• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

28 September 2021, 01:54:19

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13949 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
993 Posts

Лина
780 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23,763
  • Total Topics: 1,365
  • Online Today: 109
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 26
Total: 26

avatar_Hatshepsut

Нещо любопитно...

Started by Hatshepsut, 03 October 2018, 07:20:02

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

На 23 юни 1868 американският изобретател Кристофър Шоулс и неговият партньор Карлос Идо патентоват пишещата машина. Техният модел е първият, при който скоростта на писане с машина надхвърля тази на писане на ръка. Сред нововъведенията на Шоулс е и клавиатурната подредба QWERTY, която се използва и днес при компютърните клавиатури. Името идва от първите шест клавиша, разположени на най-горния буквен ред.
Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил. През 1829 година Британецът Уилям Остин Бърт пък патентова машина, която той нарича типограф, и която в Музея на науката в Лондон е определена като първата пишеща машина.
От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини, обаче, е патентованата пишеща машина на Кристофър Шоулс.
Пет години по-късно американският оръжеен производител Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 година същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.



Пишещата машина в България

През 1967 година завод ,,Марица" в Пловдив произвежда първата българска пишеща машина и в продължение на повече от 20 години пуска на пазара десетки хиляди – повечето на кирилица, но и голям брой на латиница. Те, разбира се, са с клавиши в реда БДС и QWERTY.
Любопитно е, че днес, докато латиницата е почти еднаква на всички клавиатури, при кирилицата не е така. Руснаците имат друга подредба на кирилицата върху клавиатурата. Според наши специалисти българската е по-удобна. Те привеждат като доказателство факта, че на международни състезания по бързо писане българите винаги са превъзхождали руснаците.
Напоследък все повече хора, особено по-младите, които не познават пишещите машини, използват фонетичната кирилица, която си проби път покрай навлизането на компютрите.

През 2011 година в Индия, затваря врати последната в света фабрика за пишещи машини. По такъв начин заводът Godrej and Boyce, разположен в град Мумбай, се присъединява към предприятията, произвеждащи ,,изхвърлени зад борда устройства на цивилизацията".
Днес тази придобивка на цивилизацията вече е предмет на колекционерски страсти.

Hatshepsut

Враните помнят, че са били измамени и не забравят най-малко един месец


Враните разбират разликата между справедливо и несправедливо, според ново проучване, както и избягват тези, които действат несправедливо спрямо тях.

Изследователи установяват, че тези интелигентните птици могат да разпознаят човека, който ги е мамил, и го помнят и отбягват в продължение на най-малко един месец, съобщи издание Science.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Animal Behavior.

Изследователите научили враните да играят проста икономическа игра. По време на играта експериментаторите поставят в клетката с враните купа с нискокачествена храна, в този случай парчета стар хляб, от които птиците са можели свободно да си вземат. Тези парчета служат като един вид валута, които враните могат да разменят за нещо по-вкусно и по-ценно - парче сирене.

Такава размяна, отбелязват учените, само по себе си е трудна интелектуална задача за животните, тъй като те трябва да разберат, че ако се откажат от парчетата нискокачествена храна, които имат на тяхно разположение, ще получат по-вкусното сирене.

За да се осъществи размяната, се изисква доверие към човека. Но учените започват да мамят. Ролята на измамници извършва специална група изследователи, облечени в костюми със цвят, който се различава от костюмите на тези, които са научили враните на играта.

"Измамниците" не дават сирене в замяна, а го изяждат предизвикателно пред враната и птиците в съседните клетки, които не участват в експеримента. Враните са обидени от това поведение и се чувстват толкова измамени, че отказват размяна с хората, които ги мамят.

След това изследователите решават да проверят колко дълго ще продължи това недоверие и повтарят експеримента един месец по-късно. Враните сега могат да разменят сухари за друга храна от трима различни човека - първоначалният им треньор, "измамник" и непознат експериментатор.

Оказало се, че птиците не са забравили обидата и винаги избягват контакт с "мошеника", дори и в случаите, когато той ги е измамил само веднъж.

Интересно е, че враните, които не са участвали в първите сделки, а само са гледали как са били измамени техните събратя преди един месец, приемат размяната с "измамниците". Това означава, че враните имат спомен при директно взаимодействие, а не при косвено.

Семейство Вранови, които включват гарвани, сойки, врани, свраки и гарги, са едни от най-интелигентните в птичия свят. Враните имат сложен социален живот, в който има приятелства и съперничества. Известно е, че са способни да използват инструменти и да решават сложни проблеми, а сега изглежда, че те имат чувство за справедливост.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vranite-pomniat-che-sa-bili-izmameni-i-ne-zabraviat-naj-malko-edin-me_84887.html
Informative Informative x 1 View List

Hatshepsut

6 юли - празник на целувката


Днес, 6 юли е празник на целувката. Какво отношение има към това науката? Най-пряко - научната дисциплина, която изучава фундаменталните физиологични и психологични особенности на човешката целувка, се нарича филематология.

