• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Египтологията въ България

Започната отъ Hatshepsut, 12 Авг 2018, 21:41:27

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

БългариянаукаЕгипет

Hatshepsut

Студенти и преподаватели основаха българско египтоложко общество


https://www.facebook.com/BulgarianEgyptologicalSociety/photos/a.1159583054145250.1073741825.1159582980811924/1159597980810424/?type=1&theater

Студенти и преподаватели основаха българско египтоложко общество. Сдружението ще бъде отворено за всички, който се интересуват от Древен Египет. В рамките на общността ще бъдат организирани семинари, летни школи и библиотека.

Събитието събра много млади хора с обща страст - египтологията. На срещата присъства и новият посланик на Египет у нас Моайед ел Далей, придружен от египтологът и бивш образователен министър проф. Сергей Игнатов.

доц. д-р Теодор Леков: Египтологията винаги е била една от цариците на науките за древността и е прекрасно, че и в България египтологията се развива успешно в последните 30 години. Вече 6 поредни сезона провеждаме разкопки в Египет. Фактът, че и България има своята египтология и своята археологическа мисия сам по себе си е много фажен факт. Ние сме единствената мисия от Югоизточна Европа. От съседните страни няма представени мисии, които да работят в Египет - така че това е едно прекрасно постижение.
И понеже стана ясно, че българската държава не подпомага експедициите ни в Египет, беше организиран и търг на артефакти, свързани с Древен Египет.

Деница Такева-Германова - египтолог: Решихме тазгодишният коледен бал да бъде посветен на това да съберем средства за следващия сезон, който ще започне съвсем скоро - февруари 2018.
Деница е всепризнатият мотор за създаването на египтологическото общество. Зарязала правото, за да се посвети на египтологията, днес тя си пожелава все повече хора да проявяват интерес към тази наука, защото е сигурна, че тя е едно голямо приключение.

http://news.bnt.bg/bg/a/studenti-i-prepodavateli-osnovakha-blgarsko-egiptologichesko-obshchestvo


Фейсбук-страница на Българското египтоложко общество:

https://www.facebook.com/BulgarianEgyptologicalSociety/

Hatshepsut

Египтологът Васил Добрев: Имената Клептуза и връх Сютка показват връзка с Египет



Васил Добрев е един от известните египтолози в Кайро, включен  в почетния списък на музея на Сакара от 2006 г.заедно с Хауърд Картър, който е открил гробницата на Тутанкамон. Васко е  носител на Почетния легион. Тези отличия и признание получава, освен за всеотдайната си 30 - годишна работа като археолог и защото през 2000 г. открива некропол в сърцето на Сахара.

Борите се с пясъка в Сахара, с различни трудности. Трябва да подновявате всяка година договора си, защото такава е системата в Египет. Но намерихте ли формулата на възкръсналите фараони, която те записват в специалните камери?
Е, то такава е идеята. Тази 3000 годишна цивилизация е основана върху идеята, че има живот след смъртта. Всичко е концентрирано около това да се намери начин как да възкръснат. Дали са го намерили? Да се надяваме за тях. А за нас един живот не стига, защото има толкова неща за откриване в Египет.

А третата камера в Хеопсовата пирамида?
Все пак става дума за една конкретна камера от една пирамида, но идеята е, че фараонът като възкръсне в пирамидата, където е погребан, после се учи как да излезе от нея и да се качи на небето. От едната стая, където е саркофагът и където възкръсва, той трябва да излезе от другата стая, която е в центъра на пирамидата – точно в пресечната точка на двата диагонала – в стая, която се казва ,,Хоризонт". Оттам той трябва да бъде експулсиран към небето. Но преди това трябва да мине през третата камера, която е стаята на съдилището. И фараонът трябва да докаже, че е живял праведно. Разбира се това все още са хипотези. Нямаме книга, която да описва по ред как се случват нещата. Такива документи не сме намерили, но като сравняваме различни източници, можем да кажем, че в тази камера фараонът е трябвало да докаже, че е защитил доброто срещу злото, за да се върне при баща си - бога на Слънцето. Чак тогава Озирис, цар на долния свят и тъмното, ще му позволи той да излезе на светлото – да се присъедини към своя баща и след това пак да слезе. Нали това е идеята? Фараонът се качва на небето и става божество, но защо все пак слиза пак? Защото храмът и целият комплекс към него трябва да продължат да функционират. Жреческата каста трябва да продължи да съществува, а народът да носи дарения. Храмът до пирамидата е нещо като енергийна централа. Обаче, ако фараонът се качи окончателно на небето, ще трябва там да остане. Затова страхът дали ще бъде одобрен е много важен.

Казвате, че Хеопс го е било страх, според тази версия?
Все пак няма никаква гаранция, че има възкръсване. Особено това си личи в моменти на кризи в Египет. Има една епоха, наречена ,,първи междинен период" около 2100 г. пр. н.е. и в края на VI –а династия и края на епохата на тези пирамиди. Тогава имаме малко нещо като социална революция. Не знаем каква е причината. Може да е започнало с промени в климата. И тогава става отказ от строежа на пирамидите, като хората си задават този страхотен въпрос кой се е върнал отвъд,че да ни докаже, че има живот след смъртта. Поставят под въпрос цялата идея за задгробния живот, което е много революционно. Според някои колеги причината е била засушаване, а аз смятам точно обратното, че е имало много вода. Археологическите слоеве показват, че е имало изобилно вода, може би дори потоп. За това свидетелства наличието на 1-2 метра наслоен чакъл, който само порои  може така да го докара. На моите разкопки доведох геолози, за да обяснят наличието на толкова чист чакъл. Те се чудат и маят и това определено е станало от времето на фараоните, защото наоколо има структури от кирпич, които можем да ги датираме. Това бедствие променя цялата идеология. Фактът, че си задават въпрос дали задгробният живот е сигурен, означава голяма промяна.

Как фараоните са си гарантирали прехода към отвъдното тогава?
По принцип, когато фараонът възкръсне до него има оригинали – папируси, както ние бихме сложили Библията или друга свещена книга. И ако фараонът не знае някои формули, може да ги прочете, за да си ги спомни или дори да ги научи. Още от Джосер тези формули съществуват. Дали първите са били на папируси вече не сме сигурни. Но от 2350 г. пр. н. е., когато последният от петата династия фараон се възкачва на престола, вече прави копие на папируса-наръчник върху стените на пирамидата. Ако копираме текстовете от оригинал на папирус, това е копие. Смятаме, че се е страхувал дали ще му сложат оригинала от папируса. След това този начин се превръща в нещо като мода. Почват и цариците да слагат такива текстове, а и върху саркофазите. Много по-късно вече ние наричаме тези текстове ,,Книга на мъртвите". Това е книга на живите – тези, които са възкръснали.

Казахте ми, че в пирамидите има изображения на петолъчни звезди и че това има нещо общо с изображението на предците, което го знаем от текст. Какви са тези петолъчки, не са ли това и кастите?
От тази преходна епоха, за която говорим между пета и шеста династия, когато имаме текстове вътре в пирамидите около 2400 – 2000 г. пр. н.е., по сводовете на двете стаи с надписи, има звезди. И идеята е, че това са прадедите, а не звезди, които са ги виждали кръгли. Това са възкачилите се на небето фараони, които светят чрез светлината на Създателя – Слънцето. И това са също така петте елемента на човешкото тяло – глава, две ръце и два крака. Ние сме свързани с петицата и не е случайно, че жреческите касти също са пет. Четири са свързани с обслужването на корабите. Египет е цивилизацията на водата. Разливът на Нил в края на юли всяка година, което съществува от милиони години, ги принуждава да изкопаят канали, така че да използват водата за напояване или транспорт. И от разделението на корабните части – нос, кърма, ляв и десет борд произлизат жреческите групировки. Имената на частите на кораба са имена на групировките плюс една. И тези са тези, които строят пирамидите. Те изпълняват всички храмови функции. Жреците съществуват преди храмовете. Всяка каста си има секция. Както ние казваме – тогава се създава административната пирамида като стройната организация.

Тези касти има ли са някакви отличителни знаци като при траките-българи или като тамги? Имали ли са отличителни цветове?
Имат, разбира се. Имат знаци и някои път надписи. Не може да се строи без да се пише. Първо трябва да се слагат хоризонталните линии. Всеки строител слага знак или дори всеки екип или секция на жреческата каста. Трябва да се види какво са работили. Например, северната секция работи в северната част на пирамидата. Обаче ако намерим камък от южната секция, това означава, че едните са помагали на другите – от северната част на строежа. И всеки знак си има някакво значение. Имаме една пирамида, на която името на архитекта е написано. Ние много често говорим, че строителите на пирамидите са били неграмотни. Но ако работиш на строежа, няма начин да не знаеш името на архитекта. Но щом името е написано значи е имало контрол.  Тези имена са били записани под облицовката. За мен е много важно, ако някой от жрец е станал архитект или е преминал от една длъжност на друга.

