• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 October 2021, 07:30:29

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14342 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1034 Posts

Лина
794 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,250
  • Total Topics: 1,374
  • Online Today: 73
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 25
Total: 26

avatar_Hatshepsut

Археологически находки в Бургаска област

Started by Hatshepsut, 27 August 2018, 13:52:07

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Какви тайни крие църквата, открита в имота на Тодор Батков в Крайморие?


Трикорабна едноапсидна базилика е събирала християните преди повече от 15 века на полуостров Форос до бургаския кв. Крайморие. На останките от монументалния храм се натъкна преди 7 лета екипът археолози с ръководител Милен Николов, шеф на Регионален исторически музей.

Напълно е запазена оригиналната подова настилка от керамични плочи в притвора на базиликата и отчасти – в централния кораб на църквата. Тя е изградена от големи, добре обработени камъни с калова спойка. Апсидата е от ломени камъни, дебело измазан с плътен слой розов хоросан.


Раннохристиянският храм е бил най-вероятно с ранг на епископия. Той е с дължина 19.5 м. и ширина 14 м. В апсидата е открита почти напълно запазената реликварийна камера подобна на тази от остров Св.Иван, където бяха открити мощите на Св.Йоан Кръстител. Над реликварийната камера е стоял стълбът на олтарната маса. При напускането на църквата камерата е била разбита и реликвите от нея са били взети.


Базиликата е имала два входа - централен от запад и по-малък при външната стена на южния кораб. Към страничните кораби са водели и вътрешни входове, които също са напълно запазени.

Имотът на полуостров Форос е собственост на ,,Форос Дивелъпмънт" АД, в която основен акционер е известния адвокат Тодор Батков. Предвидено е тук да бъде построено луксозно селище.
През последните години ,,Форос Дивелъпмънт" АД е финансирала археологическите проучвания на терена.


Според археолозите в храма има достатъчно знаци, че е заемал много важно място в тогавашния религиозен живот.
Най-вероятно храмът е бил посветен на зимен светец поради ъгъла, който образува оста на центъра на църквата и географския изток. Носят се легенди, че по време на пътуванията си по земите на западното Черноморие св.Андрей Първозвани покръстил жителите на съществуващото тогава пристанищно селище на п-в Форос


Подът на базиликата е покрит с керамични плочи, които са изключително добре запазени

В последните дни на проучванията под плочите пред олтарната част на храма е била открита погребална камера. Изсечена на повече от 1.20 м надолу в материковата скала тя е била изцяло покрита с плочи, запечатани с хидрофобен хоросан. Първите предположения на археолозите са, че тук е погребано духовно лице с висок ранг в църковната йерархия.


Милен Николов, ръководител на разкопките на полуостров Форос, показва мястото на погребалната камера

https://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=6503

Hatshepsut

Златно колие с три висулки откриха в античния град Деултум


free image hosting website

Накитът е намерен на метри от най-коментирана миналогодишна находка от обекта – златна обица като от фаюмски портрет

Златно колие с три висулки откри екипът на Красимира Костова при разкопките на римските терми в Националния археологически резерварт Деултум край с. Дебелт, община Средец, съобщава Аrchaeologia Bulgarica.

Верижката не е цяла и не се знае дали не е имало още златни мъниста по нея, но със сигурност става дума за женски накит.

Най-интересното е, че е намерен на метри от най-коментирана миналогодишна находка от обекта – златна обица като от фаюмски портрет (публикувана на 4 октомври 2020 г. за пръв път на страницата на Archaeologia Bulgarica).



Макар да са открити в съседни помещения на една и съща сграда, колието и обицата не може да са принадлежали на една и съща аристократка – от различни пластове са. Обицата вече е датирана (и благодарение на фаюмския портрет), тя със сигурност е от II век; верижката пък е намерена в опожарен пласт от V век, за нея все още се търсят паралели.

http://www.desant.net/show-news/56923



Националният археологически резерват ,,Деултум – Дебелт" ще добави към богатата си сбирка от артефакти още няколко ценни находки. Буквално ден, преди да приключи археологическият сезон в западните части на римските терми, екипът на Красимира Костова се натъкна на част от колие с три висулки, изработено от 24-каратово злато.

