Как се пръкна чудото "помашки езикъ"?

[Nordwave]

Девет десети от т. нар. помаци живеят у нас и са потомци на българи християни, насилствено потурчени през робството Федерация "Справедливост" организира преди време първата национална конференция у нас "Помаците и българският преход". Българите, изповядващи исляма, декларираха желанието си да бъдат признати като отделен етнос, да имат собствена телевизия, както и засилено политическо представителство в парламента. В интерес на научната истина е желателно да се хвърли светлина върху предисторията на тези искания, които повече или по-малко са обвързани и с т.нар. "помашки език".
Обявяването на онази част от българите мохамедани, останали след войните от 1913, 1919 и 1944 г. в Гърция за самостоятелен "етнос" и съчиняването на нов "книжовен език", различен от българския литературен език, има за цел да откъсне това етническо българско население от родственото му в България, а след това и да го асимилира.
Българите мохамедани, останали в пределите на Гърция, наброяват - според различни и противоречащи една на друга статистики - от 40 до 100 хил. души. Те се откриват най-вече в областта между Солун - Цариград - Смолян - Бяло море. Както пише големият виенски учен от хърватски произход Ватрослав Ягич, диалектът на всички българи от тази област стои най-близо до старобългарски език, писмената форма на който създадоха солунските братя Кирил и Методий през IX век. Що се отнася до българите мохамедани по нашите земи, всеизвестни са думите на Митхад паша, че това милионно население е от потомци на българи,
преобърнати в исляма
Преди Балканската война гръцките консули в Сяр и в Солун в рапортите си до Министерството на външните работи в Атина непрекъснато сигнализират за "компактна българска маса", която като колос се носи към морето, като с това гръцките малцинства изчезват съвършено, пък и турското население се обръща в незначителни малцинства. В някои рапорти откриваме и синонима българогласни. След Балканските войни в гръцките документи те се превръщат в "славяни" или "славяногласни", за да бъде напълно замъглено етническото им назоваване. За българите мохамедани гръцките общественици са избрали прозвищния термин "помаци", а за новосъчинения език съответно се използва прилагателното "помашки".
Девет десети от т. нар. помаци всъщност живеят в България и са потомци на българи християни, насилствено превърнати през турското владичество в мохамедани. Термините помак и помашки се смятат за обидни от това население, защото напомнят за неговата злощастна съдба. Някои свързват името помак с глагола 'помагам (на турската власт)', други - с 'помамям се (от нея)', 'помъквам се (от нея)', трети с 'пом(охамеданчвам се)' и т. н. Съвременните гръцки автори на помашка граматика и речници не са догледали, че произходът на
думата помак е български
с което косвено признават българския етнически характер на това население.
Валонският език в Белгия не престава да бъде френски, фламандският в същата страна - нидерландски. Карелският език в Русия продължава да бъде фински, а т. нар. молдавски (молдовски) не е нищо друго, освен румънски. Никой не се съмнява, че т. нар. американски е вариант на английския език.
В гръцката преса създаването на помашкия "език" се представя като частна инициатива на един грък, трима помаци учители и един патриот бизнесмен, спонсорирал изданията. Промоцията на граматиката и на речниците е станала на 10.V.1996 г. в тържествената зала на най-стария и най-величествения хотел на Атина "Великобритания" в присъствието на тогавашни видни общественици (държавници и политици). Това опровергава тезата за "частния" характер на начинанието. Повече от ясно е, че поръчката за написването е направена от официални държавни органи и по-специално от армията.
Интересно в случая е, че гръцките политици и лингвисти, които обикновено не са склонни да признават малцинствата, са се самопринудили да направят това и, прикрито макар, да посочат българското малцинство и българския език в Северна Гърция.
Впрочем, това не е първият опит да бъде създаден "нов език" в тази страна. През 1925 г., след като Обществото на нациите се обръща с декларация към Гърция да осигури известни права на малцинствата в нея, там е създаден един "Абецедар" - малко букварче на местен битолско-лерински диалект. Вторият опит за съчиняване на писмен "език" е направен през 1953 г. Той е дело на Гръцката
комунистическа партия
след гражданската война. Съставянето на егейско-македонска граматика ("Граматика на македонскиот език", 1953) е предназначено за българските деца от Беломорска Македония, разпръснати по Източна Европа след изселването им от Северна Гърция. За тях бяха създадени и други учебници на местен леринско-костурски говор. Този "език" е различен от скопския, съчиняван по това време във Вардарска Македония.
Така освен книжовнобългарската норма възникват още "егейско-македонска", "вардарско-македонска", а в наши дни вече и "помашка" норми. В съседна Сърбия са в ход опитите въз основа на говорите от Западните покрайнини да бъде сътворен "шопски" език.
Като прибавим към тези формации и банатската писмена норма в Румъния, доброволно възникнала през 18-19 век от преселническо българско население, става ясно, че български език съществува освен в книжовния си облик и чрез няколко писмено - регионални форми.
Географски тези варианти на българския език са разположени около границите на нашата страна - един в Румъния, втори в Сърбия, трети в Македония и два (или вече три) - в Гърция. Проблемът, разбира се, не е в названията, а в същността. Тези "езици" не престават да бъдат разновидности на целокупния български език, върху снагата на който са сътворени. В областта на граматиката те не могат да бъдат променени, тъй като тя е уникална и самобитна.
Парадоксален е фактът, че когато преди 40-ина години гърците обявиха самостоятелността на македоно-егейската "нация", жителите на Южен Чеч се оказаха веднага принадлежащи към нея. Сега те трябва да бъдат отнесени към помашката "нация". Така едновременно стават представители на две "нации" и на два "езика". 
Впрочем, от старата представа за нация единственият белег остава езикът
И неслучайно усилията на нашите съседи са насочени към подмяната на името на езика. 
Българите мохамедани у нас прекрасно знаят чии потомци са. Те не само че говорят български език, но са запазили обичаите си, познават роднините си християни, носят понякога общи фамилни имена с тях, а сега при връщането на земята делят общи имоти.
Големият руски медиевист акад. Дмитрий Лихачов с основание отбелязва, че България, макар и да е била под политическо и икономическо иго, никога не е попадала под духовно и културно робство, затова той я определя като "държава на духа". Столетия наред българският език е бил третият книжовен език на Европа и по-специално на нейната източна част. За този огромен регион българският език е играл същата роля, каквато е имал латинският за Западна Европа.
Да се създават още пет-шест нови "езика" върху българската езикова снага в най-ново време вече е невъзможно. Всички задгранични опити имат единствено политически смисъл и не представляват обект за изследване от страна на обективната лингвистика.