Вие сте по следите и на връзката на Египет с нашите земи. Всеки път правите по някое откритие. Велинград, откъдето е родът Ви крие тайните на тази връзка в имената. Какво открихте?
Гърците, отивайки в Египет, търсят оригиналните корени, защото виждат, че тази цивилизация е  много по-стара от тях. Асклепий, който е бог на здравето всъщност е Имхотеп, който е главният архитект. Имхотеп е много повече от архитект, той е идеологът на цялата технология и строителство. Името му означава ,,този, който дарява и идва с мир". Гърците отиват в храма на Асклепион, който се намира в Сакара и пренасят божеството в своя пантеон. Името Клептуза във Велинград идва от Асклепий. Коренът според мен на думата е ,,клептис". Има вероятност около Велинград да има храм на Асклепий.

Има такива храмове на много места, например в Кюстендил...
Синът на един колега от музея във Велинград го разпитвах за връх Сют-ка, което също е топоним с възможен корен от Египет. За мен идва от Сет-ка. Допускам, че бесите, чието име произлиза от Бес, египетско божество, не случайно са кръстили върха така. Сет е място. Оттам може би идва думата стол – стоя. ,,Ст" е коренът на думата  за място. Ка е енергията. А моят приятел ми казва: ,,А ти знаеш ли, че горе на върха има един трон, който е бил използван от войводите". Имало е обред по посвещение с обръсване, а наблизо има изворна вода.

Ами, име като това в Средна гора – Скумсале? Има топоними, които звучат екзотично и всъщност значението  им не се знае.
Аз предложих на проф. Валерия Фол да се направи един докторат на някои колега  на такава тема – за произхода на топонимите. Например, селото на майка ми Княжево преди се е казвало Шахли, което е по-скоро свързано с Иран. Има нещо. И на нашите земи, които ни ги взеха след 9 септември г-жа Даниела Агре намери преди няколко години нещо като дворец. Имахме къща на мегдана и ни я взеха. Направиха читалище – хубаво читалище. Разказах на Даниела историята на баба ми. Те са бягали от турците, а тя е била малка и понеже много е ревала, за да не ги предаде, са я оставили. И някои от възрастните ми лели я намират точно на мястото на двореца.

https://www.facebook.com/

Hatshepsut

#2
Българско египтологическо общество



Деница Такева-Германова

Казвам се Деница и съм студент в магистърска програма ,,Египтология" в НБУ, един от инициаторите за създаването на Българското египтологическо общество и негов председател.

За мен египтологията е сбъдната мечта и потребност на духа още от най-ранна детска възраст.

Завършила съм право в Софийския университет, но поривът на сърцето и желанието, което не се промени през годините – да бъда част от египтологията в България, ме доведе до НБУ.

Това е мястото, на което имах истинското щастие, късмет и привилегия да срещна египтолозите – моите преподаватели, които отвориха пред мен врата към нов свят и щедро ме въведоха в него. Египтологията за мен е страст и любов от пръв поглед.

Изпълнена съм с респект, благодарност и дълг към тях заради възможността, която ми дадоха с лекциите си и с преподаването си, тъй като в днешния свят е най-ценно да попаднеш на истински и качествени хора, с които гледате в една посока и към една цел.

Защо беше основано Българско египтологическо общество на първия по рода си коледен бал на египтологията в България?

В навечерието на коледните празници, на прага на новата година, когато човек е изпълнен най-много с надежди и мечти за предстоящето, за първи път в България се проведе Коледен бал на египтологията в България.

Празничната еуфория събра на едно място 30-годишната традиция на египтологията в България в лицето на нашите египтолози проф. Сергей Игнатов, доц. д-р Теодор Леков, доц. д-р Емил Бузов, техните настоящи и завършили студенти, бакалаври, магистри и докторанти от програмите по
египтология в НБУ, така и много хора, които имат отношение към историята, културата и наследството на Древен Египет.

Коледният бал отбеляза и едно ново начало, защото освен празнично събиране и бляскаво събитие, това беше и първият рожден ден на една чудесна идея, която отлежава с годините и отдавна чака своето време, за да порасне и да направи първите си крачки, а именно – създаването на Българско египтологическо общество.

Желанието тази идея да стане реалност, инициативата за нейната реализация дойде от нас – завършили и настоящи студенти от различните програми по египтология в Нов български университет.



Общество може да се съгради само когато има здрави основи, притегателен център, около който да се завихрят позитивни емоции и мотивирани хора, които да работят за подкрепянето и развитието на дадена кауза.

Нашето истинско вдъхновение и движеща сила са именно нашите преподаватели по египтология: проф. Сергей Игнатов, доц. д-р Теодор Леков, доц. д-р Емил Бузов и изключителните им личностни и професионални качества, които ни вдъхнаха увереност, че това може да се случи, ако следваме техните стъпки и пример.

Тяхната неуморна, дългогодишна и системна работа, свързана с изследователска, археологическа и преподавателска дейност, дава предпоставка и в България да има такова общество, по пример на други държави, в които има история на египтологическата традиция.

Египтологията освен наука, подвластна на строго академични доктрини, е и извор на дълбоко познание за човешката личност и духовност, път към личностно себепознание и приключение на духа, търсене на отдавна загубени пътеки към тайни за човешката същност и смисъл на съществуване, за началото на времето и смисъла на бъдещето.

Египтологията е за мечтатели и приключенци, за хора, които смело рушат бариерите на времето, опитвайки се да открият скритото знание и мъдрост в древните текстове, в надписите на храмове и паметници, и разравяйки пясъците, да го покажат отново в целия му блясък.



За нас създаването на това общество беше потребност на духа и желание смело да повярваме, че можем да реализираме тази чудесна идея, с романтичните препратки към историята на създаването на други египтологически общества по света.

Както се е случило през далечната 1882 г., когато Амелия Едуардс, вдъхновена от магичната страна на Нилската долина и от своя любим професор и преподавател, един от доайените на световната египтология – сър Флиндерс Питри, дава началото на Egypt Exploration Society, което работи и се развива и до днес, и бележи постоянно успехи в развитието на съвременната египтология и най-новите ѝ открития.


Теодор Леков и Емил Бузов

Мисията, която сами си поставихме, главната ни цел е да подкрепяме и развиваме каузата на българската египтология.

Желанието ни е към тази общност да се присъединят всички, които имат интерес и афинитет към културата, историята, религията и писмеността на
Древен Египет.

Една от основните ни амбиции е популяризиране на научните постижения и световния принос на Българската египтологическа школа.

Друга съществена цел е осигуряване на подкрепа за различни дейности и проекти, реализирани от българските учени-египтолози, като на първо място застава българската археологическа мисия в Египет, която има национално значение и която е подкрепяна вече дълги години от НБУ.

На коледния бал на египтологията организирахме благотворителен търг с реплики на артефакти, свързани с Древен Египет, който имаше голям успех.



Предметите, които бяхме включили в търга, имаха своя история и лично бяха донесени от нас от Египет при последно проведения пътуващ семинар там през декември.

Имаше алабастрови статуетки, статуетки на богини, реплика на царски кинжал, носещ картуша с името на царица Хатшепсут, както и авторски предмети на творци, които бяха привлечени от нашата кауза и изработиха специално за нас предмети на древноегипетска тематика.

Един от най-интересните предмети беше авторска работа на египтолога и наш преподавател в НБУ доц. д-р Теодор Леков – керамична маска, копие
на автентична маска на жрица, с реални размери, която напълно отразяваше блясъка и изяществото на древноегипетското изкуство.

Самите ние останахме изненадани колко много хора имат желание и потребност да се докоснат до културата и наследството на Древен Египет и искат да помогнат за развитието и популяризирането на каузата ни.

Гостите ни бяха хора от различни социални сфери, хора на изкуството, журналисти, писатели, колекционери, учени от различни сфери, които бяха
привлечени и запленени от идеите ни.

Особена чест за нас беше присъствието на новопристигналия посланик на Арабска република Египет в София Н. Пр. г-н Моайад Фаталах Елдали.

Той избра Коледния благотворителен бал на египтологията за първото публично събитие, на което да присъства заедно със съпругата си. Той беше истински щастлив да види на едно място толкова много хора, които имат интерес към културното наследство на Египет, и с радост обеща съдействие и подкрепа за бъдещите проекти на Българското египтологическо общество.

Това ни даде мотивацията и ще бъде и движещата сила за изпълнението на амбициозната програма, която сме подготвили за настоящата година.

