• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 October 2021, 11:12:06

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14265 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1023 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,149
  • Total Topics: 1,371
  • Online Today: 110
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 88
Total: 88

avatar_Hatshepsut

Археологически находки в Благоевградска област

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 14:30:56

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Следи от сблъсък между две неолитни култури засякоха учените в Дамяница (видео)


https://news.bnt.bg/bg/a/sledi-ot-sblsk-mezhdu-dve-neolitni-kulturi-zasyakokha-uchenite-v-damyanitsa

Там в момента вървят най-мащабните археологически проучвания на праистория в света. Заради предстоящия строеж на лот 3 на магистрала ,,Струма", археологическите разкопки трябва да приключат изцяло през ноември. Затова са мобилизирани над 250 работници и 65 археолози, които работят там.

Дамяница вече привлече вниманието на учени от цял свят. Праисторическите обекти са от най-трудните, а тук за кратко време се разкриват невероятни подробности от неолита.

Историята не помни толкова мащабни археологически разкопки. Тя не помни и наполовина от тези мащаби, но в случая мащабите са важни, защото дават изключителна възможност да се види и да се разбере организацията на живот на едни хора, дошли тук преди повече от 7 хиляди години. Това са първите земеделци по тези земи.


Този обект бележи целия професионален път на Малгожата Кребска - част от българо полска експедиция, започнала да проучва праисторията тук преди 30 години. И спасителните разкопки сега за нея са златен шанс да проучи всичко само за един сезон. В момента са разкрили напълно остатъците на една сграда с изненадващо много пещи в нея.

Малгожата Кребска, научен ръководител на археологическите разкопки: Едно от огнищата е с много интересна бъбрековидна форма. Там виждате още едно огнище също с перваз. Интересното в случая е, че вътре намерихме четири съда. И за нас беше загадка, защото тук се намират шест такива огнища. Първоначално ние ги определихме като хлебарна за изпичане на хляб, но впоследствие близо до една от тях намерихме една скара и най-вероятно това са пещи за изпичане на керамика. Това е производствен център за изпичане на керамика.
Макар и преди 7 хиляди години, наличието на производствен център не е чак толкова изненадващо. Преселниците тук се числят към най-напредналата за времето си праисторическа култура в света - винчанската.

Само няколко метра встрани виждаме доказателствата за специализацията, постигната от керамичния център.


Малгожата Кребска - Това е съд, счупен на място. Виждате, че той е много фин и дебелината е едва от три милиметра. Има графитна украса, което показва, че е от халколитната епоха.
В съседна сграда са останали следи от питос или голям глинен съд за съхранение на зърно, вкопан в земята и остатък от дъното на съд с дупки.

Малгожата Кребска .Това най-вероятно за отцеждане на някакви течности.
Мария Чернева - Сирене?
Малгожата Кребска - Примерно сирене, да.
Мария Чернева - Възможно ли е?
Малгожата Кребска - Да, защото просто през този период ние наблюдаваме рязко увеличение на едър рогат добитък



Наличието на големи стада едър добитък обяснява и невероятната упоритост на прахората да обитават тази долина - въпреки честите потопи, които са унищожавали къщите им. Следи от периодични бедствия личат на много места, както ни показва г-жа Кребска.

Малгожата Кребска: Следи от много мощен поток. Много силна вода, наводнение е имало, което е довлякло всички тези керамични елементи, заедно с камъните Т.е. тези хора непрекъснато са имали проблем с водата, били са наводнявани, но пак са продължавали да строят къщи на същите места.
Мащабните проучвания дават възможност на учените да проследят тук сблъсък на две различни култури - на винчанската - на пришълците, дошли от Север - и на южните, дошли от Гърция с рисуваната си керамика.

Малгожата Кребска - Имало е някакъв сблъсък, защото регистрирахме опожаряване на това по-ранно селище. Има опожарени къщи и след това вече се наслагва и започва да доминира тази южна традиция.
Дали при сблъсъци или инциденти, пожарите оставят трайни следи от конструкциите на жилищата им. Иначе със стени от глина и плет, те отдавна са изтлели.

