• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 October 2021, 17:37:33

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14334 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1033 Posts

Лина
794 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,241
  • Total Topics: 1,374
  • Online Today: 170
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 109
Total: 110

avatar_Hatshepsut

Българските читалища

Started by Hatshepsut, 28 July 2018, 21:38:11

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

28 July 2018, 21:49:10 #10 Last Edit: 29 March 2020, 09:15:14 by Hatshepsut
Читaлищe "Иcкpa" във Вeликo Tъpнoвo, нaвъpшвa 120 гoдини


Пpeз 2016 г. ce нaвъpшвaт 160 гoдини oт ocнoвaвaнeтo нa пъpвитe бългapcки читaлищa и нaчaлoтo нa читaлищнoтo дeлo в cтpaнaтa. Идeятa зa читaлищeтo кaтo фopмa зa paзпpocтpaнeниe нa знaниe идвa oт чyжбинa (oбщecтвeни читaлни), нo мнoгo cкopo пpидoбивa cпeцифични, чиcтo бългapcки фopми нa пpoявлeниe.
Пъpвитe пoдoбни фopми нa нapoднa caмoдeйнocт възниквaт пpeз 1856 г. в Свищoв, Шyмeн и Лoм. Нa 30 янyapи 1856 г. в Свищoв e ocнoвaнo пъpвoтo читaлищe в Бългapия "Елeнкa и Киpил Д. Авpaмoви" oт Димитъp Нaчoвич, Хpиcтaки Филчoв, Емaнyил Вacкидoвич и Гeopги Влaдикин. Нacкopo cлeд тoвa, пpeз пpoлeттa нa 1856 г., Сaвa Дoбpoплoдни cъздaвa в Шyмeн втopoтo бългapcкo читaлищe, кoeтo днec ce нapичa НЧ "Дoбpи Вoйникoв – 1856". Пpeз cъщaтa гoдинa e ocнoвaнo и тpeтoтo читaлищe в Лoм. Пo вpeмeтo нa бългapcкoтo Възpaждaнe paбoтят нaд 130 читaлищa, блaгoдapeниe нa ycилиятa нa пo-зaмoжни и пpocвeтeни възpoждeнци.
Дo 1866 г. читaлищaтa ca cлaби, мaлкo нa бpoй и бeз знaчeниe зa нaшия дyхoвeн живoт. Кapтинaтa знaчитeлнo ce пpoмeня cлeд oткpивaнe нa читaлищeтo в Цapигpaд. Зa кpaтък пepиoд oт вpeмe бpoят нa читaлищaтa пo нaшитe зeми нaдминaвa цифpaтa 100. Зa дyхът нa вpeмeтo cвидeтeлcтвaт тeхнитe имeнa: "Съглacиe", "Бpaтcкa oбич", "Пpocвeтa", "Нaпpeдък", "Рaзвитиe" и т.н. Читaлищнaтa мpeжa cтaвa вce пo-гъcтa и ce пpeвpъщa в eднa нoвa cилa, кoятo имa вcички ocнoвaния дa дaдe мoщeн тлacък нa cтpeмeжa зa oбpaзoвaниe и ycъвъpшeнcтвaнe нa цял eдин нapoд.
Вaжнo e дa ce знae, чe читaлищaтa ca пъpвитe тaкa нapeчeни нapoдни yнивepcитeти, фopмиpaни пpeз 30-тe гoдини нa минaлия вeк oт пpoф. Аceн Злaтapeв. Пoнятиeтo нapoдни yнивepcитeти e мнoгo paзпpocтpaнeнo в Евpoпeйcкия cъюз, къдeтo ce дaвa oбyчeниe нa хopaтa пo paзлични тeми oт тoвa кaк дa ce шият пaнтaлoни в дoмaшни ycлoвия – дo oбyчeниe пo aнглийcки eзик дo нивo А 2 или B 2. В нapoднитe yнивepcитeти ce дoбивa гoлям кpъг oт пpaктичecки знaния и yмeния зa квaлификaция в живoтa. Читaлищaтa ca зaмиcлeни тaкa, чe дa имaт дoпълвaщaтa oбpaзoвaтeлнa фyнкция зa нeщa, кoитo нe ce изyчaвaт в yчилищaтa. Пpимep зa тoвa ca нaшитe шкoли пo нapoдни тaнци, кoитo пpивличaт вce пoвeчe млaди хopa, кoитo иcкaт дa тaнцyвaт и дa ce зaпoзнaвaт c бългapcкия aвтeнтичeн фoлклop.
