съвременните изследователи са поразени от размаха на античните архитекти.

За светилището на Храма на Юпитер са използвани блокове с дължина над 19 метра. До наши дни се е съхранила само част от съоръженията, състояща се от шест колони и 27 гигантски блокове. Материалът за съоръжението е добиван в околностите на Хелиополис.

Наскоро откритият монолит с тегло приблизително 1650 тона е най-големият от известните  строителни блокове. Той достига 19,6 метра дължина, 6 метра ширина и 5,5 метра височина. Открит е частично закопан в непосредствена близост до още един гигант – блока Хаджар ал Хибла с тегло поне 1000 тона.

За учените остава загадка технологията на придвижване и поставяне на толкова огромни камъни. В бележка на експедицията се подчертава: ,,Тъй като той има относително гладка повърхност, блокът е можело да бъде преместван. Освен това върху камъка няма следи от опити той да бъде разрязан на части."

Варовиковата кариера се намира на половин километър от храмовия комплекс и част от монолитите, включително новооткритият, така и не са били доставени там. Според изследователите активното строителство на територията на Баалбек може да е било извършено дълго преди пристигането на Александър Македонски по тези земи.

https://megavselena.com/arheolozite-otkriha-nay-golemiya-monolit-v-istoriyata/


Храмът на Юпитер в Баалбек - графична реконструкция:

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Откриха изображение на неизвестно божество в Турция

Учени от университета в Мюнстер откриха в хода на разкопки в Югоизточна Турция барелеф от римската епоха с изображение на божество.

Специалистите засега се затрудняват да определят кой бог изобразява античната скулптура.

Археоложките работи се водят до турското градче Дюлюк. На това място учените вече са попадали на оръдия от епохата на неолита и на останки от култово съоръжение от железния век.

В античната епоха там се е намирал град Долихе, който през II–III век от н.е. е бил център на култа към Юпитер Долихен, божество, в което се съчетавали чертите на римския Юпитер и семитския Баал. Вероятно върху него са оказали влияние и вярванията на народите от Древна Анатолия и елементи от зороастризма.

Юпитер Долихен често е изобразяван върху бик, а негов атрибут е била двуострата брадва. Смятало се, че той повелява бури и че е дарил желязото на хората.

Благодарение на римските легионери култът към Юпитер Долихен се е разпространил далеч извън пределите на Мала Азия – негови светилища са съществували на териториите на съвременна Италия, Румъния, Унгария, Австрия и Германия.

В хода на сегашния сезон немските археолози изследвали построен на мястото на древния град Долихе средновековен сирийски манастир ,,Св. Соломон" (Мар Соломон), открит от учените през 2010 година. На една от манастирските стени е намерена издялана плоча с античен барелеф. Размерът му е метър и половина, горната му част е отчупена.

Брадатото божество е показано израстващо от листата на растение. То се опира с ръка на дълго стъбло. Отдолу са изобразени полумесец, цвете с осем венчелистчета и две звезди. Изобразен е и дълъг вълнообразен рог.

Някои черти на изображението (положението на ръцете, формата на брадата) сочат, че то е направено в началото на I хил. пр.н.е. ,,Това явно е бог, но в момента ни е трудно да кажем точно кой", казва археологът Михаел Бльомер.

https://megavselena.com/otkriha-izobrazhenie-na-neizvestno-bozhestvo/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Археолози откриха зехтин на 8000 години

Археолози откриха останки от зехтин на 8000 години по древни глинени съдове, намерени в Ципори, Долна Галилея, съобщи "Лайв сайънс".
Керамиката е намерена случайно при разкопки преди строежа на магистрала в Северен Израел. Изследвайки я за остатъци от нещо, съхранявано в нея, специалисти от Еврейския университет в Ерусалим извличат органична утайка.
Анализът показва, че керамиката е на 8000 години, от ранния халколит (медна епоха). За да засекат данните, учените са изследвали и едногодишни остатъци по съвременна керамика.
Резултатите показват силна химическа прилика между древните и съвременни проби.
Учените са изследвали общо 20 керамични съда, включително и два на 7800 години, в които се е запазил зехтин.
Резултатите подкрепят теорията, че хората са започнали да отглеждат маслини преди 6000 до 8000 години.
Това са първите доказателства, че в Израел са използвали зехтин толкова рано.

https://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubopitno/otkriha-zehtin-na-8000-godini-6029311

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Археолози откриха антична мозайка на 2000 г.

