• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Мадридскиятъ мошеникъ Симеонъ Сакскобургготски

Започната отъ Hatshepsut, 01 Ное 2018, 05:40:56

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Hatshepsut

Мадридският мошеник Симеон Сакскобургготски


Наследник на българската корона, преди да абдикира през 2001 г. чрез акта на заклеване в републиканска конституция Мадридският ПРОДАВА ОРДЕНИТЕ НА ЦАРСТВОТО!

Мадридският е БЕЗ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ - един изключителен прецедент, далеч не само за България. Нещо повече - не се знае дали Мадридският изобщо е посещавал номинално завършения от него френски лицей в Мадрид. Известно е, че като юноша той непрекъснато е бил обучаван в дома си на чужди езици от гувернантки.
Що се отнася до професионалната дейност на Мадридския, тя се изчерпва с определението ПРОДАВАЧ НА БЯЛА ТЕХНИКА.
По-голямата част от българската общественост днес е дълбоко убедена, че Мадридският е КУКЛА НА КОНЦИ НА КГБ/ДС! В следващите абзаци са представени много от основанията за наличието на подобно убеждение.

По разкритие на Дарик Радио през 70-те г. на ХХ век Мадридският два пъти посещава СССР докато е персона нон грата в България!!!!!!!!!????????????

През 1989 г. Мадридският е посетен тайно от началника на Шесто управление на Шести отдел на Държавна сигурност Димитър Иванов. Иванов заявява това в интервю в "Дневник" през м. април 2003 г. Срещата е била посветена на евентуално бъдещо участие на Мадридския (тогава наследник на короната) в политическия живот на страната.
Според твърдението на Иванов докладът му за тази среща е бил МНОГО ИНТЕРЕСЕН! НО Е БИЛ УНИЩОЖЕН!

През (или около) 1996 г. Мадридският дава знак за евентуално бъдещо участие в политическия живот на страната и посредством снимка с неколцина изявени български "политици" - всъщност агенти на ДС, сред тях на първо място Ахмед Доган. Като част от готвената инициатива е осъществена среща с Мадридския и от страна на Любен Гоцев (вж. за него в сл.абзац) през 1996 г. Фактът на срещата първо е съобщен в интервю на Димитър Иванов за БТВ през юни 2003 г. Непосредствено след това в друго интервю Гоцев сам признава за срещата с Мадридския през 1996 г. - която също така е била посветена на евентуално бъдещо участие на Мадридския в политическия живот на страната.

Кой е Любен Гоцев? "Той е един от малцината посветени в унищожаването на досиета през зимата на 1990 г., благословено от вътрешният министър ген. Атанас Семерджиев. Тогава ЦК на БСП изпрати кадровия офицер от Първо главно управление на ДС в едно от най-важните министерства - МВР. Той оглавява и комисията, която през януари 1990 г. има за задача да прочисти министерството от всички компрометиращи заповеди от времето на министър Димитър Стоянов, както и цялата нормативна база, дала огромната власт на ДС. Благодарение на чистката на досиетата днес имената на повече от половината агенти на ДС са останали само върху картончетата в опосканите архиви. Във второто правителство на Андрей Луканов Гоцев стана министър на външните работи, а след това се ориентира към бизнеса. Той стана един от основателите на генералското движение в БСП, заедно с бившия директор на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов и последния началник на VI отдел на Шесто Димитър Иванов. През 1996 г. влезе в Националния приватизационен фонд "Св. Никола", а две години по-късно в управата на Международна ортодоксална банка със същото име. Днес 71-годишният генерал от запаса има участие в половин дузина фирми. През годините бизнес интересите му се преплетоха с бившия депутат и шеф на "Селена холдинг" Асен Мичковски и директора на оръжейната фирма "Тератон" Младен Мутафчийски. През 1999 г. Гоцев стана член на Съвета на директорите на "Юкос петролиум България"-АД, трансформирана по-късно в "Нафтекс", чийто собственик Денис Ершов беше изгонен от страната за 10 години заедно с още няколко руски бизнесмени, сред които и Майкъл Чорни, като заплаха за националната сигурност."

"Любен Гоцев е не само много близък съветник на Симеон. Той също така е връзката между него и избора на една голяма част от хората в парламентарната група на НДСВ, в изпълнителната власт и изобщо в НДСВ. Свързаността с Любен Гоцев е в основата на кариерата на Бойко Борисов, на Петя Баракова, чийто бивш съпруг Венцислав Дорелов Славов е едно от подставените лица на Денис Ершов в страната, на Васил Василев, лидер на Асоциацията на работодателите, на Асен Ошанов, за когото има съмнения, че е работил за VI управление на ДС и който през октомври 2000 г. провежда срещи с Владимир Титов и посредничи при осъществяването на среща на Симеон Сакскобургготски с посланика на Русия. С Любен Гоцев чрез ,,Филимко" АД е свързан Даниел Вълчев, който чрез ,,А и В консултинг" и своята съдружничка Веселина Панова е свързан и с Емил Кюлев." ("Кой стои зад Сакскобургготски", Антон Тодоров, в. "Демокрация", 30 април 2002.)

През 1990 г. Мадридският е направен популярен в България през 1990 г. в предаване по БНТ на Агент Димитър-Кеворкян. През същата година Мадридският е посещаван en masse и от представители на МВнР - което тогава е подразделение на ДС. През 1990 г. Мадридският се противопоставя на стачките срещу Младенов и Луканов, С КОИТО БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩЕСТВЕНОСТ СЕ ГОРДЕЕ, и апелира за СЪЮЗ МЕЖДУ СДС И БСП - т.е. МЕЖДУ ЖЕРТВИ И ПАЛАЧИ! Мадрид, 29.11.1990 (кор.на БТА). Цитат от статия във в. ABC, в която се коментира Симеон Втори: "Като припомня, че Симеон винаги е бил критичен към отказа на опозицията да сътрудничи с правителството, вестникът пита: "Какви последици би имало падането на правителството на Луканов?". Симеон Втори отговаря: "Оставките трябва да се гласуват в Парламента ... ЛОШОТО Е, че се налага навикът УЛИЦАТА да предизвиква оставките" ["Царят" нарича извоювалите оставката на П.Младенов "улицата"] Продължение цитат на Симеон: "... ако България осъмне с един министър-председател от опозицията, вече няма да могат да се говорят нелепости от рода, че е най-бавната от всички източноевропейски страни ... В ТОЗИ СМИСЪЛ ЕДНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРАВИТЕЛСТВО МЕЖДУ КОМУНИСТИТЕ И ОПОЗИЦИЯТА ОТ СДС БИ БИЛО МОЖЕ БИ НАЙ-ДОБРОТО РЕШЕНИЕ. За по-големи подробности относно исканото от Симеон (и постигнато!) споразумение между БСП и СДС вж. архиви БТА. Относно сътрудничеството м/у Симеон и ДС (в случая ДС в МНВР), под заглавие "Да се върне царят" в-к "Ел Паис" [29.11.1990] пише: Профсъюзни ръководители, политици и членове на сегашното правителство търсят контакти с цар Симеон в Мадрид; включително и В МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ В СОФИЯ вече се говори за "Негово Величество цар Симеон". За подробности относно исканото от Симеон Втори (и постигнато!) споразумение между комунистите и "опозицията СДС" вж. архиви БТА.