"Дължината на накита е 15,5 см. Предполагаме, че това е една трета част от цялото украшение. Открихме го в пласт от средата на V век. Много е възможно обаче верижката да е отложена в този пласт и най-вероятно тя е доста по-ранна. Все още не сме открили паралели", казва директорът на НАР "Деултум - Дебелт Красимира Костова.

"В средата на 5 век градът преживява един много тежък пожар. Точно в руините на пожара всъщност открихме и тази верижка", уточнява тя.

Най-интересното е, че накитът е намерен на метри от най-коментираната миналогодишна находка от обекта – златна обица като от фаюмски портрет. Макар да са открити в съседни помещения на една и съща сграда, колието и обицата не може да са принадлежали на една и съща аристократка – от различни исторически пластове са.



Сред интересните находките през този сезон са още костен гребен и един елемент от украса на антична колесница, глинени лампи и керамика, които тепърва ще бъдат изследвани.





http://www.desant.net/show-news/56931

Hatshepsut

Намериха артефакт на седем хиляди години в морето край Ахтопол

Нов, изключително интересен експонат вече е притежание на Музея на история на котвата в Ахтопол, съобщи председателят на научния съвет на Сдружение ,,Черноморска Странджа" и уредник на музея д-р Атанас Орачев. Това е енеолитна каменна брадвичка /тесличка/ открита в Ахтополския залив от Мирослав Димитров, жител на Ахтопол. Мъжът я намерил докато се гмуркал. Направила му впечатление нейната интересна форма и решил, че трябва да я съхрани. Споделил за откритието си с Николай Пенев, магистър по тракология, който го уверил, че става дума за ценна археологическа находка. Тогава Мирослав Димитров решил да дари предмета в местния музей. Брадвичката вероятно е от времето на ранната каменно-медна епоха или приблизително началото на петото хилядолетие пр. Хр. , каза д-р Орачев. Предметът е изработен с ювелирно майсторство и впечатлява с изящните си линии.



,,През 1982 и 1983 г. подводната археологическа експедиция ,,Космос", под научното ръководство на проф. Велизар Велков, направи проучвания в ахтополската акватория. Тя откри ,,каменни котви", каменни и оловни щокове, железни ромейски (византийски) котви, монети и други находки. Голямата изненада беше откриването в южния ахтополски залив на една енеолитна каменна брадвичка и синхронен керамичен фрагмент от V хил. пр. Хр. През 2014 г. на свой ред проф. Диана Гергова също намери един характерен керамичен фрагмент, който най-големият познавач на праисторията на Мала Азия и Югоизточна Тракия проф. Мемед Йоздуан определи като ,,ранноенеолитен", т. е. от началото на V хил. пр. Хр. Към тези находки причислявам и един мраморен фрагмент от енеолитна брадвичка, който постъпи в ОК ,,История на котвата" от разсипа в малкото заливче под днешния ресторант ,,Св. Георги", разказа д-р Орачев.

По думите му, постъпилият сега в сбирката артефакт е поредно доказателство, че Ахтопол се очерта като едно от най-ранните селища по Странджанското Черноморие. Засега го предхожда само селището в днешното блато Стамоплу/Стомоплу край Приморско, откъдето от 9 м дълбочина са известни материали от късния неолит.

