• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_Hatshepsut

Археологически находки в Бургаска област

Started by Hatshepsut, 27 August 2018, 13:52:07

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

ПЪТУВАНЕ В МИНАЛОТО: КРЕПОСТТА РУСОКАСТРО

Средновековната крепост Русокастро се намира на 30 км. от Бургас в покрайнините на днешното селце Русокастро, Община Камено. Тя бе открита едва преди десетина години и все още не е проучена изцяло. Със сигурност обаче се знае, че допреди 600 години Русокастро е била най-могъщият страж на границата ни с Византия. На това място Средновековна България е удържала последната си военна победа преди да падне под турска власт. През 1332 г. цар Иван Александър разгромява край Русокастро войските на византийския император Андроник ІІІ. Дебелите крепостни стени и високи кули пазят спомена за варварски нашествия и кръвопролитни битки. Името на древната крепост идва от червените скали, от които е изградена. Откритите глинени статуетки близо до нея са доказателство, че в праисторическата епоха тук съществувало едно от най-ранните светилища в Европа. Археолозите са датирали останките от V в.пр.Хр. Тогава най-вероятно е било изградено и първото укрепително съоръжение срещу нашествия на варварските орди.



Военачалникът избрал мястото за крепостта, е бил блестящ стратег, категорични са историците. Русокастро е издигната върху непристъпен хълм, от който може да се контролира цялата околност до хоризонта. Откъдето и да се зададе войска, тя няма как да остане незабелязана. Затова и крепостта е имала славата на непревзимаема цитадела. Дебелината на оцелелите крепостни стени е между 2 и 2,5 метра. Те са опасвали около 15 дка площ. Археолозите са открили голям културен пласт от Първото българско царство - цели жилищни квартали, военни съоръжения и обществени сгради, които доказват, че по това време Русокастро вече е бил център с изключително значение, убедени са археолозите. До момента са разкрити основите на крепостните стени, вътрешната крепост, наречена цитадела и помещение, което някога е било кула. Разкрити са и основите и на сграда, използвана за живеене, както и много керамични съдове, използвани в бита. От огромната порта с две врати е оцеляла само лявата половина и според експертите тя няма друг аналог у нас. Портата е била украсена допълнително с решетки, наречени катаратки, които са падали отгоре, за да пресекат вражеските набези. Според археолозите Русокастро може да се състезава по значимост с Перперикон. Мястото е уникално поради факта, че средновековната крепост е изградена върху древно тракийско светилище и векове наред е контролирала стратегически кръстопът между Северна и Южна България. На самия вход на крепостта са открити ниши, датирани от 8 в.пр.Хр. Те са били използвани от траките като подноси на дарове за боговете.

Смята се, че самата крепост е била изградена през V в. на стратегическа височина – природен феномен. Уникалното местоположение давало възможност да се контролират най-важните пътища в Североизточна Тракия - между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол. Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. За първи път името на крепостта Русокастрон се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата ,,География на света" , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в.



На 18 юли 1332 г. Русокастро става сцена на грандиозна битка, завършила с разгромяваща победа на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник. Вражеските войски са разбити, но един век по-късно идва и краят на славата на Русокастро.

Непревземаемата крепост е разрушена до основи при османските походи през 1443 г. Тя е една от най-големите крепости в Югоизточна България, която в периода ІХ-Хвек охранява старобългарската граница Еркесия.

В крепостта се намирал манастира ,,Св. Георги", още в V-VІ в. Върху останките му през 2007 г. беше възстановена манастирската църква ,,Св.Георги Победоносец".

Крепостта и светилището се намират на висок хълм на 3 км северно от селото. Край него от три страни обикаля река Русокастренска. Крепостта е на най-високата част на хълма и до нея се стига по обиколен черен път или по изсечена в скалите пряка пътека от юг.

2-метрови исполини живели в Русокастрон

Тайнствени исполини, високи около 2 метра, са живели в средновековната крепост Русокастро, която се намира край бургаското село Русокастро. Кои са били тези хора и откъде са дошли остава загадка. За необичайно високия им ръст се разбра преди пет години, когато археолози откриха некропол в подножието на Русокастро. Откритите в него скелети бяха с дължина 1,80 метра. Археолози изчислиха, че ръстът им е бил не по-малък от 1,90 метра, а някои вероятно са били и над 2 метра. Некрополът е датиран от втората половина на ХIII век. Това е времето на унищожителните татарски нападения, след които по българските земи се заселват много кумани и алани. Археолозите свързват неизвестното исполинско племе именно с тях. В сравнение със съвременниците си, те са си истински гиганти. За жалост и куманите, и аланите са се претопили като етнос и днес те нямат чистокръвни наследници. ........

Откриха печат на цар Петър с лика на Христос

2014 г. Уникален печат с лика на Христос отпреди 1000 години бе открит край крепостта Русокастро преди две години. Според археолозите клеймото е принадлежало на българския цар Петър, управлявал от 927 до 969 година. На уникалната находка се натъкнали местни жители от близкото село Желязово. Те открили царския печат, докато копаели в градината си на около 400 метра от крепостта.





,,Става въпрос за оловен печат – моливдовул, на българския цар Петър. На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а от другата страна е изобразен българският владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент. Находката е първата, открита в Тракия", обясни шефът на Регионалния исторически музей в Бургас Милен Николов. При разкопките в крепостта Русокастро са открити и други ценни находки. Освен богатата колекция от монети археолозите са намерили и няколко бронзови апликации от колани, които категорично се свързват с ранносредновековната българска култура. Находките свидетелстват за голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през IХ-Х в. Подобни апликации на колани, които са често срещани в Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, в Южна България се откриват единствено в Русокастренската крепост. Проучена бе кулата кладенец в най-ниската част на прохода, която е един от най-монументалните градежи през Средновековието. Дебелината на стените й са цели 2,9 м. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са с петоъгълна форма. Археолозите откриха още една бойна кула с ширина 8,2 м, пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта.


Легендата за болното момче и мраморния камък с надпис ,,Св. Георги" край Русокастро



Църквата ,,Св. Георги" има много интересна история. Старо предание разказва как болно момче заспало на една от скалите на хълма с крепостта. В съня му дошъл странник, който му казал да стане, защото лежи на свято място. Посочил му и къде има закопани църковна утвар и пари. Човекът от съня заповядал да се извадят, с част от тях да се построи храм, а с останалите средства момчето да се лекува. Разбирайки за съня, бащата на детето отишъл при местния свещеник – поп Марко. Разбрали се и на другият ден отишли на мястото, посочено от момчето. След като копали известно време, на дълбочина 30 – 40 см. попаднали на мраморен камък с надпис ,,Св. Георги". Под него били скрити икона, кандило и златни монети. Бащата дал клетва да изпълни заръките на човека от съновидението. Започнал сам да строи, а постепенно и други местни жители започнали да помагат. Църквата била построена, на 6 май тук се колели курбани, а на следващият ден се играели хора в подножието на хълма. Вероятно построената църква е описания от К. Иречек храм през 1884 г. Именно на мястото й е построена съвременната църква ,,Св. Георги през 1927-1928 г. от жителите на с. Русокастро. Мястото има особена сила и е било почитано още в древността. На около 20 метра западно от храма, при археологическите разкопки са открити основите на средновековната църква. След 9. ІХ. 1944 г. църквата е изоставена, а инвентарът е разграбен. Един от местните жители дори свалил керемидите й, за да покрие собствената си къща. Не след дълго той се прострелял с ловна пушка. През 2006 г. започна и възстановяване на храма ,,Св. Георги"

........

Легенда за магическата сила против уроки на водата от аязмото на Русината дупка край Русокастро

Славни и чудати легенди се носят за Русокастренската крепост и района, които пазят и вековните истории за едни от най-значими битки и събития на България. За съжаление обектът все още не се радва на интерес от родни и чужди туристи заради липса на средства за археология през годините и лоша инфраструктура до него. Позапрашената му слава е на път да се възвърне, тъй като през следващите месеци Община Камено ще финансира историческия обект за проучване. Ето и някои от записките на покойната вече Цоня Дражева, която заедно с настоящия директор на РИМ Милен Николов са ръководители разкопките през 2006-2012 година.

За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата ,,География на света", като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в. Най-силно е историческото присъствие на Русокастро в грандиозна битка на 18 юли 1332 г., завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник.

