• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

17 April 2021, 08:16:34

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12637 Posts

Шишман
4800 Posts

Panzerfaust
779 Posts

Лина
700 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 128
  • Latest: Fiave
Stats
  • Total Posts: 20792
  • Total Topics: 1328
  • Online Today: 90
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 22
Total: 22

avatar_Лина

За ранното детско развитие

Started by Лина, 22 March 2020, 22:41:07

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Лина

Quote from: FELDMARSCHALL on 08 February 2021, 21:02:04А според теб кога започва деградацията на мозъка - възрастовите промени, които са необратими ?
Познавам хора, които сигурно са изпили 1 тон алкохол през живота си (като Батето) :lol:  и са на около 50г., а мозъка им сече като на суперкомпютър. Как е възможно това ? Нали алкохола уврежда ума и умствения капацитет...
* Избързваш със 25-30 години нещата, каква деградация при 50 годишните? Тези не са първа младост, но още не са стари.
Смятам че старческото оглупяване не е феномен, а има ясни предиктори обикновено дегенеративни заболявания като Алцхаймер, Паркинсон и др. заболявания, който са свързани с деформиране или умиране на мозъчна тъкан. После са мозъчно - съдовите болести (атеросклероза, инсулти), които са свързани със кръвоснабдяването и с количеството кислород, което достига до мозъка и учудващо причина за тези проблеми по-често са диабета, наднорменото тегло, нарушения на мастната обмяна, обездвижването, тютюнопушенето. Алкохола води до морална деградация повече, той уврежда мозъка опосредствено, който е един от най - защитения орган в човешкото тяло, той в същото време е много устойчив, също като черния дроб - предават се последни.
Въпреки че съм наясно, че кислородния глад за мозъка е по-опасен от алкохолното съдържание на 100% подкрепям тезата, че човек или не трябва да пие алкохол, или да пие много рядко и много малко.

Лина

11 February 2021, 13:45:56 #76 Last Edit: 11 February 2021, 14:05:27 by Лина
Добре, тази дискусия ще я включа в темата така – в заника на дните ни мозъка на всеки от нас ще изключи по различни причини, но започва по един и същи начин.


Ембрионална морфогенеза на нервната система (н.с.)

Тя започва в края на третата седмица от живота на ембриона. Нервната тъкан взема началото си от външния ембрионален слой (ектодерма), а съставните елементи на нервната система – мозъчни обвивки, кръвоносни съдове и микроглиата – от средния зародишен слой (мезодерма). В началото на ектодермата се образува нервна пластинка, разположена надлъжно по задната зародишна повърхност. Тя се превръща в улейче и наскоро – в нервна тръбичка. От двете страни на тръбичката систематично се отделят ектодермални клетки, формиращи ганглийна пластинка, от която се изграждат бъдещите възли (ганглии) от сетивни неврони за черепно-мозъчните и гръбначно – мозъчните нерви и ганглии на вегетативната нервна система. В самата нервна тръбичка се различават три слоя, от които се развиват: най – вътрешния дава началото на епендимните глиални клетки, средният – на първичните нервни клетки (невробласти) и на първичните глиални клетки (спонгиобласти). Невробластите се превръщат в неврони, а спонгиобластите – в астроцити и олигодендроцити. Медуларната тръба расте по дължина на ембриона. До края на IV –тата седмица се образуват от двете и страни гръбначно – мозъчните и вегетативни ганглии, появяват се нервни клетки в тръбичката и тя се превръща в гръбначен мозък, от който се диференцират мотоневрони. В предния и край се появяват трите първични мозъчни мехурчета. В следващите 3 месеца (от VIII-XV седмици) се осъществява оформянето на основните раздели на н.с.: ЦНС (главен и гръбначен мозък), периферна н.с. и вегетативна н.с. в следната последователност:

- IV –та седмица – три мехурчета: преден, среден и заден мозък;
- V-VI седмици – от предното мехурче се формират две мехурчета. Предното е наречено краен мозък, то се пъпкува и образува началото на двете полукълба, а в дълбочина се формират няколко клетъчни струпвания, които са бъдещите базални ганглии или централни сиви ядра. Второто мехурче на предния мозък се превръща в междинен мозък. Средният мозък претърпява начални промени, от които ще се изградят горната, средната и долната му част. В задния мозък (третото мехурче) се дели на няколко части, от които се оформят: малък мозък, мост и продълговат мозък;
- VII-VIII-ма седмици – през този период се наблюдава бърз растеж на крайният мозък (мозъчните полукълба) които покриват половината от останалите части на главния мозък. Оформят се сивите централни ядра – опашато, ивечесто и зрителния хълм; оформя се хипофизния израстък и първите наченки на мозъчно – съдови сплетения.