,,Находката е изключително ценна. Дарения като това не само правят експозицията по-интересна за посетителите, те неизменно допринасят за обогатяване на историята на Ахтопол и Южното Черноморие. Когато местните хора видяха, че музея е направен и работи активно, започнаха да даряват. По - голямата част от експонатите се дължат именно на такива дарители ", коментира още д-р Орачев.

https://www.cross.bg/ahtopol-bradvichka-orachev-1668462.html#.YQ0q4IgzaM8

Hatshepsut

Откриха още един фрагмент от впечатляваща статуя на Минерва в Деултум


Открит е още един фрагмент от мраморна статуя на богинята Минерва в римската колония Деултум – с него те вече стават поне 15, събирани в течение на 34 години! От разкопките през 1987 г. до днес елементи от нея са намирани преизползвани или изхвърлени в пълнежа на римско водохранилище, заедно с други части от мраморни и бронзови статуи.

Едва през 2017 г. различните фрагменти са разпознати като принадлежащи на един паметник и наличните части, открити при стари и нови разкопки, са свързани. По този начин близо половината от статуята вече е възстановена.
Тя е била с внушителен ръст – около 2,25 м, и е била разположена на видно обществено място – например храм, портик, библиотека или друга важна сграда. Изобразявала е богинята с характерните ѝ атрибути – егида с Горгона Медуза на гърдите, шлем, щит и маслиново дърво с увита змия около него. Новооткритият фрагмент е част именно от змията.

Статуята е изработена през втората половина на II век и има паралели в Рим и Мала Азия. Но деултумската Минерва притежава и един отличителен елемент – щитът ѝ е без аналог сред известните на науката дотук: украсен е с релефна Гигантомахия.

Митологичната сцена представя битката между олимпийските богове и гигантите.
Минерва или Атина, както я наричат гърците, е основна фигура в гръко-римския пантеон. Тя е дъщеря на Юпитер (Зевс) и богиня на мъдростта и мира. Радвала се е на особена популярност в колонията, тъй като е била считана и за покровителка на Веспасиан – императорът, основал Деултум.

https://www.burgasnews.com/


Фрагмент от мраморна статуя на богинята Минерва откриха при разкопките в Деултум. Той е поредният от този паметник намерен в римската колония. Намерени са вече 15 части от статуята, събирани в течение на над 30 години. Те са намирани използвани отново в строежи или изхвърлени в пълнежа на римско водохранилище, заедно с други части от мраморни и бронзови статуи, съобщи директорът на музея в Деултум Красимира Костова:

,,Тази антична статуя има доста тежка съдба, като и други статуи от това време. По време на християнството тези статуи на божества са унищожавани, обезглавявани, използвани в зидове, за това и много рядко се откриват цели статуи от онова време."

Близо половината от статуята на Минерва в римската колония край Дебелт вече е налична. С нейното проучване се занимава гл. ас. д-р Милена Райчева (НАИМ-БАН),съобщи още Красимира Костова:

,,Статуята е била два пъти увеличен човешки ръст, близо 2,25 м. Поне на този етап останките от тялото на Минерва дават тази информация. Уникалното в нея е, че на щита й е имало митологична сцена, която представя битката между олимпийските богове и гигантите."

Новооткритият фрагмент е част от змия, която е увита около маслиново дърво, което се държи от богинята на мъдростта и мира. Статуята е изработена през втората половина на II век и има паралели в Рим и Мала Азия.

В момента разкопките на Деултум продължават. Работи се в северната част на колонията и това е вторият проект, който се реализира с финансиране от Министерството на културата. Разкрива се периода III – IV век, в тази зона е била резиденцията на управителя на града, една изключително мащабна сграда. Проучванията се извършват от екипа на доц. Христо Прешленов от Националния археологически институт с музей при БАН.

https://bnr.bg/burgas/post/101514505/

Hatshepsut

Археолозите проучват внушителното водохранилище в замъка на средновековната крепост Русокастро

Съоръжението е било покрито с полуцилиндричен свод, който с времето се е срутил

Археологическото лято в крепостта Русокастро е в разгара си. Тази година екипът с ръководител д-р Милен Николов, директор на бургаския музей, проучва водохранилището в замъка на укрепления град. Оказва се, че то е с внушителни за такова съоръжение размери - 14 метра в дължина и 7 м широко.