Много по-рано обаче в подножието на ,,Големия камък" траките са създали селище с важно значение за икономическите и културни контакти на Одриското тракийско царство и черноморските антични градове – Аполония и Месамбрия. Неговото съществуване се потвърждава от откритите в края на ХІХ и началото на ХХ век многобройни находки: плоча на тракийски конник, монета от електрон (статер), сечена в гр. Кизик, датирана в нач. на V в. пр. Хр., сребърни драхми и тетрадрахми на Аполония Понтийска, Одесос, Маронея от ІІІ-ІІ в. пр. Христа., малко съкровище на бронзови монети на Месамбрия от ІІ в. преди Христа. А над селището се извисявали скалните ,,топоси" на впечатляващо тракийско светилище, посветено на Бога Слънце и Богинята Майка и тракийския герой-конник ,,Херос". Уникалната скала има много причудливи кухини с естествен характер, някои от които са дообработени от траките за извършване на свещените ритуали. При археологическите проучвания през 2006 г. бяха разкрити четири полукръгли ниши, оформени като олтари за извършване на дароприношения.



Два жертвени камъка с изсечени кръгли вани бележат пътя към пещерата, известна днес като ,,Русината дупка". В дъното й малко ,,аязмо" събира стичащата се по стената вода. Преданията разказват за нейната лековита сила и магическа сила против ,,уроки". Благодарение на тях и днес се съхранява информацията за тракийското светилище и ритуали, които са се вписали в по-късните християнски символи.
Затова и днес местното население припознава историческото място като ,,Русин камък" и ,,Русина дупка". Академичните обяснения на езиковедите за произхода на името от латинско–средногръцки корен: ,,Росо"- червен, пурпурен и ,,-кастрон"- крепост, не са повлияли за запазването на най-разпространеното в народните предания обяснение и до наши дни. Това е връзката със съдбата на мома Руса /Русин камък/ от легендарната история, предавана от поколенията, за любовта на змей горянин, живял в пещера горе в крепостта.

Когато християнството заменило старите култове, на ,,Големия камък" била построена раннохристиянска църква от V в., чиито основи бяха разкрити при археологическите разкопки. А през ХІ – ХІV в. около църквата възникнал манастир, който носи името на християнския светец-конник - Св. Георги. Възможно е изборът на този патрон да е повлиян от старите свещени символи на тракийското светилище.
Легендата е записана през 50-те години от Никола Проданов, местен краевед, от устата на 86-годишния дядо Марко на самия връх "Русин камък". В нея се разказва как Змеят се влюбил в мома Руса. Рано сутрин, когато Руса ходела за вода на кладенеца, той се превръщал в млад мъж и я причаквал там. Напивал менците й я придумвал да се ожени за него. Но тя имала друго либе и все отказвала. На Гергьовден горе на манастира в старата крепост се виело голямо хоро. В общата веселба и мома Руса играела до своя любим и изведнъж притъмняло, загърмяло. От върха на Големия камък се спуснал змеят, грабнал Руса и я отнесъл в пещерата. Дълго обикаляли нейните близки и се молили на змея да я пусне, а риданията на Руса се чували вечер, когато закъснели пътници минавали по път чак до реката. Тогава бащата на Руса се обърнал за помощ към Св. Георги, който в страшна битка пробол змея и спасил момата.
Случилото се с мома Руса хората обвързват и с изграждането на църквата, наречена от благодарност на светеца. Той се приемал от местните хора като защитник от змея, пробол горянина и освободил не само Руса, но и селата наоколо от честите опустошения, суши и пожари. Затова всяка година на Гергьовден на Русиния камък се събирали хората от всички околни села и това бил най- големият и почитан събор до 50-те години на ХХ в. в Бургаската околност. Хората пренощували на поляните край силни огньове срещу празника, а на другия ден се пречиствали с водата от аязмото в Русината дупка, която смятали за лековита, защото според поверието то се пълнело от сълзите в очите на Руса / две кръгли кухини в дъното на пещерата/. И до днес възрастните хора смятат тази вода за лековита за очебола по малките деца и против урочастване на родилките – ,,лихуси". Пред входа на пещерата на втория ден след Гергьовден поклонниците окачвали части от дрехи за здраве и плодородие. В легендата от с. Русокастро за отвличането на мома Руса от Змея се откриват древните индоевропейски корени на митологичното българско наследство. Змеят като космически медиатор между небето и земята , от една страна, отразява страха на човека от природни бедствия и стихии. От друга страна, той е пазител и водач в обредното преминаване между живота и смъртта и отвличането на момата в пещерата на змея може да символизира преминаването в отвъдния свят като метафора на възможна смърт или ритуален момент от погребението - сватба. Включването на змеебореца – светеца-конник - е израз на другия космически персонаж , носител на небесното начало, противопоставяно на хтоничното, земното, чийто митологичен образ е змеят.
През 1927 г. селяните изградили с дарения параклис върху старата средновековната църква и отново му дали името на Свети Георги Победоносец, защото в народното въображение легендата за мома Руса се свързвала с олицетворяващия борбата със Змея – горянин, убит от светеца, и освободил момата.


Водна кула спасявала от жажда обсадените в Русокастрон

Водна кула спасявала от жажда обсадените в Русокастро, разкриват археолози. Таен проход свързвал древната крепост Русокастро с близката река. В самата крепост, разположена на високо плато, не е имало естествен водоизточник. Това принудило местните да прокопаят проход, който да стига до близката река. В долния край на прохода те изградили огромна водна кула с кладенец.
Тя е била замаскирана като част от отбранително съоръжение, дълго около 65 м, и скрито в естествено ждрело между два скални масива.



По-голямата част от съоръжението е била под земята, с ходова платформа отгоре, която го е скривала допълнително. Така то е изглеждало отвън като малка крепост, която е куха, с таен проход в нея и с кладенец", разказа археолог.
Интересен факт е, че каптирането на водната кула е направено с големи каменни блокове - най-вероятно квадри от разрушенията от римския град Деултум. До сега е достигната дълбочина от 3,5 метра, но според археолозите кладенецът е бил дълбок поне още 3 метра. Уникалното съоръжение е изградено през V век и е укрепено допълнително през ІХ-Х век.
Тайният проход за водоснабдяване е най-добре запазеното подобно съоръжение на юг от Балкана и е имал важно значение за отбраната на историческата крепост Русокастрон до втората половина на ХІV век, смятат археолозите.
Проходът е изграден върху пътека, използвана още от траките, които посещавали древното светилище на Богинята-майка в пещерата над него. Днес то е известно сред местните хора като Русината дупка.

За откритията



Русокастрон, наричана още Червената крепост, тъй като е изградена от червени скали, е играла стратегическа роля, спирайки нашествията на варварските племена към Византия.
Крепостта е построена в едно много сериозно и страшно време, когато от север започват да нахлуват различни варварски народи – готи, авари.
Опустошавайки по-голяма част от територията на съвременна северна България, те се насочват към Константинопол и Адрианопол. Русокастрон е изградена като портата или най-важната крепост, чиято цел е била да спира настъпленията. Мястото не е избрано случайно, тъй като е естествено оградено от скали и от река.
По-късно крепостта става част от огромното землено укрепление, т.нар. Еркесия, свързвало Черноморското крайбрежие с долината на Марица и действало като охраняема граница между българската и византийската държави.

След XI век Русокастрон се превръща в една от най-богатите крепости
По време на Втората българска държава, крепостта е основен форт и на север и на юг – към сърцето на България, или към сърцето на Византия. Всички са се стремили да превземат Русокастренската крепост", разказва известен археолог.
С крепостта е свързана и последната българска победа преди падането на страната под турско робство, което я превръща в символ на Второто българско царство – битката през 1331 г. между българския цар Иван Александър и византийския император Андроник III.
Днес за славното сражение напомня паметна плоча, издигната наскоро.

