• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

19 September 2021, 14:08:45

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13845 Posts

Шишман
5796 Posts

Panzerfaust
985 Posts

Лина
776 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23646
  • Total Topics: 1361
  • Online Today: 66
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 34
Total: 35

avatar_Hatshepsut

Археологически находки в Пловдивска област

Started by Hatshepsut, 03 September 2018, 06:49:21

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Археолози разкриха съблекалнята на  Римските терми в Хисаря


https://www.marica.bg/region/karlovo/arheolozi-razkriha-sablekalnqta-na-rimskite-termi-v-hisarq

Археолози разкриват нова непроучена досега част от Римските терми в Хисаря. Сезонът на екипа на доц. д-р Митко Маджаров, директор на Археологическия музей в Хисаря, започна преди броени дни. Заедно с доц. Маджаров работят уредниците на музея Димитринка Танчева и Мирослав Маджаров, които са негови заместници в археологическия екип и стажант-археологът от четвърти курс на Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски" Мартин Нешев.  Екипът работи в югоизточната част на обекта и вече навлезе в преддверието на античния СПА комплекс.

След като бяха преместени съвременните ВиК-съоръжения, под огромното количество пръст бе разкрито ново сухо помещение – съблекалнята на Римските терми. Залата е огромна - с размери 10.20 х 11.80 м и е посрещала едновременно десетки посетители. Стените са били частично или изцяло облицовани с  бял мрамор.  Подовата настилка най-вероятно е била от същия материал. Затова свидетелстват парчета бял мрамор и  гнездата в  хоросановата мазилка, където си личи, че е имало залепени плочи. Прозорците са имали мраморни рамки,  хванати с железни скоби за зидарията и върху  тях са били поставяни стъклата.

Работата на археолозите стъпка по стъпка доразкрива цялото великолепие на Римските терми. Разкрихме част от западния зид на съблеканята и в него се оформи  вход – най-вероятно прозорец, с клинообразна форма - отвън стеснен, отвътре – широк, показа доц. Маджаров. Такива прозорци има  и на източната страна на помещението. Впоследствие  те са били зазидани. В непосредствена  близост до зида вече са разкрити две паднали арки от завършващата конструкция на прозорците. На по-късен етап, когато започнат дейностите по реконструкция и реставрация на термите, археолозите ще се опитат да вдигнат арките без да ги демонтират и да ги поставят на местата, където са били. Археолозите разкриха  и част от  отоплителната система, която ще бъде изяснявана допълнително – канал под пода, изграден от тухли, по който е протичала гореща вода и така се е отоплявал целият комплекс.

Римските терми в Хисаря са един от трите антични СПА комплекси в света, запазени в такава цялост, другите два са в Англия и Алжир. Екипът на доц. Маджаров работи в обекта вече 25 години, в предишните три сезона последователно грейнаха шестте басейна, които и днес  се зареждат с минерална вода по оригиналната запазена водопреносна мрежа от същия извор, както в древността.  Цялостният вид с множеството различни по големина басейни, както  и находките, говорят, че в късната античност СПА комплексът е бил място за богатата  местната римска аристокрация на тогавашния град на император Диоклициан.

Община Хисаря вече има проект за представянето на Римските терми в цялото им великолепие – когато бъде разкрита цялата сграда, тя ще бъде покрита със скатен покрив с конструкция, каквато е имало в античността.

Hatshepsut

ПРЕКРАСНА АРТЕМИДА-ЛОВДЖИЙКА ОТКРИХА АРХЕОЛОЗИТЕ НА ФОРУМ СЕВЕР

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/prekrasna-artemida-lovdzhiika-otkriha-arheolozite-forum-11841/

Втори месец продължават консервационно-реставрационните дейности на Форум-север. Приоритет е укрепването на проучените  сектори, което се извършва с габиони. На терена е и археологическия екип с ръководители  Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева.

- Г-жо Мартинова, какво се случва на Форум Север, вижда се много техника и работници?

- Техниката и работниците са на фирма ,,Драгиев и ко", която изпълнява консервационно-реставрационните дейности. Работи се в два сектора. Единият е бившият частен имот, който Община Пловдив откупи и беше присъединен към археологическия обект. Вторият сектор е в източната част, където ще бъде оформен изход към Епископската базилика. В тази зона през 2018 година е проучен сектор от кардо максимус (улица с посока север-юг), която тангира от изток целия комплекс. Всъщност археологическото проучване приключи през лятото и бе прието от експертна комисия.



-  Какво налага присъствието на археолози сега?

- Това е задължително и е практика на археологическите обекти в цялата страна и в Пловдив. В нашия конкретен случай се извършват изкопни дейности в трасето на укрепителните съоръжения на запад към Главната улица, на юг към Пощенската палата и на изток - към частните сгради.  По принцип при консервационно-реставрационните дейности винаги се достига до археологически структури.

Много сме щастливи, че - след демонтиране на бетоново комуникационно съоръжение, успяхме да разкрием голям сектор от  стилобата на северния портик на Агората. Той ще бъде експониран, като свързваме проучения и експониран сектор с новоразкрития през кампанията 2019-2020 г. А това е много важен елемент от архитектурната украса на  Агората, която с мраморна колонада  маркира северната част на площадното пространство – арея.

По традиция в Пловдив се откриват най-значителните находки в процеса на консервационно-реставрационни работи. Да припомним  надписа за статуя на Тит Флавий Котис, който открихме на Античния театър, надписа на Епископска базилика за спасените последователи на бог Дионис, надписа открит на Форум Запад за Тракийския Херос - защитник на западните пропилеи. Всички те бяха открити при консервационно-реставрационните дейности.

И в процеса на археологическото проучване, което ние провеждаме, се откри мраморна оброчна плоча с изображение на Артемида-ловджийка. Богинята, която е покровителка на лова, плодородието и всичко живо, е изобразена в нейната традиционна поза и атрибути – в ход наляво с опънат лък и колчан със стрели на гърба. Тя е много красива – с изящен профил и прическа с кок. На горната дъговидна част има посветителен надпис на старогръцки, където се чете: ,,На богинята Артемида".



- Какво е значението за науката от този открит артефакт?