Мадридският не само не крие, но дори ДЕМОНСТРИРА връзките си с представителите на червения капитал. Мадридският е приятел и "бизнес-партньор" на Агент Тилев и на Илия Павлов. Целия ден преди Избори юни'2001 Мадридският прекарва на гости на Илия Павлов! Приятел на Тилев пък е Бригадир Аспарухов.
Кой е Атанас Тилев (агент Румянцев)? "Шеф на "Дару финанс", бивш собственик на фалиралата Банка за земеделски кредит, от 1997 в чужбина." "Симеон ІІ е получавал хонорари и заплата от фирми с участието на банкера, известен у нас, че дължи на Банката за земеделски кредит 50 милиона долара. Банката се свързва с кръга "Орион" от времето на Жан Виденов. Самият Тилев пише, че Симеон ІІ е консултирал концерна ТАМПЕЛА, където е работил. Атанас Тилев е роден в Стара Загора. Баща му е бил окръжен прокурор. Завършил е немската гимназия в Ловеч. Близък приятел на Бриго Аспарухов, който според запознати е унищожил досието му на агент на Шесто управление. През 1981 г. немският вестник "Велт ам зонтаг" пише за Тилев, че е "живият микрофон на КГБ". Тилев е бил преводач на Тодор Живков. По-късно се жени за Кукка Мария, дъщеря на министъра на външните работи на Финландия д-р Кариялайнен."

Кой е Бригадир Аспарухов? Аспарухов е лицето, най-сериозно допринесло за свалянето на правителството на Филип Димитров - първото демократично правителство в новата история на България. Заради този акт демократичната общественост поиска оставката на Бригадир Аспарухов, но Аспарухов остана на поста си - ЗАЩИЩАВАН "НА ЖИВОТ И СМЪРТ" И НАКРАЯ СПАСЕН ОТ ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ!
Както вече бе посочено, през 1989 г. Мадридският е посетен тайно от началника на Шесто управление на Шести отдел на Държавна сигурност Димитър Иванов, като Иванов заявява, че докладът му за тази среща е бил МНОГО ИНТЕРЕСЕН, но е бил УНИЩОЖЕН. Или, с други думи, прави впечатление, че докато Мадридският не крие, а ДЕМОНСТРИРА връзките си с представителите на червения капитал, представителите на ДС МЕТОДИЧНО УНИЩОЖАВАТ МАТЕРИАЛИТЕ, ДИСКРЕДИТИРАЩИ МАДРИДСКИЯ. Известно, е, че Бригадир Аспарухов е унищожил досието на Агент Тилев, в което безспорно Мадридският фигурира - тъй като е близък приятел на Агент Тилев. Следва да се припомни, че заради унищожаване на досиета на ДС в България има сериозен прецедент с налагане на ПРИСЪДА ЗАТВОР - на ген. Семерджиев, който беше вицепрезидент на страната. Следва да се обърне внимание на факта, че досието на Агент Тилев е унищожено от Аспарухов през 1993 г. - във време, когато течаха досъдебни производства и дори процеси заради унищожаване на досието. С други думи през 1993 г. Аспарухов СЪЗНАТЕЛНО ПОЕМА ГОЛЯМ РИСК С УНИЩОЖАВАНЕТО НА ДОСИЕТО НА АГЕНТ ТИЛЕВ! Заради деянието на Аспарухов след известно време е възбудено наказателно преследване. Следствието обаче днес се оказва блокирано - очевидно не без помощта на Филчев, който е с поискана оставка от страна на Висшия съдебен съвет.

Друго странно "изчезване" на документ, при това непринадлежащ към архивите на ДС, е регистрирано (в началото на юни 2003 г.), когато се оказва, че в МВнР не може да бъде открит анекс от 1970 г. към дипломатическо споразумение между Испания и България. Проф. Ал.Янков, участник в изготвянето на документа, твърди, че този анекс СЪЩЕСТВУВА - и че в него Е ТРЕТИРАН СТАТУТЪТ НА МАДРИДСКИЯ. Въпреки това представителите на МВнР твърдят, че анексът не може да бъде открит. В интервю Янков отказва да посочи дали в анекса е третиран въпросът за евентуално двойно гражданство на Мадридския, съмнения за което възникват през юни 2003 г., тъй като, по неговите думи, ВЪПРОСЪТ БИ ИМАЛ МНОГО СЕРИОЗЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ОТГЛАС.
Към обстоятелствата, издаващи връзките на Мадридския с бившите структури на ДС, е, че конкретната подготовка за инсталиране на Мадридския като премиер е извършена много месеци преди Избори'2001 - от страна на явни и неявни структури на ДС (сред явните е организацията на ДС-генерали и други високопоставени лица на ДС, наречена "Защита". В началото на 2000 г. по идея на бившия депутат на СДС от ВНС Пламен Даракчиев е създадено движение "Оборище", сред чиито задачи са да бъде алтернатива и партньор на СДС. През юни 2000 г. с помощта на Т.Пейков и Н.Николов, след това депутати в НДСВ, в движението "Оборище" е извършен ПРЕВРАТ и е инсталиран Пейков за председател. Николов, строителен предприемач, осигурава два рейса строителни работници - лица, нямащи нищо общо с "Оборище" - за конгреса на "Оборище", които гласуват за Пейков. Николов, който е разобличен като строителен фараон в предаване по БНТ на Н.Тицин дни преди Избори'2001, е бизнес-партньор на известния с политическата си принадлежност генерал Пешлеевски. Изумителното по време на осъществения ПРЕВРАТ (по време на учредителния конгрес на "Оборище" е, че Т.Пейков, сам той бивш депутат на СДС, по своя инициатива кани висш представител на "Защита", генерал от ДС, да ПРОЧЕТЕ ПРИВЕТСТВИЕ до "Оборище" - което генералът прави пред изумените погледи на неколкостотин делегати на конгреса.
След заемането от страна на Мадридския на премиерския пост всички важни политически и политико-кадрови решения в страната се вземат - НОМИНАЛНО - лично от него. Ясно е, обаче, че отсъствало от страната с десетилетия лице не би могло да взема толкова много и толкова важни решения, не би могло да познава условията в страната, хората и пр. Затова, ПО СВИДЕТЕЛСТВА НА ОЧЕВИДЦИ, посещаващи Мадридския в кабинета му, на бюрото му са поставени МНОЖЕСТВО ПАПКИ С МНОГО ПОДРОБНИ ИНСТРУКЦИИ, които се подновяват непрекъснато (очевидно от днешните представители на ДС) и които МАДРИДСКИЯТ НЕПРЕКЪСНАТО ПРЕГЛЕЖДА И СТРИКТНО ИЗПЪЛНЯВА.
В този материал управлението на Мадридския няма да бъде разглеждано подробно. Само ще бъдат отбелязани няколко основни аспекти на това управление.

