Борисъ Христовъ

[Nordwave]

Борис Христов

Статията (с това име) е публикувана в "Македонски преглед", 2009 г. кн. 1 от Георги Каранджулов. Преписвам само части от нея - със сериозни съкращения. По това време (1945 и 1946 г.) по радиото, концертните зали и оперните сцени се разнася един мощен нечуван до тогава басов глас, който очарова слушателите, възниква въпросът кой е носителят му. От програмите се разбира, че това е Борис Христов, име нечувано от никого дотогава. Изниква също въпросът за народността му. Скоро Борис Христов сам гордо заявява, че е българин.
Семейството на Борис Христов е от с. Мегленско под връх Каймакчалан (Югозападна Македония), място, известно с ожесточените сражения през Първата световна война. Поради притеснения от турските власти семейството се преселва в закътаното в планината "Нидже" село Сович, Леринско. Селяните от Сович намирали пазар за стоките си в Битоля. След като спестява известни средства от продажбата на животински и горски продукти, семейството закупува ниви в с. Вощарани - Леринско, намиращо се в полите на планината "Баба". Именно тук в село Вощарани фамилията добива името Совичанови.
Христо Совичанов (дядо на Борис Христов) в един момент решава да напусне Вощарани и да опита щастието си във вилаетския център Битоля. Там има успех - започва да се занимава с шиенето на аби. Христо Совичанов става псалт в битолската българска черква "Света Богородица", защото пеел много хубаво. При това той станал и учител по псалтика в Битолското българско училище. По това време Христо Совичанов се оженил за Анастасия Каранджулова, чийто род е от Прилеп. тя е най-възрастната сестра на Иван Каранджулов - дългогодишен съдия и главен прокурор във Върховна касационна прокуратура на Царство България. Раждат им се три деца - Олга, Кирил (бащата на Борис Христов) и Георги. И трите деца завършват четирикласното училище в Битоля. Тясно свързан с Кирил Христов е Никола Каранджулов, негов братовчед (загинал при с. Селце 1904 г.).
През 1893-1895 г. Никола и Кирил учат заедно в Кюстендилското педагогическо училище. Те са в една паралелка и живеят в една квартира. След завършването си през 1896 г. Кирил Христов Совичанов става учител в Деде Агач до 1900 г., където е и председател на районния революционен комитет на ВМОРО. Подгонен оттам се връща в Битоля. По това време става ясно, че се готви въстание. Кирил Христов пръв е арестуван. Баща му (дядо Христо) го освобождава, като дава на турците една кесия жълтици.
Заради пословичната си честност дядо Христо е избран за касиер на битолския революционен окръг. След разгрома на въстанието Кирил Христов Совичанов е принуден да бяга в София. Там той записва в Университета Славянска филология. След това печели конкурс и заминава за Франция, град Лион, където завършва литература. След това е отново учител в Пловдив и в София. Дълг години е член на легалната "Илинденска организация", а през 1932 и 1933 г. - председател на организацията. От средата на 1936 г. до 1944 г. е редактор на списание "Илюстрация Илинден", без да получава възнаграждение за редакторската си работа.
Негов син е Борис Христов.
Борис Христов получава своята музикална подготовка преди всичко в семейството си. Баща му Кирил е тенор и в продължение на четири години изпълнява македонски народни песни по Радио София. До 1942 г. Борис Христов не си е поставял за цел да стане оперен артист. Получил е обикновеното за България средно образование, след това е завършил Юридическия факултет при Софийския университет, отбил е задължителна военна служба, от която е уволнен в запаса с чин лейтенант от кавалерията и накрая е положил двегодишен стаж в съда, който му дава право да заеме съдийска длъжност или да стане адвокат.
И така, Борис Христов е получил много за своето музикално развитие чрез това, което му е било дадено в гимназиалния хор от учителя му Драгия Тумангелов.
Борис Христов е пял в хора на храм-паметник "Св. Александър Невски", дирижиран от известния композитор Добри Христов.
През 1933 г. Борис Христов е приет в хор "Гусла", ръководен от проф. Асен Димитров.
През 1942 г. получава стипендия и заминава за Рим за усъвършенстване по пеене.
На Борис е препоръчано да се учи при Рикардо Старичари. Съюзниците вече са пробили фронта и се налага през септември 1943 г. Борис да се върне в България. На 1.11.1943 г. Борис Христов заминава за Залцбург. В края на 1944 г. България е вече във война с Германия. В Австиря се сформира военна част от българи, които да се бият на страната на Германия, което той категорично отказва. След няколко дни е арестуван от Гестапо. Изпращат го в някаква зеленчукова градина, която фактически е военнопленнически лагер. Условията там са ужасяващи. Борис е освободен от френските войски и изпратен, по негова молба, в Рим при Старичари. Последният обещава да продължи преподаването си без заплащане. По-раншният хазаин на Борис Христов също го приема да живее при него безплатно. Борис Христов се снабдява с карта от Ватикана, която му гарантира безплатно хранене по веднъь на ден.
През 1949 г., която е преломна за него, се открива пътя за миланската "Ла Скала", в която пее няколко пъти в годината.
През същата година осъществява запис на операта "Борис Годунов" с участието на Лондонската филхармония.
Кариерата му започва бързо развитие.
През 1950 г. е обявено в САЩ, че Борис Христов ще пее в Метрополитен опера в Ню Йорк, но не получава входна виза "поради връзките си с русите (той има близки отношения с големи руски изпълнители) и че има български паспорт". През 1956 г. това вече е забравено и той пее в Сан Франциско и Лос Анджелис, а след това многократно в Метрополитен опера и други опери в САЩ.
Борис Христов започва борба за доказване, че певчески са най-вече италианският и руският език, и че руските опери и песни следва да бъдат изпълнявани на руски език. През 1968 г. композитор от Македония - СФРЮ, му изпраща писмо, с което го уведомява за написана от него опера "Самуил", като пита Борис Христов дали би се съгласил да му изпрати партитурата на операта за преценка и евентуално одобрение и да отговори, готов ли е да пее на премиерата, която ще се състои в открития театър на Скопското кале. Композиторът уверява Борис Христов, че е осигурил за неговото участие хонорар по най-високите размери, каквито певецът получава на западните сцени. Борис Христов проявява професионален интерес към операта на младия автор и иска от него да му изпрати либретото и нотния материал. От него е видно, че Самуил е титулуван като македонски княз, а останалият персонаж са дейци от някаква македонска нация. Борис Христов отказва участие със следното писмо:

"Господин Македонски,
Получих програмта на "ВАШИЯ" Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавно моето мнение, което е мнение и на всеки българин.
тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора.
Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така като цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский.
Желая Вам и на Вашето семейство Честита нова година.

12 януари 1969 г. Борис Христов" През 1967 г. Борис Христов дарява на държавата - на СГНС, бащината си къща на ул. "Цар Самуил" 43 с две постройки в двора. Условието е да бъде използвана като музей. Същевременно отстъпва на държавата и собствеността на един магазин.
През 1976 г. Борис дарява на българската държава вилата си в Рим с дворно място 3 981 кв. м. и редица изградени в него сгради. Имотът се оценява на 5,5 милиона щатски долара. Новото българско посолство, което е строено по същото време, е струвало 3,5 милона щатски долара. условието е имотът да бъде център за творческо усъвършенстване на български таланти, да служи на българската културна пропаганда в Италия и да се използва при проучване на исторически и художествени извори и паметници от италианските архиви, библиотеки и музеи, свързани с културното ни минало.
Дарението е осъществено и академията е открита. Първите специализанти пристигат в Рим. Той започва работа с тях, като с лични ученици. На 30 януари 1988 г. започва работа с 4 души, а скоро с още 4. За съжаление сътрудничеството бива прекъснато от тежкото заболяване на Борис Христов през 1988 г.
Борис Христов почина на 28 юни 1993 г., заслужавайки напълно вдигнатия му паметник срещу храма "Св. Александър Невски".

[Hatshepsut]

Борис Христов


Борис Христов като школник в ШЗО към Първи конен полк с любимия си кон Урал.
Той е подпоручик от Първи конен на Н. В. Княз Александър I полк.
Малко известен факт е, че великият Борис Христов - най-големият басов глас на света е бил кавалерист