- Това е доказателство за наличие на култ във Филипопол към Артемида през римската епоха. И това се подкрепя от откритите на територията на града монети и други археологически находки. Култът към Артемида е засвидетелстван по изображенията на монетите, сечени от градската управа на Филипопол. Предполага се, че е имало и храм, посветен на богинята. В конкретния случай трябва да разглеждаме функциите на  сградите, ситуирани в северната централна част на Форума, като съвкупност от движимите археологически находки. Да припомним, че  на това място бе открита статуетката на Кибела, императорското писмо и др.

- Какво друго открихте в последните дни?

Находки, които илюстрират бита на човека през античността – лампички, колективна находка от монети, голямо количество фрагменти от надписи, които предстои да изследваме и да видим дали са части от други, открити в предишните кампании.

Hatshepsut

Римската баня под ПГ по битова техника – с красиви мозайки от Античността, недопроучена и изоставена близо 70 години


Богати мозайки с цветни мотиви и големи мраморни плочи са украсявали сградата преди 1500 години

Хуните опожаряват обекта около 440 година, след което сградата се сдобива с втори етаж и красивите тухлени колони

Повече от 70 години огромната римска баня в източния край на Трихълмието, днес под Професионалната гимназия по битова техника, стои като изоставен археологически обект. Темата навлезе в общественото пространство след поредица публикации на ,,Под Тепето" през април 2014 година, довели до обещание от кмета Иван Тотев тя да отвори врати. Банята се намира буквално под сградата на училището, като до нея се стига по стълбище, чиито вход е точно до официалният такъв на самото школо. Вратата обаче е зазидана през 90-те години. За периода преди това деца и учители си спомнят, че са могли да влизат от различни пролуки, но мястото е било опасно и пълно с различни животни.

Каква е обаче историята на обекта? Банята се намира в източния край на Античния Филипополис – извън крепостните стени. В близост е издигната Голямата Епископска базилика, но археолозите не са сигурни кога точно е построена банята – дали може да се свърже с езическия период или с християнския. Всъщност единственото сериозно проучване на обекта става в периода 1946-1950 година от Димитър Цончев. През 1950 година той публикува и статия в годишника на музея, която до момента е и най-авторитетния източник за историята на банята.



Предположението на Цончев е, че банята е издигната през IV век. Малко по-късно – в средата на V век тя е опожарена, вероятно по времето на хунските нашествия между 442 и 447 година. След това тя е възстановена, но части от банята променят предназначението си – хипокаустът (подовото отопление) е зазидано, но други части от сградата запазват ролята си на къпалня. Най-вероятно при това преустройване се издига втори етаж, заради който са изградени и масивните четвъртити колони и сводове, които впечатляват на архивните снимки. Краят на живота на обекта е около 600-ата година.

Сградата е била голяма и богата. Подовата настилка е с красиви мозайки, части от които са запазени и до днес. Стените са били с големи мраморни плочи. Разбира се, имало е изградено подово отопление, като във всички хубави римски бани. Самите мозайки са изградени с камъчета и по модел, идентичен с този на банята под Бинго Балкан – друг римски обект, който чака своето преоткриване.

Изоставянето на обекта в началото на VII се свързва със свиването на града през Средновековието във високата част – животът е продължил основно по Трихълмието. В тези векове се изоставят и другите впечатляващи сгради в региона – Малката базилика, която е на близо в източна посока, а и самата Голяма епископска базилика.

През Османския период зоната се превръща в християнско гробище. Открити са надгробни камъни на арменци от 1694 година, например, както и на православни християни и надгробия с латински надписи, най-вероятно на католици.

През 1946 година там започва да се строи сегашната сграда на ОУ ,,Йоаким Груев". При изкопните дейности строителите попадат на археологията и преоткриват банята. В следващите няколко години там съвместно работят екипите на археолозите и строителите. По думите на проучвателя Димитър Цончев впечатляващият обект обаче не е проучен изцяло, поради липса на средства – на места разкопките трябва да се правят до 8 метра, а самата територия е около 2,5 дка. Въпреки обединението на цялата власт на едно място през комунизма и претенцията, че културата е на първо място, обектът е оценен като второстепенен. Тоест – нито е проучен докрай, нито е запазен и експониран. Училището отгоре все още затапва великолепната археология, а в следващите 40 години социалистическа и 30 години демократична власт, никой не успява да представи прекрасната баня на обществеността.



https://podtepeto.com/besedka-za-grada/rimskata-banya-pod-ou-joakim-gruev-s-krasivi-mozajki-ot-antichnostta-nedoprouchena-i-izostavena-blizo-70-godini/

Hatshepsut

Безценна апликация с бог Дионис и теракотена Венера откриха археолозите в Пловдив


Археологическите находки, открити при спасителни разкопки на ул. ,,Леонардо да Винчи" 13 в Пловдив, са най-интересните експонати в 14-ата изложба ,,Българска археология 2020" в залата на Националния археологически институт с музей при БАН в София. Съкровищата бяха открити от екипа на археолозите Елена Божинова и Камен Станев през 2019, 2020 и началото на 2021 г., а PlovdivTime имаше честта първи да разкаже в детайли за работата им.

Припомняме, че в частен имот те откриха изключително красива мозайка, както и сгради от различни исторически периоди. Ценната мозайка бе демонтирана миналата година, а след вдигането ѝ продължиха проучвателна работа. Именно тогава намериха и част от експонатите, избрани да представят Пловдив в изложбата.


Апликацията - бюст на бог Дионис

,,Показваме колективната монетна находка, за която вие разказахте в материалите си. Обектът досега не е представян никъде на изложби, защото откритите артефакти се нуждаеха от реставрация. В експозицията на БАН са включени около 200 монети от колективната находка, както и една много хубава апликация към конска колесница с бюст на Дионис. Тя е на плаката на изложбата. Въобще и монетната находка, и тази апликация са избрани като едни от най-атрактивните находки от проучванията през предходните сезони и са акцент", разказва Елена Божинова.

В експозицията е включена и една теракотена Венера, която археолозите откриха в насипните пластове преди изграждането на сградата от римската епоха.


Теракотената Венера

,,След като мозайката бе вдигната от екип реставратори с ръководител Иглика Икономова през 2020 г., пристъпихме към проучване на пластовете в дълбочина. Събрахме допълнителна информация за сградата с мозаечния под. Все още ни предстои анализ на материалите, но на този етап смятаме, че  времето на нейното изграждане е около средата на 4 в. Разкрихме и нов сектор в най-западната част на терена под оставените отстъпи към улица ,,Леонардо да Винчи". Мозайката продължаваше и там и се оказа, че мотивите са най-добре запазени, в най-ярки цветове. И тази новоразкрита част бе вдигната от реставраторския екип", разказва Елена Божинова.




