Великотърновски университетъ „Св.св. Кирилъ и Методий“

[Hatshepsut]

Великотърновски университет ,,Св.св. Кирил и Методий"

Създаване и утвърждаване на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий"

През есента на 1963 г. на историческия и живописен хълм "Света гора" във Велико Търново разтваря врати първият извънстоличен университет, който има за покровители светите братя Кирил и Методий. Наследил просветните и културни традиции на знаменитата Търновска книжовна школа от ХIV век, той се утвърждава като авторитетно висше училище за хуманитарни знания и изкуства, като престижен учебен и научен център. Най-напред той се нарича Висш педагогически институт "Братя Кирил и Методий". Създаден е с Постановление N 162 от 27 септември 1962 г. на ЦК на БКП и на Министерския съвет. Открит е на 15 септември 1963 г. и утвърден с Указ N 395 на Президиума на Народното събрание от 4 август 1964 г. Първите 340 студенти се обучават в четири специалности: Българска филология, Руска филология, История и Изобразителни изкуства. През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10-15 хонорувани професори и доценти от софийски висши учебни заведения и институти на БАН.

Сред първосъздателите на Великотърновската Алма матер се открояват ректорът чл.-кор. проф. Александър Бурмов и зам.ректорът проф.д-р Пеньо Русев - двама съмишленици, съратници, приятели, сътворци на едно голямо и трайно историческо дело, каквото е създаването на ново хуманитарно висше учебно заведение през 1963 г. извън столицата. Авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици и радетели на всяка нова, градивна и перспективна идея, те подбират първите университетски преподаватели и асистенти, "вербуват" свои колеги от София за "търновската кауза", ръководят и наблюдават преустройството на старите казармени помещения на Света гора в аудитории, семинарни зали и кабинети, съставят учебни планове и програми, комплектуват първите катедри.

Началото, като всяко начало, е трудно. "Важно есть, веднъж да будет начало" - повтарят първосъздателите на Великотърновската Алма матер думите на възрожденеца Софроний Врачански. Защото всички те са обладани от идеята да възродят старите културни традиции на престолния Търновград, да събудят евтимиевския реформаторски и родолюбив дух в своите ентусиазирани студенти. Защото редом до ректора чл.-кор.проф. Александър Бурмов и зам. ректора проф. Пеньо Русев са и останалите първостроители на великотърновското висше училище - все авторитетни представители на българската хуманитаристика по онова време - проф. Георги Димов, проф. Иван Гълъбов, проф. Иван Дуриданов, проф. Станчо Станчев Ваклинов, проф. Христо Данов, проф. Велизар Велков, проф. Страшимир Димитров, проф. Никола Кожухаров, проф. Васил Стоилов, доц. Галина Тагамлицка, доц. Михаил Кац, ст. преп. Димо Минев. До тях застават и новоназначените млади преподаватели и асистенти, спечелили първите конкурси: Александър Терзиев, Ангел Давидов, Блажо Блажев, Виолета Москова, Георги Данчев, Елена Квинто, Иван Буюклиев, Иванка Иванова, Иван Маринов, Маргарита Тачева, Николай Ковачев, Мариета Тончева, Михаил Михайлов, Никола Гелов, Никола Г.Николов, Станьо Георгиев, Янка Николова.

Пред ректорското ръководство и целия преподавателски състав стоят две основни задачи, формулирани от проф. Александър Бурмов в словото му при откриването на Висшия педагогически институт на 15 септември 1963 г.: "1. В Института да се подготвят висококвалифицирани специалисти - учители, научни работници и художници; 2. Институтът да се оформи като нов център на българската наука".

Създаването и утвърждаването на Великотърновското висше училище е сложен и динамичен процес, в който преподаването и усвояването на хуманитарните знания върви ръка за ръка с активна и продуктивна научноизследователска работа. В ускореното развитие на новия педагогически институт още през първите години учебната работа и обучението на студентите се допълват от значителни национални и международни научни изяви - конференции, симпозиуми, семинари, студентски научни експедиции. Още в самото начало започва издаването на в. "Наука и труд", а през 1964 г. е отпечатан и първият том на годишника "Трудове на Висшия педагогически институт". Паралелно с усвояването на академичните форми и методи на работа и усъвършенстването на учебния процес се появяват първите научни публикации, учебници и монографии, първите защити на дисертационни трудове, първите хабилитации на младите великотърновски преподаватели.

