• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

19 September 2021, 14:31:19

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13845 Posts

Шишман
5796 Posts

Panzerfaust
985 Posts

Лина
776 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23646
  • Total Topics: 1361
  • Online Today: 66
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 53
Total: 53

avatar_Hatshepsut

Любими книги

Started by Hatshepsut, 20 September 2018, 05:43:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Аз чета предимно научна фантастика, исторически романи и книги на историческа тематика.

Исторически романи:

Една от книгите, които са ми направили силно впечатление, е "Юлиан" на Гор Видал. Мога да кажа, че тази книга е еталон за исторически роман. Тя представя живота на римския император Юлиан Апостат (361 - 363 г.), един от последните велики римляни (последният велик римлянин е безспорно пълководеца Флавий Аеций, разбил хунските пълчища на Каталаунските поля през 451 г.). Книгата представя и религиозните сблъсъци по времето на император Юлиан, от една страна сблъсъка православни/ариани, а от друга - сблъсъка християни/езичници.

Други исторически романи, които са ми харесали и които отново бих прочел, са два романа на Робърт Грейвз - "Велизарий" и "Клавдий".

От българските исторически романи ще посоча романите на Фани Попова-Мутафова:

- Солунският чудотворец
- Дъщерята на Калояна
- Йоан Асен II
- Последните Асеневци

Научна фантастика:

Братя Стругацки:
- Пикник край пътя
- Охлюв по стръмното
- Милиард години до свършека на света
- Хищните вещи на века
- Трудно е да бъдеш бог
- Хотелът "При загиналия алпинист"

Станислав Лем:
- Соларис (това за мен е най-доброто в жанра на научната фантастика)  :love:
- разкази: "Лов", "Ананке", "Терминус" и т.н.

Поезия и драматургия:

Иван Вазов - "Епопея на забравените"
Петя Дубарова - всички стихотворения
Стефан Цанев - пиеси: "Последната нощ на Сократ", "Процесът против богомилите", "Другата смърт на Жана д'Арк" и др.

Чета и съвременна българска поезия, разбира се  :smile-1:

Руска класическа литература:

Романите на Фьодор Достоевски са на първо място, бих добавил и "Анна Каренина" на Лев Толстой

Научно-популярна литература:

Паоло Мафей:
- Отвъд Луната
- Чудовища по небето
- Вселената във времето

Специализирана литература:

Няма смисъл да изброявам, но книгите за историята на България и за историята на Древен Египет са ми любими  :azn:
Ще добавя и книгите, свързани с Българската етнография.

Hatshepsut

20 September 2018, 05:45:23 #1 Last Edit: 06 October 2020, 22:10:11 by Hatshepsut
Ще се спра по-конкретно на романа "Соларис" на Станислав Лем:



https://bg.wikipedia.org/

«Пристигайки на космическата станция кръжаща около планетата Соларис, психологът Крис Келвин я заварва в безредие. Подозренията му, че се е случило нещо лошо постепенно се затвърждават. Д-р Гибарян е умрял при неизяснени обстоятелства, физикът Сарториус се е заключил в лабораторията а третият член на екипажа, кибернетикът Снаут, е неадекватен. Когато в един от коридорите на станцията среща негърка в плажно облекло, самият Келвин започва да се безпокои за здравия си разум. Разговорът му със Снаут изяснява причината за смъртта на Гибарян - самоубийство. По въпроса за странните явления наблюдавани на станцията, кибернетикът е доста уклончив. Все пак, той твърди, че не става дума за халюцинация. Скоро Келвин се сблъсква лично с феноменът наречен по-късно от учените ,,творения F" (фантом) или просто ,,гост". Всичко е започнало когато Гибарян, Сарториус и Снаут са експериментирали с рентгеново облъчване на живия океан на Соларис. Гигантската органична маса, за която соларистите смятат, че е разумно същество, е отговорила изпращайки им ,,гости". Извличайки информация от подсъзнанието им, ,,Океанът" материализира най-съкровените им спомени и преживявания под формата на човешки същества. За Крис Келвин това е самоубилата се преди години негова съпруга. Първоначално потресен, психологът е раздвоен между ужасът от нечовешката имитация на жена си Харей и постепенно прокрадващата се симпатия към нея. Трудно е да се живее, когато на показ са извадени неща, които човек не би искал да признае дори пред самия себе си. Гибарян не е могъл.