Новоразкритата част от мозайката

Тя допълва, че сградата с мозаечния под също е унищожена от пожар, а интерпретацията на археологическата ситуация ни кара специалистите да мислят, че е била изоставена и известен период след изоставянето ѝ е пламнала.

,,Имаме една единствена монета от опожарения пласт, както и малко керамика. Монетата за съжаление е горяла много силно, не е запазено ядрото ѝ. Все пак нумизматът, който обработва нашите материали – д-р Върбин Върбанов, успя да определи, че е в границите на втората половина или края на 4 в. След това се е случил и пожарът", обяснява Божинова.

Под мозайката тя и колегите ѝ са проучили помещение към сградата от римския период, която както ви разказахме, е унищожена от пожар по време на готското нашествие през 251 г. В едно от помещенията са открити поредица от глиновидни подови нива, което означава, че сградата има един относително дълъг период на използване, с много преправки. 

,,Имаше и различни находки, но най-богатите бяха от времето на опожаряването на сградата при готското нашествие. Хората не са имали време да си съберат покъщината и са загинали при пожара. Освен собственика на вероятното монетно съкровище, намерихме останки от череп на дете. Тоест има и други жители на тази сграда, които са загинали при пожара. Ние знаем, че градът е бил изцяло унищожен при готското нашествие. Според древните историци избиват 100 000 човека от населението, а останалите живи отвличат в робство. Разкопките ни на ул. ,,Леонардо да Винчи" потвърждават това. За втори път намираме жертви в сградите от този период. А фактът, че не са погребани, доказва, че не са останали живи хора, които да го направят", разсъждават археолозите.


Върху пода на помещението археолозите откриват бронзовата апликация за конската колесница. Интересното е, че там има и още няколко части от колата – една ос, която е държала колелетата.  Категорични са, че това е любопитна  археологическа ситуация и тепърва ще търсят информация, защото, доколкото им е известно – досега колесниците винаги са откривани около гробни комплекси.

На обекта Божинова и Станев откриват и още една бронзова апликация от сандъче, както и една много интересна амфора.


Тепърва ще бъде разчетен надписът върху амфората

,,Открихме я в дворното пространство на сградата, отново под деструкциите на сградата. Има надписи с червена боя върху двете дръжки. Според мен и тя заслужаваше да бъде експонирана в годишната изложба. За съжаление Николай Шаранков е затрупан с работа и не може да разчете надписите, но и това ще се случи", разказва Елена Божинова.

Оказва се, че обектът на ул. ,,Леонардо да Винчи" е изключително интересен и като находки, и като археологическа ситуация. Намереното провокира интереса и на професионалната гилдия, след като миналата година Елена Божинова и Камен Станев го представиха на Международна конференция в Бургас.

За онези, които искат да видят откритията на пловдивските археолози, изложбата ,,Българска археология 2020" е отворена за посетители от днес до 2 май.

НАЙ-НОВАТА НАХОДКА

Най-новата находка на обекта е от съвсем скоро и поради тази причина не е част от експозицията в София.

,,В кирпичените деструкции на сградата от римския период открихме и този прекрасен сребърен пръстен с релефно изображение на здравоносните божества Асклепий, Хигия и Телесфор. Като цяло са много редки тези пръстени", разказва Елена Божинова.


Според тях пръстенът е по-ранен период от сградата, някъде от 3 в. Би могъл обаче и да е синхронен с нея, да е бил някъде в къщата и при срутването ѝ да е попаднал в кирпичените деструкции. 

Оказва се, че този обект е едно скрито съкровище – и като находки, и като археологическа ситуация.

https://trafficnews.bg/kultura/beztsenna-aplikatsiia-bog-dionis-i-terakotena-venera-202571/

Hatshepsut

ЧЕТИРИ ПОГРЕБЕНИЯ, ФРАГМЕНТИ ОТ СТЕНОПИСИ И ОЛОВЕН ПЕЧАТ ОТКРИХА АРХЕОЛОЗИ В ПЛОВДИВ

Останки от средновековна сграда с четири погребения откриха археолозите от РАМ-Пловдив при разкопките на Голямата могила в район Южен. Екипът начело с Любомир Мерджанов работи на терен от няколко дни и вече е регистрирал няколко любопитни находки.

Обектът е част от некропола Гъстите могили, открити и регистрирани още през миналия век от Борис Дякович и колегите му. Две-три от тях са проучени, но останалите - близо 80 гробни могили, са заличени заради мащабното строителство.


Голямата могила и входът на иманярския тунел

,,Работната ни хипотеза е, че средновековната сграда е религиозен храм, заради множеството фрагменти от керамика, стенописи с полихронна украса,  монети и закопчалки за книги, както и един оловен печат с религиозно изображение и надпис", разказа пред PlovdivTime Любо Мерджанов и допълни, че вероятно храмът е от 12-13 век. Екипът вече е разкрил дъното на сградата, която е изключително лошо запазена и откриват камъни и бял хоросан.


Археолозите са открили 4 погребения

При работа в сектор изток на могилата Мерджанов и колегите му са попаднали и на иманярски тунел с дължина 10 м. Те предполагат че изкопът е правен през 90-те години на миналия век, когато имаше много случаи на набези по такива обекти с потенциални археологически съкровища.

,,Тунелът се движи в посока изток-запад, по права линия към центъра на могилата. На места се виждат следите на кирките на иманярите. Предполагаме, че вече сме разкрили края му", каза Любомир Мерджанов.


Входът на иманярския тунел

Той обясни, че се надяват до началото на август за допроучат храма и да разкрият централното погребение, за което предполагат, че е от римската епоха.

Обектът Гъстите могили, част от който е и Голямата могила, се намира в Южната промишлена зона в района от Отоплителна централа Юг до Събота Пазара.

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/chetiri-pogrebeniia-fragmenti-stenopisi-i-nalozhen-pechat-13957/

Hatshepsut

Археолози проучват нов и непознат обект за пловдивчани


Екип от археолози проучва нов и непознат обект за пловдивчани – Голямата могила, съобщи за Plovdiv24.bg ръководителят на екипа археологът Любомир Мерджанов. Обектът наистина е непознат за обществото, тъй като попада в зона, в която рядко се случва да има археологически проучвания", каза Мерджанов. "Тази могила е известна като Голямата могила и е част от един доста голям некропол, който е съществувал в квартала, от жп линиите към Асеновград, в западна посока и продължава чак до "Събота пазара" в "Кючук Париж", поясни археологът.

