• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 October 2021, 17:27:01

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14334 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1033 Posts

Лина
794 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,241
  • Total Topics: 1,374
  • Online Today: 170
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 122
Total: 123

avatar_Hatshepsut

Икони и иконопочитание

Started by Hatshepsut, 29 August 2018, 15:00:36

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] православиерелигияхристиянство

Hatshepsut

29 August 2018, 15:00:36 Last Edit: 09 December 2020, 08:54:55 by Hatshepsut
Икони и иконопочитание


Втората Божия заповед стои в тясна връзка с първата. Докато в първата ни се внушава да познаем Бога и само Нему да служим, във втората ни се забранява да заменяме служението на Бога със служението на нещо друго, което не е Бог. "Не си прави кумир!". Кумирът е идол поставен на мястото на Бога. Кумирът е лъжливо божество, което измества истинския Бог!
          Но нима може нещо да измести Бога? Не, разбира се, защото Бог е единственият всемогъщ Господар на вселената. Има обаче хора, които се опитват да заместят Бога с наше нисше и правят това нещо свой бог. Такива са били суеверните идолопоклонници. Като са престанали да служат на истинския Бог, те са се самонаказали с туй, че са взели да се покланят на истукани и да им принасят в жертва дори своите деца!
          И евреите били склонни към идолопоклонството. Много пъти те отпадали от истинското богопочитание. За тях Псалмопевецът свидетелства "Смесиха се със езичниците и се научиха на техните дела; служиха на техните истукани, които бяха примка за тях и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете /Пс. 105 : 35 - 37/. Типичен е случаят при планината Синай, където докато Мойсей се бавел да донесе плочите с 10-те Божии заповеди, народът нез наейки, какво е станало с него, си направил златен телец. Всички принесли пред него жертви и викали: " Ето , Израилю, твоят бог, който те изведе от египетската земя" /Изх 32:4/
          Виждайки тази склонност към богоотпадане у носителите на истинската религия, Бог заповядал: "Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата, под земята, не им се кланяй и не им служи! /Изх.20: 4 - 5/
          На мнозина се струва съвсем несъмнено, че почитанието на Светите икони е грубо нарушаване на втората Божия заповед. Протестантите ни обвиняват в идолопоклонство поради нашето почитание на Светите икони.
          Нека проникнем в смисъла на Втората Божия заповед, като направим сравнение между икона и идол. Що е идол? - изображение на божество, което не съществува, но което се представя за съществуващо и иска да измести истинския Бог. Идолът следователно е измама, лъжлив образ за лъжливо божество, бесовска хитрост, с която се цени отклоняване на човеците от истинския Бог. Свети Апостол Павел говори, че "Идолът е нищо в света и че друг Бог няма, освен Единаго Бога" /Кор. 8:4/
          Идолът обаче иска да отнеме славата, която принадлежи на Бога и да отклони суеверните хора от пътя на спасението. Чрез втората Божия заповед Господ ни внушава да не отпадаме от вярата в истинския Бог. Чрез нея той ни предпазва от гибел. Който си прави истукани, който им се кланя и им служи, смятайки ги за божества, отказва се от истинския Бог, потъпква Неговата слава и става идолопоклонец.
          Такова богоотстъпление ли вършим ние, когато украсяваме храмовете и молитвените кътчета с икони и се молим пред тях? Не защото ние не превръщаме иконите в идоли и не ги почитаме заради самите тях, а заради ония овещени образи, които те представят. Иконата не въвежда в измама, както идолите, а говори на сърцето нещо истинно и вярно. Иконата не е божество, но образ, който ни представя Бога, ангелите , светците или картина, която ни рисува някои свещени събития.
          С какво право ние рисуваме непостижимия Бог? Защо например в иконата на Св. Троица изобразяваме Бога Отца като старец с бели коси /Та нима такъв е Бог Отец?/, а от дясната Му страна второто лице на Св. Троица Божия Син, като по - млад мъж, над тях пък Светия Дух като гълъб? За да представяме така Бога ние имаме библейски основания. Бог в Своята същност е наистина непостижим. Той е дух, невидим, безкраен, всесъвършен. Но ето Той, Непостижимият е благоволил да се открива на някои свети мъже в достъпни видения, понятни за човешкото ограничено съзнание. Така например Св. пророк Данаил свидетелства: "Видях, че бидоха поставени престоли и седна Старият по дни: облеклото му беше бяло като сняг, и космите на главата Му - като чиста вълна" /Дан 7:9/. Разбира се никой няма да каже, че тая картина, в която Данаил видял Бога Отца, изчерпва съдържанието на Неговата същност. Но все пак тя ни дава основание да рисуваме в относителна вярност Бога Отца като старец с бяла коса и брада. Бог Дух Свети рисуваме като гълъб, защото той е благоволил да се яви при Кръщенето Господне на р. Йордан, или като огнени пламъчета на главите на апостолите, защото в такъв видим образ е слязъл над тях на Петдесятница. А второто лице на Св. Троица божия Син ние рисуваме като човек, защото Той е благоволил, бидейки Бог, да стане човек, да приеме плът и да живее между човеците! Рисуваме го от дясната страна на Бога Отца, понеже в Писанието тъй е казано за Него : "Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога" /Марк 16: 19/
          Тъй ги е видял в предсмъртните си видения и Св. първомъченик Стефан, свидетелствайки: "Ето виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога" /Дея. 7:56/.