Щерната е замазана с хидрофобна замазка от качествен хоросан, смесен с фин пясък и ситно смляна печена тухла, така че водата да не прониква през стените на съоръжението и да се съхранява добре в него.

Водохранилището е било покрито с полуцилиндричен свод, който се е срутил на място. Над него е имало и втори етаж, който е бил жилищен.

Предстои през настоящия археологически сезон съоръжението да се проучи до дъно първоначално в западната му, а по-късно и в източната му част.



Макар че разкопките на обекта са още в първоначалната си фаза, екипът вече може да се похвали с интересни находки.

Освен обичайните керамични фрагменти и животински кости, археолозите са намерили това лято и монети от Ахейското княжество в Пелопонес, както и една монета на византийския император Андроник III Палеолог, с който цар Иван Александър води през 1331 г. победоносно сражение на територията на крепостта. Впрочем, това лято тук са открити и няколко монети на българския владетел, а също и части от въоръжение и стрели.

Разкопките край замъка Русокастро ще продължат до края на октомври. Археолозите се надяват да попадната на интересни находки, които да хвърлят още светлина върху живота в тази внушителна за времето си българска крепост.

http://www.desant.net/show-news/57071

Panzerfaust

Венецианско стъкло открито в залива Ченгене скеле

В Археологическия музей в Бургас показват находки при подводни проучвания от крайбрежието



Произведения от венецианско стъкло ще бъдат представени в Археологическия музей в Бургас. Експонатите са акцент в експозиция, която ще покаже резултатите от проучвания на Центъра за подводна археология и Националния исторически музей. Откриването на изложбата е на 27 август.

Стъклените съдове са намерени в залива Ченгене скеле, Бургаско, в периода 2020-2021 г. под ръководството на проф. д-р Иван Христов и гл. ас. д-р Найден Прахов. Колекциите от стъклени находки на Националния исторически музей и Регионалния исторически музей – Бургас включват 310 фрагмента, фрагментирани и цели съдове.

Находката е важен извор на информация за слабо изследваната тема за потреблението и търговията на стъкло на Балканите през късноосманския период, отбелязват от НИМ. Според тяхната хипотеза, съдовете най-вероятно са произведени в работилница на остров Мурано, Венеция, през втората половина на XVI в. или началото на XVII в.

Предстои издаването на каталог на находките с интересни исторически студии за търговията в Черно море с вносни стъклени съдове през късното Средновековие.

През 2022 г. венецианските съдове ще бъдат представени и в София.

https://www.ploshtadslaveikov.com/venetsiansko-staklo-otkrito-v-zaliva-chengene-skele/?fbclid=IwAR07QwR1iWURZFF1WhT9RH2tSgCPOvSe6MxegcORKwthwZy2Kv0GFVkYrB8

Hatshepsut

"Стъкленото съкровище" от Ченгене скеле - впечатляваща находка без аналог

Над 2 хиляди фрагмента стъклени съдове са открити при подводните проучвания на залива Ченгене скеле. През това лято те се проведоха за втора поредна година от РИМ – Бургас, НИМ и Центъра по подводна археология в Созопол.

Това е изключително впечатляваща находка, съобщи д- р Найден Прахов, ръководител на подводните проучвания:

,,Тя няма аналог от Черноморието и Балканския полуостров , не е открита такава групова находка от стъклени съдове. Те са много изящни и красиви! Има чаши, кани, капаци от рисувано релефно стъкло и др. Предполага се, че са венецианско производство от XVI-XVII век.Тази находка е свидетелство за ранен внос на луксозни стоки в Османската империя, за което до сега имаше много малко информация. Най-вероятно съдовете са произведени в работилница на остров Мурано, Венеция"

През двете години на проучвания са осъществени общо 6 експедиции като екипи от археолози са работили не само под вода в района на нос Чироза, но и на сушата. Открити са и предмети от по – ранни периоди от V, IV, III в. пр. Хр., съобщи проф. Иван Христов от НИМ:

,,Открихме каменен щок, каменни бойни топки от елинистическата епоха , части от амфори от IV до VIII век и фрагменти от средновековни амфори, което доказва, че заливът е бил удобно място за корабоплаване!"

