• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 June 2021, 02:49:33

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13075 Posts

Шишман
5263 Posts

Panzerfaust
849 Posts

Лина
726 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21937
  • Total Topics: 1346
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 47
Total: 47

Панагюрско съкровище

Started by Hatshepsut, 21 February 2020, 09:38:04

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] археология

Hatshepsut

21 February 2020, 09:38:04 Last Edit: 08 December 2020, 15:13:42 by Hatshepsut
Панагюрско съкровище



Етнонимът "траки" обозначава мнoгосъставното и многобройно население, което е обитавало територията на север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до р. Вардар и на юг до Егейско море (карта). Траките се споменават за първи път от Омир в стих 434 от Десета песен на "Илиада". Тяхното име се разчита също в крито-микенските писмени паметници.

Херодот (V, II): "Тракийската народност е след индийската най-многобройна. Във всяка отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред едни и същи."

Регионът на Пловдив през V-I в..пр.Хр. е бил населен от тракийското племе одриси, което единствено всред известните 46 тракийски племена, създава държавна организация, управлявана от царската институция. Одриската държава обхващала територията на съвременна България, Северозападна Турция и северните части на Гърция. Представителите на тракийската аристокрация били погребвани в големи могили и каменни гробници с различен план, архитектура и интериор (Обр.). Най-ранните гробници с цистовиден план и полихромна живопис от V в.пр.Хр. се намират в района на община Калояново (Обр.). Те са свързани с наследниците на първия одриски цар Терес I (480-440). От началото на IV в.пр.Хр., при царуването на тракийския цар Котис I (383-359), започва строителството на монументални зидани гробници с коридор (дромос) и гробни камери с врата за многократно посещение. (Обр.). Този тип гробници се намират в района на Перущица и Брестовица, Пловдив, както и при Старосел, община Хисаря.
ПАНАГЮРСКО СЪКРОВИЩЕ Съкровището се състои от девет златни съда с общо тегло 6,100 кг, открити през 1949 г. в околностите на град Панагюрище.

Златният сервиз за пиене включва фиала (блюдо) и осем ритона (чаши) с различни зооморфни и антропоморфни форми. Съкровището е принадлежало на все още неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и началото на III в.пр.Хр.

http://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org/

Панагюрско Съкровище - Лекция:


Панагюрско Съкровище - Лекция


Съкровището от Панагюрище

    Панагюрското златно съкровище, датирано към края на IV-ти, началото III в. пр.н.е. е намерено през 1949 година на два километра южно от Панагюрище.
    Състои се от девет ритуални съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг. От надпис върху фиала е установено, че съдовете са изработени в град Лампсакос, който се намирал на Дарданелите на брега на Мала Азия.
    Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част на животни. Украсата изобразява митологични сцени свързани с известни герои от древността. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Други три изобразяват глава на Амазонка.
    Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд, дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното намиращи се в основата на съда са оформени като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията и други сцени от митологията.
    Предметите от Панагюрското съкровище са комплектовани като изключително богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения.
    - по какъв път са достигнали до нашите земи тези предмети, като военна плячка или по пътя на търговски обмен; кой е бил техният собственик; възможно ли е да са принадлежали на някой от Одриските царе; какво е принудило собственика да го скрие в земята...- точен отговор не можем да получим, можем само да гадаем, но това не ни пречи да им се наслаждаваме като на едни високо художествени и уникални свидетели на древността.








Hatshepsut

Панагюрското златно съкровище

Панагюрският край е заселен от дълбока древност. Негови обитатели през бронзовата и желязната епоха са траките. Откритото на 8 декември 1949 г. Панагюрско златно съкровище, множеството археологически находки, както и уникалните гробни съоръжения открити край Стрелча и Старосел, са доказателство за високата материална и духовна култура на местните тракийски племена.


Тезей в борба с Маратонския бик   


Богинята на мъдростта - Атина

Съкровището, изработено от злато в края на IV или началото на III в. пр. Хр. е с общо тегло от 6 кг. 164 гр. е култов сервиз, състоящ се от 9 съда: фиала, амфора и ритони, по външните стени, на които са изобразени сцени от трако - гръцкия пантеон.