Родът на Борис Христов е от Битоля, Македония. Неговият дядо - Христо Совичанин - Псалта е бил първия псалт в независимата българска църква в Битоля. Той е бил и касиер на Битолския революционен окръг в македонската организация. Бащата на Борис Христов – Кирил Христов е учител по литература в Солунската мъжка гимназия. Завършва литература във Франция и става гимназиален учител. Участва в Балканската война като офицер от Македоноодринското опълчение. Майката на Борис Христов – Райна е софиянка, дъщеря на хаджи Тодор п. Иванов. В неговата къща на ул. «Цар Самуил» живее и семейството на учителя Кирил Христов. Съдбата отрежда Борис Христов да се роди в Пловдив, където баща му за кратко е гимназиален учител. Този 18 май 1914г. се случва военен празник и тъкмо когато съобщават на гордия баща, че има момче, във въздуха ектят топовни салюти и военна музика. В дома на Кирил Христов в София чести гости са Гоце Делчев и македонските активисти и ветерани от Македоно-Одринското опълчение. Самият Борис Христов е дългогодишен председател на илинденската организация. Първият « хор», в който малкият Борис пее е детски хор, в който влизат брат му Николай и племенниците на ''Братя Миладинови'', които живеят на съседната улица ''Бистрица'' и са близки на семейство Христови. След като завършва Втора мъжка гимназия, Борис Христов завършва право в Софийския университет. След това идва ред на казармата. Ето какво пише биографът му проф. Ат. Божков: «За биографията на един артист, времето, прекарано в света на военните устави, едва ли може да прибави нещо ново, но в случая не е така. Борис Христов служи в ескадрона за запасни офицери при Първи конен полк в София и не намира основания да си спомня за военния си стаж с горчивина. Тъкмо обратното – в неговото съзнание остават спомени за мъжкото приятелство, за силните характери и споделените военни несгоди, които не се забравят никога. Той не иска да забрави дори и сблъскването в едно софийско кафене по време на неделния градски отпуск, когато, воден от чувството си за справедливост, се нахвърля с извадена шашка върху полицаите, малтретиращи някакъв бедняк. Тогава на вика му «На оръжие!» откликват всички присъстващи школници. Последиците от скандала естествено не са много весели. Няколко души са арестувани, между които и самия той. По негова инициатива в полка се образува хор и съвсем логично е, че той е солистът на този хор. А солистът, който става бързо всеобщ любимец, има какво да скъта в сърцето си от тези години.» /Ат.Божков. Борис Христов. Музика, СФ.1985/ Всъщност самият Маестро разказва историята малко по-различно. Не е вадил сабята си срещу група полицаи, а просто е изхвърлил един стражар. На следващия ден пред строя стражарят разпознава друго момче. Воден от чувство за справедливост, Борис си признава. Заради самопризнанието, наказанието е минимално, но целият випуск на ШЗО му дава прякора "Нашият рицар". През 1940г. Борис Христов е привлечен в камерния църковен хор при Дворцовия параклис под ръководството на Ангел Попконстантинов. На Богоявленския водосвет на бойните знамена на 19 януари 1942г. Борис Христов се отличава с пеенето си при минус 18 градусова температура. Царят поканва хористите на лека закуска в двореца да се сгреят. Диригентът помолва Борис да изпее една песен за хан Крум и император Никифор. След изпълнението царят го пита: - Пеете чудесно, кога ще ви чуем в Операта? - Аз съм стажант юрист, Ваше Величество. Нямам възможност да се занимавам професионално с пеене. - Добри юристи имаме много, но такива гласове са рядкост. Заминавате за Италия! – отговорил царя. Само седмица по-късно Министерство на просвещението отпуска стипендия за специализация по музика в Италия. Така започва световната кариера на великия бас. Брат му Николай, вече поручик от Българската армия го изпраща на гарата. 9 септември 1944г. заварва Борис Христов в Австрия. Там той, като царски запасен офицер получава предложение да се включи в доброволческия корпус на професор Ал. Цанков и да се бие на страната на Германия, като в замяна запазят офицерския му чин. Борис Христов отказва, както правят и огромната част от българските кадрови офицери, които се намират на обучение в Германия по това време. България вече е във война с Германия, така че отказът означава военнопленнически лагер – изпратен е във Фелдкирх. От лагера го освобождава френска част на Чуждестранния легион през 1945г. и той успява да стигне до Италия. През 50-те години получава множество покани да пее в САЩ в Метрополитън опера, но тогавашните американски закони не допускат на територията си граждани на Съветския блок. Върху Христов, който живее в Италия е оказан натиск да се откаже от българския си паспорт (който е от Царство България и отдавна не е валиден), но той категорично отказва. Въпреки световната слава, условия да се завърне в България се създават чак в средата на 70-те години. Семейството му е подложено на тормоз. Някои услужливо припомня на «Народната власт», че Борис е царски офицер, завършил ШЗО, а през 1940 като солист на хор «Гусла» е пял в зала "България" пред Богдан Филов и Бекерле... Поради това, че е запасен офицер и активист на ВМРО, братът на Борис Христов - Николай, известен столичен адвокат е хвърлен в концлагер. Там му отрязват крака. Въпреки отправената молба, не допускат Борис да му помогне и да се лекува и през 1954г. Николай Христов умира. Не пускат Борис на погребението. Отказват да пуснат Борис Христов дори на погребението на баща му през 1961г. През 1969г. Скопската опера го кани да пее в специално написана опера за Цар Самуил. Обещават му хонорар, какъвто получава от най-престижните световни театри. В либретото обаче Самуил е представен като македонски княз. Ето отговорът на Христов : Господин Македонски, Получих програмата на "ВАШИЯ" Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавно моето мнение, което е мнение и на всеки българин. Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора. Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така като цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский. Желая Вам и на Вашето семейство Честита нова година.'' След като 30 години го наричат ''родоотстъпник'', комунистите сменят посоката на вятъра и го допускат в България чак през 1976г. за запис на църковни песни за Балкантон в катедралата Св. Ал. Невски. Въпреки жаланието му обаче, никога не допускат световната знаменитост, запленила всички световни сцени да пее в Софийската опера. На 28 юни 1993г. си отива от този свят великият оперен певец, големият български патриот, запасният подпоручик от кавалерията Борис Христов. До края на живота си той пише на стария правопис.

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1408433679383187&set=a.1407415946151627.1073741864.100006497048656&type=1&ref=nf

[Hatshepsut]

Борис Христов - Песнопения

[Hatshepsut]

18 май: Борис Христов

На днешния ден през 1914 г.е роден Борис Христов. Най-великият от великите!
Юбилеят му се отбелязва в ООН и в много страни по света, които посвещават концерти и чествания на прочутия оперен певец. За българите той беше много повече от "Царят на басите", аплодиран от цял свят. За нас той беше символ на "Изгубената България", онази България, която по времето на съветския комунистически режим ни беше отнета и която Борис Христов ни връщаше.
Нещо повече – той ни даваше възможност да се гордеем с една специфична "неразрешена" гордост. След записите му в катедралата "Св. Александър Невски" през 1976 г. неговото изпълнение на "Многая лета!" се пускаше на плоча точно на Нова година от стотици хиляди, а може би и милиони българи, които искаха в негово лице да чуят своята България, а не словото на комунистическия диктатор!

Изкуството

С какво изкуството на Борис Христов се извисява толкова над останалите певци, че дори и днес, когато него вече го няма, светът му устройва такива чествания?
Имало е много изпълнители с големи и красиви гласове и с отлична вокална техника.
Но те нямат световни чествания и почит...
Къде е тайната на Борис Христов?

Всяко изкуство е основано на съпреживяването. Това всъщност е един човешки феномен на взаимодействие между изпълнители и публика в пресътворяването на един образ, на една история... Публиката не е пасивен наблюдател. Тя съпреживява това, което представя артистът. Колкото по-добре го прави, толкова по-голям успех има, тъй като той се докосва до душите и сърцата на хората. Те участват заедно с него в това съпреживяване. И това е вълнуващо преживяване за всеки участник в магията на театъра.