- IX-X – та седмица – очертана е мозъчната кора, набелязани са обонятелните дялчета, изградени са мозъчните обвивки, оформена е мозъчно – съдовата система, изгражда се окончателната структура на гръбначния мозък (сиво, бяло вещество, сегменти).

В следващите два месеца (XI-XVI седмици) главният мозък претърпява бързо развитие и диференцировки. Той вече заприличва по основни структури на мозъка на възрастен, различават се четирите дяла на хемисферите, които вече покриват 4/5 от останалите части на мозъка. В средния мозък се оформя покривът (четирихълмието), нараства и се оформя малкият мозък. В гръбначния мозък се завършва сегментарния строеж. Очертани са двете надебеления – шийно и лумбално и се появяват белези за формиране на конската опашка. Случва се диференциация на невроглиата. В края на 5-ия месец от бременността започва миелинизацията на гръбначните проводници.
Между XXV – XXXII седмици (6-7,5 месеци) се структурират слоевете от неврони на мозъчната кора, видни са всички основни бразди и гънки. От XXVI – тата седмица започва миелинизацията на проводниците в главния мозък, която за някои системи, например пирамидната, нормално завършва към края на втората година от живота на детето.
--------

Няма друг такъв орган като мозъка на бозайниците, той е най – добрият им приятел. :azn:  Докато може се опитва да се самолекува, да се самопочиства, да се саморегулира - той е единственото нещо което наистина се бори да съществуваш.
Informative Informative x 2 View List

Шишман

Лина какво ще кажеш за уж възпитателният бой с колан, дето после от това ставали мъже ?

FELDMARSCHALL

Що питаш ? Да не би баща ти да го е прилагал върху теб ? И да го е правил, май не е имало полза. :judge:
Funny Funny x 1 View List

Лина

Quote from: Шишман on 11 February 2021, 14:17:58Лина какво ще кажеш за уж възпитателният бой с колан, дето после от това ставали мъже ?

Какво очакваш, че ще кажа? Няма такова нещо като възпитателен бой с колан! Пак ще повторя това, че аз не споделям идеи кой как да възпитава децата си, защото това е немислимо – няма универсален метод, дори твоите религиозни дитирамби не вършат тази работа. Едни деца имат нужда от повече любов, други най – вече от подкрепа във всяка стъпка, трети от повече самостоятелност преди всичко друго и т.н. при пълно разнообразие.
Ако смятам, че възрастните хора, които са престъпници трябва да получават най – тежки наказания и като човек, който е за ,,смъртните присъди" при жестоки престъпления, това е така, защото ненавиждам садизма. Но тук говорим за зрели хора! В тази връзка какво е боя върху малко дете с колан, ако не садизъм. Няма как такова изживяване да направи едно дете мъж!
По принцип отношенията между деца и родители са доста сложни – не всеки има родителски капацитет, но пък почти всеки има деца.
В днешно време когато хората имат по едно – две деца, след второто те тъкмо са се понаучили какво е да си родител, а нямат трето дете върху което да упражнят това вече придобито умение, това е тъжната истина.
За боя: Има деца, които са много лесни за гледане, има и такива дето са истинско предизвикателство, но има и родители дето са ненормални. Аз лично не познавам такива дето си бият децата – наистина не познавам. Аз също не бия – имало е по някой шамар по задника или здраво придърпване, но до там.
То и нямам идея какво ще е туй нещо дето трябва да предизвика истински бой ? Ако си е изгубило парите, ако си е счупило телефона това въобще не ме интересува.  :dont:
Това за моите. Чуждо дете дали бих била – зависи от провокацията, не знам! Това, което мога да ти споделя за втори път е, че ако видя дете да напада моето дете или дете, което ми е поверено и то по никакъв начин не е предизвикало ситуацията – може да има шамар, здраво дърпане и доста стрес за него и за родителя му – за съжаление има деца, при които само със приказки просто не става. А то на такива деца обикновено няма и кой да им приказва. Но и това е до там.

Шишман

15 February 2021, 18:54:48 #80 Last Edit: 15 February 2021, 18:57:51 by Шишман
По време на комунизма имаше ненормална мания да се тормозят и бият деца, да бъдат преследвани и изкарвани едва ли не злодеи и врагове на народа и държавата без никаква причина. Да не говорим че за някакви дребни неща искаха едва ли не да ни изтезават. Неща на които се смея, като ги направят моите деца. Бяха отвратителни времена да си виновен само защото си дете. Бати ненормалните хора имаше.  После, като дойде демокрацията, където, каквото и на когото мога си отмъстих, като видех, някоя от онея гадини направо го налитах на бой.