Наскоро във водите на турския язовир Биречик археолози откриха уникална антична мозайка на над 2 000 години съвсем случайно. Разкритието е направено в древния град Заугма, намиращ се на около 60 км от язовир Ататюрк, по течението на река Ефрат.

Възхитителните антични мозайки са пренесени и могат да бъдат видяни в мозаечния музей в Газиантеп Зеугма. Той е сред най-ценните културнизабележителности в Турция. В него се съхраняват визуални свидетелства за преобразяването на един древен елински град в гарнизонна база на легионите на Римската империя – потопения Зеугма. Там днес се намира градът Низип.

Според археолозите древният град Зеугма е единствен по рода си. Той се намира на най-важната геополитическа точка. Местоположението му позволява на съвременните изследователи да изучат из основи трансформациите, които са се случили преди повече от 2000 години по тези земи след завладяването им от Римската империя.

Новите открития в Зеугма са част от античното царство Комагена, който се намира на около 45 километра от Низип. Преди време Заугма привлече вниманието на международната общност на археолозите, когато се разкри, че до 30 % от площта му най-вероятно би могла да бъде залята с вода при достигането на максималния капацитет на водовместимостта на язовира на хидроелектрическата централа Биречик. Тя е чат от мащабния енергиен проект за милиарди долари в югоизточна Турция.

Поради това археолози от Турция, Франция, Великобритания и Италия се обединиха под най-амбициозната кампания за спасяване на археологически паметници в историята. Екип от 50 души и в момента продължават разкопките.

Те работят неуморно по екстракцията на откритите в руните на Зеугма мозайки и статуи. Частите, които ще да бъдат наводнени пък, ще бъдат покрити, за да може някой ден бъдещите поколения да ги изследват.

Основната задача, която стои пред археолозите сега, е да успеят да пренапишат историята на Зеугма от III век преди Новата ера до около X век след Новата ера. Чрез изучаването му може да се разбере много повече относно експанзията и администрацията на Римската империя, прекосяването на Ефрат и изобщо за ежедневния живот и бит в Месопотамия.

https://svetovnizagadki.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Подземен град на 5000 г. изскочи край Кападокия

Селището разполага с религиозни храмове, километри тунели и много изходи

Най-древният познат на науката подземен град беше открит близо до популярната туристическа област Кападокия. Селището, което е на около 5000 години, може да се окаже най-голямата археологическа находка на годината, въодушевени са историци.

Невероятното откритие било направено, след като в турския окръг Невшехир започнали строителни работи за издигане на комплекс от нови сгради до едноименната крепост.

Работниците обаче се натъкнали на ценните артефакти, заради което строежът бил временно спрян. По-късно, когато станало ясно какво се крие в земните недра, строежът бил забранен, а районът – обявен за защитена археологическа зона.

Смята се, че градът датира отпреди 5000 години. В подземията са открити най-малко 7 километра тунели, скрити религиозни храмове и тайни изходи за бягство. Тепърва обаче се очакват още интересни открития, които да дадат повече сведения за живота на хората, живели в подземния град.

По думите на кмета на Невшехир Хасан Юнвер другите подземни градове в района ,,не могат да се сравняват дори с кухнята на новооткрития град".

Това е повече от впечатляващо, като се има предвид, че в провинцията е открит град отпреди 2000 г., в който на поне 11 етажа под земята са живели 20 000 души.

Те са се движили по тунели с обща дължина няколко десетки километра и са разполагали с над 600 входа.

Според запознати обаче новооткритият град може да се окаже най-големият подземен град в света.

novinar bg

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Древна православна църква изплува от езеро в Турция след 1500 години

Останки на православна църква изплуваха от езеро в провинция Бурса

Изследователите и жителите на турския град Изник, някогашна Никея, в турската провинция Бурса, бяха изненадани от необичайна находка, когато под повърхността на езеро в района са се появили основите на някогашна византийска православна църква.

Това само потвърдило легендата за съществуването на голяма историческа църква, която датира още от четвърти век, и която е посветена на апостол Павел.

Основите на параклиса се появили два метра, на разстояние от около 22 метра от брега. Историческите данни сочат, че изграждането на тази църква е започнало от 313 година, а е приключила около 500 г. казва професор Мустафа Шахин от факултета по археология в университета Улудаг в Бурса.