В същото време расте броят на специалностите в Института, расте броят на студентите и преподавателите, продължава комплектуването на нови катедри, структурират се първите факултети, изгражда се и се модернизира материално-техническата база.

Само след осем години българската общественост и правителството считат, че във Велико Търново са налице предпоставките и условията, които дават облика на един съвременен университет. С указ на Държавния съвет на НРБ N 586 от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На 14.Х.1971 г. тогавашният председател на Държавния съвет Тодор Живков огласява указа за създаването на Великотърновския университет на многолюдно тържество и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това паметно събитие съвпада с организирания международен научен симпозиум по случай 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен и достоен наследник е Великотърновският университет.

През изминалите години Великотърновският университет наистина се утвърди като най-големият държавен университет в България извън столицата, като учебен и научен център с национален и международен престиж. С високо квалифицирания си научно-преподавателски състав, с многообразието от университетски специалности, с добре изградената и съвременно обзаведена материално-техническа база той отговаря на нуждите и задачите за преструктуриране на висшето образование в България, които новото време неотменно налага.


Мисия на университета

На основата на досегашните постижения и традиции на Университета, на активното международно сътрудничество, тясното партньорство с бизнеса и интензивна научно-изследователска и художественотворческа дейност, ВТУ ,,Св. св. Кирил и Методий":

- като международно призната институция служи на националните, регионалните и на местните обществени интереси и участва в световните образователни, научни и художественотворчески процеси;
- подготвя за нуждите на обществото, икономиката и частния бизнес и за нуждите на собственото си развитие пазарно ориентирани и обществено ангажирани висококвалифицирани специалисти, които да генерират прогрес и съобразно образователно-квалификационната си степен да се адаптират към социалния и културния живот в България и в различни страни по света;
- работи върху по-нататъшното създаване, усъвършенстване и утвърждаване на научно-преподавателски кадри, като системно и последователно развива собствена школа;
- осигурява единство на образователната, научноизследователската и художествено-творческата дейност, като предоставя иновативно и гъвкаво обучение на най-високо ниво и академична среда за студенти, докторанти и специализанти от всички възрасти и всякакъв произход;
- подпомага своите кадри за осигуряване на международно признаване на постижения в научноизследователската и художественотворческата дейност;
- осигурява разпространението, трансфера и приложението на знания и умения в полза на всички обществени слоеве и прослойки;
- поддържа и усъвършенства материално-техническата си база като условие за модерно, качествено и ефективно образование и наука, за съвременен живот и отдих;
- работи като основен образователен, научен и културен център, който развива иновационното мислене;
- развива предприемаческа дейност и инициативност и насърчава взаимодействието с бизнеса с цел подобряване на качеството на образование и работа.

http://www.uni-vt.bg/bul/

[Hatshepsut]

Великотърновски университет

Великотърновският университет ,,Св. Св. Кирил и Методий" е създаден през 1963 г. като Висш педагогически институт ,,Братя Кирил и Методий" във Велико Търново.

История

Основатели на Великотърновския университет са проф. Александър Бурмов и проф. д-р Пеньо Русев, които са съмишленици и приятели. Те са авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици на всяка нова, градивна и перспективна идея, които подбират първите университетски преподаватели, като ,,вербуват" свои колеги от София за ,,търновската кауза". Първостроители на великотърновското висше училище са още професорите Георги Димов, Иван Гълъбов, Иван Дуриданов, Станчо Ваклинов, Христо Данов, Велизар Велков, Страшимир Димитров, Никола Кожухаров, Васил Стоилов, доцентите Галина Тагамлицка, Михаил Кац и ст. преп. Димо Минев.

Преустройват се старите казармени помещения, разположени в местността Света гора на аудитории, семинарни зали и кабинети, комплектуват се първите катедри и така през есента на 15 септември 1963 г. отваря врати вторият университет в България, с името Висш педагогически институт ,,Братя Кирил и Методий".

Първите 340 студенти се обучават в 4 специалности: ,,Българска филология", ,,Руска филология", ,,История" и ,,Изобразителни изкуства". През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10 – 15 хонорувани професори и доценти от софийски висши училища и институти на БАН.

От първите години на университета студентите вземат участие в национални и международни научни изяви – конференции, симпозиуми, семинари, студентски научни експедиции. Още в самото начало започва издаването на в. ,,Наука и труд", а през 1964 г. е отпечатан и първият том на годишника ,,Трудове на Висшия педагогически институт". Университета се разраства, структурират се първите факултети, изгражда се и се модернизира материално-техническата база. Появяват се първите научни публикации, учебници и монографии, първите защити на дисертационни трудове, първите хабилитации на младите великотърновски преподаватели.