В операта през годините изгряват големи и красиви гласове. Има мощни баси, но за никой от тях не се говори така, както за Борис Христов. Защото освен могъщ глас, напълно подчинен, с различни цветове, нюанси и оттенъци, той притежаваше и изкуството на драматичното пеене. Изгражданите от него образи имат невероятна сила, която идва от изкуството на превъплъщаването му в тях. Той не е адвокат на своя герой, както изглеждат другите артисти, а на сцената е самият герой – цар, монах, пророк...

Този начин на изпълнение е открит от "Великия Шаляпин" – руски певец, който е първият в това отношение. Борис Христов е присъствал на неговите спектакли в София през 1934 г. Слушал е записите му, но лично не успява да се срещне с него.

С присъщата си интелигентност и огромна обща култура Борис Христов схваща тайната на изкуството на Шаляпин, което успява да въздейства така силно на публиката.

Постига съпреживяване чрез изпълнението си така, че публиката дори "диша с него". И ако Шаляпин е откривателят, изкуството на Борис Христов се извисява много, много над нивото на Шаляпин. Макар и да връща спомена за Шаляпин, той не е вторият Шаляпин, а първият Борис Христов!

Природата е била доста по-щедра към него, отколкото към руския певец, а и вокалната школа на Маестро Рикардо Страчари, при който той учи, развиват качествата му и стават основа на блестящата му световна кариера. Той участва в "звездни спектакли", с най-големите оперни певци на 50-те и 60-те години, които са горди, че са могли да бъдат на сцената заедно с него.

Изкуството на Борис Христов вдъхновява и тях – и то как! Грамофонните му плочи се продават практически в целия свят в огромни тиражи, радиостанциите излъчват негови записи, телевизиите се състезават да вземат интервюта с него. Това са знаци на постигната слава, дължаща се на изкуството на съпреживяването, което той владее. Има запазени интервюта и мемоари на велики оперни артисти за преживяното на сцената с Борис Христов. И това не се отнася само за певците, за хористите и пр. Това в голяма сила важи за оркестъра и диригента, който има щастието да се включи в изкуството на съпреживяването.

Среща на двама гении в произведението на трети

В "Дон Карлос" на Верди Борис Христов създава образа на всемогъщия, но и страдащ крал Филип II така, че до днес не можем да си представим този образ по друг начин – нито зрителите и слушателите, нито изпълнителите на тази роля след него. Пример за невероятното взаимодействие на оркестъра с певеца е постигнато с диригента Херберт фон Караян именно в тази роля.
Това е среща на двама гении, които заедно създават един образ. Оркестърът под палката на Караян просто диша заедно с певеца.

Този запис е от 28 ноември 1949 г. в Кингсуей хол – в Лондон, и не е много популярен.(Philharmonia Orchestra conducted by Herbert von Karajan Recorded: Kingsway Hall, London, 28.XI.1949 2EA 14330-31 – DB 21007)
Това е жалко, защото такъв шедьовър се получава само веднъж.

Борис Христов е изпълнявал тази роля с много диригенти, а Караян – с много други прочути баси. Никъде другаде не е постигнато това съвършено единство между певец и оркестър – просто в една душа. Това е изкуството в чист вид! Отнася се и за другите му роли, като Борис Годунов, Мефистофел, Падре Гуардиано, Дон Гомец да Силва, Атила, хан Кончак, Фиеско, Досифей, Захария, Агамемнон, Креон, Рамфис, Колин... които са еталон, с който се сравняват следващите поколения оперни артисти!
Църковните песнопения, които записа в края на 70-те години, са уникални по особен начин, защото създават усещането за Божието присъствие. Или поне си представяме, че то би изглеждало така, както ни го представя Борис Христов.

Това ниво на изпълнение не е достигнато от никой друг и до днес!

Стипендиант на цар Борис III

Борис Христов не се е готвил да прави оперна кариера. Той завършва право и дори изкарва своя стаж в съда. Пее в Академичния хор на Ангел Манолов, в хора на "Св. Александър Невски" и в хор "Гусла" на Асен Димитров. Участва като хорист в турнета в чужбина – в Будапеща с Академичния хор, и в Германия, Полша и Румъния (с. Винга – Банат) – с "Гусла". На Богоявление през 1942 г. участва като хорист в Богослужението в присъствието на царя. Времето е много студено, затова хористите и духовниците, вкл. Екзарха, са поканени в Двореца да се стоплят, където им поднасят закуски. Хорът изпява и няколко светски песни, сред които и тази за хан Крум, където солист е Борис Христов.

Царят, който също се изкушава от музиката, обръща внимание на солиста и го пита кога ще могат да го чуят в операта. В отговор чува, че той не смята да прави оперна кариера, а стажува в Пазарджишкия съд, като юрист.

"Не мислите ли, Христов, че сте си сбъркали професията?" – казва царят и заявява, че ще му отпуснат стипендия, за да учи вокално изкуство в Италия – люлката на операта.

На 22 април 1942 г. писмото от Министерството на народното просвещение пристига. Определената стипендия е 4000 лв. месечно. С тези пари, с една гусла и писмо до Бениамино Джили от гусларите, Борис Христов се качва на влака и заминава за Италия. Отпътува на 18 май – на своя рожден ден. Символично съвпадение! За света изгрява неговата звезда! На гарата го изпраща брат му Николай, който вярва, че промяната в живота на Борис е неговият истински път.

