• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 October 2021, 11:08:30

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14265 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1023 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,149
  • Total Topics: 1,371
  • Online Today: 110
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 81
Total: 81

avatar_Hatshepsut

Археологически находки от индианските цивилизации

Started by Hatshepsut, 11 September 2018, 22:37:35

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

В Боливия откриха пирамида на повече от 2000 години

Пирамида на повече от 2000 години е била открита в селището Майрана, разположено в източния боливийски департамент Санта Крус, съобщи археологът Данило Дракит, цитиран от Пренса Латина и ТАСС.
Стъпаловидната пирамида се състои от три кръгли секции с различен диаметър. Към нея водят пет входа, главният от които е разположен на южната ѝ страна. Основата на съоръжението е с площ от 2 хектара.
Специалистите твърдят, че в резултат на експертизата на откритите на това място керамични чирепи е определена възрастта.
Пирамидата е на повече от 2000 години и се отнася към една от древните амазонски култури.
Пирамидата се намира близо до обекта Форт Самайпата, включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Изследователят Данило Дракит е съобщил, че строителството на пирамидата може да е било свързано с Форт Самайпата и с други археологически паметници, намиращи се в долините на Санта Крус.
Дракит е уточнил, че камъкът, от който е изградена пирамидата, не е от местен произход.
В зоната на разкопките са били открити допълнителни останки от керамика и камъни за мелене на зърно.
Цялата пирамида ще може да се види от края на следващата година, е казал археологът. Той е припомнил, че с настъпването на дъждовния сезон разкопките спират.

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/otkriha-piramida-na-poveche-ot-2000-godini-v-boliviia-6027384

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Откриха ,,Храм на водата" на маите


Останки от древен храм, както и множество ритуални съдове са открити в тропическите гори на Белиз.

Заобиколеното от карстови езера удивително съоръжение може да разкаже много за тайнствения култ към водата и обстоятелствата около угасването на величието на цивилизацията на маите.

Белиз е малка държава в Централна Америка, по протежението на Карибско море южно от полуостров Юкатан. Голяма част от територията на страната заемат низини, покрити с многобройни езера и блата.

Географията е предопределила митологията на маите. Индианците са вярвали, че в стари времена на Земята е имало потоп и карстовите езера – така наречените сенотета, толкова широко разпространени по тези краища – са свидетелства за предишната ,,голяма вода".

Археолози под ръководството на Лиза Лусеро от университета на Илинойс от 2010 година изследват мястото Кара Бланка, запокитено в дебрите на тропическите гори, на около 70 км западно от столицата на Белиз. Новата находка на археолозите е способна да разкаже много за разцвета и упадъка на древните маи.

,,Хората са идвали тук, за да се пречистят и да принасят дарове на боговете – казва д-р Лусеро. Това е било специално място, имащо сакрално значение за целия народ."

Районът Кара Бланка е цяла група сенотета, представляващи няколко десетки пълни с вода падини с различен размер и дълбочина. Откритото тук култово съоръжение е получило името ,,Храм на водата" неслучайно. Изследователите смятат, че идващите в храма са се покланяли на Чаак – повелител на мълниите, водата и дъжда. Броят на приношенията зависел от времето – колкото по-сушаво ставало, толкова повече били даровете.

На дъното на 60-метровото езеро водолазите открили голямо количество ритуални керамични изделия с различна форма и размер. Повечето съдове са покрити с изображения на вълни, спирали и дори животни, например ягуар, който се асоциирал с пещерите и водата.

Изследване на развалините на храма показало, че подът му е бил покрит с нещо като килим от множество отломки от керамика, отново извлечени от дъното на водоема. Стените на съоръжението са били направени от добит тук варовиков туф.

Специалистите смятат, че детайлното изучаване на древното съоръжение и неговите околности ще позволи да се изяснят причините за упадъка на цивилизацията на маите. Известно е, че през IX-X век много от големите градове на индианците са опустели и в момента на пристигането на европейците културата на маите е била в упадък.