Проучванията в залива на Ченгене скеле се финансират от Община Бургас. ,,Резултатите са много впечатляващи и подкрепата ни за работата на археолозите тук ще продължи", коментира зам. кметът Диана Саватева.

Находките са представени в изложба в Бургаския археологически музей и в луксозен каталог издаден по проект финансиран от Министерството на културата.

https://bnr.bg/burgas/post/101520296/staklenoto-sakrovishte-ot-chengene-skele-vpechatlavashta-nahodka-bez-analog


"Стъклено съкровище", извадено от Черно море

Изложбата "Стъкленото съкровище от Черно море и археологическото наследство на залив Ченгене скеле" може да се разгледа от днес в Археологическия музей в Бургас. Експозицията е съвместна между Регионалния исторически музей-Бургас, Центъра за подводна археология към МК и Националния исторически музей. Осъществена е в рамките на проекта "Стъклено съкровище от дълбините на Черно море. Представяне на уникална колекция от късносредновековни стъклени съдове открити под вода в Бургаския залив", който е финансиран от Министерството на културата на Република България.

Находището на стъклени съдове е открито през 2020 г. в рамките на съвместна изследователска програма на РИМ-Бургас и ЦПА за изследването на подводното археологическо наследство на Община Бургас. При проучването са открити над 200 фрагментирани съдове и фрагменти. "Това е изключително впечатляваща находка, няма аналогична от Черноморието на Балканския полуостров такава групова нахока на стъклени съдове", посочи гл. ас. д-р Найден Прахов от ЦПА. По думите му тя датира от 16 или 17 век. Според него тя е едно свидетелство за ранния внос на луксозни стоки в Османската империя през този период и представлява важен извор на информация за потреблението, вноса и търговията с луксозни стоки в района през онези години. Работната хипотеза е, че стъклените съдове са венецианско производство, навярно от остров Мурано, и че са били пренасяни от търговски кораб за градските центрове по Западното и Северното Черноморие.

Проф. д-р Иван Христов от НИМ посочи още, че освен "стъкленото съкровище" са открити и много други находки, които датират от всички периоди на използването на залива Ченгене скеле - от Античността до Средновековието, и също могат да се видят в изложбата. Сред тях са каменни щокове и каменни бойни топки, транспортна, битова и строителна керамика, които хвърлят светлина върху историята на залива и региона през много дълъг период от време. Всяка една от тези находки ни дава важна информация, за да реконструираме древното ни минало, посочи още проф. Христов.


Hatshepsut

Римският водопровод в Деултум


Почти 20 века са изминали от основаването на  Colonia Flavia Pacis Deultensium –  единствената римска колония по западния бряг на Черно море, а все още намираме части от водопровода ѝ в сравнително добро състояние. Мечта за много обитатели на съвременни градове.

Но как всъщност е била изградена водопроводната мрежа на римския Деултум край днешното с. Дебелт в община Средец? Какви материали са вложили майсторите, защо те са се оказали толкова устойчиви на превратностите на времето?

Съчетанието на функционалност и естетичност в строителните решения е било заложено още при планирането на селищната структура, съобразена с градоустройствените концепции на римския урбанист Витрувий. Централната зона е била разположена почти в геометричния център на колонията, където е разкрита монументална форумна баня. Северно от нея, на западния небосклон се е откроявал силуетът на свещена зона, където е оказвана почит и на императори от династията на Северите. Разкритото досега застрояване в кварталите следва периметъра им. Те имат правилна геометрична форма и площ около 1,2 югера (един югер е близо 2520 m²) –  ½ от площта на кварталите в Помпей, който Сула превръща през 80 г. пр. Хр. в Colonia Veneria Cornelia Pompeianorum, засипана с вулканичната пепел на Везувий 9 години след основаването на Деултум.