          Иконите ни говорят истина, разкрита в Свещеното писание, разказана в неговите божествени страници, или взети от живота на Божиите угодници. Едни икони ни предават Св. Богородица с Богомладенеца на ръце. Други - разни сцени из дейността и чудотворството на Спасителя. Трети - събития от живота на светците или самите светци. Всичко това е истина. И като истина то силно действа върху душата на вярващия. То подхранва любовта към Бога и към Неговите угодници. То доближава до Бога. Тук най-добре се чувства разликата между идолите и иконите. Идолите отдалечават от Бога, иконите ни доближават до Него.
          Слушайки това, протестантите може би ще се видят принудени да ни кажат: с изобразяването на Бога и разни свещени събития и лица най - сетне можем да се съгласим поради посочените библейски основания. Но защо, вие православните, целувате иконите, защо палите пред тях свещи и кандила, защо им кадите тамян, защо им се покланяте, защо се молите пред тях? Нали Исус Христос е казал, че "истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух, и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина" /Йоан. 4:23-24/.
          Не се ли забранява тук всякакво почитание на икони и не се ли превръщате вие, православните, в истински идолопоклонници, като се кланяте пред дъските, платната, хартиите, на които са нарисувани иконите?
          Какво означава да се покланяш на Бога с дух и с истина? То значи истински да почиташ Бога и да Го обичаш от цялото си същество, за Него да живееш, за Него да си готов да умреш. Но означава ли това, че е забранено покланянето на Бога и по телесен начин? Съвсем не! Защото и сам Иисус Христос се е молил не само с духа Си, но и с тялото Си като е коленичил с издигнати очи към небето и като е падал на лицето Си. /Мат 26.39/ /Лук.22:41/.
          Ако покланянето на Бога с дух и с истина означава отричане на външните форми на богопоклонението, тогава трябва да се отрекат не само иконите, но и молитвите, и псалмите, и славословията, защото те съдържат думи, които са нещо не чисто духовно.
          Бог никога не е забранявал нито в Стария, нито в Новия завет външното богопочитание, стига с него да е свързано и вътрешно духовно богопочитание. По същата причина Бог не е забранил правенето на религиозни изображения, а само правенето на кумири, на идолски изображения, които отклоняват човека от истинското богопочитание. Иначе Бог не би заповядал на Мойсей да направи изображения на два златни херувима и да ги постави над Ковчега на завета, в който се пазели двете скрижали с десетте Божии заповеди /Изх. 25:18/.
          Когато ние в покаяние плачем пред иконите, не сме идолопоклонници, защото плачем пред Бога и пред светиите Му, молим се на Бога и на светиите Му. Целуваме ги, защото ги обичаме. Такива чувства изпитваме, когато гледаме например образа на нашия роден светец - Св. Иван Рилски. Ние дълбоко го почитаме и обичаме!
          В тая почит и обич няма нищо идолопоклонническо.
          Иконите са осветени от благодатта Божия, която почива върху тях. Те са светини! С тях не можем да се отнасяме като с обикновени предмети, а трябва да ги държим на почетно място. Това може да се стори на протестантите идолопоклонничество, но то съвсем не е така. Кажете на един протестант да стъпчи Библията с крак! Ще я стъпче ли? Защо той се отнася благоговейно към тия листи, към тая материя, от която е направена Книгата на книгите! Не е ли това идолопоклонство? Не защото, ако човек дълбоко се прекланя пред Божиите думи и откровения, не може да има пренебрежително отношение и към хартията, на която са написани. Така е и иконите.
          Иконите заслужават благоговейно отношение още и поради това, че много от тях са чудотворни.
          Когато Иисус Христос отивал отивал да възкреси току що издъхналата дъщеря на Иаир, една безнадеждно болна кръвотечива жена с голям труд си пробила път сред навалицата, която отвред притискала Спасителя, приближила се незабелязано до Него и си рекла: "Ако се допра само до дрехите Му ще оздравея "/Марк 5:28/ И тя действително с вяра се допряла до Него.
          Какво правиш ти жено? Опомни се! Не е ли това идолопоклонство? Пред тебе е живият Христос, а ти чакаш помощ от дрехата Му?
          Но Господ Иисус не е упрекнал в идолопоклонство, а напротив похвалил вярата й: "Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси: иди си с миром!" /Лук. 8:48/
          Почитанието на Свети икони е угодно Богу. Да почитаме Свeтите икони, които са изображения на истинския Бог и на Божиите угодници. Да си устроим молитвени ъгълчета в нашите домове и там пред техните образи да палим своето кандилце.
          Връщайки се векове назад, ние виждаме, че преди IV век Християните употребявали символични изображения /Иисус Христос във вид на риба, агнец, пастир; Св. Дух като гълъб, Църквата като кораб, християнската надежда като котва/, но още в края на III век под влияние на гръцко - римското езичество християнските свещени места били украсявани с исторически образи. В VII вселенски събор се изтъквало, че още Василий Велики /329 - 379/ отдавал почит на иконите и на светиите.
          Във времето на византийския император Лъв III Исивриец /717 - 741/ виждал в иконопочитанието вреден за обществото обичай, считал го за суеверие.
          На VII Вселенски събор иерусалимският патриарх отправил послание в защита на иконопочитанието.
          Тържеството на православието настъпило, когато жената на Теофил, Теодора и майка й Теоктиста взели управлението в свои ръце /842 - 856/ . Тя прекратила борбата против иконите. През месец февруари 842 г. в Цариград бил свикан събор, който под председателството на патриарх Методий потвърдил решението на седемте вселенски събора, възстановил иконопочитанието и предал на анатема иконоборците.

