• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

17 April 2021, 09:26:13

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12637 Posts

Шишман
4800 Posts

Panzerfaust
779 Posts

Лина
700 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 128
  • Latest: Fiave
Stats
  • Total Posts: 20792
  • Total Topics: 1328
  • Online Today: 90
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 29
Total: 30

avatar_Panzerfaust

Sandacite.BG - Българският портал за стара техника

Started by Panzerfaust, 23 November 2019, 21:41:26

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Panzerfaust

Представям ви един страхотен сайт и страница във Фейсбук - "Sandacite.BG - Българският портал за стара техника", от която може да се научи много за историята на българската техника!
https://www.facebook.com/sandacite/
Informative Informative x 1 View List

Panzerfaust

Знаете ли, че България произвежда електроуреди още отпреди 1944 г.?

Фирма "Едисон" е създадена 1934 г. и е един от най-големите производители на готварски печки, единични и двойни котлони, ютии, кафеничета, поялници, чайници и други електродомакински уреди.

Тази тяхна реклама е от 1936 г.!


Panzerfaust

Български хард диск ИЗОТ ЕС5300 от 1986 г.

Заводът "Дискови запаметяващи устройства" в Стара Загора започва да го произвежда през 1986 г. и той е проектиран за употреба в професионалния компютър ЕС1832 (или ИЗОТ 1037С). ЕС5300 е с височина колкото две днешни оптични устройства едно върху друго и има форм-фактор 5,25 инча. Всъщност това е първото харддисково устройство на ДЗУ, при което е спазен този стандарт на размерите.



5 мб е действителният обем, който получавате след форматиране, а иначе се води 6,38 мб. Дискът има две работни плочи, които шпинделът върти със скорост 3600 оборота/мин, като записваеми са и двете страни на всяка плоча. Пистите са 612, а цилиндрите – 153. ("Цилиндърът" е мислена конструкция при дисковете, която обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – все едно всеки цилиндър е някаква кръгла, висока "стена", издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е... всяка писта със същия диаметър на горния "етаж". А, и цилиндрите винаги отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.) Средното време за достъп на главата до данните е 170 милисекунди, а най-дългото – 500. От писта до писта главата се премества за 3 милисек.

Както и в други български хардове, използван е електродвигател с маркировка 4E751401 – той най-вероятно е българско производство. Дискът се свързва с компютъра чрез MFM интерфейс, но конекторите са по-необичайни в сравнение с тези в западни модели – разлика, която можем да видим и в други български твърди дискове от периода.

ЕС5300 се свързва с елктрозахранването с конектор тип молекс, както и при по-късните АТА хардове, и напреженията, разбира се, са същите – 5 и 12 волта.

Обикновено екземплярите от ЕС5300, които можем да открием, са произведени през 1987 (най-големите им серийни номера тогава са 60хх) и 1988 г. (съответно 90хх), но не е известно дали ЕС5300 е произвеждан и през 1989 г., защото малко по-късно на смяна идва 10-мегабайтовият СМ5508.

Измежну типичните повреди на този хард можем да отбележим една по-странна – образуването на ръжда върху електромагнитната спирачка – чрез нея се спира въртенето на шпиндела след изключване на електрозахранването. В този момент звукът, който чувате, е доста характерен.

Отгоре има предупредителен надпис за кога гаранцията би могла да отпадне. Той е на руски, защото твърдият диск е изнасян изключително много за бившия СССР (от Изотимпекс).

Panzerfaust

26 May 2020, 15:22:33 #3 Last Edit: 26 May 2020, 17:21:03 by Hatshepsut Reason: Корекция на линка
Електрически уреди от Царство България, марка ЕДИСОНЪ!



От дълги години сме свикнали да свързваме българската битова електротехника с периода на 50-те, 60-те и след тях години на ХХ век. Тази представа обаче е доста непълна! Един по-внимателен поглед в архивите може да ни каже, че поданиците на Царство България (до 1946 г.) също са можели да се радват на удобствата на електрическите уреди.