За една от главните причини на масовото напускане се смята сушата, връхлетяла Централна Америка в този период. Проведени преди няколко години изследвания на пещерни сталагмити позволили да се изучи климатичната история на региона. Съпоставяйки състоянието на климата с разкопките, учените направили корелация – нивото на културния подем е съвпадало с увеличената влажност, а кризата – с период на суша.

Свидетелства на желанието да умилостивят боговете по време на суша вече са откривани в друго важно сеноте, разположено в древния град Каракол под една от най-големите пирамиди. Смята се, че многогодишна суша е довела до засилване на култа към боговете на водата.

Сега учените се опитват да определят времето на образуване на езерата, както и да разберат в какъв период от историята на маите е бил построен ,,Храмът на водата". За тази цел те използват образци дървесина от дъното на сенотето, които специалистите се готвят да подложат на радиовъглеродна датировка.

https://megavselena.com/otkriha-hram-na-vodata-na-maite-v-tsentralna-amerika/

Hatshepsut

Саркофазите на Karajia




На около 60 км североизточно от град Chachapoyas в провинция Luya, Перу, се намира археологическия обект Karajia, където се намират гробниците на ,,древните мъдреци". Кацнали високо на ръба на варовикова скала, шестте саркофага наподобят торсове без крака с големи глави и огромни челюстни линии, гледайки гордо към бездната. Някои от тях са украсени с рога, имитирайки еленски такива, а други имат човешки черепи, които се предполага, че са трофейни глави. Всеки саркофаг е около 2,5 метра висок.

Гробниците са построени преди около 600 години от хората Chachapoya, за да приютят останките на важни лица в тяхната култура. Първоначално те са били осем, но две от тях са унищожени от земетресения и други природни бедствия. Недостъпното им местоположение високо над дефилето ги е запазило от набезите на иманярите.

Саркофазите са оформени като големи капсули, изградени от смес от глина, слама и чакъл върху дървена конструкция и всеки един от тях е за една мумия. Покойника се е поставял в зародишно положение и е бил увиван в пашкул от стъбла от дива захарна тръстика и канап. Полът на починалия също се е изписвал  на гробницата.

Този вид гробници не са единствени в областта Chachapoyas, но в Karajia са най-важните. На западния бряг на река Utcubamba, северно от Kuelap, също са регистрирани подобни саркофази. Тъй като почти недостъпни, само няколко археолози и телевизионни екипи са успели да се доближат по-близо до тях.

https://svetovnizagadki.com/

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Намериха легендарен "Бял град" в джунглите на Хондурас

Археолози разкриха руините на изгубен древен град в джунглите на централноамериканската държава Хондурас.

Той не е бил населяван от маите, а от друга цивилизация, която изчезнала преди 1000 години и станала известна на учените благодарение на легендите на местните хора. Те наричат представителите на древната култура "маймунски деца", защото в техния град имало заровена статуя на божество с маймунски черти.

Селището е било известно и като "бялата къща" заради белия цвят на укрепленията му. Предполага се, че там са живели хора с по-светъл цвят на кожата, които са се различавали от местното население. Носят се легенди и за несметните богатства на древната цивилизация и затова още испанските конкистадори започнали да търсят "белия град" и неговото злато.

Екипът от американски и хондураски археолози се е натъкнал на 52 находки, сред които и няколко гробници и пирамида. Учените открили каменни церемониални тронове с изображения на змии, лешояди и плавателни съдове. Сред уникалните находки има и каменна глава, която прилича едновременно на човешка и на глава на ягуар.

novinar bg

Hatshepsut

Загадъчните сапотеки

Монте Албан е известен археологически обект в община Санта Крус Чочокотлан в южномексиканския щат Оахака. В продължение на почти две хилядолетия на това място е процъфтявал един от най-големите градове на Америка от епохата преди пристигането на Христофор Колумб. До нас не е достигнало истинското име на града. Днешното му название Монте Албан  идва от обраслият с гора хълм, под който в продължение на много векове остават скрити развалините на древния индиански град.