Той посочва и че на мястото, на което ,,поникнали" основите на църквата би трябвало да лежат и основите на местния парламент от римския период, защото според историята точно до него е бил построен този православен храм, съобщава сайтът mkd-news.com.

Според историческите справки, църквата потънала в езерото през 704 година, вследствие на силно земетресение, за да се появи отново след 1500 години.

Историците в момента търсят начин, за проучване на древната православна църква и евентуалното й изваждане от водите на езерото. Той е ценна археологическа находка и е от голямо значение за изследването на раннохристиянската култура и нейното влияние в района, в миналото. Смята се, че това е една от първите православни църквив района. И с него същевременно се поставя началото на строителството на православни църкви в цяла Мала Азия.

В момента останките на древната църква в езерото са истинска атракция за посетителите и властите отчитат засилен интерес към района. Мнозина са желаещите да посетят езерото и да разгледат отблизо останките на храма.

Фактът, че руините се намират на тази дълбочина, позволява дори да бъдат заснети. Подобна атракция в България, в момента радва посетителите на язовира Копринка край Казанлък.

Малкоизвестен факт е, че под водите на язовира се намира древния град Севтополис. Но при слънчево време и спокойни води, рибари се кълнат, че са виждали руините на древния комплекс дори от повърхността.


İznik Gölü içindeki Bazilika ile İnciraltı Mevkii

http://www.razkritia.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Археолози откриха древен надпис с име, споменато в Библията

Археолози оповестиха, че върху керамичен съд са открили рядък древен надпис, включващ име, което се споменава в Библията, предаде Асошиейтед прес.

Надписът датира отпреди 3000 години. Името Ешбаал Бен Беда е изписано върху голяма керамична делва. Според Библията Ешбаал [1000-993 г.пр.Хр.] е син на цар Саул [1020-1000 г.пр.Хр.].

Археолозите поясниха, че делвата е била собственост на мъж, който също се е казвал Ешбаал и вероятно е бил земевладелец. Те отбелязаха, че за пръв път името е открито в древен надпис. Става въпрос за един от едва 4 намерени досега надписа от 10 в. пр. Христа, т.е. от епохата на Юдейското царство, когато е управлявал цар Давид.

Архелозите открили надписа, след като сглобили парченца от керамичен съд, намерени при разкопки през 2012 г. в долината Елах в централната част на Израел.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/otkriha-dreven-nadpis-s-ime-koeto-se-spomenava-v-bibliqta-1454833

[Hatshepsut]

Най-древният храм в света ще бъде консервиран и реставриран

Започва проект, който да запази и възстанови най-старият мегалитен комплекс в света. В рамките на проекта ще се консервират и укрепят останките на Гьобекли тепе – мястото, на което се издига най-ранният храм в човешката история, известен до днес.

Турските власти се надяват, че предвидените подобрения и дейности по опазването на паметника ще повиши интереса на туристите, които сега избягват да посещават региона, който се намира в близост до сирийската граница и военния конфликт там, пише Natgeo.com.

Още с началото на разкопките през 1995 година, археологическата забележителност от югоизточна Турция накара специалистите да преразгледат много от схващанията си за корените на цивилизацията. Кръговите структури с изящно изгладените каменни блокове и характерните Т-образни стълбове, са на повече от 12 000 години - по-стари са от времето, когато човек се е научил да обработва земята и да произвежда глинени съдове.
Преди откриването на Гьобекли тепе идеята, че цивилизацията се е развила с възникването на селското стопанство изглеждаше непоклатима. Учените се придържаха към схващането, че когато ловците-събирачи са започнали да усядат и да се занимават със земеделие, са започнали да се натрупват излишъци от храни и стоки, а това са условията, които правят възможно развитието на сложните обществени взаимоотношения в цивилизования свят.

Гьобекли тепе поставя на изпитание логичните заключения на здравия разум. Клаус Шмид, немски археолог, ръководил разкопките на мястото, преди да почине през 2014 година изтъкваше тезата, че всичко може да се е случило по обратния ред: голямото струпване на едно място на работна сила, нужна за построяването на такива структури, е подтикнала хората да изнамерят методи за обработка на земята, като начин да произведат нужните количества храна – а може би и питиета – за работниците на строежа.