Така например, фирмата "Електротехническо бюро Едисон", основана в София през 1934 г. е един от най-големите производители на готварски печки, единични и двойни котлони, ютии, кафеничета, поялници, чайници и други електродомакински джаджи. Вижте примерно какво казва рекламата на тази отина печка: "За модерната домакиня Електротехническото бюро "Едисонъ" е създало модерно електродомакински апарати!".



Днес ще се занимаем именно с едно от техните изделия.

Наскоро в колекцията ни от българска техника попадна ето тази електрическа кана. Тя служи за затопляне на вода – най-често за правене на чай напр. Първоначално я помислихме за производство на Елпром Варна, но когато я обърнахме, видяхме от обратната страна набита с горещо желязо издължена ромбоидна емблема с надпис Edison в нея, а по-долу електрически данни: 150 V, 500 W. (Ако някой се интересува защо напрежението е такова, може да прочете после статията най-долу под тази.) Ако реотанът в един момент изгори и трябва да го смените, ще трябва да развиете ето тази гайка, за да достигнете до него.

Единственото ни колебание да провъзгласим каната за безапелационно българска беше, че емблемата Edison не изглеждаше така, както на рекламите на фирмата от 1936 г., които виждате тук – при тях шрифтът е друг и надписът не е вписан в ромб. Но имайте предвид, че в онези години понякога се случва една фирма да изобразява емблемата си по различен начин – това е видно при радиоприемниците например!

Затова сметнахме, че каночайникът е на същия производител, с чиито реклами сме изпъстрили тази статия, макар и точно него да го няма на тях.

Сега да разгледаме по-подробно "улова". Електрочайникът е произведен през втората половина на 30-те години (иначе най-вероятно щеше да присъства на рекламите, които видимо показват продукцията до 1936). Състои се от ламаринено тяло и бакелитена дръжка. Под дъното се крие реотанът, чиийто два извода са свързани към щифтове за присъединяване на щекер и излизат извън тялото на каната. Кабела го нямаме, но най-вероятно е бил от онези с платнена оплетка – така се правят в онези години шнуровете.



Отгоре излятото закръгление, което играе ролята на дръжка, не е бакелитено обаче, затова може и да ви изгори, ако металът много се е загрял.

Това е, в общи линии, тази поредна наша находка от времето на Царство България. Поначало се стремим да намираме и търсим колкото се може повече техника от този период, за да стане ясно, че и тогава у нас е имало техническа промишленост и хората са ползвали нейните изделия! :)

https://www.sandacite.bg/
Informative Informative x 1 View List

Panzerfaust

Списък на производители и вносители на радиоапарати в България до 1945 г.

В края на 1920-те години в България вече съществуват първите две работилници, които произвеждат радиоапарати за битова употреба. Това са основаните през 1927 г. "радиоработилница и радиолаборатория" ВЕВО Радио-етаблисма на чешките инженери Веселик и Вотава и Първа българска радиофабрика Тулан на бургаския инж. Светозар Пренеров (основана като Електрон още през 1925). Тази фабрика има и едноименник от София – също Електрон и също създадена през 1925 г. – от инж. Георги Вълков (една от големите личности в българската радиоистория) и брат му Борис. През 1934 г. е основана и софийската ИРА (Индустрия за радиоапарати) на инж. Димитър Крепиев.

През 1932 г. в София се образува сдружение на търговците на музикални инструменти, грамофони и радиоапарати. На 15 декември 1935 г. в София на ул. ,,Мария Луиза" № 59 в магазина на производителя на радиочасти Обретен Дончев се събират 23 души ,,упражняващи" самостоятелно занятието радиотехници и образуват сдружение на радиотехниците. Председател е инж. Петър Величков, а през 1938 г. председател е много заслужилият инж. Георги Михайлов Георгиев. Преди това този човек, пренебрегнат от държавното радио, лично изработва радиоприемниции и ги продава в магазина си на ул. ,,Царица Йоана" № 39.