С указ на Държавния съвет на НРБ №586 от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На 14 октомври 1971 г. тогавашният държавен глава – Тодор Живков издава указа за създаването на Великотърновския университет на многолюдно тържество и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това знаменито събитие съвпада с международния научен симпозиум в чест на 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен и достоен наследник е Великотърновският университет / ВТУ.

Университетът създава връзки със сродни университети: Лвов, Ленинград, Минск, Харков (СССР), Брешов, Нитра, Пилзен (Чехословакия), Хале, Берлин, Грайфсвал (ГДР), Краков, Катовице (Полша).

Днес Великотърновският университет разполага с девет факултета, четиресет и две катедри, шейсет и осем специалности, два педагогически колежа в Плевен и Враца, центрове в София, Пловдив и Добрич и над 18 хиляди студенти от България и чужбина. Обучава бакалаври, магистри и докторанти. Великотърновският университет ,,Св. Св. Кирил и Методий" е първото от големите български държавни висши училища. Всяка година Академичният съвет номинира един дипломиран възпитаник на Университета за присъждане на академична награда на Община Велико Търново в размер на 5000 евро.

Структура

Великотърновския университет"Св. Св. Кирил и Методий" е структуриран в 9 факултета.

Факултети

Филологически с декан: проф. д-р Ценка Иванова
Исторически с декан: проф. д.и.н. Иван Асенов Тютюнджиев
Юридически с декан: проф. дн Цветан Георгиев Сивков
Педагогически с декан: проф.дн Венка Петрова Кутева-Цветкова
Стопански с декан: доц.д-р Добринка Петкова Златева
Философски с декан: проф. д-р Даниела Христова Тасевска
Математика и информатика с декан: проф. д-р Мирослав Николов Гълъбов
Православен богословски с декан: доц. Евгений Русанов Николов
Факултет по изобразително изкуство с декан: доц. Борис Желев Георгиев

Филиали

Филиал Враца
Педагогически колеж Плевен
Департамент за езиково обучение




Университетска библиотека

Университетска библиотека отваря врати за своите читатели едновременно с откриването на Висшия Педагогически Институт във В. Търново на 15 септември 1963 г. Първоначалният фонд е изграден със съдействието на нашите първи дарители: Университетска библиотека към СУ ,,Св. Климент Охридски", Народна библиотека ,,Св. Св. Кирил и Методий", Първа гимназия ,,Св. Св. Кирил и Методий" – гр. В. Търново, Окръжен държавен архив, Читалище ,,Надежда" – гр. В. Търново, проф. Александър Бурмов, акад. Петър Динеков, проф. Николай Кожухаров, ст. преп. Димо Минев, Йордан Кулелиев.

Мисията на Университетска библиотека е осигуряване на библиотечното и информационното обслужване на образователния процес и научноизследователската дейност във ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий". Целите, към които библиотеката се стреми, са свързани с постигане на оперативност, адекватност и пълнота при задоволяване на информационните потребности на нашите читатели.

За постигане на тези цели Университетска библиотека изгражда многоотраслов библиотечен фонд по профила на изучаваните във Великотърновския университет специалности.

Към момента той наброява над 380 000 библиотечни единици научна и учебна литература на български и чужди езици, включително над 42 000 тома периодични, редки и ценни издания, електронни носители на информация и други материали.


Университетско издателство

Великотърновският университет разполага с издателство, което носи името ,,Св. Св. Кирил и Методий", наследник на основаната през 1971 г. Печатна база, превърнала се през годините в основно университетско звено. Издателството е регистрирано в Националната ISBN агенция – София, с международен стандартен книжен номер 524 от 20 април 1992 г. Изпълнява програмата на университета за книгоиздаване и книгоразпространение, включва се в националния книжен пазар и съвременната българска книжнина. Издателството обезпечава текущия учебен процес на университета.

Появило се на книжния пазар преди повече от 15 г., през 1992 г., издателството се специализира в издаването на литература, профилирана за висшите учебни заведения. Годишно издава 70 заглавия: научна, научнопопулярна, учебна, учебно-помощна литература, списания и годишници. Изданията са насочени както към специализираната аудитория, така и към студентите, кандидат-студентите, учениците и всички ценители на българската книга.