След идването на Мадридския:
Първо, СКРИТИ СА ДОСИЕТАТА НА ДС!
Второ, извършени са множество действия за РЕСТАВРИРАНЕ ОБРАЗА ПОЗОРНОТО МИНАЛО: - българският Пиночет (Добри Джуров) е ИЗПРАТЕН С ПОЧЕСТИ; - дъщерята на Тодор Живков открива наново и бие "Камбаните на мира" с участието на външния министър на Мадридския!
Трето, осъществени са спекулативни лоши сделки с външния дълг, от които е ОТЧЕТЕНА ЗАГУБА ОТ 600 МИЛИОНА ДОЛАРА!
Четвърто, наблюдава се ТОТАЛЕН СРИВ НА ДЪРЖАВНОСТТА: неудържими престъпност и корупция, (корупцията на практика е покровителствана от управлението), придобиват невиждани мащаби; СПОДВИЖНИЦИТЕ НА МАДРИДСКИЯ, САМИТЕ ТЕ ПОДБРАНИ ПО НАЙ-ОТКРОВЕН ШУРОБАДЖАНАШКИ ПЪТ, НАЛАГАТ ШУРОБАДЖАНАЩИНАТА КАТО МЕТОД НА УПРАВЛЕНИЕ.
Пето, от страна на управляващите е извършено ПРЕДАТЕЛСТВО НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ и е осъществено ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ от страна на три лица по отношение на атомната електроцентрала Козлодуй 3-4: сключен е договор с ЕС във флагрантно нарушение на решение на Парламента!
ПРОКУРАТУРАТА МЪЛЧИ!
Извършени са ОГРОМЕН БРОЙ АНТИКОНСТИТУЦИОННИ ДЕЙСТВИЯ ОТ СТРАНА НА МНОЗИНСТВОТО В ПАРЛАМЕНТА, пряко ръководено от Мадридския.
Най-фрапиращ сред тях е ОПИТЪТ ДА БЪДЕ ИЗКЛЮЧЕН СЪДЪТ ОТ КОНТРОЛА ВЪРХУ СПАЗВАНЕТО НА ЗАКОННОСТТА И СПАЗВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА.
Последни данни за МАДРИДСКИЯ. В предаване на Дачков журналистът Иван Бедров заяви, че Мадридският е признал пред него, че е посещавал СССР и че се познава отдавна с Евгени Примаков (който е бивш шеф на КГБ).
Отново в предаване на Дачков по повод поведението на Мадридския Анастасия Мозер заяви, че той я поканил веднъж на разговор относно земеделското движение. По време на разговора единственото име от земеделските среди, което Мадридския споменал, било на лице, което Мозер определи като ШИРОКО ИЗВЕСТЕН АГЕНТ-ПРОВОКАТОР НА КОМУНИСТИТЕ. Мозер остави впечатление, че няма да каже кое е лицето, но когато Дачков я попита, тя го назова: инженер Тончо Тенев - най-изявеният според нея в емигрантското земеделското движение агент на комунистите. Мозер определи Симеон като човек, който никога нищо добро не е направил за България преди да дойде тук.
Нещо повече, добави тя – "Симеон правеше изказвания, че предишният строй е бил прогресивен." Едно от тези изказвания на Симеон било, че чрез ТКЗС земята се била окрупнявала. Мозер заяви, че има запис на интервюто, в което Симеон заявява това.
Към днешния ден  Мадридския е в процес на разпад, засилен и от атаките на някои основни медии срещу него заради начина, по който реституира имотите си.

Hatshepsut



Интервюто е взето от Кеворк Кеворкян в предаването Всяка неделя, 1990г.

В интервюто заявява, че нямал имуществени претенции спрямо България! :devil:

Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.

Взеха брадвата на царя

Поголовно са изсечени вековни дървета в горите на Боровец


Експерти взеха брадвата на Симеон Сакскобургготски. Проверка на държавното лесничейството в Боровец е установила преди седмица, че в 16 541-те декара гори на бившия цар не е останало нищо дори за санитарна сеч, научи"Стандарт". Така горските специалисти са охладили всякакви мераци на бившия премиер да продължи да добива дървен материал.

Според горските Симеон водел дебат дали може да започне санитарна сеч отпреди месец. Въпросът стигнал до земеделския министър Мирослав Найденов, който назначил проверка дали сечта е целесъобразна.

След като разбрал, че е отрязан да сече, бившият премиер заплашил, че ще съди държавата в Страсбург за горите. Намерението му съвпадна по време и с решението на Пловдивския окръжен съд да откаже връщането на двореца "Кричим" на бившия цар.

Симеон приключи със законната сеч в горите на Рила през октомври 2009 г., когато проверка на Държавната агенция по горите установи фрапиращи нарушения в два парцела, които са част от царските гори в Рила.

В единия проверката установи, че са изсечени 23% повече от предвиденото в лесоустройствения план. В другия са били изсечени 67% над планираното. Дърварите от частното стопанство "Кардам" на Симеон рязали наред - правили масова сеч на немаркирани многогодишни ели и смърчове, оставяли непочистени сечищата и унищожавали горски подраст. Не са пощадени 120-годишни борове и 40-годишни смърчове. Неправилно са били давани разрешителни за сеч и извозване на дървесина. Те били издавани по лесоустройствения план от 2007 г. на Държавното лесничейство - Боровец вместо по одобрения през 2005 г. план на "Царска Бистрица".

Заради нарушенията със заповед на държавното лесничейство в Боровец на Симеон Сакскобургготски е забранено да добива дървесина. През декември 2009 г. депутатите гласуваха безсрочен мораториум върху правото на използване и разпореждане с горите.

Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.

ВМРО: Алчността на царя е възмутителна
 
ВМРО е възмутена от намерението на бишия премиер  на Република България да съди страната ни заради собствените си интереси.

Симеон Сакскобургготски бил стигнал до това решение поради угрозата да загуби имотите си у нас. Подобна стъпка би била проява на историческа наглост от страна на Сакскобургготски. Ние от ВМРО препоръчваме на бившия цар по-скоро да върне доброволно имотите, на които стана притежател. Само така той има шанс да разсее обяснимото съмнение, че връщането и дейността му в България се дължи най-вече на въпросните имоти.

Интересното е всъщност дали и ние като представители на българския народ не можем да съдим Негово величество за начина, по който по време на неговото управление беше разпродадена собственост, създадена от същия този народ. Ако бившият цар съди нас за ,,своята" собственост, дали ние не сме в правото си да го съдим за нашата собствеността?

Симеон Сакскобургготски се подигра с чувствата на мнозина българи. Мнозина, които вярваха в обаянието на една традицията, чийто продължител виждаха в негово лице. Сега бившият цар следва да докаже, че може да реабилитира повехналия си образ.

20.07.2010
 http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=683:2010-07-20-09-54-21&catid=5:news&Itemid=24

Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.

 Бившият премиер и сестра му княгиня Мария Луиза са завели иск за 1500 дка земеделска земя извън оградата на двореца Врана.
Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза претендират за право на собственост върху тях. Царското стопанство на дворец Врана си е докарвало приходи от около 500 – 600 хиляди лева на година. Това разказа един от свидетелите по делото за царския имот Тодор Коларов, цитиран от БГНЕС. На третото поред съдебно заседание днес бяха разпитани по трима свидетели от страна на царското семейство и на държавата.

Коларов е работил като специалист по парка там около 33 години от 1961 до 1994 г. Бил е назначен от МВР. За това време е разговарял с хора от околността и те са му разказвали, че земите са на царското семейство. Самото стопанство, заедно с двореца и парка, се е простирал на 2 500 декара, разказа Коларов.  След национализацията от 1947 г. земята е станала стопанство на УБО (Управлението за безопасност и охрана).  Коларов припомни, че през 1990 г. бившето УБО предава на столична голяма община парка - около 1200 декара. Другата част е стопанска, която според свидетеля, в момента се стопанисва от земеделското министерство.
Именно в стопанската част има земеделски земи – ферми и оранжерии за цветя. От тях са били и приходите на царското семейство.

Мария Луиза и Симеон Сакскобургготски са пропуснали всички срокове, за да заявят претенциите си на собственици върху земеделските земи. Наследниците на бившите царе сега са подготвили за пред съда 144 документа, с които да докажат собствеността върху земите си.
Документите са от 1900 – 1904 г., но в тях няма посочени местности на имотите, които са купувани или са придобити от Фердинанд. От това следва, че царската фамилия не може да докаже, че тези земи са същите, които са описани в крепостните актове. Делото продължава на 26 април.
 