Любомир Мерджанов разказа още, че този некропол е регистриран в началото на миналия век от Борис Дякович и Димитър Цончев, които набират най-много информация за него. В средата на миналия век, във връзка с урбанизацията на квартала, основната част на тези могили са разрушени безконтролно и само една малка част са обект на археологически проучвания. Тази могила е последната. За нея се знае от доста време, но тъй като в последно време е била обект на набези, във връзка с отнемането на пръст от периферията и за битови нужди, археолозите са решили да действат.

"Северната страна на могилата е била превърната в незаконно сметище, хората са се качвали на върха с джипове и са се спускали от другата страна, нещо като офроуд разходка с джипове. Затова решихме, че е дошъл моментът да проучим могилата, за да не я загубим за науката", добави Мерджанов.

Така именно те попадат на иманярския тунел. Подобни тунели не са рядкост, твърди археологът. Има места, където са били открити по няколко такива, а този е само един. "Тунелът се движи от изток на запад, в права линия към центъра на могилата. Дали по него се е стигнало до гробно съоръжение, няма как да знаем към момента. Но смятаме, че е прокопан през 90-те години, когато имаше масирани набези към могилите", поясни Мерджанов. В момента вече иманярският тунел е засипан.

Ако бъдат открити някакви материали вътре, във връзка с хората, които са го прокопали, ще можем да датираме по-точно", каза още археологът.

На обекта се работи от около две седмици. До момента археолозите са регистрирали вторични намеси на могилния насип. На върха на могилата има открити четири гроба, като в единия от тях са положени двама индивида. Открити са останки и от средновековна сграда, в лошо състояние, но в основите и се откриват завидно количество стенописи, украса в пурпурно синьо, елементи от букви, като със сигурност може да се предположи, че става въпрос за малка средновековна църква.

Материалите от нея са от 12-13 век – керамика, монети, закопчалки за книги. Независимо от силната разрушеност на структурата, може да се предположи със сигурност че това е било църква, твърди Мерджанов. Няма данни за това кои точно личности са положени в гробовете, тъй като те са били празни и откъм дарове. Археолозите обаче се надяват, че в центъра на могилата ще има богато централно погребение, какъвто е ритуалът през римския период, тъй като некрополът, от който тя е част, е от този период.

"Предполагаме, че вътре ще има гробно съоръжение от малък тип, изградено от тухли, или гробна яма с трупоизгаряне, времето ще покаже. Със сигурност можем да кажем обаче, че става въпрос за гроб на първенец в обществото, а не за обикновен човек", каза Мерджанов. По думите му, натрупването на могилен насип е свързано с финансови средства, които някой трябва да плати. Така, че когато могилата е голяма се предполага, че починалият е разполагал с финансови средства. Археологът обясни още, че натрупването на могилните насипи е било изпълнявано винаги на ръка.

Археологическият екип на Голямата могила е съставен от 6 човека и около 10 работници, когато се наложи. Обектът е финансиран от община Пловдив със 130 000 лева за разкопки.

"Надявам се, че в бъдеще ще има ситуация, когато ще се наложи да използване повече хора, тогава със сигурност ще се касае за голямо погребение", каза Мерджанов.

Археологът Любомир Мерджанов е ученик на изтъкнатия археолог и директор на Регионален археологически музей – Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов.

https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Arheolozi-prouchvat-nov-i-nepoznat-obekt-za-plovdivchani-1102301

Hatshepsut

Започнаха финалните разкопки на Небет тепе в Пловдив


Археолози в Пловдив започнаха последния етап от разкопките на върха на Небет тепе, където пластовете история отвеждат до дълбока древност. Проучва се югозападната част на обекта.

Той е част от големия проект "По крепостните стени на Филипопол", който включва и Източната порта, но там работата вече е на ниво реставрация. В края на миналата година община Пловдив спечели финансиране за проекта.

Предвижда се повече от 8 милиона лева да бъдат вложени за социализацията на тези археологически паметници, като над 6 милиона е безвъзмездното финансиране от Оперативната програма "Региони в растеж".

Според Пламен Панов, зам.-кмет по култура, археология и туризъм, съхранението на Небет тепе е отговорност към бъдещите поколения, защото това е "актът за раждане на Пловдив".

Да се разхождаш между скалите на върха, да стъпваш по останките от градежите и да разглеждаш отвисоко сърцето на древния град е наистина уникално усещане, сподели ръководителят на разкопките в югозападната част на обекта София Христева.

Този сезон трябва да допроучим площ от около 80 кв. м., като се надяваме да доразкрием една късноантична сграда, която беше регистрирана при проучванията през 2017 г. Надяваме се да успеем да покрием цялата й площ и разбира се, да слезем в дълбочина под нея и разкрием останалите римски сгради, които за сега подсказват, че ще са доста интересни, тъй като само от една малка част, които сме хванали от тях, знаем че стените са били покрити с мрамори. Много се надяваме да успеем да разкрием поне част от тази сграда и да приключим с проучванията, за да може да се премине към проекта за реставрация и консервация, обясни Христева.

По думите й, в най-ранния перод, от средата на I век, има данни, че тук е имало път, който е минавал непосредствено покрай крепостната стена на Филипопол, която е изградена след 45 година след Христа. В последствие тази улица е престанала да функционира и върху нея са били построени по-късни жилищни сгради.

В другата част на обекта, която е почти напълно проучена, има запазена архитектура от V век преди Христа до османския период, така нарчената цитадела. След това има крепостни стени, кули, частично запазена е римска улица и едно жилище от V-VI век, поясни археологът.

В началото на проучването сме и все още нямаме находки, каза Камен Станев, който е от Кирило-Методиевския научен център към БАН и също отдавна проучва обекта. За сега почистваме най-горните платове, които са със съвременни насипи, но се надяваме с навлизане в дълбочина да излезнат.

По думите му, в сравнение със Сахат тепе, Бунарджика и Джендем тепе, тук животът е продължавал през цялото време, тъй като другите тепета са били извън града. Самото име Небет тепе означава "страживи хълм", тъй като тук е била цитаделата на средновековния Филипопол. Едната стена е разкрита през 60-те години на миналия век, която огражда високата част от север, а през 2012 г. малко по-надолу се откри втора крепостна стена, напречна, която загражда въха.