Лина


Лина

Пак се връщам към фината моторика и обвързваното й с мисленето, и цялостното интелектуално развитие на детето. Тук вече имам и личен опит: аз бях много незаинтересована спрямо учението до 6 клас, всяко година оставах на някакви поправителни изпити, въобще пълна трагедия само игри и бели ме интересуваха, докато не се записах (по собствено желание) на уроци по пиано в едно читалище. Направих го просто така, нали и аз да се запиша на нещо като другите, не че имах идея с какво се захващам. Не мога точно да опиша на някакви хора дето не ги познавам колко ползотворно влияние оказа върху мен това решение, но то  промени много неща в моето юношество и по отношение на живота ми като цяло. Някои мой познати насила записват децата си на уроци по пиано и очакват да постигнат същия wow ефект, но не става. Скоро попаднах на една интересна статия от западен сайт, където съобразно тяхните проблеми и методики се изразява критика към съвременния начин на преподаване. Всъщност аз не съм съгласна със всичко описано тук, но има засеграни интересни моменти. Не споделем критиките към «Практиката прави перфектното», защото за да се автомотизира един двигателен акт са нужни поне 3500 повторения, но това са неща случващи се в хода на обучението през кратки интервали. 
Текста има смисъл да се прочете от човек, които обмисля идеята детето му да започне да се обучава за пианист – любител или бъдещ професионалист.
Превода е от Google преводач, нескопосан е, но се разбира. 




Въпреки че обичаме музиката и имаме безкрайно желание да научим музикалния език, повечето от съществуващите методи за обучение на музикални инструменти са загуба на време, пари и енергия за повечето хора. Това е така, защото те са предназначени предимно за ниския процент на музикално надарени хора. Що се отнася до обикновения човек - тези уроци са не само безполезни, но могат да причинят нелечими рани и в резултат могат да повлияят негативно на характера на обучаемия и възприемането му на живота като цяло.
Точно поради това има изобилие от различни системи и методи за преподаване на музика, но само малко хора, които всъщност могат да свирят и да четат нотите. Уроците по пиано са свързани с толкова много разочарования, предавани от едно поколение на друго, че количеството хора, които все още искат децата им да учат музика, намалява всяка година. Това оказа отрицателно въздействие върху развитието на музиката като език, върху музиката като изпълнителско изкуство и върху музикалната индустрия като цяло. Например, според Синята книга за пианото, от 1956 г. насам общият брой на продажбите на пиано е спаднал наполовина по-малко. Музикалните публицисти, изпълнители и учители по музика силно страдат от липса на интерес от страна на широката общественост да изучава музика. Въпреки това, най-голямата вреда, която музикалната неграмотност носи на общественото образование, е обедняването на нашето възприятие, ограничаване на въображението ни и отслабване на ума и творчеството ни. В момента кризата се влошава от технологията за цифрово записване, което отслабва мотивацията на хората да получат музикално образование изобщо. Защо да се мъчим, ако за да чуете музика всичко, което трябва да направите, е да натиснете бутон на CD плейъра?
Съществуващите в момента системи за преподаване на музика са също толкова абсурдни и неефективни, колкото и преподаването на грамотност през Средновековието. Ето защо обучението на човек да бъде грамотен е избирателно, индивидуално и се предлага само на най-зрелите възрастни и тийнейджъри. Само вундеркинди с изключителна памет и аналитични способности успяват да преминат от простото запознаване с куп безсмислени звуци до тяхното разбиране и структура. През Средновековието също се е смятало, че грамотността е само за избрани няколко души и че глобалната неграмотност не трябва да се поставя под въпрос.

За щастие днес методите за обучение на грамотност на децата са се подобрили толкова драстично, че сме в състояние да научим всяко дете да чете и пише от 6-годишна възраст в групова обстановка в държавните училища. Забравили сме как грамотността се е печелила през Средновековието. Повече от това! Дори наскоро съществуващи методи (например популярният метод, при който от децата се изискваше да запомнят формата на буквите, а не звука, разработен от Скот Форсман през 50-те и 60-те), се считат за абсурдни.
Музикалното образование обаче все още се основава на гафовете, свързани с непознаването на най-важните психологически правила на човешкото възприятие. Това ни връща към образователните традиции отпреди няколко века и излага манталитета на съвременните хора в опасност. Грешките в музикалната педагогика не са толкова невинни, както ги смятахме навремето. Те допринасят за ниското самочувствие и разочарование на нашите деца и изобщо убиват желанието да учим музика.

Пианото може и трябва да бъде отправна точка на музикалното образование за всеки човек, започващ от 2-годишна възраст, тъй като пианото се смята за единствената заместител на оркестър с множество звуци под върховете на пръстите на всеки. Наистина считам, че пианото е най-важният инструмент за интелектуално обучение за малки деца. Пианото е перфектният инструмент за развитие на децата в предучилищна възраст.
Да се произведе звук на пиано (за много малки деца, клавиатура) не е толкова трудно и предизвикателно, колкото на други инструменти.
    Не е необходимо утвърдено музикално ухо, за да произвежда правилен звук, като при цигулката, но е в състояние да развие музикалния слух.
    Линейното и равно разположение на клавишите за пиано помага на човек да разбере правилата на нотната нотация (нотния запис).
    За да свири на пиано, музикантът трябва да използва еднакво двете ръце и всеки пръст трябва да работи толкова усилено, колкото останалите.
    Необходимостта от прилагане на вертикала на музикалните ноти към хоризонталното разположение на клавишите на пианото насърчава пространственото мислене в пианиста.