В Италия парите едва му стигат и дори се храни с карта за безплатна супа в църквата, която се перфорира при получаване на всяка порция. От България негови близки от време на време му изпращат по няколко пакета цигари, които тогава са "най-твърдата валута", с продажбата на които той допълва скромния си бюджет. Когато цар Борис умира, Борис Христов пролива сълзи до ковчега му и запазва завинаги благодарност към този, който го насочи по пътя на световната му оперна кариера. При записите на църковни песнопения в катедралата в София той често застава и се снима пред иконата на княз Борис Покръстител – символично, за да напомни иносказателно за цар Борис III. На своя роял в Ещорил царица Йоанна до края на живота си пазеше една голяма снимка от Борис Христов с негов благодарствен автограф.

Разказвам тази история, защото царската стипендия е причината за ненавистта на комунистическия режим към великия българин. Един друг голям български бас, Николай Гяуров, беше тласнат към съперничество с Борис Христов в контекста на това отношение. Жалко! Известният музикален критик Стефан Тинтеров описва опита на Николай Гяуров да надпее Борис Христов в Миланската скала.

Спектакълът се е състоял на 13 декември 1960г.Гяуров, в ролята на Великия инквизитор, започва дуета си с крал Филип II, превъплътен от Борис Христов мощно, като "йерихонска тръба". Кралят в своите терзания как да накаже своя син Дон Карлос отговаря тихо до момента, когато инквизиторът предизвиква кралския гняв. "Non piu frate!" – Достатъчно, брате! ("Брате" е унизително обръщение към Великия инквизитор, който има титла и пр.) "Frate, troppo sofri tuo parlar crudell!" (Брате, дълго слушах жестоките ти слова!) изригва гласът на Христов и "скрива" начинаещия Гяуров.

В края на дуета между двамата баси е прочутата фраза на краля "Докога тронът ще коленичи пред Олтара..." с горното трудно достижимо за бас "фа" и ниското долно "фа". Една фраза – обхващаща две октави, т.е. преминаване през целия диапазон на баса. Борис Христов я изпява на един дъх! Публиката полудява от възторг. Христов триумфира отново! Завесата пада след многобройните поклони. Тогава прочутият бас прегръща младия Гяуров и му казва:

"Не се мери с Христов! Той е само човек! Мери се с дядо Верди и с изкуството, защото са вечни!"Царски жест, но за съжаление неоценен.

Двамата са заедно на сцената на Ла Скала и в Борис Годунов, където Борис Христов изпълнява главната роля, а Гяуров ролята на пияния монах Варлаам, но това не променя нещата.

Отношенията между двамата никога не се затоплят...

И още един случай : Преди премиерата на "Борис Годунов", Христов кани Гяуров и Узунов на вечеря след спектакъла – в един свръх-луксозен ресторант. Те приемат с радост, но ... не идват.  Дори не се обаждат да се извинят ....
По-късно,  от майката на Димитър Узунов, Борис Христов научава, че посланикът в Италия е забранил на двамата певци да отидат при него.

В честванията на Софийската опера тази година се опитват да помирят "post mortem" двамата певци.Ще бъде представен спектакъл, посветен едновременно и на Борис Христов, и на Николай Гяуров!

Според мен идеята е нелепа!

Това и на двамата нямаше да се хареса.
Но Борис Христов е в отлични отношения с други големи български певци, с които е заедно на сцената, като Елена Николай, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, прочутия първи тенор на Виенската опера Тодор Мазаров,с когото са пяли заедно в хор "Гусла",с  камерзенгера във Виена  Венко Венков (брат на прочутия вагнеров тенор Спас Венков), с Костадин Шекерлийски и др.

След спектаклите на "Борис Годунов" на Софийската опера в Неапол през 1970 г. – с Борис Христов в главната роля, минали при огромен успех, той дава обяд на целия хор на операта (към 100 души) в един прочут ресторант, за който се говори много години, чак досега.
 

Българинът

Родът на Борис Христов е от с. Меглен и с. Вощарене, Леринско. Това е Егейска Македония. Баща му, Кирил Христов, е "михайловист" и участник в редица легални македонски дружества, редактор на списание "Илюстрация Илинден", на вестници, свързани с македонските дружества, събирач и изпълнител на български народни песни от Македония, които е записал в Българското радио и за БАН.

Това е здравият български дух, с който е закърмен бъдещият велик световен певец.

,,В моята дългогодишна артистична дейност държа специално да подчертая, че всичко, което съм правил, правя и ще бъде направено от мен, е предназначено за България. Това е била винаги моята основна мисъл, която остава като моя мечта. Винаги съм водил към достойни хоризонти името на България и съм щастлив, че успявам, колкото мога, да допринеса за издигане на нейното име.

Борис Христов".

През 1969 г., вече на върха на славата си, Борис Христов получава писмо от един композитор  с името Македонски, изпратено от Скопие, който го кани да изпълни ролята на "Цар Самуил – цар Македонски" в негова новонаписана опера. Кирил Македонски всъщност е роден в Битоля, през 1925г .- град свързан с рода на Борис Христов. В случая това не му помага!

Гневът на Христов изригва титанично!