До средата на 1930-те фабриките стават все повече и повече, а тъй като държавата (в лицето на Главната дирекция на ПТТ) води регистър на производителите и вносителите на радиоапарати в България, става нужно да се изработи единен списък, в който те да бъдат включени. Такъв регистър Дирекцията поддържа поне от 1927 г. (за справка вижте публикувания в нашия сайт Правилник за прилагане Закона за радиото в България, гл. V, чл. 14). Също така, при регистрация на нов производител се от него се изисква (ако е българин) да представи схемите си за одобрение в Главната дирекция на ПТТ. Съставен е и списък на разрешените за продажба апарати.

През лятото и есента на 1935 г. един от първите и най-големи вносители на радиочасти в България – "Филипс" – организира благотворителна изложба във Военния клуб. Показват се 10 (десет) модела апарати на фирмата и други уреди, свързани с радиотехниката. Тук се съобщава, че "Филипс" поддържа сътрудничество с учени от целия свят и че "български кореспондент на фирмата е проф. Асен Златаров". (В 1935 г. "Филипс" има фабрики в 19 държави с 38 хиляди души персонал и с капитал 10 милиарда лева, което е два пъти повече от годишния бюджет на Царството България.)

И ето, на 29 май 1936 г. най-после е съставен списъкът на търговците вносители и на българските производители на радиоапарати. Този списък се привежда изцяло по азбучен ред. Съдържа данни за търговска марка на производителя или собственика, адрес и какъв тип радиоприемници произвежда или внася.