Свиренето на пиано има способността да развива симфонично мислене, като в оркестър от множество звуци. Тъй като нашето възприемане на акорд е възприемането на пространството в звуците и обратно, мелодията придава усещане за време.
,,Практиката създава перфектност" е много популярна поговорка сред учителите по музика. Тази фраза се повтаря толкова често, че никой не осъзнава значението на учителя за нея. Бихте могли да усъвършенствате  оране на полето, колкото искате, но ако забравите да засадите семена в него, цялата тази работа би била безполезна. Ако искаме да научим детето да плува, ще трябва да прекарва много време във водата, за да се учи. Това е единственият начин за изграждане на умения за плуване. Ако научим детето да чете плавно, то трябва да прекарва по-голямата част от времето си в четене - без да слуша нашите обяснения как да го прави. И все пак в часовете по музика децата все още са принудени да учат теория, преди дори да могат да докоснат инструмент. За начинаещи музикалната теория е нещо абсолютно ново и абсурдно. Детето не може да разчита на предишния си опит, тъй като го няма. ,,Практиката" в този случай води до нищо друго освен до механични тренировки. В повечето случаи традиционната педагогика е имала предвид точно това пробиване, когато използва думата ,,практика" - най-разочароващата, трудоемка и неефективна работа, с резултати, които не отразяват справедливо вложеното време и енергия.
Всяко дете събира достатъчно аудио, визуално и тактилно преживяване, като възприема звуци, изображения и чувства от първа ръка. Това преживяване може да се използва като надеждна основа за изучаване на музика и свирене на пиано. За да научи нещо, трябва да се включи активният мисловен процес на човека въз основа на неговия житейски опит. И все пак традиционните системи за преподаване на музика зачеркват целия опит на ученика, започвайки от бяла страница. След това студентът се пълни с нова и странна теоретична информация и кодирани абстрактни изображения, които са чужди на неговото възприятие. Всички мразим спама и поставяме табелки на вратите си, които казват ,,Без спам". И все пак в часовете по музика учителят непрекъснато търси умовете на нашите деца с ненужна теория за спам, която тяхното възприятие не изисква без никакъв опит при четене на музика.

,,Практиката създава перфектност" в този контекст звучи като заклинание, като единствения изход от ситуация в задънена улица. Натъпкването без подкрепата на утвърдения практически опит на детето е единствената помощ, която той има при боравенето с нова информация, без наистина да я разбира. За да разбере и запомни правилно, ученикът трябва да намери редовност и принцип на организация в материала. Това е причината децата да усвояват граматичните правила на всеки език само след като са се научили да го говорят и са способни да четат и пишат изчерпателно.

В резултат на това запаметяването на музикални произведения е подобно на запаметяването на френско стихотворение, като имитира начина, по който звучи, като всъщност няма представа какво означава. Когато музиката се учи по този начин, тя се забравя по-лесно и не изгражда достатъчно солидна основа за бъдещото музикално развитие на детето. Това причинява безвъзвратна вреда на манталитета на децата, защото те виждат, че полагат твърде много усилия само за малък резултат. Когато се научат с толкова много труд, ,,правилните" движения на ръцете и пръстите насърчават комплекс ,,перфекционизъм". Учениците са ужасени да изсвирят нещо ново ,,неправилно" - с грешни пръсти, грешни ръце и без одобрена от учителя ,,динамика". След такива огромни вложения на време и енергия в този вид дейност, резултатът е доста отрицателен в дългосрочен план. Механично наученото музикално произведение не допринася за познаването на музикалния език и не помага на ученика да го разбере. Детето не е в състояние да види цялата картина, тъй като е прекалено уловено с малките подробности.
Системата на преподаване на теория внася повече хаос в съзнанието на нашите деца. Например, мнемоничната формула ,,Всяко добро момче го прави добре" забавя развитието на разпознаването, диференцирането и четенето на музикални ноти.