Ето какво му пише в отговор той:                                     
                                             
"Господин Македонски,

Получих програмата на "ВАШИЯ" Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин. Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора. Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така като цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский.
Желая Вам и на Вашето семейство Честита нова година.
12 януари 1969 г. Борис Христов"

В писмо до приятеля си Любен Живков той допълва, че това творение е "пример на официално предателство към род и родина и човешко достойнство!" След това добавя: "Ще страдам, докато не видя тези двама български юроди, да им извия врата, да им изтегля ушите и да ги изпратя по дяволите с един мощен и свещен ритник! Успокой, Господи, раба твоего Бориса!" (Цитатът е по второто издание на книгата на Ваня Правчанска-Иванова и Николай Правчански "Срещи с Борис Христов", 1993 г., Изд. Музика.) След време композиторът изпраща от Битоля писмо на Борис Христов, в което пише: "И аз мисля като Вас, за всичко, което ми пишете. Ако някога се видим, ще ви разкажа много неща, които не знаете!" (според издадените спомени на г-жа Пенка Касабова) Можеше да е смешно, ако не беше тъжно!


Нежелан от режима – прославян от хората

Стипендиантът на цар Борис III, триумфиращ по световните сцени, Борис Христов никога не получи покана да пее пред публика в България – нито в Софийската опера, нито дори в Старозагорската опера, а гастролът му в "Болшой театър" е бил провален лично от тогавашната съветска министърка на културата Екатерина Фурцева. Официалното обяснение е, че Генадий Рождественски е получил инфаркт.

После се оказва, че няма инфаркт, а леко неразположение. Накрая истината излиза наяве. В самолета с който напуска Моква, Борис Христов не взема нищо нито за ядене, нито за пиене. По-късно с Рождественски все пак правят "Борис Годунов", но в Лондон.
Пред своя ученик Пламен Бейков, Борис Христов споделя, че при работата по спектакъла в Лонодон попитал загрижено Генадий Рожедественски как е със здравето. Рождественски отговарил учуден: ,,Защо? Нищо ми няма, здрав съм".
,,А защо тогава не дирижирахте?" ,,Така ми наредиха"...

Така, "от извора" Борис Христов научава за мръсните игри провалили неговия гастрол в Болшой Театър.

В България Вълко Червенков е този, който отказва молбата на Борис Христов да бъде "пуснат" по-големият му брат – адвокатът Николай Христов, да се лекува в чужбина, след разбиването на здравето му в комунистически концлагер. Там Николай Христов е изпратен заради дейност в защита на българщината в Македония, при което е загубил крака си и страда от различни болести. Лечението е щяло да бъде за сметка на Маестрото! Но БКП отказва!

Борис Христов като ученик, с брат си Николай

Този отказ предрешава смъртта на Николай Христов – в пълна мизерия. Той умира по време, когато след смъртта на Сталин са разрешили на родителите на Борис да го посетят в Италия. Той ги е чакал на италианската граница с Югославия, посетили са Венеция, Рим и тогава получават тъжната вест. Борис не може да дойде за погребението.

Не е допуснат и на погребението на баща си няколко години по-късно. Все още няма документи с които да може след пристигането в София да се върне в Италия! В ковчега на баща му Кирил слагат само една негова телеграма.Тя е прочетена от Любен Живков, който оставя символично и една роза от Борис. Не му позволяват да подпомага майка си, за да не живее тя в бедност...

Борис Христов с майка си Райна при завръщането си в София през 1963г.

Той се вижда с нея при завръщането си ЧАК през 1963 г. – след 20-годишна раздяла. След това той идва няколко пъти в България, присъства на конкурса за млади оперни певци през юни 1963 г., посещава спектакъл на оперетата ("Българи от старо време"), аплодиран е от хората в салона, но никога не му разрешиха да пее пред българска публика.

И това отношение към него е във време, когато целият свят аплодира френетично големия певец!

Режимът не дава съгласие и за предложеният  20-дневен майсторски клас на Борис Христов в Софийската Консерватория, който да бъде записан в звук, а и издаден в книга – което би било едно истинско културно съкровище дарено на света от България.

По това кои са били враговете му може да съдим за каква заплаха е бил смятан той от режима.
Казваха по онова време, че ако бъде допуснат да пее у нас, опашката за билети би се проточила от София до Пазарджик.

Вярно е, че накрая той беше удостоен със звание "народен артист", но без да му се разреши да пее в страната си пред българската публика...

https://conservative.bg/18-5/

[Hatshepsut]

Борис Христов: Всички роли съм изпълнявал с любов, иначе едва ли щях да бъда ,,нещо" в изкуството


Портрет на световно известния оперен певец Борис Христов

,,Всички роли съм изпълнявал с любов. Иначе едва ли щях да бъда ,,нещо" в изкуството. Но любимата ми? Казвам веднага – Борис Годунов!", казва оперният певец Борис Христов. Днес се навършват 110 години от рождението му.

Той е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на Кирил Христов и съпругата му Райна. Дядо му Христо–Псалта е първият псалт на българската църква в Битоля. Бащата на Борис е учител в Беломорието, в Пловдив и след това в София. Той е и майстор-изпълнител на църковна музика и на български народни песни. Кирил Христов казва на сина си: ,,Обичай музиката и направи всичко да я усвоиш – песента облагородява сърцето на човека, тя го възвеличава...".

Семейството на бъдещия оперен певец се премества да живее в София, още преди той да стане ученик. Малкият Борис свири на цигулка и китара, но дълго време никой не чува неговия глас. Когато започва да пее в детския хор ,,Софийски славейчета" става ясно, че момчето е белязано с талант. От 1933 г. той пее в хор ,,Гусла", а през същата година завършва 2-ра мъжка гимназия и започва да следва право в юридическия факултет на Софийския университет ,,Св. Климент Охридски".