Списъкът разрешава продажбите на:
"Агнезе" (български производител) — Лоренц Агнезе, ул. Сердика № 15, София, 3 лампи;
"Блаупункт" — вносител Иван Б. Казанджиев — АД, София, ул. Стефан Караджа № 16 — 5 лампи;
"Бош — Америкен" — същият вносител — 4, 6 и 7 лампи;
"Грасман" — Иван Савов, София, ул. Фердинанд № 80 — 5 лампи;
"Детрола" – Гадев & Стаевски — София, ул. Алабин № 33 — 5 лампи (това са двама съдружници);
"Емерсон" – същият вносител — 3 лампи;
"Екселсиор" (бълг. производител) — Панталей Дамянов, София, ул. Ботев №85 — 4 лампи;
"Зайбт" — Маринов Обретенов & Сие София, ул. Мария Луиза № 45 – 3 лампи с батерия;
"Зенит" — Колумбия О. О. Д-во, София, Дондуков № 45 – 4, 5, 6 лампи, за автомобил и 7 лампи;
"Империал" (САЩ) – Ал. Курижин, Руска книжарница, София, Цар Освободител № 8 – 4 и 5 лампи;
"Империал" (бълг. производител) – Исак Сабатов, София, Сердика № 36 — 3 лампи;
"Интернационал" – Христо Канев, София, Клементина № 11 – 3 и 4 лампи;
ИРА (бълг. производител) — Димитър Крепиев, София, ул. Белчев №2 — 2, 3, 4 лампи (4 лампи с батерия) и 5 лампи;
ИРО (български производител) — Иван Рожев, София, ул. Мария Луиза № 84 — 3 и 4 лампи;
"Кадет" — Тиад АД — София, ул. Левски № 1 — 3, 4 и 6 лампи;
КВ — (Колстер Брандес) Уоткис & Ардаш, София, ул. Клементина № 11 — 4, 5 и 9 лампи;
"Капрони" АД ,,Български капрони" — фабрика в Казанлък, представителство в София, ул. Стефан Караджа № 15 — 2 и 4 лампи;
"Колониал" — К. Йончев, ул. Калоян № 7, София — 4 лампи;
"Кросли" — същият вносител 4 лампи;
"Кьортинг" Матей Бургуджиев, София, ул. Московска № 7 — 4, 5 и 9 лампи;
"Лоренц" А. Д-во ,,Филадос", София, ул. Търговска № 23 — 2, 3, 3, 5 и 6 лампи;
"Луксор" — Колумбия О. О.Д., София, ул. Дондуков № 45 — 5 лампи;
"Менде" — Яков Романов и Ан. Добрев, София, ул. Бенковска № 42 — 6 лампи;
"Макс Браун" — Мартинов, Обретенов & С-ие, София, ул. Мария Луиза № 45 — 3 лампи (с батерия), 3 и 5 лампи;
"Мийд Йист" — Александър Куриндин, Руска книжарница, Цар Освободител № 8 — 2, 3, 4, 4 и 5 лампи;
"Мийд Уест" Ал. Дишков, София, Дишков-базар — 4 и 15 лампи;
"Нипофон" (бълг. производител) Н. Ил. Попов, с. Долна баня — 2, 3, 4, 5 и 6 лампи;
"Нордмарк" — Зиг. Грюнберг и Пане Бичев, София, ул. Дрин 2 — 2, 3 и 5 лампи;
"Ню Йорк" А. Д-во ,,Лис", София, ул. Гладстон №27 — 4 лампи;
"Олимп" (бълг. производител) — Феодор Мавродиев, София, ул. Царица Йоана №29 — 3 лампи;
"Пакард-Бел Радио" — К. Йончев, София, ул. Калоян №7 — 3 лампи;
"Родно радио" — Индустрия за радиоапарати — инж. Г Георгиев, София, ул. Царица Йоана №30 — 3 (с батерии), 4, 5 и 6 (с батерии) лампи;
"RCA — Victor" — Юрдан Бояджиев & Синове, София, ул. Търговска №2 — 3, 5 и 7 лампи;
"Саба" — Братя Маринови, София, ул. Алабин №50 – 3 и 5 лампи;
"Силвания" (бълг. производител) ,,Радиовести", О. О. Д-во, София, Дондуков №37 — 3, 4 и 5 лампи;
"Сонора" (бълг. производител) Даниел Оханян, София, бул. Дондуков 1 — 3, 4 и 5 лампи;
"Стюард Уорнър" А. Д-во ,,Машина" — София, Мария Луиза 11 — 4 лампи;
"Стандарт"- Колумбия О. О. Д-во, Дондуков №45 — 7 лампи;
"Телевизия" (бълг. производител) Веселин Герасимов, София, бул. Хр. Ботев №72 — 4 и 5 лампи;
"Телефункен" — Сименс. Бълг. А. Д-во за електричество, София, ул. Царица Йоана№ 25 — 2, 2, 3, 3 (с батерия), 3, 3, 4, 4, 5 и 7 лампи;
"Терма" (бълг. производител) Антон Чалъков, София, ул. Нишка 1 — 3 лампи;
"Тефаг" — Симонавия А. Д-во, Мария Луиза №57 — 3,3,6 лампи;
"Трой Радио" — К. Йончев, София, ул. Калоян №7 — 3, 4 лампи;
"Универсал" — Светозар Пренеров, Бургас — 2, 4 лампи;
"Уникум" — Константин Карагеоргиев, Казанлък — 2 лампи;
"Филипс" — Българско А. Д-во "Филипс", София, Дондуков №2 — 2,2,3,3,3 (с батерия), 3, 5,5, 5,5, 5, 5,5,6 (с батерия) и 7 (с батерия): (Тук "Филипс" има явна конкуренция с "Телефункен" като се стреми да го надмине в производството на две- и триламповите евтини радиоапарати, а така също и в петламповите, които са за хора от средна ръка);
"Филко" — Балканлойд, София, ул. Калоян №7 — 3, 4, 5, 6 и 10 лампи;
"Халсон" — С. Зафиров и синове О. О. Д-во, София, Цар Освободител №10 — 5 лампи;
"Херц" (бълг. производител) – Кр. Григоров, София, Мария-Луиза № 69 – 4 и 5 лампи;
"Шампион" А. Д-во, Г Кабакчиев, София, Търговска №3 — 5 лампи;
Асен Попов — ул. Виктор Григорович" № 11 — 3 и 4 лампи;
Недю Добрев — гр. Попово — 3 лампи;
Петър Миладинов — гр. Перник — 3 лампи;
Иван Митев — София, Иван Асен № 28 — 3 лампи;
Алб. Бехар — Радио Електрик, София, Мария Луиза № 45 — 3 лампи;
Дим. Лиловски — Габрово — 3 лампи;
Антон Гаврилов — Бяла Слатина — кристални детектори;
Никола Петков — София, Венелин № 20 — 3 лампи;
Георги Харалампиев — София, Софроний № 17 — 5 лампи;
Славчо Ламбрев — София, Фердинанд № 2 — 2 лампи;
Крум Цветков — София, Белмекен № 14 — 3, 4 лампи;
Любен Вачков — Павликени — 2, 3 лампи (с батерии);
Йордан Станев — с. Калотинец, Горнооряховско — 2, 3 лампи;
Крум Радибошки — Радомир — 5 лампи.