Изследователите не знаят как да тълкуват действията на Соларис. Човечеството дълго и упорито е търсило контакт с друг разум. Сега той е осъществен, но последиците са се оказали непредвидими. Какво в крайна сметка означават ,,гостите"? Експеримент, който ,,Океанът" на свой ред прави с тях, самозащита, наказание, или може би подарък? Обитателите на станцията се сблъскват едновременно с проблема за съвестта си като хора и учени и невъзможността да проникнат в нещо надхвърлящо собственият им разум и въображение.»

Лина



 Мъглявината Андромеда
Иван Ефремов

Не мога да предложа на читателя стандартното послание от автора, толкова е тъжно да го прочета дори на себе си. В него той е принуден да хвали комунистическия режим, въпреки че е бил репресиран жестоко от него, но такива са били времената, иначе не би могъл да пише романи и те да бъдат издавани.
В самата книга има места, където отново се поменава социалистическото общество и подобни глупости, но те висят с такава несвързаност със сюжета, че човек ги прочита и забравя.  Ще е жалко, ако някой се лиши от възможността да прочете тази чудесна фантастика, само защото е била издавана в годините на дивия комунизъм и автора е бил насилван да го споменава от време на време.

1969 г.

"Всички империи, държави и всякакви политически организации загиват, когато изчезне моралът.

Това е единствената истинска причина за катастрофите в цялата човешка история и затова, изследвайки причините за почти всички катаклизми, може да кажем, че разрушението носи характера на саморазрушение. Некомпетентността, мързелът, нехайството на ,,момчетата" и ,,момичетата" в което и да е начинание е характерната черта на такива времена. Наричам това ,,взрив на безнравствеността" и ми се струва, че то е по-опасно и от ядрена война."

1971г.
"Единственият изход е в стриктния самоконтрол на материалните потребности, основан на разбирането за мястото на човека във вселената и на човечеството като разумен вид, абсолютният самоконтрол и безусловното превъзходство на духовните ценности пред материалните. Това е разбирането, че разумните същества са инструментът вселената да познае собствената си същност. Ако това не се случи, то човечеството ще загине като вид просто в естествения ход на космическата еволюция като неприспособим и отказващ да се приспособи за решаването на тази задача. За тази цел той ще бъде изместен от по-подходящ вид (не непременно възникнал на Земята). Това е закон на историческото развитие, не по-малко неизменен от законите на физиката.

...

Ламтежът към скъпи вещи, мощни автомобили, огромни къщи и т.н. е наследен от фройдистките психически комплекси в резултат на половия отбор. Единственият път за преодоляване на този комплекс е дълбокото разбиране на психическите и психо-физическите процеси, които вече 2000 години се практикуват в Индия и Тибет. В този смисъл обучението и възпитанието трябва да започне с обучението по психология като история за развитието на човешкото съзнание и история за развитието на общественото съзнание. Физика, химия, математика са задължителни, но съвсем не са достатъчни предмети за осъзнаването на съвременния човек, гъсто населили планетата и огромния обем информация, неизбежното промиване на мозъци, необходимо за поддържане на сегашното социално статукво."
                                                                             Ив. Ефремов
http://glasove.com/categories/kultura-i-obshtestvo/news/zagadkata-okolo-obiska-v-doma-na-pisatelya-ivan-efremov

Лина

26 September 2018, 15:59:10 #3 Last Edit: 26 September 2018, 16:01:44 by Лина
А още една невероятна книга е:

 "Синухе Египтянина"

Увлекателен, забавен и много интригуващ роман на Мика Валтари, който е финландец. И отново - добре, че са европейците, за да представят Древен Египет по най – увлекателен начин. Ако случайно някой не е прочел този роман, да го прочете веднага, за него е станало време за разтуха.  :smile-1:
И най –добре да намерите самата книга със сигурност имате познат, които я притежава, а не да я четете онлайн.
Agree Agree x 1 View List