От друга страна, абсолютно задължително за всеки начинаещ е да знае реда на музикалните звуци и музикалните клавиши напред-назад, от всяка точка на петолинието по начина, по който познаваме плана на собствената си стая достатъчно, за да се придвижваме през него в пълен мрак. Трябва да знаем тази последователност, за да притежаваме осъзнаване на музикалното пространство и да можем свободно да се движим в него. Точно поради тази причина, дори когато натиска само един клавиш, начинаещият трябва да си представи кои клавиши са наоколо, в една стъпка или в 2 стъпки и т.н., за да се чувствате свободни умишлено да се движите във всяка посока и да групирате мускулите на ръцете преди пръстите могат да ги ударят точно. Но ,,Всяко добро момче го прави добре" не дава на детето свобода да се движи свободно, защото обвързва ума на детето с късата каишка на английската фраза. Този трик е като едно нестабилно въже над пропаст, която учителите по музика използват като мост за ученици, които никога не са развили способността да балансират.
Уменията на хората са толкова уязвима област от тяхното развитие, че форсирането на напредъка може да причини трайни щети. Това е същото като принудително отваряне на венчелистчетата на цветна пъпка, преди то да е готово да направи това. Въпреки факта, че официалният девиз на обучението по пиано е ,,Направи го от самото начало", този натиск противоречи на самия характер на формирането, развитието и усъвършенстването на уменията. Много е тъжно, че това опасно възмущение върху естеството на развитието на човешките мускули е толкова приветствано в музикалната педагогика и осакатява едно поколение хора след друго.

Първо, едно дете трябва да се научи да стои здраво на краката си и да поддържа равновесие, преди да се почувства достатъчно уверено и силно, за да направи първата си стъпка. Едва след като се научи да ходи, той е способен да тича и скача и едва когато всички тези умения са развити, той е готов да се научи да танцува с ритъм. Никой възрастен в здравия си ум никога не би решил да научи едва стоящо и подскачащо малко дете да изпълнява балет.

Имайки предвид аналогията на ходенето, има определени етапи от развитието на фината моторика на пианото:

    Намиране на правилните клавиши с помощта на произволни пръсти
    Намиране на правилните клавиши с правилните пръсти
    Възпроизвеждане на клавиши с различна продължителност (ритъм)
    Възпроизвеждане с оглед на темпото и пулса
    Възпроизвеждане с оглед на качеството на звуците (динамика, характер и т.н.)

Друго важно правило е, че в съответствие с естеството на развитието на уменията всеки човек трябва да ходи, а не да изучава теорията за това как да го направи. Той има всички права на земята да върви по пътя, по който може. Повечето хора разбират, че при първото изпълнение всяко умение ще отразява някаква неумелост. За музикалната педагогика това правило на природата е просто връзка. Повечето учители по пиано изискват дори звуци, прецизен ритъм и изразително изпълнение с идеално заоблени ръце дори от 3-годишни малки деца, които току-що са се научили да се озовават на клавишите на пианото!
За да разберете как точно се случва, представете си какъв би бил животът, ако нашите градски власти бяха решили да свалят всички табели на улици. Опитайте се да си припомните усещанията на собствените си нерви в непознат квартал, докато се опитвате да намерите определен адрес, особено ако сте закъснели. Нервите на децата остават в това състояние по време на уроци по пиано през повечето време! Болка във врата, повдигнати рамене, стиснати ръце - всичко това е следствие от насилствено лечение на мускулното развитие, без да се отчита здравето на детето.

Факт е, че страхът от нараняване и страхът от несигурност често могат да поробят мускулите ни. Тази защитна реакция, дадена ни от природата, се използва за освобождаване на резервите ни за решаване на най-неотложните проблеми, като се използва първо аналитично разбиране. Стегнатите мускули и нараняванията на младите играчи се дължат на стреса от информационно претоварване. По този начин изобилието от аналитични проблеми блокира усвояването на координационните умения, което кара мускулите да станат твърди. Това може да причини много наранявания на нашите деца, от физически до духовни, и може да закрепи много комплекси, които са много влиятелни за формирането на личността им.
Музиката се ражда от човешкото гърло. Учените с помощта на електронни устройства доказаха, че гърлото участва в процеса на възприемане на музиката. Нещо повече: развитието на ухото и гласа са тясно взаимосвързани. С помощта на гласови упражнения е възможно да се развие музикалното ухо. Всъщност дори хора, които не са могли да носят мелодия преди, могат да спечелят способността да пеят и да пишат напреднали мелодии по слух.

От друга страна, без да се изразяват идеи, е невъзможно да се развие адекватен мисловен процес. Изговарянето на нови думи и изречения на глас е най-естественият и често срещан метод за овладяване на всеки език. Ето защо обучението на деца да четат с фоника беше истински пробив в общественото образование. Този интелигентен подход помогна на нашите деца да разчитат на формираното си аудио и вокално преживяване и увеличи ефективността на четенето с няколко пъти. С помощта на фоничното обучение е възможно да се научат дори деца в предучилищна възраст как да четат.