Вече тече подготовката за бъдещите събития, които ще се проведат през 2018-та година, а именно – пътуващ семинар в Египет, тематични изложби
и лекции, представяне на книги, лятна школа по египтология, посещение на световни музеи, които имат богати египетски колекции.

Целта ни е да създадем единно и работещо общество, хора, които ще бъдат събрани и вдъхновени от идеята в България да има уважавана и оценена по достойнство, развиваща се египтологическа школа, чиито постижения ще бъдат достъпни за повече хора.

Ценният труд, множеството издадени книги, лекциите и знанието на нашите преподаватели да достигнат до повече млади хора, които имат желание да развиват себе си в областта на египтологията и знанието за тази изключителна цивилизация, да се докоснат до магията на Древен Египет.

Българското египтологическо общество е естественото продължение на дългогодишния труд на египтолозите в България, защото когато човек отдава себе си и делата си в търсене и изследване на знание, което обогатява и надгражда, това буди респект и потребност у нас – тези, които обичат Древен Египет, да дадем своя дан за развитието на науката, която обичаме.

В началото на годината с много емоции и истинско желание, със запретнати ръкави за здрава работа да съграждаме позитивното, искаме повече хора да бъдат привлечени от каузата ни и, естествено, по древноегипетски си пожелаваме:
,,Замисленото в сърцата ни да бъде това, което се случва!".

https://universitetski-dnevnik.nbu.bg/

Hatshepsut

Египтологията в България - разговор с доц. Леков и доц. Бузов от НБУ

Египтологията в България възниква преди повече от 30 години - през 1985 г., с дейността на проф. Сергей Игнатов, който тогава полага началото, започвайки да води курсове по египетски език към Софийски университет. Впоследствие тази дейност се разви в Нов български университет, където египтологията намира своя естествен дом и получава сериозно развитие, каза доц. Теодор Леков.

Школата в България определено е добра, посочи доц. Бузов и допълни, че на студентите в НБУ се предлага образование във всичките степени - бакалавър, магистър, доктор.

Доц. Леков подчерта, че най-важният проект на Българския институт по египтология към НБУ са разкопките в Египет, на които той самият е ръководител.

Доц. Бузов: Ние работим съвместно с египетските служби и можем спокойно да кажем, че сме на гости в една гостоприемна страна и съвместно с тях изпълняваме нашия проект - в конкретния случай гробницата, която ние разкопаваме. Гробницата е на жрец от времето на Рамзес Втори.

Вижте целия разговор във видеото.

https://www.bnt.bg/bg/a/egiptologiyata-v-blgariya-razgovor-s-dots-lekov-i-dots-buzov-ot-nbu

Hatshepsut

Събитието вече е отминало, но си струва да се отбележи  :faraon:

Снимки от чудесното събитие организирано от Община Бургас съвместно с Посолство на Арабска Република Египет в България и Българско египтологическо общество. :)

Благодарим Ви за огромния интерес!

Зарадвахме се на многото хора, които водени от интереса и любовта към Древен Египет, присъстваха на тази специална вечер в Бургас! :)

Благодарим на нашите египтолози проф. Сергей Игнатов, доц. д-р Теодор Леков и доц. д-р Емил Бузов, които бяха специални гост-лектори на събитието.

Лекциите на доц. д-р Теодор
Леков: ,,Царските гробници от Новото царство и гробницата на Тутанхамон" и
доц.д-р Емил Бузов ,,Хауърд Картър и откриването на гробницата на Тутанхамон",
предизвикаха огромен интерес и зарадваха всички присъстващи с интересното представяне на факти, научни изследвания и открития.

Благодарим Ви, приятели!






Hatshepsut

27 септември 1822 г. се ражда науката египтология


Жан Франсоа Шамполион

За разлика от други науки, египтологията има документирано начало и баща.

Документът, който отбелязва началото на тази наука, е "Писмо до г-н Дасие, секретар на Френската академия, относно азбуката на фонетичните йероглифи" (Lettre à Mr. Dacier relative à l'alphabet des hiéroglyphes phonétiques), написано от Жан Франсоа Шамполион, по това време на 32 години и никога преди това не посещавал Египет.

Той е вундеркинд - на 6 години знае няколко езика. На 11 чете Библията в староеврейския ѝ оригинал, на 13 започва да се занимава с арабски език, на 15 изучава гръцки, латински, арабски, сирийски, арамейски и коптски език.

Особено внимание у него предизвиква открития от наполеоновите войници Розетски камък. След 15-годишна работа върху триезичния надпис на ,,Розетския камък" Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни.  Помагат му имената на царете: Птолемей, Клеопатра, Ксеркс. Повтарящите се в камъка букви Шамполион определя като царските имена. Текстът, издълбан върху ,,Розетския камък", е разчетен - това е благодарствен надпис - египетските жреци през 196 г. пр. н.е. благодарят на Птолемей V.




Розетския камък и неговата реконструкция

Шамполион определя и последователността в развитието на египетската писменост – йероглифна, йератична, демотична.

https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_94812.html

Hatshepsut

Приключения в Древния свят

На 18-ти и 19-ти октомври Българско египтологическо общество беше съорганизатор на детския фестивал в Националния исторически музей
,,Приключения в Древния свят".

В тематичните ателиета, посветени на Древен Египет,
младите египтолози - студентите по Египтология в програмите на Нов български университет, представиха на децата по интересен, забавен и достъпен начин писмеността, културата и религията на Древен Египет. 😊
ДеницаТакева-Германова, председател на Българско египтологическо общество, представи новата инициатива на Обществото-
Детската школа по Египтология, която ще стартира на 26 октомври /събота /.

За два дни повече от 500 деца успяха да разгледат копия на стели, ръчно изработени копия на египетски артефакти, макети на паметници, сапуни, парфюми и грим, да рисуват, да пишат йероглифи,
да се докоснат до магичния свят на Древен Египет.

Благодарим Ви приятели! 😊

Очакваме Ви и на нашите школи за възрастни :
,,Древноегипетски език за начинаещи"- първо и второ ниво! 😊

Не се колебайте да ни пишете, ако имате интерес!










Hatshepsut

Школи по египтология 2020

Здравейте, приятели на Египтологията! 😊

С най-голяма радост Ви информираме, че и през новата 2020-та година нашите
Школи по Египтология продължават с пълна сила, с истински устрем и ново вдъхновение!

Поставяме си, заедно с Вашата помощ и участие , още по-високи цели за постигане!
В успеха, на което начинание, изобщо не се и съмняваме, защото желанието Ви за развитие е достойно за възхищение и похвала! 😊

Има още много за научаване и най-вълнуващото те първа предстои! 😊

Напомняме Ви, че:

Школата по древноегипетски език за начинаещи се провежда
всеки Петък
/започваме още утре/ от 19:00 в
Essence Център
на ул."Шести Септември" 37;

От 6 март стартира нов цикъл от нови 10 лекции и всички, които искат да се включат, а все още не са го направили, могат да се възползват от тази възможност;

Детската ни школа по Египтология и г-ца Деница Такева-Германова Ви очакват всяка Събота от 11:00 часа в Информационно-образователен център към Археологическа експозиция "Антична Сердика", бул. "Княгиня Мария Луиза" 2а (до северния вход на Метростанция Сердика II).

От 29 февруари стартира нов цикъл от нови 10 лекции и за Детската школа по Египтология.
Всички, които искат да се включат, а все още не са го направили, могат да се възползват от тази възможност;

Очакваме Ви още утре на Школата по древноегипетски за начинаещи ! 😊

PS
За записване, заявяване на участие за нови и настоящи курсисти и за всякакъв вид допълнителна информация :
ДеницаТакева-Германова,
председател на Българско египтологическо общество
тел.0896807392