И за разрушенията

Въпреки че Русокастренската крепост е паметник на културата, голяма част от нея е периодично разрушавана години наред.
,,Истината е, че тази историческа крепост като че ли е изчезнала в спомените на българите и на държавата, особено по време на активното социалистическо строителство в края на 40-те и началото на 50-те години, когато започва изграждането на военното летище край Равнец. Тогава тук са издигнати три кариерни места, които разрушават изцяло най-интересната част от скалата, пазела по естествен начин крепостта", възмущават се специалистите.
Най-мащабното разрушение е извършено по време на учението ,,ЩИТ-82", когато крепостта е превърната в бойно поле от военните.
Отгоре са пускали БТР-и, които с насочен взрив са разрушили изцяло замъка на крепостта. От църквата беше останал само скелет, разкри преди време някогашният директор на Бургаския регионален исторически музей Цоня Дражева, която ни напусна през 2013 година.

Меч от викингите, открит край Русокастро – единствен в българските земи

Все още има много неразкрити тайни от историята на крепостта Русокастро. Велики битки, знаменити царе са свързани с района на селото от Община Камено. За събитията говорят основно археологическите ценности, чието проучване и търсене много често бива спирано през годините заради липса на финансиране.
Всички находки от крепостта се съхраняват в РИМ – Бургас. От 2008 г. досега те са част от постоянната експозиция на музея. Луксозната керамика, въоръжението, накитите, монетите и др. паметници правят изключително силно впечатление на посетителите на музея – специалисти и обикновени туристи. За съжаление много по-малко са гражданите на с. Русокастро и района, които идват за да видят експонираните находки, от които можем да съдим за блясъка на крепостта Русокастро през VІ – ХІV в.
Но нека се върнем назад - при археологическите проучвания на крепостта Русокастро са открити многобройни находки от VІ-VІІ и ІХ – ХІV в. Сред тях са върхове на стрели, ножове, накити, шпори, керамични съдове, луксозна рисувана керамика и съдове, изработени в техника ,,сграфито" и мн. др. Проучвателите на крепостта са извършили научни изследвания на следните находки.
Едно от откритията е късият меч – сакс, открит е през 2006 г. в силно разрушен пласт от пепел, мазилка и строшени керемиди, който е бил използван в по-късно време за подравняване на терена при казарменото помещение до западната стена на цитаделата на крепостта. Мечът е от типа ,,дълъг сакс", с дължина 47 см., ширина 4.2 см. и ширина на клина 4 мм. Открит е и обкова на ножницата на оръжието. Паметникът е единствения известен засега от българските земи. Тези мечове са използвани от викингите, които били наемани във византийската армия от времето на император Йоан Цимисхий (969 – 976 г.). В последствие викингите, известни като варяги в изворите, образували наемническа войска и при следващите византийски императори от Х и ХІ в.


Писаното за Русокастро от старите автори

Академик Константин Иречек Из ,,Пътувания по България". Пътуването, при което е описано с. Русокастро с крепостта, е осъществено в периода 2. VІ. – 24. VІІ. 1884 г.
,,...Тъкмо на обяд стигнахме в българското село Русокастро (154 къщи с 847 жители), чиито бели къщички, покрити отчасти с керемиди, отчасти само със слама, са разположени около новата бяла църква на левия бряг на рекичката, която тече доста силно. Надморската височина е само около 40 метра. Влажните изпарения на лагуните, пренасяни тук от вятъра, причиняват чести трески. Цялата околност на пръв поглед прави впечатление на неотдавна изкоренена гора. Жителите бяха тъкмо на жътва, тъй че селището беше празно, когато наоколо по нивите навсякъде се виждаха големите сламени шапки на жътварите; с нетърпение очакваха да видят чудесата на машинната жътварка, която тези дни за пръв път щяла да дойде тук. По околните склонове, край реката и около изкуствено направените калища за биволите се виждаха големи стада бели крави и черни биволи; селяните ни се оплакаха, че имат наистина доста пасища, но нямат вода за поене. Лозя едва сега започнали да садят.
След малка закуска, която се състоеше от няколко късчета сирене с чаша ракия, побързахме за градището, което е отдалечено от селото на около 35 минути на северозапад край реката нагоре. Под крепостта на източната му страна се намират следи от старото селище; остатък от турски хамам, четириъгълни основи от пощенска станция (мензил) при някогашния турски път от Цариград през Айтос към Дунав и малки места от къщи. Сега всичко е обрасло с козашки трън и лепен, между които стърчат стари круши и дъбове. Между тръните ми показаха и някакъв си Дикилиташ (на турски – прав камък), гладък стълб без надпис, около 2.5 м. дълъг. Очевидно още в турско време тук се е намирало селото и едва по-късно било пренесена на днешното място. Самото градище лежи на десният бряг на Русокастренска река в завоя, който в австрийската и руската карта ясно е отбелязан на издатъка, чиято повърхност лежи до 80 метра над реката и има около 250 метра в диаметър. От три страни е заградено със стръмни склонове, от четвъртата с дебела каменна стена, от която са останали широки основи със следи от кула. Бялата църквица горе неотдавна била, казват, издигната на мястото на старо църковище. При нейният градеж били намерени в земята сума пепел, тухли, гвоздейчета и пр. Под крепостта се намират и стари стрели. Подземният вход от тухли е водел от градището надолу към водата. Изгледът не е много обширен; на запад лежи село Демирдаш, а от север се спуска към Русокастренска река широк дол с ниви и гори, през който водят пътища от Русокастро за Карнобат и Айтос (и двата 5-6 ч.). Тази долина е старо бойно поле....
Селските ни водачи, кметът и попът, ни заведоха и към нелесно достъпната пещера на стръмния северен склон на крепостната скала. Като се спуснахме някъде седешката, някъде лазешком, намерихме между гъсти дървета вход в сенчестата купчина, около 6 крачки широка, 16 крачки дълбока и до два човешки ръста висока. Вътре се намира изворче с блатлива, с лош мирис вода, която обаче се смята за аязмо; до нея лежеше дъсчица за лепене на свещи. По клоните на сенчестите високи дрянове пред пещерата бяха привързани многобройни червени нишки от вълнени пояси, тук в употреба; закачат ги тези, които дохождат тук за пръв път. Много, казват, тук копали за имане, но нищо не намерили. Затова пък в селото ми показаха бронзов кръст, намерен в крепостта, с гръцки надписи..."



Карел и Владимир Шкорпил

Карел Шкорпил е пионера на българската археология. Заедно с братята си Херменгилд и Владимир той изследва през целия си живот старините на княжество България. Публикува над 140 труда, 30 от които на чужди езици. През 1885 г. издава заедно с брат си Владимир книгата ,,Някои бележки върху археологическите и исторически проучвания в Тракия", където са описани много от старини – пътища, крепости, антични градове. Един от тези паметници е крепостта Русокастро:
,,На северозапад от с. Русокасткро личат останки от една крепост, която се е състояла от две части; долната, гдето стои сега една черквица, и горна, гдето личат още дебели основи на стара сграда. В долната част намериха селяните при разкопаване около 60 човешки глави, гривни и един пиринчен кръст, на който се вижда Разпятието Христово и шест светци (Св. Никола и др.). От южната и югозападната страна на върхът, гдето личат останки от споменатото укрепление, е имало селище, според както заключаваме от намерените тухли, керемиди, стари монети на Василий ІІ и вдлъбнати византийски монети от ХІ-ХІІ в. По тези места се забелязват основи на едно здание, наречено ,,Бакърджийски хан", и друга съборена сграда. Старият път, който излиза от тези места, личи чак до село Караджилари (дн. с. Сърнево). В старо време е минавал покрай това място ,,пощенския път". Няма съмнение, че по тези места е съществувал историческия Русокастрон, за който споменава Идриси през 1153 г."

https://www.kameno.bg/

HatshepsutTopic starter

Деултум – едно от чудесата на България

Точно на първия учебен ден тази година имах щастието да присъствам на изключително интересен урок – и теоретичен, и практически. Той се състоя в Националния археологически резерват ,,Деултум-Дебелт" и бе проведен от особено ерудиран човек – Красимира Костова, директор на историческия музей в град Средец и главен отговорник на археологическите разкопки край село Дебелт.


Национален археологически резерват ,,Деултум-Дебелт"

До този момент само бях чувала за античния и средновековен град Деултум, там някъде, недалеч от Бургас, но не предполагах, че този обект ще се окаже толкова значим и мащабен. Оказва се, че Деултум е единствената колония на свободни римски граждани на територията на България. Не случайно, през 2011 година Деултум е избран чрез национално електронно гласуване за едно от чудесата на България. (Чудесата на България беше инициатива на в-к Стандарт.)