Братя Дейкови

На 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на този култов сервиз от девет златни съда. Около тях е имало и други работници, но тримата решават да се погрижат за него. Почистват съкровището и го предават на държавата, в лицето на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков. По решение на ръководството, то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика. По онова време тя се е намирала на главната улица в Панагюрище. Няколко дни съкровището стои там, за да го видят всички панагюрици. По това време там работи и известният археолог Петър Горбанов, завършил във Виена, и той съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Ккогато в Пловдив научават за находката, се взима решение съкровището временно да бъде предадено там. Няколко месеца то е изложено в музея. Така златните тракийски съдове никога повече не се връщат в Панагюрище, а е заведено в инвентарните книги на Пловдивския исторически музей. По-късно вече по правителствени решение то отива в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей.

http://museumpan.com/

Hatshepsut

21 February 2020, 09:40:16 #2 Last Edit: 21 April 2020, 20:14:01 by Hatshepsut
От нашата Download-секция може да свалите статията на Митко Гърчев "Панагюрското съкровище и царските двери към безсмъртието":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=635

Hatshepsut

Панагюрското златно съкровище и ролята на случайността


Панагюрско съкровище

Девет от най-прочутите предмети, откривани на територията на България. Девет златни предмета, чрез които са представени богове и герои, глави на свещени животни, митологични същества. Девет златни предмета с ритуални функции.

Експертите продължават да разкриват тайните на Панагюрското златно съкровище.

Приказката започва на 8 декември през 1949 г. на два километра от Панагюрище.


Паметна плоча на тримата братя Дейкови в Исторически музей Панагюрище



Темата коментира в "Нашият ден" доц. д-р Атанас Шопов.

"В последно време изключително много се говори за тракийски съкровища и най-вече на Панагюрското златно съкровище, но независимо от това – искам да споделя, че Панагюрското златно съкровище  няма да бъде "изтъркано", ако споделя, че това е една емблема на нас българите.

Това е съкровището, което няма аналог, открит до момента по нашите земи. А предполагам и на други места, тук, на Балканския полуостров.

Тази емблема фактически показва, че ние сме наследници на една много богата култура, която е творена по нашите земи.

От друга страна, това изключително много ни ангажира да съхраняваме тази култура и да я популяризираме.

Тук именно са функциите както на Историческия музей в Панагюрище, така и на всички музеи в България.

И когато се говори за историография, спасителната дейност на хората се вижда. И аз споделям не само на музеите, и на другите институции, които са свързани с музеите. В научната литература съществуват множество тези и теории по отношение на тракийските съкровища.

Но важното, че то е уникално само по себе си и има възможност да бъде представено пред широката публика.

Собственик на Панагюрското златно съкровище е Регионалният исторически музей в Пловдив, но това не пречи в България тези съкровища да бъдат показвани и на други места. В случая Историческият музей - Панагюрище съхранява и представя Панагюрското съкровище по един уникален, блестящ начин, какъвто няма на друго място в България.

Посетителят може да се наслади, разглеждайки всеки един съд в детайли. От 2012 г. се създаде възможност съкровището да се завръща в родния си дом.

Съдове:

Амфора-ритон Злато, вис. 39 см, диам. 14 см, тегло 1635 г, инв.№ 32 Бордюри по устието, фриз с преплетени палмети и лотосови цветове. Яйцевидно тяло, без поставка/крак. Широк фигурален фриз. В центъра – двукрила врата, фланкирана от йонийски колони с капители с лъвски глави и крилати сфинксове в основата им. Наоколо – 7 мъжки фигури. Вдясно е изобразена фигурата на брадат старец, загърнат в дълга дреха и опрян на тояга.



Останалите мъже са воини, голи под преметнатите си мантии и въоръжени с мечове. Един от тях е с малка брада, с тояга в ръка и високи обувки и наблюдава оракула. Друг с рог дава сигнал за атака на вратата. Между затварящите се крила се виждат глави и ръцете на криещ се старец. Фризът е отделен от яйцевидното дъно с палметна линия. Под дръжките са разположени две негроидни глави с отворени уста като чучури. На едната страна един стар силен носи кантарос. До него стои Херакъл с увита хидра. Центърът е запълнен от петлистна розета. Дръжките имат форма на изправени стрелящи кентаври. Задните им крака преминават в канелирани дръжки, предните са опрени на ръба на амфората. От вътрешната страна са гравирани две букви.