Проф. д-р Иван Кочев Материала препечатваме със съкращения от Frognews.bg.

[Nordwave]

Тази информация е от 2011г.

"И сега зафатот хабереве на помацко от Канали Екси. В понеделник сабаланто умря от грипен една женана, настанена в Серес. Женана не бола хич бална и сичконо стана от грипене..."



Така започва емисия новини на гръцка телевизия от Ксанти. Наречени новини на помацки (помашки - б.а.), предаванията разбуниха духовете в Родопите, където перфектно ги разбират, тъй като са близки до местния диалект.

"Какви новини на помацки, това си е български с няколко думи на гръцки и турски", гневят се хората.

Преди да се отвори пунктът при Златоград, няколко пъти на връх св. Костадин на граничната бразда се правиха българо-гръцки събори, на които роднини от двете страни на границата се виждаха за първи път след години откъсване. Сега обаче вместо гранична тел, хабери на помацки отново разделят близките.

"Гледаме новинине на помацки, убави са, само дето са къси, може да са по-дльги", обяснява на чист родопски диалект Кабзе Мюмюн от Ксанти. Той дори познава лично водещия Сабаедин Караходжа, който чете информационния бюлетин на телевизия Канал 6. Новините се излъчват четири пъти седмично и траят около 5 минути.

