• Welcome to Български Националистически Форум.
 

Recent posts

#1
Какво всъщност показва изображението на черната дупка на Млечния път


Черната дупка на Млечния път, Стрелец А*

Черните дупки пазят своите тайни. Те затварят завинаги всичко, което влезе в тях. Самата светлина не може да избяга от гладното привличане на черната дупка.

Тогава би трябвало черната дупка да е невидима, а снимането ѝ - невъзможно. Затова едва през 2019 г. се появи първото изображение на черна дупка. След това, през пролетта на 2022 г., астрономите представиха друга снимка на черна дупка - този път на тази в центъра на нашия Млечен път.

На снимката се вижда оранжево, подобно на поничка петно, което удивително прилича на по-ранната снимка на черната дупка в центъра на галактиката М87 (Messier 87).

Но черната дупка в Млечния път, Стрелец А*, всъщност е много по-малка от първата и е по-трудна за наблюдение, тъй като изисква да се надникне през мъгливия диск на нашата галактика.

Така например, въпреки че наблюденията на нашата собствена черна дупка са проведени по едно и също време с тези на М87, за създаването на снимката са били необходими още три години.

За целта е било необходимо международното сътрудничество на стотици астрономи, инженери и компютърни специалисти, както и разработването на сложни компютърни алгоритми за сглобяване на изображението от необработените данни.

Тези "снимки", разбира се, не показват директно черната дупка, дефинирана като област от пространството вътре зад граница на невъзвращаемост, известна като хоризонт на събитията.

Изследователите всъщност записват части от плоската палачинка от гореща плазма, която се върти около черната дупка с висока скорост в така наречения акреционен диск. Плазмата е съставена от високоенергийни заредени частици. Докато плазмата се върти около черната дупка, ускоряващите се частици излъчват радиовълни. Размазаният оранжев пръстен, който се вижда на изображенията, е сложна реконструкция на тези радиовълни, уловени от осем телескопа, разпръснати около Земята, известни под общото наименование Event Horizon Telescope (EHT).


Новото изображение на черната дупка Стрелец A* потвърждава и уточнява предишни прогнози за нейния размер и ориентация. Масата на черната дупка определя нейния размер или това, което учените наричат гравитационен диаметър. Точката, в която никаква светлина не може да излезе от черната дупка, наречена хоризонт на събитията, се определя от тази маса и от въртенето на черната дупка. Около масивния обект в акреционния диск се движи гореща плазма, която излъчва радиовълни. Тези радиовълни се огъват и изкривяват от гравитацията, заради ефекта "гравитационна леща", за да се получи изображението на оранжевите външни кръгове. Сянката на черната дупка и емисионният пръстен, показани тук, са гравитационно линзирани проекции на далечната страна на хоризонта на събитията на черната дупка и на акреционния диск, съответно

Последното изображение разказва за епичното пътуване на радиовълните от центъра на Млечния път, предоставяйки безпрецедентни подробности за Стрелец А*. Снимката представлява и "едно от най-важните визуални доказателства за Общата теория на относителността", нашата най-добра теория за гравитацията, коментира Сера Маркоф (Sera Markoff), астрофизик от Амстердамския университет и член на екипа на EHT.

Изучаването на свръхмасивни черни дупки като Стрелец А* ще помогне на учените да научат повече за това как галактиките се развиват във времето и как се събират в огромни купове във Вселената.

От галактическото ядро

Стрелец А* е 1600 пъти по-малка от черната дупка в Месие 87, която бе заснета през 2019 г., а също така е около 2100 пъти по-близо до Земята. Това означава, че двете черни дупки изглеждат с приблизително еднакъв размер на небето. Джефри Бауър (Geoffrey Bower), учен по проекта EHT в Института по астрономия и астрофизика "Академията Синика" в Тайван, съобщава, че разделителната способност, необходима, за да се види Стрелец А* от Земята, е същата, каквато би била необходима, за да се направи снимка на портокал на повърхността на Луната.