Hatshepsut

Честит празник, честит ден на Египтологията, колеги и приятели! ☺️
На 22 септември 1822 година, след близо петнадесетгодишна работа Жан Франсоа Шамполион излага основните принципи на древноегипетското йероглифно писмо.
Той поставя началото на съвременната Египтология и отваря вратата към скрито знание, истински приключения на духа и открития, които вълнуват всеки, докоснал се до магията, наречена Древен Египет.
Стремежът за разчитането на египетските йероглифи и начинът, по който изследователите в началото на 19-ти век са гледали на това предизвикателство, може да се сравни с трепета и вълнението на това човек да полети в Космоса и за първи път да стъпи на Луната.
Съревнованието между учени и лингвисти в това начинание е било също толкова интригуващо колкото и космическата надпревара през 50-те и 60-те години на 20-ти век.
Огромният принос на Шамполион е плод на дългогодишна работа и истинско научно приключение .
През 1808 г. Шамполион установява, че петнадесет знака от демотическото писмо съответстват на отделни букви в коптския език.
Следователно той стигна до заключението, че коптският език  притежава последните следи от езика, който са говорили древните египтяни.
Голямото и ценно откритие на Шамполион идва през 1818 г., след като изследва един обелиск от Филе, той стига до извода, че някои от йероглифните знаци  имат фонетична стойност и по този начин са част от азбука, а други знаци са строго символични и се възприемат като идеограми. Това на пръв поглед просто звучащо твърдение, крие гениалността в откритието на Шамполион и дава ключ към непознатите простори на света на Древен Египет.
След като работи  с двуезичния текст от Розетския камък, който съдържа идентичен текст, изписан в йероглифика, демотика и старогръцки, той разчита името на Птолемей на гръцки и в демотика и успява да идентифицира и отграничи няколко ,,букви,, в йероглифния текст, с които е изписано името на Птолемей в картуш.
Малко по-късно същата година разчита името на Рамзес II в надпис от Абу Симбел, част от името на когото е изписано фонетично, а другата част съдържа йероглифи, които са идеограми.
Близо 4 години след като намира ключа към разчитането на йероглифите, той работи усилено, за да се стигне до днешната дата и прословутото писмо до Френската Академия на Науките, в което казва:
"Убеден съм, че същите йероглифни знаци, които имат фонетична стойност, използвани за четене на гръцки и римски собствени имена, изписани в картуш, са били използвани в йероглифните текстове, издълбани върху камък много преди идването на гърците в Египет...,,
И така великото приключение в света на древноегипетските текстове започва!
Честит празник на Египтологията!!!
Пожелаваме Ви много приключения и страст да търсите и искате да узнавате!!!


Hatshepsut

#9
Скъпи приятели на Египтологията и Българско египтологическо общество!
На днешния ден, 4 ноември, падало се Съботен, слънчев ден, на западния бряг на Луксор, точно преди 98 години се е случило знаменително и вълнуващо събитие.
През 1922 г. на този ден английският египтолог и археолог Хауърд Картър,
около 10 часа сутринта, пристигайки на мястото на разкопките, които провежда, където само преди ден започнал 7-мият му работен сезон в Долината на царете, е посрещнат от  необичайна глъчка сред неговите местни работници, египтяни.
Това му подсказало, че денят ще бъде необикновен и вълнуващ.



Година по-късно Картър ще напише в спомените си:
,,Това трябваше да бъде последният ни сезон в Долината. 
Шест пълни сезона бяхме разкопавали там - сезон след сезон.
Бяхме работили месеци наред и не намерихме нищо и само човек, който крие огромна надежда и вяра, знае колко отчайващо може да бъде всичко това.
Почти бяхме решили, че и на това място нямаше да попаднем на нищо значимо и се готвехме да напуснем и да опитаме късмета си другаде.
Но едва бяхме поставили лопатите на земята в последното си отчаяно усилие, когато направихме откритие, което далеч надхвърляше най-смелите ни мечти. 
Нека се опитам да разкажа историята на всичко това, с ясното съзнание, че изобщо няма да е лесно, тъй като драматичната внезапност на първоначалното откритие ме остави в абсолютно зашеметено състояние, а следващите месеци бяха толкова наситени със събития, че едва ли бях имал време да мисля и да осъзная какво точно ми се случваше наистина.
Записването му на хартия, може би, ще ми даде шанс да разбера и да осмисля какво се случи и всичко онова, което означава и последва след това.

Пристигнах в Луксор на 28 октомври и до 1 ноември бях събрал работниците си и бях готов да започна. 
Предишните ни разкопки, от предния сезон, бяха спрели за кратко и се намираха на място в североизточния ъгъл на гробницата на Рамезес VI и от тук следваш да започна да копая в посока на юг от там. На това място имаше редица грубо построени помещения, напомнящи на работни бараки, служещи за временен подслон, вероятно принадлежали и служели на работниците в Долината.
До вечерта на 3 ноември бяхме премахнали и почистили по-голямата част от тези колиби, бяхме ги описали и отбелязали и те бяха преместени.
Бяхме готови да изчистим близо три фута чакъл и пясък, който лежеше под тях.
Едва бях пристигнал на следващата сутрин (4 ноември), когато необичайна глъчка и спирането на работата, ме накара да осъзная, че се е случило нещо необичайно.
Бях посрещнат от новината, че вероятно част от стъпало се е показало още под първите копки при рачистването на материала под вече премахнатите работнически колиби . 
Това изглеждаше твърде хубаво, за да бъде истина.
Кратко допълнително разчистване разкри факта, че всъщност се намираме в началото на стръмен прорез в скалата, на около тринайсет фута под входа на гробницата на Рамезес VI.
Начинът на по който този прорез се спускаше надолу, толкова много напомняше стълбищата, толкова често срещани и характерни за Долината, че почти се осмелих да се надявам, че най-накрая сме на път да открием нашата гробница."
 
Това записва и в работния си дневник Хауърд Картър.
Записва, че е открил първите следи от стъпало, част от спускащо се надолу стълбище, може би водещо до входа на гробницата на Тутанхамон. /twt-Ꜥnḫ-imn/.
Първите стъпала са от североизточния ъгъл, които съвсем скоро разбира, са част 16 стъпала на стръмно стълбище, което води към гробницата на Тутанхамон, на около четири метра под входа на гробницата на Рамзес VI.
Това първо стъпало ще го поведе към истински триумф за египтологията: непокътнат печат, венче от цветя, сякаш поставни преди няколко дни, едва изсъхнали... и всички духовни и материални съкровища, които са останали за вечността!
Това първо стъпало ще го отведе и до момента, когато след три седмици от днешния ден, преди 98 години, след седмици на работа, надежди, съмнения, безсънни нощи и мъчително чакане, ще настъпи 26 ноември, ден за който Хауърд Картър ще напише следните думи:
Тези думи са разказ, пред който всички египтолози изпитваме възхищение, мечтаем и изказваме своята почит и признателност към авантюристичния дух на Картър, неговата работа и дългогодишен труд.
Изпитване истинско възхищение към чешита, опърничевия и неспиращ се пред никакви трудности Хауърд, препускащ с коня си през Долината, която познава като дланта си.

,,Следващият ден (26 ноември) беше денят на дните, най-прекрасният от всички, които някога съм преживял, и със сигурност такъв, който не мога и да се надявам и да мечтая ми се случи отново. 
През цялата сутрин работата по разчистването продължи, бавно, мудно и мъчително, заради деликатните, малки парчета от предмети, които бяха смесени с материала, с който беше запълнен прохода. 
След това, в средата на следобеда, на трийсет фута надолу от външната врата, попаднахме на втори запечатан вход, почти точно копие на първия. 
В този случай печатите не бяха толкова ясни, но все пак разпознах печата на Тутанхамон и на царския некропол.
Зад запечатаната врата се криеше отговорът на въпроса, който мъчеше всички ни - дали това е гробница и дали ще открием това, на което всички се надявахме.
Бавно, отчайващо бавно, течеше времето, докато разчиствахме останките, които затрупваха долната част на вратата.
И ето моментът, в който цялата врата беше разчистена.
Настъпил решаващият миг. 
С треперещи ръце направих мъничък отвор в горния ляв ъгъл на вратата.
Тъмнината и празното пространство, докъдето можеше да достигне железния прът, който вмъкнах, показваха, че каквото и да е отвъд, е празно и не е запълнено както прохода, който току що бяхме изчистили.
Разширих малко дупката, пъхнах свещта и надникнах вътре със затаен дъх.
Чувах само учестеното си дишане и сърцето си, което щеше да изхвръкне от вълнение.
Лорд Карнарвън, лейди Евелин и Календър стояха притеснени и развълнувани зад мен, за да чуят окончателната ми присъда. Първоначално не виждах нищо, горещият въздух, излизащ от камерата, караше пламъка на свещта да трепти, но в момента, когато очите ми свикнаха със тъмнината, детайлите от стаята вътре изплуваха бавно от мъглата...
Странни животни, причудливи форми и сенки, статуии и злато - навсякъде блясъкът на златото.
Вечността трябваше да изглежда точно по този начин.
Бях смаян от изумление, зашеметен и очарован до сълзи и когато лорд Карнарвън, неспособен да устои повече на напрежението, попита тревожно:
,,Картър, виждате ли нещо?", всичко, което можех и имах сили да направя е със затаен дъх и глас, треперещ от вълнение, да промълвя:
,,Да, виждам прекрасни неща!!!"