Видеоблокове на базираната в Ксанти телевизия има и в интернет. Оттам я гледат и българите в Златоградско. Информацията е разбираема за зрители и слушатели, защото т. нар. помашки език на Канал 6 си е чистият родопски диалект на българския език. На турски обаче е числителната система, а на гръцки - селата и градовете, които се споменават.

Искахме Себаедин да разкаже защо прави такива новини, но не го открихме. В сградата, в която се помещава Канал 6, отдолу има сервиз, цех и склад за горивни материали. Български гурбетчия ни насочва към задната страна на зданието, където се помещава телевизията.

В олющения коридор е пълна тишина. Пред стаите на медията на втория етаж, отделен с желязна врата, посреща грък. Не разбира и буква на "помацки". Обяснява, че Сабаедин го няма, а друг не се занимава с "помацките" новини. Неговите емисии се излъчват от няколко месеца и вече имат почитатели из селата в района на Ксанти.

"Стига само урумски (така помаците наричат гърците - б.а.), нека има и на "нашо" новини", казва Кабзе Мюмюн.

"Убави са", клатят глави и три жени, събрани на раздумка на крайпътната чешма в село Eхинос. И трите крият погледи в забрадките си, които тук са украсени по краищата с плетени на една кука дантели. Едната казва, че е туркиня, другата гъркиня, третата - помакиня. И трите обаче говорят на "помацки". Жената, която се смята за туркиня, обобщава: "Карашик сме." Повечето обаче се определят като турци.

Заради дългата забрана в Гърция през годините да се говори на езика им помаците го наричат "наш". Стигна се дотам, че езиковедката Евангелия Адамоу издава труд със заглавието "Езикът нашта - описание на изчезващ славянски говор в Гърция".

Изследването Le nashta - Description d'un parler slave de Grece en voie de disparition е под егидата на Националния център за научни изследвания във Франция, но е издадено в Мюнхен. Адамоу е нарекла с термина Nashta (свой - б.а.) диалекта, на който говорят в някои райони на Северна Гърция. Според нея той бил южнославянски диалект, който е на изчезване, но в никакъв случай не бил български.

Някъде до 1990 г. родопският диалект е бил забранен в Гърция. Тамошните помаци го говорили само вкъщи и помежду си. Сега малка част от младите го знаят.

В училище те са учили турски предимно по религиозни причини и официалния гръцки език. Така българите мюсюлмани в Гърция са двуезични или направо са изгубили българския си говор.

Днес българският говор на помаците в Гърция обхваща 30-ина селища в административната област Източна Македония и Тракия.

От двадесетина години насам гръцката държава прави опити да създаде отделна помашка идентичност поради страха от засилващото се турско влияние в Беломорска Тракия.

До 90-те г. на XX век тази общност, която живее изолирано в планинските села, е икономически и социално обособена чрез политиката на държавата. Помаците (помаки) нямаха право да купуват земя и да строят къщи. Не можели да напускат района - ограничено е свободното им придвижване до 30 км извън селищата. При това всички са задължени да се завръщат до залез-слънце.

Не са допускани във висши училища в Гърция. Така постепенно турското влияние се засилва чрез обучение в турски религиозни институции, училища и университети, както и поради възможността да придобиват имоти в Турция.

Тази тенденция се променя, когато поради политическото активизиране на турското малцинство властта се стреми да разграничи помаците от турците. Направени са усилия и да се докаже местният им "тракийски" произход. Затова има много опити да се докаже, че това не е български, а помашки език. През 1995-1996 г. са издадени гръцко-помашки речник и граматика на помашкия език с общо 6500 думи, а властите обявяват тази общност за "смес от турци, българи и гърци" или за "славяноезични гърци мюсюлмани".

Този район от Гърция е бил български. През 1912 г. нашата войска освобождава Ксанти, но след осем месеца градът е завзет от гръцката армия. В битките участва и Пейо Яворов. После според мирния договор след Междусъюзническата война Ксанти и цяла Западна Тракия са ни върнати. България инвестира в инфраструктурата, строи жп линия, свързваща Пловдив с Бяло море, училища и здравни заведения.