Позоваването на системата Азбука /сухи ноти/ в музикалния клас наистина е пречка за музикалното образование, защото тя не разчита на човешкия глас и на артикулацията, а вместо това се опитва да вкара абстрактни символи в звук. Това създава изкуствени затруднения в процеса на формиране на музикалното ухо и мислене на децата, тъй като много важният орган на възприятието на музиката не участва в процеса на обучение. При този сценарий детето е принудено да се учи с умение, което никога не е усвоило - умението да запомня абстрактни символи, които нямат нищо общо с музикалните звуци.

В резултат на това формираната система за музикално образование създава 2 типа хора с ,,недостатъци" в музикален план - първият тип е способен да чете нотите, но не е в състояние да свири на ухо и да импровизира, а вторият тип може да свири всичко на ухо, но не могат да чета. Разликата между музикалния звук и възприемането от детето на него с времето се превръща в катастрофа в човешкия ум и полуобразованите музиканти са много чести.

Много учители обаче разбират значението на азбуката по време на процеса на изучаване на музика. Те се опитват да използват нотите като срички за пеене. Но това е много лоша идея, която може да увреди недоразвитите и уязвими гласни струни на децата. Преценете сами: ,,Ei" и ,,Ef" са две ,,заключени" срички, базирани на гласната ,,A", която е една от най-неудобните за пеене. Други срички - ,,Bi", ,,Ci", ,,Di" ,,Eee" и ,,Djee", използват една и съща гласна ,,И", която е една от най-напрегнатите, и излизат през свита челюст.
Най-удобната и доказана във времето система от имена за музикални ноти е Solfegio, известна като Do, Re, Mi, Fa, Sol и др., Създадена през 10-ти век от Gvido от Arezzo (италиански монах, който също е изобретил жезъла и нотите ). Тези срички се развиват и се използват в продължение на 11 века. Solfegio предлага най-балансираните и удобни гласни за човешкото гърло. Те са изключително полезни за развитието на глас, ухо и музикална памет, заедно с възприемането на музиката на всеки индивид, независимо от неговата музикална склонност.

Без да ,,озвучават" музика по начина, по който децата ,,гласуват" думи в началото на своето обучение, те са лишени от възможността да развият своето музикално ухо, памет и мислене. Имената на азбуките за ноти са специално разработени само за тези, които имат вроден талант, като дават на другите малък шанс да успеят да научат музикалния език.
Много е лесно да се различи детска книга от роман по яркия и колоритен външен вид и големите шрифтове и картинки, които помагат да се разбере визуално значението на написаното. Тези ,,съвети" помагат на детето да разчита на утвърденото умение за възприятие на визуалния свят с възможност да развие своето абстрактно мислене и въображение. Текстовете за деца, които тепърва се учат да четат, обикновено се състоят от малки изречения, а не обемни абзаци и като правило нямат повече от 5-7 реда думи на една страница.

Количеството редове понякога е от решаващо значение за визуалното възприемане на всеки писмен материал. Всички знаят това. Това правило се спазва от всички хора със здрав разум - учители, редактори, родители. Музикалната педагогика успя да пренебрегне и това правило! Няма нищо по-сложно в разбирането и всеобхватното обучение от ,,традиционния" Велик щаб.

Външният вид на Grand Staff (две петолиния свързани със скоба – аколада в партитурата – за едновременно изпълнение на двете ръце) не само плаши децата, но и възрастните - начинаещи. Аколадата се състои от минимум 10 реда и 12 интервала. Напълно има 22 графично подобни линии на музикален текст. За плавно четене очите на начинаещия трябва да виждат и да работят през всички тези редове наведнъж. Според изследванията на Херман Ебингхаус (1850-1909), основателят на психологията на паметта, способността на нашата памет е ограничена и не може да се справи с повече от 7 нови елемента едновременно. За да управлявате повече елементи без стрес, трябва да ги съберете в групи и да ги систематизирате. В основата на всяко запаметяване (особено визуално), ако няма механични тренировки, трябва да се организират материалите. Изкуството на запомнянето е в способността да виждаме и да мислим систематично.
Въпреки това е много трудно да се разберат линиите и пространствата на Великия щаб, защото графиката на него не е буквално това, което те представляват. Всъщност черните, тънки линии и белите, широки интервали са равни шевове, както при шаха. Умът на начинаещия вижда тънки черни линии и дебели интервали и получава грешно впечатление: че черните линии са важни шевове и интервалите са просто прекъсвания между тях, както в книгите. Традиционната черно-бяла графика на Grand Staff има значение за професионалисти, които имат опит в четенето на музика. Въпреки това, няма намеци за очите на начинаещите да определят кое е най-важно и как да се съсредоточи върху него. Повече от това: графиката за продължителността на нотата е по-изразителна от височината на нотата. Но за начинаещи, които имат слабо развита координация и са заети да търсят правилните клавиши, ритъмът не е техният основен приоритет.