По времето на Филип Македонски, когато завладява града и създава Филипопол, тук на Небет тепе той прави крепост. За разлика от другите хълмове в Стария град - Тексим и Джамбаз тепе, може да се каже, че тук е най-важната точка на укрепения град, защото от тук има много добра гледка към равнината, почти на 360 градуса. Вижда се Средна гора, Стара планина, Родопите, Чирпанските възвишения, на изток до връх Драгойна, т.е. може би има над 50 километра отлична видимост, поясни Камен Станев. Това от стратегическа гледна точка е много важно, тъй като се вижда потенциалния нападетел, а също така има визуална връзка с околните крепости.

Това е едно от най-атрактивните места, откъдето може да се види градът от птичи поглед, каза още ръководителят на разкопките София Христева. Предвижда се в бъдеще да бъдат направени пътеки, по които ще могат хората да минават, а не да се качват по стените и зидовете и да рушат ранната архитектура, както е сега. Ще има изградени специални места - панорамни площадки, които да разкриват същата гледка.

Вече има избран изпълнител за реализиране на проекта "По крепостните стени на Филипопол", който включва три обекта: "Археологически комплекс "Небет тепе", "Античен комплекс "Източна порта на "Филипопол" и "Реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс "Небет тепе". Предвижда се реставрация, консервация и прецизно интегриране на античните паметници в съвременната среда.

Крепостните стени на Небет тепе и колонадите на Източната порта ще бъдат възстановени само дотам, докъдето са запазени през вековете.

По време на обществените обсъждания на проекта е надделяло становището археологията на Небет тепе да бъде експонирана, а не надграждана и по възможност да бъдат адекватно представени градежите от различните епохи, без никаква бутафория. Ще има също xyдoжecтвeнo ocвeтлeниe, мecтa зa oтдиx и туристически център.

Срокът за строителството е 540 дни, от което следва двете туристически атракции да бъдат изцяло завършени след повече от две години.

https://bnr.bg/plovdiv/post/101506485/zapochnaha-finalnite-razkopki-na-nebet-tepe-v-plovdiv

Hatshepsut

,,Голямата могила" крие още тайни


Разкопките през тази година бяха начална, но изключително важна стъпка към разкриване на древните тайни, скрити под ,,Голямата могила", част от големия римски некропол ,,Гъстите могили", разположен в южната промишлена зона на град Пловдив. Екипът от археолози на РАМ - Пловдив приключва разкопките с надеждата, че през следващия археологически сезон ще успеят да съберат още информация за миналото на нашия град и хората, които са го обитавали. Това заяви ръководителят на екипа археологът Любомир Мерджанов. В интервю за Радио Пловдив той разказа за работа на могилата
Той уточни, че тази година усилията на екипа са били съсредоточени върху почистване на обекта от избуялата растителност, както и подробното документиране и проучването на горните пластове и част от периферията на могилата.
На върха на могилата екипът на РАМ - Пловдив попадна на следи от основи на сграда, ориентирана в посока изток-запад. Наличието на подобни структури, разположени върху надгробни могили от древността, е по-скоро необичайно и е характерно най-вече за сгради от Възраждането. При подробното ѝ проучване обаче бяха открити множество дребни фрагменти от многоцветна стенопис, характерна за Средновековието. Проучвателите са на мнение, че по всяка вероятност става въпрос за малка средновековна църква. За това свидетелства и оформилият се около нея малък некропол, от който до момента са проучени седемнадесет средновековни погребения. Благодарение на откритите материали, сред които сравнително голямо количество керамика, бронзови монети и дори закопчалки за книги, всички средновековни структури на върха на могилата могат да се отнесат към периода XI-XIII в.
Следите от обитаване през Средновековието не са последните намеси по ,,Голямата могила". Археолозите откриха големи вкопавания от началото на 20-ти век, когато на върха на могилата са били разположени военни съоръжения. А от източната страна на могилата се разкри голям иманярски тунел, прокопан вероятно през '90-те години. Дали този тунел достига централната част на могилата, екипът ще установи през следващата година. За съжаление, иманярските набези са често срещано явление при археологическите обекти, дори когато те се намират в градовете.
Интересно е да се отбележи, че се установи начина на насипване на могилата, както и нейните точни размери, които напълно съответстват на името ѝ: 80 м в диаметър и над 12 м височина.
Разкритите структури и материали дават много полезна информация за обитаването на този район през Средновековието. Малката църквичка и гробовете, основната част от които без инвентар, говорят за това, че те може би са били част от малко селище, съществувало в близост до могилата. Възникването на средновековни некрополи върху могили от предходни епохи е често срещано и добре засвидетелствано при множество археологически проучвания на територията на цялата страна.

https://bnr.bg/plovdiv/post/101509285/golamata-mogila-krie-oshte-taini-prikluchi-parviat-etap-ot-razkopkite

Hatshepsut

Запазен средновековен кирпичен зид и рисувана керамика откриха на Небет тепе


Некропол от 13 век и 3 сгради от времето на Римската империя, късната Античност и Средновековието разкриват археолозите

Изключително добре запазен кирпичен зид от средновековна къща разкриха археолози на Небет тепе. Работата на хълма започна отново преди няколко седмици от екип, воден от археолог София Христева. Тя посрещна зам.-кмета по културата Пламен Панов, който посети днес Небет тепе, за да се информира за етапа на работа и находките от археологическите проучванията, които се извършват в изпълнение на проекта "По крепостните стени на Филипопол".  Разкопките се правят на площ от около 80 кв. м. Сред най-интересните обекти са три сгради от различни периоди, като са открити и интересни керамични съдове, някои от които рисувани.

Там са намерени 2 сгради, които са регистрирани през 2017 година като съществуващи, но не са били проучвани. В момента се извършва тяхното проучване и разкриване и ако са добре запазени, идеята е те да се покажат в тяхната цялост и да се включат в  консервацията и реставрацията на обекта Небет тепе.  На същия терен, в който работят археолозите е регистриран и некропол от 13-ти век. До момента са разкрити още 4 скелета, разположени в два отделни гроба. Намерен е също така зид от къща, изключително добре запазено ,,бижу", който показва нагледно невероятната многопластовост на Небет тепе.