По Ньойския договор след Първата световна война Ксанти и цялото Беломорие са дадени на Гърция. През април 1941 г. тя капитулира пред Германия и Беломорската област отново е българска. Ксанти става неин административен център. Тук се установява и щабът на Първа българска армия. След това пак губим тази територия.

Макар и парадоксално, но част от българите, които живеят в Гърция, се асимилират от трета държава - Турция. Говорещите български мюсюлмани живеят в околиите Ксанти, Родопи и Еврос. Според последното преброяване те са около 40 000 души без тези, които работят в чужбина, и без тези 54 000 души, които са се определили като турци, но всъшност са помаци.

Помаците наричат селищата си с имена, които липсват на табелите и географските карти на Гърция. Едно от най-големите села с около 4000 жители - Ехинос, е Шахин.
Анна-Мария Тотоманова, професор по история на българския език в СУ: Цял ден си говорехме на английски, а атинският учен бил от Златоград

Споделям убеждението, че говореният в района на Ксанти диалект е български и принадлежи към групата на т.нар. рупски (централнородопски) говори. Това са едни от най-старинните и екзотични български диалекти.

В сравнение с останалите български говори рупските диалекти пазят повече остатъци от някогашното падежно словоизменение, склонен троен определителен член и имат специфична фонетика, която обаче е сходна с тази на останалите източнобългарски диалекти.

Че помашките говори в Северна Гърция са част от българския език, отдавна е известно на научната общност и няма сериозен изследовател, който да го отрича.

В средата на 90-те години след дълъг период на отричане и забрани на езика на славянското население гръцкото правителство предприе стъпки за смекчаване на езиковата политика.

Аз самата имах възможност да изнеса лекция на първото (разрешено след повече от 50-годишн опрекъсване) честване на празника на светите братя Кирил и Методий в Солун през 1998 г. В салона по време на тържествения концерт седях до един гръцки професор от Атинския университет, с когото през целия ден бях общувала на английски. В един момент на сцената се появи фолклорна група от България и запя родопска песен. Възрастният вече професор се разплака в тъмнината и на чист рупски диалект ми обясни, че това е песен, която неговите родители от Златоградско са му пели преди много години. Така разбрах какво е означавало да си българин и "славянофон" през онези години, които за щастие вече отминават.

Това, че има новини на "поматски", е част от разведряването. Но за да получи един диалект статут на книжовен език, не са достатъчни само граматика и речник, каквито се появиха преди 15 г. Необходимо е на този език да се създава книжнина и да се образоват неговите носители. Затова и появата на т.нар. помашка граматика, в която българските думи се пишат с гръцката азбука, бе посрещната много критично от българистичната общност.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=761286



Habereve VTS_01_1.mpeg

[Nordwave]

Гръцки номера по сръбски образец

Гръцка телевизия пусна новини на ,,помашки" език в Западна Тракия и с това си навлече гнева на партийки-маргинали, които използваха скандала, за да припомнят, че все още ги има. В същото време от Външно министерство, за сетен път се направиха на неразбрали и мълчаливо зачакаха да се забрави случая.

Както се казва - всяко чудо за три дни! ,,Хаберите на помацки", които бликат в ефира на южната ни съседка, обаче не попадат в тази категория. Не защото скоропостижно няма да бъдат забравени, а защото са проява на една отдавна насочена не само против ,,помаците", но и срещу България гръцка политика.
Тъй като става дума за поредния опит за налагане на формулираната през 90-те години на миналия век идея за съществуване на ,,помашка нация". Тази ,,идея" е гръцкият ,,отговор" на въпроса: ,,Каква е народностната принадлежност на славянското население в Западна Тракия, което изповядва исляма?"
Самото лансиране на ,,идеята" за обособяването на основата на местен диалект на отделна ,,помашка нация" преследва най-малко четири цели.
Първата от тяхе да бъдат откъснати окончателно от българския национален организъм българите мохамедани (т. нар. помаци), съставляващи основната част от народностния ни елемент в Беломорска Тракия.