Филематологията е наука, посветена на изучаване какви са реакциите, които се случват в нашите тела, когато целуваме или ни целуват. Понастоящем учени от престижни университети провеждат проучвания в тази област.

Ще ви представим какви са най-новите открития на филематологията.

Химия



Едно скорошно проучване във филематологията е установило, че при контакт на устните се включват пет от дванадесетте черепни нерви.

Като хората започват да се целуват, нервните окончания в устните стават по-чувствителни. Стимулиране им изпраща сигнали до кората на главния мозък и освобождава невротрансмитери като допамин, ендорфини и фенилетиламин. Тези невротрансмитери може да предизвикат различни видове чувства.

Страстната целувка предизвиква производството на наркотика допамин. Допаминът до голяма степен отговорен за чувството на удоволствие и въодушевление. Това вещество се съдържа и в кокаина.

Допаминът предизвиква чувство на еуфория, но също и безсъние и загуба на апетит. От физическа гледна точка, една целувка може да предизвика разширение на  кръвоносните съдове, ускоряване на сърдечния ритъм и изчервяване на бузите.

Ендорфините, които са пептиди, са известни с това, че могат да облекчават болката в тялото и също може да генерират чувство на еуфория. Те също са опиати и са от групата на морфиноподобните вещества.

Фенилетиламинът е алкалоид, който може да бъде намерен в шоколад. Фенилетиламинът е известен със своите психоактивни и стимулиращи ефекти.

Ползи от целувките

Мъжката слюнка съдържа тестостерон. Когато един мъж целува жена, той прехвърля този хормон и може да възбуди полово желание у жената. Освен това, благодарение на този хормон може да определи степента на фертилност на жената и нейното здраве.

Учените казват, че при целувката може да се получи генетична информация за лицето, с което се целувате, степента на съвместимост и редица други данни.

Според други изследвания е установено, че чрез целувката може да изгорите около 2-3 калории на минута.

Други проучвания показват, че целуването помага за намаляване на стреса, по-ниски нива на холестерол и повишаване на нивото на окситоцин, известен като молекула на любовта.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Naukata-i-tceluvkata-s-obsht-praznik-Na-filematologiiata_14340.html

Hatshepsut

На 28 юли 1586 г. картофите намират своя дом в Европа


Различни видове картофи

Всъщност първите картофи са докарани на континента от испанците. Но не ги засаждат.

Това се случва в Англия, където картофите са донесени за първи път от математика и астроном (пръв картографирал Луната) Томас Хариот. Това става на 28 юли 1586 година. Съвременник и близък познат на Шекспир, Хариот, като част от експедицията на Уолтър Ралей, пътува до Северна Америка, опитва се да състави азбука и речник на индианците и да опише брега на Северна Америка. Със заповед на ръководителя на експедицията сър Ралей ученият донася картофи в Англия и ги засажда в ирландското имение на Ралей. (Съществува и друга легенда, че картофът може би е доплувал в Ирландия от претърпели корабокрушение галеони от Испанската армада).

Пътят на картофите до трапезата на европейците обаче е трънлив и неравен. Хората отчаяно се противопоставят на новата храна и дори са посочили картофите за причинител на инфекциозни заболявания. Последното, разбира се, е погрешно, но първите експериментатори често са се тровили с картофи, най-вече защото са опитвали отровните плодове, а не ядливите кореноплоди.

Обществеността на Европа свиква с ,,втория хляб" с  психологически трик.

Ето как се случва това:

Веднага след като френският агроном Антоан Огюст Пармантие разбира, че картофите имат високи вкусови и хранителни качества, започна широка кампания за популяризирането им. Успява да убеди властите, но не и обикновените французи. И тогава прилагат следната хитрост: засаждат  картофи в парковете на двореца Тюйлери и Люксембургската градина. През деня охраняват лехите с картофи, а през нощта освобождават пазачите. И селяните започват да крадат ценните грудки.

Интересна е историята и на разпространението на картофите в Русия. Там Петър I ги донася за първи път, но също не стават популярни - в Русия пшеницата е по-евтина, а хората ги наричали ,,дяволски ябълки". При Екатерина картофите са били въвеждани насилствено, а бунтовете продължават дълго. Руснаците се шегуват, че бунтовете са спрели едва когато селяните се научили рецептата за самогон от картофи.

https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_154006.html
Informative Informative x 1 View List

Hatshepsut

ЗАЩО СТЪЛБИТЕ В СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ЗАМЪЦИ СА ПО ЧАСОВНИКОВАТА СТРЕЛКА?