PS
На първата снимка може да се видят освен Хауърд Картър и екипът от египтолози, учени, фотографи, които са били част от вълнуващата, но и много отговорна и трудоемка задача за цялостното изследване и изучаване на гробницата.
Снимката е направена пред входа на KV 6, гробницата на Рамзес IX, виждат се /от ляво на дясно/:
Артър Календър, Артър Мейс,
Хари Бъртън /основен фотограф на разкопките и гробницата, благодарение на когото днес имаме тези фотографии/,
Хауърд Картър,
сър Алан Гардинър /велик египтолог, специалист по древноегипетски език, автор на една от основните граматики/ и Алфред Лукас.
Печатът на гробницата, стълбището от 16 стъпала и запушеният вход, след първоначалното разчистване.
Египтологията е вълнуващо приключение!








Hatshepsut

Мумиите на най-великите владетели на Египет преминаха през улиците на Кайро
Сергей Игнатов: Това е ярък знак за приемственост между съвременен Египет и древната египетска цивилизация



18 мумии на фараони и 4 на царици премиха в пищното шествие по улиците на египетската столица Кайро преди дни във време на коронакриза.
Церемонията започна с 21 топовни салюта, а после хорове, пеещи на древни езици, и конски колесници придружаваха специално украсените камиони, върху които стояха пищно декорираните позлатени капсули - саркофази с контролирана среда вътре. В тях бяха поставени мумиите на най-великите владетели на Египет от Новото царство. Списъкът включва фараонът Секененра Таа, наричан Храбрия, който започва освободителна война срещу хиксосите; Кралица Хатшепсут, която издига луксозния храм Дейр Ал-Бахари на Западния бряг на Луксор; и на Рамзес II, великият фараон на Новото царство.
Пътуването по петкилометровата отсечка от Египетския музей до новия Национален музей на египетската цивилизация продължи час. И макар и без публика, вероятно милиони хора по света са гледали церемонията през интернет и по телевизията.



Преместването беше по хронологичен ред на царуването. А причините за грандиозната процесия бяха няколко. Първата е самото преместване в новия музей. Идеята за създаването му е отпреди повече от 30 години. Той е бил построен в древната столица на Египет - Фустат, която сега е част от Кайро. Има над 23 200 квадратни метра изложбена площ. И показва колекция от 50 000 артефакта.

Музеят изцяло е посветен на египетската цивилизация, създаването му е било подпомогнато от ЮНЕСКО. Експозицията му е отворена частично от февруари 2017-а. И дори и български туроператори организират посещения в него. Ахмед Гонейм, изпълнителен директор на Националния музей на египетската цивилизация, казва, че церемонията е част от начина, по който мумиите са показани:

,,Това не е само начинът, по който ще разказваме историята, това е заобикалящата среда, това е атмосферата, която усещате, когато влизате. Посетителите, влизащи в Залата на кралските мумии, ще изпитат нещо подобно на влизането в гробница в Долината на царете. Преместването ще бъде положително за туризма в Египет".

,,Това е едно от най-значимите събития – политическо, културно и икономическо за Египет, региона и има отзвук в света", коментира темата пред БНР проф. Сергей Игнатов, основател на Еегиптологията в България, сега е ректор на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс.
 
,,Цялото събитие демонстрира приемственост на съвременен Египет като приемник на древната египетска цивилизация, която е баща и майка на съвременната европейска цивилизация. Това показва, че историята на културата предшества историята на държавата, а след хилядолетия египтяните продължават да уважават някогашните си владетели", каза още в "Хоризонт до обед" проф. Игнатов.



https://bnr.bg/post/101449150

Hatshepsut

Скъпи приятели на Египтологията!
По случай днешния празник искаме да Ви зарадваме с една чудесна новина! 😊
ВАЖНО !!!
Школата ни по Египтология за възрастни продължава и със занимания през ЮНИ със серия от нови лекции-отделен курс посветен на религията и вярванията на древните египтяни (от 27-ми май до 2-ри юли 2021-ва година).
Всеки, който има желание, може да се запише! 🙂
📌 Име на курса :
'' РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ "
📌 Лектор:
доц. д-р ТЕОДОР ЛЕКОВ, египтолог
📌 Начало:
27 май (четвъртък) от 18:30 часа до 21:00 часа

📌 За записване:
Деница Такева-Германова, председател на БЕО
(на телефон: 0896807392)
Начална дата и продължителност:
27 май (четвъртък) от 18:30 часа
Продължителност на курса:
12 астрономически часа, в шест поредни седмици
(всеки четвъртък):
📌
27-ми май  от 18:30 часа до 21:00 часа;
3-ти юни от 18:30 часа до 21:00 часа;
10-ти юни от 18:30 часа до 21:00 часа;
17-ти юни от 18:30 часа до 21:00 часа;
24-ти юни от 18:30 часа до 21:00 часа;
1-ви юли от 18:30 часа до 21:00 часа.

📌
Курсът ,,РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ" е предназначен за всички, които имат интерес към религията и свещените текстове на Древен Египет.
Форматът на курса ще бъде:
12 астрономически часа, разделени в 6 лекционни дни, в шест поредни седмици.
Всяко занятие ще се състои в рамките на 2 астрономически часа, с 15 минути почивка между тях.
Двата часа ще бъдат разделени на модули:
теоритична и практическа част.

❗Лектор на курса ще бъде доц. д-р Теодор Леков.
Той е египтолог, специалист по религия и език на Древен Египет.
Доц. д-р Теодор Леков е ръководител на Българската археологическа мисия в Египет, която провежда разкопки на територията на град Луксор.❗

Място на провеждане на курса:
Школа по Египтология в
Информационно-образователен център към Археологическа експозиция "Антична Сердика", бул. "Княгиня Мария Луиза" 2а (до северния вход на Метростанция Сердика II).

За записване:
1. Деница Такева-Германова, председател на Българско египтологическо общество 0896807392;
2. На лично съобщение във фейсбук;
3. На място в Школата, в деня на стартиране на курса 27 май (четвъртък) от 18:30 часа.
Местата са ограничени, за това
побързайте със заявяването на участие! 😊
Очакваме Ви ! 😊


Hatshepsut

Алеята на сфинксовете в Египет бе открита с пищна церемония


25 ноември 2021 г. Тържествената церемония по откриването на обновената Алея на сфинксовете в Луксор, Египет

2700-метровият главен процесионен път с две редици от общо 1350 сфинкса, свързва храмовете в Карнак и Луксор и показва втория най-посещаван обект от наследство на Египет след пирамидите в Гиза





След успеха на "Златния парад на фараоните", който привлече вниманието към новия Национален музей на египетската цивилизация в столицата Кайро, пищният спектакъл в Луксор постави началото на кампания за популяризиране на "най-големия музей на открито".

Официалният Ютуб канал "Experience Egypt" ("Изживей Египет") излъчи на живо пищното тържество:



The Grand Opening of the Sphinx Avenue in Luxor

В центъра на церемонията бе пресъздаването на древния фестивал Опет, по време на който жреците са преминавали по 2700-метровия Главен процесионен път - алея с две редици от общо 1350 сфинкса от двете й страни, изградена по време на фараона от Тринадесетата династия на Древен Египет Нектанеб Първи.

Днешното събитие показа и съвременните туристически атракции в Луксор - от разходките с традиционните лодки фелука и луксозните круизи по Нил до въздушните балони над Долината на царете.













https://impressio.dir.bg/ulichno-izkustvo/aleyata-na-sfinksovete-v-egipet-be-otkrita-s-pishtna-tseremoniya-snimki-i-video

Hatshepsut

"Царят и Слънцето. Пътешествие в историята на Древен Египет" - документален филм на БНТ

"Царят и Слънцето. Пътешествие в историята на Древен Египет" разкрива основни идеи за света и космоса в представите на древните египтяни. Историята минава през тайнствено пътешестевие във времето със символи, паметници и артефакти от различните епохи на древната цивилизация.

Заедно с филмовия екип зрителите ще пропътуват разстоянието от Кайро и Великите пирамиди в Гиза до древната столица Тива; от Музея в Кайро - с безбройни артефакти, златното съкровище и маската на прочутия цар Тутанкамон, до Долината на царете, скрила и запазила за вечността несметни съкровища и тайни.

Авторите откриват за широкия свят загадките на свещени текстове и заклинания в изкусно изписаните гробници на фараоните от Новото царство.

Пътешествието се простира до Двореца в Луксор, до най-големия Храмов комплекс в света - този в Карнак, и до Храма на царица Хатшепсут в Деир-ел Бахри.

Движейки се сред епохалните следи от миналото тук, доцент Теодор Леков изследва важната роля на царя и царската власт през хилядолетната египетска история. Безкрайността е изведена с магическото превъплъщение на египетският цар в самото Слънце, което символизира пътя на неговата душа към безсмъртието.