Официално ,,помаците" са над 35 00 души (23 000 души живеят в окръг Ксанти, 11 000 души - в окръг Родопи и 2 000 души - в окръг Еврос). Според запознати обаче в Западна Тракия те са над 100 000 души.

Официално Гърция признава само ,,мюсюлманско малцинство", в което влиза и местното турско население, но тезата за ,,помашка нация", език, фолклор и т.н. дълго време се лансира сред българите-мюсюлмани в неофициален план.

За първи път тя бе обявена публично от излизащия в Гюмюрджина (Комотини) гръцки вестник ,,Дикеома", който през април 1996 г. съобщи за отпечатването на първия помашко-гръцки речник.

Втората цел на гръцката ,,идея" е да бъдат отрязани като напълно безпочвени турските претенции към ,,помашкото" население, обявяващи го за принадлежащо към 80 000-та (официално) турска етническа общност в региона.

Използвайки пасивността и безразличието на официална България след Парижката мирна конференция от 1948 г., не само Гърция, но и Турция успя да завоюва свои силни позиции сред българите мюсюлмани в Западна Тракия. Това доведе през изминалите над шестдесет години до периодично повтарящи се ,,противоборства" между Атина и Анкара за влияние в Беломорска Тракия.

Резултатът бе, че винаги, когато между двете членки на НАТО се стигаше до ескалация на напрежението по въпроса и възникваше реална опасност от избухването на въоръжен конфликт, в него се намесваха САЩ и Западна Европа. Което пък неизбежно доведе до интернационализирането на проблема - факт, който не се харесва нито на гръцката, нито на турската страна.

Третата цел на ,,идеята" за създаване на ,,нова" нация е да се поддържа едно полезно за Атина напрежение в отношенията й със София, докато окончателно се реши спорът чии са ,,помаците".

За съжаление, времето не работи за нас. Стагниращата смес от онаследен исторически нихилизъм, криворазбрани национални интереси и непознаване на същността на въпроса не позволява той открито да се постави от българска страна на дипломатическата маса за преговори.

Не по-добро е положението и с няколко хилядите българи християни, живеещи все още в региона. Забравени и загърбени дори и от българските обществени организации, които са ,,ангажирани" със Западна Тракия, те също са обект основно на гръцката асимилационна политика.

Четвъртата цел на авторите на ,,проекта" е проблемът да бъде прехвърлен от болната глава на здравата, т.е. от гръцката на българската. И това ще стане, като се подкрепят поддръжниците на идеята за ,,помашка нация" не само в Западна Тракия, но и в съседните й български райони.

Подкрепата е както индиректна - чрез пропагандиране на ,,идеята" (предаванията на гръцката телевизия се приемат и в Родопите!), така и директна - чрез финансирането им по определени канали.

В този план, едва ли е случаен фактът, че точно, когато в средата на 90-те години бяха издавани речници на ,,помашки" език, имаше ,,научни" конференции и прочие активни мероприятия на гръцките служби за сигурност, в Родопите се създаде ,,помашката партия" на Камен Буров.

През декември 2009 г. пък в Триград се появи ПОМАК - Партия ,,Обединение за мир, автентичност и култура". Като Буров, учредителите й също говорят за ,,етнически мир", ,,конвенция за националните малцинства", ,,идентичност", ,,асимилация" и прочие обичайни клишета.

Не трябва да се забравя и че идеята за ,,помашка нация" е пълно копие на разрушителните за българското национално единство идеи за ,,македонска нация" и ,,шопска нация", които са изработени и провеждани като официална политика от Белград.

Ето защо, с водената вече шест десетилетия дефанзивна и игнорираща ,,помашкия" въпрос българска външна политика повече не може да се продължава.
Със заравяне на главите в пясъка с гръцките номера по сръбски образец няма как да се справим! Автор: Евгений Еков http://vmro.bg

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Учат българи в Северна Гърция, че са помаци

Нов опит българските мюсюлмани в Северна Гърция да бъдат определяни като небългари разбуни духовете в Златоград, а оттам и в цялата страна. Причина за това станаха курсове по ,,помашки език", качени в интернет, които имат за цел да втълпят на сънародниците ни, че са отделен етнос.