Не знам нито един ,,класически" метод, който някога да е създавал учебни материали, способни да обучават зрението на начинаещите, за да определят всяка линия или пространство в движение. Никога не съм виждал флаш карти или софтуер, предназначени да развият тяхната визия за незабавно разпознаване на пространството и бележките с помощта на помощна графика. Не видях използването на цветове и изображения, които могат да привлекат визията на начинаещ като декодер на абстрактни правила, както при картините в детските книги. Четенето на редове и интервали обаче е решаваща задача, тъй като музикалните ноти имат подобен външен вид и тяхната разлика в височината може да се определи само от мястото им на черно-белите ,,пътища".

За визията на всяко дете-начинаещо обаче няма разлика между нотите на втория или третия ред или между две съседни ноти, независимо дали са в една и съща октава или в различна. Без този вид ,,музикална визия" човешкото око е нищо друго освен безполезна мъртва тежест, която може само да обърка начинаещия, възприемащ музикалния текст.
Описаното по-рано ,,решение" на сляпата ситуация - запомнянето на бележките с помощта на думи и фрази поставя цялото натоварване върху мозъка на ученика, а не върху визуалното му възприятие. Заедно с всички други натоварвания, това е твърде много, за да се справи с детския ум, разтягайки отговорностите му до немислими граници.

Ако намерите музикален учебник с весели и забавни картинки и цветно представени ,,знаци за почивка" или други символи за писане на музика, не прескачайте, че това е добра книга. Причудливите музикални ноти, маскирани като хора, животни или други същества, и музикални линии, оцветени като дъга, не винаги са в състояние да научат детето ви да чете нотите. На първо място, цветовете НЕ МОГАТ да обяснят звуците. Всички тези опити да оцветите всяка бележка по 7 различни начина, за да ,,обясните" различията си, не са нищо друго, освен бъркотия, която няма да помогне на вашето дете. Второ, преди да се развълнувате прекалено много, опитайте се да анализирате за какво точно се отнася графиката и към какви сетива те се прилагат. Какво се опитва да обясни тази книга? Дали някоя от тази визуална ,,размивка" всъщност помага на детето да ,,декодира" директорите на партитурата, или е само друг елемент, който го ,,зарежда" с още повече теоретична информация? Ако е така, всички тези сладки герои само ще претоварят ума му. Моля, не забравяйте, че това е само повече ,,Теория за нежелана поща", което може да доведе до бъдещи разочарования.
Подредбата на бележките за партитурата представлява хармонична ,,огледална" система, но повечето ученици нямат представа за това. Тази система е толкова жива, проста и разбираема, че винаги може да реши въпроса за запомнянето и намирането на всяка нота от която и да е октава в движение. Системата сама по себе си е музикален визуал, съчетан с формулирана азбука, и да знаете системата е толкова важно, колкото познаването на вашите таблици за умножение по математика или таблицата на елементите в химията. Благодарение на тази система е възможно да се намери всеки ключ, свързан с която и да е нота и да се разбере логиката на музикалното пространство като цяло. Но по-голямата част от ,,традиционните" методи предпочитат да преподават музикални ноти и музикални клавиши поотделно, един по един, без да се разчита на музикалната система, отказвайки на нашите деца всякакви перспективи.
Всички знаят, че играта с ноти е един от най-важните етапи на музикалното образование. Всъщност това е точната причина - да може да свири, като чете ноти - че повечето хора ходят на уроци по пиано. Те си представят, че могат да отворят всяка книга и да я четат свободно. Това е новаторската разлика и неразбиране между широките маси и учителите по пиано. За масите музиката е език, който те искат да се научат да свирят за себе си. За повечето музикални професионалисти музиката е изкуство, предназначено да се изпълнява на сцената за други. Никой учител по английски никога няма да посмее да накара всяко дете, което тепърва започва да се научава как се пише  и чете, да го прави, докато действа и използва театрална изразителност. Може би защото, когато целият свят придоби някаква грамотност, той ни донесе осъзнаването, че всеки трябва да знае как да чете и пише, но само надарените могат да овладеят тези умения до художественото ниво. В музикалната педагогика все още се култивира идеята учениците да играят артистично или изобщо да не играят. Това поставя всички музикално настроени и артистично надарени деца на подиум и утаява всички останали в бездната на вината, което ги кара да се срамуват от себе си, да нараняват и разочароват и да губят увереност.

Начините на обучение за свирене по ноти  са най-безсмислените в света на педагогическата практика. Всички сетива и умения на ученика, като координация, зрение, ухо и глас, са разработени поотделно от учителите по пиано, като същевременно използват теорията и обясненията като основен инструмент! По този начин учителят по пиано на практика обяснява на ръцете на детето как трябва да се движи и да изглежда, когато докосне клавиши на пиано. На ушите на детето се казва какво трябва да чуят. Очите се инструктират къде трябва да гледат и какво трябва да видят, а главата се съветва какво трябва да мисли по време на процеса. Гласът на детето изобщо не привлича внимание през повечето време, защото се счита за маловажен.
Ако след всички тези часове на обяснения и невероятни борби детето всъщност започне да свири упражнения и да отгатва правилните бележки, това не го доближава до плавното четене на зрението. Това е така, защото той не знае едновременно да прави всичко, което е научил.