Във В. Tъpнoвo нaчaлoтo нa читaлищнoтo дeлo ce пocтaвя тpинaдeceт гoдини пo-къcнo c ocнoвaвaнeтo нa НЧ "Нaдeждa" нa 8 юни 1869 г. 27 гoдини пo-къcнo, пpeз дaлeчния 28 дeкeмвpи нa 1896 г., възниквa и Читaлищe "Иcкpa" – Вeликo Tъpнoвo. Нaчaлoтo e пocтaвeнo oт yчитeлитe Емaнyил Пeтpoв, Гeopги Нeдeлчeв, Йoнкo Пeнeв и Мapийкa Чyкoвa, кoитo ocнoвaвaт Дeтcкa библиoтeкa "Иcкpa", кoятo дa oбcлyжвa yчeницитe oт ocнoвнoтo мaхлянcкo yчилищe. Пpeз пъpвaтa гoдинa тя ce pъкoвoди oт yчитeлитe ocнoвaтeли, кoитo cлeдвaт eднa ocнoвнa цeл: дa ce дaвaт пoвeчe знaния и кyлтypa нa yчaщитe дeцa и юнoши в мaхaлaтa. Гeopги Нeдeлчeв дaвa идeя зa пo-гoлямa библиoтeкa, oт кoятo дa ce възпoлзвaт и възpacтнитe, и ce oткpивa втopи oтдeл. Избpaн e пъpвият pъкoвoдeн opгaн в cлeдния cъcтaв: пpeдceдaтeл – Димитъp Мapинoпoлcки, дeлoвoдитeл – Ст. Пeтpoв, кacиep – Стeфaн Бъчвapoв, библиoтeкap – Мapийкa Чyкoвa, cъвeтници Гeopги Нeдeлчeв и Хpиcтo Цoнeв.
Читaлищнaтa библиoтeкa cъщecтвyвa блaгoдapeниe нa cъбиpaния eжeмeceчeн члeнcки внoc oт мaхлянитe. Читaлнятa ce пoмeщaвa в нoвoпocтpoeнaтa килия нa цъpквaтa "Св. Мapинa". Съc зaпoчвaнeтo нa Бaлкaнcкитe вoйни 1912 г. и пocлeдвaлaтa Пъpвa cвeтoвнa вoйнa дeйнocттa нa библиoтeкaтa пoчти зaмиpa и ce възoбнoвявa 1915 г. c избиpaнe нa нoвo нacтoятeлcтвo. Читaлищнaтa библиoтeкa пoдпoмaгa бeдни дeцa, oткpивaйки тpaпeзapии, yчacтницитe във вoйнитe и тeхнитe ceмeйcтвa. Пo тoвa вpeмe ce зapaждa и идeятa зa пocтpoявaнeтo нa пaмeтник нa yбититe във вoйнитe и ce cъздaвa Пъpвaтa caмoдeйнa тeaтpaлнa тpyпa oт млaдeжи, кoитo зaпoчвaт дa cъбиpaт cpeдcтвa чpeз cвoитe пpeдcтaвлeния, пъpвoнaчaлнo изнacяни нa пoлянaтa, нa импpoвизиpaнa cцeнa, cpeщy вoлни дapeния зa вхoд. Сфopмиpa ce и caмoдeeн opкecтъp, кoйтo opгaнизиpa зaбaви и вeчepинки. Нa 14.08.1919 г. e cвикaнo cъбpaниe, нa кoeтo нacтoятeлcтвoтo oтпpaвя пpeдлoжeниe дa бъдe пocтpoeн "дoм-пaмeтник" в мaхaлaтa, кaтo в caлoнa ce пocтaви пaмeтнa плoчa нa Мapинoпoлcкo мaхлянcкo читaлищe – пaмeтник "Иcкpa", и ce тъpcят cpeдcтвa зa пocтpoйкa нa нoвa cгpaдa. Читaлищнoтo нacтoятeлcтвo opгaнизиpa пpeдмeтнa тoмбoлa c дapeния oт гpaждaнитe, взeмa ce зaeм oт Пoпyляpнaтa бaнкa, oтпycкaт ce cpeдcтвa и oт Окpъжнaтa пocтoяннa кoмиcия. Пpeз нoeмвpи 1929 г. e зaвъpшeн пъpвият eтaж нa здaниeтo и читaлищeтo вeчe e в coбcтвeнa cгpaдa. Пpeмecтeнa e библиoтeкaтa, изнacят ce пpeдcтaвлeния oт тeaтpaлнaтa тpyпa, cфopмиpa ce и дyхoв opкecтъp. Откpивa ce и кинo в тeaтpaлния caлoн. Дo 10.01.1942 г. вcички cлyжитeли към читaлищeтo paбoтят нa дoбpoвoлни нaчaлa. Пopaди paзpacтвaнe нa библиoтeчнaтa дeйнocт ce нaзнaчaвa библиoтeкap нa зaплaтa нa цял paбoтeн дeн (библиoтeчният фoнд нapacтвa дo 3011 тoмa).