Hatshepsut

Кратка история на иконоборството


Императрица Теодора е канонизирана за светица от православната и католическата църкви
заради заслугите ѝ за възстановяването на иконопочитанието

Днес никой не би помислил да приеме пазенето и почитта, която имаме към снимките и портретите на нашите близки или изобщо на почитани хора като идолопоклонство. В средновековието обаче около два века във Византия се водели спорове относно смисъла на иконопочитанието. Проблемът бил породен както от суеверното отношение към иконата, така и от формалното тълкуване на Втората от Десетте заповеди, която забранява идолопоклонството. Борците против иконопочитанието имали и чисто политически и икономически мотиви. То било използвано като непряк повод за преследване на монашеството на Изток, за затваряне на монастирите и разграбване на църковното имущество. Нещо подобно става и в Западна Европа по време на Реформацията.

Пръв гонител на иконопочитането бил византийският император Лъв Исаврий. Той бил убеден, че премахването на почитта към иконите ще сближи евреи, мохамедани и християни и ще спомогне за възстановяване на византийската власт над източните части на империята, загубени във войните с арабите. В 726 година императорът издал едикт, с който забранил почитта към иконите. Забраната предизвикала вълнения в Константинопол и мобилизирала най-просветената част от тогавашното християнско общество - монашеството, да започне протест срещу императорското разпореждане.

