• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 October 2021, 11:47:13

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14265 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1023 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,149
  • Total Topics: 1,371
  • Online Today: 110
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 80
Total: 80

avatar_Шишман

Гърция и гърците: такива, каквито са

Started by Шишман, 02 July 2020, 18:10:38

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

Нямаше тема посетена на тия гадове, та ето че сега има.
 Ходете на море  Гърция да им помпате икономиката.



ГРЪЦКОТО АНДАРТСКО ДВИЖЕНИЕ В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ И ПРОИЗХОДА НА КАПИТАН ГЕОРГИУС КОНДИЛИС

Последните няколко дни публикувам история свързана с подготовката и провеждането на Илинденско – Преображенското въстание през 1903 г. Днес съм избрал тема, която вълнува много от читателите и любителите на историята и фолклора. Тема за личност, която присъства с главни букви и в историята и в народния фолклор на Странджа. Ще заговорим за Георги Кондолов, за въстанието, за това кой е Георгиус Кондилис и за жестокостите на гръцкото андартско движение и за още нещо...
Нека за начало да започнем от там, че централата на Андартското движение в Източна Тракия се е намирало в град Мидия, с клонове в градовете Ахтопол и Инджекьой в южните поли на Странджа планина. Този триъгълник, който се е образувал между трите града бил населен само с българи, а през 1903 година се превръща в територия на Илинденско – Преображенското въстание. Точно в този триъгълник се развива и дейността на андартските чети срещу почти обезоръжените от турската власт българи. В тази борба, която генерал Кондилис нарича пропаганда, падат много българи като войводата Тодор Шишманов, войводата Дико Джелебов от Малко Търново, който открива училище в село Ятрос и учителства там до убийството му и други.
В голямата гръцка енциклопедия от 1930 година са описани животът и биографиите на много бележити гърци, включително и на генерал Кондилис. За него е разказано на дълго и нашироко в том 14 от Енциклопедията и въпреки това не е казано всичко. Не е от незнание, а е премълчано и има защо! Един от примерите за това е, енциклопедията съобщава, че Кондилис е бил учител в малкото гръцко село Оргас в Източна Тракия, а самият Кондилис признава в българският вестник ,,Утро", че по същото време се е подвизавал в град Мидия под чуждото име Никос Зангас. Написаното в енциклопедията просто прикрива истинското положение на Кондилис, като военен командир и ръководител на Андартското движение в Източна Тракия с център град Мидия.
Много е интересен факта, че в тази гръцка енциклопедия не се споменава за произхода на капитан Кондилис...защото ако трябва да се напише ще трябва да бъде посочен, като българин. Ще трябва да се напише, че произхода му е от България и неговия баща се казва Иван Димитров Кондолов, който е брат на по-големия от него герой в Илинденско – Преображенското въстание Георги Кондолов. Историята нататък продължава така!
Преди Освобождението на България всяка година проходите на Странджа планина се изпълвали от преминаващите овчи и кози стада на българските търговци от онова време, наречени джелепи. Джелепските стада се събирали из северните български земи, най-вече от двете части на Добруджа и се откарвали за продан на източните турски пазари, главно в Цариград. С едно такова стадо заминало за Цариград и будното, но неграмотно българско овчарче Иван Димитров Кондолов от китното странджанско село Велика. Момчето се уловило ратай при джелепите търговци и бързо се ориентирало в цариградската обстановка – ограмотило се на гръцки език, защото самите търговци говорили на тоя език в търговските си работи и не след дълго от ратай-пастир станало ратай-посредник между българите пастири и клиентите гърци. Така Иван израстнал и се създал, като търговец, оженил се за гъркиня и създал семейство. През 1870 година Иван довел от родното си село по-малкия си брат Георги. Пътищата на двамата братя били сходни, но...само до някъде. За разлика от своя брат Иван, Георги заминава от Цариград за новосвободена България, където се отдава на българско самообразование и на борбите за освобождението на родната земя, в които намира смъртта си. Така двамата братя Иван и Георги Кондолови се разделили. Иван изпратил брат си Георги за България и кръстил на него току-що родения си син на 14 август 1879 г. – Георги Иванов Кондолов, който е бъдещият гръцки генерал Георгиус Кондилис. Това е истинския произход на генерал Кондилис, произход който няма да срещнем в гръцките документи и книги.

_______________________________


_______________________________


На снимките: войводата Георги Кондолов и генерал Георгиус Кондилис
Informative Informative x 1 View List

FELDMARSCHALL

То не говорим само за туристите. Колко българи работят в Гърция да мият старчески задници...
Sad Sad x 1 View List

Panzerfaust

Quote from: FELDMARSCHALL on 02 July 2020, 22:01:03Колко българи работят в Гърция да мият старчески задници...
Мисля, че доста намаляха. Отдавна вече не е изгодно да си гастарбайтер в Гърция, но 90-те беше хит, а разликите в стандарта - в пъти.