Пpoдължaвa cъбиpaнeтo нa cpeдcтвa, зa дa бъдe зaвъpшeн cтpoeжът нa cгpaдaтa. Нacтoятeлcтвoтo opгaнизиpa млaдeжитe, кoитo пeят в чepкoвния хop в гpyпa, кoятo кoлeдyвa, лaзapyвa и пoceщaвa имeници пo дoмoвeтe, зa дa пoлyчи дapeниe зa читaлищнaтa кaca. Оcигypявa ce мяcтo зa cцeнa и cepвизни пoмeщeния чpeз дapeнo двopнo мяcтo oт 86 кв.м oт Йopдaн Атaнacoв и къщa oт Хpиcтo Tepeeв. Сгpaдaтa e пoчти зaвъpшeнa 1942 г. блaгoдapeниe нa дapeния и oт paзлични миниcтepcтвa. Финaнcoви cpeдcтвa и мeбeли ca пoлyчeни и oт paзлични чacтни лицa. Изтeглeн e и зaeм oт Пoпyляpнaтa бaнкa пpeз 1943 г. Нa 1.03. 1944 г. читaлищнaтa cгpaдa e зaвъpшeнa в пъpвия cи eтaп, кaтo в изтoчнaтa чacт към нeя e пpилeпeнa вpeмeннa cгpaдa зa cцeнa. Нa пъpвия eтaж ce нaмиpa кинocaлoн c кинoкaбинa, хoл и кaca. Нa втopия eтaж ca paзпoлoжeни бaлкoн зa кинocaлoнa, cтaи зa пepcoнaлa и библиoтeкaтa. Пopaди липca нa cpeдcтвa зa oткpивaнe нa coбcтвeнo кинo, caлoнът e oтдaдeн пoд нaeм нa Никoлa Дипчикoв, кoйтo гo изпoлзвa 3-4 г. От 1949 дo 1952 г., кoгaтo кинoтo cтaвa дъpжaвнo пpeдпpиятиe, читaлищeтo caмo cи пoлзвa cгpaдaтa. Същaтa гoдинa ce cфopмиpa Нapoдeн битoв хop към читaлищeтo. Уcпeхитe нa хopoвия cъcтaв пoдтиквaт cъздaвaнeтo и нa тaнцoв aнcaмбъл, бaлeтнa шкoлa, кyклeн тeaтъp. Пpeз 1968 г. ce paзкpивa Дeтcкa мyзикaлнa шкoлa зa дyхoви инcтpyмeнти, 1970 г. в eдин oт caлoнитe ce пocтpoявa мaлкa cцeнa зa дeтcки тeaтъp "Стaя нa дeтcкaтa пpикaзкa", paзкpит e и кpъжoк пo битoвa тъкaн.
Днec, 120 гoдини cлeд пocтaвeнoтo нaчaлo, читaлищни дeятeли ca дocтoйни cлeдoвници нa cвoитe пpeдци, кoитo ca пocвeтили cилитe cи, cpeдcтвaтa cи, тaлaнтa cи зa зaпaзвaнe aвтeнтичнocттa нa читaлищeтo във вpeмeнa нa oцeлявaнe. Въпpeки икoнoмичecкитe тpyднocти читaлищe "Иcкpa" пpoдължaвa дa cъщecтвyвa и paзвивa бoгaтa кyлтypнo-пpocвeтнa дeйнocт. Нepaздeлнa чacт oт читaлищния живoт ca: ПФА "Иcкpa", Смeceн хop "Кaнтилeнa", ДTС "Иcкpици", Вoкaлнo cтyдиo "Taлaнти", Teaтpaлeн caлoн "Кoмeдия", Клyб пo бългapcки нapoдни тaнци "Пaгaнe". Библиoтeкaтa към читaлищeтo нaбpoявa – 50 013 б.e. и имa 1200 читaтeли.
Нa 28.12 2016 г. ce нaвъpшвaт 120 гoдини oт ocнoвaвaнeтo мy и ДА – Вeликo Tъpнoвo, c любeзнoтo дoмaкинcтвo нa РБ "П. Р. Слaвeйкoв" opгaнизиpaхa излoжбa нa 18 нoeмвpи c opигинaлни дoкyмeнти oт фoндa нa читaлищeтo.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/tchitalishte-viskrav-vav-veliko-tarnovo-navarshva-120-godini.html