Този списък е през май и тъй като държавата има приходи в бюджета си от радиото, през ноември с. г. (1936) излиза допълнителен списък:
"Електрон" (бълг. производител) – Н. Джебаров, А. Д-во ,,Електрон", София, Мария Луиза № 23 — 5 лампи;
"Филипс" — А. Д-во ,,Филипс", София — 2 плюс, 1, 2 плюс, 1, 4 плюс, 1, 5 плюс, 1, 4 плюс, 1 лампи;
"Маркони" — Георги Харалампиев, София, ул. Екзарх Йосиф № 2 — 2+1 лампи;
"Блаупункт" – Иван Б. Казанджиев, София, Стефан Караджа № 16 — 5+1 лампи;;
"Телефункен" — нови модели;
"Ултрамор" — Алберт М. Бехар, София и А. Д-во "Трактория" — Русе;
"Телефункен" — Братя Възелови, Разград;
"Радиоелектрик" — Хана Фишер, Пловдив;
"Филипс" — Трифон Трифонов, Пловдив;
"Ширичитер" — В. Мойсеев, Плевен;
"Андреа" — Кера Съмналиева, с. Баня, Карловско.

През януари 1937 г. списъкът се разширява с:
"Лиловски" (бълг. производител) — Дим. Лиловски, Габрово;
"Лира" — Пловдив (бълг. производител) Георги Даракчиев;
"Тулан" — коронните модели на бургазлията Пренеров;
"Бралт" — Братя Алтимирски, Русе;
Стоян Александров (бълг. производител) София.

Нови марки радиоапарати в 1937 г. са: Капш, Паярд, Тека-де, Грайтцор, Адмирал Льове, Итакс, Гретзор, Шери, Радионе, Ага-Балтик, Миньор, Центрум, Фордзон, Фонола, Етна, Белс-Гарднър, Симфония, Елка, Нора, Ага, Щауб. В 1937 г. немският радиоапарат Щауб се рекламира като последна дума на техниката. Той е "мощен, селективен, с идеална чистота и с него може да се слуша целият свят". Рекламата е душата на търговията!

През 1938 г. са одобрени новите модели на Хорнифон, Де-ко, Етна, Саксенверк, СТС-Уорнър, Марс, Роял, R Б. Париж, Радиомарели, Лора, Детрола.

От българските радиотехници разрешение за производство получават: Славчо Ламбрев — София, Добри Христов — Пловдив, Димитър Маджаров, Стоян Александров, Найден Василев, Борис Грежов — София, също Николай Андреев, Петър Василев — София, Добри Добрев — Габрово, Георги Ангелов — Ловеч, Георги Шайер — Оряхово, Константин Дупков — София, Стефан Бояджиев — София, Радио Клингзор (Димчо Ст.Кишмеров, София, ул. Веслец № 66, тел. 3-23-68, чекова сметка 71-44).

През 1939 г. има повече български имена: "АСТА" — Б. Астарджиян, ул. Климентина 16, София; "Алкона" — Бончо Беленски, ул. Врабча 15, София; "Вит" — Илия Кисьов, Плевен; "Миткоц"эДимитър Иванов заедно с Коцев, София; "Бекоп" — Н. Белопитов и Коцев, София; "Бешко" — Иван Бешков, София; "Адмирал" — ф-ка "Родно радио", София; "Веста" Константин Смилов, София; "Радио Есперанто" — Петър Василев, Пазарджик; Б.П.Е — Ненчо Ненчев, Велико Търново; "Калъч" — Братя Кълъчеви, Плевен.