Фимът представя изключителни кадри от места и събития, на които екипът на проекта има рядката и специална възможност да присъства и да заснеме. Такъв момент е и великолепната церемония по откриването на Алеята на сфинксовете в Луксор, която съживява спомена за древната процесия на един от най-важните празници в историята на Древен Египет през епохата на Новото царство - празникът "Опет".

Сценарий: доц. д-р Теодор Леков (египтолог)
Режисьор Станислав Терзиев
Оператори: Кристиан Спасов, Владислав Петров
Режисьор по монтажа: Ара Хугасян

Консултант: Деница Такева-Германова (египтолог)


Hatshepsut

Влюбена в Египет

Разговор с Деница Такева-Германова, египтолог и председател на Българското египтологическо общество


През 2022 г. Египтологията като наука чества два големи юбилея – 100 години от откриването на гробницата на Тутанкамон (който, както ще разберете от Деница, е правилно да наричаме Тутанхамун) от Хауърд Картър и 200-годишнината от дешифрирането на йероглифното писмо от Жан Франсоа Шамполион.

Може би знаете, а може би не, но в България вече от 5 години съществува и развива много активна дейност Българското египтологическо общество (БЕО). То провежда изключително интересни школи за възрастни и деца, както и великолепни пътуващи семинари, съчетаващи пътешествие из Египет с лекции на място от водещи български египтолози, които разказват за културата и историята на Древен Египет, както и за паметниците, останали от тази велика цивилизация. През ноември 2021 г. пък бе открита Алеята на сфинксовете, свързваща храмовете в Карнак и Луксор, която е вторият най-посещаван обект в Египет след пирамидите в Гиза. Българската национална телевизия и екип на БЕО присъстваха на церемонията и заснеха филм, който ще бъде показан в близките месеци.

Ако посетите Научно-образователния център ,,Древен Египет", разположен в центъра на София на територията на археологическата експозиция ,,Антична Сердика" в подножието на ЦУМ, е много вероятно да се запознаете с Деница Такева-Германова. Освен че е магистър египтолог и в момента работи върху докторската си дисертация, освен че е председател на БЕО и ръководи школите по египтология, Деница разказва за Египет и страстта си към него така завладяващо, че на човек наистина му се приисква тутакси да си вземе книгите, грамофоните и порцелановите сервизи и досущ като европейските аристократи от 20-те години на миналия век да се отправи за няколко месеца на дълго пътешествие из вълшебната земя на фараоните и сфинксовете.

Оставяме се в ръцете й, за да ни разкаже приказката за своя магично-вечен Египет. Разказва Деница.



Как започва всичко

,,Влюбих се в историята, културата и магията на Древен Египет още в ранните си тийнейджърски години, на ръба на порастването, когато човек най-силно и интуитивно усеща какъв иска да бъде, в какво наистина вярва, без да е обременен от ,,трябва'' и ,,така е разумно и редно''.

В домашната ни библиотека (Деница е дъщеря на известния журналист от близкото минало Иван Такев, б.р.) намерих дебела книга с тъмнолилави корици – ,,Богове, гробници и учени" на Керам. Все още помня миризмата на страниците й, на една от които са изписани Наполеоновите думи: ,,Войници, четиридесет столетия ви гледат!" И има черно-бяла снимка на Хеопсовата пирамида в Гиза и на Сфинкса. Разнасях книгата почти навсякъде с мен. Винаги я слагах в ученическата си чанта, независимо колко тежеше и какви учебници носех в нея.

През лятото между първи и втори клас, когато бях на 8, родителите ми ме заведоха на море и в импровизираната заемна библиотека за летуващите в почивната станция открих книга със синя обложка, на чиято странична част бе нарисувана ръка в жълт, наситен цвят – ,,Книга на мъртвите на древните египтяни". Тази книга стоя на нощното ми шкафче с години, подхранвайки мечтата ми да стана египтолог, въпреки че дълго време не разбирах нищо от написаното в нея. Това бе първият литературен превод на книгата на български от френски език. Как можех да знам тогава, че след години ще имам късмета и щастието мой учител и научен ръководител да бъде доц. д-р Теодор Леков, човекът, превел за първи път на български от древноегипетски тази свещена книга, съдържаща езотеричното знание за безсмъртието на човешката душа.



Мислех, че в Националната гимназия за древни езици и култури ,,Св. Константин Кирил Философ" се преподава древноегипетски, който вече бях почнала сама да уча, преписвайки йероглифи от всякакви книги и енциклопедии, но когато влязох в гимназията няколко години по-късно, се оказа, че не се учат йероглифи, а само латински и старогръцки. Помня, че в тийнейджърските години връстниците ми си падаха по групи като East Seventeen и Backstreet Boys, а аз бях влюбена до уши в Хауърд Картър. Наскоро открих стара тетрадка от тогава, в която съм описала мечтаната среща с него в Луксор. Май и сега още си падам по него, но за Картър – по-нататък.

След гимназията така се случи, че за кратко изоставих мечтата си и се озовах в Правния факултет на Софийския университет. Огромно изпитание за мен, защото не беше моето нещо. Така и така никога не станах юрист, нито адвокат или съдия. Чувствах се не на мястото си и бях изключително тъжна и потисната. Близо десет години работих в голяма телекомуникационна компания, опитвайки се да се убедя, че това ме прави щастлива. В крайна сметка в точния момент получих шанса, за който си мечтаех от малка. Попаднах в Нов български университет, където защитих бакалавърска и магистърска степен по египтология, а сега съм докторант. Професионалните ми занимания като египтолог и интересите ми в сферата на египтологията са свързани с религиозните текстове, преводи от древноегипетски и работата с различни писмени паметници – стели, папируси, текстове от гробници. Един от най-прекрасните моменти в тези занимания е когато текстът ти проговаря. Тогава, когато се открехва вратата и времепространството от близо четири хиляди години е преодоляно, а думите, написани от писаря преди хилядолетия, зазвучават отново."

Как Картър открива гробницата на Тутанхамун преди век

,,Хауърд Картър е английският египтолог и археолог, който точно преди 100 години открива единствената неограбена царска гробница, тази на Тутанхамун в Долината на царете в днешен Луксор. Картър, който е нещо като първообраз на филмовия Индиана Джоунс, обикалял долината, която познавал като дланта си, на кон, с шапка и камшик в ръка, разчертал я на отделни квадранти, които изследвал търпеливо, упорито и неуморно в продължение на години. И до ден днешен могат да се открият неговите отбелязвания по камъните и скалите с боя.



Преди време ми се наложи да работя с архивите на Картър, които, за щастие, са дигитализирани и достъпни в сайта на института ,,Грифит". Впечатляващи са неговите писма, дневници, работните му бележки и археологически отчети, плод на огромната работа, която е свършил по изследването, проучването, реставрацията и консервацията на гробницата. Изумително е с каква прецизност са описани, картотекирани и заснети над 5000 намерени в гробницата предмета.

На 4 ноември 1922 г. около 10 ч. сутринта Хауърд Картър пристига на мястото на разкопките, които провежда. Само преди ден е започнал седмият му работен сезон в Долината на царете. Посреща го необичайна глъчка сред работниците, местни египтяни.
Година по-късно Картър ще опише в спомените си всичко – как той и екипът му вече са били на ръба на отчаянието, тъй като след години работа не са открили гробницата, която търсели и за която той бил убеден, че е точно тук, как вече решили да приключват и да опитат на друго място, но в онзи ден работниците му го посрещнали с новината, че се е показало нещо, приличащо на част от стъпало.

Продължават да разчистват, докато не откриват врата, а след това втори запечатан вход. Картър веднага разпознава печатите на Тутанхамун и на царския некропол. С треперещи ръце прави мъничък отвор в горния ляв ъгъл на вратата. Ето как описва той онова, което преживява в следващите минути, в дневника си: ,,Тъмнината и празното пространство, докъдето можеше да достигне железният прът, който вмъкнах, показваха, че каквото и да е отвъд, е празно и не е запълнено както прохода, който току-що бяхме изчистили. Разширих малко дупката, пъхнах свещта и надникнах вътре със затаен дъх. Чувах само учестеното си дишане и сърцето си, което щеше да изхвръкне от вълнение. Горещият въздух, излизащ от камерата, караше пламъка на свещта да трепти, но в момента, когато очите ми свикнаха с тъмнината, детайлите от стаята вътре изплуваха бавно от мъглата... Странни животни, причудливи форми и сенки, статуи и злато – навсякъде блясъкът на златото. Вечността трябваше да изглежда точно по този начин."

За Българското египтологическо общество

,,Създадохме Българско египтологическо общество преди пет години, за да събере хората с различни професии, които имат интерес към Древен Египет и които няма къде другаде да споделят това си увлечение, но в същото време да подкрепяме и подпомагаме развитието на египтологията в България.