Освен това дело, царското семейство обжалва отказа на първоинстанционния окръжен съд да му върне чифлика Кричим. От друга страна, държавата в лицето на Министерството на земеделието заведе дело срещу реституцията на горите в Рила от Симеон Сакскобургготски, а Министерството на регионалното развитите нае адвокатски кантори да проучат възможностите за обратно вземане от държавата на реституираните царски имоти.

http://dnes.dir.bg/

Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.

Отявлено туркофилска публикация на "царя"


Симеон Сакскобургготски

Отново отделни политици и среди говорят за български референдум ,,за" или ,,против" влизането на Турция в ЕС. Защо ли?

Всеки, който вярва, че последователността и разумът в политиката са не просто важни, а са неотменим дълг на политиците и правителствата, може да помисли върху следните няколко факта и върху въпросите, които те поставят.

Турция е приета за член НАТО през 1952 г., след като застана категорично на страната на Запада и подкрепи със свои войски Обединените нации в Корейския конфликт. С армия втора по големина след Съединените щати, Турция пое ангажимента заедно с всичките рискове да бъде крепостна стена срещу евентуална съветска инвазия в Европа през черноморския и средиземноморския региони. Турция и Норвегия бяха единствените страни в НАТО, имащи граница със Съветския съюз. През всичките тези повече от 50 години никой не поставяше под съмнение принадлежността на Турция към Евроатлантическото пространство, нито ролята й за общата сигурност на Европа.

От наша гледна точка има още един твърде важен исторически детайл – Турция искрено и активно подкрепи България в желанието ни да се присъединим към НАТО, което успешно постигнахме на 29 март 2004 г. по времето на най-критичната заключителна част от преговорите ни за присъединяване към Европейския съюз.

Решението за започване на преговори с Турция и Хърватия беше взето през 2005 г. Предстоят дълги преговори и доказване на изпълняване на все по-високи критерии и стандарти – процес, през който нелеко премина и България. Решението за приемане на Турция в ЕС е все още твърде отдалечено във времето и не е в дневния ред нито на нашето, нито на правителствата на европейските ни партньори.

Европейският съюз е общност, за която икономическата свобода, стабилност и просперитет, редом с културното многообразие, са основни ценности. В състояние ли е някой да аргументира смислено защо едни държави на територията на Европа да имат правото, а други – не, да желаят да станат част от тази общност, ако отговарят на критериите и приемат демокрацията като фундаментална процедура?

Днес е политически модно сред радикалистите в Европа да създават противопоставяне именно на основата на културното многообразие. Но модата е по същината си мимолетна и обикновено е белег на отделна група хора, които търсят да се отличат от останалите. За нас, българите, такова противопоставяне е още по-неестествено – защото става дума за най-голямата ни съседна страна, с която отношенията ни се развиват възходящо. Още повече, че географски страната ни e на пътя на Турция към Европа и за пръв път в най-новата ни история се открива възможност да допринесем за по-успешното бъдеще на Стария континент. Нека си припомним и една наша стара българска житейска мъдрост: не можеш да си добре, ако съседът ти е зле.

Hatshepsut

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – ТАЙНИТЕ НА ПРОГОНЕНИЯ БЕДЕН ЦАР


Първа част.

,,Единствената ми цел в живота е богата жена" – Симеон ІІ.

1965 година. Съветско военно разузнаване – ГРУ.

На бюрото на висш офицер има дебела папка със сигнатура ,,Строго секретно" и кодово наименование ,,Барон".

Това е разработката на Симеон ІІ Сакскобургготски. Пълна е с оперативни материали, придобити от руската резидентура в Париж с помощта и на българското разузнаване.

1965 година. Българско посолство в Париж.

Посланикът Костадин Атанасов е събрал цялата резидентура. Обсъжда се важна информация – бившият Цар Симеон ІІ е в Париж и ще остане дълго време.
Основна задача на българското разузнаване по това време е ,,вражеската емиграция". В Париж тя е най-компактна и най-активна, в сравнение с емиграциите в другите страни. Българското разузнаване хвърля много сили и средства да следи емиграцията, да вербува агенти или да извежда и внедрява сред емиграцията"изменници" от България, с цел да я разлага и неутрализира.

В Париж, земеделците начело с Ценко Барев са най-организираните и на резидентурата е поставена задача да работи активно срещу тях.

Центърът (София) нарежда да започне активното изучаване на Симеон ІІ, като специално да следят отношенията му с Ценко Барев.

Нарежда се също, да уведомят ,,съветските другари" и да потърсят помощ от тях при изучаването на бившия цар.

По това време Симеон ІІ работи като екскурзовод на марокански и испански фирми, посреща туристите на летището. Много често, сред нощ, той ги развежда по хотелите, а после ги води и по нощните заведения.

Симеон е млад мъж, с приятни обноски и с нищо не показва, че във вените му тече ,,синя кръв". Като всеки млад и хубав мъж, слабостта му са жените, но го влече и хазарта. Обича залаганията, обикновено с чужди пари.

Агентурата донася, че младият Симеон има дългове – взел е пари назаем и от македонския войвода Ванче Михайлов, а няма пари и не може да ги върне. Ванче го заплашвал, че ще прати хора и насила ще си вземе парите.

Резидентурата съобщва в Центъра, че буйният Ванче може и да убие Симеон.

От там нареждат да вземат всички мерки за опазването му. Потърсена е помощ и от съветската резидентура. Да се пази Симеон – това е нареждането.

Центърът информира резидентурата, че е открила оперативна разработка на бившия цар Симеон под кодовото име ,,Крупие", която по-късно прераства в разработка ,,Двор".

Това разказва полковник Александър Кюлев –  разузнавач в парижката резидентура. Той е баща на убития в София мафиотски банкер Емил Кюлев.

Александър Кюлев споделя това пред висш офицер от съветското военно разузнаване, който се казва Христо Вълчев и е от български произход. За бившия цар Вълчев казва:

,,За Симеон Втори се интересуваха непрекъснато българските тайни служби – ДС  и  шефовете й както тук в Париж, така и в България. Голям интерес проявяваха и от Комитета за държавна сигурност на СССР – КГБ".

Симеон Втори – Сакскобургготски дълго време е наблюдаван и изучаван от службите на ДС и на КГБ .

Заключението на българската резидентура в Париж е, че той не е подходящ за използването му като агент. Не притежава необходимите лични качества – няма подходяща професия или завършено висше образование, има саамо кратко военно обучение в частен колеж в САЩ и аристократични обноски.

Мнението на българското разузнаване не се споделя от КГБ. Те  следят внимателно неговото развитие и Симеон вероятно вече е кандидат агент в специалната категория – ,,агенти за влияние".

Безпаричен Цар – престолонаследник, кандидат за агент и то за"влияние" –  това рядко се случва и КГБ няма да изпусне тази възможност. Те знаят, че титлата му отваря всички врати и му дава достъп до висшите среди, където други агенти не могат да припарят.

Младият и неопитен Симеон ІІ не предполага, че в Париж е обект на такова специално внимание, обграден от агентите на ДС и КГБ.

Българското разузнаване ще продължи да пълни с ,,оперативни материали" разработката ,,Крупие", без да знае дали някога те ще влязат в употреба. Но архивът на ДС е ценен, винаги е под ръка и винаги идва времето, той да бъде използван, както и става.

КГБ, със своя дългогодишен опит и големи възможности отдавна са хвърлили въдицата и Симеон се е хванал на нея. После както винаги, ще продължат внимателно да го обработват и готвят негласно, даже и без самият той да разбира, ще му помагат, най-вече с подходяща работа или с пари и ще чакат да дойде времето да го използват.

И времето за неговото използване действително идва.

След 1964 г. българският посланик във Франция Костадин Атанасов се завръща в България и става началник на българското разузнаване с чин генерал и доста години заема този важен пост, след което става заместник на всеизвестния генерал Мирчо Спасов, който тогава е в ЦК на БКП и отговаря за ,,Задграничните кадри".