Почитателите на историческите произведения, средновековната архитектура и на филмите за Средновековието може би са забелязали, че много замъци от онази епоха имат сходни характеристики. От големи мостове и внушителни каменни стени до кули, сводести тавани и винтови стълби – това са истински произведения на изкуството, както и впечатляващи инженерни постижения.

Въпреки че известните средновековни винтови стълби в кулите не е задължително да са били разположени по посока на часовниковата стрелка, в повечето случаи са били строени точно така. Защо средновековните строители и инженери са изграждали винтовите стълби в замъците по този начин?

Смисълът в изграждането на винтовата стълба по посока на часовниковата стрелка е гениално прост. В европейските замъци от края на 13 век обикновено нямало отделна крепост, цитадела. Вместо това една от кулите на замъка – т. нар. ,,донжон", била много по-голяма от останалите и в нея се намирали спалните на господарите, а понякога на самия крал и семейството му.

Животът през Средновековието никога не е бил равномерен и кротък. Спокойните години много бързо се сменяли с войни – а по време на война обсадите и щурмовете на замъци били обичайно явление. За да защитят владетеля на замъка и неговото семейство, средновековните архитекти строели винтови (спирални) стълби в кулите на замъка, които били разположени строго по посока на часовниковата стрелка. Това се правело, за да се поставят в неравностойно положение атакуващите врагове, които се изкачвали по тези стълби – с цел защитниците да могат да удържат отбраната на кулата възможно най-дълго и успешно. Такава конструкция на дъговидна стълба, разположена по посока на часовниковата стрелка, силно пречи на нападателите, които трябва да се изкачат по нея и да срещнат ожесточената съпротива на защитниците.

Причината е проста: обикновено повечето хора използват за работа и активна дейност дясната си ръка. В средновековните битки основно оръжие бил мечът, за мнозина пехотинци – бойният топор или секира. Повечето бойци ги използвали, естествено, с дясната си ръка. Затова стълбата, завита по посока на движението на часовниковата стрелка била много полезна и облекчавала защитниците на замъка по две главни причини.

Първо, заставайки на такава стълба, защитниците, намирайки се над нападателите, можели да удрят с мечовете и секирите си в дъги, съвпадащи със завоите на външната стена. Също използвали вътрешната стена като частичен щит – тъй като тя защитавала лявата страна на тялото им.

От друга страна, нападателите трябвало да се разкриват повече в опита си да нанасят удар под правилния ъгъл, за да не ударят с меча си външната стена. Така, за да нападнат по-успешно средновековен замък, нападателите ще трябва да вербуват колкото се може повече левичари – едно доста съмнително начинание.

Освен завоят по посока по часовниковата стрелка, конструкцията на всяко отделно стълбище в замъка играела и допълнителна защитна роля. Стълбите били проектирани с неравни стъпала – едни по-високи, а други по-ниски. Това позволява на всеки, който е запознат със замъка, да се качва и слиза уверено по стълбите в случай на нападение. Но за нападатели, натоварени обикновено с масивна броня, неравностите по стълбата могат да представляват сериозна опасност, тъй като поради непознаването на особеностите на замъка имало риск неправилно да разпределят тежестта си и да паднат, а това давало предимство на защитниците. Конструкцията на такива стълби значително увеличава вероятността нападателите да се спънат или да загубят равновесие. Освен това, слизането по стълба винаги е по-лесно от изкачването.

Подсилването на защитните функции и отчитането на тактиката на средновековния ръкопашен бой били основните причини винтовите стълби в замъците да бъдат строени със завиване по посока на часовниковата стрелка.

https://svetovnizagadki.com/

Hatshepsut

Защо хората се страхуват от петък 13-ти?


Когато се падне в петък 13-ия ден от месеца, това се смята за "лош късмет" в много култури.

Това суеверие датира от Средновековието и е свързано с проклятието на тамплиерите.

Тамплиерите или рицарите на Христос и Храма на Соломон са орден, основан през 1119 г. от малка група рицари. Мисията му е да защитава поклонниците, които пътуват до Светата земя - Йерусалим.

През XII-XIII век орденът се занимава с лихварство и става много богат, придобива обширни поземлени имоти както в държавите, създадени от кръстоносците на територията на Палестина и Сирия, така и в Европа.

През 1307, именно на 13-ти в петък, френският монарх Филип IV решава да подобри финансовото си положение за сметка на тамплиерите и заповядва ареста на членовете на Ордена по обвинение в ерес. Рицарите са измъчвани и убити. Според легендата магистърът на ордена проклина виновните за това.



Ние още веднъж подчертаваме, че страховете, свързани с този ден, нямат научно потвърждение и не са нищо повече от суеверия.