Предимство е внедрената издателска система за малки тиражи при издаването на тясноспециализираните издания, за тестване на пазара чрез пилотни тиражи, както и възможността да се реализира печат при поискване.

Университетът издава студентски вестник ,,Университет".

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

ВТУ е първият чужд университет с филиал в Северна Македония

Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий" е първият чуждестранен университет, който ще има филиал в Република Северна Македония. Новината за това дойде от премиера Зоран Заев в празничния за висшето училище 11 май.
От следващата академична година по програмите на университета в Република Северна Македония ще обучават над 100 магистри и около 50 докторанти. Още преди три години Великотърновският университет направи първите стъпки към разкриването на филиал в Република Северна Македония.
"Веднага щом приеха закона преди три години, който даваше право на чуждестранен университет да открие свой филиал на територията на Северна Македония, ние и нашите партньори от Международния славянски университет в град Свети Николе решихме да стартираме процедурата", каза ректорът на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" проф. дфн Христо Бонджолов. По думите му това е важна крачка не само за Великотърновския университет, но и в отношенията между двете държави.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/vtu-e-parviyat-tchuzhd-universitet-s-filial-v-severna-makedoniya.html

[Panzerfaust]

Сградата на университета е много семпла, модерна и прилича на обикновена училищна. Трябваше архитектите повече да се постараят - все пак Търново е преди всичко свързано с история и приемственост.

[Hatshepsut]

Уважаеми колеги, скъпи приятели!

Днес дойде най-добрата новина за нашия Университет: Министерският съвет на Р България реши Великотърновският университет да открие поделение (филиал) в град Свети Николе, Република Северна Македония. Това е една дългоочаквана новина. Ние ще бъдем първият чуждестранен университет, който ще обучава студенти в Р Северна Македония! Радваме се на успеха и се надяваме, че добрият пример ще бъде последван и от останалите образователни и академични институции от двете страни.

Да ни е честито!

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ ОБУЧАВА СТУДЕНТИ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Великотърновският университет ,,Св. св. Кирил и Методий" ще има поделения в град Свети Николе, Република Северна Македония, реши правителството.

В поделенията ще се подготвят студенти по три специалности от професионалните направления ,,Филология", ,,Науки за земята" и ,,Информатика и компютърни науки" за придобиване на образователно-квалификационна степен ,,магистър".
Професионалните направления са избрани в съответствие с потребностите на региона от висококвалифицирани специалисти за определени професии. Обучението ще се провежда на английски език и студентите, завършили го успешно, ще получават диплома на Великотърновския университет и европейско дипломно приложение.
Предвижда се първоначално да бъдат приети от около 100 студенти след придобита степен ,,бакалавър".

Създаването на поделенията ще удовлетвори образователните потребности на живеещите в региона и ще им осигури достъп до модерно висше образование, което гарантира добро личностно развитие и професионална реализация.
Предложението за откриването на поделенията е на ректора на университета във Велико Търново проф. д-р Христо Бонджолов. В мотивите на Академичния съвет се посочва, че по този начин ще се утвърди значението на висшето училище като средище за обучение и изграждане на висококвалифицирани специалисти.

С откриването на поделенията Великотърновският университет ,,Св. св. Кирил и Методий" ще развие на по-висока степен международната си конкурентоспособност и ще подкрепи провежданата дългогодишна политика на българската държава както за привличане на чуждестранни студенти, така и за задълбочаване на доброто взаимодействие в областта на образованието и науката с Република Северна Македония.

От фейсбук-страницата на ВТУ

[Hatshepsut]