Центърът на нашата галактика се намира на 26 000 светлинни години от нас, така че радиовълните, събрани за създаването на това изображение, са били излъчени по времето, когато е било построено едно от най-ранните известни постоянни човешки селища.

Пътешествието на радиовълните започва, когато те са излъчени за първи път от частици в акреционния диск на черната дупка. С дължина на вълната от около 1 мм, лъчението е пътувало към Земята сравнително необезпокоявано от галактическия газ и прах.

Ако дължината на вълната бе много по-къса, като видимата светлина, радиовълните щяха да бъдат разсеяни от праха. Ако дължината на вълната бе много по-голяма, вълните щяха да бъдат огънати от заредени облаци плазма, което щеше да изкриви изображението.

Накрая, след 26 000-годишен път, радиовълните са уловени и записани в радиообсерваториите, разположени по цялата планета.

Голямото географско разстояние между обсерваториите е било от съществено значение - то е позволило на колаборацията от изследователи да открие изключително фини разлики в радиовълните, събрани на всяко място, чрез процес, наречен интерферометрия.

Тези малки разлики се използват, за да се изведат миниатюрните разлики в разстоянието, което всяка радиовълна е изминала от своя източник. С помощта на компютърни алгоритми учените успяват да декодират разликите в дължината на пътя на радиовълните, за да възстановят формата на обекта, който ги е излъчвал.


Последното изображение на черната дупка е създадено с помощта на техника, наречена интерферометрия, при която се сравняват радиовълните, излъчвани от черната дупка и събрани от осем телескопа, разположени по целия свят. Ако два обекта съберат вълни, които са "във фаза", което означава, че върховете на вълните са в една линия, тогава двете вълни ще се сумират, за да създадат светло петно на изображението. Ако, от друга страна, вълните не са във фаза, което означава, че върхът на едната вълна съвпада с дъното на другата, вълните ще се анулират взаимно, създавайки тъмно петно на изображението. Работейки заедно, телескопите са в състояние да съберат по-подробни данни, отколкото всеки от тях би могъл да събере сам

Изследователите са включили всичко това в изображение с фалшиви цветове, където оранжевото представлява радиовълни с висок интензитет, а черното - с нисък интензитет.

"Но всеки телескоп улавя много малка част от радиосигнала", обяснява Фулвио Мелия (Fulvio Melia), астрофизик от Университета в Аризона, който е автор на статии за свръхмасивната черна дупка в нашата галактика. Тъй като пропускаме голяма част от сигнала, "вместо кристално ясна снимка, виждате нещо малко мъгливо... малко размазано".

Снимката помага да се разкрие повече за хоризонта на събитията на черната дупка - най-близката точка, до която нещо може да се приближи, без да бъде засмукано от черната дупка. Отвъд хоризонта на събитията дори светлината не може да избяга.

От изображението учените са успели да оценят по-добре размера на хоризонта на събитията и да заключат, че акреционният диск е наклонен с повече от 40 градуса спрямо диска на Млечния път, така че виждаме кръглата страна на плоския акреционен диск, а не тънката ивица на неговия край.

Но дори ако акреционният диск на черната дупка бе ориентиран с ръба си спрямо Земята, гравитацията около черната дупка изкривява пространството около нея дотолкова, че светлината, излъчвана от задната страна на черната дупка, би се огънала и би се насочила към нас, създавайки пръстеновидно изображение независимо от ориентацията ѝ. И така, откъде учените знаят нейната ориентация? Защото пръстенът е предимно кръгъл. Ако гледахме акреционния диск откъм ръба, тогава пръстенът щеше да е по-смачкан и продълговат.

Маркоф смята, че тази нова възможност да се надникне в сърцето на нашата галактика ще помогне да се запълнят пропуските в разбирането ни за еволюцията на галактиките и едромащабната структура на Вселената. Плътен, масивен обект като черна дупка в центъра на галактиката влияе върху движението на звездите и праха в близост до нея, а това оказва влияние върху начина, по който галактиката се променя с течение на времето. Свойствата на черната дупка, като например в каква посока се върти, зависят от историята на нейните сблъсъци - може би със звезди или други черни дупки.