Hatshepsut

28 July 2018, 21:50:08 #11 Last Edit: 28 July 2018, 21:53:09 by Hatshepsut


На 30 януари 1856 г. в Свищов е създадено първото в България читалище - ,,Еленка и Кирил Д. Аврамови".
В къщата на търговеца Димитър Начович се събират около 40 възрожденци, сред които Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и др., и основават първото българско "читалище с музеом". Още същата година читалищнатабиблиотека разполагала с над 2000 тома книги.
Читалището е учредено в дома на възрожденеца Димитър Начович.





Другите учредители са учителите Емануил Васкидович и Георги Владикин и търговецът Христаки Филчов. Наред с инициаторите, на събранието присъстват още около 40 разпалени родолюбци. На самобитното и уникално читалищно дело те завещават не само духовните си и нравствени сили, но и щедри парични дарения в името на благородното начинание.

Основателите определили следната програма на читалището:
- Да създаде градска библиотека
- Да събира стари ръкописи на пергамент и хартия
- Да подкрепя способни младежи, да добият по-високо образование в чужбина
- Да подпомага български книжовници да печатат свои трудове и преводи
През 1904 година Кирил Д. Аврамов прави щедър жест и дарява на свищовската община 200 000 златни лева за построяване на сграда за театър и читалище.

Hatshepsut

Шуменското читалище "Напредък-1869"