Мария Чернева - Къде казате започва този техния пласт? До тук си е нашето земеделие, нали.
Георги Иванов - ръководител на археологическите разкопки - До тук е нашето земеделие, тук вече надолу започват пластовете на праисторическите хора
Мария Чернева - Ex толкова ние деляло от праисторията!
Георги Иванов - Това пак са хромелни камъни.Ето върху тази част са мелили например с ето този камък така са търкали .
Мария Чернева - Бая са търкали
Георги Иванов - Да, доста усилия са им трябвали да си направят брашно.
Мария Чернева - От какво?
Георги Иванов - Ами от лимец са произвеждали основно
В менюто на първите влиза лимец, ечемик, грах и леща, които определено не са местни сортове. Те са си ги донесли от Плодородния полумесец по поречието на реките Тигър и Ефрат. Към т.нар. неолитен пакет, както го наричат учените, който са си донесли от там, влизат също така кравите, овцете, козите и свинете.

Георги Иванов - Това са едни от интересните находки, които намираме в тези структури - част от идолче автропоморфни фигурка
Мария Чернева - И е седяло на етажерката за украса?
Георги Иванов - Възможно е да са му придавали някакви магически функции.
Колекцията от идолчетата събрана досега всъщност е много впечатляваща. Всяко едно със характерни черти на лицето, с очи като кафени зърна.

Малгожата Кребска: Когато погледнете профила много приличат на великденски глави от великденски острови.



Най ценна изглежда фигурка на змия от нефрит - добре запазена, местна изработка. Но пък пумпалът буди нездраво любопитство заради хаотичната си украса.

Малгожата Кребска - Трудно е да се каже дали има някаква закодирана информация.
Освен с мащабите си експедицията е от малкото която може да се похвали с реставратор, който работи на място. Парчетата керамика събирани в торби е толкова много, че после е почти невъзможно да се намерят и комбинират отделните части.

Янко Петров, реставратор:На полигон сме ситуирали и се намират отделни парчета в продължение на седмици и след това нещо реставраторът и разбира се археолозите имат поглед, събираме ги комбинираме ги и затова се получават. Не са имали грънчарско колело не е познато, а съдовете са направо перфектни
На масата на реставратора стоят стрели, фибула и ключ от римско време.



Сирма Александрова, ръководител на археологическите разкопки: Вече Рим е стъпил здраво в провинция Македония с една римска, селска виличка, организирана около този павиран двор. Дошли са тук, защото е много плодородно и защото най-големият им градски център Хераклея е на близо.
доц. д-р Людмил Вагалински, научен консултант . Вероятно имаме най-ранната за Българската територия вила рустика т.е. римски чифлик. Те всъщност са един зеленчуков пояс какъвто има София, тука си има също един хранителен пояс около Хераклея Синтика.

Сирма Александрова - Животът в тази виличка е продължил до 15-а година сл. Хр. След това имаме много стабилно опожаряване, с много стрели. Така животът тук прекъсва. Пожарът е засвидетелстван и в Хераклея.
През трети век отново има следи от селскостопански чифлик, през четвърти - също. Но опитите престават - в равното са незащитени. Кратко объркване внася откриването на този боен шлем, но вероятно става дума за присъствието на ковач, който събира желязо за скрап. Така че след неолита, магистралата сега е следващото важно събитие в долината на Струма.

Hatshepsut

,,Река Струма – пътят към Европа. Съкровищница на праисторически култури" –
изложба в музея в Благоевград



Съдове от Кайменска чука


Съдове от Ковачево

https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101165137/reka-struma-patat-kam-evropa-sakrovishtnica-na-praistoricheski-kulturi-izlojba-v-muzea-v-blagoevgrad

Изложбата показва най-репрезентативните предмети, намерени по време на дългогодишните археологически проучвания на три основни праисторически обекти – Ковачево от ранния неолит, Дамяница – късен неолит и халколит и последният обект е постройка от покрайнините на Благоевград  на Кайменска чука от края на късната бронзова епоха. В допълнение ще бъдат показани няколко емблематични обекти от тракийския период – светилищата в Левуново, Црънча и Бабяк, както и некропола в Кочан.