Митът се възражда

През 1980 г. излиза американски филм на ужасите, наречен "Петък, 13-ти", за убиец маниак с хокейна маска. Филмът има повече от 10 продължения и адаптации, последната от които бе пусната през 2009 година.

Популяризатори на суеверието за петък 13 станаха и компютърните хакери, които често насрочват разпространението на вируси точно до тази дата. Например, епидемията от компютърния вирус Israeli Virus стартира на 13 май, в петък, през 1988 г.



Защо хората се страхуват от числото 13?

В християнската култура числото 13 се смята за носещо нещастие. Повечето изследователи отдават това на факта, че по време на тайната вечеря Юда сяда на масата тринадесети. Както знаете, този апостол се обесва скоро след екзекуцията на Христос. Поради тази причина през XIX век в Европа се разпространява суеверието, че ако 13 човека седнат на маса, един от тях със сигурност ще умре в рамките на една година след това. Имало е дори професия "четиринадесети гост", който е канен на трапезата, за да се избегне нещастното число.

Как се отнасят към това число в различните страни?

Във Великобритания има поверие, че в пътък 13-ти не трябва да се влиза в морето, а в Испания и Португалия този ден се счита за добър за морски разходки.

Британците се опитват да не насрочват операция за този ден и да не ходят на лекар. Французите избягват компанията от 13 души, а ако това е броят на събраните хора, слагат на масата допълнителни прибори за 14-ия гост.



Американците се отнасят внимателно към числото 13. Рядко в киносалон можете да намерите седалка с номер 13, 13-ти етаж, няма стаи с номер 13-ти в хотелите, няма кола във Формула 1 с номер 13.





Болезненият страх от числото 13 се нарича трискаидекафобия (triskaidekaphobia). Специално страхът от петък 13-ти се нарича параскаведекатриафобия (paraskavedekatriaphobia) или фригатрискаидекафобия.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Zashto-horata-se-strahuvat-ot-petak-13-ti_106316.html
Informative Informative x 1 View List

Hatshepsut

Кодекс Гигас

През първата половина на XIII в., в малък чешки манастир е написана книга, която поради огромния си размер се нарича Codex Gigas, което от латински се превежда като ,,гигантски кодекс". По-късно кодексът започва да се нарича ,,Книга на дявола", защото се вярвало, че автор на книгата е самият Сатана. И ето какво давало основания за този смел извод.

Монах и дявол

Легендата гласи, че монах отшелник от бенедиктинския манастир на чешкия град Подзалице бил извършил тежък грях. За греха му, братята решили да го зазидат жив в стената, но Херман обещал на монасите, че за една нощ може да напише книга, която ще прослави манастира.

Той спазил думата си и до изгрев завършил книгата. Ръкописът тежал 74 килограма, а за създаването му са използвани 160 животински кожи. Височината на книгата е 90 см, ширината – 49 см, а дебелината – 22 см. Според легендата Херман сключил споразумение със Сатана, който свършил цялата работа вместо него.


Ръкописът е написан с един почерк на латински език. Страниците на ръкописа са декорирани с илюстрации и орнаменти в червен, син, жълт и зелен цвят. Кодексът има едно единственото средновековно 50-сантиметрово изображение на дявола. Рисунката е разположена на страница 290 и се откроява от останалите илюстрации. Има различно оцветяване и стил, а самата страница е по-тъмна от останалите. Мистичния произход на книгата поражда основания да се смята, че е обладана от господаря на ада.


Една от страниците на книгата, покрити с мастило

Дявола е нарисуван с препаска от хермелин – символ на кралската сила, което е немислимо за Средновековието. Остава загадка защо на монаха било позволено да нарисува такава предизвикателна фигура. Осем страници веднага след портрета на дявола са покрити с мастило и учените не могат да открият значението на написания върху тях текст. В книгата има 640 страници, но само 624 са достигнали до нас, а липсващите страници са изтръгнати от книгата и унищожени през Средновековието.


Книгата е сбор от всички знания, които Бенедиктинският орден е притежавал през 13 век. В него можете да прочетете текстовете на Библията, произведенията ,,Юдейски древности", ,,Еврейската война" на Йосиф Флавий, средновековната енциклопедия ,,Етимология" на Исидор Севилски, медицински трактати, Новия завет и инструкции за покаяние. Следва портрет на дявола, описания на ритуалите за прогонване на зли духове, ,,Чешка хроника" на Козма Прага и календар с кондика на манастира в Подлажице, както и магически формули, екзорсистки заклинания и някои местни поверия.

Графологично изследване потвърждава, че текстът на книгата и всички илюстрации са дело, сътворено от ръката на един човек. За писар от Средновековието се считало за норма да пренаписва 100 реда текст на ден. Като се има предвид непрекъснатата работа по шест часа дневна светлина, на монаха биха били необходими 30 години, за да създаде кодекса.