Основателят на читалището Илия Р. Блъсков

Илия Рашков Блъсков и още десетина родолюбиви шуменци провъзгласяват създаването на читалище "Напредък" на 15 август 1869 г., след църковна служба и тържествен водосвет, водени от копнежа за духовно израстване и подпомагане на бедните ученици. Продължавайки възрожденските традиции, днес читалище "Напредък-1869" утвърждава името и мястото си в културното развитие на Шумен.
Със съдействието на председателя на читалището - инж. Петър Тушев, се свързваме със секретаря Надя Раденкова. Тя е отзивчива и съпричастна към читалищните дела. С охота приема да говорим за постиженията и успехите на преподавателите, творците и колектива към този дом на културата. Списъкът от състави и музикални формирования е дълъг. Професионалистите и желаещите да пеят, творят и танцуват са още повече. Тук са Роберта балет, танцова формация за ирландски и други европейски танци "Европа", школа за латино танци. "При нас хора от различни възрасти се събират, водени от личното си желание за творческа изява", казва Раденкова.
В "Напредък" е сформиран клуб "Българка" за автентични национални шевици, клуб "Здравец", в който участват пенсионирани детски учителки, клуб "Шуменски поети с китари", ВГ "Херсонита" за стари градски песни, ВГ "Еделвайс" за популярни и песни на фолклорна основа, ВГ "Шанс" за стари градски и популярни песни, хор "Планинско ехо" за патриотични и туристически песни, ВГ "Медени гласове", школа по пиано, ателие "Хоби", клуб "Бонсай", курсове по английски език, курс по шев и кройка.
Любопитно е да научим, че в пределите на родината ни все още има толкова сърцати българи, които съхраняват вековните традиции. Създаденият през 1996 г. клуб "Българка" към читалището събира ентусиасти, които издирват и проучват автентични шевици. Претворяват ги в съвременни изделия, запазвайки бода, характерната цветова гама и орнаментика, водени от идеята, че шевиците разказват българската история с игла и конец. Досега членовете на клуба са разработили и претворили шевици от 17 етнографски региона, изработват и костюми за фолклорни състави. Тази нашенска гордост те представят на изложби у нас и в чужбина. Носители са на Наградата на Шумен за 2011 г.
Читалище "Напредък-1869" се гордее с постиженията на танцовата формация "Европа", сформирана през 2005 г. Идеята на художествената ръководителка Пенка Великова е чрез средствата на танцовото изкуство да представя многообразието, характерната стилистика и ритъм на Европа. Тя е от хората, които се водят от чувството за принадлежност към националната традиция, в съчетание с особеностите на настоящето и желанията на младите хора. Така се съчетават националното и европейското, постигнато с оригиналност и много талант.
Любителите на тази формация се наслаждават едновременно на поезия, музика и танц, и награждават изпълнителите с много аплодисменти. "Европа" има десетки награди, спечелени на престижни национални и международни конкурси. Сред тях са фестивали в Созопол, Несебър, Хасково, както и в родния Шумен. Талантливи хористи, те прославят града, градят мостове между поколенията, правят живота на хората по-емоционален и весел. Тук сърцати дами и господа с различни професии популяризират старата градска песен и планинарската музика, която вдига  публиката на крака.     
Не е тайна, че вдъхновителка на ранобудните пчелички от "Медени гласове" е Даниела Челебиева, която освен известна производителка на пчелни продукти и преподавателка, е председател на хор "Планинско ехо" и на Сдружението на шуменските пчелари, а също и отличен организатор на празници на туристическата песен, на пчелите и меда. На 2 декември т. г. туристическият хор "Планинско ехо" отбеляза с празничен концерт своята 35-годишнина, а на 5 декември Сдружението на шуменските пчелари организира за четвърти път съвместно с НЧ "Напредък-1869" "Зимни празници с пчели и мед", когато с тържествен концерт бе отпразнувана и 110-ата годишнина от първото пчеларско дружество в Шумен. От нея и колегите й от читалището се убеждавам, че няма криза, която да ги стресне и прекърши.
Признават, че тяхното богатство е в духовността, вярата и таланта, който носят всички, свързани с читалището. Всичко това има своите корени, идващи от недрата на 145-ата годишнина на читалище "Напредък". А то е винаги с отворени врати за любознателността и желанието за творческа изява на танцьори, певци, театрали, художници. В летописа на читалището са записани битов хор и оркестър, естрадно-сатиричен колектив, есперантско дружество "Векиджио", състав за художествено слово, куклено студио, детски вокални групи.
За огромния труд и постижения на своите изпълнители и творци НЧ "Напредък-1869" е удостоено с Голямата награда на Шумен за изкуство и култура - 2009 г.


Читалище "Напредък-1869" днес


...и в миналото

http://www.duma.bg/node/92402

Hatshepsut

За пример! Родолюбец купи стар автобус и го превърна в "пътуващо читалище"


Столичният журналист Ивайло Шопски е създател на единственото пътуващо читалище ,,Бащино огнище".

Досега то е посетило 116 български града. Само в Пловдив е идвало 4 пъти. Автобусът, който е преустроен в експозиционна зала, разказва за героичното ни минало.

Всичко започнало преди десетина години. Тогава Шопски купил един стар автобус мерцедес. Машината била произведена през 1994 година. Разделил купето на две части. Отпред останало само мястото за шофьора. Отзад премахнал всички седалки и се получила една прилична зала.

Оттогава в нея град след град показва своята експозиция.

Големи манекени са облечени в униформи на наши опълченци, руски войници и турски аскер. Има и брадати бейове. Зад всяка фигура се намира таблет и мултимедия, по които могат да се наблюдават кадри от български филми, образователни текстове и картини.



,,Зад опълченеца на монитора се гледат кадри от филма ,,Опълченците на Шипка", обяснява софиянецът.

Изложил е и оригинален бронзов кръст, като тези, които са били на шапките на опълченците. Показва и много книги за историята на България, оръжия и автентични предмети.



Един от редките експонати е руска десантна лодка в мащаб 1:3. Била е дълга 6 метра и с нея руснаците са прекосявали Дунава. Видял лодката, изложена във Военноисторическия музей, и след това направил умаленото копие с един приятел в гаража. До лодката в една витрина има странен артефакт – огъната надве лъжица.

,,Руските войници така са правили и са ги слагали да висят на ботушите им. Принадлежала е на руски войник, минал Дунава при Свищов. Там има много търсачи, които претърсват редовно брега, където е започнала освободителната война. И още намират подобни предмети", разказва Ивайло Шопски.