В открития наскоро зид има няколко ниши, в които вероятно са се поставяли съдове. Специалистите считат, че другаде в България няма толкова добре запазен средновековен кирпич от този период, защото кирпичът бързо се разлага и трудно се запазва. Работи се и по разкриването на късно антична сграда от 5-6 век , в която се виждат няколко стаи, на 2 етажа, от които горния – с гредоред. Предполага се, че вероятно там е имало пожар. В момента се проучва южния зид. Сградата е абсолютно синхронна като период на крепостната стена на Небет тепе – от 5-6 век.  Другата сграда, която се проучва в момента е римска – с облицовка по стените от фрагменти от мрамори. Предполага се, че е била с функции на представителна сграда.

Археологически комплекс ,,Небет тепе" е сложна многопластова археологическа структура, свързана с най-ранните поселения на територията на града и запазва своето непрекъснато съществуване до днес. Най-ранните единични находки от Трихълмието, в частност Небет тепе датират от Енеолита. През бронзовата и ранножелязната епоха то се възприема като култов център и място за укритие на населението от околността при опасност. През елинистическата епоха Небет тепе от естествен стратегически пункт с укрепления се превръща в основен урбанизиращ фактор – Акропол, около който по източното и южното подножие на Трихълмието се разполагат жилищни квартали и некрополи. В последните години преди установяването на римска власт в Тракия укрепленията на Небет тепе се разширяват на юг. Изградените и поддържани от римляните укрепления от II до VI в. неизменно включват Небет тепе като основен стратегически пункт.



Припомняме, че проект "По крепостните стени на Филипопол" е насочен към развитието на две конкурентноспособни туристически атракции, чрез консервация, реставрация и експониране на античния комплекс ,,Източна порта на ,,Филипопол" и на Археологически комплекс ,,Небет тепе".

Идеята е превръщането на тези археологически недвижими културни ценности с категория ,,национално значение", в предпочитани туристически атракции, предлагащи подходящи условия за целогодишно посещаване. В проекта са включени три обекта на интервенция: Античен комплекс ,,Източна порта на ,,Филипопол"; Археологически комплекс "Небет тепе";  Реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс "Небет тепе", гр. Пловдив".

https://podtepeto.com/novini/zapazen-srednovekoven-kirpichen-zid-i-risuvana-keramika-otkriha-na-nebet-tepe/

Hatshepsut

Нови находки "По крепостните стени на Филипопол" на "Небет тепе"


Археологът София Христева и заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов на археологическия комплекс "Небет тепе"

(Снимки: Община Пловдив)

Археологически комплекс ,,Небет тепе" е сложна многопластова археологическа структура, свързана с най-ранните поселения на територията на града и запазва своето непрекъснато съществуване до днес

Заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов посети в сряда "Небет тепе", за да се информира за етапа на работа и находките от археологическите проучванията, които се извършват в изпълнение на проекта "По крепостните стени на Филипопол".


Археологически комплекс "Небет тепе" е сложна многопластова археологическа структура, свързана с най-ранните поселения на територията на града

На терена, той бе посрещнат от археолога София Христева, която му показа най-новите находки от проучването, което археолозите и екипа правят върху площ от 80 кв.м.

Там са намерени 2 сгради, които са регистрирани през 2017 година като съществуващи, но не са били проучвани.

В момента се извършва тяхното проучване и разкриване и ако са добре запазени, идеята е те да се покажат в тяхната цялост и да се включат в консервацията и реставрацията на обекта Небет тепе.


Археологът София Христева и заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов на археологическия комплекс "Небет тепе"

На същия терен, в който работят археолозите е регистриран и некропол от 13-ти век. До момента са разкрити още 4 скелета, разположени в два отделни гроба. Намерен е също така зид от къща, изключително добре запазено "бижу", който показва нагледно невероятната многопластовост на Небет тепе.

В открития наскоро зид има няколко ниши, в които вероятно са се поставяли съдове. Специалистите считат, че другаде в България няма толкова добре запазен средновековен кирпич от този период, защото кирпичът бързо се разлага и трудно се запазва. Работи се и по разкриването на късно антична сграда от 5-6 век , в която се виждат няколко стаи, на 2 етажа, от които горния - с гредоред. Предполага се, че вероятно там е имало пожар. В момента се проучва южния зид.


Нови находки "По крепостните стени на Филипопол" на "Небет тепе"

Сградата е абсолютно синхронна като период на крепостната стена на Небет тепе - от 5-6 век. Другата сграда, която се проучва в момента е римска - с облицовка по стените от фрагменти от мрамори. Предполага се, че е била с функции на представителна сграда.

Археологически комплекс "Небет тепе" е сложна многопластова археологическа структура, свързана с най-ранните поселения на територията на града и запазва своето непрекъснато съществуване до днес. Най-ранните единични находки от Трихълмието, в частност Небет тепе датират от Енеолита. През бронзовата и ранножелязната епоха то се възприема като култов център и място за укритие на населението от околността при опасност.

През елинистическата епоха Небет тепе от естествен стратегически пункт с укрепления се превръща в основен урбанизиращ фактор - Акропол, около който по източното и южното подножие на Трихълмието се разполагат жилищни квартали и некрополи. В последните години преди установяването на римска власт в Тракия укрепленията на Небет тепе се разширяват на юг.

Изградените и поддържани от римляните укрепления от II до VI в. неизменно включват Небет тепе като основен стратегически пункт.






Припомняме, че проект "По крепостните стени на Филипопол" е насочен към развитието на две конкурентноспособни туристически атракции, чрез консервация, реставрация и експониране на античния комплекс "Източна порта на "Филипопол" и на Археологически комплекс "Небет тепе".

Идеята е превръщането на тези археологически недвижими културни ценности с категория "национално значение", в предпочитани туристически атракции, предлагащи подходящи условия за целогодишно посещаване. В проекта са включени три обекта на интервенция: Античен комплекс "Източна порта на "Филипопол"; Археологически комплекс "Небет тепе"; Реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс "Небет тепе", гр. Пловдив".