Проф.Александър Бурмов

Роден е на 2 февруари 1911 г. в семейството на Мария и Колю Бурмови в село Бяла Черква, Община Павликени. Той сътрудничи на вестниците ,,Павликенски глас", ,,Звънче"; ,,Борба"; ,,Трезва мисъл"; ,,Българска реч" където се публикуват негови статии, разкази и стихове. Първият му научен труд, които излиза, когато е на 19 години, е ,,Народни умотворения от с. Бяла черква, Търновско". По негова инициатива и с активното му участие се състоят и тържествата по случай 100-годишнината от рождението на Бачо Киро в Бяла черква през 1935 г. Две години по-късно (1937) Александър Бурмов и Стойко Стойков издават сборника ,,Бачо Киро Петров, материали и документи", който се съхранява във фонда на Историческия музей. В този исторически труд в четири дяла са събрани съчиненията на Бачо Киро, писма от и за него и ръкописните му бележки. През 1946 г. Бурмов е редовен доцент и ръководител на Катедрата по История на България. В периода 1947 – 1965 г. е професор по история на България и история на Византия в СУ. Той е един от основателите на списание ,,Исторически преглед" и на ,,Българското историческо дружество". Научните му интереси са насочени съм средновековна българска история и история на българското Възраждане. По-важни негови трудове са: ,,Български революционен централен комитет. 1868 – 1877", издадена през 1943 г. ,,История на България през време на Шишмановци" – 1947 г.; ,,Към въпроса за произхода на прабългарите" – 1948 г.; ,,Христо Ботев през погледа на съвременниците си"; ,,Христо Ботев и неговата чета"; През 1958 г. Бурмов е избран за член-кореспондент на БАН. Събира около 400 народни песни, 450 приказки по говора на Бяла черква, 20 песни и 600 гатанки, пословици, басни. Родната къща на проф. Александър Бурмов се намира в Бяла черква, ул. ,,Бачо Киро" №47. Завършва славянска филология и история в Софийския университет през 1939 г. Специализира във Виена (1940 – 1941). Доцент в Университета на Скопие (1943–1944).

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Бурмов става секретар на Българското историческо дружество и ръководи неговото подчиняване на формиращия се тоталитарен социалистически режим. През следващите месеци участва активно в чистките на неодобрявани от режима преподаватели в Историко-филологически факултет на Софийския университет.

Хоноруван асистент по българска история в Софийския университет (1945 – 1946). Редовен доцент през 1946 – 1947 г. Професор и ръководител на Катедрата по българска история и история на Византия в Историко-филологическия факултет на СУ (1947 – 1965). Основател и пръв ректор на Великотърновския университет.

Старши научен сътрудник в Института по история при БАН (1950 – 1952)/(1947 - 1958) и завеждащ секция за изворите и библиографията (1947 – 1965). Член-кореспондент на БАН от 1958 г. Основател и главен редактор на списание ,,Исторически преглед" до смъртта си.

През есента на 1963 г. на хълма ,,Света гора" във Велико Търново започва дейност първият извънстоличен университет, който има за покровители светите братя Кирил и Методий. Сред създателите му са ректорът чл.-кор. проф. Александър Бурмов и зам.ректорът проф.д-р Пеньо Русев. Те подбират първите университетски преподаватели и асистенти от София, ръководят и наблюдават преустройството на старите казармени помещения на Света гора в аудитории, семинарни зали и кабинети, съставят учебни планове и програми, комплектуват първите катедри.

Макар впоследствие склонен да приеме и туранския модел, Бурмов е привърженик на арийската (сарматска) теория за произхода на прабългарите.

Признание и награди

Носител е на Евтимиева награда на Великотърновския университет (1989, посмъртно).

С протокол № 38, решение № 601 на Общинския съвет от 22 март 2013 г. е удостоен със звание ,,Почетен гражданин на Велико Търново" (посмъртно).

Паметник на проф.Александър Бурмов във Велико Търново

https://bg.wikipedia.org/wiki/Александър Бурмов

Александър Бурмов – историографът от Бяла Черква

Историограф, краевед, ерудит, висш администратор и учен, отдаден на развитието не само на историческата наука, но и на нейните институти в България – Софийския и Великотърновския университети, и Българската академия на науките (БАН).

Роден е на 2 февруари 1911 година в павликенското село Бяла черква, където завършва основното си образование и непълната смесена гимназия. Още преди да започне следването си в Софийския университет (СУ), 19-годишният Александър Бурмов създава първия си краеведски научен труд ,,Народни умотворения от село Бяла черква, Търновско". Освен че пише за историята на своя роден край, той публикува статии, разкази и стихове в местни вестници – ,,Павликенски глас", ,,Борба", ,,Българска реч", ,,Звънче", ,,Трезва мисъл". В СУ завършва две специалности – славянска филология и история. В продължение на две години специализира източноевропейска история във Виена. През 1937 година заедно със Стойко Стойков написват и издават сборника ,,Бачо Киро Петров, материали и документи", който е ценен източник за историята на Бяла черква и за дейността на Бачо Киро. От 1942 година Бурмов е асистент в БАН и доцент в Скопския университет. Година по-късно е избран за хоноруван доцент в Софийския университет, където продължава да работи и като ръководител на Катедрата по история на България. По същото време оглавява и секцията по средновековна българска история в Института по история към БАН и отговаря за изданията с чужди извори за българската история.