Интересното е, че манастирът в Подлажица се е считал за беден манастир, с малко братство и писането на всяка книга, особено като кодекса, струвало много пари. От къде бедните монаси са взели пергамента, боите и мастилото? Поради финансови затруднения братята продали кодекса на манастира на Седлец. Впоследствие той няколко пъти преминавал у новите собственици и накрая се озовавал в манастира Брумов.


През шестнадесети век мистериозна книга привлича вниманието на мистиците и всички говорят за ръкописа, написан от самия Сатана. Кодексът бил разгледан от ученика на Парацелс Кристофър Шлихтинг и Светия римски император Рудолф II, който преместил книгата с ръкописите в Пражкия замък.

По време на Тридесетгодишната война шведите щурмували Прага и взели кодекса като трофей. От 1646 г. ,,Книгата на дявола" се съхранява в Шведската кралска библиотека в Стокхолм. Въпреки размера и големия брой собственици, ръкописът е запазен перфектно. Днес всички страници на мистериозната книга са дигитализирани и публикувани в публичното пространство. Други примери за връзката на човека и дявола също са оцелели в историята. Например Инквизицията обвинила френския свещеник Урбен Грандие в сключването на споразумение със Сатана в името на богатството и властта над жените.

https://svetovnizagadki.com/

Hatshepsut

Гигантска костенурка е заснета да дебне, убива и изяжда птица


Сейшелска гигантска костенурка се нахвърля на пиленце в първия документиран случай на подобен лов на птици, извършван от костенурка. Мигове след като този кадър е уловен, костенурката убива малкото и по-късно го поглъща цяло

Биологът от Кеймбридж Джъстин Герлах не може да повярва на очите си: Костенурките не ловуват. Тези нежни, дървесни тревопасни животни прекарват дните си небрежно дъвчейки зеленина, а не дебнат плячка. Докладът на колегата му трябва да е сбъркан.

Но видеото е недвусмислено. През една лятна вечер на 2020 г. женска гигантска костенурка от Сейшелски острови (Aldabrachelys gigantea) прекара няколко минути, дебнейки млада птиаца от вида Anous tenuirostris, паднала от гнездото си на остров Фрегейт в Сейшелските острови, архипелаг край Източна Африка. С решителност на пират, ходещ по дъска, костенурката принуждава пилето да отстъпва по клона, докато повече няма къде да се скрие.

Няколко бавни, преднамерени удара по-късно и отворента паст на костенурката улавя птицата, смачквайки главата й и в крайна сметка поглъща жертвата си цяла. Това е първият документиран случай на лов от костенурка, съобщават изследователите на 23 август в Current Biology



Watch a tortoise hunt a bird | Science News

На остров Фрегейт на Сейшелските острови, архипелаг край бреговете на Източна Африка, изследователите са уловили първия документиран случай на костенурка - обикновено тревопасна - на лов, убиване и изяждане на плячка. Гигантската костенурка преследва няколко минути млада птица, паднала от гнездото си, преди да я убие и изяде.

,,Това бе напълно неочаквано", разказва Герлах, биолог от Университета в Кеймбридж. Видеото е ,,невероятно и леко ужасяващо". Кадрите са заснети от съавтора на доклада Анна Зора (Anna Zora), управител на резервата на остров Фрегейт.

Много тревопасни животни условно случайно поглъщат мърша, набавяйки си протеини, казва Герлах. Съобщавани са епизодични случаи за костенурки, които изяждат малки птици, които влечугите понякога смачкват, ,,но не бе ясно дали това са умишлени действия или просто са ги настъпили", разказва биологът. Повечето жертви могат да надбягат костенурките, което прави ловът безполезен. Но тозва малко пиле се оказа лесна плячка.

Докато е твърде млада, за да лети, обяснява Герлах, птицата лесно би могла да избяга, ходейки. "Но тъй като това е птица, гнездяща на дървета, земята е опасно място".

Герлах подозира, че тази костенурка е ловувала и преди, тъй като нейните умишлени движения издават предишния опит. Той планира да проучи дали такова ловно поведение се случва редовно, но дори само този един видеоклип променя представата му за тези влечуги.

,,[Хората] не знаят, че костенурките имат много интересно поведение", разказва той. "Това показва, че има още много да се научи за тях."

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Gigantska-kostenurka-e-zasneta-da-debne-ubiva-i-iziazhda-ptitca-vide_173452.html
Informative Informative x 1 View List

Hatshepsut

Цветни кадри дават представа за последния известен тасманийски тигър


Заснет през 1933 г., филмът показва Бенджамин, последният тилацин в плен в света

Преди близо век един режисьор засне кратък черно-бял филм на последния известен тилацин, наричан също тасманийски тигър или вълк, докато животното обикаля заграждението си в зоопарка Beaumaris в Хобарт, Австралия.