Археологът София Христева и заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов на археологическия комплекс "Небет тепе"

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/novi-nahodki-po-krepostnite-steni-na-filipopol-na-nebet-tepe

Hatshepsut

СКЕЛЕТ НА СРЕДНОВЕКОВЕН ИСПОЛИН ИЗНЕНАДА АРХЕОЛОЗИТЕ НА НЕБЕТ ТЕПЕ

Скелет на средновековен исполин впечатли археолозите, които работят на Небет тепе. Мъжът е с внушителната височина от 1.80 м, което е рядко за Средновековието, пояснява ръководителят на разкопките София Христева. В близост до мъжкото тяло е положено и дете.

,,Този некропол от късното Средновековие – 13-14 век, го проучвахме и в миналите сезони. Тогава открихме 15 гроба – основно женски и детски. Сега се натъкнахме и на още 5 погребения. Но този висок мъж ни изненада. Предстои антрополотичен анализ на костите и тогава, предполагам, ще имаме повече данни. За съжаление този некропол е частично унищожен при по-късното обитаване",  разказа за PlovdivTime София Христева.


Скелетът на средновековния исполин, открит в некропола от 13-14 в.

Големият въпрос, който възниква пред специалистите, е защо телата са положени в такава близост до крепостната стена.

,,Малко ни е енигматично в момента, но вероятно това е ставало заради някакъв проблем – като защита. По-интересното е, че датата на некропола съвпада с датата на щерната, която е водоизточник.  Тоест, имало е опасност да се зарази водата", допълва Христева.

Тя и колегата ѝ Камен Станев през този археологически сезон проучиха и средновековна къща, която е със запазени във височина керпичени стени. Тя датира от края на 12 и началото на 13 век.


Средновековната къща с кирпичени стени от втората половина на 12 - начало на 13 век

,,Ще разговаряме с проектантите тази сграда да бъде експонирана, защото идеята на проекта за Небет тепе е да покажем многослойността и значимостта на археологическия паметник. Смятам, че Средновековието е един от важните периоди. То присъства много силно на Небет тепе и е хубаво да бъдат запазени и експонирани и структури от този период. Вярно е, че те са много трудни за съхраняване, тъй като кирпичът трябва да се обработва, по-неустойчив е.  Сградата има и ниши, които са се използвани от домакинството. Много бедно беше в това жилище конкретно откъм находки – имаше много керамика, но не и запазени цели съдове", казва Христева.

Тази къща е унищожила частично вкопано жилище от 9 и 10 век, от което има запазена печка.


Останки от къщата от 9 в.

,,Имаме още едно жилище, което е от 9-10 век, в което намерихме in sito три съда до огнището му. То има малък вход и имаме индикации, че е имало някаква дървена конструкция пред входа – дали врата или навес, не знаем. Дъските разбира се не са запазени, само дупки от колове се откриват", обяснява Христева.

Археолозите имат индикации за още една къща от втората половина на 12 и началото на 13 век, но тя е доста по-унищожена. Хванали са южния ѝ зид. 

На терен е открит фрагмент от съд със сграфито украса, в който е врязано човешко изображение с вдигнати ръце. Вероятно играе някакъв танц. На Небет тепе са откривани и други подобни находки от същия средновековен период - втората половина на 12 век.

За предстоящата работа до средата на септември Христева и колегите ѝ се надяват да допълнят информацията за късноантичната сграда, която проучваха през 2017 г., за да могат да ѝ дадат едни сигурна интерпретация.

,, На места вече регистрирахме и южната ѝ граница. Става доста голяма  - около стотина квадрата. Продължава и в източна посока, в непроучваната площ. Но по-голямата ѝ част ще бъде разкрита.

,,Най-интересното за нас ще е и сградата от Римския период, с мраморни облицовъчни плочи, дали ще успеем да я хванем и дали е запазена достатъчно добре. Важна е и интерпретацията към нея, защото не е ясно дали е храм, или жилищна сграда, или административна. Всъщност каква функция е имала тя", завършва Христева.

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/skelet-srednovekoven-ispolin-iznenada-arheolozite-nebet-tepe-14288/

Hatshepsut

Проучват част от крепостната стена на Марк Аврелий край Източната порта


Нови части от Източната порта проучва археологически екип, воден от Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева от няколко седмици. Днес през мястото мина заместник-кметът по култура Пламен Панов, за да се запознае с археологическото проучване, съобщиха от общината.

Двете части в които са се концентрирали археоложките са централната част на самата порта, в близост до която ще бъде и бъдещият подход, когато обектът се социализира, както и част от крепостната стена в посока Стария град. Днес на мястото бе и група студенти в програма "История и опазване на културното наследство" на ПУ "Паисий Хилендарски" с преподавател д-р Надежда Кирова-Йовчева. Те провеждат практиката си на този терен.

Първият сектор, който се проучва обхваща пространството между двата пилона на късноантичната порта – прохода, който е продължение на монументалната антична улица. До момента е разкрит сектор от около 5 м, като се почиства и настилката от големи плочести камъни. Проучва се  характерна особеност в устройството на портата – т.нар. пропугнакулум, който представлява допълнително препятствие  за нападатели  при отбраната на крепостта. Проучването в този сектор е наложително, поради изграждането на основната стълба за влизане в обекта от север.

Вторият сектор се проучва поради промяна на регулационната линия на имота от запад, към улица "Митрополит Панарет". Това е нов, неразкопан сектор  във връзка с предстоящите консервационно реставрационни дейности по проекта "По крепостните стени на Филипопол". Проучването се извършва в трасето на Маркаврелиевата крепостна стена, от която очакваме да се проучи сектор с дължина около 3 м.

По време на посещението на Пламен Панов, на място пристигнаха и холандски туристи, които са посетили и други места в страната. Те са останали изключително впечатлени от Пловдив и са провели дълъг разговор с археолозите на място.

Археологическият паметник  на културата – комплекс ,,Източна порта на Филипопол" е част от големия проект "По крепостните стени на Филипопол" – насочен към развитието на две конкурентноспособни туристически атракции в историческия резерват ,,Старинен Пловдив".

Целта на големия проект е чрез консервация, реставрация и експониране на античния комплекс ,,Източна порта на ,,Филипопол" и на Археологически комплекс ,,Небет тепе" и цялостната им социализация да се подкрепи превръщането на тези археологически недвижими културни ценности с категория ,,национално значение", в предпочитани туристически атракции, предлагащи подходящи условия за целогодишно посещаване. Стойността на бюджета е 6 009 151.89 лева, от тях финансиране от ЕС – ЕФРР- 5 107 779.11 лв. и национално финансиране-901 372.78. Осъществява се по оперативна програма ,,Региони в растеж", Приоритетни оси ,,Регионален туризъм", Наименование на процедура ,,Развитие на туристически атракции". 