Към тях бихме могли да добавим също така и радиомарките "Ерфи", "Клингзор" (Димчо Ст. Кишмеров София), "Национал", Pemmidor и Stoger, също произвеждани в България – не присъстват в списъка, но пък ги има в нашата колекция. :)

В нашия сайт сме публикували множество реклами на техника, печатани в България до 1945 г. Извън споменатите в горния регистър марки радиоапарати в радиотехническата литература се рекламират още радиолампи: ЕСНЗ — смесителна лампа на "Филипс". След 1934 г. американският концерн RCA построява изцяло металическата лампа. Нямат съперници и радиолампите "Тунгсрам", продавани в София, бул. Дондуков 41, рекламира се новата, малка, червена Е серия радиолампа "Филипс" Миниват, която има малка консумация, голяма мощност. Думите "Филипс Миниват" са изписани на балона на лампата.

Лампата има намалена консумация, малки размери, унищожени паразитни ефекти, подобрение на катодите, на решетките, на анодите е подобрена метализацията и др. Тя е с 6 решетки, метална лампа. Производство — ръчно. И, разбира се, всички радиоприемници и радиолампи са "запазена марка". Вестник "Радиосвят" съобщава в бр. 173 от 23 II. 1941 г., че в един от големите театри в Берлин се е състояло "Особено тържество" — юбилей — 100 милиона радиолампи на "Телефункен" (Първата лампа на "Телефункен" е от 1926 г.). По това време по целия свят има 76 милиона радиоапарата. Лампите се произвеждат в един огромен завод в околностите на Берлин. Дават се следните сравнения: ако един единствен работник изпитва по нормативите тия лампи за 8 часов работен ден, за да изпита (провери) годността на тия 100 милиона лампи ще са му нужни 1500 години и ако тия 100 милиона лампи се наредят една до друга около земята, този обръч ще има дължина равна на тази на 60-ия паралел.

А какво знаем за специализираната сервизна апаратура, с която са работили българските радиопроизводители и сервизи по онова време? Основен проверител на лампите (лампомер) в 1939 г. е лампомерът "Онтарио", който работи с прав ток и с променлив ток от мрежата и има 12 цокли.

През 1939 г. едно суперхетеродинен радио приемник струва около 3000 лв., т.е. може да се купи с една месечна средна заплата.
https://www.sandacite.bg/



Panzerfaust

БГ автомат (вендинг машина) за продажба на вестници и списания от 1970-те



Когато в един град се четат много вестници и списания, е много удобно те да се продават от машини, а не от хора. Сега те се наричат вендинг автомати, но още през 1970-те години у нас започват да се монтират автоматични машини, които правят точно това – продават вестници и списания. Машините са произведени в България, а хората ги използват във фоайетата на жп гари, автогари, летища, пощенски станции, хотели и т.н.

На снимката се вижда такъв типичен български автомат за продажба на преса, използван през 70-те и 80-те г. Произвеждан е в ПРПС Русе, иначе предприятие за производство на телефони и друга телекомуникационна техника. Известен е със съкращението УАПВС и може да продава вестници и списания с размери от 210 х 140 до 40 х 320 мм, дебели от 1 до 6 мм. Работи само с монети.

Главният корпус на УАПВС е стоманен и обединява няколко елемента. Отгоре има витрина, през която се виждат пресата и заглавията ѝ, а вдясно под нея отвор за приемане на монетите и друг отвор за връщане на неразпознати монети (малкият отдолу). Дългият хоризонтален процеп отдолу е за изхвърляне на вестника или списанието. Всичко това е монтирано на врата, която се заключва със секретна брава. Отвътре пък автоматът има 2 монетни механизма, 2 устройства за проверка на монетите, 2 монетопровода, 2 каси за приетите монети (намират се в долната му част – падат се горе-долу срещу краката на застаналшя пред автомата купувач), а също така – механизъм за подаване на пресата и, разбира се, електрически блок за захранването.