Другият му ценен експонат е турски ятаган с три специфични отметки в металната част на острието. Според Шопски те значат отнет живот. Купил оръжието от стар софиянец, но не знае кой е бил собственикът му.

Показва оригинална капсулна пушка кримка, с която са стреляли нашите опълченци на Шипка. Има и такава, използвана от турския аскер. Най-скъпият артефакт обаче си остава печатът за пита. С него една българска жена е украсявала хляба, който е слагала пред децата си.



Шопски сменя всяка година тематично експозицията.

Част от униформите са предоставени от национално дружество "Традиция". Води телевизионно предаване ,,Бащино огнище" по телевизия ,,Евроком". Качва всичките си предавания в YouTube. Има и група във фейсбук с над 30 000 членове.

https://izvanredno.info/за-пример-родолюбец-купи-стар-автобус/

Hatshepsut

Пет читалища защитават проекти за местното културно наследство


Специалисти от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН ще консултират 5 читалища от различни региони на страната в опазването на локалното културно наследство.

За целта се търси финансиране на дейностите, което може да стане чрез инициативата ,,Избери, за да помогнеш".

Читалищата са от Петрич, София град, Разград, Смолян и Перник. Всяко читалище е избрало своя тема и фокус на работа и е направило заявка за какво ще се изразходват средствата, които ще се съберат в кампанията.

Идеята беше да се подкрепят не дейностите по принцип на читалищата, а тези дейности, които са свързани с местното традиционно наследство, пояснява гл. ас. д-р Стела Ненова от секция ,,Антропология на народните изкуства и визуалните форми" в Института за етнология и фолклористика към БАН.

Петте читалища развиват дейност, свързана със съхранение на различни танцови, певчески, традиционни практики и обичаи. Някои от читалищата имат и музейни сбирки, с отдели за етнография и фолклор.



,,Идеята ни обаче беше да се съберат средства за запазване на тази нематериална култура, наследена в рамките на местните общности, свързана с фолклор, традиции."  Читалище  ,,Просвета - 1928" в село Габрене, община Петрич ще документира традиционните празници в селото. Събраните материали – документи, снимки, видеа, вещи от предметния свят на селището ще бъдат включени в специални образователни програми. За да се реализира пълноценно този замисъл, от читалището искат да закупят проектор.



Читалище ,,Мургаш - 1929" в село Желява, област София притежава богата музейна сбирка, която се състои от над 400 експоната. Тя е от 60-те години и е дело на местен виден читалищен деятел. ,,Археология, история на селището, голяма част от тази сбирка е с етнографски материали. Изключително богата, много ценна и добре организирана, но за съжаление малко невидима за широката аудитория. Освен хората от селото никой почти не знае за съществуването й."

Затова от читалището предлагат със събраните средства да се преустрои помещението, в което се съхранява сбирката и то да се използва за различни инициативи.



,,Да кажем по повод дата от традиционния календар да бъдат поканени деца от местната общност, които например да бъдат обучавани в традиционни домашни дейности – тъкане на стан, предене на вълна, изработване на мартенички. В традиционна среда, която да е изградена от тези артефакти, които те притежават."

Проектът на Читалище ,,Напредък - Юпер 1915" в село Юпер, община Кубрат предвижда. Селото се гордее със своя буенец – лазарски танц, признат от експертите за живо човешко съкровище. По проекта читалището иска да събере традиционни рецепти за ястия, характерни за селището и региона, а събраният материал да излезе в книжка.

Читалище ,,Родопска просвета - 1923" в Девин ще осъществи инициатива ,,Пътуващото куфарче" - презентации за различни традиционни обичаи и календарни празници, типични за Девин и околността, които ще бъдат представяни в детските градини.

Читалището ще подобри и условията в библиотеката, където също ще се провеждат специално предназначени за деца и младежи образователни инициативи.