Лина

Айзък Азимов е написал над 200 книги, от които 50 са научнофантастични романи. Към това трябва да прибавим над 5000 статии, съставителство на десетки сборници, редактиране на научни книги и енциклопедии, сценарии на филми и какво ли още не. Той е превеждан в цял свят, има най – пълната колекция от награди за фантастика и научна публицистика, отдавна е записал името си сред класиците на жанра, отдавна е станал символ. За него и творчеството му са написани четиридесет самостоятелни изследвания, стотина статии, обзори, портрети, но няма нито една пълна библиографска справка.
  ,,От детските си години той е свикнал към името му да е прилепена думичката ,,Най". В ученическите години: най – интелигентният, най – талантливият – ученик, студент, аспирант.
На научното поприще: най – ерудираният биохимик, най – любимият асистент, най – талантливият лектор, най – знаменитият професор.
В научната фантастика: най – младият, най – обещаващият, най – оригиналният, най – известният.
В научно – популярната литература: най – сръчният, най – остроумният, най – плодовитият"
, според Евгени Брандис.
  На 11 години завършва училище, на 15 – колеж, на 19 получава от Колумбийският университет (Ню Йорк)диплом за бакалавър, на 21 – научна степен магистър, на 27-доктор.
  Непосредствено преди ВСВ в американската фантастика настъпва ,,епохата на Джон Кембъл" – той започва да издава луксозното списание Astounding Science Fiction, станало по-късно известно като ,,Аналог". Той групира около себе си перата на Робърт Хайнлайн, Теодор Старджън, Спрег Де Камп и мн. др., сред които се откроява А. Азимов. И не само с универсалните си знания, не само със своята поразителна работоспособност, но пред всичко с оригиналното си мислене, с търсенето на нови теми и сюжети.
Така една след друга се появяват книгите, записали името на Азимов в историята на научната фантастика: ,,Аз роботът" (1950), ,,Камъче в небето" (1950), ,,Звезди като прах" (1951), ,,Установяване" (1951),  ,,Установяване и империя" (1952), ,,Космически течения" (1952), ,,Второто установяване" (1953), ,,Стоманени пещери"(1954), ,,Пътят на марсианците" (1955),много сборници и разкази, поредица романи за приключенията на Дейвид Стар, повестите ,,Голото слънце", ,,На Земята има достатъчно място" и т.н.
В 1955г. излиза романът ,,Кралят на Вечността" – според думите на братя Стругацки ,,грандиозна и мрачна утопия, най – значителното негово произведение". След този роман излиза и ,,Обгореното слънце" (1957г.) – финалният акорд в тази триумфална симфония.
Азимов създаде цялата съвременна митология за роботите. Разбира се, началото е доста отдавна. Още в 1816г. Мери Шели написва ,,Франкенщайн" и въведе в литературата темата за изкуствения човек. Сто години по-късно Густав Майринк разказа драматичната и поучителна история за Голем – глинения човек, направен от пражкия евреин Лев Бен Бецалел. И макар темата ,,човек, направен от човек" да минава преди това през творчеството и на Ернст Теодор Амадей Хофман, и на Вильо де Лил – Адан, и на Амброз  Бирс, едва Карел Чапек в ,,Р.У.Р" (1920) въвежда понятието робот. Дотогава роботът е само жестока фикция, чудовище... Но Азимов е технократ и вярва в светлото начало на разума, убеден е, че човешкият мозък твори и ще твори за човешкото щастие.........

Из предговора на Агоп Мелконян към ,,Краят на вечността", която чета в момента.



Определено филма ,,Интерстелар" е вдъхновен от тази книга.

Шишман

Абе не разбрахте ли: само православната литература е добра. Другото е отрова и няма нужда да се чете.

Лина

Няма никаква причина човек да чете религиозна литература, освен ако религията не му е професия или хоби.
 Иначе за простия човек всичко е отрова, защото той приема деформирано всяка информация, която му се предлага.
Agree Agree x 1 View List

Шишман

Quote from: Лина on 07 October 2020, 20:33:05Няма никаква причина човек да чете религиозна литература, освен ако религията не му е професия или хоби.
 Иначе за простия човек всичко е отрова, защото той приема деформирано всяка информация, която му се предлага.
Напротив, там е мъдростта. Другото е губене на време. Айде от мене да мине  може и документална литература .

Лина

Айде всеки сам да си решава.
Agree Agree x 1 View List

Шишман

Quote from: Лина on 08 October 2020, 20:34:42Айде всеки сам да си решава.
Е то е ясно  че всеки  сам си решава . Ама в това, е проблема  че на хората  ума не им стига  да си решават сами. На практика от медиите решават вместо  тях.

Лина

Днес понеже няколко пъти се сещам за Оруел мисля да споделя и най - популярния му роман, не че има някой дето не го е чувал или чел>
На мен не ми е любима книга, но на мои познати е в топ 5.



