15 Августъ - Успение Богородично

[Hatshepsut]

15 август - Успение Богородично

Успение Богородично е най-големият от посветените на Богородица празници. На него църквата си припомня всички важни моменти от живота на светицата, но преди всичко годините след смъртта и възкресението на Исус, дните на Плач и надежда за майката, че скоро ще дойде времето, в което ще се срещне отново със своя любим и единствен син. Когато той висял на кръста, тя била там пред него, гледала мъките му и още по-страшни били нейните.
Погребали Богородица в Гетсиманската градина, при Йосиф и родителите й Йоаким и Ана. Такова било желанието й. При погребението й апостол Йоан носел палмовата клонка, апостолите - тялото й. Над тях се чувала песента на ангелите. Отстрани напирали враговете й - същите, които разпънали сина й. Искали да я изгорят, за да не остане знак на земята, да спрат всяка възможност за чудо. Но чудото отново се случило. Светъл облак обгърнал процесията, никой не можел да пробие през него. Внезапно облакът се разкъсал и един еврейски свещеник се втурнал към ковчега. В мига, в който опрял ръцете си о него, готов да го преобърне на всяка цена, невидим ангел размахал меч и му отрязъл ръцете през китките. Залепнали дланите на ковчега, покаял се свещеника и заплакал. Но чудесата продължавали. Обърнал се към него апостол Петър и рекъл "Допри ръце до дланите си". В мига в който го сторил ръцете зарастнали. Видял това събралият се наоколо народ и тутакси разбрал, че няма по-истинска и силна вяра от Христовата. В този ден мнозина се покръстили и приели Християнството. Тялото на Богородица поставили в семейната гробница. Отвора покрили с огромен камък. Отместили камъка едва на третия ден, когато пристигнал апостол Тома. Той искал да види майката на Учителя. Апостолите изпълнили молбата му, но в гробницата нямало нищо - няколко погребални платна и благодатно ухание. Тогава се явила Богородица и им казала че на третия ден пристигнал синът й, възкресил я и я отвел със себе си. Тогава годините й били 64.

из " Български светци и празници"
Лилия Ставрева


Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят "Успение на пресвета Богородица". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесение на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели.

След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, "спазвала, като ги слагала в сърцето си" (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).

И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос.

Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ. Ето какво разказва църковното предание за това:

"Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресвета Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли. Но щом пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!" Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св. гора "Жребий на Божията Майка".

Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем:

"Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена".

Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно успение.

Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.

Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.

Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!" След това пресвета Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.

Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. "Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си" (Лука 1:46-48). Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.
Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания. Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията Майка – те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота: По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.

Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.

На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.

Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан "част Христова", и като славели Пресвета Троица, казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.

В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").

По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от дванадесетте велики  празници.

© Жития на светиите, Синодално издателство 1991 година

[Hatshepsut]

Иконите на Св. Богородица

Три от най-известните се намират в най-големите български манастири: Рилски, Бачковски и Троянски. И трите икони са чудотворни.

Св. Богородица Одигитрия е в Рилския манастир. Уникалното при нея е, че около образа на Дева Мария с Младенеца има 32 четириъгълни прегради, пазещи мощите на светци. Иконата е разположена в специален иконостас при третата колона на катедралната църква и се почита като изцелителка на тежки болести и епидемии.

Св. Богородица от Бачковския манастир се смята за едно от най-големите богатства на Бачковския манастир, излязла изпод ръцете вероятно на св. апостол и евангелист Лука. Обкована е в злато и сребро, като единствено лицата на св. Богородица и Младенеца са оставени непокрити. Никой не може да каже с точност кога е донесена в манастира. Мястото й в самата обител е много специално – вдясно от входа, за да вижда кой с какво сърце влиза в храма.

Св. Богородица Триръка се намира в Троянския манастир, а легендата я определя като дело на майстори от Сета Гора. Иконата е смятана и за причината, довела до възникването на самата света обител в Троянския балкан. Според преданията Св. Богородица Троеручица има славата на даряваща изцеление на идващите с вяра в нейната сила, без значение от дали са християни, евреи или турци. Целебната й сила се почита и днес.

http://club50plus.bg/life/family/434-narodni-tradicii-po-goliama-bogorodica.html

[Hatshepsut]

Чудотворната икона от Бачковския манастир

На 15 август честваме най-големия християнски празник, посветени на Божията майка – Голяма Богородица, третия по значимост след Коледа и Великден. Това е едно от 12-те велики събития в християнството, почитани и от православни, и от католици.