През 1931 година местният мексикански археолог Алфонсо Касо разкопава руините. Някои учени смятат откритието за сходно по значение с намирането на древна Троя. Хората, живели някога в Монте Албан, са принадлежали към древна и много развита култура. По време на разцвета си градът е населяван от над 20 000 души и заедно с прилежащите му обработваеми площи се е простирал на около 40 квадратни километра. Местните племена наричали себе си сапотеки.  Умеели да строят великолепни храмове и сгради, да обработват планински кристал и да създават златни украшения с изумителна красота.



Най-голям интерес предизвикват гробниците, открити в Монте Албан. Построени от каменни блокове, всяка от тях отгоре е затваряна с огромна монолитна каменна плоча. Конструкцията им възпроизвежда пещерните гробници, в които в още по-древни времена индианците от Южно Мексико погребвали вождовете и жреците си.



Сапотеките са украсявали гробниците си с впечатляващи рисунки по стените, а местата за вечен покой на най-могъщите сред владетелите им са пълни с изящни златни изделия. Никъде на друго място в Америка не са откривани подобни великолепни образци.

Първата гробница в Монте Албан е открита от археолози през есента на 1931 година. На 9 януари 1932 година Алфонсо Касо влиза в погребалната камера. Там се натъква на огромно съкровище, останало непокътнато над 800 години. Съкровището е от над 500 предмета, сред които е и златна маска на бога Шипе Тотек. Носът и скулите на маската са обвити с човешка кожа. Сред находките са златни гривни, гердани от злато и перли, както и много изделия от нефрит, ахат, кехлибар, обсидиан и корали.



А най-загадъчната находка от Монте Албан е кристален череп, когото археолозите условно наричат "Панчо". Планинският кристал е един от най-твърдите минерали на Земята. През 1970 година "Панчо" е изследван от най-авторитетните експерти. Изводът от анализите им е, че черепът е изрязан от едно цяло парче планински кристал, заедно с долната челюст. Обработването на планински кристал е възможно само с използването на диаманти. Това прави черепът толкова загадъчен, защото въпреки голямата твърдост на минерала, сапотеките са знаели как да го обработват.

https://historynakratko.blogspot.bg/2016/01/blog-post_87.html

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Археолози откриха в Шунантунич най-голямата известна до момента гробница на маите


Голяма част от наследството и богатствата на древния град на маите Шунантунич, чиито останки в наши дни се намират на територията на Белиз, са разпръснати, след като с разкопките на мястото през XIX век се занимава британски офицер от медицинската служба. Не малко артефакти просто са плячкосани. Но през миналата седмица археолози са открили голяма гробница, за която се предполага, че е принадлежала на царска особа.

Това е първата гробница, откривана в Шунантунич. В нея е намерен скелет на човек, за когото се предполага, че е от аристократичната класа на древния град. Свидетелство за високия му статут в обществото е изяществото на гробницата, построена за него, пише  местното издание в Белиз The Reporter.   В гробницата археолозите са намерили керамика, нефритови украшения и кости на животни. Предстои да бъде изяснено на какви животни са принадлежали, но първите предположения са, че сред пренесените в жертва е имало ягуар и някакъв вид елен.

Експертите са направили предварителна оценка и на човешките останки. По дължината на бедрената кост, черепа и зъбите става ясно, че се касае за погребение на мъж на възраст между 20 и 30 години.

Археологът Джейми Ейв от екипа, извършват разкопките, обяснява пред The Reporter: "Невероятно е откриването на тази гробница, защото на мястото се водят археологични проучвания от 1890 година. В продължение на повече от век никой от археолозите не е откривал гробница в града. Но тази, освен че е единствената за момента, е забележителна по много други причини – тя е една от най-големите погребални камери, които сме откривали изобщо".

Предстои цялото съоръжение да бъде разкрито, но предварителните оценки са, че погребалната камера е между 5 и 8 метра в дълбочина.

Местни легенди твърдят, че през последното десетилетие на XIX век мистериозна жена се появила изненадващо до мъж от близкото село Сан Хосе Сукотз, а след това също толкова мистериозно изчезнала в стената на Ел Кастило – подобна на кула структура в древния град Шунантунич, което преведено на съвременен език означава "Каменната жена". Легендата твърди още, че в последствие жената се появявала и на други хора в Ел Кастило.