Сега това отдавна загинало животно, което неговите пазачи наричат Бенджамин, ,,се върна към живота" в нова оцветена версия на видеото.


Tasmanian Tiger in Colour

В подобрените кадри, които Националният архив за филми и звуци (NFSA) на Австралия споделя в YouTube на 6 септември, Бенджамин има жълтеникава козина на ивици с тъмнокафяв цвят по гърба и кръста. Когато отваря удивително дългите си челюсти в прозявка, езикът и вътрешността на устата му са с деликатен розов нюанс.

Австралийският натуралист Дейвид Флай (David Fleay) заснема кадрите на 35-милиметровия филм през декември 1933 г. Филмът и негативът са в колекцията на NFSA, а негативът наскоро бе сканиран с резолюция 4K (хоризонтална разделителна способност най-малко 4000 пиксела) и след това оцветен под надзора на филмовия продуцент Самюел Франсоа-Щайнингър в Composite Films в Париж, се казва в изявление на представители на NFSA.

Оцветяването на кадрите с такава висока разделителна способност е предизвикателство, тъй като козината на тилацина е изключително гъста, ,,и множество косми трябваше да бъдат детайлизирани и анимирани", разказва Франсоа-Щайнингър в изявлението на NFSA.

Експерти от Composite Films се съобразяват с консервираните кожи от тилацин в музеите, за да се уверят, че новите цветове на филма са точни. Те също така четат научни описания на животните и преглеждат тилацинови илюстрации и картини. След това използват цифрови инструменти и алгоритми за изкуствен интелект, за да интегрират безпроблемно цвета във всеки кадър на негатива.

,,За постигането на този резултат бяха необходими повече от 200 часа работа", обяснява Франсоа-Щайнингер.

Макар тилацините (Thylacinus cynocephalus) са известни като тасманийски тигри или тасманийски вълци, те не са нито вълци, нито тигри. По-скоро тези изчезнали животни някога са били най-големите месоядни торбести животни в света, като възрастните са тежали до 30 килограма и са били дълги до 195 сантиметра от носа до върховете на дългите им опашки.


Кадри от последния тасманийски тигър (тилацин) в зоопарка Beaumaris в Хобарт, Австралия, от 1933 г. Филмът наскоро бе оцветен от Composite Films в Париж

Тасманийските тигри някога са обикаляли из Австралия, но преди около 2000 години са локализирани само на остров Тасмания, където приблизително 5000 тилацина са останали по времето, когато европейците са колонизирали континента в края на 18 век, разказва Националният музей на Австралия. До средата на 30-те години на миналия век наблюденията на тилацини в дивата природа са били изключително редки. След самотната смърт на Бенджамин в зоопарка в Хобарт през 1936 г. опитите за улавяне на друг тилацин са неуспешни и видът е обявен за официално изчезнал през 1986 г., съобщава Националният музей на Австралия.

Известни са само 10 филмови клипа на живи тилацини, а кадрите на Флай са най-дългите, с времетраене от около 80 секунди. Но дори една минута заснемане може да е била твърде много за тилацина на Флай - малко след като режисьорът заснема кадрите на Бенджамин, тасманийският тигър ухапа Флай по задните части според NFSA.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Tcvetni-kadri-davat-predstava-za-posledniia-izvesten-tasmanijski-tigar_174051.html
Sad Sad x 1 View List

Hatshepsut

Фердинанд фон Цепелин и прелестните небесни китове


Фердинанд фон Цепелин

Граф Фердинанд фон Цепелин
Генерал и изобретател /1838 – 1917/

Произход: Германия, благородническо семейство

Образование: военна академия в Лудвигсбург, Баден-Вюртенберг

Интереси: военно дело, техника

Кариера и постижения: бригаден генерал, през 1900 създава първия цепелин – LZ 1 и компанията ,,Германски дирижабли", развива цепелини и за военни и за граждански цели

В стара градска песен се пее за появата на дирижабъла ,,Граф Цепелин" над София през 1929 г. Тази поява трае 20 минути. Улиците са пълни с хора, учениците са освободени от занятия, кабинетът спира заседанието си, а камбаните на ,,Александър Невски" бият празнично.

Но това е втората поява на чудовището. Още през Първата Световна война тук идва отряд немски военни цепелини, а българите имат печален принос в историята им. През 1916 г. цепелин се разбива край Горна Оряховица, загиват 8 души, а пъргави нашенци разграбват богата плячка – коприненият плат, с който е обвита алуминиевата конструкция. И са горди с мародерските си ризи.

Общото название за летателни апарати, по-леки от въздуха, е аеростат. Подемната сила на аеростатите идва от разликата между плътността на въздуха и тази на газа, с който са пълни. Балоните са свободно летящи аеростати, които зависят от въздушните течения. Дирижаблите са управляеми, имат кормила и двигатели, така че могат да променят скорост, височина, и посока на полета.