Има различни корици.
1984 (на английски: Nineteen Eighty-Four) е антиутопичен политически роман написан от британския писател Джордж Оруел през 1948 г. като противопоставяне на тоталитаризма. Книгата е публикувана за първи път на 8 юни 1949 г.[1] в Лондон. Името на романа в оригинал е ,,Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта" (Nineteen Eighty-Four). Романът е ситуиран в Aistrip One, част от супердържавата Океания, в която тече вечна война, има вездесъщ държавен контрол и публична манипулация. Супердържавата е под диктатурата на политически режим, наречен Английски Социализъм, съкратен до ,,Ingsoc" в Новговор – език, създаден от правителството. Супердържавата е под контрола на привилегирования елит на Вътрешната партия, която преследва индивидуализма и независимото мислене като ,,мисловна престъпност", която се преследва от Полицията на мисълта. Романът е дисутопична научна фантастика. Много от темите и концепциите от книгата са останали като нарицателни в културата, например идеята за Новговор, Стая 101 и Големия брат. Популяризира се прилагателното ,,Orwellian", което описва официалната измама, тайното наблюдение и манипулацията. През 2005 г. романът е избран от списания Times за един от 100-те най-добри романи на английски език от 1923 г. до 2005 г.

------------
За мен самия автор като личност е по-интересен от книгата му. Това сигурно е така понеже съм я чела 70 години след като е написана и след като, за разлика от него имам някакви преки идеи какъв наистина е живота в едно тоталитарно общество.
Романа се води фантастика, но в много отношения си е направо прогностичен и пророчески.

"Всеки писател, който заства под партийни знамена, рано или късно се оказва пред избор - или да се подчини, или да млъке."

"Във времето на повсеместна лъжа, да казваш истината е екстремизъм"

"Нямаш нищо свое освен няколко куб.см. в черепа"
Джордж Оруел
Informative Informative x 1 View List

Лина

Изложба по повод 100-годишнината от рождението на Станислав Лем в София


Изложба по повод 100-годишнината от рождението на полския писател, фантаст и философ Станислав Лем се открива днес в Полския културен институт в София.

Експозицията е озаглавена ,,Поглед от звездите".

Представени са 11 творби, а техен автор е Красимира Друмева, която използва фотографски колажи за картините си.

Изложбата ще продължи до 8 октомври 2021г..

Днес (14.09.21), утре и в четвъртък Полският институт организира прожекции на филми по случай Годината на Станислав Лем.

Ще бъдат показани лентите ,,Авторът на Соларис", ,,Болница Преображение" и ,,Тестът на пилота Пиркс".


14 септември 2021, вторник, 19.00 ч. (след откриването на изложбата ,,Поглед от звездите")


,,Авторът на Соларис" – реж. Борис Ланкош, документален, (2016, 56', с български субтитри)

Необикновен разказ за живота и творчеството на Станислав Лем на фона на драматичните събития през ХX век. За първи път са показани архивни материали: снимки и филми, заснети от писателя на 8 мм камера. Ще чуем гласа на Станислав Лем, който през 50-те години заснема антисталиновата си сатира ,,Корени", изпълнявана от него за най-близки приятели. За живота и творчеството на Лем разказват изтъкнати лемолози. Тимъти Снайдер ще очертае историческия фон на лвовския погром, от който Лем по чудо се спасява и описва в романа си ,,Гласът на Бога".



15 септември 2021, сряда, 18.30 ч.

,,Болница Преображение"
– реж. Едвард Жебровски (1978, 90', с български субтитри), оператор – Витолд Собочински, сценарий – Михал Комар, Едвард Жебровски

Участват: Пьотр Деймек, Йежи Бинчицки, Хенрик Биста, Ева Далковска, Густав Холоубек, Зигмунт Хюбнер. 

Награди: 1979 Гданск (Фестивал на полското игрално кино) – ,,Сребърни лъвове"; 1979 Локарно (Международен филмов фестивал) – I специално отличие; 1981 Варна (Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми) – специална награда на журито.

Морален трактат, чието действие се развива в началото на хитлеристката окупация в ликвидирана от германците психиатрична болница. Филмът разглежда проблема за отговорността в условията на  тотална заплаха.

