• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_Hatshepsut

Астрономия

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 13:50:57

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

НАСА откри две подобни на Земята екзопланети


Изследователи на НАСА съобщиха, че са открили две екзопланети, подобни на Земята, на разстояние 33 светлинни години, които биха могли да бъдат идеални за последващи атмосферни наблюдения, съобщава ЮПИ, цитирана от БТА.

Планетите, описани като скалисти суперземи, обикалят около червено джудже близо до Слънчевата система, но се смята, че и двете са твърде горещи, за да поддържат живота, какъвто познаваме. Те са открити с орбиталния телескоп TESS -(Transiting Exoplanet Survey Satellite). Планетите са на 33 светлинни години от нас - едни от най-близките скалисти екзопланети, откривани досега.

"И двете планети се нареждат в топ 10 на кандидатите за атмосферно характеризиране сред всички открити досега подобни на Земята екзопланети", заяви Пат Бренън, ръководител на Програмата за изследване на екзопланети на НАСА.

Планетата HD 260655 b е 1,2 пъти по-голяма от Земята, а HD 260655 c е 1,5 пъти по-голяма от Земята. Те обикалят около звездата червено джудже HD 260655.

Изследователите смятат, че температурите биха затруднили поддържането на живот. Температурата на планета В се изчислява на 816 градуса по Фаренхайт, а на планета С - на 543 градуса по Фаренхайт.

"Действителната температура зависи от наличието и естеството на възможните атмосфери", каза Бренън.

Бренън заяви, че сега НАСА има предимството на космическия телескоп "Джеймс Уеб", който може да даде на изследователите много по-добър поглед върху екзопланетите.

"Гигантският космически телескоп "Джеймс Уеб", който скоро ще предостави първите си научни снимки, може да изследва атмосферите на екзопланети - планети извън нашата Слънчева система - в търсене на вода, въглеродни молекули и други компоненти", обясни Пат Бренън.

"Научаването на повече за атмосферите на скалисти планети ще помогне на учените да разберат как са се формирали и развили светове като нашия."

Откритието е направено от международен екип от астрономи, ръководен от Рафаел Луке от Института по астрофизика в Андалусия и Чикагския университет.

https://it.dir.bg/nauka/nasa-otkri-dve-podobni-na-zemyata-ekzoplaneti

HatshepsutTopic starter

Византийска монета показва свръхновата от 1054 г.


Монети, сечени по време на управлението на Константин IX

На 4 юли 1054 г. на небето се появява нова звезда, която остава видима до 6 април 1056 г., т.е. близо две години. Вече знаем, че новата звезда е била свръхнова и остатъкът от нея все още може да се види под формата на мъглявината Рак (Месие 1) в съзвездието Телец.

Колкото и да е странно, само хроники и анали от Далечния изток, като Китай, споменават новата звезда, която там е била наречена ,,гостенка звезда". Записи от западния грамотен свят не са открити, което е неочаквано, тъй като свръхновата SN1054 е била достатъчно ярка, за да се види дори при лошо време.


Остатъкът от свръхновата, мъглявината Рак (M1) в съзвездието Телец, избухнала на 4 юли 1054 г.

Но международна група от изследователи изглежда е открила нещо, което може да бъде свързано със свръхновата звезда от 1054 г. Мирослав Д. Филипович (Miroslav D. Filipović) и неговите колеги са открили исторически монети, които вероятно показват новата звезда. Това са така наречените монети ,,Константин IX Мономах IV клас", сечени между лятото на 1054 г. и пролетта на 1055 г.

Други монети от управлението на император Константин IX показват една звезда до изображението на императора, звезда, за която се смята, че представлява Венера, утринната звезда, докато самият император представлява слънцето. Но монетите от клас IV показват две звезди, една отляво и една отдясно от главата на императора. Звездата вдясно може да представлява свръхновата от 1054 г.

Нещо повече, размерът на звездите се различава леко между 36-те монети от тази серия, които изследователите успяват да намерят в музеите по целия свят. Учените също така предполагат, че променящият се размер на звездата може да отразява постепенното потъмняване на свръхновата в небето през този период. Ако е така, това би бил фин намек за поразителната астрономическа реалност, която се е случвала над главите на хората по това време.


Монетите са анализирани с помощта на специални техники

Фактът, че свръхновата е изобразена на монета, но не се споменава никъде другаде, се дължи на господстващия богословски светоглед по това време според изследователите.

Тогава светът се е смятало, че е замислен като съвършен и непроменлив. Появата на нова звезда може да се разглежда като нарушение на световния ред и който съобщава за това, може да се разглежда като еретик. Ето защо хората просто не са смеели да кажат или напишат за новата звезда, нещо, което не ги е притеснявало да направят в Китай и Япония или в ислямския свят.