"Много хора ... гледат небето и мислят, че всичко е статично, нали? Но това не е така. То е голяма екосистема от неща, които се развиват", обяснява Маркоф.

Засега фактът, че изображението съвпада толкова точно с очакванията на учените, го превръща във важно потвърждение на настоящите теории на физиката.

"Това беше прогноза, която имахме в продължение на две десетилетия", отбелязва Бауер, "че ще видим пръстен от такъв мащаб. Но знаете, че да видиш, значи да повярваш."

https://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Kakvo-vsashtnost-pokazva-izobrazhenieto-na-chernata-dupka-na-Mlechniia_192539.html
#2
Не ми дава да копирам статията, но ще я постна като линк, защото е интересна:

Откриха какво са яли зрителите в Колизеума по време на гладиаторските битки
#3
Ще е интересно да се види антологията! Дано да е на нивото на старото списание.
#4
На 24 ноември 1974 е намерен скелетът на Луси, най-древното човекоподобно


Луси е общоприетото наименование на AL 288-1, няколкостотин парчета костни вкаменелости, представляващи 40 процента от скелета на женска от вида Australopithecus afarensis.

Австралопитекът (от лат. australis - южен, и гр. πίθηκος - маймуна) е намерен на 24 ноември 1974 г. от френско-американска експедиция, водена от Доналд Йохансон. Нарича се така, защото е открит в Южна Африка.

Това е първият хоминин.

Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото с шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.

А. afarensis се смята, че е по-тясно свързан с рода Homo (който включва съвременния човешки вид Homo sapiens), независимо дали е пряк предшественик, или близък роднина на непознат прародител, от който и да е друг известен примат от същото време.

Луси е живяла преди приблизително 3,2 милиона години и е първият известен представител на науката за собствения си вид и на семейството на хоминидите, към което принадлежи и човекът.

Висока е била само 105 см, с тегло от 27 кг. Луси има малък мозък, около 400 мл, но тазът и костите на долните й крайници са сходни по функционалност на човешките, което показва, че представителите на този вид са ходили вече изправени. По оценка на антрополозите, направена по зъбите, се оказва, че Луси е живяла до 25-30 години.

В края на 60-те - началото на 70-те антропологическите експедиции в Етиопия, работещи в долината на река Омо, са открили много останки на скелети на австралопитеци, подобни на африканските австралопитеци (Australopithecus africanus).

Фрагменти от скелета са открити и на други места, включително в Кения, близо до езерото Туркана. В периода 1972-1974 г. френско-американска експедиция, работеща в Афарската низина, намира няколкостотин фрагменти от скелет, принадлежал на възрастна женска. Скелетът е запазен около 40%, което е уникално явление в антропологията.


Реконструкция на Луси, изложена в Музея по естествена история, Вашингтон

След находката в лагера настъпва всеобщо въодушевление, навсякъде се чувала песента на Бийтълс "Люси в небе с диаманти" (Lucy in the Sky with Diamonds), която дава името на откритието.


Австралопитеците са първите същества, които са се движели изправени. Това се доказва не само от строежа на костите, но и от отпечатъците на стъпки, открити в Танзания. Все пак техният изправен вървеж бил още несъвършен.

Те били ловци, които живеели в гористи места, савани край реки и езера. Изработвали са сечива.

През 1925 г. проф. Реймънд Дерт съобщил, че е открил първите останки на прародителите на човека в Южна Африка. Това бил череп на 6-годишно дете, намерен в Ботсвана. По това време учените смятали, че прародителите на човека са живеели в Азия и че трябвало да имат голям череп със зъби на маймуна. Находката не била приета, защото детето от Таунг имало малък череп и зъби, подобни на човешките. Освен това връзката на главата с гръбначния стълб подсказвала, че това малко същество е ходело вече изправено. Дерт го кръстил Australopithecus africanus. След неколкомесечни изследвания, ученият се убедил, че е намерил липсващото звено, което учените търсели от времето на Дарвин. Нужни му били обаче повече от 10 години, за да наложи своята хипотеза: това станало след като проф. Брум открил първия възрастен австралопитек в Южна Африка.

