• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Pages: 1 ... 70 71 72 [73]
Две сърца

Какво съм аз? – Една стаена вечер,
в която греят светли ветрове.
И дъното на непонятен глетчер,
което от години ме зове...

Какво си ти? – Перо от жадна сянка,
надвесено над изворна вода.
Сподавен вик, недообичан ангел,
от кратък миг отронена следа...

Какво сме с теб? – Неизлетели птици,
пригалени във шепа светлина.
И две сърца, родени да обичат,
преди да се разтворят във съня...

Илко Илиев

0 Comments
Дали е невъзможна любовта ни?

Дали е невъзможна любовта ни?
В живота няма нищо невъзможно.
Повярвай ми, през дни и разстояния,
аз пак ще стопля твоя сън тревожен!

Във кратък, луд порой ще се превърна.
С безбройни, топли капчици дъждовни,
по плещите ти, дълго непрегърнати,
ще се разливам нежно и гальовно.

Със вятъра край теб ще лъкатуша,
косaтa ти немирно ще разроша.
А после до сърцето ще се сгуша,
до него, без да знаеш, ще ме носиш.

В нощта след туй, в самотната ти стая,
безшумно, като сянка ще проникна,
във унеса на сънната омая,
трепереща и боса ще притихна.

Тогава ти, познал във тъмнината
извивките на голото ми тяло,
в съня си ще ме любиш без остатък,
тъй, както с тебе сме мечтали.

И двама във съня ти ще докажем,
че може да я има любовта ни,
че пет пари за нас не значат даже
тук някакви си дни и разстояния.

На сутринта, когато се събудиш
и тялото ти тръпне от милувки,
а устните горят, недей се чуди -
следа е туй от моите целувки.

Мария Вергова

http://mvergova.blog.bg/poezia/2011/05/22/dali-e-nevyzmojna-liubovta-ni.751564

0 Comments
Научѝ ме

Научѝ ме да бъда различен.
Да се вслушвам в съня на щурците
и на вятър, когато приличам,
да не гоня смеха на звездите.

Научѝ ме да бъда прекрасен.
Бяла приказка в детски представи.
Да съм твоя любовна украса,
дето вечно за теб ще остане...

Научѝ ме да бъда начало.
Безкрая след мен да повеждам,
все едно, че е времето спряло,
щом във твойте очи се оглеждам.

Научѝ ме да мога да дишам
със копнежа на твоите мисли...
Като свила смехът да се свлича
и да пада по моите листи...

Научѝ ме за теб да остана
неподправен, какъвто ме знаеш.
И макар да съм някога рана,
просто искам за мен да мечтаеш..

Валентин Йорданов

0 Comments
Танц в нощта

Днес рисувам звезди по прозореца
и те чакам в най-тихия здрач.
Всъщност вятърът с мен си говори.
Той е много добър разказвач.

Ще го питам, дали те е срещал
нейде там, в своя вятърен път?
И дали в тишината се вглеждаш,
щом чадъра разтвориш в дъжда?

Ще го питам за твоите устни.
Имат вкус на солено море...
Някак странно прозорецът пуст е...
Вечерта пада с празно небе.

В този миг даже птици не пеят.
На небето прозира луна...
Вместо музика свлича се здрачът.
В малък дансинг проблясва нощта.

В нощ такава мечтаеш очите ми,
тъжен вятър в съня ти щом спре.
С тиха песен, от спомен долитаща...
В този спомен танцуваме с теб.

Йорданка Господинова

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=259700

0 Comments
Pages: 1 ... 70 71 72 [73]