Курсовете, 12 на брой, са дело на учител от Ксанти.

Поне 20 книги вече има издадени на ,,помашки" – речници, граматики, исторически пособия, които ги заблуждават за произхода на мюсюлманите в днешна Северна Гърция. Тези разговорници са пълни глупости. Така гърците искат да спрат турцизацията на това население, но и да продължат откъсването им от България, предупреди краеведът от Златоград Ефим Ушев.

,,Pomak Language Lessons" - това са курсове, направени по книгата ,,Uchem so pomatsko" на Николае Кокае, в която има 25 курса по "помашки". Корицата на книгата му е качена като илюстрация на интернет "уроците".

Разговорниците указват изговора и изписването на думите, спазвайки традиционния тип уроци при учене на езици. Думите на изговора на диктора са български, както и изписването им, но текстовете са с латински букви.

Изговорът на всички "уроци" е родопски диалект, почти напълно сходен с този в Златоградско. В уроците на турски се изговарят числата, а на гръцки - имената на селата и градовете.

ВМРО смята, че докато българската държава не обърне поглед към сънародниците ни зад граница и няма интерес да пази българското им самосъзнание, те ще бъдат застрашени от всякакви подобни провокации. Защото въпреки сигнала на хората от Златоград, едва ли ще се намери кой да защити българското. И никой няма да се сети да качи в интернет уроци по български.

http://vmro.bg/

[Hatshepsut]

Ще признаем ли и ,,помашкия език" – гърците твърдят, че е различен от българския?

Ефим Ушев

https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-shte-priznaem-li-i-pomashkiya-ezik-gartsite-tvardyat-che-e-razlichen-ot-balgarskiya

Г-н Михаил Иванов е мой приятел във ФБ, чието експертно мнение по различни въпроси приемам и уважавам. В спора на България с Македония той е твърдо против вето за старт на преговорите и в един разговор по проблема на неговата ,,стена", той написа следното: За съжаление днес българското правителство, потъпквайки принципа "Обединени Балкани в обединена Европа", провежда политика на отчуждаване между народите на България и на Северна Македония и нанася тежка рана в отношенията между тях.
Моят живот е свързан с Македония и имам чувствителност към нейната съдба. Антимакедонската пропаганда даде своите резултати и днес много от "българите" са обхванати от антимакедонски настроения.
В резултат на това мнозинството от населението у нас подкрепя дълбоко порочната политика на отричане на фактите на съществуване на самостоятелен македонски език, различен от българския, и на македонска народност, населяваща Северна Македония, различна от българската".
По различни причини, много от които съм изтъквал пред други приятели, аз смятам, че вето на България към този момент е повече от необходимо и преди един българин да говори за ,,антимакедонска пропаганда" в България, би трябвало да обърне внимание и да говори не само за

,,антибългарската пропаганда" в Македония,

 която не е спирала вече близо век, но и да обърне все пак някакво внимание и на антибългарската политика в Македония, която също не е спирала и по инерция си продължава още от Титово-Колишевско-Апостолоско време, та и до днес.
Затова, може би съвсем не в страни от проблема ,,Македония", зададох на г-н Иванов въпрос, за отговора на който го призовах да не бърза и да го обмисли добре и едва след това да ми отговори.



Досега обаче, вече може би седмица и повече, нямам отговор на въпроса си и сега го представям тук: Какво е вашето мнение за "помашкия език, който е различен от българския", прогласяван от нашите южни съседи - гърците?
Кога ще трябва да признаем и този език? Все пак - и той се конструира по подобие на македонския, има и своите гръцки учебнци и речници, съответното население там, различно от българското, и пр.?



Не бързайте да ми отговаряте, помислете добре. Защото има и още една прилика с Македония по разисквания от вас проблем - и помашкото население в Гръцко е кърмено също така около 100 години с пропаганда срещу и с омраза и преди всичко с омраза към България и всичко българско!
Нещо повече – за да бъде отдалечаването на помаците в Западна Тракия от България и българите по-здраво и сигурно, гръцката власт нарече техния майчин български език ,,помашки", а

в училищата им наложиха да учат официално турски език

 Пренебрегвайки по този начин всякакви международни конвенции за защита и съхраняване на родния майчин език на малцинствените културно-религиозни групи. В резултат на което, новите поколения на това население от доста време вече се идентифицира като ,,турско"...
Та кога и на тях ще им признаем ,,езика" и ,,нацията", на помаците до нас?