УАПВС е наречен универсален автомат, защото има многономинален монетен механизъм. Той разпознава монети с различна номинална стойност и така позволява на купувача да използва различни монети, за да закупи вестника или списанието. Изпълнителният механизъм на автомата (механизмът, който пуска към потребителя вестника или списанието) може да захваща различни издания, защото се регулира според геометричните им размери.

В зависимост от цените на пресата техникът, който настройва УАПВС, може да регулира двата монетни механизма така, че да приемат от 1 до 4 монети, а според комбинацията автоматът може да работи с единия или с двата заедно. Когато пуснем парите, монетопроверящо устройство се задейства и започва да идентифицира монетите. Неразпознатите могат да се върнат към отвора за връщане, за да си ги получим обратно.

Ето и схемата на българската вендинг машина от 70-те години:



Как УАПВС проверява монетите? Монетопроверителят ги идентифицира по няколко признака: диаметър, дебелина, маса, феромагнитни свойства, специфична електропроводимост, материал на изработката и др.

Диаметърът и дебелината се проверяват още на входа при пускането в прорез, който е калиброван – неговите размери са еднакви с тези на монетите, с които УАПВС работи. Напр. ако това са 2 стотинки, височината на калибрования отвор е 1,82 мм, а широчината – 1,2.

Масата се проверява от лостов механизъм, работещ като везна. Чрез такива везни се проверява и диаметърът. След тази проверка разпознатите като негодни монети (с по-малка маса и различен диаметър) попадат в монетопровода, водещ към отвора за връщане към ползвателя, за да си ги получи той обратно. А монетите с по-голям диаметър се спират от неподвижна опора и от везна и ако тогава купувачът натисне бутона за връщане, те също се изтъркулват в монетопровода към него.

Феромагнитните свойства се проверяват с помощта на постоянни или електромагнити. Координацията между суматора, сравнителя, изпълнителния механизъм и другите възли се осъществява чрез електромагнитни датчици.

А как автоматът продавач ,,преценява" дали парите са достатъчни за покупка? Многономиналният му монетен механизъм има сумиращо (подобно на старите касови апарати с ръчка) и сравняващо устройство. Първото сумира и отброява общата стойност на пуснатите монети, а второто сравнява стойността им с цената на исканата стока. Докато монетите се проверяват, отброяват и сравняват, механизмите ги задържат в междинен бункер и могат да ги върнат на ползвателя. Когато дадени монети се разпознаят като годни за търговска размяна, суматорът започва да ги пресмята, а след това – да ги сравнява сравняващото устройство. Когато то отчете съответствие на сумата с цената на стоката, дава управляващ импулс (разрешение) на изпълнителния механизъм да изпрати към купувача вестника или списанието. Механизмът отделя най-горния вестник или списание и го пуска към отвора за получаване. През това време монетите се пускат по монетопровода, за да паднат в касата на автомата.
https://www.sandacite.bg/

Hatshepsut

Имефон от 1975 г.: български телефон с електронна памет


Често в работата се случва да извършваме бързо едно след друго няколко кратки действия, каквото напр. е воденето на кратки телефонни разговори. Дори няколко секунди забавяне тежат, когато човек знае колко още много неща има да направи. Днес с телефонните указатели в мобилните устройства, процесът е значително съкратен, защото ако абонатът е в списъка, не е нужно при всяко набиране да въвеждаме номера му. Но преди 45 – 50 г. да разполагаш с телефон с вградена памет за множество номера е жадувано удобство, особено ако става дума за вътрешен, служебен телефон, от който се водят голям брой бързи разговори с малък брой хора.

И ето че през 1975 г. ДСО Респром отговаря на потребителските нужди и започва да произвежда т.н. Имефон, или АН-10, както е моделът на апарата (съкратено от ,,автоматичен номеронабирател"). Първите бройки излизат от софийския Слаботоков завод, но почти веднага производството е прехвърлено в Телефонния в Белоградчик.

АН-10 е използван много като вътрешен телефон в големи служебни сгради – предимно такива с работа върху бюро – за връзка между служители в различни стаи, етажи и т.н. Вярно е, че самото избиране с 1 бутон технологично го има още при директорско-секретарските телефонни уредби от 1960-те г., но тук нещата са значително усъвършенствани.