През 1892 година д-р Томас Ган, британски офицер от медицинския корпус, започва да проучва останките на древния град на маите. Няколко години копае и проучва, а след това заминава за известно време.
"След това – до 1924 година, когато Ган се завръща, разкопките на мястото са прекратени", уточнява Джейми Ейв. "Записките му показват, че при повторното си идване на мястото, той е изкопал множество съкровища от цивилизацията на маите. По-нататъшната съдба на тези находки обаче е неясна и местонахождението им е неизвестно. Най-вероятно са попаднали в частни музейни колекции на запалени колекционери на артефкати на маите, които може и да не подозират от къде произхождат предметите, с които са се сдобили по незаконен начин".

Градът е процъфтявал в периода между 700 и 1000 година, а после е западнал и вероятно изоставен в крайна сметка. Разкопките на мястото ту се активизират, ту напълно замират. Към настоящият момент археологичните проучвания на мястото се водят от Ричард Левентал от Университета на Калифорния в Лос Анджелис, който пристига още през 1990 година.

Шунантунич е построен върху изкуствено заравнено варовиково било с надморска височина от 183 метра. Жилищните сгради са били на площ от няколко квадратни километра, изградени около централната зона на града, където се намира Ел Кастило. Самата структура, наречена Ел Кастило, се извисява на 40 метра и е служила едновременно като храм, административен център на града и място, където са живели владетелите на Шунантунич. В западнат и източната част на Ел Кастило в мазилката са гравирани астрономични символи, представящи бога на Слънцето, Луната и Венера.

На това място хора са се заселили още около 600 г. пр.н.е., но едва 1300 години по-късно градът достига зенита в развитието си, а после запада, едновременно с останалите градове на маите в региона.

Каменна стела, на която е изобразена емблемата на големия град Наранхо, намиращ се на територията на съвременна Гватемала, подсказва, че Шунантунич вероятно е бил град-сателит на Наранхо. Когато влиянието и силата на Наранхо отслабнали, местният елит в Шунантунич поел пълния контрол над града и положили доста усилия, за да го развият. Тогава е построен и внушителния Ел Кастило, както и много от другите сгради.
Но въпреки усилията им жителите на Шунантунич не надживели с много бившите си патрони от Наранхо – много скоро и те са принудени да напуснат града.


Детайл от Ел  Кастило и гравираните в камъка символи

Развитието на Шунантунич се забавя след 830 година, а около 900 – 1000 година градът вече е много далеч от онова, което е представлявал през VIII – IX век. Археолозите изказват предположение, че градът е бил изоставен за известно време, а пред X век на мястото за кратко отново се заселват хора.

https://historynakratko.blogspot.bg/2016/08/blog-post_93.html

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Археолози откриха в Шунантунич най-голямата известна до момента гробница на маите


Голяма част от наследството и богатствата на древния град на маите Шунантунич, чиито останки в наши дни се намират на територията на Белиз, са разпръснати, след като с разкопките на мястото през XIX век се занимава британски офицер от медицинската служба. Не малко артефакти просто са плячкосани. Но през миналата седмица археолози са открили голяма гробница, за която се предполага, че е принадлежала на царска особа.

Това е първата гробница, откривана в Шунантунич. В нея е намерен скелет на човек, за когото се предполага, че е от аристократичната класа на древния град. Свидетелство за високия му статут в обществото е изяществото на гробницата, построена за него, пише  местното издание в Белиз The Reporter.   В гробницата археолозите са намерили керамика, нефритови украшения и кости на животни. Предстои да бъде изяснено на какви животни са принадлежали, но първите предположения са, че сред пренесените в жертва е имало ягуар и някакъв вид елен.

Експертите са направили предварителна оценка и на човешките останки. По дължината на бедрената кост, черепа и зъбите става ясно, че се касае за погребение на мъж на възраст между 20 и 30 години.

Археологът Джейми Ейв от екипа, извършват разкопките, обяснява пред The Reporter: "Невероятно е откриването на тази гробница, защото на мястото се водят археологични проучвания от 1890 година. В продължение на повече от век никой от археолозите не е откривал гробница в града. Но тази, освен че е единствената за момента, е забележителна по много други причини – тя е една от най-големите погребални камери, които сме откривали изобщо".