П.П. Като илюстрация давам три снимки, една от която е празник в Златоград, а останалите две – празник в нашите селца в Гръцко.
Според вас тези момичета дали се разбират в общуването си и на какъв език си говорят?

[Hatshepsut]

Книга и диск с родопски фолклор издаде
в Ксанти филологът Петрос Теохаридис

+ Макар и прокламирани единствено като ,,помашки", текстът и песните в новия сборник доказват точно обратното – исконния български език, фолклор и произход на хората в Ксантийско...

Ефим УШЕВ

Тези дни в Ксанти излезе поредната книга на гръцкия филолог и фолклорист Петрос Теохаридис, автор и на широко обсъждания в България двутомен речник с ,,помашката" лексика от района на Западна Тракия – Ксантийско и Гюмюрджинско, под заглавие ,,Помашко-гръцки речник" и ,,Помашко-гръцка граматика" (Солун, 1995).
Новата му книга сега представлява сборник с текстове на родопски песни и е издание на ,,Помашко дружество в Ксанти", във внушителния тираж от 1000 екземпляра. Тя съдържа и СD към нея, със 117 записани народни песни, правени в гръцката част на Родопите (района на Ксанти) през последните двайсетина години.
По повод публикуването на новата книга с народни песни, местният българин от с. Пулево, Ксантийско - Ридван Караходжа, се е поровил и е събрал от интернет стари файлове с достатъчно материали от цяла българска Родопа, като ги е предал ,,опаковани" в PDF-формат, за по-лесно гледане и четене.

,,Някои от песните са с много малки различия в текстовите им и изпълнителски варианти, казва Ридван, но и така ясно се вижда техния български произход – като език, мелодика и територия на разпространение".
Редом с тези свои сравнителни находки, той е публикувал и статия за книгата в своя блог, където по-подробно излага мнението си. Тук той дава наличната и в сборника на Теохаридис българска песен ,,Стани, стани, челебийче", определена от Теохаридис, както и всички останали в книгата му, като ,,помашка", известна у нас под заглавие ,,Заспало е челебийче", една основна песен в репертоара и на Радка Кушлева.

Всъщност песента е
записана от музиколога
Ангел Букурещлиев

в Смолянско от Марийка Гьоргова още през 1897 г. и съответно нотирана в негов сборник от 1934 г. –  СБНУ, кн. 39, ч. 1. Но като една от най-популярните песни от българския фолклор тя е записвана и публикувана със същото заглавие и от други наши изпълнители и съответно включвана като текст и нотиране в сборниците на Владимир Примовски (сб. ,,Ела се вие превива", С, 1952), има я и в том на Николай Кауфман (сб. ,,Народни песни от Родопския край", С, 1970). Златоградският вариант на същата песен пък е наличен и в сборника на Е. Ушев ,,Златоградска народна поезия" (С, 2002), записана от Вера Филипова в Златоград още през 1978 г. Разбира се, вземаме тази песен просто като пример, но същото може да се каже и да бъде проследено за всяка от останалите в ксантийската книга.
По информация на Ридван Караходжа, издаването на този сборник е било първоначално замислено и като провокация към България, тъй като са били предвидени за включване и текстове-измислици, ,,записани" уж от стари местни хора, предаващи като съдържание злодейства на български хайдути, нападали и тероризирали местните ,,помаци". Когато обаче потърсил посочените ,,източници" на ,,песните", станало ясно, че те са несъществуващи, защото такива хора в соченото село никога не са живяли.