В тази статия ще ви представя голяма част от всичко онова, което видях и научих в Дебелт.


Деултум: музеят

С какво е интересно мястото

За първи път мястото е описано от братята Шкорпил в края на 19-ти век. По това време те са споменали, че крепостните стени на града са били около 2 метра високи. Съвременни проучвания започват да се провеждат през периода 1981-1985 г. покрай строежа на близкия завод, който е построен по програмата за заселване на Странджанско-Сакарския край.

Установено е, че най-напред на това място е имало тракийско селище. Това е било преди началото на новата ера. По-късно, през втората половина на 1-ви век, при управлението на римския император Тит Флавий Веспасиан , е основана римската колония Деултум от ветераните на VІІІ Августов легион. Деултум е единствената колония на свободни римски граждани на територията на днешна България.

По думите на Красимира Костова, ръководител на проучванията, колонията се изгражда за период от около 50 години. Крепостните стени на колонията са изградени при Марк Аврелий в средата на 2-ри век. Изграждането на колонията започва с оформяне на публичните пространства – с площада, местния сенат, римските терми – място, което редовно се посещава от гражданите – преди обед жените, след обед – мъжете. Населението на колонията е с висок статут – на гражданите от колонията са се давали по 50 югера земя (равностойни сега на около 12 500 декара). Тези земи са били разпределени от Босненския рид на Странджа (най-северният рид на планината) до Стара планина – това е територията на колонията. Колонията е стигала до днешната автогара-Запад в Бургас. Самата колония е била пряко подчинена на римския император и затова е била посещавана нерядко от него.


Деултум: съдове

Първата половина на 3-ти век е времето на невероятен разцвет на колонията. По това време е имало култове към различни богове. В северната част на колонията са идентифицирани останки от два храма, като се предполага, че единият е на Асклепий, а другият – на Атина.

През 195-та година император Септимий Север посещава колонията. Очаквайки го, местните колонисти са направили негова бронзова статуя, която са поставили в храмовото пространство в чест на императорския култ. От тази статуя оцелява бронзовата глава, понастоящем – уникален експонат в музейната експозиция. Освен нея, са намерени и 3 бронзови крака – всичките леви, което показва, че са от различни статуи.


Уникалната бронзова глава от музея в Деултум

На 9 август 378 г. в битката при Адрианопол готите разбиват византийската военна част, а император Валент е убит. Ще отворя една скоба, за да припомня, че се след тази битка той е пренесен смъртно ранен във вила Армира, където умира. След тази битка готите се заселват на Балканите като ,,федерати" (съюзници) на Римската империя и остават там в продължение на около 200 години. От този период на територията на колонията Деултум има намерена керамика със специфични орнаменти.

В края на 4-ти век стават съдбоносни събития за Римската империя – тя се разделя на две части – Източна и Западна, като Константинопол става столица на Източната. По това време Дебелт се обособява като епископски център – той е 3-ти по големина град в провинция Хемимонт и важен комуникативен морски град. Стандартът на населението е плаващ заради честите варварски нашествия.

През 812 г. тук идват българите.

Смята се, че районът е тясно свързан с Покръстването на България през 864 година. Някои историци изказват хипотезата, че в района на бившата римска колония Деултум е покръстен самият цар Борис Михаил Покръстител. Със сигурност се знае, че именно от тук е минала делегацията за покръстване към столицата Плиска – все пак, това е точка от най-късия път между Константинопол и Плиска.

Как се стига до Деултум-Дебелт

Националният археологически резерват ,,Деултум-Дебелт" се намира в източните покрайнини на село Дебелт, община Средец, на около 20 километра югозападно от Бургас и на около 390 километра източно от София. До обекта се стига с кола. В село Дебелт има указателни табели за останките от античния град.

Цени и работно време

Обектът е отворен за посетители всеки ден от 9 до 18:00 часа. Цената за посещение е 5 лв., за деца и пенсионери – 2 лв. Беседата се заплаща допълнително – 10 лв. общо за музея и руините.

Какво да видим в старинния Деултум край Дебелт

Ние започнахме разходката в археологическия резерват ,,Деултум-Дебелт" с посещение и интересна беседа в музея към резервата.


Деултум: зарове за игра

В залите на музея са изложени предмети от бита и ежедневието, включително и от забавленията, на римските граждани в колонията Деултум. Най-интересните (поне за мен) са лампите, съдовете за вино, заровете за игра, разкрасителните пособия, използвани от дамите. Интересен експонат в музея е огледало с надпис ,,Красавице, вземи ме!"

Извън музея, на път към разкопките и останките от градската част на колонията видяхме лапедариума с басейн от римска вила тип суб-урбана и няколко старинни колони.


Деултум: басейн от вила суб-урбана


Деултум: останки от антична канализация

Разходката ни продължи към основната градска част покрай терми, нимфеум, солидна канализация, широка улица и останки от източната порта на града.




Деултум: разкопките

След това се насочихме към горната част на обекта, в която видяхме останки от търговски улици и бойна кула – това е северозападната кула на античния град с няколко амбразури.


Деултум: горната част

Други интересни места наблизо

На територията на община Средец има много забележителности, които да се видят – все пак, това е една от най-големите общини в България. Да не говорим, че голяма част от община Средец се намира в мистичната Странджа. Тук ще спомена няколко интересни обекта, от които имам лични впечатления и които бих препоръчала.

Църквата ,,Всех святих" в град Средец


Църквата ,,Всех святих" в град Средец

Църквата се намира в централната градска част. Построена е през 1858 г. Самата сграда има възрожденска архитектура. До нея се издига кула-камбанария. Около църквата има приятен парк, а до нея – паметник на Софроний Врачански (той е живял известно време в района).


Камбанарията на църквата ,,Всех святих" в Средец

Марков камък


Марков камък

Марков камък е тракийско светилище и представлява огромен камък, висок 8 м., закрепен върху други две скали. Намира се на около 2 км от с. Долно Ябълково.

Долмен Змеюва дупка


Долмен Змеюва дупка в местността Корубата

Долменът се намира на около 3 километра и половина югозападно от село Кирово и е един от най-добре запазените долмени в Странджа.

https://drumivdumi.com/

HatshepsutTopic starter

Архитектурно-исторически резерват - град Несебър


HatshepsutTopic starter

Любопитни находки сред костните останки, намерени при археологическите проучвания в крепостта Русокастро


Приключи изследването на биогенните останки от разкопките на средновековния град Русокастро, открити през 2021 г. Археозоологът д-р Георги Рибаров идентифицира различните намерени кости от диви и домашни животни, които са били отглеждани зад крепостните стени или са обитавали близките околности.

Археолозите са попаднали и на останки от някои нови видове, каквито не са откривани през предходните сезони, като белка, нощна чапла, малка чапла и врана.

До миналата година при проучванията се е срещал  костен материал само от единични екземпляри от отдавна изчезналите тур и зубър, докато сега следите от тях са масови.

Сред най-любопитните находки са кости от грабливи птици, които са се използвали след опитомяване при лов на дребни диви животни и птици. А намерените останки от кучета сочат, че българските аристократи от средновековния град Русокастро са ловували със селектирани породи хрътки, отглеждани специално за преследване за дивеч.

Изследванията на костните останки от крепостта с всяка изминала година обогатяват все повече представите за живота на нейните обитатели и дават ценни сведения за местната фауна по тези земи в далечното минало.

https://www.desant.net/show-news/58516

HatshepsutTopic starter

Обгорена конска кост, намерена в Русокастро, разкрива тайните си


Най-вероятно тя е била използвана за гадаене от участвалите в битката при крепостта монголи

През 2020 г. бургаските археолози, проучващи средновековният град Русокастро, откриват твърде необичайна находка. Това е конска плешка, която след сваряването си е обезкостена. След това върху нея са прогорени, вероятно с нагорещен метален предмет с кръгло сечение, три кръгли отпечатъка.

Още при попадането на този артефакт археолозите са убедени, че става въпрос за предмет, използван в някакъв древен магически обред или ритуал. След почти едногодишно изследване се оказва, че находката е още по-ценна.

Става ясно, че конската кост се е използвала за гадаене: нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателят гледа от обратната страна по какъв начин се е разпукала вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания.