Фиала Злато, вис. 3 см, диам. 25 см; 845,5 г, инв.№ 3204 Около полусферичното умбо (издатината в центъра) е разположен бордюр от малки розети; венец от 24 жълъда; три фриза с уголемяващи се африкански глави – общо 72. На гърлото е гравирана стойността на фиалата – 200 статера ½ драхма и един обол по монетната система на град Лампсак (разположен на Малоазийския бряг на Дарданелите). Златото, от което е направена фиалата, се отличава по състав от това на ритоните.



Ритон с протоме на козел Злато, вис. 14 см, диам. 9 см. Разширяващото се устие с издаден навън профилиран ръб, украсен с жълъден фриз. По-надолу фигурален фриз: Хера седи на трон и държи в дясната си ръка фиала, а с лявата краищата на наметало, преметнато около главата. Вляво и вдясно – Артемида и Аполон с лък в ръка. Зад тях – Нике с разперени крила. Имената на боговете са гравирани до главите им. Долният край преминава в протоме на козел с извити рога. Очите се пластично моделирани. Отверстието е между изпънатите крака на животното.

Ритон с глава на елен Злато, вис. 13,5 см, диам. 8,8 см, 674,8 г. Дръжката – лъв с лапи върху устието; в основата ѝ – женска глава.

Рогът е скъсен и изцяло покрит с релефно фигурално изображение. Седящият Парис във фригийска носия държи овчарска гега в лявата ръка. Издигнал е дясната, за да покаже, че е направил избора си коя е най-хубавата от трите богини. Те са наредени около него: до него на трон седи Хера, вляво седи Атина с меч и шлем. На другата страна – Афродита със сияещо лъчезарно лице, защото е спечелила състезанието, загръща с ръка мантията си. Парис е означен с първоначалното си име ,,Александър". Имената на богините също са гравирани.

Ритон с глава на елен Злато, вис. 12,5 см, диам. 8 см, 689 грама, подобен на предходния (г). Фриз – две симетрично разположени митологични сцени: Тезей в борба с Критския бик в Маратонската равнина и Херакъл с кравата от Киренея.

Ритон с глава на коза Злато, вис. 12,5 см, диам. 8,5 см, 505,05 грама. Същата форма като (д). Свършва в полуфигура на коза. Козината се състои от гъст ред гравирани, концентрични кръгове. Върху фриза на рога се разпознава седящият Дионис, който държи скиптър в ръка. До него седи нимфата Ериопа. Двете имена са гравирани. От двете страни – танцуващи менади с тромпети и тирсове.

Антропоморфна каничка Злато, вис. 20,5 см, шир. 12,1 см, макс. диам. 8,36 см, 387,5 грама. Тясно устие, извито навън. Късо гърло, преминаващо в горния край на шлема. Женска глава с шлем образува съда. Шлемът е украсен от двете страни с два клекнали релефни грифона. Между тях – гравирана палмета. Удълженото лице има правилни черти. Къдравата коса излиза изпод шлема и пада върху врата, увреден при изкопаването. В началото на врата – лъвска глава. Дръжката е с форма на канелирана колона, върху която седи сфинкс с разперени крила. Предните му лапи са върху ръба на устието. Тялото на сфинкса е украсено с палмета.

Антропоморфна кана-ритон Злато, вис. 21,5 см; макс. диам. 10,5 см; 460,75 грама. Разширяващо се устие, извито навън; около врата – релефен яйцевиден фриз. Тялото е с форма на женска глава. Косата е прибрана с воал, прикрепен на челото с шнола.

Антропомофна каничка-ритон Злато, вис. 22,5 см, шир. 13,5 см, макс. 10,3 см, 466,75 грама.

Както и при другите канички, инкрустацията на очите не е запазена. Счупени са крилата на сфинкса при изкопаването.

Малки разлики индивидуализират трите женски глави. Шлемът свързва женската глава с Атина, другите две могат да се сравнят с Хера и Афродита от ритона с отсъждането на Парис.

https://bnr.bg/hristobotev/post/101468702/panagurskoto-zlatno-sakrovishte-i-rolata-na-sluchainostta