The Supernova of 1054, Our Very Special "Guest Star"

Това прави още по-интересен фактът, че някой майстор металообработчик или може би някой от иначе страхливите учени може да е сънрал смелост да направи нещо, което теолозите вероятно няма да забележат.

"Но, както с много събития от древната история, трудно е да се отделят факти от спекулации. Самите автори посочват, че не знаят колко монети от клас IV са сечени, нито техните точни дати и нямат конкретно доказателство, че втората звезда представлява фантастично астрономическо събитие. Но много романтици биха искали да мислят, че след като този, който сече монетите, е поел това, което може да се смята за огромен риск по това време, екип от учени над 1000 години по-късно най-накрая наистина разбира защо са направили това. Със сигурност можем да оценим тази история, дори ако фактическата основа за нея все още е неясна", заключава в статията си Анди Томазек (Andy Tomaswick) в Universe Today.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vizantijska-moneta-pokazva-svrahnovata-ot-1054-g-video_186098.html

HatshepsutTopic starter

През 239 г. пр. н. е. за първи път е записано преминаването на Халеевата комета от китайски астрономи


Илюстрация на Халеевата комета, публикувана в Ню Йорк Таймс на 3 юли 1910 г. Авторът е професор Едуард Емерсън Барнард от обсерваторията Йеркс, в Уилямс Бей, Уисконсин

На тази дата, 30 март, през 239 г. пр. н. е. е записан за първи път перихелиен пасаж на Халеевата комета от китайски астрономи в хрониките Ших Чъ и Уън Сиен Тун Као според Европейската космическа агенция.

Халеевата комета е може би най-известната комета. Тя е "периодична" комета и се връща близо до Земята приблизително на всеки 75 години, което позволява на някои хора да я видят два пъти през живота си. За последно тук е била през 1986 г. и се очаква да се завърне през 2061 г.

Кометата е кръстена на английския астроном Едмънд Халей, който изследва съобщения за комета, приближаваща се към Земята през 1531, 1607 и 1682. Той стига до заключението, че тези три комети всъщност са една и съща комета, връщаща се отново и отново, и прогнозира, че кометата ще дойде през 1758 г.

Халей не доживява до завръщането на кометата, но откритието му води до това кометата да бъде кръстена на него. Изчисленията на Халей показват, че поне няколко комети обикалят около Слънцето.


Изображение на кометата на Халей, направено през 1986 г.

Освен това, до първата Халеева комета от космическата ера - през 1986 г. - се доближават няколко космически кораба, за да определят състава й. Високомощни телескопи също наблюдават кометата, докато преминава покрай Земята.


Тази снимка на кометата на Халей е направена от руския космически кораб Vega 2, една от двете съветски сонди (Vega 1 е другата), за да се срещне с кометата по време на пътуването й през Слънчевата система през март 1986 г. Най-близкият подход на Vega 1 до Халеевата комета е на 8890 км, докато Vega 2 има близка среща на 8030 км.

Макар Халеевата комета да не е изследвана отблизо в продължение на много десетилетия, учените все пак направиха това с  други малки тела, които могат да бъдат сравнени с Халеевата комета. Забележителен пример бе сондата Rosetta, която изследваше кометата 67P/Churyumov – Gerasimenko между 2014 и 2016 г. и стигна до заключението, че кометата има различен вид вода от тази на Земята.

Халеевата комета в историята

Според Европейската космическа агенция първото известно наблюдение на Халеевата комета е извършено през 239 г. пр. н. е. от китайски астрономи.

Друго проучване (основано на модели на орбитата на Халеевата комета) определя това първо наблюдение назад във времето към 466 г. пр. н. е., когато е била видима за древните гърци.

Когато Халеевата комета се завръща през 164 г. пр. н. е. и 87 г. пр. н. е., тя вероятно е отбелязано във вавилонските летописи, които сега са в Британския музей в Лондон. ,,Тези текстове имат важно значение за орбиталното движение на кометата в древното минало", отбелязва изследване на глинениет таблички, публикувано в Nature.


Друга поява на кометата през 1301 г. вероятно е вдъхновила италианския художник Джото да изобрази Витлеемската звезда в "Поклонението на влъхвите", според енциклопедията на Британика. Най-известната поява на Халеевата комета се е случила малко преди нахлуването на Уилям Завоевателя в Англия през 1066 г. Твърди се, че Уилям вярвал, че кометата е предвещавала успеха му. Във всеки случай кометата е поставена на гоблена от Байо - който отразява нашествието - в чест на Уилям.

Астрономите в тези времена обаче са гледали на всяка поява на Халеевата комета като изолирано събитие. Появата на кометите се смятала за знак за голямо бедствие или промяна.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prez-239-g-pr-n-e-za-parvi-pat-e-zapisano-preminavaneto-na-Haleeva_166941.html