,,Нашият регион е много богат на праисторически обекти. Тук се е развивала праисторическата култура на изключително високо ниво. От тук тръгва пътят към Европа, може би тук е началото на европейската цивилизация. Поне така смятаме ние." – сподели за предаването ,,Днес" на Радио Благоевград д-р Малгожата Кулова, уредник ,,Археология" в Регионалния исторически музей - Благоевград.

Най-интересните експонати са огърлици и други накити от нефрит, съдове, мъжки фигурки с индивидуални черти и шапки, както и печати пинтадери. Регионалният исторически музей - Благоевград притежава най-голямата колекция в Европа от раннонеолитните глинени печати – пинтадери, намерени в Ковачево.

Hatshepsut


Hatshepsut

Откриха част от скулптура на богинята Артемида в Хераклея Синтика


https://www.monitor.bg/bg/a/view/v-herakleja-sintika-otkriha-chast-ot-skulptura-na-boginjata-artemida-213158

Днес по време на поредните разкопки на древния римски град Хераклея Синтика, край Рупите, екипът археолози на доцент д-р Людмил Вагалински откриха част от скулптурно изображение на богинята Артемида. Това съобщиха от специализирания сайт Archaeologia Bulgarica.

Намерено е парче от долната част на пластика, както и фрагмент от корнизите с лъвски глави, каквито вече са откривани и по-цялостно запазени на този обект.

,,Богинята на лова обикновено се изобразява с по-къса туника, за да може да тича, а и долу при краката виждаме дъговиден предмет, най-вероятно лък. Намерихме я между нападалите от земетресението през IV век колони, в близост до разкрито от нас при предишни разкопки помещение с олтар. Ще можем да твърдим, че е Артемида със сигурност, когато открием и другата част от пластиката. Но отсега мога да добавя и че култът към нея е много разпространен през античността в района на Средна Струма", коментира ръководителят на разкопките доц. Д-р Вагалински, които бяха подновени в понеделник.

Вече са открити и части от мраморни колони, срутени вероятно при голямото земетресение през IV век след Христа. Това е поредното доказателство за мащабите на строителството в този великолепен град през античността, а и за професионализма на археолозите, които го проучват.

През този сезон археолозите ще опитат да локализират югозападния ъгъл на форума, за да се изчисли точната квадратура на площада. Това пък ще помогне да се изградим представа за истинските мащаби на Хераклея Синтика, за икономическата мощ на града в сравнение с Амфиполис, Филипи, Тесалоника, Берое.

За този сезон 30 000 лв. са осигурени от кмета на Петрич Димитър Бръчков. Те ще стигнат за три седмици, но има вероятност проучването да бъде удължено, ако бъдат отпуснати допълнителни още толкова средства от Министерството на културата.

Hatshepsut

Женска статуя, висока малко над метър, откриха археолозите на Хераклея Синтика


https://dariknews.bg/regioni/blagoevgrad/zhenska-statuia-visoka-malko-nad-metyr-otkriha-arheolozite-na-herakleia-sintika-2233102

Женска статуя, висока малко над един метър, откриха днес археолозите на Хераклея Синтика. Това каза за БТА директорът на историческия музей в Петрич д-р Сотир Иванов. В началото на миналата седмица екипът на доц. Людмил Вагалински започна новия археологически сезон на древния град край Петрич, като целта е да се разкрие форума на древния град в неговата цялост.

Статуята е открита в западната част на централния площад на Хераклея Синтика. Тя е много добре запазена, въпреки че липсват главата и ръцете. Най-вероятно е паднала по време на голямото земетресение станало тук през 388 година, посочи д-р Иванов. Това е и крайната дата, до която е съществувала статуята. Вероятно главата и ръцете са се счупили при падането й, възможно е и да са използвани в последствие за друг градеж, който да е чисто географски на различно място, а не където са разкопките, допълни директорът на музея.

Статуята е много фина изработка, личат сандалите, диплите на дрехата и представлява интересен момент от нашата история, каза още д-р Сотир Иванов. Той обясни, че както с останалите открити статуи на Хераклея Синтика, и тази предстои да бъде консервирана, реставрирана и след това експонирана на самия археологически обект.