Освен че организираме пътуващи семинари в Египет, лекции, изложби, представяния на книги, от 2017 година имаме и школи по египтология за възрастни и за деца, достъпни за всички. В първата в България Детска школа по египтология имаме за цел да въведем най-малките в изучаването на древната история на Египет и тайните на йероглифите. Вече имаме деца, които четат и пишат на древноегипетски, без проблем се справят с разпознаването на различни божества, знаци и символи, изписани върху автентични паметници. Много се гордея с тях!"



Нейният личен Египет

,,Египет е многолик, многоцветен, пъстър, шумен, мистичен, весел, понякога меланхоличен и всеки един човек, който е свързан с него по някакъв начин, го приема лично. Всеки, който обича Египет, си има негов личен Египет.

Моят Египет е в малките улички и шарените пазари на Старо Кайро, в сърцето на многомилионния град, в старите, антикварни книжарници и в черно-белите фотографии, които са запечатали страната в началото на миналия век, в чудната смесица между ориенталското и европейското. За мен Египет е в чаша ментов чай, чийто сладко-тръпчив вкус ободрява след дълго обикаляне пеша. Последния път попаднах в Замалек след залез. Беше валяло и старите сгради, сгушени в зеленината и прохладата на прииждащата вечер, сякаш нашепваха своя собствена история като достолепни дами, излезли привечер на разходка в красивите си одежди. Изведнъж умората от тежкия ден се изпари, а в душата настъпи една лекота и спокойствие, чувство на щастие.

За мен Египет е и в красива рокля, яркочервено червило, аромат на жасмин, широкопола капела и повея на вятъра в Саккара (населено място, намиращо се на около 25 км южно от Кайро, където се намират гробници от древната столица Мемфис); в Каирския музей на площад ,,Тахрир", който е като туптящото сърце на египтологията и пази историята на тази наука. Освен многобройните древноегипетски артефакти, самата му сграда е история. Може би на света няма египтолог, който да не обича да ходи на това място и с часове да обикаля из просторните му зали, а сега и да изпитва известна тъга заради факта, че в момента тече преместване на повечето артефакти в нов, огромен музей, който предстои да бъде открит близо до пирамидите на платото в Гиза. Последния път, когато бях там, може би преди около месец, снимах ключалките на дървените шкафове, боядисани с боя преди сто години, малките им резета, старите табели на артефактите, написани на ръка, или на стара пишеща машина още в началото на миналия век. В тези малки реликви е и част от моя Египет, който носи духа на първите египтолози. Понякога, особено в късния следобед в музея, когато залязващото слънце се процежда през витражите, имаш чувството, че зад някой ъгъл ще се появят Виктор Лоре, Гастон Масперо, Емил Брукш, Теодор Дейвис, Курт Зете или сър Алан Гардинър (пионери египтолози, б.р.).



Моят Египет е и в Луксор – древната Тива, столицата на Новото царство, на египетски Уасет. Всеки път, когато пристигна в Луксор, изпитвам чувството, че се прибирам у дома. Диша се по различен начин, все едно въздухът е познат, дишаш с облекчение и с едно уверено спокойствие, че си точно на мястото си. През пролетните и летните месеци и в началото на есента е особено горещо. Египет за мен е и жегата, която обожавам. Знойното слънце, което е от злато, кара този град да блести точно така, както е блестял преди хилядолетия. За мен Египет са водите на Нил, по които бягат слънчеви зайчета, когато прекосяваш реката с лодка. На западния бряг на реката са разположени заупокойните храмове на царете от Новото царство, техните гробници, гробниците на велможите и на хората, построили и изрисували домовете за вечността на царете.

Там е и прословутата Долина на царете, там е и Долината на цариците. Един от хубавите ми моменти е когато попаднах почти сама в Долината на цариците. Точно бях посетила гробницата на любимата царска жена на Рамзес Велики, царица Нефертари. Тази гробница е една от перлите на египтологията, богато украсена, изписана със свещени текстове от Книгата на мъртвите, запечатала красивия лик на прекрасната Нефертари. Част от придружаващите текста изображения, които се наричат винетки, е и свещената птица Бену. Ролята на птицата Бену в древноегипетската свещена литература ме вълнува отдавна. Част от работата ми като египтолог беше да събера всичките й споменавания в свещени текстове, нейните изображения и да изследвам значението й. Бену е свързана с две от най-важните божества в Древен Египет – Ре и Озирис, и въплъщава идеята за тяхното сливане, като едновременно е и тяхна душа. В гробницата на Нефертари се намира едно от най-добре запазените изображения на птицата, която се рисува като бяла или сива чапла.

И така – точно бях излязла от гробницата, наоколо нямаше никой. Чуваше се само вятърът и тишината в Долината. Да, там тишината може да се чуе. Богинята, която въплъщава тези места, се нарича Меретсегер, т.е. ,,обичащата мълчанието". В този момент на усамотение и блажено препичане на слънце (около 45 градуса!), щастлива, затворих очи. Стояла съм така няколко минути, когато някакъв шум ме накара да отворя очи – на няколко метра от мен видях малко бяло пиленце с искрящи перца. Чапла с веещ се перчем и грациозни извивки. Тези птици са много характерни за Египет, но живеят по поречието на реката, защото са водолюбиви. Много рядко се появяват в сухи и скалисти местности, каквато е Долината на цариците. Но ето свещената птица Бену ме беше навестила, сякаш излязла току-що от стенописа на гробницата на царица Нефертари.

В Египет такива магически намигвания се случват често и се случват на всички, които имат сетива да ги усетят.

За мен Египет е и тишината на храмовете, когато седиш и съзерцаваш текстовете и изображенията от релефите. Будуването до ранни зори, превеждайки йероглифен текст на отворен прозорец, когато слушам как се носи песента на сутрешната молитва и звукът кара небето да вибрира. Звездите още са ярки. Чува се крясъкът на птицата, от който ще се роди новият ден и наново по магичен начин ще се сътвори Светът. И въпреки че от древните царства ни делят хилядолетия, слънцето, звездите, Нил и магията по тези места са си все същите."

В ,,златния" египет от 20-те и 30-те

,,Не знам как е възможно да ми е мъчно за времена, в които не съм живяла, но е факт. Изпитвам особен сантимент към първата половина на миналия век, особено към 20-те и 30-те години. Харесвам това, че мъжете са били елегантни джентълмени в костюми, а дамите – красиви и изискани, с рокли и воалетки. Самата аз ходя почти само с рокли, а в стила ми на обличане се прокрадват нотки от 30-те. За египтологията това са били златните години на вълнуващи открития, научни експедиции и мащабни проучвания.

В началото на миналия век Египет е любима дестинация на богатите европейци, които бягали там от студените зими в Европа. Наемали дахабия от Кайро и стигали по Нил на юг, чак до Асуан. Носели са със себе си книги от библиотеките си, порцелановите съдове, грамофоните, от които звучала музика, докато пиели следобедния си чай, съзерцавайки бреговете на Нил. Самата Агата Кристи неведнъж предприема такива пътувания. Именно в Египет през 1937 г. тя написва един от най-емблематичните си романи ,,Смърт край Нил", вдъхновена от кораба ,,Судан", с който пътува от Кайро до Асуан. Тук именно известният детектив Еркюл Поаро ще трябва да разреши поредната мистерия. Писателката отсяда в един от най-емблематичните хотели в Египет – ,,Олд Катаркт" в Асуан.

Друг емблематичен хотел е ,,Уинтър Палас" на източния бряг на Нил в Луксор, любимо място на европейските пътешественици. Преди време, заради прекрасните публикации и книги на Андрю Хъмфрис за старите хотели в Египет от 20-те и 30-те години на миналия век, ми попадна снимка на меню от Коледния бал, който се е състоял на 25 декември 1923 година именно в ,,Уинтър Палас". Тези балове са били традиция и са събирали на бляскави вечери пътешественици, учени, египтолози, изследователи, писатели и бохеми. Представям си допира на копринените рокли и шумоленето на дантели, танците на терасата, гледаща към Нил. Тъмният плащ на горещата луксорска нощ...

В едно от писмата си прекрасната Миртъл Брум, която е художник и египтолог, описва на родителите си Коледния бал с маски в ,,Уинтър Палас" от декември 1927 година. В журито за най-добър костюм е бил самият Хауърд Картър, който заемал почетно място в празничната вечер. Под звуците на фокстрота смехът и наздравиците отеквали в празничната нощ. Тънките бели завеси на голямата тераса се веели от нощния вятър, идващ от пустинята, а Нил отразявал празничните светлини от прозорците на хотела. Именно на тази тераса Хауърд Картър неведнъж пие своя следобеден чай, когато е на източния бряг по работа. Именно тук, на главното стълбище, той обявява на света голямото си откритие, гробницата на Тутанхамун."