Досега са намерени останки или значителни фрагменти от скелетите на повече от сто отделни австралопитеци. Те са особено интересни, защото разкриват как е протекла еволюцията в различните части на тялото на хоминида. Австралопитекът има среден ръст 122-152 см и ходи изправен, което следва от дължината на костите на ръцете и краката и се потвърждава от формата на таза и характерното свързване на черепа с гръбначния стълб. Но обемът на черепната му кутия е не по-голям, отколкото на съвременните шимпанзета и горили - около 500 см3. Сега се смята, че увеличението на размера на черепната кутия и мозъка е започнало по-късно от изправеното ходене, увеличената подвижност на ръката, гъвкавостта на китката и развитието на зъбите.

Австралопитеците са живеели на големи групи. Изхранвали се с лов и събирачество. Храната им се състояла от плодове, семена, а също и сурово месо. Сечивата, с които си служели, били остри камъни, кости, рога и зъби от животни. Първите идентифицирани следи от сечива датират отпреди 3 млн.г.: открити са в долината на Омо, Югозападна Етиопия.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-24-noemvri-1974-e-nameren-skeletat-na-Lusi-naj-drevnoto-chovekopod_118097.html
#5
Екология / Re: Тема за птици
Last post by Hatshepsut - Today at 14:43:01
Малинов папагал


Малиновият папагал (Prosopeia splendens) е вид птица от семейство Папагалови (Psittaculidae). Видът е световно застрашен, със статут Уязвим.

Видът е разпространен на о-в Кандаву (Фиджи).


Карта на о-в Кандаву, архипелаг Фиджи

Населява земи, градини и селскостопански ферми. Храни се със семена и плодове.

На дължина достига 45см.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Prosopeia_splendens

https://ru.wikipedia.org/wiki/Малиновый блестящий попугай




Prosopeia splendens
#6
АНГЕЛ

Снегът ме радва: този ангел
пазител, който разпилява
пера от своите крила.

Белее покривът двускатен
на селската ми къща, сякаш
заспива тя с крила прибрани.

Сега живея, приютен
под ангелски крила, които
сравнявам мислено със сняг.


***

Избрах за тебе тази селска къща.
Нарекох и приятели, и братя
дърветата. Душата си ще пратя -
единственият гълъб, който връща

писмото на мълчанието. Нека
къртицата-пророчица дълбае
под корените своята пътека -
тя стихове за слепи там чертае.

Не спят в комина призраци. Душите
на чуждите отдавна отлетяха.
От сянката на схлупената стряха
не бдят закани като йезуити...

И тази мисъл със камбанен глас
ще отброи деветия ми час.


ГАРВАНИ

Отшелници на оранта, пазачи
на зърното, положено в пръстта,
в нивята черното ви братство крачи
със плащаници, шити от нощта.

Навеждате се, сякаш сте орачи,
завърнали се тук след оранта,
защото червеят на мисълта
и във съня съмнението влачи.

Не сте проклети и над ничий гроб
не грачите... О, мълчаливи птици
на грижата! Аз виждам златен сноп
като искра във вашите зеници.

Над грижата набедени, вървите
към мене. И ме гледате в очите.


ПРИВЕЧЕР

Съседът ми със двата вола слиза
по хълма на здрачените треви,
от светлина е неговата риза,
защото между ангели върви.

Но е далече. И не се разбира
във този час какво говори той
на ангелите, докато извира
от стъпките му звездният покой.

Ще спре под обгореното дърво
на залеза съседът ми спокоен
и може би ще разбера какво
е разговарял с ангелите свои?

Към моята врата върви съседът.
И ангелите ласкаво ме гледат.