Празникът е познат още като Успение (заспиване) Богородично и отбелязва вечното заспиване, т. е. смъртта на Божията майка. Според Светото писание това е денят, в който на 64-годишна възраст  Богородица напуска земния живот. Тя е покровителка на майчинството, застъпница пред Бога на нашите волни и неволни прегрешения, пазителка на семейното огнище.

Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук идва и думата ,,успение". Три дни преди нейната кончина архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него.

По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос, в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на светата си майка. Трима монаси погребват тялото й в една тайна пещера над Ефес и замаскирват входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата и закъснелия апостол Тома, намират само плащеницата й. Богородица пожелала гроба й да не се знае. След като монасите си отиват от този свят, не остава никой, който да знае къде точно се намира вечният й дом.

Вярва се, че светицата помага на бездетни жени да се сдобият с рожба – за това на 15 август младите невести носят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, които заедно с китка цвете поставят под иконата на светицата. Според поверията, на 14 август вечерта жените, които искат да имат дете, трябва да помолят Богородица да им помогне, да й донесат дарове и да останат да преспят в църквите, носещи нейното име.

Традиционно те закачат на иконата и вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на бебе, и палят големи свещи с надеждата да забременеят скоро. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.

Традицията повелява бабите и всички по-възрастни жени, носещи името на Божията майка – Мария, да посрещат гостите си на обяд. На трапезата слагат голяма купа, пълна с първите откъснати кочани царевица – варена или печена на жар. И ако се случи така, че бездетна жена първа почете именницата и първа хапне от царевицата, то е сигурен знак, че Богородица е чула молитвата й и скоро ще я дари с чедо.

В Североизточна България Богородица е почитана и като покровителка на домашния добитък.
Затова на този ден се меси специален кравай. Житната жертва (захранване на животните) пък се принася за здраве на воловете.
С името на Божията майка е свързан и един друг обичай, характерен за някои селища, където живеят българи, преселници от Мала Азия. По своята същност традицията е изпитание за праведност, но може да се осмисли и като гадание за живот и здраве.

Главна роля в обичая има иконата. Но не каква да е, а определена икона, чиято история често е свързвана с чудеса, със самото възникване на селището или на даден род. На нея често се приписва и особена здравоносна сила.

На Успение Богородично след църковната служба всеки взема въпросната чудотворна икона и сяда обърнат на изток. Целува я и поставя долната й част върху пръстите на краката си, а горната – опира на челото. Счита се, че обредът е свързан с голямо психическо напрежение и се извършва при пълно мълчание от страна на присъстващите. Човекът леко придържа свещения символ отстрани, а иконата сама ,,заиграва", като го удря по челото. Ако наистина стане така, това се приема като знак за праведност, тълкува се още и като поличба за здраве и живот.

В България над 200 са църквите и манастирите, които носят името ,,Успение Богородично", като най-големият такъв храм е Бачковският. Затова и храмовият празник на втория по големина манастир в България (след Рилския) се отбелязва на Успение Богородично. Светата обител е основана през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, с името ,,Света Богородица Петричка". Катедралната църква също е посветена на светата майка и е построена през 1604 г. по образец на светогорските храмове. Само няколко години по-късно върху външната стена на трапезарията на манастира е изписана голяма композиция – манастирската сграда и шествието при изнасянето на чудотворната икона на света Богородица. Традиция, спазвана и до днес.

На специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, иконата умилно благославя поклонниците. Преданието я отрежда като творба на св. Апостол и евангелист Лука. От цялата икона само ликовете на св. Богородица и Младенеца топло поглеждат и раздават благослов на вярващите. Всичко останало в нея е обковано в две ризници – златна и сребърна.

Заселването на светото изображение на Божията майка в манастира е мистериозна загадка, потънала в мълчанието на вековете. Знае се, че в началото на ХІV в. иконата е вече в Бачковския манастир. Една от версиите е, че е била подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий. Но другата хипотеза, която има и повече привърженици, е далеч по-интересна. Тя гласи, че иконата е ,,прелетяла" от един грузински манастир (заради проявено към нея пренебрежение) и ,,кацнала" тук, в местността ,,Клувията". При ,,кацването" лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и превръщала нощта в ден. Така всъщност чудотворната икона известила за пристигането си.

Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и отишли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и братята с лития пренесли иконата в църквата ,,Св. Богородица". Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата ,,избягала" пак в ,,Клувията". Понесли я обратно в манастира, но следващите дни чудното ,,бягство" се повторило, а след това и потретило.

По някое време на един от монасите му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място – вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Дева Мария заръчала и всяка година на втория ден на Великден да я носят до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. А на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до ,,Клувията", като се отслужва и молебен.

Много интересен факт е, и че на мястото на ,,кацането" на чудотворната икона изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода. Върху отвесна скала над него е издялкано копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалното изображение, пред което постоянно гори кандило. Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи. Понякога тук стават чудеса.

Едно момиченце например паднало от стръмната стълба, но било намерено от родителите си съвършено здраво да си играе на зелената трева край поточето. Млада майка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кърмачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната жена снела от шията си наниза жълтици и го окачила на чудотворната икона на св. Богородица.

Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление.
През всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, стотици вярващи  посещават манастира, с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона ,,Св. Богородица Бачковска" и духовно окрилени се връщат по домовете си.

На Великден тази година стана ясно, че иконата, с която се извършва шествието в Бачковския манастир, е копие на чудотворната, а не оригиналът. Това предизвика негодуванието на десетки вярващи, дошли от далечни краища на България, специално за събитието. Те си тръгнаха разочаровани и отказаха да се включат в шествието.

Пловдивският митрополит Николай успокои миряните, че това не бива да ги притеснява, защото всъщност се почита първообразът на светата майка, която е навсякъде в нас и чува нашите молитви.
Игуменът на манастира пък дядо Борис уточни, че по принцип винаги на този ден до вратата на манастирския храм се поставя първото копие, пред което се покланят тези, които нямат възможност да следват оригинала в планината.

Чудотворната Бачковска света Богородица има и второ копие, което бе подарено на папа Йоан Павел ІІ при посещението му в Пловдив. Дали тази година на храмовия празник на 15 август вярващите ще се покланят пред оригиналната икона, или пред нейно копие, така и не успяхме да разберем. Духовниците в светата обител не проявиха отзивчивост да ни отговорят. Явно това е дълбоко пазена тайна, която не бива да напуска стените на манастира. 

http://www.desant.net/show-news/25217/#

[Hatshepsut]

Света Богородица в нашата традиция

Автор: Проф. Пламен Павлов

На 15 август отбелязваме един от най-обичаните християнски празници - Успение Богородично, наричан по традиция от нашия народ Голяма Богородица. Имен ден празнуват десетки хиляди българки и милиони жени по целия свят. Нали, както се пееше в една стара песен ,,Всяка втора жена на света се нарича Мария..." Не на последно място, денят на Света Богородица е празник за морската ни столица Варна, Несебър, Ихтиман, Стражица, Шипка, Арбанаси (фактически, част от историческата столица Велико Търново), други селища, десетки храмове из цялата страна. Други, например Хасково, празнуват на 8 септември - Рождество Богородично. Мария, Божията майка, е възприемана като закрилница на семейството, майчинството и изобщо на човешкия род.

Естествено, ние българите не правим изключение, напротив - в нашата многовековна традиция култът към Света Богородица има интересни проявления, за които ще разкажем накратко. Още преди хиляда години византийският хронист Йоан Скилица подчертава, че Успение Богородично е един от любимите празници на българите. Образът на Света Богородица прониква дълбоко в нашата традиционна култура, фолклор, изкуство...