Този вид гадаене е известно като скапуломантия. Паралели на подобна практика се срещат сред народите от Средна и Източна Азия, най-вече в Китай - там този метод за гадаене е бил най-популярен.

Именно в Поднебесната империя са открити хиляди кости, но волски, използвани при подобен род гадателски практики. Тази гадателска практика е разпространена и сред буряти, монголи, киргизи и калмики.

Ако подобно гадаене е характерно за народите от азиатските степи и Китай, какво прави тази конска кост в Русокастро? Според изследователите Диана Фъртунова и д-р Милен Николов тази конска кост е свидетелство за присъствие на монголи (татари) в крепостта през XIII-XIV в.

Действително, при внимателно проучване на историческите извори, тази хипотеза напълно се потвърждава. Документирано е, че през 1326 г. голям монголски отряд, наемници на българския цар Михаил III Шишман Асен, е направил своя военен лагер именно при средновековния град Русокастро. Дори при битката край него през 1331 г. отряд монголи именно тук се присъединява към българската армия и с тяхна помощ българите побеждават император Андроник III Палеолог.

Научното съобщение за тази единствена по рода си находка от Балканския полуостров, а може би и в Европа, която се съхранява вече в Бургаския музей, е одобрена за печат от редакционната колегия на научното издание на НИМ ,,Известия на Националния исторически музей", където скоро ще бъде обнародвано.

https://www.desant.net/show-news/58523

HatshepsutTopic starter

Проучват нов археологически обект край Бургас, разкрит след арест на иманяри


През 2022 г. Регионалния исторически музей в Бургас предвижда серия от археологически проучвания. До месец започва работата по нов археологически обект край Бургас, пазен засега в тайна заради иманярските набези. До него учените стигат след задържане на иманяри с уникални находки. Според тях, проектът ще засили рекламата на България със своите археологически ценности.

За тази година РИМ Бургас продължава разкопките на "Акве калиде", в зоната на северната стена на римската баня. Тези разкопки са изцяло финансирани от общината.

Продължават и подводните проучвания. Ще бъдат направени две експедиции - една от Центъра за подводна археология, която ще работи в залива Форос, и една съвместна, между НИМ и РИМ-Бургас, която ще работи в залива Ченгене скеле и край нос Каба бурун. И двете подводни експедиции се финансират изцяло от общината.

Планира се продължаване на археологическите разкопки на средновековния град Русокастро. Там ще се допроучи щерната на замъка на крепостта, както и тайният проход с кулата-кладенец при северната стена на средновековния град. Разкопките ще бъдат финансирани от Община Камено; за финансиране РИМ-Бургас е кандидатствал с проект и пред Министерството на културата.

За пръв път бяха показани две от последните находки от крепостта Русокастро. Единият артефакт представлява керамичен съд с изображение на барс. Изображението е върху голямо блюдо, изпълнено е в техниката сграфито. Керамичният съд е част от изложбата, организирана от РИМ-Бургас "Средновековна сграфито керамика от Българското Черноморие".

Другата необичайна и забележителна находка представлява конска кост, която се е използвала за гадаене; нагорещено желязо се допира до плешката, а гадателят гледа от обратната страна по какъв начин е разпукана костта вследствие от високата температура и по това е извършвал своите предсказания.

Туристите ще научат още за разкритите кости от тази година, даващи информация за бита на четирите селища около крепостта, за лова на зубри от царското семейство и ловните соколи.

"Например, ние знаем много добре, че е имало камили още през XIV век в Русокастро, че средновековните хора са консумирали морски риби като паламуд и есетра, знаем също така, че са консумирали морски миди, стриди и черноморска мида. Знаем, че са ловували със специални породи ловни кучета, селектирани породи хрътки, които открихме тази година", разказва д-р Милен Николов, директор на РИМ-Бургас.

Специален гост на пресконференцията беше доц. д.и.н. Николай Овчаров, който представи своите най-нови проучвания за битката при Русокастро през 1332 г., намерили място в най-новата му книга му "Цар Александър Асен. Миротворецът".  Така сред Перперикон, замъкът във Вишеград, Месамбрия и Аполония за туристите и в полза на културния туризъм вече ще бъде представяна и крепостта Русокастро.

"Тези, на които искаме да приличаме, например на Гърция или Турция, по отношението на развитието на туризма, на техните щандове, отпред е Акропола или Ефес, това нещо ще бъде и за България. Там ще бъдат такива обекти като Русокастро, Перперикон и Рациария, естествено Търновград с неговите прекрасни паметници", заяви доц.д.и.н Николай Овчаров.

Присъстваха и кметът на Община Камено Жельо Вардунски, зам.-кметът по култура, туризъм и спорт в Община Бургас Диана Саватева и др.

https://dnes.dir.bg/burgas/prouchvat-nov-arheologicheski-obekt-kray-burgas-razkrit-sled-arest-na-imanyari

HatshepsutTopic starter

Крепостта Русокастро - топ археологически обект с потенциал за развитие на културно-исторически туризъм


Тук се е състояла последната голяма победа на България през Средновековието

Крепостта Русокастро е разположена на скалист хълм, недалеч от село Русокастро в посока село Желязово. Хълмът се вижда отдалеч, защото е сред обработваема земя.  Установено е, че крепостта е изградена през V в. за защита на Византия от аварските нашествия от север. При едно от нашествията тя е разрушена и по-късно възстановена от българите по времето на хан Крум.

Тук се е състояла последната голяма победа на България през Средновековието.Тя е на 18 юли 1332 г. и е била в подножието на крепостта. Българската войска е ръководена от цар Иван Александър, а византийската от император Андроник III.

Археологическите проучвания тук са от 2006 г., започна ги археологът Цоня Дражева, след нейната кончина те бяха продължени от Милен Николов.



Потенциалът на археологическия обект е много голям и в областта на туризма той може да се превърне в интересно място за посещения, това е мнението на археолога проф. Николай Овчаров, който посочи, че ще предложи Русокастро да стане един от 6 – те приоритетни обекти в страната/ сега това са на  север - римският град Рациария  край Видин, Мисионис край Търговище , праисторическият обект край Провадия , на юг – Перперикон, Вишеград и Херклея Синтика край Рупите. Тази година известният археолог завършва Вишеград и ще предложи на негово място да бъде сложен Русокастро:

,,Това означава, че ще има около 300-400 хил. лева за проучвания тук, тогава за 3 месеца Милен ще може да разкрие нацяло цитаделата. Похвално, че местната Община осигурява средства за разкопки, но знам колко са възможностите на българските общини.Проучванията ще продължат по този начин през това лято, но дано догодина живот и здраве Русокастро да стане приоритетен обект. Туристи няма да започнат да идват веднага, за Перперикон ми трябваха 16 години разкопки, но все пак отнякъде се започва. А Русокастро всяка година ще дава нови и нови неща!"



Този потенциал на средновековната крепост е осъзнат и от Община Камено, която вече няколко поредни години осигурява средства от бюджета си за проучванията на обекта. През това лято сме предвидили 40 хил. лева за разкопките, посочи кметът Жельо Вардунски:

,,Много се радвам, че на нашата територия има такъв ценен исторически обект. Ако моите предшественици са помагали за проучванията сега крепостта щеше да е много напред. Продължаваме да работим с музея и вярваме, че сме на правия път!" 

От Общината предвиждат да разширят Посетителския център за рекреация и отдих, който беше изграден до крепостта с евросредства. Достъпен е пътят до крепостта, сега ще се направи обезопасена екопътека до Русината дупка, която се намира в района.

Археолозите предвиждат при разкопките на обекта през това лято да се продължи по работата за доразкриване на водохранилището.



,,То е с внушителни размери - 14 метра дължина и 7 м ширина, дълбоко е 4,50 м. Предстои да проучим още ¼ от него, а след това ще обърнем внимание на  един таен проход към кула – кладенец, осигуряваща града с вода", каза директорът на Бургаския музей и ръководител на разкопките Милен Николов.