,,Казах им, че тази работа няма да им мине така и ако ги публикуват, ще изляза с опровержение за съзнателна фалшификация от тяхна страна, с цел злепоставяне на България в исторически план. И сега виждам, че в издадения сборник тези фалшифки липсват", казва Ридван пред местния ,,Златоградски вестник". И селекцията включва изцяло автентични песни, изпълнени от ксантийски родопчани в нестудийна, бих казал домашна обстановка, понякога с личните им музикални инструменти. Затова
сборникът на Теохаридис
несъмнено буди интерес,
а авторът категорично заслужава адмирациите ни. Все пак, събрана и издадена в книга с диск е немалка част от ксантийския български фолклор, който, макар и известен на българската публика и фолклористика от множество наши сборници през годините, представя в DVD изпълнителското майсторство на местни тамошни изпълнители, най-често самоуки музиканти, носители на една вековечна българска певческа традиция от Ксантийската част на Родопа, която беше ,,скрита" и неизвестна за нас през годините на цяло едно столетие. Ценното е, че изпълнители на песните са обикновени хора, а не професионалисти. Някои от тях са може би вече покойници, но песните, които изпълняват, са ни известни от техните живи днешни наследници, налични и в моя сборник за ксантийския фолклор със CD, излезнал под заглавие ,,Изсуши ме, изгори ме..." (Варна, 2012). Сред които са великолепната певица Емине Буруджи от с. Демерджик (дн. Димарион), невероятния певец от с. Салища (дн. Главки) Али Ронго, оригиналният във всяко отношение Мустафа Ахметчик от с. Долап хан/Измисъ (дн. Сминти) и др.

Колкото до публикуваните текстове на песните, с всичките кусури при записването им (все пак Теохаридис е грък и много от родопските звукове и диалектен изговор са му чужди), те също са свидетелство за диалектните особености на българския език в гръцката част на планината. И най-важното – тъй като те са неизвестни за новите поколения родопчани и в Гърция, и у нас, да се надяваме, че така публикувани, те ще могат да събудят любопитството на любознателната интелигенция от двете страни на днешния ,,Еврорегион Родопи" от района на Златоград-Ксанти.
Макар и направен с цел за пореден път да прокара гръцката теза за небългарския характер на тамошното население, всъщност този нов сборник с родопски песни от Гърция отново показва тяхната българска същност и родство.
И доказва на гръцката
общественост
едно единствено нещо –
че това българоезично население, заедно с цялата му територия, е изкуствено, политически ,,пришито" навремето към гръцката държава. Някога македонския политик Любчо Георгиевски, визирайки исконния произход на македонската народна песен, изказа крилатата фраза: ,,Бугария е майката на македонската песна". След поредния родопски сборник в Ксанти, можем без колебание да кажем и тук, че наистина - България е майката на родопската народна песен и в Гръчко.
Което проличава от всяко от заглавията на песните. Ето някои от тях: ,,A bre, malke mome", ,,Tokni mi, momka, vоditsa", ,,Na sartse mo piye, milа mamo", ,,Ogan mi gori i gasne", ,,Turtsi sa zbirat, tarnovat",  ,,Glеday me, glеday, lube", ,,Goritse, sitna, zelena", ,,Sichko yot zeme izliza"... И все така, до 117! Точно затова са поздравленията ни към г-н Теохаридис. От всички тях сега избираме да публикуваме една кратка, игрива детска песничка, с многократно повтарящи се стихове, под заглавие ,,Думу, думу - дум...", изпята в с. Солища ( дн. Главки).
...
Думу, думу – дум,
думу, думу - дачка,
стара котка сас мустачка.
Звездыне са на таванон,
младыне са пад йорганон.
Думу, думу – дум,
думу, думу - дачка,
старыне са на таванон,
младыне са пад йорганон.
Думу, думу – дум,
думу, думу – дачка,
стара котка сас мустачка,
звездыне са на таванон,
младыне са пад йорганон.
Думу, думу – дам,
думу, думу – дачка,
стара котка сас мустачка...

(На снимките, освен корицата на току-що излязлата книга и страница от нея, давам и снимка на родопската певица Емине Буруджи, родом от граничното с България с. Демерджик (дн. Димарион), Ксантийско)