,,Източната порта" е сред най-значимите обекти в безценното културно-историческо наследство на Пловдив. Обектът е разкрит през 1976-1978 г. от археолозите Лилия Ботушарова Елена Кесякова. Добре запазена и почистена е широката 13 м централна улица /една от най-широките в Римската империя/, архитектурните елементи в римо-коринтски стил, тротоарите и останките от прилежащите сгради. Оттук е бил пътят към Константинопол, императори са минавали под триумфалната арка на това място, отивало се и към пристанището на река Марица.

,,Източната порта" е обект с много висок потенциал за възстановка във вертикален план, тъй като има чудесно съхранена архитектура – база и капители, многократно е потвърждавала археологът Мая Мартинова, ръководител на екипа, който извършва проучванията.

Според запазени надписи строителството се датира към 172 г. при император Марк Аврелий, открит е също сектор на крепостна стена с две кули от късната античност. Самата порта по план е трипилон – с основен централен вход и два малки входа. Има данни, че в нея е интегрирана по-ранна почетна арка, която вероятно е построена по времето на император Хадриан и се свързва с негово посещение в града.

От ,,Източната порта" през ул. ,,Цанко Лавренов" е един от входовете към Стария град. Преди няколко години на площад ,,Александър Малинов" бяха изградени кръгово кръстовище и паркинг за автобуси. За много туристи това е първото място, което виждат при посещението си в града.

https://podtepeto.com/novini/prouchvat-chast-ot-krepostnata-stena-na-mark-avrelii-krai-iztochnata-porta/

Hatshepsut

Възстановяват улица на 1600 години на археологическия обект "Източната порта на Филипопол"


Пловдив. Археолози извършват спасително проучване на археологическия обект "Източната порта на Филипопол", съобщи за Радио "Фокус"- Пловдив археологът Мая Мартинова-Кютова, ръководител на разкопките. Проучват се два нови сектора. Първият обхваща пространството между двата пилона на късно-античната порта - прохода, който е продължение на монументалната антична улица. До момента е разкрит сектор от около 5 м, като се почиства и настилката от големи плочести камъни. Проучва се характерна особеност в устройството на портата - т.нар. пропугнакулум, който представлява допълнително препятствие за нападатели при отбраната на крепостта. Проучването в този сектор е наложително, тъй като се предвижда изграждане на едно стълбище, за да се осигури достъп откъм съвременната улица, посочи Мартинова.

Вторият сектор се проучва поради промяна на регулационната линия на имота от запад, към улица "Митрополит Панарет". Това е нов, не разкопан сектор във връзка с предстоящите консервационно реставрационни дейности по проекта "По крепостните стени на Филипопол", на МРРБ. Проучването се извършва в трасето на Марк Аврелиевата крепостна стена, от която ще се изследва сектор с дължина около 3 метра - прохода между двата пилона на Късно-Античната порта. Този сектор не е проучен и това е наложително, за да могат да се извършат реставрационно и конспервационни дейности на обекта.

Археологът Мая Мартинова припомни още веднъж, че това е един археологически комплекс, който може да е гордост за всеки един съвременен град и представлява една страница от историята на Античния Филипопол, запазен с чудесни руини до наши дни, която има голям потенциал да бъде реставриран, консервиран, социализиран и превърнат в един прекрасен туристически обект. "Това е главната входна артерия на Античния град. От тук са влизали и излизали поне трима императори, които са посещавали града, както и всички граждани на античния град", каза Мартинова. "Това е най-широката улица, разкрита във Филипопол и най-широката на територията на България от античността, тя е широка 13 метра, с тротоари, по средата има запазени следи от коловозите на античните превозни средства, които са минавали през нея. Тук са открити емблематични находки още през миналия век при археологически изследвания, открит е Фриза на здравеносните божества и един изключително ценен надпис за построяване на крепостна стена през 172 година, написан на старогръцки и латински, от който разбираме, че по времето на Марк Аврелий градът е съоръжен с крепостна стена, която го защитава в низината. За разлика от крепостните стени по трихълмието, които са най-ранните до този момент, разраствалия се град в низината не е бил укрепен. Но от този надпис разбираме, че точно в тази година е направено това изключително скъпо и важно съоръжение.

Марк Аврелий е дал средствата за това, а тримата императори, за които има данни, че са посещавали града са били император Адриан, през 131 година след Христа и в негова чест на това място е изградена почетна арка преди изграждането на крепостната стена. Другите двама, посетили града са император Каракала в 214 г. след Христа и Елагабал - в 217 г. след Христа.

"По повод посещението на последните двама са били организирани специални игри на стадиона. Това са Александрийските игри, в чест на Карагала, който се изживява като наследника на Александър Македонси и Кендризинските игри по времето на Елагабал, наречени така на главното божество покровител на Филипопол Аполон Киндризос", разказа още археологът.

"Този обект, за наша радост, и за гордост на Пловдив, е запазен с много добро устройство през последната строителна фаза. Улицата, която е със чудесно запазена настилка, можем да я сравним със съвременните, а говорим за 1600 години. С нападалата мраморна колонада, която е красяла от двете страни портиците и, е един чудесен материал, с който може да бъде извършена анастилоза, т.е. възстановяването във вертикална посока, което и ще бъде направено, съгласно одобрения проект. Така, че това място ще бъде възстановено с автентични материали във вида, в който е функционирало в последната му фаза и ще бъде един чудесен туристически обект", посочи Мая Мартинова.

Улицата ще се вижда и дори ще бъде използвана като туристическа пешеходна зона, като така наречена "експедиционна пътека" и ще може да се виждат сектори от крепостните стени, от устройството на самата късно-антична порта. Улицата от двете страни е имала и редуващи се постаменти за статуи на видни филипополски личности, които са имали заслуга към града. Открит е и постамент за статуя на Флавий Василиск, който става по-късно император и това също ще бъде експонирано.

"Винаги може да бъдем изненадани с някаква находка, това е един много богат обект, тук има напластявания от 4 и 3 век преди Христа, от Елинистична епоха, но най добре са запазени останките от последните късни епохи – Римската и Късно-античната", каза Мартинова, попитана имат ли очаквания за нови разкрития.

http://m.focus-news.net/?action=news&id=2900729