Предстои цялото съоръжение да бъде разкрито, но предварителните оценки са, че погребалната камера е между 5 и 8 метра в дълбочина.

Местни легенди твърдят, че през последното десетилетие на XIX век мистериозна жена се появила изненадващо до мъж от близкото село Сан Хосе Сукотз, а след това също толкова мистериозно изчезнала в стената на Ел Кастило – подобна на кула структура в древния град Шунантунич, което преведено на съвременен език означава "Каменната жена". Легендата твърди още, че в последствие жената се появявала и на други хора в Ел Кастило.


През 1892 година д-р Томас Ган, британски офицер от медицинския корпус, започва да проучва останките на древния град на маите. Няколко години копае и проучва, а след това заминава за известно време.
"След това – до 1924 година, когато Ган се завръща, разкопките на мястото са прекратени", уточнява Джейми Ейв. "Записките му показват, че при повторното си идване на мястото, той е изкопал множество съкровища от цивилизацията на маите. По-нататъшната съдба на тези находки обаче е неясна и местонахождението им е неизвестно. Най-вероятно са попаднали в частни музейни колекции на запалени колекционери на артефкати на маите, които може и да не подозират от къде произхождат предметите, с които са се сдобили по незаконен начин".

Градът е процъфтявал в периода между 700 и 1000 година, а после е западнал и вероятно изоставен в крайна сметка. Разкопките на мястото ту се активизират, ту напълно замират. Към настоящият момент археологичните проучвания на мястото се водят от Ричард Левентал от Университета на Калифорния в Лос Анджелис, който пристига още през 1990 година.

Шунантунич е построен върху изкуствено заравнено варовиково било с надморска височина от 183 метра. Жилищните сгради са били на площ от няколко квадратни километра, изградени около централната зона на града, където се намира Ел Кастило. Самата структура, наречена Ел Кастило, се извисява на 40 метра и е служила едновременно като храм, административен център на града и място, където са живели владетелите на Шунантунич. В западнат и източната част на Ел Кастило в мазилката са гравирани астрономични символи, представящи бога на Слънцето, Луната и Венера.

На това място хора са се заселили още около 600 г. пр.н.е., но едва 1300 години по-късно градът достига зенита в развитието си, а после запада, едновременно с останалите градове на маите в региона.

Каменна стела, на която е изобразена емблемата на големия град Наранхо, намиращ се на територията на съвременна Гватемала, подсказва, че Шунантунич вероятно е бил град-сателит на Наранхо. Когато влиянието и силата на Наранхо отслабнали, местният елит в Шунантунич поел пълния контрол над града и положили доста усилия, за да го развият. Тогава е построен и внушителния Ел Кастило, както и много от другите сгради.
Но въпреки усилията им жителите на Шунантунич не надживели с много бившите си патрони от Наранхо – много скоро и те са принудени да напуснат града.


Детайл от Ел  Кастило и гравираните в камъка символи

Развитието на Шунантунич се забавя след 830 година, а около 900 – 1000 година градът вече е много далеч от онова, което е представлявал през VIII – IX век. Археолозите изказват предположение, че градът е бил изоставен за известно време, а пред X век на мястото за кратко отново се заселват хора.

https://historynakratko.blogspot.bg/2016/08/blog-post_93.html

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Ацтекски храм на над 650 години е открит в Мексико


В центъра на град Мексико на строителна площадка е открит храм на ацтеките. На строежа има и части от човешки скелети.
Храмът е с диаметър 11 метра и височина 1,20 метра, съобщава "Шпигел".

Мексикански археолози са открили малък храм на повече от 650 години в центъра на град Мексико. Експерти смятат, че храмът е бил посветен на ацтекския бог на ветровете "Еекатл", съобщава Националният институт за антропология и история (Inah).

Находката е направена публична едва сега, въпреки че разкопките са започнали още през март в северозападната част на центъра на Мексико.
Виждат се 8 части от скелети на двама възрастни и 6 деца. Археолозите смятат, че хората са били пренесени в жертва на бога на ветровете Еекатл.