Вече знаем, че градският водопровод на Colonia Flavia Pacis Deultensium е бил положен умело под прилежащата на уличните настилки пешеходна зона, а водата е постъпвала гравитачно от източник, вероятно каптиран северозападно от колонията. Мрежата е била от разклонен вид, водата се е движила еднопосочно до крайните ѝ части. Разбира се, и в античен Деултум, както и в наши дни, са се случвали повреди и градоустройствени промени. Тогава водопроводните клонове се подменяли с нови, които обичайно следвали трасето на изоставените участъци.

Нека да анализираме по-подробно принципите в работата на римските водопроводчици, като започнем с фактите от отминаващия археологически сезон. В северната градска зона екипът ни проучи участък от водопровода с дължина 4,50 м (сн.1), с което общата му досега разкрита дължина достигна над 30 м. Строителният му изкоп е врязан в пясъчникова почва под котата на замръзване. Керамичните тръби с диаметър 0,22 м са защитени от увреждане с укрепващи/термоизолиращи зидове с дебелина 0,25 м, направени от лицево грубо обработени камъни, споени с белезникав хидрофобен хоросанов разтвор. Този ,,кожух" е покрит с тухли формат 0,59 х 0,43 х 0,06 м, а между тях и тръбите като вентилираща ,,въздушна възглавница" е оставен около 2–3 см просвет. Едно добро решение.

Година по-рано установихме, че строителният изкоп на водопровода източно навлиза в пясъчникови ,,стерилни" туфи под пласт черна глинеста пръст, а западно е прекъснат при изкопни дейности, по време на които са загубени бронзови монети на Констанций ІІ и Юлиян ІІ, отсечени през 355/61 г. сл. Хр. Унаследилият го керамичен водопровод е с диаметър 0,13 м. При минали проучвания по трасето на водопровода беше изяснено още, че той преминава под целия южен портик на декумануса, тангиращ инсулите, в коита са изградени форумната баня и императорският храм, като вероятно е осигурявал и част от водните количества, необходими за банята (сн.2).



Тази водопроводна мрежа е била в експлоатация и през римския, и през късноримския период.

https://www.archaeologia-bulgarica.com/

Hatshepsut

Изключително ценни монети са открити при археологически разкопки в крепостта "Русокастро"


Бургас, 17 септември /Галя Тенева, БТА/
Изключително ценни находки са открити при проучвателни разкопки на археолози в крепостта "Русокастро" край Дебелт. Става въпрос за монети, железни върхове на стрели, един фрагментиран шлем. Сред находките са и поне седем средновековни съда - амфори и стомни, които са буквално смазани от рухналите камъни и ще бъдат възстановени в реставрационните ателиета на музея. Сред монетите - освен на Ахейското княжество, Андроник Трети Палеолог и цар Иван Александър, особен интерес представлява изключително добре запазена монета на цар Михаил Трети Шишман Асен - праправнук на цар Иван Асен Втори и царица Ирина Комнина, царувал от 1323-та до 1330 година. Това съобщиха от Регионалния исторически музей в Бургас.
В момента текат разкопки на водохранилището на замъка, което се оказва едно от най-големите в днешните български земи. То е с максимална дължина 15 метра и ширина 7 м. Събирало е между 300 и 350 кубически метра вода. Точно по средата му са иззидани три огромни пилона, които са поддържали два полуцилиндрични свода. Те от своя страна са били подът на втори етаж, който вероятно е с представителен, палатен характер. Подобни водохранилища, с такова покритие, почти не са познати в България. В крепостта Мнеакос/Моняк в Родопите има подобно съоръжение, подобно е било и едно от градските водохранилища на Филипопол - днешния Пловдив. Най-близък паралел - с подобни пилони и колони, поддържащи сводове с арки, се откриват в някои водохранилища на Константинопол - днешния Истанбул, разказват археолози.
Сега се работи в много трудни условия. Вероятно при земетръс сводовете на щерната са рухнали заедно с втория етаж и в момента археолозите изчерпват буквално само камъни, които се изнасят на височина 3-3.5 м. само на ръка, с кофи и въжета, обясниха от музея в Бургас.
И тази година разкопките на средновековния град Русокастро са финансирани от Община Камено и Министерството на културата и се изпълняват от Регионалния исторически музей в Бургас.