Читалище ,,Нови хоризонти 2009" в Перник ще реализира ателиета за изработване на модели на сурвакарски маски. По време на ателиетата деца и младежи ще бъдат запознати с обичая Сурва.

https://bnr.bg/horizont/post/101212553/pet-chitalishta-zashtitavat-proekti-za-mestnoto-kulturno-nasledstvo

Hatshepsut

29 March 2020, 09:16:03 #15 Last Edit: 29 March 2020, 09:17:56 by Hatshepsut
Пътуващото читалище от 04.05.2019



Пътуващото читалище за 05.10.2019



Пътуващото читалище - последна част от интервюто с Румен Манов


Hatshepsut

Пътуващото читалище на освобождението на град Ловеч


Hatshepsut

БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ - уникален феномен на нашия народ


https://langkochev.blogspot.com/2020/11/blog-post_4.html

Няма българско село или град, или почти не се намира такова в България, в което да няма една представителна сграда в центъра, понякога тя е най-представителната.
НЯМА ДРУГА ДЪРЖАВА, в която всяко населено място да има такава. Сграда-светиня, понякога наравно с църквата, а ако няма църква в селото - тя е най-важната! Това е българското Читалище.

Само чуйте как звучи - Читалище.

В българския език има подобни по звучене думи - свъртали-ще, огни-ще, среди-ще, пазари-ще, оброчи-ще, светили-ще, хранили-ще, и разбира се, учили-ще.

Усещате ли сакралния, специалния смисъл на всички тези думи.
Дори думата гроби-ще е такова.

Това е МЯСТО. Това е величие, това е такови-ще, което те кара да сколониш глава, нещо голямо, нещо важно. И затова свято. Читалището е средище, светилище - но на духа и културата на нашия народ. Място, където нещо СЕ ВЪРШИ, нещо се СЛУЧВА - на полза роду, за всички.

От ВСИЧКИ! За ВСИЧКИ!

Само се замислете...
Когато хората са вписвали своите дарения за Читалището, те не са писали какво даряват, а какво са ПОЖЕРТВАЛИ ОТ СЕБЕ СИ! Така са го писали - пожертвование.
Разбирате ли - Читалището е саможертва?
То е изстрадано, споделено, имало го е с «отделяне от залъка на децата ни» - за децата ни.
ЗА НАС САМИТЕ!

Защото там е нашата памет, там е и нашето бъдеще (бъде-ще).

Всяко село е искало да има църква, читалище и училище. Защо?
Защото това са средища за запазване на българската нематериална култура. Занаятите са създавали материалната ни култура - предмети за бита и средства за производство.
Но Читалището, училището и църквата са били онези святи места, където се е предавала и съхранявала НЕМАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА И ТРАДИЦИИ на българина.
Затова сме оцелели през вековете. Днес сме обречени да оцелеем също. Но къде са нашите Читалища днес?

Българското Читалище е вече на над 160 години. Традиция, неизменно спазвана и подддържана от българите.
КЪДЕТО И ДА СЕ НАМИРАТ ТЕ ПО СВЕТА.

Защото Читалището и неговото ръководство - това е бил каймакът на гражданското общество на всяко населено място. Хората, работещи в него, са били онази жила, която е крепяла обществения напредък и онази нишка, която е била способна да устои на предивзикателствата на всяко време.
Затова преддверието на всяко българско Читалище е своеобразен музей - музей на паметта, на традицията, еталон за бъдещето. Предверие-храм - с портретите на изявените личности, които са били «орачите» на народната нива на духа.

Ако трябва да дам определение със съвременен пример, то Читалището е било за хората това, което днес е Интернет. Да, така е!
Но е било и нещо повече - имало е социален и възпитателен ефект.
Ако искате нещо да научите - отивате в Читалището.
Ако искате нещо да прочетете - отивате в Неговата библиотека.
Ако искате да се запишете на курс за умение или знание - записвате се в Читалището.
Че къде другаде, ако не там!

В Читалището ще са кръжоците по танци. Там ще са и уроците по музика. В Читалищната библиотека ще се проведат поетични вечери, езикови игри или тематични четения. Къде, ако не в Читалищния театър ще развиеш плахите си артистични заложби. А ако не притежаваш такива, то читалищните театрални постановки ще те въведат в света на Мелпомена. Читалището ще излъчи своите лидери на сцените на певческите конкурси. В Читалището ще може да развиете своите готварски умения или таланта си на художник.

Даа... Читалището е било среди-ще, средище на таланти, хранили-ще на култура, светили-ще на съкрови-ща.
Защо съкровища? Защото хората си отиват, а читалището остава, съхранявайки паметта за предците ни.

И обърнете внимание. То не е музей - не.
То не съхранява мъртвите следи на миналото ни.
Читалището е жива институция. То е организъм, който диша, развива се, твори, създава, приютява, разпространява. Читалището е трибуна, то е знаме, събиращо чети под себе си. То не дава словото да секне, не позволява езикът да се загуби, не разрешава да се забравят традициите. Дори нещо повече - то ги умножава, разкрасява, то ги увековечава.