Празникът на Света Богородица, Дева Мария, се отбелязва без особени различия от православната, католическата и други християнски църкви. Мария/Мариам, майката на ,,пророка Иса" (Исус), е тачена и от мюсюлманите по целия свят. И това не е изненадващо предвид общата основа и влиянието на християнството върху исляма още при неговото раждане. Да не отиваме в дълбините на праисторията, където в една или друга форма господства представата за Богинята Майка - далечният първообраз на Богородица. Етимологията на името ,,Мария" буди спорове, но първична е еврейската форма ,,Мириам"/,,Мариам". Така се е казвала по-голямата сестра на Мойсей, която играе важна роля не само в неговия живот, но и на ,,Божия народ". Тя е и прародителката на библейския цар Давид, от чийто род, според преданието, произхожда Света Богородица. Съществува теорията, че имената на Мириам и Мойсей са от древноегипетски произход, което отразява мощното влияние на цивилизацията от поречието на Нил. Най-накрая ,,Мариам"/,,Мария" се тълкува като ,,твърда" и ,,постоянна", преосмислено и като ,,прекрасна".

По българските земи Богородичният култ има своите прояви още през първите векове на християнството. След изграждането на Дунавска България през 680-681 г., независимо от доминиращите езически религии на българи и славяни, упованието в майката на Спасителя присъства осезаемо сред християните - и ,,стари", и ,,нови". Нека припомним, че върху печата на владетеля християнин Тервел (700-721) има образ на Божията майка и надпис ,,Богородице, помагай на кесаря Тервел". Така е и при византийските печат на Баян, брат на кан Токт (766 г.), и бившия владетел Телериг (767-777). Света Богородица е и върху анверса (лицето) на някои серии от печатите на княз Борис-Михаил (852-889) и цар Симеон Велики (893-927).

Наистина, при цар Петър (927-969), както и при печатите и монетите на владетелите от Второто българско царство, доминира ,,небесният цар" Исус Христос. Божията майка обаче е представена върху печат на цар Калоян (1197-1207), а и в други паметници. Още нещо, върху печат на търновския патриарх Висарион от средата на XIII век Света Богородица е изобразена заедно с дванадесетте апостоли.

Първата владетелка на християнска България, съпругата на княз Борис-Михаил, се е казвала Мария. Такова е името и на първата титулувана царица - Мария-Ирина Лакапина, съпругата на цар Петър. Мария се е казвала и последната владетелка на Първото българско царство, съпругата на Иван Владислав (1015-1018), а нейната внучка Мария е помнена като най-красивата жена във Византийската империя! Мария се е казвала първата съпруга на цар Асен I (1186-1196), както и онази на неговия син Иван Асен II (1218-1241), унгарката Анна-Мария Арпад. Иван Асен е имал две дъщери с име Мария, първата извънбрачна, втората - дъщеря на Ирина Комнина. Властната царица Мария Кантакузина е съпруга на Константин Тих Асен (1257-1277) и после на Ивайло (1277-1280), а и двете царици при Георги I Тертер (1280-1292), носят това име. Същото положение имаме и при цар Иван Шишман (1371-1395), като при втория му брак сръбкинята Драгана е прекръстена на Мария! Явно се е смятало, че не е редно царицата да носи ,,простонародно" име, а да приеме онова на ,,небесната владичица"... Така или иначе, името Мария (самостоятелно или като едно от две лични имена) е най-често срещаното в българския дворец. Така е при единадесет от известните ни по име общо двадесет и шест владетелки на средновековна България. Към тях бихме могли да прибавим и първата княгиня на възкръсналата след пет века робство държава, а именно Мария-Луиза. Много са принцесите и знатните дами на име Мария. Като честота името е следвано от ,,Анна", онова на майката на Богородица, което го прави част от същия култ. Мария се е казвала и майката на Светите братя Кирил и Методий.

Божията майка е патрон на някои от най-големите и известни български обители, вкл. и на трите ни днешни ставропигиални манастира - Рилският, Бачковският и Троянският. Така е и при манастирите в Килифарево, Арбанаси, Батошево, Драгалевци, Искрец, Елешница, Калофер, Сопот (метохът), Кричим, Черепиш, Осеновлаг (наричан и ,,Седемте престола"), Рожен, Соколският до Габрово, и др.

Разбира се, трябва да прибавим и Богородичните обители в Македония - в Струмица (наричан и ,,Велюса"), Кичево, Скопие, край Прилеп (известен и като ,,Трескавец") и няколко по-малки обители. Един от прочутите през XIV век търновски манастири е ,,Света Богородица Одигитрия", свързан с известните исихасти Теодосий Търновски и Ромил Видински. Един от двата български манастира на Атон през Средновековието е Хилендарският ,,Въведение Богородично" (смятан по традиция за сръбски, какъвто е днес). Същевременно, както знаем, Света гора Атонска е наричана ,,градината на Света Богородица".