Пътуващите семинари

,,Два пъти в годината Българското египтологическо общество организира пътуващи семинари из свещените места на Древен Египет. Единствени по рода си в България са, защото лектори на място са египтолозите преподаватели в Нов български университет и мои учители – проф. Сергей Игнатов, доц. д-р Теодор Леков и доц. д-р Емил Бузов. Нашите пътешествия обикновено започват от Кайро с посещение на Музея. Посещаваме великите пирамиди на царете от IV египетска династия – Хеопс (Хуфу), Хефрен (Хаефре) и Микерин (Менкауре) и Сфинкса на платото Гиза. Пътуваме и до Абусир, където се намират пирамидите на царете от V египетска династия, както и до Саккара за стъпаловидната пирамида на царя Джосер. Винаги посещаваме Луксор, който е най-големият музей на открито в света, храмовия комплекс, посветен на Амун в Карнак. Разглеждаме царските гробници в Долината на царете, Деир ел-Медина – града и гробниците на хората, построили царските домове за вечността, храма на царица Хатшепсут в Деир ел-Бахри и др.

В отделните семинари имаме различни акценти. Пътували сме до Александрия, Туна ел-Джебел, Бени Хасан, Амарна, Абидос, Дендера, Едфу, Есна, далече на юг до Асуан, Филе и Абу-Симбел. Това са истински приключения, които съвместяват комфортна почивка с посещение на много места и получаване на достоверна и изключително интересна информация. Предстои ни семинар през април и всички желаещи са добре дошли. Този път ще пътуваме с кораб или дахабия (малка лодка, подобна на яхта, за до 15 души) от юг на север, от Абу-Симбел в посока Луксор, като първата ни спирка ще бъде Кайро, откъдето до Абу-Симбел ще стигнем със самолет."

Алеята на сфинксовете

,,Церемонията по откриването на Алеята на сфинксовете в Луксор беше наистина запомнящо се изживяване, вълнуващ и прекрасен празник. Тази алея е свързвала в древността Луксорския храм с храмовия комплекс Карнак, който е най-големият храмов комплекс в света.

Пищното събитие (излъчено по БНТ след Нова година, б.р.) ознаменува откриването на алеята след близо десет години усилена работа на египетските власти по разкопаване, разчистване и реставриране. Всъщност археологически разкопки на алеята започват още през 1949 година.

За първи път след близо три хиляди и петстотин години по алеята oт храма Карнак към Луксорския храм премина празнична процесия. Тя пресъздаде по съвременен начин древноегипетския празник Опет от времето на Новото царство, 1500 години пр.н.е. Този празник е свързан с култа към египетския владетел, с възраждането на неговите творчески и жизнени сили и връзката му с Твореца Амун Ре. Фестивалът се е провеждал в продължение на две седмици в края на есента, като ритуалната процесия тогава е изминавала и обратния път от Луксор до Карнак. От релефни надписи и изображения по стените на храмовете знаем, че част от пътя е именно по близо трикилометровата алея, която е свързвала двата храма по суша. В древността Алеята е била оградена от двете страни със статуи на сфинксове с глави на овен, свещеното животно на божеството Амун. Процесията е включвала пренасянето на позлатени церемониални ладии, изработени от ливански кедър, със светилищата на Тиванската божественa триада Амун, Мут и Хонсу.

Трудно мога да опиша емоцията, когато под звуците на музиката копията на свещените ладии влязоха пред погледите ни в Луксорския храм. Наистина в този миг хилядолетията изчезнаха и се озовахме по времето на XVIII египетска династия, в сърцето на един от най-свещените ритуали. Имах щастието да присъствам на церемонията заради това, че съм част от екипа на филм и филмова поредица, посветени на Древен Египет и египтологията в България. Българска национална телевизия стои зад този проект, а негов автор е доц. д-р Теодор Леков, египтолог и ръководител на българската археологическа мисия в Луксор. Филмът се очаква да излезе през февруари или март тази година."

https://eva.bg/article/43131-Vlyubena-v-Egipet?page=1

Hatshepsut

Днес световната египтологическа общност посрещна тъжната новина, че на 11 юли към "Сехет Иару"е отлетяла безсмъртната душа на учения, египтолог Ерик Хорнунг
(на 89 годишна възраст).



Ерик Хорнунг е роден в старата част на столицата на Латвия, Рига, на брега на Балтийско море, през далечната 1933 г.. Още през юношеските си години проявява сериозен интерес към религията, културата и свещената литература на Древен Египет. Получава докторска степен по египтология в университета в Тюбинген през 1956 г. , когато е едва на 23 години.
Почетен професор по египтология на университета в Базел, в който работи в периода от 1967 г. до 1998 г..
Ерик Хорнунг има огромен принос в изграждането на египтологията като научна дисциплина в университета в Базел, като преподава и обучава близо 30 години поколения студенти по египтология.
Неговата основна изследователска дейност е свързана със систематично проучване, превод, изследване и анализиране на свещената погребална литература на Древен Египет.
Ерик Хорнунг има огромен принос, а неговата работа има безценно и основополагащо значение в превода и изследването на царските книги за Отвъдното, изписани в царските гробници на владетелите от Новото царство в Долината на царете, на Западния бряг на днешен Луксор.
В книгата си The Valley of the Kings:Horizon of Eternity, Хорнунг, разглежда и анализира релефните изображения от гробниците в Долината на царете, описвайки ги в детайли.
Ерик Хорнунг публикува първото сводно издание на книгата Амдуат или ,,Записи от Скритата зала" от царските гробници, в три тома, между 1963 и 1967 г..
В по-късно издание на книгата, Хорнунг публикува всички известни версии на книгата Амдуат, която е съвкупност от свещени текстове и изображения, първоначално изписвани в залата, в която се поставя царският саркофаг, описвайки нощното пътешествие на Слънцето през различните области на Отвъдното-Дуат.

Други учени и авторитети в областта на световната египтология, като Джон Гуин Грифитс, определят и признават Ерик Хорнунг за най-големия специалист и познавач на царската свещена погребална литература, както и на древноегипетската религия.
Книгата на Ерик Хорнунг Conceptions of God in Ancient Egypt, The One and the Many, която излиза през 1971 година, се превръща в основен и важен труд за разбирането на религиозните възгледи на Древен Египет, както и за разбирането на концепцията за Бога-Творец в древноегипетската представа за Света и Космоса в Древен Египет.
Този негов труд, както и другите му книги, са написани на немски език.

Друг учен и голям авторитет в областта на египтологията, професор Джон Бейнс, превежда Conceptions of God in Ancient Egypt, The One and the Many на английски език през 1982 година.
Друга изключително важна книги на Ерик Хорнунг, преведена на английски от Теодор Абт, която изследва царската погребална литература, е сводното издание на древноегипетската Книга на портите с известните йероглифни текстове на тази свещена книга, а илюстрациите са прерисовки на саркофага на царя Сети I, върху който е изписана книгата.
В друг свой труд, посветен на свещените книги за Отвъдното The Ancient Egyptian Books of the Afterlife, Хорнунг изследва промените, разликите и процесите, които се проявяват в различните царски книги, изписани по стените на гробниците в Долината на царете.
Това са едва малка част от неговите значими книги, а заветът, който оставя Ерик Хорнунг на египтологията, е извор на знание и мъдрост, а примерът му като човек и учен е безценен и вдъхновяващ!
За това и неговото преминаване в Отвъдното е огромна тъга и загуба за цялата египтологическа общност.


Htp dj nswt Wsir
xntj-Imntjw nb AbDw
dj.f prt xrw t Hnqt kAw Apdw
Ss mrxt snTr wrHt Hnqt
rnpt nbt
irt xprw sxm m Hapy
prt m bA anxj
mAA iTn tp dwAyt
ann iwt m r(A)-sTAw
nn Sna bA m Xrt-nTr
drp.tw m
m-a Hsyw m-bAH Wnn-nfr
Ssp snw pr(.w) m-bAH(.f) Hr xAwt nt nTr aA
ss nt tAw ndm mHty
swri mw Hr bt itrw
n kA n sS Irk Hrnwng mAa-xrw✨

Видео с филма  Тhe Dark hours of the Sun-
"Тъмните часове на Слънцето", сниман в гробницата на Тутмос III в Долината на царете, през 2004 година.
В него е заснет безценния разговор на Ерик Хорнунг и Теодор Абт, които дискутират текстовете и изображенията на книгата Амдуат, изписана в царската погребална камера.



Деница Такева-Германова

Similar topics (4)

Powered by EzPortal