Археологическите проучвания на средновековната крепост през това лято ще започнат през юни.

https://bnr.bg/burgas/post/101642186/krepostta-rusokastro-top-arheologicheski-obekt-s-golam-potencial-za-kulturno-istoricheski-turizam

HatshepsutTopic starter

На 21 май в Бургаския музей ще бъде представена първата и единствена досега изложба на средновековна сграфито керамика от Българското Черноморие
Изложбата е съвместна на музеите в Балчик, Варна, Несебър, Поморие, Бургас и Созопол. През десетките години на разкопки в древните градове на Западния Понт са открити изключително ценни и красиви образци на сграфито керамика, дело на български и византийски художници. Още от XII в. сграфито керамиката е белег на естетически вкус и показва усета за красота на средновековния човек. Корените на тази специфична техника се крият още в праисторическите времена, но през ранното средновековие тя се развива особено силно в Близкия изток, а оттам е възприета и от Византия и целия Източноправославен свят. Средновековните художници са изобразявали върху съдовете геометрични и растителни мотиви, животни, птици, фантастични животни и мн. др. Постепенно сграфито керамиката започва да се произвежда не само в големите градски центрове, но и в по-малките градове и дори и села. Пищния рисунък и богатството от цветове и до ден днешен оставят без дъх всеки един ценител на изкуството.
В изложбата, организирана от Бургаския музей и Община Бургас, могат да се видят световни паметници като еленът от Балчик, воинът – пантера от Созопол и единственото в света, поне до този момент, изображение на барс – снежен леопард, открито в средновековния град Русокастро.
Изложбата е експонирана в Археологическия музей (бул. Богориди №21) и е част от програмата на РИМ - Бургас, с която на 21 май ще бъде отбелязан Международния ден на музеите. Тя ще се открие от 18:00 ч. и ще остане в Бургас до 31 октомври.




HatshepsutTopic starter

Започва археологическия сезон на Акве калиде


И през 2022 г. Община Бургас финансира изцяло археологическите проучвания на най-прочутия римски балнеолечебен център на Балканския полуостров – Акве калиде, в кв. Ветрен, гр. Бургас. През 2021 г. археологическите проучвания бяха съсредоточени в североизточния сектор и преминаха през няколко етапа. Първите два от тях бяха обвързани със строителството на сграда № 3 (Археологически музей и баня – реплика на римска баня). При тези спасителни разкопки бяха открити два антични водопровода и улиевидно съоръжение за открито течаща студена вода и няколко гроба,част от готския некропол.
Завършващ етап е допроучването на североизточния аподитериум от ІV в. на ранновизантийската баня с изцяло изчерпване на културните пластове в долните нива на които се открива пожар, свързан с готските разрушения на римската баня. Масовата керамика е от ІІІ-ІV в., а монетния материал е от управлението на Константин Велики и неговите наследници.
В обсега на проучванията бе и окончателното разкриване на външното източно лице на Източния корпус на ранновизантийската баня с дължина над 14 м и добре запазена височина на места до над 3 м, два антични керамични водопровода и контролна шахта.

През археологически сезон 2021 г. бяха открити множество археологически материали, между които голямо количество монети – над четиристотин бр., от които отново доминиращи са тези от ІV в.; немалък брой от ХІІІ в.; средновековни печати от ХІ в.; и два надписа.
На 2 юни 2022 г. бе поставено началото на новия – 15-ти - археологически сезон в проучването на Акве калиде, които ще продължат през целия месец юни и началото на месец юли. От настоящата 2022 г. година, вече след реализирането на първия етап (археологическите проучвания в обсега на турската баня, приемния туристически център и сградата музей-реплика на римска баня) и консервационно-реставрационните дейности в техния обсег, археологическите изследвания ще се насочат към вътрешността на римската и ранновизантийската баня. Идеята е да бъде проследена северната част по вече засечената през 2021 г. северна стена на ранновизантийската баня. Ще бъде направен опит (доколкото е възможно поради наличието на по-ранни комуникации и смесени пластове) да се навлезе в запад-северозападните вътрешни бански пространства.

https://burgasmuseums.bg/bg/article/zapochva-arheologicheskiya-sezon-akve-kalide-886

HatshepsutTopic starter

Международна научна конференция ,,Аполония Понтийска – полис и хора" ще се състои в края на юни в Созопол


СОФИЯ, 
14.06.2022 12:12
(БТА)
Международна научна конференция ,,Аполония Понтийска – полис и хора" ще се състои на 25 и 26 юни в Созопол. Това информират от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) на своя интернет сайт.

Основната цел на тази конференция е да се направи синтез на исторически, археологически, епиграфски, нумизматични и мултидисциплинарни проучвания на Аполония през един дълъг хронологичен период – от основаването ѝ до включването на града в границите на римската империя.

Форумът се посвещава на 100-годишнината от първите разкопки на НАИМ-БАН в Созопол и 20 години от началото на Френско-българската археологическа мисия.

Интересът към старините на милетската колония Аполония Понтийска датира още от времето на Руско-турската война през 1828 – 1829 г. След първите разкопки на консулите Александър Гофас, А. Чаховской и Александър Дегран на надгробни могили в района на Созопол и на остров Св. Кирик в края на XIX – началото на XX в., десетки специалисти от Археологическия музей и институт - София (по-късно НАИМ-БАН) посвещават своите изследвания на Аполония. С цел да установи местоположението на Аполонийския некропол през 1912 г. Народният археологически музей в София организира сондажни разкопки под ръководството на Богдан Филов по склоновете на височините Св. Илия и Св. Марина около Созопол.

През 1924 г. Васил Миков прави археологически сондажи на остров Св. Кирик, предхождащи построяването на Рибарското училище. Разкрити са основи от сгради, гробове, фрагменти от съдове, бронзови монети и др. Авторът публикува и мраморен блок с посвещение на Аполон Иетрос.

Периодът 1946 – 1949 г. е белязан от мащабни археологически проучвания на аполонийския некропол на Харманския плаж (м. Калфата), проведени от екип на Археологическия институт под ръководството на Иван Венедиков. Разкрити са 801 гробни съоръжения, които се отнасят към времето от втората половина на V до края на ІІІ в. пр.Хр. Същият екип прави разкопки и в Морската градина на Созопол, където са открити 89 гроба. датирани в ІІІ – ІІ в. пр.Хр. и римската епоха.

Съвременни строителни работи в местността Калфата/Буджака предизвикаха възобновяването на проучванията на аполонийския некропол в Калфата през 1992 г., ръководени от Кръстина Панайотова. Спасителните разкопки в Калфата, на полуостров Буджака и в кв. "Харманите" продължават и досега, ръководени или с участието на редица специалисти от НАИМ. Проучени са над 2000 гробни съоръжения, стотици останки от пост-погребални ритуали и хиляди артефакти (някои от които са реставрирани в Лабораторията за анализи, консервация и реставрация на НАИМ-БАН), публикувани са множество статии и монографии.

В началото на ХХI в. няколко екипа от специалисти, ръководени от Анелия Божкова, Веселка Кацарова, Стефан Александров проучват могилния некропол на нос Колокита. През 2007 г. Методи Даскалов и Катя Трендафилова проучват средновековна църква в м. Солинария. От 2009 г. до сега, под ръководството на Кръстина Панайотова продължават разкопките на остров Св. Кирик, където е локализиран теменосът на Аполон Иетрос. Екип от специалисти от НАИМ, ръководен от Кръстина Панайотова проучва и антично светилище и средновековни базилика и некропол на нос Скамни в стария град Созопол през периода от 2011 г. до 2016 г. Освен на сушата, специалисти от Института извършват заедно с Центъра за подводна археология в Созопол подводни проучвания в акваторията на града.

В същото време няколко изследователски програми, обединяващи български и чуждестранни институции, проявяват интерес към територията на Аполония или икономическите дейности на града. Част от тези проучвания от 2002 г. досега се извършват в изпълнение на българо-френски научно-изследователски проекти по договор между НАИМ-БАН и университета Екс – Марсилия и Музея Лувър. В резултат на това сътрудничество са проучени части от аполонийския некропол в м. Калфата и от територията на града в местността Месарите и Св. Марина.

Редица находки, открити в Созопол са представени в много български и чуждестранни изложби, между които е изложбата "Аполония Понтийска. По стъпките на археолозите" през 2018 г.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/281669-mezhdunarodna-nauchna-konferentsiya-apoloniya-pontiyska-polis-i-hora-shte-se

HatshepsutTopic starter

Съкровища на хиляди години пази музеят в Черноморец


Находки от Хрисосотира

Веднъж, когато бях на гости в Нидерландия, ме заведоха в една крепост и с гордост ми съобщиха, че е от 17 век. Очакваха да бъда възхитена. Крепостта си беше хубава. Но когато им казах, че у нас, в България, в Созопол и Черноморец могат да се видят експонати от 6 век преди Христа, не ми повярваха. След няколко месеца моите приятели дойдоха тук и ги заведох в музея в Созопол, а след това и в този в Черноморец. Сега вече се хвалят, че са виждали лодката на Ной, вампир, гърнета, монети, котви и бижута от преди новата ера.