Ето кратко съобщение за появата на Имефон АН-10 през 1975 г. в списание ,,Електропромишленост и приборостроене":



Имефонът е съчетание между обикновен телефон и електронна памет. Виждаме, че изгледът му е по-различен – той няма традиционната за онези времена ,,шайба", а само бутони/клавиши, най-голямата група от които са подредени в 6 реда по 5. С тях АН-10 позволява бързо – буквално с едно натискане! – да се набере номерът на търсения абонат. Апаратът може да запамети до 30 телефонни номера, съставени от до 8 цифри, като всеки от 30-те клавиша отговаря на един абонат. Имефонът може да набира абонати както в дадения град, така и извън него. Клавишите са правоъгълни, широки, а всеки от тях е снабден с прозрачна пластмасова капачка отгоре, за да може върху клавиша под нея да се сложи бележка с името на всекиго.

Виждаме обаче, че под абонатните бутони има и други клавиши – черни, квадратни, обикновени. Те са 14, разделени на 4 функционални и други 10, на които има цифрите от 0 до 9. Цифровите служат, за да може с Имефона да се избират и невъведени в паметта номера, както това се прави с обикновен телефон. А вече ползвателят сам ще реши дали иска да запамети нововъведения номер, или просто еднократно е разговарял с него и няма нужда.

С Имефон може да се набира номер и без микротелефонната гарнитура (т.н. слушалка) да е вдигната – процесът на набиране се следи чрез звук от говорител вътре в Имефона. Просто натискаме нужния имен бутон или с черните клавиши съставяме комбинацията от цифри за търсения номер. А когато чуем сигнала ,,свободно" и отсреща ни вдигнат, взимаме слушалката и започваме да говорим.

Ако търсеният номер се окаже зает, тогава с функционалния бутон R (,,повторение") той може да се набере повторно, като това е възможно независимо дали абонатът е запазен в електронната памет на Имефона, или не.

Разбрахме, че ако номерът на търсения абонат е въведен предварително в паметта, ползвателят може да го избере само с едно натискане на съответния бутон. Но ако абонатът още не е записан, трябва да го въведем! Как става това?

Натиска се за секунда бутонът С (,,нулиране"), а сетне – пак така бутонът СМ за запис. Сега натискаме имения бутон, към който искаме да запишем новия номер, и го отпускаме, а след това от цифровите бутони набираме номера за запис. Накрая пак натискаме за секунда С и това е! Новият абонат е добавен в паметта.

За запаметяването на номерата се грижат 4 бр. 256-битови MOS-чипа от типа СМ 8001, ботевградско производство. В апарата участва и специализирана интегрална схема за автоматични номеронабиратели – СМ 901, също от Комбината по микроелектроника.

В захранващия блок на Имефона е предвидена акумулаторна батерия, от която той да черпи ток в случай на проблем с външното електрозахранване от мрежата, и така записаните в паметта данни могат да се запазят за срок до 48 ч. А ако в този период искаме да наберем абонат, трябва да щракнем СК-ключа и да включим към апарата външна, допълнителна шайба.

Скоростта на избиране на Имефона е 10 импулса/сек, а импулсното отношение: 1,6:1. Захранва се от 220 волта напрежение и консумира 30 вата мощност. Еквивалентното затихване на приемане е < 0,1 непера, а това на предаване – < 0,5.

Само Имефонът тежи около 2,5 кг, а заедно със захранващия си блок – около 8,5.

Имефон АН-10 може да се види с оранжева и зелена пластмасова кутия. Съществува и друг модел – АН-12 от средата на 80-те г. – който има някои разлики. Напр. той има светодиодна индикация за следене на набирането, освен това двете групи бутони (имените и стандартните) са разположени една до друга, а не една под друга, както при АН-10, и т.н. Доказано съществува и АН-16, също част от нашата колекция. Но за първи Имефон източниците посочват именно АН-10.

https://www.sandacite.bg/