Най-високият от стълбовете се издига на над 6 метра височина и тежи повече от 16 тона

Новите находки от Гьобекли тепе подкрепят теорията на Шмид, че началото на цивилизацията е стимулирало възникването на земеделието. В средата на всяка кръгла структура се намират по два Т-образни стълба, на които е предадена стилизирано форма на ръце, с изсечени китки и длани, и набедрена препаска. Най-големият от мегалитите тежи повече от 16 тона. Изсичането, оформянето и преместването на мегалитите от близката кариера е било изключително трудна задача, изискваща едновременната работа на стотици хора, за които трябва да се осигури и достатъчно храна.

Каменните блокове са осеяни с много релефи на различни животни и митични същества

Но археолозите тепърва предстои да открият доказателства (или липсата на такива) за съществуването на постоянно селище на Гьобекли тепе. Едно от последните предположения по този повод е, че върха на сухия хълм, в чието подножие е "храма" е служил като място за  "общо събиране". От върха му се открива прекрасен изглед към околните планини и просторните равнини на юг.

Йенс Нотроф от Немския археологически институт, който работи на разкопките, казва: "Хората по онова време е трябвало да се събират някъде на едно място, за да опазват и обогатяват генофонда на племената си, а и за да обменят информация помежду си. Мястото е забележително в околния пейзаж и няма да е изненадващо, ако са избрали точно там да се срещат и да провеждат религиозните си празници-ритуали".

Всъщност, по-малки версии на стълбовете, символите и архитектурата, изсечена в Гьобекли тепе са открити в поселения, отдалечени на над 150 километра от там. Предположението е, че Гьобекли тепе е своеобразна древна "катедрала", а по-малките структури са местните "църкви"; ловците-събирачи е трябвало да изминат големи разстояния, за да се срещнат със "съседите" си, да почетат боговете и да помогнат за изграждането на монументалните структури, а също и да покажат на другите с какво тяхното племе е станало по-богато през времето от "последното събиране" - нещо, като архаична форма на мострен панаир.

"Подобни събирания за ритуални празненства са най-лесния начин да се привлече на едно място голяма работна сила, която да се включи в строежа на мегалитите", казва Нотроф.

Разкопките на хълма на Гьобекли тепе дава на археолозите нови доказателства, че древните наистина са организирали подобни празници. След като са издигнати, каменните монолити са укрепени на местата си с пръст, чакъл и животински кости. В продължение на векове новите структури са изграждани върху старите насипи, образувайки с течение на времето валове, дело на човешката ръка. Сред останките са намерени десетки хиляди фрагменти от начупени животински кости, в това число и от газели и турове – древен вид дива крава, която вече е изчезнала. Открити са и огромни каменни съдове, способни да поберат над 200 литра течност и учените предполагат, че са използвани за производството на праисторически вариант на бирата.

Новите находки идват в критичен за Гьобекли тепе момент. Придобивайки международна известност мястото става притегателно за туристите. Само преди десетина години да се достигне до върха на хълма е било възможно по черен път.
Днес, туристическите автобуси понякога изсипват стотици посетители всеки ден пред вратите на малкия център за посетители, а турските туристически агенции са се заели сериозно да рекламират екскурзиите до Гьобекли тепе. На мястото е изграден паркинг, а туристите могат да закупят сувенири от малки магазинчета. В намиращият се наблизо град Урфа наскоро отвори врати най-големият в Турция археологически музей.

Засега разкопките са финансирани съвместно от Немския археологически институт и Немската изследователска фондация. В бъдеще финансирането от страна на  Dogus Group – конгломерат от турски туристически и медийни компании – ще бъде насочено към изграждането на нов център за посетители и предпазни конструкции за запазване на древните структури, които са разкрити до момента. Ще се изградят и специални пътеки сред праисторическите монолити, за да се опазят от инциденти и повреди от многобройния туристически поток.

Мястото е от огромен интерес и значение за човешката цивилизация и запазването му е от първостепенно значение. Финансирането от страна на Dogus Group е добра новина за региона. Войната в намираща се наблизо Сирия значително намали потоците от туристи, казват местните власти. Миналата година, по време на атаките от страна на ДАЕШ срещу сирийския град Кобани, димът от водените боеве можеше да се види от Гьобекли тепе, казва в заключение Нотроф.

https://historynakratko.blogspot.bg/2016/01/blog-post_75.html