ЗИМНИНА

Зимнината свърши. Отлетя
ангелът на зимата със своя
ослепяващ сняг - близнак на зноя.
Голата градина опустя.

В клоните потайно спят листа.
Времето сега е колебливо.
Само сляпо куче търпеливо
пак повдига с тайна цел пръстта.

Скритият орач предупреждава,
че се вижда място не за страх,
а за оран. Шепота разбрах
на пръстта повдигната... Тогава

време е, щом свърши зимнината,
да простра ръка над семената.


ПЕПЕРУДА

Летеше пеперуда и се молеше:
,,Всевишни Боже, дъжд ни изпрати..."
Душата ми летеше и се молеше,
и знаеше, че ще я видиш Ти.

Летеше пеперуда и обглеждаше
съсухрения посевен саван.
Душата ми летеше и обглеждаше
пукнатини, където ври катран.

Летеше пеперуда и проронваше
сълза над кръгозора изгорял.
Душата ми летеше и проронваше
поличбата на своята печал...

Душата-пеперуда пак лети.
И знае пак, че ще я видиш Ти...


ВРАНА

Като мрачна мисъл надвисва
небето. Иде нощта.
Закъсняла врана изписва
знаците на есента.

Кръг подир кръг - тънки примки,
кого ли ще удушат?
Блед и подплашен призрак -
ще отлети денят.

Сякаш пак ще ни затрупа
тази нощ, за да заспим
в нейната тясна хралупа.
Но с утрото ще избуим.

Проклета неканена врано,
махни се! Още е рано.


СВЕТЛИНКА

Сред мрака - светлинка. И тя се движи.
Човече непознати, накъде
помъкнал си угасналите грижи?
Нощта при нови ще те отведе.
Сърцето ми към тебе се обръща.
О, нишката разкъсана свържи!
Свърни насам, към селската ми къща,
при мойте грижи твойте положи!


ЕСЕННА ОКТАВА

Полето е полегнало, почти
наведено, и сякаш, че поле не е,
а спънат бивол стар пред заколение.
В неживата природа виждаш ти
живота - бледен образ и подобие.
Във вече падащия мрак ако
дочуеш звън, не питай за кого бие
камбаната! Ти знаеш за кого.
#7
Насе Манушчин

В тази война между нашите Русия и онези от нато, не се ли замърсява много въздуха? То бомби, пожари, дим, въглеродни отпечатъци, направо си мбаломамата. И климата го заебахме.
#8
Проблемът с Tinyportal, за който споменах по-горе в темата, е вече докладван в сайта на разработчиците на форумната платформа SMF:

https://github.com/SimpleMachines/SMF/issues/7631

Проблемът ще бъде отстранен при следващото обновление SMF 2.1.4, което най-вероятно ще излезе след няколко месеца.
Аз обаче не мога да чакам няколко месеца, защото в портала са включени както чата на форума, така и статиите в блога.
Ето защо аз инсталирах новия портал ezPortal и прехвърлих статиите в нов модул SMF Articles, което ми отне само няколко часа  :judge:
#9
ОДА НА 11-ИЙ МАЙЯ

Природата е красна, усмихната и млада,
небето се синее и майя месец влада,
          о, хубав е светът!
 
Поля се разцъфтели, гори се разшумили,
зефири хладни веят, цветя и ружи мили
          миришат и цъфтѫт.
 
Кристалните потоци шумят си из долини
и птички чуруликат, и славеи в градини
          си пеят с милен глас.
 
Невидим ангел фърка и пръска обаянье,
навред е лепо, чудно и пълно със сиянье
          и драго окол нас.
 
Но кой е тоз вик днеска еклив, могущ и ясен,
въздуха кой оглаша вьв тоя час прекрасен
          и пълен с тържество?
 
Та кой го днес издава със толко гръм и слава
из крайща най-далечни, та с него се сглашава
          и цяло естество?
 
От цветните брежища, Вълтава де се лее,
през белий, тихий Дунав, кой волни се люлее
          тъжовен и велик;
 
през върхове балкански, орелът де царува,
до Бяло мoре даже, що гордо се бунтува,
          се носи тоя вик!
 