За устрема, организаторския талант и всеотдайността, с които Александър Бурмов възражда и ръководи Историческия факултет на Софийския университет след 1944 година, разказва един от асистентите на професора – проф. Петър Петров. Записът от кръглата маса на тема ,,Провокативният Бурмов", проведена през 2011 година, е съхранен в Златния фонд на Българското национално радио.

,,Той познаваше историческите факти перфектно, но изразяваше и своето мнение, като успяваше да поддържа и тънката хумористична нишка, с която беше осенен свише", обобщава преподавателския му образ и археологът проф. Димитър Овчаров.

Научните интереси на Александър Бурмов са насочени главно към средновековната българска история и историята на Българското възраждане. Той е сред най-добрите изследователи на дейността на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и на личностите, свързани с националноосвободителните борби на България – Васил Левски, Христо Ботев, Бачо Киро, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Матей Преображенски и други, за които пише съчиненията ,,Български революционен централен комитет 1868 -1877", ,,Христо Ботев и неговата чета", ,,Христо Ботев през погледа на съвременниците си" и трите тома с ,,Избрани произведения". От 1958 година е член-кореспондент на БАН.

,,С приемането на Закона за БАН от 16 септември 1949 година се налага истинската съветизация на науката. Академията е подчинена на строителството на социализма. Диалектическият материализъм и марксистко-ленинската философия стават единствено признати и задължителни философски и методологически основи на науката. Ликвидирана е автономията на БАН. Организират се научно-изследователски институти с научни съвети, които гласуват звания и степени. Те имат собствени научно-изследователски и научно-популярни периодични издания. За историческия институт това са Известия на Института за българска история и списание ,,Исторически преглед". Тези промени се отразяват върху структурата и задачите на Института, в който се създават две научно-изследователски секции. Първата е за стара и средновековна българска история и се ръководи от проф. Александър Бурмов, а втората – по нова и най-нова българска история, се оглавява от проф. Христо Христов", отбелязва в своята статия ,,Институтът за исторически изследвания – БАН и неговата мисия в научното пространство на България 1947-2017 г." проф. Илияна Марчева от БАН.

Като първи председател на Висшата атестационна комисия към Министерството на просветата Александър Бурмов е противник на присъждането на научни звания на ,,заслужили партийни функционери", които преразказват и ,,утвърждават историята на БКП и КПСС" в своите дисертации. Подобни случаи той определя с един свой анекдот – ,,Дори и учен да не станеш, бъди поне ти кандидат", който създава по смисъла на известната фраза от поемата на Николай Некрасов ,,Поет и гражданин" – ,,Поет ти може да не си, но гражданин си задължен да бъдеш".  Един от учениците на на Бурмов, проф. Филип Панайотов, разказва за тази черта от характера му, която поставя на дистанция натрапените ,,учени" в поредния университетски случай, разказан пред микрофона на БНР през 2011 година.

,,Който се е докоснал до него, е имал какво да научи и на какво да се удивлява." С тези прости думи акад. Константин Косев обобщава влиянието на учения и човека Бурмов върху неговите аспиранти. Безкомпромисен към фактите, взискателен към студентите, особено към онези, у които открива потенциала на бъдещи историци, подкрепящ и обаятелен, Александър Бурмов им разкрива същността на миналото, ползата от познанието за него и ги насочва към пътищата за съхраняването му. Един от неговите докторанти, проф. Огняна Маджракова си спомня с благодарност своите първи изследвания на исторически извори под ръководството на професора. Записът е от 2011 година.

Последните няколко години от живота си Александър Бурмов посвещава на създаването и укрепването на Великотърновския университет ,,Кирил и Методий". В ,,Дните на науката 2011" във Велико Търново преминава и честването на 100-годишнината на Александър Бурмов. По време на тържественото си слово проф. Петко Петков отдава почит към първия ректор на университета с думите:

,,Малко се знае за Александър Бурмов, който не довърши ректорския си мандат и напусна този свят в разгара на силите си през 1965 година. Малко се знае и за човека, който на 2 февруари 2011 година трябваше да навърши 100 години, и за учителя и ръководителя професор Александър Бурмов. ...въпреки недоброто си здраве и очакваните трудности, прие предложението на великотърновската общественост и на тогавашните управници да създаде на почти голо място, в тогавашните трудови казарми Университет. С цялото си сърце, с всичката си енергия той се хвърля в тази последна и най-голяма задача в живота си. Да бъдем достойни за високото призвание, което той ни завеща!"

https://archives.bnr.bg/aleksandar-burmov/