Койчо Белчев е богат български емигрант с няколко висши образования.

Най-дълго е живял в САЩ, където е развил успешен бизнес като собственик на втората по големина в Америка финансово-брокерска къща "Хейдън Стоун".

Белчев води аристократичен начин на живот и обича да урежда пищни тържества в скъпи хотели в чест на негови приятели.

Тържества е давал в чест на Симеон ІІ, за президента на Мексико Мигел Алеман, на външния министър на Финландия Ахти Кариялайнен, който по-късно става и м-р председател, както и на други високопоставени личности от световната аристокрация . Г-н Белчев споделя:

,,През 1981 г. за Св. Валентин наех луксозен хотел в Швейцарските Алпи. Празникът беше в чест на моя приятел Кариялайнен, който дойде с дъщеря си и зет си. Оказа се, че дъщеря му Кукка Мария е женена за българина Атанас Тилев. На празника беше и Симеон с Маргарита. Бях останал с впечатление, че аз съм запознал Симеон с Атанас Тилев, но после видях, че те през цялото време си говорят в едно кюше. И си викам, откъде накъде Атанас Тилев – човекът на КГБ и ДС да си говори така потайно със Царя?"

На снимката Симеон, Тилев и руският престолонаследник, на един от приемите на Белчев.

През 1981 г. немският в-к ,,Велт ам Зонтаг" пише за Атанас Тилев, че е ,,живият микрофон на КГБ".)

,,Минаха години и в началото на прехода аз бях в България".

,,Разбирам, че Атанас Тилев е подарил на Царя 5 или 10 % от акциите на застрахователно дружество "Витоша", което притежава. И кой е директор на ,,Витоша"- ген.Бриго Аспарухов. От синдичката на Банка Земеделски кредит разбирам, че Тилев е откраднал 50 млн. долара и го заплашва отмъщение – разстрел или съд и затвор. Ген.Бриго Аспарухов го спасява, като го извежда нелегално от България. А след това унищожава и агентурното му дело – (агент "Румянцев"), в което сигурно е имало и материали за Симеон. Значи Симеон – и той като Тилев е замесен с КГБ и ДС.... няма никакво съмнение".

" Това е мнението на г-н Белчев.

Досието на Атанас Тилев, като секретен сътрудник на разузнаването в Държавна сигурност под псевдоним "Румянцев" е унищожено през 1993 г. Това става по заповед на Бриго Аспарухов, който по онова време директор на Националната разузнавателна служба.

През 2001 г. Аспарухов е обвинен по чл. 387, ал. З от НК за умишленото унищожаване на 5 тома по 300 страници агентурно досие на Тилев. Това е тежко престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 8 години.

През 2001 г. Софийската военноокръжна прокуратура внася обвинителен акт в Софийския военен съд с обвиняем Бриго Христофоров Аспарухов и е образувано наказателно дело от общ характер №196/2001 г.

Тъй като подсъдимият Аспарухов е избран на 17 юни 2001 г. за народен представител, съдът прекратява производството.

В обвинителния акт пише, че с унищожаването на досието на Тилев Аспарухов е целял "да набави за себе си имотна облага". Преднамерено наивно обвинение за заблуда на обществото.

Става дума за следното: "за периода от 25 юни 1997 г. до м. март 2001 г. обвиняемият о.з. ген. Бриго Аспарухов от участието си в управителните органи на търговските дружества "Дару кар" ООД, застрахователно и презастрахователно дружество "Витоша" АД, "Лазурит-94" ООД и "Дару финанс" ЕООД е получил общо 1783,02 деноминирани лева, а дъщеря му Светла Бригова Аспарухова от назначаването є по трудов договор в "Лазурит-94" ООД през м. август 1998 г. до м. март 2001 г.  13 010 деноминирани лева".

От унищожаването на 5-те тома от делото на банкера "са произлезли тежки последици за Националната Разузнавателна Служба, изразяващи се в намаляване на архивния фонд на службата от документи с поверителен характер и се е уронил престижът на държавната институция", пише още в обвинителния акт.

Аспарухов е превишил властта си и е нарушил Постановление №61 на МС от 1991 г. за опазване на явната и поверителната документация в България, без да са изтекли задължителните срокове за съхранението му. Досието е трябвало да бъде пазено, докато Тилев навърши 75 години.

От тези мъгляви обвинения явно проличава намесата от най-висока инстанция и не без участието на всемогъщия КГБ. И всичко около Бриго Аспарухов се разминава, за разлика от предишния началник на ПГУ – ДС ген. Владимир Тодоров, който за унищожаване делото на дисидента Георги Марков, беше осъден и лежа в затвора.

Атанас Тилев, който в мътния преход на България развиваше  успешен, но съмнителен бизнес, създавайки множество фирми като ,,Дару Кар" и Банка Земеделски Кредит, Застрахователна компания ,,Витоша" и др. изпадна в положение да бъде преследван от съда и трябваше с помощта на ген. Бриго Аспарухов бързо и нелегално да избяга. Напусна България и се укри във Виена, за да избегне  българското правосъдие.

Благодарността към Бриго Аспарухов затова, че спаси двама агенти на българските и руски секретни служби – Атанас Тилев и Симеон Сакскобургготски беше голяма.

Освен парите от Тилев, той стана и народен представител, за да получи имунитет, а после и кандидат на БСП в изборите за кмет на София.

А Симеон, когато стана премиер искаше да направи Бриго Аспарухов съветник по въпросите на разузнаването и сигурността, но от НАТО бързо реагираха, предупредиха Симеон, че приемането на България в НАТО ще е под въпрос и той беше длъжен да оттегли кандидатерата на Аспарухов.


Втора част



Симеон Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937 г. в гр.София. В периода 1943 – 1946 г. е цар на българите с името Симеон ІІ. Поради това, че е малолетен, от негово име управлява Регентски съвет.

След проведен референдум, който отхвърля монархията в България, комунистическото правителство на 16.9.1946 г. изселва от страната цялото царско семейство – вдовицата царица Йоана, Симеон ІІ и сестра му Мария Луиза. Те заминават за Египет, където живее в изгнание бащата на царицата – италиянският крал Виктор Емануил ІІІ.  В Александрия Симеон се записва да учи в британски колеж. През 1951 г.семейството се установява в Испания. В Мадрид Симеон учи за кратко във френски лицей, следва право няколко семестъра, за кратко учи и политика. Майката на Симеон – царица Йоана наема български частен учител, политическият емигрант Стефан Попов да преподава на Симеон. Но ентусиазираният преподавател бързо се разочарова от престолонаследника и от самата Царица майка Йоана и пише следното писмо:

Писмо на политическия емигрант Стефан Попов – философ и писател, до Царицата – майка Йоанна.

"Докато аз считах, че трябва да се стремя да създам в него (Симеон) съзнанието за трайни и дълбоки ценности в живота, да всадя у НЕГО сериозно отношение към хората и нещата и да му вдъхна чувството на абсолютна отговорност пред събития и бъдещи задължения, скоро трябваше да се убедя, че Вашите намерения са да се продължи по утъпкания път. Н.В. Симеон да бъде насочван към преходни и повърхностни ценности или даже само към забавления. В него да бъдат развивани наклонности към подигравка с хората и въобще вземане на живота от несериозната му страна. И че всичките илюзии, които му се създават за бъдещите му задължения като владетел, се състоят само в привилегиите и облагите, които това му качество носи.... Фактите са на лице – бъдещият цар на една страна, в която хиляди изнемогват в непоносима трагедия, минава в чужбина дните си в кино, кориди, танцови забави, приеми и пр. Готов съм да понеса – казвайки истината, която Вие уж много обичате, съдбата на омразния Вам човек, както и презрението, което Вие изглежда, храните поначало към всеки БЪЛГАРИН".