... Прекрасното актьорство, хапливият хумор, натуралистичната сценография и трескавата (в най-драматичните моменти) работа на камерата в ръцете на Витолд Собочински превръщат творбата на Жебровски в една от най-добрите и сугестивни адаптации на лемовата проза. (Автор: Роберт Биркхолц, портал Culture.pl)

Цялата програма тук: https://kulturni-novini.info/sections/3/news/33334-prozhektsiya-na-filmi-po-sluchay-godinata-na-stanislav-lem-i-100-godishninata-ot-rozhdenieto-mu


Hatshepsut

Станислав Лем, който предсказа интернет на пишеща машина


Един от най-четените и превеждани писатели на научна фантастика на XX век

Самият той не се числи към този жанр и смята, че западните му преводачи имат огромен проблем с неологизмите на полски; футуролог и есеист, който предвижда появата на електронните книги, таблетите, смартфоните, интернет, Гугъл и други съвременни технологии, много преди те да са част от нашето ежедневие. Станислав Лем, който не одобрява голяма част от екранизираните си произведения, като критикува филмовите продуценти на научна фантастика, че ,,разглеждат обществеността като огромна маса глупаци, които не трябва да бъдат смущавани, обезкуражени, изненадани, уплашени от всяко наистина ново, оригинално, нестандартно изобразяване на бъдещето или от всичко"*.

,,Оптонът" и ,,лектонът" на Лем, които наподобяват е-книгата и аудиокнигата

Прекарах следобеда в книжарница. В нея нямаше книги. Нито една не беше отпечатвана в продължение на почти половин век. (...) Вместо това книжарницата приличаше на електронна лаборатория. Книгите бяха кристали със записано съдържание. Те можеха да се четат с помощта на оптон, който беше подобен на книга, но имаше само една страница между кориците. С едно докосване върху него се появиха последователните страници от текста.

Но оптоните бяха малко използвани, ми каза роботът по продажбите. Публиката предпочита лектоните – подобно на оптоните, но прочетени на глас, те могат да бъдат настроени на всяко звуково ниво, темпо и модулация.** (,,Завръщане от звездите", 1961)

Интернет, Гугъл и смартфоните в произведенията на полския писател

В своите ,,Диалози" (1957) Лем предвижда съвременната технологична посока на развитие. Постепенното натрупване на ,,информационни машини" и ,,банки от спомени", пише той, ще доведе до създаването на ,,държавни, континентални, а по-късно и на планетарни компютърни мрежи". Той доживява до сбъдването на много от неговите прогнози. Известна е реакцията му при първата среща с глобалната мрежа: ,,Докато не използвах Интернет, не знаех, че има толкова много идиоти по света". Технологичният напредък, присъстващ в толкова много от произведенията му, и на който той става свидетел, не повлиява неговото ежедневие – Лем никога не привиква да използва компютър и остава вечно верен на своята пишеща машина.

Приблизително по същото време полският автор описва бъдеще, в което хората ще имат незабавен и универсален достъп до гигантска виртуална база данни ,,Библиотеката на Трион" или това, което днес наричаме Гугъл. Той предвижда и появата на смартфона – малък преносим телевизор, който незабавно отваря ,,гигантската библиотека от знания".

Трионът може да съхранява не само луминесцентни изображения, сведени до промяна в кристалната им структура, тоест изображения на страници с книги, но и всякакви снимки, карти, изображения, графики и таблици – с други думи, всичко, което може да се наблюдава с поглед. Също толкова лесно, Трионът може да съхранява звуци, човешки глас, както и музика, има и начин за записване на аромати.

Ние го използваме днес, без дори да мислим за ефективността и мощта на тази велика, невидима мрежа, която обхваща земното кълбо. Независимо дали става въпрос за австралийско студио, в астрономическа обсерватория или на борда на самолет – колко пъти всеки от нас е посягал към джобния си приемник и е извикал централната библиотека на трионите, назовавайки желаната работа, която в рамките на секунда се появява пред нас на телевизионния екран? (,,Облакът на Магелан", 1955)

Описанието е абсолютно релевантно за нашето съвремие, а Лем замисля тези идеи във време, когато средният по големина компютър е бил с размерите на гигантска стая. Самата световна мрежа ще започне да се мисли в края на 60-те години и ще се материализира в края на 80-те. А ние все още очакваме възможността за търсачка, която съхранява и миризми.

За да напише 220 страници използва до 5 хиляди листа хартия

Станислав Лем (12 септември 1921 – 27 март 2006) е роден в семейство на поляци в Лвов (днес в Украйна). Баща му е орнитолог и младежът записва медицина в родния си град. С избухването на Втората световна война следването му е прекъснато. По време на окупацията на немските войски работи като автомобилен механик. През 1944-та градът попада под контрола на Съветския съюз и Лем продължава обучението си. Скоро обаче Лвов е анексиран от Украйна и Лем се мести в Краков. Завършва медицина, но не се явява на последните изпити, страхувайки се да не бъде зачислен като военен лекар в полската армия като много от неговите приятели. Работи като научен сътрудник и пише разкази, есета и стихове, които публикува в периодичния печат. Първият му роман ,,Човекът от Марс" се появява през 1946 година в няколко серии в полското списание ,,Нов свят на приключенията". През 1951-ва излиза първата му книга ,,Астронавти", която създава след издателска поръчка да напише научна фантастика. Това е една от екранизираните му книги, които авторът не одобрява. Като цяло е критичен към ранните си произведения, определяйки ги като социално опростени: ,,Единственото, което мога да кажа е, че най-лошите книги, тези, които създадох като малък, бяха много лесни за писане и не отнемаха много време".