Е, за лодката на Ной и вампира е ,,виновен" проф. Божидар Димитров, който знаеше как да привлича туристи с интересни истории.

Истината е, че музеите в Созопол, Черноморец и София са единствените, които разполагат с истинска лодка-еднодръвка, служила за пасажен риболов в античността.
Уредничката на музея Дарина Чантова обяснява, че това е най-коментираният експонат в музея ,,Свети Никола" в Черноморец. Предметът още не е датиран, тъй като у нас не се правят датировки на дърво.


Уредничката на музея показва лодката на туристи

Според някои това е шарапана – съд за мачкане на грозде от 13-14 век, други смятат, че е просто съд за хранене на животни. Лично аз искам да вярвам, че е лодка, с която хората в античността са ловили риба. А ако е от времето на Ной – още по-добра история за туристите.

А музеят ,,Свети Никола" има още много такива истории за разказване.

Музеят е създаден през 2014 г. Експозицията е на два етажа, структурирана в две направления – археология и етнография.


Музей ,,Свети Никола"

В древната история на региона въвежда тематичната археологическа изложба ,,Черноморец – хилядолетното начало". Представени са керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда, открити при разкопки на праисторическото селище в местността ,,Аклади" (VI – IV хил. пр. Хр.). Археологически находки (монети, керамични съдове, амфори и други артефакти) пресъздават историята на ранновизантийската крепост на нос Акра (IV-VI в.) и крепостта на нос Хрисосотира (VI в. пр. Хр. – XIV в. сл. Хр.).


Акра

Вромос – древногръцкото тържище

През 2013г. при подводни проучвания в залива Вромос е открито  голямо антично селище, залято от водите на Черно море. На площ около 2 дка са открити основи на сгради, глинен водопровод, стотици цели и фрагментирани керамични съдове. Най-ранните от тях са още от 13 в. Пр. Хр. Има също от 5 и 4 в. Пр.Хр. Предполага се, че мястото е било пристанище на големи кораби и тържище.


Подводен град Акра

Има цели предмети, извадени от морското дъно, които датират от V век пр. Хр. до късноелинистическата епоха или ІІ век пр. Хр. Открити са изключително добре съхранени предмети от римската епоха, които са от ІІ-ІІІ век. Археолозите са попаднали и на находки от Средновековието. Открита е вносна гръцка керамика и много характерна местна тракийска керамика от І хилядолетие пр. Хр.


Керамика, открита в крепостта

Тя може да се види във витрините на музея ,,Свети Никола" в Черноморец.

Явно районът е бил населяван много дълго. Археологическите проучвания на територията на съвременния град Черноморец доказват, че най-ранните заселвания в района на Южното Черноморие датират от епохата на късния неолит. Свидетелство за това са локализираните в района праисторически селища в местностите ,,Аклади Чеири" и ,,Гармица".

През 2008 – 2009 г. са проведени теренни археологически проучвания в м. ,,Аклади", разположена на западния бряг на Созополския залив. От селището е проучен голям култов център с общо разкрити над 70 ритуални ями и шахти, свидетелстващи за живота на населението в проучваната зона от епохата на неолита, халколита и раннобронзовата епоха.

Открити са множество керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда и статуетки.


Находки

Според сведенията на древногръцкия историк Херодот през ранножелязната епоха (края на II хил. пр. Хр. – началото на I хил. пр. Хр.) Созополският залив е населяван от тракийското племе скирмиади, които били известни като много опитни рудари, заемащи полетата на Медни рид, обграждащ залива от нос Атия на север до Маслен нос на юг. И са добивали злато.

При проведени археологически проучвания западно от нос Акра е локализирано антично тържище (емпорион)

Там са живеели хората на древногръцкия полис Аполония Понтийска – смесено население от траки и елини. Тържището е поддържало интензивни търговски отношения с останалите градове и селища по Западното Черноморско Крайбрежие и полисите в Средиземно и Егейско море.

Свидетелство за това дава откритата фрагментирана керамика и амфори на дъното на залива, произхождаща от Хиос, Родос, Книд, Милет и Тасос. Тържището е просъществувало до началото на IV в. след което поради зачестилите варварски нашествия селището е изоставено като според хипотезите на някои изследователи част от населението е преселено на близко разположеният нос Акра.


Монети

За възможна причина за краят на селището се счита покачването на надморското ниво на Черно море и периодичните земетресения, вследствие на което селището е залято и изоставено.


Крепостта Хрисосотира

Късноантичната крепост на нос ,,Хрисосотира"

Тя е изградена с цел защита на Созополския залив, осигурявала сигурността на пристанището.

Този град, разположен на 70 дка е станал известен едва през 2014-2020г. по време на археологически проучвания. Завършилите на този етап проучвания позволиха да се очертае цялата крепостна стена, която е била дебела 2,4м. и затваряла достъпа откъм сушата в протежение на 300м. Тя е имала 4 кули, но и до сега не е открит вход, което все още е загадка за археолозите. Те смятат, че входът е бил само откъм морето, където е имало и пристанище.

В терена са открити 20 сгради от ранновизантийския период и това дава основание да се смята, че крепостта е имала поне два периода на съществуване – от края на 5 в до 90-те години на 6в и от самия край на 6в. до 614г.


Равнораменен кръст с надпис ,,Мария роди Исус"

Предполага се, че в крепостта е имало поне 200 сгради, в които са живеели между 1000 и 2000 души. Открити са съдове както от местни производители, така и от северноафриканското и западно малоазийското крайбрежие.

Сграда №18, със своя непокътнат инвентар, може да бъде разглеждана като стопанска част на по-голям комплекс, чието проучване предстои. Основание за тази теза са десетките цели и фрагментирани керамични съдове, складираните в северозападния ъгъл цели керемиди – за евентуален ремонт на покрива, откритите железни селскостопански инструменти и части от бронзов кантар.


Керамика от Хрисосотира

Оказва се,  че търговията не е спирала и в началото на 7в. Много от монетите, открити на полуострова, са от Кизик, Никомедия, Константинопол и Тесалоника.

През втория период са се изграждали сгради върху стари казарми. Най-късната за сега монета, открита там е от 613-614г. на император Ираклий. А историята разказва, че през 614г. по тези места е имало унищожителен поход на славяни и авари.

Същата съдба е стигнала и

Ранновизантийската крепост Акра


Така е изглеждала крепостта

Тя се намира на североизточната част на полуостров Св. Никола. На 15 дка е била изградена крепост с две кули, едната от които е разкрита при експедицията на проф. Иван Христов. Основите й са били залети от водите на морето. Във вътрешността са разкрити над 30 жилищни и стопански сгради. Имало е и голям християнски храм, който е оцелял при нашествията на аварите, унищожили крепостта през 5 в., но разрушен при изграждането на бетонни отбранителни съоръжения на българската армия през 20в.

Археолозите са открили там множество монети, сечени от поне трима римски императори, накити и керамични съдове. Дарина Чантова – уредничката на музея в Черноморец, с гордост ги показва.


Първите монети били във вид на стрели

Интересното в случая с двете крепости е, че не са открити никакви предмети, които да се свържат с въоръжение както на нападателите, така и на защитниците.

Възможно е населението да е било евакуирано предварително с кораби в по-големите градове и дори в Константинопол.

Двете крепости са били част от голям мегаполис, включващ и Аполония, и островите Св. Иван и Св. Кирик и Юлита. А морето не е било разделителна линия, а път и нормална жизнена среда.


Градовете от античността и техните монети

За това свидетелства и богатата колекция от каменни котви, оловни щокове, дървени макети на кораби от Античността и Средновековието,  показващи крайбрежното корабоплаване и активната презморска търговия.


Котви

На вторият етаж на музея е поместена етнографска експозиция ,,Бит и култура на населението от Крайбрежна Странджа"


Носиите на местните хора

В нея са изложени женски накити, тъкани, традиционно мъжко, женско и детско облекло на представителите от трите основни етнически групи – рупци, тронки и загорци, оформящи пъстрият етнографски облик на района.