В писмото на философа и писателя Попов, съгласил се да стане учител на разглезения Симеон, има много достойнство, но също така горчилка, разочарование и обида. С какво право разглезеният Симеон, с майка италианка, която презира българите и баща германец, остовил немското дълбоко у сина си, ще претендира да е български цар?

И както пише в писмото, вместо Симеон да се занимава със сериозни неща, царицата – майка го учи, че бъдещите му задължения като владетел се състоят само в привилегии и облаги.

Симеон от жажда за развлечения и мързел, остава необразован, без висше образование, с незавършено частно военно училище в Америка и все увлечен по хазарта и лекия начин на живот.

Но Симеон Сакскобургготски е глезеник на съдбата. В сложните игри на големите държави, България е ,,пионка" на политическата шахматна дъска и в тази игра, съдбата отрежда място и на Симеон. При разпадащата се социалистическа система, бившият Цар трябва да влезе в ролята на ,,спасител" на българската нация.

В началото на 60-те години модните таблоидиге на Стария континент отблизо следят любовните подвизи на Симеон Втори – младият и харесван български Монарх в изгнание.

Преди да започне връзката си с  младата мадридска аристократка Маргарита Гомес-Асебо , Симеон е бил сгоден за принцеса Ана Френска, която по-късно се омъжва за инфанта дон Карлос Бурбонски. Причина за раздялата им със Симеон станала католическата вяра на принцесата, но и безпаричието и начина му на живот.

Говори се за негови авантюри – с югославска коронована особа и с една от принцесите на шведския кралски двор.

В сп. ,,Ел" от 1958 г. пише, че е имал задявка с Дезире – една от четирите дъщери на шведското кралско семейство.

Престолонаследникът Симеон бил чест гост там – за лов, игра на карти или гледане на филми. Впечатлявал дамите като изкусен танцьор на валс но също така и на по-екзотични танци като мамбо, ча-ча и рок.

На 21 януари 1962 г. Симеон Сакскобургготски се жени за Маргарита Гомес – богата испанска наследница от аристократичен род. Роднините на Симеон са били срещу този брак, защото Маргарита нямала царско потекло. Родствениците на Маргарита също не одобряват брака, защото предполагали, че Симеон се жени заради парите й. Но двете страни намират компромисно решение и бракът се състоял.

Ревностна католичка възпитана от монахини, Маргарита трудно приела православната вяра на мъжа си. Тя била принудена ,,да изтърпи и униженията от приказки, че е избрана от Симеон заради парите й, че той много обича хазарта и казината, че бил женкар и че се бил съюзил с руски мафиоти".

Но достойното представяне на Маргарита Гомес в обществото се оказало голямо предимство за Симеон ІІ и повлияло положително, както на неговото поведение, така и на кариерата му.

За периода след 1965 г. до 1996 г. за бившия цар има много малко и противоречиви данни. Вероятно се е занимавал с бизнес в САЩ, Франция и Испания. Бил е представител в испанския филиал на френската групировка "Томсън" за отбранителна и електронна промишленост. Работил също като консултант за фирми в сферата на хотелиерството, електрониката и доставка на хранителни продукти.

На 16 юни 1955 г. по повод навършване на пълнолетие, Симеон ІІ прочита Прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да бъде цар на всички българи, да бъде верен на Търновската конституция и на принципите на свободна България.

В Прокламацията той демонстрира амбицията си за завръщане, но не като обикновен гражданин, а облечен във ,,царска власт" която счита, че му се полага.

Първото му посещение в България е през 1996 г., когато иска да му бъде издаден български паспорт и ЕГН.

Тогавашният премиер Жан Виденов отказва да се срещне с него, но не малко българи приветстват посещението му.

През 1999 г. с кораб по Дунав, пак с проучвателна цел Симеон идва в България. Предлогът е участие на международна религиозно-екологична конференция. Не е ясно с какъв паспорт е пътувал. Според синовете му, имал испански паспорт но не като на испански гражданин.

До окончателното му завръщане през 2001 г. Симеон проявява голяма активност и се старае да осъществява всевъзможни контакти с представители на българската общественост, най-вече с определени политически дейци. Интересът от българска страна за установяване на контакт и поддържане на връзки със Симеон също расте.

По информация на ,,Дарик" радио, през 70-те години на миналия век, Симеон два пъти е бил в СССР. Има и други данни, според които той бил в добри отношения с руски представители, вероятно и с такива от КГБ.

В интервю за в-к ,,Дневник" от април 2003 г. Димитър Иванов – бивш началник на отдел в VІ управление ДС твърди, че през 1989 г. той посетил ,,тайно" Симеон Сакскобургготски в Мадрид. Целта на срещата била да разбере дали Симеон възнамерява да се завърне в България, като какъв и има ли намерение да участва в политическия живот.

Според о.з. полковник Иванов, Симеон ІІ показал, че има намерение да се завърне в България. За такова желанието вече говорят и много други факти.

Интерес към Симеон има и от страна на не малко български политици. Един от първите, който посещават Симеон е Ахмед Доган. Неговата среща била негласно договорена.  Обиграният и хитър Доган, прави това посещение формално като политик, но всъщност, той е изпратен като агент от Държавна сигурност. Обучен добре, той знае как се изучава"обект" и се прави професионален анализ.

Доган е знаел, че Симеон отдавна е бил изучаван от ДС и че за тази цел, като него са били използвани десетки агенти. За ДС Симеон ІІ е като прочетена книга – знаят се любовните му похождания, хазартните му увлечения, годежа, брака му по сметка, руските му контакти и много други подробности. Историята на Царския живот е в папката ,,Крупие" при ПГУ-ДС.

Службите вече са убедени в голямото желание на Симеон да се върне в България, но също така разбират, че той иска да се завърне на ,,бял кон" като Цар.

ДС генералите от кръга ,,Монтерей" начело с обиграния о.з. ген. Любен Гоцев оценяват това като възможност, която може да се използва. Защото ситуацията в България е сложна и дори взривоопасна и явно моментът за използването на Симеон наближава.                                                               Това мнение се споделяло и от съветските съветници – чекисти в България.

Причините, които налагат да се действа за завръщането на Симеон в България са много, но най-важната е, че правителството на Жан Виденов е провалено. Докарало е България до ръба на граждански бунт и вероятно ще има съдбата на двете предишни правителства на БСП начело с Андрей Луканов – да бъде смъкнато насила от народа.

Катастрофално спадналият авторитет на БСП и разочарованието на голяма част от партийните членове,  отчуждеността на традиционните привърженици на партията и на обикновените хора – всичко това говорило, че партията ще загуби окончателно и за дълго властта, ако не се вземат мерки. Трябвало да се прибегне до спасителния план за ,,реанимация" на партията, защото БСП е тази, която крепи"статуквото" – властта на червените олигарси. Такава била оценката на генералския кръг ,,Монтерей". И преценяват, че спешно трябва да се използва ,,политическият коз" Симеон ІІ като ,,спасителен пояс".

Идването на Симеон трябвало да стане сега, за което благоприятствал провалът на управление на СДС  и  Иван Костов. Последвалото голямо разочарование сред сините привърженици и симпатизанти  на СДС и въобще на народа, генералите преценяват, че сега е момента да се даде една нова насока на народните очаквания – довеждането на,,Царят спасител".

Планът на ,,генералите" е подкрепен от Москва. Връщането на Симеон напълно отговаря и на интересите на КГБ, и те активно се включват да съдействат.