Hatshepsut

Разкопките на Хераклея Синтика с доц. Вагалински. Лектор Николай Малчев


Hatshepsut

Градът на Херакъл и синтите открива тайните си


Когато един древен град на повече от 1000 години носи името на Херакъл, той крие невероятни тайни. Стъпка по стъпка, Хераклея Синтика открива тайните си пред археолозите. Находките са изключително впечатляващи, защото между пластовете история са скрити знаците, оставени от предците ни.Херакъл или Херкулес, както са го наричали римляните, син на Зевс и Алкмена от рода на Персеидите, е всемогъщ прародител на древните македонски царе. Синтите пък са тракийско племе, известно с независимия си и свободолюбив нрав. Те са дали и името на областта - Синтика. За племето споменават Херодот и Тукидид, но най-напред разказва Омир.



Той посочва и тяхната връзка с Хефест, бога ковач от древногръцката митология.Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смятало, че се намира на юг от Рупелското дефиле в днешна Гърция. Той обаче се появи в непосредствена близост до село Рупите край Петрич, върху южния склон и подножието на Джонков връх, който е част от вулканичното възвишение Кожух. И така, най-важният в древни времена град от средното поречие на Струма е част от мистичния ореол на това място със загасналия вулкан и близостта с къщата на ясновидката Ванга.

Мястото на Хераклея Синтика е локализирано от доц. Георги Митрев след случайното откриване на голям латински надпис през 2002 г., който той превежда, коментира и публикува.



Оказва се, че градът е съществувал в продължение на цели 800 години от IV век преди Хр. до IV век след Хр. От 2007 г. започват археологически разкопки под ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински.Хераклея Синтика е единственият древен град във вътрешността на България, чийто живот през Античността може да се проследи без прекъсване, защото не е затиснат от съвременен град, което би ограничило разкриването и експонирането му. Според доц. Вагалински, Хераклея дава отлична представа за античен град, свързан с класическата гръко-римска култура. Югозападният ъгъл на България край Петрич и Сандански е колонизиран от древните македони през IV век пр. Хр. После попада в границите на Римската държава още в средата на II век пр. Хр., докато останалите земи от днешна България стават част от нея 200 години по-късно. Този красив кът на България пази следи от различни древни култури - на траки, македони, елини, римляни, келти и илири.

Последните открития в Хераклея Синтика предизвикаха фурор, защото от недрата на земята археолозите извадиха изключително добре запазени римски статуи, женска глава с остатъци от багрилото, с което е била оцветена, монети и още много други ценни находки. През последните лета това е обектът, който ражда едни от най-интересните новини. Той вече е изкушение не само за археолозите, но за местната власт и за любителите на древната история. Разкритата вече част е отворена за посетители, а всяко лято учените  проучват нови терени от Хераклея Синтика."Когато археолозите започват работата си тук през 2007 г., пред тях бяха само хълмът Кожух и гола поляна.

Те знаят от писмени извори, че тук е имало населено място, но нищо не им подсказваше, че под земята се крият останките на голям и богат древен град. От професионализма на учените зависи да се ориентират и да започнат да копаят на точните места. Така постепенно разкриват част от крепостна стена и два жилищни квартала, а когато попадат на централния градски площад, се фокусират върху него", разказва ръководителят на екипа доц. д-р Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН.