Descubren templo dedicado a Ehécatl-Quetzalcóatl en Tlatelolco

https://dnes.dir.bg/

Hatshepsut

Откриха хиляди пирамиди, дворци и пътища на маите


Повече от 60000 неизвестни досега строежи на маите - включително пирамиди, дворци и пътища - са открити сред джунглата в Гватемала. Находките са определени като голямо археологично откритие.

С помощта на лазерна технология изследователите успяват да надникнат под плътната растителност в северната част на Петен - област в близост до вече познатите градове на маите.

Откритието показва, че в Централна Америка е съществувала цивилизация, която преди 1500 години е била в своя разцвет, по-напреднала от древните гръцка и китайска култури.

Лазерите разкриха "поразителни" останки на обширен доколумбов "мегаполис", с много по-сложна структура, отколкото повечето специалисти са предполагали. Той е бил обитаван от около 15 милиона души, а изобилието на отбранителни стени, укрепления и крепости подсказва, че по време на своето съществуване е водил многобройни войни.

"Смятам, че това е едно от най-големите постижения за повече от 150 години на археология, изследваща маите", заяви пред BBC News Стивън Хюстън (Stephen Houston), професор по археология и антропология в Университета Браун.

"Знам, че звучи преувеличено, но когато видях фотографските Lidar изображения, очите ми се насълзиха".

Учените направиха откритието с помощта на технологията Lidar, което е съкращение на "светлинно откриване и измерване" (light detection and ranging).



Самолет с LiDAR скенер съставя триизмерни карти на повърхността с помощта на пулсиращ лазер, свързан с GPS система.

Тази техника позволява на изследователите да картографират очертанията на това, което описват като десетки новооткрити градове на маите, скрити под джунглата векове, след като са били изоставени от жителите си.



"Укрепените съоръжения и големи пътища разкриват модификации на природния ландшафт, направени от маите в досега немислим мащаб", заяви Франциско Естрада-Бели (Francisco Estrada-Belli) от Университета Тулан в Ню Орлиънс, Луизиана.

"Новите данни ни дават основание да мислим, че там е имало 10-15 милиона души", заяви Естрада-Бели, "включително много хора, живеещи в ниско разположените, блатисти местности, които мнозина от нас смятахме за необитаеми".

Изображенията показват и пътища, свързващи градските центрове и кариерите за добив на материали, също така, модерни системи за напояване и терасиране, които поддържат селското стопанство за една цивилизация, която е една от най-развитите в Централна Америка.





Маите са известни със своята сложна математика и инженерни съоръжения.

Екипът археолози изследват повече от 2100 кв.км от джунглата Петен, която граничи с Мексико и Белиз.

Те откриват около 60000 структури за последните две години.

Новите открития включват градските центрове с тротоари, жилища, тераси, церемониални центрове, напоителни канали и укрепления.

https://nauka.offnews.bg/

Hatshepsut

За траки и муиски златото носи безсмъртие


Приказната страна Елдорадо не съществува, измислена е от испанците, казва Мария Урибе, директор на Музея на златото в Богота

Г-жа Мария Алисия Урибе-Вийегас e директор на Музея на златото в колумбийската столица Богота. Там се съхраняват около 59 000 експоната, малко над половината са от благородни метали и сплави, а около 25 000 са от керамика, камък, раковини, кост или текстил. Музеят е поделение на Националната банка на Колумбия. През 30-те години банката придобива първите златни изделия от предколумбовата епоха, но ги пази в сейфове. Колекцията се отваря за широката публика чак през 1959 г. Сега постоянната експозиция е в 5 зали, има и една интерактивна.
При посещението си в София г-жа Урибе изнесе в СУ ,,Св. Кл. Охридски" лекцията ,,Античното злато на Колумбия: контекст, технология и символика". 