След посещенията на прикрити и явни разузнавачи и агенти, като Димитър Иванов, Ахмед Доган и много други, в ход вече е тежката артилерия – о.з. генерал Любен Гоцев. Той е с голям оперативен, политически и дипломатически опит и чрез разработките на Симеон ІІ от ДС,  о.з.генералът го познава по-добре от самия него.

Негласно, през 1996 г. Любен Гоцев посещава Симеон в Мадрид.

В интервю по БТВ през юни 2003 г. ,,глашатаят" на генералите Димитър Иванов съобщава за посещението.

След това, самият Любен Гоцев в интервю също говори за това, че е бил в Мадрид на посещение при Симеон.

Той не крие, че са разговаряли и за евентуалното бъдещо участие на Симеон в политическия живот на страната.

Друг голям играч, ,,агитатор" и активен участник в завръщането на Симеон в България е Спас Русев.

Той е приятел както на Симеон, така и на царския братовчед – италианският принц Емануел, който има световна известност като специалист по ,,корупционни схеми".

Не са много тези които знаят, че Спас Русев е един от най-ловките обитатели на ,,потайното задкулисие" на българския демократически преход, част от много и различни схеми и сценарии, които той винаги умело осребрява в собствения си джоб.

Много често към сделките му се прибавят и прилагателните ,,тъмни"или ,,мръсни".

От бивш шофьор на кандидат-члена на Политбюро на ЦК на БКП Стоян Марков, в голямата мътилка на прехода Спас Русев се издига до високата позиция на ,,сив кардинал".

Червената Леа Коен, неусетно става ,,синя" и се вмъква сред лидерите на СДС, става близка и с президента Желев. От служител в Концертна дирекция Леа Коен урежда Спас Русев да стане заместник шеф на Агенцията за чуждестранна помощ. Ловкият и хитър Спас бързо разбира, че е попаднал на златна мина. Тихомълком започва да източва чуждестранната помощ, продавайки или изнасяйки тонове храни чрез собствената си фирма ,,Артемис – 6" и да прави пари. А храните са били предназначени за гладуващите българи.

След близо 2 години активна далавера, надушват го ревизори и следователи. Но той навреме се скрива в Лондон, в таванска стаичка в посолството, осигурена му от посланик Иван Станчов, с когото е близък покрай Леа Коен. В Англия Русев е стипендиант на Банка  земеделски кредит – банката на Тилев. В Лондон той учи език и бизнес.

Жена му, явно не по-малко ,,оправна" от него, след като е била секретарка на шефа на закъсалата банка Атанас Тилев и тя сигурно успява да измъкне пари от съзнателно фалиращата и потъваща банка. В Лондон Спас Русев бързо става успял бизнесмен и милионер, защото явно е скътал от България доста парици.

Очевидно Симеон има някакъв афинитет към хората, на които обществото е прикачило особеното име ,,Сив Кардинал".

Такъв е и пребоядисаният от червен в син ръководен кадър на СДС, бивш външен министър и вицепремиер на България, авантюрист по природа и изгнаник по съдба – Стоян Ганев.

На него Симеон възлага  шефското място в политическия си кабинет, въпреки силната съпротива, включително и на повечето приближени  от неговото НДСВ, но той е непреклонен. Не са безпочвени твърденията, че за да вземе това решение, важна е била ролята на солидното парично ,,дарение" на Муун за кампанията му.

Друг един сътрудник на ДС, Кеворк Кеворкян – агент "Димитър" в предавания по БНТ които той води, става най-добрият адвокат и безплатен рекламен агент на Симеон в България, като му изгражда истински ореол.

През 1999 Симеон вече счита, че е длъжен да взима отношение по обстановката в България, да прави преценки и да дава мнения.

Ето една малка част от обърканите и неясни политически позиции на Симеон ІІ и невероятните му изводи и заключения:
Във испанският в-к ,,АБС", масовите народни митинги срещу управлението на БКП Симеон нарича ,,стачките срещу Младенов и Луканов" и се обявява против тях.

На 29.11.1990 г., пак в испанският в-к "АБС" той коментира събитията в България. Вестникът припомня , че " Симеон е бил винаги критичен към отказа на опозицията да сътрудничи с правителството." Вестникът го пита: ,,Какви последици би имало падането на правителството на Луканов" и Симеон ІІ отговаря:

"Оставките трябва да се гласуват в Парламента.... Лошото е, че се налага навикът, УЛИЦАТА да предизвиква оставките. Ако България осъмне с един министър-председател от опозицията, вече няма да могат да се говорят нелепости от рода, че е най-бавната от всички източноевропейски страни. В този смисъл едно споразумение за правителство между КОМУНИСТИТЕ и ОПОЗИЦИЯТА от СДС може би е най-доброто решение".

Ще простим на Симеон ІІ  изказа и ще го оправдаем с изгнанието му. Но не можем да оправдаем пълната му заблуда и това, че той нищо не знае какво става в "неговата" България.

Мъгла и наивността в политическите му виждания, след като смята, че е възможна коалиция между БКП и СДС говори не само за политическа обърканост, но и за пълна неграмотност. Да не говорим пък за това, дето счита, че българският народ ще търпи отново управлението на БКП.

Под заглание "Да се върне царят" в-к ,,Ел Паис" от 29.11.1990 г. пише:
,,Профсъюзните ръководители, политици и членове на сегашното правителство търсят контакти с цар Симеон в Мадрид; включително и в министерство на Външните работи в София вече се говори за ,, Негово Величество цар Симеон".

Машината, която действа за довеждането на Симеон в България работи на пълни обороти, включвайки и испанската преса с цел пропаганда.

Симеон Сакскобургготски още преди идването си е създал връзки и с български бизнесмени. Активно съдействие му е оказал ,,човекът в сянка", или "Сивият Кардинал" – Спас Русев, който след време Симеон ІІ ще провъзгласи за съветник по ,,връзки с чуждестранни инвеститори".

Спас Русев прави екипа от Лондонското"Сити" и довежда в България верните на Симеон ,,ЮПИТА", на които той възлага основните постове в управлението на страната – икономика и финансии.

В България Симеон ІІ открито демонстрира добрите си отношения с Илия Павлов, собственик на "Мултигруп" обвинена за най-голямата и най-престъпна организация в България от Държавния департамент на САЩ.

Симеон ІІ е знаел, че Илия Павлов е креатура на ДС и че, лустрото, което получава след като става мултимилионер, не може да замаскира мафиотското му минало. Но явно те имат прикрита мотивация за близост.

По време на пребиваването на Симеон ІІ у нас през 2001 година Илия Павлов поема всичките му разноски.

Илия Павлов подпомага парично пропагандната предизборна кампания на Симеон.

Атанас Тилев – собственик на фалиралата Банка за земеделски кредит, е друг един от най-добрите приятели на Симеон ІІ.

Тилев умишлено докарва банката си до фалит и открадва над 50 млн. долара, а също така, завлича и депозираните пари на много фирми и граждани. Той е собственик на застрахователното дружество ,,Витоша" и групировката ,,Дару Финанс" и още други фирми.

Симеон ІІ е получил солиден подарък – акции от застрахователното дружество на АтанасТилев, а също така хонорари и заплати от фирми, в които участва и банкера. Тилев също се хвали, че е уредил Симеон ІІ да консултира огромният финландски концерн ,,Тампела".

За Тилев има издадена заповед за арест, но той е изведен нелегално от ген. Аспарухов, вероятно през VIP-а на летище София.