Божията майка е възприемана за закрилница на византийската столица Константинопол - традиция, която е заложена от император Константин Велики (306-337) и майка му Елена, родом от нашите земи. Свързаните със Светата Дева реликви са изнасяни за процесии по улиците на града и неговите крепостни стени във време на драматични изпитания и катастрофални събития - като се започне с обсадата на града от аварите през 626 г. до онази, довела до неговото превземане от ордите на османския султан Мехмед II завоевател през 1453 г. Нека припомним, че победата на нашия владетел Тервел и император Лъв III Сириец над обсадилите ,,втория Рим" араби през 718 г., е посветена на Божията майка.

Идеята за Богородица като небесна застъпница и пазителка на ,,царския град" е възприета и при българските столици. През 971 г., превземайки Велики Преслав, император Йоан I Цимиски отнася в Константинопол една прочута българска икона, като по този начин символично лишава българите от своя столица и държавност. Сцената с триумфа на Цимиски, в която на преден план е не той, а Богородичната икона е представена върху една от миниатюрите на Мадридския илюстрован препис на хрониката на Скилица. От друга страна обаче, Света Богородица е възвеличена като закрилница на българския народ и държава в прочутия Битолски надпис на цар Иван Владислав: ,,Обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли..."

В един надпис от Търново, за съжаление доста повреден, се чете: ,,Този камък на Девин град... от благоверния родител на царството му... и приснодева Богородица Мария..." Обикновено се приема, че тук е дадено средновековното название на Момина крепост източно от Царевец. Проф. Дмитрий Поливянни изказа предположението, че Девин град е наричана укрепената резиденция на търновския патриарх. Наистина, няма логика в надпис от единия да се говори за отсрещния хълм! Не е ли по-правдоподобно обаче такова да е било името на главната търновска крепост, която от XIX в. насам наричаме ,,Царевец"? Една загадка, чието решение ще изложим по-обстойно друг път в нашата поредица, но която със сигурност отразява идеята за Света Богородица като закрилница на столичния град, на българската държава и народ.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на отец Стоян Чиликов "Празникът Успение Богородично в православната богослужебна традиция":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6052

[Hatshepsut]

Честваме Успение на Пресвета Богородица

СОФИЯ, 
15.08.2022 07:00
(БТА)

Успението на света Богородица, майката на Иисус Христос, се чества от древността като празник за християните, които я почитат заради нейната нравствена чистота и готовността й да стане "вместилище на Невместимия", както я възпява църковният химн.

Тя посветила живота си на Спасителя на света, придружавала Го навсякъде през годините на проповедта Му. А малко преди да умре на кръста Той я поверил на грижите на свети апостол Йоан, като й казал: "Ето сина ти!". И на него: "Ето майка ти!".

След тези събития светата Дева заживяла в дома на свети Йоан и Яков и майка им Саломия. Била с апостолите на Елеонския хълм при Възнесението на възкръсналия Христос и след това, в деня на празника Петдесетница, при слизането на Светия Дух над Христовите ученици, събрани в Йерусалим.

Участвала в живота на първата християнска община в свещения град, помагала според силите си, както всъщност правели всички вярващи. Според преданието Божи ангел й известил наближаващия край на нейния земен живот и тя благоговейно се приготвила за срещата със своя божествен Син.

А когато дошъл часът, апостолите, които проповядвали Христовото учение по различни далечни страни, по чуден начин били пренесени по въздуха, "на облак", за да присъстват на погребението на майката на техния и наш Господ.

В химните за празника Църквата възпява светата Дева и заявява: "в успението си ти не остави света, Богородице". Защото християните вярваме, че макар да пребивава на небето, тя, "по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите" (от песента "Честнейшую"), не престава да се застъпва за всички нас. Защото тя е от света, но е станала "стълба към небето".

Тази особена нейна близост е осезаема за вярващите молитвено, тъй като "в молитвите е неуморна и в застъпничеството е неизменно упование".

https://www.bta.bg/bg/news/lik/311318-chestvame-uspenie-na-presveta-bogoroditsa