Дирижаблите с твърда конструкция се наричат цепелини, по името на граф Фердинанд фон Цепелин, който ги изобретява в началото на XX век. От дуралуминий той прави рамка от напречни пръстени и надлъжни ребра, обвита в плат. Конструкцията има няколко отсека за газ. Размерите на цепелина са по-големи и той носи повече товар от другите аеростати.

Граф Фердинанд Адолф Хайнрих Август фон Цепелин е роден през 1838 г. в аристократично семейство. Като дете Фердинанд учи в къщи, на 15 е в Политехниката в Щутгарт, на 17 - в кадетско училище, а после в Тюбинген за инженерство и химия. През войната с кралство Сардиния е в пруския инженерен корпус, а през 1863 г. е военен наблюдател във Вирджиния, САЩ, където за първи път се качва на балон.

Армията на Севера използва разузнавателни балони, но един от тях е вече в запаса като цивилна атракция. От коша му, издигнат на 700 фута, Цепелин за първи път вижда Земята отвисоко.

Обратно в Европа, той участва във френско-пруската война и пак се сблъсква с чудото на полета - вижда как балони пренасят хора и поща за обсадения Париж. През 1874 г. Цепелин нахвърля в дневника си концепцията за дирижабъл с твърда конструкция и подготвя предложение за използването му за военни цели.

Междувременно, макар да става генерал, той е критичен към висшия генералитет. Така през 1890 г. е принуден да подаде оставка и изцяло се отдава на дирижабъла.

Луфтшиф Цепелин, известен като LZ-1, се появява през новия век. Корабът с форма на наденичка е дълъг 128 метра, има два мотора от 15 конски сили и се задържа във въздуха 18 минути, преди силен порив на вятъра да го свали. Полетът обаче е голямо постижение, а репортер пише:

,,Граф фон Цепелин, здрав 62-годишен мъж, бивш кавалерийски командир с мустак като на морж, блеснали очи и бяла шапка на морски капитан, заявява: ,,Аз не съм цирков ездач, който дава представление, а върша сериозна работа за моята страна".

Цепелините постепенно се усъвършенстват - LZ-4 лети цели 12 часа над Германия и Швейцария, а крал Вилхелм и кралица Шарлоте са пасажери при петия му полет. Фердинанд основава компания за производство на прелестните си въздушни китове, а директорът Алфред Колцман го убеждава цепелините да се ползват и за граждански цели – пътници, товари, поща.

Лека-полека работата се разраства. През 1914 г. например са извършени 1588 полета и са превозени 34 000 пасажери. Цепелините стигат до Бразилия и САЩ, градовете строят хангари и мачти за акостиране, има демонстрационни полети – над Арктика и около света.

Но основна все пак остава военната функция. През 1914 г. немската армия купува 19 от произведените 25 машини и ги ползва в Голямата война за разузнаване и бомбардировки.

Граф Цепелин умира през 1917 г. и не вижда най-големите триумфи и трагедии на своите въздушни деца.

През 1928 г. е създаден LZ-127, наречен ,,Граф Цепелин", дълъг 236 метра и с диаметър над 30 метра, с пет двигателя ,,Майбах", развиващ скорост до 128 км/ч. 11 пъти той пресича Атлантика и прави околосветско пътешествие.

През 1936 г. се появява LZ-129, най-големия цепелин – ,,Хинденбург", но ужасна катастрофа в Ню Йорк слага край на масовото производство и използване на тези забележителни летателни апарати.


Избухването на цепелинът Хинденбург край Ню Йорк

Много години по-късно една от най-великите рок-групи ще се нарече ,,Led Zeppelin", ще озаглави първия си албум LZ-1 и ще сложи на обложката потресаваща снимка от трагедията на ,,Хинденбург".

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31461423.html

Hatshepsut

20 September 2021, 08:24:11 #70 Last Edit: 20 September 2021, 08:26:10 by Hatshepsut
НАЙ-ОТРОВНИТЕ РАСТЕНИЯ НА ПЛАНЕТАТА

Внимавайте какво докосвате и какво ядете. Някои неща могат да ви убият, също като отровна змия. Има стотици, ако не хиляди отровни растения по света и някои от тях са доста смъртоносни.

10. Бучиниш



Да започнем с нещо, което вероятно сте чували. Широко разпространено в Древна Гърция като средство за екзекуция, най-известната жертва на бучиниша бил философа Сократ, изпитал смъртоносния ефект на токсина кониин.

Приемането на дори съвсем малка доза кониин (6-8 листа, а дори по-малко семена или корена) води до смърт. Токсинът поразява нервно-мускулната система и причинява мускулна парализа. Тя обикновено започва от краката и се изкачва нагоре докато достигне дихателните мускули. Излишно е да казваме, че тази смърт съвсем не е от най-приятните.