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2482880

Hatshepsut

Археолози откриха ценна находка с изображение на барс в Русокастро


Изключително ценна находка е открита при проучването на водохранилището на замъка в средновековният град Русокастро, съобщават от Регионалния исторически музей в Бургас. Археолозите я описват като необикновено красив, художествено изработен керамичен съд, чиято украса е изпълнена в техниката ,,сграфито". Върху почти цялата му повърхност отвътре е изобразен барс – снежен леопард. Фигурата е дълга 16 и висока 14 см. Барсът е представен в нападателна поза в ход надясно, с полуотворена паст, с извадени нокти, замахващ заплашително напред с лявата си лапа. Изключително детайлно са представени гривата, муцуната, петната по тялото, лапите, възглавничките на лапите и гневно размаханата опашка на това легендарно животно.

Първоначално археолозите, проучващи средновековния град, са приели, че изображението е на т.нар. ,,леопардов лъв". Тези образи са характерни за сграфито-съдовете от Византия; подобен е открит и в царската цитадела в Царевец, във Велико Търново. Те представляват изображения на лъвове, но с петна като на леопарди. Все пак, благодарение на мнението на проф. д. изк. Константин Тотев – дългогодишен консултант на археологическия екип и тесен специалист по средновековно приложно изкуство, те са ревизирали становището си в полза на барс.

Без съмнение, новооткритата находка, датирана в периода между 1350 – 1375 година, е от световна величина, заключават експертите.

Барс е изобразен и върху щита на Калояновия пръстен, принадлежал на висш аристократ от семейството на Асеневци, но който вероятно няма нищо общо със самия цар Калоян. Този пръстен е световно известен и поради факта, че върху него е изобразено именно това свещено животно. Все пак най-близко като аналог е едно изображение на барс върху оловен печат на цар Симеон Велики, от началото на Х в., което забеляза българският нумизмат Васил Мутафов, който е и част от проучвателския екип. Днес печатът се съхранява в частна колекция в САЩ.

Барсът е животно, което е легендарно и е емблема на някои от народите от Централна Азия. Той живее в най-високите планини на Средна Азия – Алтай, Хиндукуш, Хималаите, Иранското плато. Изобразен е и върху герба на съвременната Република Татарстан. Барсът е бил и държавен символ на великата Волжско-Камска България.

Все пак е възможно барсът като образ да навлиза и от западните държави. Благодарение на кръстоносните походи френските, италианските и британските рицари са възприели това животно като хералдически символ, разяснават археолозите. Проучванията и в трите посоки – византийска, източна и западна, продължават.

При проучванията на средновековния град Русокастро е открита и медна пластина с изображение на разярен лъв, който тепърва ще се анализира и ще се представи пред публика.



От целия съд с изображение на барс са събрани почти всички части. Разкопките продължават, и археолозите се надяват да открият фрагментите от този изключително ценен предмет, аналогичен на който в съвременните български земи, а и не само, не е познат.

Археологическите проучвания на крепостта Русокастро са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България, и се изпълняват от Регионален исторически музей.

https://bnr.bg/burgas/post/101531236/arheolozi-otkriha-cenna-nahodka-s-izobrajenie-na-bars-v-rusokastro