- Госпожо Урибе, каква е истината зад мита за Елдорадо? Това приказно богато място езерото Гуатавита в Колумбия ли е?
- Не, Елдорадо не съществува, това не е конкретно истинско място. То е мит, създаден от испанците, в който те проектират собствената си ценностна система. Чела съм, че този мит даже не е и европейски, а е пренесен от Азия от Марко Поло или някой като него. Испанците са чували, а и при покоряването на някои предколумбови цивилизации с очите си са са виждали, че в Новия свят има много злато. Около това създават мита за Елдорадо. Знаят и за церемонията със сала, но тя се прави от племето муиски не само на Гуатавита, а и на други колумбийски езера. Такова място като Елдорадо не съществува и за индианците. И няма как да съществува, защото няма нищо общо с разбиранията им за света. Те не са придавали на златото такова значение като нас.



- Защо? Какво е тяхното отношение към златото?
- За тях то има символична стойност, значението му е духовно, религиозно и по никакъв начин не е свързано с представата за него като за скъпоценност, богатство. За тях то няма специална икономическа стойност. А идеята за Елдорадо е точно тази – място, където намираш огромно съкровище, забогатяваш. Това е абсолютно чуждо на индианците. Те са имали друг начин за класифициране на света. За тях златото е материал като другите – мидени черупки, минерали, камъни, които имат определени свойства като цвят, блясък. Златото е просто още един елемент в палитрата, с която са си служили при изработването на предмети за дар на боговете. Те се правят от конкретен материал, защото в него се влага определен смисъл. Когато се сменя посланието към божеството, се сменя и материалът – един път може да е злато, друг път – друг метал. Той се подбира според случая и заради цвета, защото самият цвят има различна символика.
Страстта на испанците към златото е абсолютно необяснима за индианците. Те не могат да разберат защо ги влече толкова този метал, при това - необработен. За индианците той има значение,  само ако в него има въплътен някакъв смисъл.

- А историята със сала вярна ли е?
- Да. За муиските салът е бил символ на връзката с боговете.
Жертвоприношението от сал  явно е било много важно за вождовете, защото следи от този ритуал се откриват много често дори и на необичайни места, даже в пещера.  И там е намерен предмет, представящ известния сал на ,,златния човек" (El Dorado – Златният) заедно с него самия.
Златообработването в доколумбовия период е посветено на религията и ритуала и е пряко свързано с тях. Целта му е да показва власт. Това личи в иконографията, но и в цветовете на предметите, които са изключително важни – използва се много широка палитра от различните сплави. Имаме предмети от чисто злато, от сплав на злато с мед, сребро с мед, злато с платина и т.н. Така е, защото предметите имат символично значение. То се придава не само с формата и иконографията, но и с цвета, блясъка, дори заради мириса на материала. Всички свойства на металите и сплавите са използвани за предаването на някакво значение.

- Какво?
- Значенията са свързани с религиозния живот , космологията, митологията, концепциите за природата, културата, обществото. И с водачите и управляващите обществото. В Доколумбовия период много от тях вярват, че могат да се трансформират в животни, за да придобият сила и мощ. Искат да се превърнат в ягуар, птица, прилеп, защото са вярвали, че така ще придобият техните качества – да летят, да смучат кръв, да виждат в тъмното и т.н. Искали са да са силни и умни като ягуара.

- Траките също са изработвали забележителни златни предмети, археолозите ги  откриват предимно в погребенията на тракийски аристократи - златни венци, златни маски, съдове...  Във вашия музей също се съхраняват златни маски, принадлежали на царе. Каква идея ги свързва?
- Смисълът, който е придаван на златото, среброто и на другите скъпоценни материали, е свързан с техните свойства. Например трайност – както знаете, златото не се окислява, не се поврежда с времето. Затова в много общества е символ на безсмъртието. Управляващите са го носили в големи количества, надявайки се, че качеството на златото да е вечно ще се прехвърли върху тях, т.е. че ще придобият безсмъртие. Това е идея, разпространена в много култури  и тя стои зад златните маски и другите златни предмети, които съпровождат мъртвите. Златото е символ на властта и защото се свързва със слънцето, а от там и с плодородието. В много общества управляващите са и връзката с боговете и са натоварени с отговорността за запазването на реда в космоса.
Златото, среброто и всички ценни метали са били използвани да изразяват власт, сила и във връзка с религията. Освен това те сравнително лесно се обработват и формата им може да бъде трансформирана, позволяват изработването на предмети с много детайли. Идеални са за създаването на удивителни форми и декорации. Затова освен за декорация са много подходящи и за предаването на комплексни идеи. А когато са носени от човек, те са средство за самоизразяване – включително и да покаже мястото си в обществената йерархия и съответно - за подчертаване на власт и влияние. И така е почти навсякъде по света. Сплавите на медта като бронза, а и желязото, са друго нещо – твърди са, можеш да ги наостриш, затова са добри за оръжие.