Да; днес народи братски по дух, език и племе
двамина братя слават, два праотци големи,
          въздават им хвал?!
 
Със песни, с ликуванья възторга си являват,
взаимно се здрависват и задружно венчават
          се същите чела.
 
Кои са тия мъже дотолкова любими,
със толкоз славен спомен, та пълни тяхно име
          вси крайща и сърца?
 
Иноци мудри, скромни, те слава не са щели,
но що ли тъй светливо са днеска заблещели
          светите им лица?
 
Било далечно време: във мрачна простотия,
в невежество дълбоко дремала България.
          И нейни чада там.
 
Били свирепи, диви, живот им бил мрътвешки
наука и напредък, чувства человешки
          били незнайни тям...
 
Без книга и без те бъдаще немали,
то в мрак се грозен крило, във който се скривали
          и бившите им дни.
 
Творецът не знаяли! Поганци суеверни,
на богове бездушни във капищата скверни
          кланяли се они.
 
Тъй жално, недостойно народ, дарен със гений,
за работи велики от бога назначений,
          гаснял в тъма и мрак!
 
Кат две слънца тогава два братя се явили,
със чувства най-високи се те одушевили
          към своя род мил, драг.
 
О! Час велик и славен! Дела им се венчават
и Кирил и Методий Бориса веч кръщават
          и неговий народ –
 
и писмена народни те вещо сътворили,
и божието слово чрез тях му го открили
          и дали му живот.
 
Вси царюве, народи зачули с удивленье,
че в Крумова държава бутнали с посрамленье
          Перунова кумир!
 
И бързо, ненадейно лъснàла Българѝя,
във нея се вцарили Божа благословия,
          наука, зрак и мир!
 
И двата силни братя чрез грижи безконечни,
с величие душевно но крайща най-далечни
          разсявали светлик.
 
Разпалено учили ту жители преславски
със думи братски, живи, ту племена моравски
          по разумен язик.
 
Слушали всички с радост ученье благодатно,
че то било им мило и родно, и понятно
          за техните души.
 
И то се вкоренило, и плод безценен дало;
ей десет века има, откак му е начало,
          и славно пак звучи.
 
Мильони души днеска то тегли и сбратява,
на него едногласни фалби творцу въздава
          и цял славянский мир!
 
Кат щит непроницаем живота ни запази
и вси беди враждебни, що сполетяха нази,
          отблъсна най-подир.
 
Подвижници безсмъртни! Не тий ли са причина,
задето нам народа не падна, не загина
          под грозната съдба?
 
Не тяхното ли име от мъртвий сън вдигна ни
и тоз огън божествен нечакано вдъхна ни
          за жизън... за борба?!
 
Да; в подвига им светли за нас примери има
отечество да любим с любов неугасима
          и неговата чест...
 
За него да милеем, за него да се трудим
и тям делата сяйни, с кои се толко чудим,
          и ний да вършим днес.
 
О, сенки величави!... Светила лъчезарни,
със вази се гордее родът ви благодарни
          от вази вьзроден.
 
И нека чуй вселена чрез наште ликуванья,
чия се памят слави сьс песни, с възклицанья
          и с венци тоя ден!!...
 
Сопот, 12 май 1875
#10
ТЕЖКА МИСЪЛ

Във душата ми стъмнена
горки мисли се таят,
мойта съвест възмутена
ядни спомени летят.
 
Мислях ази да промина
в тоз лукав и шумен свет
тих, невинен, но загина
таз надежда занапред.
 
Няма туй, кое желаях,
аз да найда на света
и това, кое мечтаях,
виждам, че било мечта.
 
Чувства хубави и прави
обладаваха ми дух,
но всъде срещнах лукави
и всъде неправда чух.
 
Бодростта ми се изгуби
всред световните беди
и душата ми възлюби
туй, що мразеше преди!
Powered by EzPortal