Едно от най-старите умения, които детето е развивало някога от раждането си, е копирането. Чрез имитация децата се учат да говорят и да се движат, като гледат възрастните и ги ,,отразяват".  Що се отнася до свиренето на пиано с ноти, нещата изобщо не се правят по този начин. Музикалните бележки се поставят на музикалния персонал вертикално, докато съответните клавиши седят хоризонтално. Това е последната капка за много начинаещи, оставяйки ги напълно загубени и разочаровани. Вече претоварени с твърде много пъзели и абстрактна теоретична информация, те просто не могат да се справят повече!

Разработени поотделно, всички умения на детето започват да влизат в конфликт помежду си, вместо да работят в екип за справяне със задачата. Те държат напредъка на четенето (който вече не е плавен) още по-надолу. Преди това научените упражнения за пиано не предоставят абсолютно никаква помощ за четене на ноти и теория, докато самото познаване на теорията няма нищо общо с координацията на ръцете. Музикалното ухо изобщо не може да участва в тази дейност, тъй като докато се произвежда по една нота, е трудно да се чуе музика. В резултат на това детето, ,,подготвено" да свири с музикалния лист, се чувства като кученце с огромен болд с информация, вързан на врата му.
Зрението, координацията, слуха и мисленето на всеки човек трябва да взаимодействат в рационален и здравословен баланс. Всеки образован специалист трябва да разбере, че докато се фокусирате върху едно, не можете да се фокусирате еднакво и върху друго. Но какъвто и да е планът, уменията трябва да са в основата на всеки урок, и особено на уроците по пиано! Има две много важни правила за учене: ,,1. Трябва да преминете постепенно от простото към по-сложното и 2. Трябва да преминете постепенно от конкретното към абстрактното. ' Тези правила са избрани от световната педагогика преди векове и спазването им е от съществено значение.

Всяка система за преподаване на музика, която се предлага на нашите деца да свирят с ноти, използвайки традиционната черно-бяла аконада , всъщност нарушава тези дидактически правила. Това прави практически невъзможен балансът между развитието на координационни умения, зрение и абстрактно мислене. Търсенето да се развият координационни умения във връзка с четенето на музика в еднаква пропорция е същото като изтеглянето на модерни, усъвършенствани компютърни игри на Pentium I.

Единственото решение на тази дилема е да се намери здравословен баланс, който може да бъде опростено представяне на Великия щаб /аконда/, с възможно най-много визуални подсказки за очите и координацията на начинаещия. Колкото повече развиваме тези основни умения, толкова повече място освобождаваме за по-напреднало ниво на образование - процесът на мислене и способността да анализираме цялата информация. Уменията за свирене на пиано в никакъв случай не могат да си противоречат или да си пречат. Много е важно начинаещите постепенно да преминат към по-напредналите стъпки на партитурата и да поддържат баланса между умственото мислене и двигателните и визуалните умения в стабилна и здравословна пропорция. Това е основният принцип на организирането на най-умната и без стрес учебна програма за деца и начинаещи от всяка възраст в световната педагогика.

Децата обичат да научават успешно нови неща. Иначе изобщо не обичат да се учат. Традиционната музикална педагогика, през по-голямата част от своето дълго съществуване, загуби няколко поколения хора и допринесе за пълната музикална неграмотност в света. Тя е култивирала музикално неграмотни хора и не е постигнала нищо по-добро от сложно обяснение за провала си. Според това обяснение борбите, през които преминават нашите деца, като се справят с абсурдното преподаване на основите на музиката, са единственият правилен и легитимен начин на обучение. Както би казал всеки зъболекар, това е толкова професионално, колкото изваждането на зъби без упойка.

От дълго време, откакто хората съществуват, свикнахме да мислим, че способността да учи музика е дар от Бог. Бог е много по-щедър, отколкото хората са мислили за Него. Способността да чувате и разграничавате музикални звуци, да пеете и да играете с ноти и да записвате музика на ухо може да спечели всеки средностатистически човек. Възможно е да научите всички тези умения  в държавните училища. Разбирам, че е трудно да се повярва. И все пак, едно време беше трудно да повярвате, че можете да стигнете до Ню Йорк от Хюстън само за няколко часа, да говорите с приятел в друга част на града през тръба или да имате кутия, която показва филми . Необходимо е само желание да се реши проблемът с музикалното образование сега и музикалната грамотност ще стане част от живота на всеки.