Отначало разкопките започват с подкрепата на община Петрич. След това държавата заделя значителен ресурс, за да продължат и за вложените средства древният град се "отблагодарява" с все по-интересни находки. "Имахме късмет да започнем ударно - от една страна, защото знаем какво търсим и къде трябва да работим, а от друга, защото шансът беше на наша страна", разказва доц. Вагалински.Една от най-интересните находки е мраморна женска глава. Прическата й е популярна през Римската императорска епоха и се нарича melon frisure - релефът на косите напомня линиите по кората на пъпеша. Главата на неизвестната красавица от Хераклея Синтика е открита при сондаж под зид в източната част на форума. Тя поражда много въпроси - не само коя може да е жената и къде е останалата част от статуята, а и какво означава практиката части от скулптури да се заравят под строежи в този край на империята. Според специалисти от БАН, за оцветяването на косата е използвана природна охра, фиксирана с гума арабика - смола, извличана от определен вид акация. Геолози от СУ "Св. Климент Охридски" добавят, че по всяка вероятност мраморът, от който е изработена главата, е вносен.Усилията на археолозите са увенчани и с други изключителни находки. Между тях са красива статуя на жрица, част от малка скулптура, вероятно на богинята Артемида, мъжки торс, изобразяващ бог Аполон или ефеб, коринтски капител с изящни релефи и отломки от мраморна колонада, декорирала преди векове градския площад.Откритият надпис на латински, в който се споменава и името на града, пък е от огромно значение за подреждането на историческите факти. За това допринася и монетата "Месембрия понтика", която е достатъчно добре запазена, за да се види изображението на коринтски шлем от лицевата страна. Такива оболи са циркулирали активно в периода 450 г.- 350 г. пр. Хр. Монетата е отпреди Филип II и основаването на Хераклея Синтика през втората половина на IV в. пр. Хр. "Открихме я сред масивни камъни над избила подпочвена вода, отгоре има горял пласт.



Една от версиите е тя да свидетелства за активността на синтите и евентуално за съществуването на тяхно селище на това място преди идването на македоните", обяснява доц. Вагалински.Друга интересна находка е изображението на Серапис - бог на изобилието и възкресението, върху глинен отломък. Култът към Серапис обединява египетската и елинистическата традиции. Най-популярен е при династията на Птолемеите. Дали е имало храм на Серапис и в Хераклея Синтика, вероятно ще покажат следващите проучвания на археолозите. Освен монети те откриват и масивна златна огърлица зарита в дебел пласт руини, причинени от земетресение. Тя е датирана за втората половина на тV век, а кукичката на закопчалката е изправена, може би накитът е бил изгубен при бягство от града. След първото тежко земетресение на това място в края на IV век сл. Хр. оцелелите жители на града са започнали да разграбват материал от стените на централния площад, за да поправят жилищата си. И са имали време да го направят, преди да дойде приливната вълна от река Струмешница, която покрива с жълта глина и пясък всички руини. Най-атрактивните находки от Хераклея Синтика са откритите цели статуи /без главите/. Стотици туристи посетиха мястото, за да си направят селфита с античните находки. Между тях са стауя на жрица, на магистрат, торс на бог Аполон. Те са от римския период на града, когато форумът е бил почти четири декара. Изглежда, че през IV век жителите на Хераклея Синтика не са се адаптирали добре и когато християнството започнало да става все по-силно, те са останали езичници. Именно това, а не само двете земетресения, вероятно е причината градът да не оцелее в следващата епоха.Проучванията на античния град ще продължат и в следващите години и сигурно ще се появят още интересни доказателства за древните хора по тези места и изобщо за историята ни. Защото няма бъдеще без знания за миналото. Продължават и процесите по реставрация и консервация, по обезопасяване на откритите структури в античния град от елинизма.В началото на тази година правителството отпусна 1,8 милиона лева за 6 значими археологически обекти в страната, между които е и Хераклея Синтика. Другите са Провадия - Солницата, римският град Рациария край Видин, Перперикон и средновековната крепост Вишеград край Кърджали, античният и средновековен град Мисионис край Търговище и храм "Св.Цар Борис-Михаил Покръстител" в Разград. За Хераклея Синтика държавата даде 400 000 лева на община Петрич, с които ще се финансират следващите проучвания. Там разкопките ще продължат, а след това ще се премине и към качествена социализация на обекта, за радост и на туристите, и на учените. Пътят до руините вече е реновиран със средства, отпуснати от Министерския съвет, така че и достъпът до уникалния античен град е лесен и удобен.

https://www.standartnews.com/blgariya-v-srtseto-mi/gradt-na-kherakl-i-sintite-otkriva-taynite-si-458463.html

Hatshepsut

Впечатляващи открития на Хераклея Синтика


Само за няколко дни древният град край Петрич Хераклея Синтика е разкрил пред археолозите част от своите тайни. Тазгодишните разкопки започнаха на 1 юни и до момента е открито изображение на Александър Велики, релефно изображение на музикант, масивна мраморна скулптура на бик, а най-новото откритие е от тази сутрин и представлява долната част от мраморна статуя на богинята Нике.

https://www.facebook.com/watch/?v=828094064475558

Статуята има запазени криле и това е помогнало на екипа да установи,

че е на древногръцката богиня, каза за БТА доц. Людмил Вагалински - ръководител на екипа, който изучава Хераклея Синтика. Статуята е пострадала в края на III век при нападение на варвари, а откриването и по време на разкопките показва, че в града е имало култ към богинята.