- Чували сме доста за маите, ацтеките, но малко знаем за хората, които са населявали Колумбия преди идването на европейците. Тяхното наследство как се открива сред днешните традиции в Колумбия?
- Те са имали преддържавна форма на организация, начело на обществото е имало водачи. Имали са общ живот в рамките на обособена територия, но това не е било държава, защото принадлежността е била не към територия, а към група – общност, съставена от връзки, подчинени на строга йерархия. Лидерът се излъчва от общността. Произвеждали са излишък, заради което са могли да поддържат управляващите, религиозните служители и златарите, които най-вероятно не са се занимавали с нищо друго. От произведенията им се вижда, че са много изкусни, което означава, че са посвещавали по-голямата част от времето си само на този занаят. Всеки майстор и всяко ателие имат собствен почерк. Техните произведения са били посветени на водачите, които от своя страна също са поддържали златарите, защото чрез произведенията им са изразявали властта си и практически са я конструирали около тях. Някои древни общности в днешна Колумбия са изграждали важна инфраструктура – имаме примери за градове, построени от камък на много стръмни склонове. Планините са били терасирани, за да се отглежда храна, хората изграждали платформи, на които са правени къщите и храмовете.

- Какъв духовен живот са водили? Шаманските традиции наследство от онова време ли са?
- Днес в Колумбия живеят 84 отделни местни общности. Те са наследници на това общество, за което стана дума. Но златообработването е било практикувано само в Андите, на Карибското и на Тихоокеанското крайбрежие, не и в Амазония и в саваната на изток. Много от общностите, които продължават да живеят в Амазония, имат традиции, свързани с шаманизма, с консумацията на свещени растения с цел  трансформация и комуникация с духовете, за достигане на различни нива на Космоса, за узнаване на бъдещето и придобиване на лечителски познания. Те продължават да поддържат своя много комплексен религиозен свят. Наследниците на муиските пазят езика си, все повече държат да подчертаят идентичността си и връзката с предците.

- Много музеи показват златни предмети, с какво вашият е по-различен? Какво прави един музей модерен?
- Това е много добър въпрос. Музеят трябва да е съответен на потребностите на хората да знаят и да се забавляват. Той трябва да представя интересни теми, да говори на хората по съвременен начин, трябва да им разказва интересни истории, които вълнуват и днес. Не мисля, че един музей става модерен заради супероборудване, свръхтехнологии и пр. Трябва да разказва хубави истории, съответни на момента, с добри послания и извлечени от изучаването на артефактите, които се съхраняват в него. Затова музеят трябва да е и добър изследователски център. Нашата е най-голямата и най-важната златна колекция в света, но се фокусираме главно върху колумбийското злато.



- Българските музеи не получават много пари от държавата. Има ли такъв проблем в Колумбия и как се справяте с него?
- Изключителният шанс на нашия музей е в това, че принадлежи на Централната банка на Колумбия. Независим е от държавата и разполага с добър ресурс. Но на много наши музеи също не им достигат средствата. Мисля, че това, което би помогнало и на вас, а и върши работа навсякъде по света, са добрите връзки, съвместните проекти, споделянето на ресурс с други културни институции и музеи. Но смятам, че държавата трябва да плаща за култура, тя заслужава повече пари. Трябва да научим държавниците, че културата е важни за обществото, особено днес.

- Планирате ли гостуване на вашия музей в България, бихте ли поканили българска експозиция в Музея на златото в Богота?
- Това е една от причините да дойда в България, планираме размяна на експозиции и то не само на златни предмети, а на такива, които по-цялостно представят древните култури на двете страни.

https://spisanie8.bg/автори/история/3148-за-траки-и-муиски-златото-носи-безсмъртие.html