В защита на иконопочитането се обявявили св. Йоан Дамаскин и римският папа Григорий Втори. В три писма до гражданите на Константинопол Йоан Дамаскин мотивирано защитил иконопочитането и напомнил на императора, че църковните дела се решават от Вселенските събори, а не от царете. Папа Григорий Втори в писмо заплашил императора, че ако той продължи да настоява на иконоборството, Рим ще се отдели от неговата власт. На Цикладските острови императорската заповед предизвикала въстание, а в Константинопол и околностите му в бунтове загинали хора. Съпротивата втвърдила позициите и на двете страни.

Гонение на иконопочитането продължило и при императорите Константин Копроним и Лъв Хазар.

Положението се променило едва при императрица Ирина, майка и регентка на непълнолетния Константин Порфирородни. С нейната подкрепа бил свикан в 787 година Седмия вселенски събор, който осъдил иконоборството и дал ясна формулировка на учението за иконопочитането. На събора било четено писмо на императрицата, както и послание на папа Адриан Първи в защита на  иконопочитанието. Решенията на събора разграничили ясно идолопоклонството като почитане на измислени божества и иконопочитането като отдаване почит на образи на действителни личности.

Въпреки Събора при следващите императори иконоборството отново се възродило.

В двадесетте години на IX век император Лъв Арменец отначало негласно, а по-късно съвсем категорично застанал срещу иконопочитането. Разрушавени били монастири, а монасите били прогонени или изпратени на заточение. На заточение бил изпратен и популярният по онова време игумен на Студийския монастир в Константинопол св. Теодор Студит. Много ценни образци на църковното изкуство били разпилени, разрушени или унищожени.

Едва при император Михаил Трети и майка му Теодора гоненията били преустановени. Патриарх Методий свикал поместен събор, който потвърдил решенията на Седмия вселенски събор и с това иконопочитането било официално възстановено. После, на 19 февруари 842 година, в неделния ден на първата седмица от Великия пост тържествена процесия по улиците на столицата Константинопол ознаменувала края на иконоборческия период и победата на Православието.

Оттогава този ден останал да бъде честван като ден на победата на Църквата над всички ереси, като ден на Православието. Гръцката дума "ортодоксия", произлиза от "ортос" - правилен и "докса" - слава. Този термин се среща за първи път у християнските писатели от II век, когато се появяват и първите вероизповедни формули. Още тогава под "православие" се разбира вярата на Църквата в противоположност на еретичните учения. Опазването на тази вяра християните честват в първата неделя от Великия пост - Неделя на Православието.

http://www.pravoslavieto.com/history/08/ikonopochitanieto_istorija.htm

Шишман

01 April 2020, 22:23:02 #2 Last Edit: 21 May 2020, 09:35:18 by Hatshepsut
Света Мария Египетска приема Св. Причастие от Свети Зосима Палестински!


_________________________________________________________
upload pics

Шишман


Шишман

Смятам да наблегна на тая тема, понеже наистина има какво да се види , като икони. Отделно иконите са една от слабостите ми.


Шишман


Шишман

СВЕТИТЕЛ, ХИРУРГ ИЗПОВЕДНИК
ЛУКА (ВОЙНО-ЯСЕНЕЦКИ), АРХИЕПИСКОП КРИМСКИ И СИМФЕРОПОЛСКИ



Panzergrenadier

Все пак трябва малко да поразсъждаваме какво представлява езическият идол. Не е точно казано, че езичникът се кланя на дървото, продукт на собствените му ръце. Майсторът създава от дърво образа на нечие божество, но преди дървото да се освети чрез ритуал то няма никаква стойност. Едва СЛЕД религиозния ритуал духът на божеството, който разбира се е независим от всякакви предмети, ВЛИЗА да живее вътре в идола.

Приемете дървения идол като дом на божеството. Подобен дом на нечие божество е и храмът, в когото след освещаване влиза Славата Божия. Нито езичниците нито християните са се кланяли на дървените идоли или икони като на Бог.
Agree Agree x 1 View List

Шишман

Quote from: Panzergrenadier on 11 June 2021, 15:38:15Все пак трябва малко да поразсъждаваме какво представлява езическият идол.

Няма какво да се разсъждава. Идолите са   бясове !

Panzergrenadier

Днес вече никой в цивилизования сват не се покланя на идоли (образи), плод на ръцете си. Идолите са станали по тънки идеи и феномени.  Днес идоли са парите, властта, атомните бомби. Ако те са бясове, значи всички имаме работа с тях.