СЪДБОНОСНА СРЕЩА С ЦАРЯ

Борис Христов започва да пее в хора към храм-паметника ,,Св. Александър Невски" с ръководители Добри Христов и Ангел Попконстантинов. На 19 януари 1942 г. той и останалите са поканени от царското семейство за литургия в дворцовия параклис. След службата изпълнителите присъстват на малка закуска, където цар Борис Трети чува Христов в изпълнение на песента ,,Зададе се Крум страшни". Царят му казва: ,,Браво младежо! Каква роля готвите в операта? Кога имате представление? За нас би било удоволствие да ви чуем пак". ,,Ваше величество, не съм професионален певец. Аз съм съдия в началото на кариерата си", отговаря Борис. Царят отвръща: ,,Съдиите са нещо важно, но в България са достатъчно. А добрите певци са нещо много рядко. Ако искате да сте полезен на страната ни, трябва да се посветите на пеенето и да оставите съда." След една седмица съдбата на Борис Христов се променя. Отпусната му е стипендия от правителството на Царство България за да учи пеене в Италия.

ОБУЧЕНИЕ НА МЛАДИЯ ОПЕРЕН ПЕВЕЦ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Навръх рождения си ден, на 18 май 1942 г., Борис Христов заминава за Милано, Италия, и започва да учи при музикалния педагог Рикардо Страчари. През 1943 г., заради военните действия в Италия по време на Втората световна война той се връща в България. Тогава Страчари се опитва да го открие чрез българското посолство: ,,Намерете го и го доведете с полиция! Знаете ли какво губите? Та той е изключение. Неговите заложби не могат да бъдат проигравани – те принадлежат на света!".

Борис Христов остава в България няколко месеца и на 1 ноември 1943 г. заминава за Австрия, където в онзи момент няма военни действия. Известно време остава във Виена, където разучава опери на Моцарт и Вагнер.

След края на Втората световна война се връща отново в Италия и продължава обучението си при Рикардо Страчари. Там той се оказва без никакви средства. Маестрото подновява уроците си безвъзмездно за младия си ученик, предишният му хазяин го настанява също безплатно, а от Ватикана му отпускат купони за храна веднъж дневно.

ПЪРВИ САМОСТОЯТЕЛЕН КОНЦЕРТ

Първият самостоятелен концерт на Борис Христов в Италия е на 28 декември 1945 г. в Рим. Концертът е посветен на българската и руската музика.

Оперният си дебют той прави на 12 май 1946 г. в ролята на Колин от операта ,,Бохеми" от Джакомо Пучини в Реджо ди Калабрия, Италия. Година по-късно изпълнява партията на Пимен от операта ,,Борис Годунов" на Модест Мусоргски – едновременно в Рим и в ,,Ла Скала" в Милано.

СВЕТОВЕН УСПЕХ

През следващите две, три години в репертоара му са повече от 10 значими роли - Рамфис в ,,Аида", Оровезо в ,,Норма", Досифей в ,,Хованщина", Пимен и Борис Годунов от ,,Борис Годунов".

Борис Христов гастролира из цяла Италия. Някои от сцените, на които пее са оперния театър в Рим, театър ,,Комунале" във Флоренция, театрът ,,Ла Фениче" във Венеция, ,,Сан Карло" в Неапол, миланската ,,Ла скала". Той започва да покорява и градове като Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро, Москва, Сан Франциско, лондонската опера ,,Ковънт Гардън". Партнира си със световноизвестните оперни певци Мария Калас, Рената Тебалди, Танкреди Пазеро, Рина Корси, Елена Николай и други. Борис Христов държи да пее музикалните творби на оригиналния език. ,,Истинската музикална стойност на една оперна творба може да се схване само тогава, когато тя се пее на езика, на който е създадена", казва той.

,,БОРИС ГОДУНОВ"

Борис Христов изпълнява предимно опери от Верди, Вагнер, но също така и на руски композитори.  Особено място в репертоара му заема ролята на Борис в ,,Борис Годунов". Изпява я повече от 600 пъти и се счита за един от най-добрите изпълнители на тази роля. Той се превръща в символ на руския княз от операта.

През 1976 г. в интервю за в. ,,Народна младеж" на въпроса коя е любимата му роля, Борис Христов споделя: ,,Всички роли съм изпълнявал с любов. Иначе едва ли щях да бъда ,,нещо" в изкуството. Но любимата ми? Казвам веднага – Борис Годунов!"

Сред превъплъщенията на Борис Христов на оперната сцена са и образите на крал Филип в ,,Дон Карлос", отец Гуардиано в ,,Силата на съдбата", Банко в ,,Магбет", Мефистофел в ,,Фауст" и ,,Мефистофел", дон Базилио в ,,Сивилският бръснар" и др. Повече от 400 пъти той изпълнява ролята на крал Филип в кариерата си. Диригентите, с които работи през годините са Ото Клемперер, Херберт фон Караян, Исай Добовен, Ерих Клайбер, Викторио Гуи, Андре Клюитанс и др.

Световната музикална критика дава на Борис Христов титлата ,,Цар на басите" и ,,Бас № 1". През 1974 г. в ,,Ковънт гардън" тържествено се отбелязва 25-годишното сътрудничество с Борис Христов, а през 1979 г. – 30-годишното. В историята на оперните театри тези чествания са рядкост.

ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ

През юни 1963 г., след 20-годишно прекъсване, Борис Христов се завръща в България. Посещението е частно, но където и да отиде хората го приветстват и изразяват обичта си към него. Хор ,,Гусла" му посвещава специален концерт. 

Независимо от това, че Борис Христов живее в Италия и осъществява певческата си кариера по целия свят той е дълбоко свързан с България.  Повече от 40 години, наред с личните си певчески успехи, той разнася славата и на българската музикална култура и изпълнителско изкуство. През 1963 г. за операта ,,Борис Годунов" от Мусоргски, където изпълнява главната роля, той привлича българските певци Димитър Узунов и Николай Гяуров на сцената на ,,Ла скала".

През 1964 г. Борис Христов записва повторно цялата опера ,,Борис Годунов". С него са солисти от хора на Софийската опера. При записа на операта за първи път в историята, Борис Христов изпълнява и трите басови партии – на Борис Годунов, Пимен и Варлаам, на руски език. 

ДАРЕНИЯ

Оперният певец прави и две значителни имуществени дарения на българската държава за културни цели – вила в Рим и къща в София.

През 1976 г. той дарява на България вила, намираща се на ул. ,,Мадона ди Кампильо" в Рим, с цел да подпомогне младите таланти и да съдейства за развитието на изкуството и културата. Така българския певец започва да осъществява идеята си за създаването на академия за певци, артисти и всякакви хора на изкуството.

През декември 1977 г., при едно от посещенията си в София, Борис Христов дарява бащината си къща на ул. ,,Цар Самуил" на Комитета по култура, за да се построи там студио за квалификация на млади певци, на които и той сам да помага за развиване на таланта им.

След много трудности и 10 години по-късно, на 22 юни 1986 г., във вилата в Рим се открива Българска академия за изкуство и култура, която по-късно носи името на баса. Оперният режисьор акад. Пламен Карталов е първи директор на академията. От 2006 г. Българската академия за изкуство и култура ,,Борис Христов" в Рим става седалище на Българския културен институт.

,,НА МНОГАЯ ЛЕТА"

Борис Христов е и изключителен изпълнител на вокална църковна музика. При едно от завръщанията си в България през 1976 г. в храм-паметника ,,Св. Александър Невски" той записва с хора на храма черковнославянски песнопения. Тогава изпълнява и известното ,,На многая лета", което е винаги на големи български празници. На въпроса към епископ Тихон, какъв призив е за нас гласът на Борис Христов и камбаните на ,,Св. Александър Невски" той отговаря: ,,Със записа в храма смея да кажа, че басът постига нещо невероятно. Пеейки мощно и пищно, да пее и със смиреност. Тази смиреност не се забелязва, защото камбаните бият, но когато усетите, че сърцето ви тупти, защото, призовавайки ,,На многая лета" за целия български народ, той не го казва отвисоко, а го поднася с искрено жаление. Да бъде този народ благочестив и да пребъде".

През 1978 г. в храма Борис Христов осъществява друга своя мечта. Той записва литургия ,,Доместика" от Александър Гречанинов.

ПОСЛЕДНИЯТ КОНЦЕРТ

Последният концерт, който изнася Борис Христов е на 22 юни 1986 г. в създадената от него Българска академия за изкуство и култура в Рим.

На 28 юни 1993 г. световноизвестният оперен певец умира в дома си в Рим на 79-годишна възраст. Неговото последно желание е тялото му да бъде положено на българска земя. На 30 юни 1993 г. със самолет в София са докарани тленните му останки.  Опелото се извършва в храм-паметника ,,Св. Александър Невски". Борис Христов е първото светско лице, за когото се извършва траурна церемония в храма.

След смъртта му, в статия в ,,Ню Йорк Таймс" пише, че дълбочината на характера на Борис Христов и неговата душевност го превръщат в един от най-големите оперни артисти на века.

ПРИЗНАНИЕ И ПАМЕТ

Борис Христов получава множество награди и звания както в България, така и по света. У нас е удостоен е със званието ,,Народен артист" през 1976 г. Носител е на ордените ,,Народна република България" (първа степен, 4 юли 1985) и ,,13 века България" (януари 1990).

В международен план е носител е на датската ,,Музикална награда Леони Сонинг", получава ,,Златен медал на Театро Реджо" в Торино, Италия, както и почетен златен медал от ,,Ковънт Гардън" през май 1979 г. Борис Христов е избран за Личност на годината в календара на ЮНЕСКО за 2014 г. 

Въпреки наградите, с които е удостояван и награждаван в България Борис Христов никога не е допуснат да пее на българска сцена. През годините са водени многократно разговори с властите в България, но всички обещания остават неизпълнени.

След смъртта му на името на Борис Христов има учредена фондация и Международен конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".

На 19 март 1994 г. в Стара Загора е учредено Музикално общество ,,Борис Христов".

През 2021 г. ,,Фондация за развитие на артистични таланти" в Пловдив учредява награда ,,Борис Христов", с която се отличават талантливи артисти и прояви със значим принос за развитието на съвременната култура.

В непосредствена близост до храм-паметник ,,Св. Александър Невски" през 1996 г. е открит паметник на Борис Христов.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/671670-boris-hristov-vsichki-roli-sam-izpalnyaval-s-lyubov-inache-edva-li-shtyah-da-b

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Списание ЛИК - БТА (септември 2024) - брой посветен на великия бас Борис Христов:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7058