През годините маниерът на писане на Лем се променя и той никога не е линеен. Работи по няколко версии на романите си и е готов да изхвърли всичко в кошчето за отпадъци, ако не му харесва. ,,Консумацията ми на хартия е огромна. За да напиша роман от 220 страници, използвам вероятно четири или пет хиляди листа." Обикновено твори от пет до осем сутринта, когато цари абсолютна тишина. Прекъсването за него е най-пагубното в процеса на изграждане на сюжетната линия. Когато влезе в глуха улица, заключва написаното в шкафа, понякога се връща към него, а друг път го изоставя напълно.

Романите ,,Едем", ,,Завръщане от звездите", ,,Соларис", ,,Непобедимият", сборникът с разкази ,,Кибериада", ,,Конгрес по футорология" и много други му носят международна известност. През 1971 година е приет за почетен член на Американските писатели на научна фантастика и фентъзи. Тази привилегия обаче му е отнета, след като издава статията си ,,Злочестата фантастика" (1976), в която критикува художествената мощ на жанра.

Има нещо, което е обидно в термина ,,научна фантастика"

,,Не се смятам за писател на научна фантастика. (...) Лично за мен има нещо обидно в този термин, нещо, което се преструва на някаква асоциация с науката, докато всъщност няма нищо общо с нея. За мен е важно това, което се нарича познание. Интересувам се преди всичко от линията на свързване, границата между наука и философия. А също и от факта, че определен вид ,,мозъчни животни" на Земята, имам предвид човека, са превърнали науката в едно от основните си занимания. Експериментирам в смисъл, че понякога изследвам реалните възможности на науката и философията, а понякога си представям как други мислещи видове биха практикували философията на науката."

Светът, представен в творчеството на Лем, се различава от този в типичната научна фантастика, преди всичко, защото авторът не ни насърчава да вярваме, че представя имагинерни неща. Напротив, много елементи от реалността на Лем са конструирани по такъв начин, че да създават усещане за бъдеща нормалност и ежедневие. Това обаче не означава, че бъдещето е безопасно пространство. Писателят размишлява върху основните проблеми на биологията, етиката и политиката и анализира парадоксите, които възникват в рамките на социалния прогрес едновременно с овладяването на технологичните бариери. Неговите истории, независимо дали за хора или фантастични роботи, ангажират читателя с емоции, произтичащи от контакта с Другия и от сблъсъка с границите на собственото ни познание. Затова и героите на Лем са именно инженери, лекари, учени, изследователи, пилоти и други, за които науката и технологията са неразделна част от живота.

Винаги давам на човечеството още един шанс

В творчеството на Лем естествените науки, философията и литературата взаимно се преплитат и създават неподправения художествен пулс на писателя. Книгите му представляват постмодерна игра с научни концепции, но същевременно разкриват и темите за безпомощността на човечеството пред тайнствата на Вселената и генетичната обусловеност на човешката раса към насилие. ,,Аз съм атеист по морални причини. – казва той – Вярвам, че се запознаваме със Създателя чрез неговото творение. Според мен светът е изграден ужасно, затова искам да вярвам, че не е създаден от никого." Красноречиво допълнение към тези мисли е и бележката му, че преди появата на изкуствения интелект, е нормално да се появи нещо, наречено ,,изкуствен кретен".

,,Що се отнася до мен като писател, при избора на тема се държа като лекар, надвесен над умиращ пациент. Като медицински случай такъв пациент е напълно безинтересен. Той ще умре и това е всичко. Лекарят ще трябва да отиде при друг пациент. Затова винаги давам на човечеството още един шанс. Но това не означава, че в крайна сметка то няма да се самоубие."

Станислав Лем е един от най-големите умове на миналия век, а може би и в световната литературна традиция. Колкото и различни от нас хора да е измислил в книгите си, той всъщност винаги е пишел за нас.

https://archives.bnr.bg/stanislav-lem/