Читалището е онова чудови-ще (да!), което не дава на много деца да спят, в нетърпение за утрешния концерт, спектакъл или конкурс.
Читалището е съществувало дори тогава, когато ние, българите, сме нямали още граници. Но е определяло границите на българския дух, род и език.

Читалището ни е нужно и днес. ОСОБЕНО ДНЕС!
Защото нацията ни е пред изчезване! Българският народ е пред опасността от претопяване, размиване и разсейване по света. Даже не толкова във физическия смисъл, колкото в духовен. Растат поколения наши деца, които не знаят езика, не са чули българска майчина песен, не са изпяли и един български стих, не са видяли и една българска къща.
Читалищата са нужни и на тези от нас, които все още сме запазили всичко това в паметта си. Живеем все още с надеждата, че българският дух и род ще го има, разпръснат по света, но здрав, единен!

Hatshepsut

Пътуващото читалище в с. Подгумер


Hatshepsut

Ново читалище в старата столица


"Светлина-2021" е името на най-новото читалище във В. Търново. То стартира своята дейност с идеята да обогати и развие културния, обществен и просветен живот в града. Председател на читалищното настоятелство е д-р Вехбие Балиева. Членове са д-р Сезер Нихат, който от много години се занимава с читалищна дейност и е носител на отличието "Златен век" за принос в развитието на българската култура, и Дияна Иванова, която пък отдавна се е посветила на благотворителност. Те са подкрепени от много учители, юристи и хора с различни професии.
Основните цели на създателите на новото читалище са да се подпомогне съхраняването на обичаите и традициите, както и да се създадат нови, с оглед днешната реалност и забързания и активен живот. Друга задача пред новото читалище е да се опази и разпространява по света нематериалното културно наследство, като се работи и с българите извън пределите на страната, да се подкрепя развитието на децата и младежите от различни социални групи чрез подпомагане на учебната дейност и социалната адаптация на децата в риск и със специални образователни потребности, да се насърчават и подкрепят родителите, близките и всички професионалисти, които полагат грижи за физическото, умственото, психическото и емоционално-волевото развитие на децата и младежите, като се съдейства всички те да имат равен шанс.

Идеята за създаването на читалището е от около 4 месеца, но регистрацията му е отложена във времето заради политическата и пандемичната обстановка. Тя се заражда съвсем спонтанно при разговорите на създателите му с родители, учители и ученици. Всички те стигат до извода, че онлайн обучението има своите плюсове и минуси, но е необходимост. Група инициатори решават да предприемат някакви стъпки в подпомагането на всички участници в това обучение и като начало избират да се концентрират върху организирането на няколко обучения. Друга първоначална цел е повишаване знанията на децата и родителите за опасностите, които дебнат в интернет. Редом с тези нововъведения за едно класическо читалище ще вървят и традиционните занимания – школи, кръжоци, курсове, клубове, концерти, представления, изложби, пленери, конкурси, летни и зимни академии, чествания, празненства, фестивали и др. Предвижда се и създаване на библиотека към читалището, което ще отнеме малко повече време. За нея д-р Балиева ще дари личната си книжна колекция, която наброява над 1000 тома, а други доброволци също ще донесат свои книги. Още на 9 август започва и акция "Дари книга, подкрепи читалището", за да може по-скоро да стартира дейността на библиотеката. Читалищното настоятелство има желание да заложи и на създаването на фонд с онлайн ресурси, за да се подпомага дейността на учителите и учениците докато са в дистанционна форма на обучение и дори впоследствие. Във връзка с това ще се направи и платформа с учебни материали, пояснява д-р Балиева, която е бивша учителка, завършила и работила във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", както и в Регионална библиотека "П. Р. Славейков" във В. Търново, а в момента учи Читалищно дело. Екипът на новосъздаденото читалище има намерение да кани много автори на срещи с читатели и да прави представяния на нови книги. Предстои и създаване на сайт на културната институция.
Към момента читалището се помещава на ул. "Козлодуй" № 29. То официално все още не е получило общинска сграда, тъй като е регистрирано едва преди броени дни, посочи още председателката на читалищното настоятелство.

https://www.dnesbg.com/kultura/novo-tchitalishte-v-starata-stolitsa.html