Своята голяма благодарност към генерала Тилев изразява като го прави директор на застрахователното му дружество и член на управителните съвети на всичките му фирми. А на снахата на генерала – Елена Аспарухова, която има чуждестранна фирма в Брюксел превежда големи суми във валута. Това е документирано в доклад на МВР.

Симеон Сакскобургготски, сигурно се чуства задължен към ген. Бриго Аспарухов. След избирането му за премиер той предлага на Аспарухов поста ,,съветник и координатор по разузнаването". Генералът се отказва от мястото си на депутат от БСП в Парламента и приема предложението.

Брус Джаксън, председател на комисията по разширяването на НАТО лично предупреждава Симеон Сакскобургготски казвайки му, че ,,с това прибързано назначаване на ген. Аспарухов, създава на България сериозен проблем при ратификацията на страната за членство в НАТО". И Симеон е принуден да освободи генерала.

Друго странно явление, свързано със Симеон Сакскобургготски и ДС е констатация за изчезване на ,,ценен документ", което е регистрирано в началото на юни 2003 г.

В Министерство на външните работи не може да бъде открит Анекс от 1970 г. към дипломатическо споразумение между Испания и България. В анекса, според проф. Ал. Янков, който е участвал в изготвянето му е третиран статутът на Симеон ІІ, включително и въпросът с неговото двойното гражданство.

Проф. Ал. Янков е известен със своите леви убеждения и по време на интервюто отказва да потвърди, че в анекса е третиран този въпрос, защото "въпросът имал сериозен политически отглас".

С изчезването на документа, своевременно е уреден и проблемът с двойното гражданство на Симеон ІІ. Така са отстранени всички правни пречки за неговото  участието в управлението на страната.

Пропагандата по повод пристигането на Симеон е много голяма.

По ирония на съдбата, Цар Симеон Втори отива завинаги в историята. Остава само като Симеон Сакскобургготски.

Но той е доволен, защото управлението на България му е върнато.

Той постига мечтата си – да се завърне на ,,бял кон" и да получи властта.

Задкулисният план на ,,кукловодите" е изпълнен блестящо. Спасена е БСП, опасността за ,,статуквото" също е преодоляна.

Българският народ прие с отворени обятия бившия Цар и повярва, че той – Симеон е ,,спасителят на нацията", след паденията на БСП и СДС.

В голямата еуфория никой не можеше да си представи, че обещанията, които щедро раздаде Симеон дълго ще чакат.... ,,когато им дойде времето", а времето им никога не дойде!

http://razuznavane.com/?p=440

Hatshepsut

Страсбург: България да плати 1,6 млн. евро на Сакскобургготски


1 635 875 евро плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени. Това е осъдена България да плати на Симеон Сакскобургготски, съобщи Европейският съд по правата на човека в Страсбург.

Още през септември 2021 г. бившият премиер и наследник на българските царе осъди държавата. Тогава обаче ЕСПЧ даде 6 месеца на правителството и Сакскобургготски да се споразумеят за обезщетението, но до това не се стигна. Сакскобургготски даде знак, че е готов да преговоря за споразумение, но от страна на правителствата, които се изредиха междувременно, такова не е предложено.

Бившият премиер и сестра му Мария-Луиза Хробок осъдиха България заради мораториума от 2009 г., с който бе забранено да се разпореждат с имотите си и да ги експлоатират.

Съдът прие, че със забраната за всякаква търговска експлоатация на царските гори е нарушена конвенцията за правата на човека, която защитава собствеността. Нарушено е и правото на справедлив съдебен процес, тъй като мораториумът не е можело да бъде обжалван. Съдът констатира, че действията на българските власти са поставили непропорционална индивидуална тежест върху Сакскобургготски и сестра му. Предвидените мерки са извънредни, тъй като мораториумът е бил в сила дълго и не е подлежал на съдебен контрол.

"Това до момента е най-голямото обезщетение, присъдено от ЕСПЧ срещу България", коментира пред "Сега" адвокат Михаил Екимджиев, който представлява Сакскобургготски. По думите му обезщетението е можело да бъде значително по-малко, ако държавата се беше съобразила с решението на Страсбург, че мораториумът нарушава права по конвенцията. От това решение имплицитно следваше, че възможно най-бързо трябва да се прекрати мораториумът, посочи Екимджиев. той припомни, че поделото за собствеността на горите, което вече над 10 години е висящо пред Софийския окръжен съд, още през 2011 г. е наложена обезпечителна мярка "забрана за дърводобив". Т.е. държавата е обезпечила своя интерес. "Този мораториум изглежда като глупав инат и арогантно неизпълнение на решение на ЕСПЧ", посочи адвокатът.

https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/strasburg-bulgariya-da-plati-16-mln-evro-na-sakskoburggotski

Hatshepsut

Как любовта на Симеон към Родината се оказа венец от лъжи


Публичната пушилка след взрива край Самоков произведе неочаквано добра комбинация. Уплаши до смърт хората, от една страна. Щом са посегнали на живота над мега охранявания главен прокурор(срамна работа), то какво остава за тях, простосмъртните. А страхливият човек не е добър гражданин, то се знае. По-същественият резултат обаче е друг. Това е

убийственото решение на Европейския съд по правата на човека

 Става ясно, че каквото и да ви говорят,  става дума за пари. Дори когато си цар по произход. те са нужни. А повече пари още по-добре.
На 6 април 2001 г. от резиденция ,,Врана" Симеон Сакскобургготски обяви намерението си да участва в парламентарните избори. Тогава и обеща, че за 800 дни жизненият стандарт на българите ще се повиши. Това не само не се случи, но и огромни групи от населението обедня до уши. Преди това величеството вкара България в дългосрочни творчески отношения с Путин, а допълнително разби партиите. И все така пред влюбения поглед на избирателите си.

Венец на лъжите на Симеон,

 на които милиони се хванаха като наивни девойчета, се оказа любовта му към родината. Уж от любов към нея дошъл от странство, уж ще я спасява от комунистическото наследство и неравенства, а всъщност лакомият му кобургготски нос беше надушил възможностите за увеличение на капитала на царското семейство. Докато е хвърлял заровете в Мадридските казина, нашият човек с помощта на  куп политически български лекета,

скроил план как да смъкне минимум десет кожи от гърба ни

 Първо си върна дворците "Саръгьол" и "Ситняково", сетне поиска двореца в Кричим, не му се получи, после посегна и на двореца във "Врана", а най-вече меракът му се оказаха 16 500 дка гори в Рила. Искало височеството да прави пари от тях! Не е за вярване, но държавата се заинати. Каза, че те не са съвсем негови. Симеон Сакскобурготски се заинати също. Едната инстанция не се съгласи, втората също, очаква се и третата. Кобургготски поиска рекордно обезщетение и... Страсбург вчера му отсъди 1 635 875 евро! Ще получи еврата под условие. Ако третата инстанция се съгласи, че рилските борове са си негови и може да си ги експлоатира както иска, всички ще пием студена вода. Не се ли съгласи в рамките на 6 месеца съдът с алчната Симеонова претенция, българската държава ще му брои 3,2 млн. лева, нали схващате! Няма не искам, няма недей!

Как да се отнасяме към лъжците в политиката,

се пита в задачата. Най-напред, питайте ги системно както правеше Найо Тицин "ваше величество, колко ви е часът" и много ли обичат България. Ако ви се кълнат с овлажнели очи как са зарязали Лондон, Мадрид или Харвард, за да я спасят от бедите и да върви страната напред, не им вервайте! Разбира се, не във всеки родолюбец идещ от странство се крие мошеник, но все пак...

https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-kak-lyubovta-na-simeon-kam-rodinata-se-okaza-venets-ot-lazhi

Powered by EzPortal