9. Зокум (Олеандър)



Това е едно от най-опасните растения в света, което е странно имайки предвид, колко широко разпространено е като декоративен храст. Може да е красиво, но не смейте да го опитвате – листата, цветовете и плодовете му съдържат химикали, известни като сърдечни гликозиди. Те са терапевтични в прецизни дози, но могат да спрат сърцето ви в непремерени количества.

8. Самакитка



Отровните свойства на самакитката са известни от векове. От растението се е приготвяла отрова, в която са били топени върховете на стрели, използвани за лов и война. Древните воини дори я използвали, за да отравят водата на враговете си. При хората, случайното поглъщане може да е фатално. Растението съдържа невротоксини и кардиотоксини, които причиняват парализа на сърцето и дробовете.

7. Бяла дебрянка



Бялата дебрянка е толкова потентна, че дори млякото или месото на крава, която е погълнала растението, могат да ви убият. В дебрянката се съдържа токсин наречен треметол, който у хората предизвиква треперене, повръщане и сериозни проблеми с червата.

През 19-ти век много хора са страдали от така наречената ,,млечна болест", причинявана от млякото на крави, яли бяла дебрянка. Растението е отговорно за хиляди смъртни случаи в миналото, включително и за смъртта на майката на американския президент Ейбрахам Линкълн.

6. Ангелски тромпет



Ботаниците ще ви кажат, че растенията от семейство brugmansia са получили прякора си ,,ангелски тромпет" заради големите си цветове, достигащи до 50см дължина и 35см широчина. Ние обаче смятаме, че са кръстени на ангелите с тромпети, които ще ви очакват на оня свят. Поглъщането на растението, което съдържа опасно висока концентрация скополамин и атропин, често е фатално.

5. Дифенбахия



Растенията от това семейство са изградени от клетки, съдържащи микроскопични игловидни кристали калциев оксалат, наречени рафиди.

Когато листата на дифенбахията бъдат сдъвкани, тези малки оксалатни трънчета се забиват в устата и причиняват инфекции и подуване. Понякога езикът, устата и гърлото се подуват до такава степен, че запушват дихателните пътища и водят до фатален край.

4. Манчинелово дърво



Това дърво не обича компанията. Ако го докоснете, бялото вещество, която произвежда, ще предизвика доста силна алергична реакция по кожата ви. Застанете ли под него, за да се скриете от дъжда, кожата ви ще се изприщи.

Този ефект се дължи на веществото форбол, един от множеството токсини, които се откриват в сока на манчинеловото дърво. Ако опитате от плодовете му, физостигминът в тях може да ви убие и често предизвиква гадене, повръщане, диария и гърчове. В общи линии просто стойте по-далеч от манчиниловото дърво. Едва ли е случайно, че някои го наричат ,,малката ябълка на смъртта".

3. Джимпи-джимпи



Растящо в горите на Куинсленд в Австралия и Индонезия, жилещото дърво джимпи-джимпи има най-смъртоносното ужилване в света. Ако случайно се докоснете до някоя част от него, малките власинки по него ще инжектират в кожата ви потентен токсин, който ще предизвика парещо усещане, понякога траещо месеци.

По-тежко опарване може да убие човек и има такива документирани случаи. Най-честите жертви на растението са прасета, коне, кучета и други животни.

2. Оталанга



Това дърво е от семейството на олеандъра и също е доста токсично. Семената му съдържат токсина церберин, който нарушава сърдечния ритъм и често се оказва фатален в по-големи дози.

Растението е смятано за перфектното оръжие за убийство. Да накарате някой да погълне семената му е доста лесно, тъй като вкусът им лесно се прикрива от подправки и храна. Токсинът е доста известен като причина за смърт, която често се пропуска при аутопсии.

Екип френски токсиколози са заключили, че оталангата се използва от повече хора за самоубийство и убийство от което и да е друго растение, като между 1989 и 1999г са документирани повече от 500 случая с фатален край само в индийския щат Керала.

1. Рицин



Също като олеандъра, рицинът се открива в много домове и градини по света, въпреки факта, че семената му всъщност са изключително опасни – толкова опасни, че растението е записано в Рекордите на Гинес като най-отровното в света.

Семената му съдържат изключително отровния белтък рицин, а за фаталната доза се смятат между 4 и 8 семена. При поглъщането им, в устата и гърлото се усеща парене, последвани от болки в корема и диария с кръв през първите 36 часа, а смъртта може да настъпи след 3 дни.

Интересното е, че макар само шест семена рицин да са достатъчни, за да убият цял кон, една патица може да оцелее и след 80.

https://svetovnizagadki.com/