Женски занаяти

Представа за основният поминък на населението –земеделие, животновъдство, риболов, както и старинните местни занаяти дават изложените оръдия на труда и занаятчийски инструменти.


В специална витрина са показани съоръжения и принадлежности свързани с рибарството. Акцент в изложбата е колекция от накити – пафти, колани, гривни, обеци, наушници и др. Те са важен елемент от женското облекло и белег за социален статус и естетиката на българката. Може да видите и как тя е подреждала дома си.


Бита на черноморци

Има още много истории, които могат да се научат от експонатите и фотосите в музей ,,Св. Никола". Едно място, където времето спира и дори се връща назад към времена на битки, на добив на злато от недрата на Странджа, на митове за богове и богини, на морски приключения, на оживена търговия, а вероятно и за някоя голяма любов.

Екатерина Капрова

https://www.burgasnews.com/

HatshepsutTopic starter

Нов археологически комплекс разкриват в Созопол


Останки от сгради, гробови съоръжения, обредни огнища и добре оформен път от V-IV в. пр.Хр. са открити при археологически проучвания в Созопол. Те са се провели в местността ,,Месари", която е разположена на около 2 км от центъра на Стария град в Созопол. Там попада част от извънградската територия на древната Аполония Понтийска.

Проучванията са проведени в продължение на десет години по проект между Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН и музея Лувър с ръководители доц. д-р Кръстина Панайотова и д-р Александър Баралис.



Секторите са локализирани по западния склон на възвишението от източната страна на малката долина, където се намира параклисът Св. Марина. Разкрити са останките от общо 6 сгради, чийто двулицев градеж е от ломени камъни на кал. При изграждането на стените във височина са използвани и кирпичи, а за покритието на сградите са употребени коринтски плоски керемиди и калиптери.

В Сектор Месарите 4 е проучен комплекс от четири сгради с прилежащи дворни места. Възникването му се отнася към средата на V в. пр. Хр. Изоставянето на сградите и създаването на некропол на това място се отнася към последната четвърт на IV в. пр. Хр. Документирани са 35 гробни съоръжения, в които е извършено трупополагане и трупоизгаряне, както и 10 обредни огнища с многобройни дарове.

Тук е разкрита и част (над 45 м) от път с широчина около 6.50 м. Той има настилка от дребни ломени камъни като по средата ясно се очертават коловози, разположени на около 1.08 м един от друг. Този добре оформен и дълго използван път се очертава като основна ос между града и неговата територия на югозапад, заета от извънградски имения и минни разработки по Медни рид.

През 2021 – 2022 г. е извършена консервация на останките в Сектор Месарите 4 с финансиране от Фондация Левентис.

На 25 - 27 юни 2022 г. в Созопол ще се проведе и Международна научна конференция, посветена на 100-годишнината от първите разкопки на Националния археологически институт с музей – БАН в Созопол и 20 години от началото на Френско-българската археологическа мисия.

Ивайло Пеев

https://bnr.bg/burgas/post/101663709/nov-arheologicheski-kompleks-razkrivat-v-sozopol

HatshepsutTopic starter

Откриха нов археологически комплекс "Месарите" край Созопол


Нов археологически комплекс откриха в местността ,,Месарите" край Созопол. Той е резултат от десетгодишни проучвания по проект между Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН и музея Лувър с ръководители доц. д-р Кръстина Панайотова и д-р Александър Баралис.

Обектът включва останки от сгради, гробни съоръжения, обредни огнища и добре оформен път от V-IV в. пр.Хр. Там е била част от извънградската територия на древната Аполония Понтийска, съобщи ръководителят на проучванията доц. Д-р Кръстина Панайотова:

,,Акцентът на това място, освен сградите и некропола, всъщност е античния път, който свързва града и неговата територия на югозапад, заета от извънградски имения и минни разработки по Медни рид. Добивът и износът на мед е в основата на просперитета на Аполония Понтийска, което дава възможност за създаването на колосалната статуя на Аполон".


На откриването на археологическия комплекс присъства и френския посланик Флоранс Робин. Тя припомним, че тази година се навършват 100 години от първите разкопки осъществени от Националния археологически институт с музей при БАН в София, които са осъществени малко след първите проучвания на френския консул Александър Дегран в Созопол и и 20 години от началото на Френско-българската археологическа мисия:

,,Надявам се, че откриването на този комплекс е началото на създаването на един колкото и амбициозен, толкова и осъществим проект за изграждане на археологически маршрут в града и околностите му, който ще позволи да се опази и популяризира това богато наследство като се отвори за жителите на града и посетителите му!"


Кметът на Созопол Тихомир Янакиев посочи, че в града има много места, на които се правят археологически проучвания и нещата, които могат да бъдат показани и с които местните жители се гордеят не са едно и две. Той припомни, че Созопол е един от най – древните живи градове  не само в България, но и в Европа.

В местността Месарите са проучени близо 3 дка площ. Разкрити са останките от общо 6 сгради, чийто двулицев градеж е от ломени камъни на кал. При изграждането на стените във височина са използвани и кирпичи, а за покритието на сградите са употребени коринтски плоски керемиди и калиптери.


В Сектор Месарите 4 е проучен комплекс от четири сгради с прилежащи дворни места. Възникването му се отнася към средата на V в. пр. Хр. Изоставянето на сградите и създаването на некропол на това място се отнася към последната четвърт на IV в. пр. Хр. Документирани са 35 гробни съоръжения, в които е извършено трупополагане и трупоизгаряне, както и 10 обредни огнища с многобройни дарове.

Тук е разкрита и част (над 45 м) от път с широчина около 6.50 м. Той има настилка от дребни ломени камъни като по средата ясно се очертават коловози, разположени на около 1.08 м един от друг. Този добре оформен и дълго използван път се очертава като основна ос между града и неговата територия на югозапад, заета от извънградски имения и минни разработки по Медни рид.

През 2021 – 2022 г. е извършена консервация на останките в Сектор Месарите 4 с финансиране от Фондация Левентис.

https://bnr.bg/burgas/post/101667330/mesarite-sozopol

HatshepsutTopic starter

Археологически комплекс "Месарите" разказва за живота в Аполония преди 25 века


Извънградски имения и стопанства е имало през античността в местността ,,Месарите" край Созопол. Те са създадени в средата на V- ти век преди Хр. и са просъществували близо два века. Най – вероятно са били разрушени и изоставени през последната четвърт на IV – ти век при преминаването на войските на Филип  II Македонски, като в руините им е оформен некропол. Той е съществувал близо 50 години, разказа доц. д-р Кръстина Панайотова, един от ръководителите на проучванията осъществени през последните 12 години.

,,Тук открихме останки от сгради, гробни съоръжения, обредни огнища и добре запазен път. Той е много важен за местните жители и е много интересен за нас археолозите. Той е свързвал Аполония Понтийска с медните залежи в Медни рид. Бил е покрит с дребни камъчета и около него са били изградени извънградски имения. Много  малко са примерите дори в самата Гърция на такъв павиран път, което е само едно от интересните  ни открития." 


След като сградите са изоставени, мястото не запустява, а започва да се използва като некропол. Открити са до момента 35 погребения, като има 5 керамични саркофага, те са единствените открити на територията на България от IV – ти век преди Христа. Сред интересните  артефакти открити тук са бронзов пръстен с изображение на сатир, много  красиви теракоти, глинени фигури на момчета, монети. 

,,Надявам се, че туристите тук ще успеят да потънат в битието на хората живели по тези земи преди 25 века.  Ще почувстват живота, не само лукса, а и обикновения живот на обикновените хора, благодарение на които Аполония е наречена Магна (Велика) Аполония", добави доц. Кръстина Панайотова.

Проучванията в местността ,,Месарите" край Созопол се осъществяват повече от 10 години от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките и музея Лувър с ръководители доцент доктор Кръстина Панайотова и доктор Александър Баралис.



Откриха нов археологически комплекс "Месарите" край Созопол

https://bnr.bg/burgas/post/101667871/izvangradski-imenia-nekropol-i-paviran-pat-razkazvat-za-jivota-na-drevnite-jiteli-na-apolonia

Similar topics (5)