дни от най-ценните открития по време на разкопките са надписите,

а само няколко дни след началото на тазгодишните разкопки, екипът е попаднал на изцяло запазен надпис на старогръцки, който датира от I век след Христа. Надписът е разчетен от епиграфа Николай Шаранков и след реставрацията ще бъде изложен в новия исторически музей в Петрич. Той е от трима агораноми на Хераклея Синтика и е в чест на римския император Тиберий. Тези хора са отговаряли за търговията, включително цени, качество и количество на стоките, изправност на теглилките, имали са право и да наказват търговци, които мамят купувачите, обясни пред репортер на БТА доц. Людмил Вагалински.



Всички артефакти, които археолозите откриват, дават възможност да се направи хронология на събитията,

да се разгадае историята, посочи доц. Вагалински. На терен има постоянен реставратор, както и регулярен, който отговаря за градежите и мраморите. Трябва да сме етични към миналото на тези хора и да го пазим, за да имаме и радост, и полза ние, които се явяваме повече или по-малко техни наследници, посочи доц. Вагалински.



https://www.vesti.bg/bulgaria/vpechatliavashti-otkritiia-na-herakleia-sintika-snimki-i-video-6126810

Hatshepsut

Хераклея Синтика: Градът на македонските царе разкрива нови тайни



В първия ден на месеца бяха подновени разкопките в Хераклея Синтика – градът на македонските царе край Петрич, съвсем наскоро бе открит печат с изображението на Александър Македонски, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.



Разположеният под възвишението кожух град в продължение на 800 г. е контролирал средното течение на река Струма, основан е от Филип Втори, носи името на Херакъл, героят стигнал най-далеч от гръцките антични герои, подвигът му е повторен от цар Александър Велики. Завоевателят, стигнал до Индия, но походите му започнали от тук, където като 16-годишен е потушил въстание на тракийското племе Меди.

Поредният етап от разкопките на античния град отново е под ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински от НАИМ към Българската академия на науките. Изненада е откриването на скулптурата на бик, свързван с култа към бог Митра.

,,В поредния сезон от разкопките продължаваме работа на централния площад - форума, но една трета от екипа разкопава и акропола на хълма. С работата в западната част на площада се опитваме да попълним историята на града – кога, какво и защо се е случило. А находките сами идват при нас или не, но откриваме информация. Някои от находките се открояват, например глиненият печат на Елий Лупус, производител на глинени изделия през 2 век", обясни археологът.



На печата има релеф на Александър Македонски върху глазирана купа със скалп на лъв върху главата му вместо шлем. Така Александър е представен като Херакъл.

Хераклея Синтика носи името му, наречена е на него, а Александър е бил по тези земи още като 16-годишен, когато потушавал въстание на местното тракийско племе Меди в 340 г. преди Христа.

,,Градът е основан от бащата на Александър - Филип Втори. Тук е бил и Херакъл, и макар и в римската епоха, те продължавали да тачат корените и традициите си", добави Вагалински.

За това Хераклея Синтика се е наричал градът на македонските царе.

,,Да разкопаваш градове е най-трудната част от археологията", поясни Вагалински.

Тази сряда е открита скулптура на коленичил бик, но без глава с човешки крак, стъпил върху него.



,,Досетихме се, че кракът е на бог Митра – иранско божество, чийто култ се разпространява много бързо в Римската империя. Нещо повече, през 3 век се е конкурирал с ранното християнство и за малко да надделее. До сега не знаехме, че култът на Митра – това божество, което убива бика, и символ на доброто, злото, на тъмното и светлото, е бил популярен и тук – в Хераклея Синтика. И понеже е скулптура, а не релеф, считаме, че тук е имало светилище на бог Митра", обясни археологът.

Според него Митра е божество на войниците, явно и тук е имало такива, те са се били установили на акропола.



,,Там също копаем, но иманярите са направили много поразии, разровили са пластовете, но все пак се стараем да работим. Сега разчистваме едно римско жилище от 3-4 век, но сме открили и пластове от елинистичната епоха от преди Христа. Работейки тук долу - на площада, целта ни е да съберем повече данни, за да разкажем по-подробно и достоверно какво и кога се е случило, защото площадът е сърцето на града. В продължение на 800 г. градът е контролирал поречието на Средна Струма", завърши Вагалински.

,,Тук има неща, които аз виждам за първи път, от всяко нещо черпим информация, която е от историческо значение", каза археоложката Добрина Хардалиева.

https://bgnes.bg/news/kheraklea-sintika-grad-t-na-makedonskite-tcare-razkriva-novi-taini/

Hatshepsut

BTA: Хераклея Синтика продължава да разкрива древни тайни

Само за няколко дни Хереклея Синтика разкри някои дълго пазени тайни. Сред най-новите открития е долната част от мраморна статуя, която според археолозите е на богинята Нике. Статуята има запазени криле и това е помогнало на екипа да установи, че е на древногръцката богиня, каза за БТА доц. Людмил Вагалински - ръководител на екипа, който изучава Хераклея Синтика. "Статуята е пострадала в края на III век, което означава, че е произведена преди това. Можем да кажем, че е от II-III век, една по-обща датировка, тоест римската епоха, и показва, че в Хераклея Синтика е имало светилище на богинята Нике и те са я почитали, което е обичайно, много разпространен е култът към нея", обясни доц. Вагалински. Тазгодишните разкопки на обекта започнаха на 1 юни и до момента археолозите са открити множество интересни находки - изображение на Александър Велики, релефно изображение на музикант, масивна мраморна скулптура на бик. "Имаме една мраморна скулптура на бик, коленичил, и отгоре има човешки крак, като разпознахме, че това е бог Митра. Това е иконография много типична за него - убива свещения бик, тоест борбата между доброто и злото, едно иранско божество, популярно и в римската държава. Тази скулптура излезе пак в западната част на форума, пострадала е през същия този катаклизъм в края на III век, който градът е преживял вследствие на варварско нападение", разказа за интересната находка доц. Вагалински. Той добави, че пък намереният печат е на местен производител, наследник на римски ветерани, пенсионирани военни, и вероятно е подпечатвал керамиката, която е произвеждал, за да си направи добра реклама. "Извадихме и един интересен глинен медальон, пикиран върху голяма, хубава глазирана купа. Този медальон представлява бюст на Александър Македонски в профил, много, така, характерно, типично изображение, и профилът е разпознаваем, че е на Александър Македонски. Той е бил свързан с този региона, най-вероятно баща му е основал града през IV век преди Христа, а той е действал в района, биейки се с местните племена още 16-годишен, далеч преди да тръгне на поход срещу Персия", обясни доц. Вагалински. Той добави още, че са открили и много монети, които им помагат главно за хронологията, но така също и други находки, като например фибули, накити, малко въоръжение. Артефактите, открити по време на разкопките, дават възможност да се направи хронология на събитията от далечното минало. Откриването на ценни находки е въпрос на шанс, но археолозите очакват още много изненади по време на разкопките на централния площад на Хераклея Синтика. "Той е столицата на Средна Струма в продължение на 800 години и е логично да очакваме богати находки. Важното е ние да ги разкриваме, да ги пазим и да успеем да видим информацията за тях и чрез вас, медиите, да я покажем на българите и на останалите хора", обясни археологът. На терен има постоянен реставратор, както и регулярен, който отговаря за градежите и мраморите. Тази година разкопките на Хераклея Синтика ще продължат четири месеца - до края на септември. За първи път ще бъде проучена и част от акропола на древния град, който е разположен върху хълма "Кожух", над форума. Видео - Десислава Велкова. Монтаж - Валя Ковачева.