Шишман

На 25 март 1905г. на големия христянски празник Благовещение, чета от 300 гръцки андарти (хайдути), водена от Г. Цонтос, опожарява българското село Загоричане, Костурско, и избива 72-ма българи, отказали да се отрекат от Българската екзархията и да преминат към Цариградската патриаршия. Трагедията остава в българската историята под името Загоричанското клане.
Английският консул Мак Грегър пише до английския посланик в Цариград:
,,Общият брой на незакопаните тела намерени от полковника и двамата консули е 68, включително 6 жени и две деца, като последните са прободени с щикове, и разпорени, а в един случай е открито, че цяло семейство е взривено с динамитени бомби от примитивен тип, хвърлени през дупките направени в стените на тяхната къща. Освен изгарянето на 13 къщи и също толкова плевни, гърците съзнателно са изклали много добитък, а малкият брой на ранени, около половин дузина, свидетелства за съвършеният метод по който е извършена касапската работа за това кратко време от час и половина... Трябва също да изразя очевидната разлика между клането в Загоричани и убийствата извършени от екзархистите против патриаршистите, защото докато първите почти безпогрешно избираха своите жертви между лицата, за които се знае или има съмнение, че са виновни за предателство, то гърците изглежда, не са били заинтересовани от друг мотив, освен да убият колкото може повече екзархисти..."
Българският търговски агент Андрей Тошев, в таен доклад до българското правителство, пише:
,,Тѣ – рускиятъ и австрийскиятъ консули и италианските офицери Албера, Гастолди и Манера – сѫ потресени отъ това, що сѫ видѣли и констатирали. Изъ улицитѣ, край църквата, навсъкѫде лежели трупове, обезобразени жестоко. Имало 5 годишни деца съ разпорени кореми, жени убити съ разсечени рѫце. На нѣкои черепитѣ били разбити и мозъка изтекълъ, на други очитъ извадени, рѫцетѣ и краката сѣчени и пр. Единътъ отъ селскитѣ свещеници, 60 годишенъ старецъ, тоже убитъ, е билъ покритъ цѣлъ съ рани. Едно цѣло семейство избито съ бомби, които сѫ били хвърлени въ кѫщата презъ кумина и презъ две нарочно отворени дупки. Бащата, майката и дветѣ деца сѫ ужасно обезобразени отъ бомбитѣ. Най-малкото, 5 годишно момиченце, е искало да избѣга, презъ вратата, но е било разпрано отъ байонетитѣ на гърцитѣ.
Рускиятъ консулъ г. Колъ плачеше, когато ми разправяше това що е видѣлъ. Австрийскиятъ консулъ г. Прохаска едвамъ си задържаше сълзитѣ. Тѣ заявяватъ, че подобни ужаси не сѫ видѣли да правятъ и турцитѣ презъ възстанието.
Консулитѣ прибавятъ, че при влизането имъ въ селото миризмата на разлагащитѣ се трупове, писъцитъ и риданията на останалитѣ живи можели да покъртятъ душата и на най-жестокосърдечнитѣ."
През ХIX век Загоричани е един от главните центрове на българското Възраждане в Костурско и си спечелва прозвището Малката София. Населението на Загоричани в началото на XX век е почти изцяло българско екзархистко, а в селото работят две български училища. Населението се включва в националосвободителната революционна борба на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участва в Илинденско-Преображенското въстание. При потушаването на въстанието селото е опожарено от турската армия на 15 август 1903 година, а между 55-150 жени, деца и старци са изклани. Британският журналист Хенри Брайлсфорд посещава селото и фотографира руините на Загоричани. Въпреки това от Загоричани са родом няколко гъркомани, дейци на гръцката въоръжена пропаганда, а по спомените на Германос Каравангелис при клането в Загоричани са убити и няколко от неговите шпиони погрешка.
След Илинденско-Преображенското въстание гръцката въоръжена пропаганда в Македония се активизира. Елиномакедонският комитет в Атина започва да изпраща въоръжени чети във вътрешността, които се ръководят от Костурския митрополит Германос Каравангелис. Цел на организацията според Павлос Мелас е:
,,Трябва да попречим на българите да вършат пак злодеяния и да повторят миналогодишното лъжевъстание, защото целият свят е на път да признае, че тук има само българи. Това трябва да стане тази година, а догодина можем да поработим и за свободата."
Гръцката пропаганда се поставя в услуга на турската власт и подпомага унищожението на българските чети. Според главният османски инспектор Хилми паша:
,,Деянията на гръцките чети, ако и да са противозаконни и да подлежат и на наказания, но понеже тия чети се сражават само с български чети, а когато се срещнат с редовната войска се предават без да употребяват оръжие – тяхното съдене бе предоставено на обикновени съдии. Имаме донесение от полковник Леон Ламуш, че има случаи при които в сражение с български чети в Ениджевардарско, андартите подпомагаха турската войска и техните ранени бяха лекувани в турски военни болници."
Според Германос Каравангелис:
,, ... съюзът с турците е само временен. Ще дойде великият ден, когато елинизмът ще предяви своите права. Но е необходимо първо да се смажат българите."
Поради това, че Загоричани активно участва във въстанието, не приема върховенството на Цариградската патриаршия и се явява пречка на гръцките идеи, андартът Георгиос Цондос (Капитан Вардас) решава да ,,накаже" селото. Конкретна причина за това е изгарянето от чети на ВМОРО на Чуриловския и Сливенския манастир, центрове на гръцката въоръжена пропаганда в района. Според Стаматис Раптис на андартите е наредено да избият всички жители на селото над 16 годишна възраст. Заповедта идва от ,,лице, на което отмъстителите дължаха сляпо повиновение". Самият Германос Каравангелис признава, че е предоставил списък с видните българи, които Капитан Вардас трябва да убие.
Гръцките андартски чети на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис и Павлос Гипарис, капитаните Йоанис Каравитис, Теодорос Кукулакис, Йоанис Пулакас, Стефанос Дукас (Мальос) и Филипос Китринярис се съсредоточават в гръцкото село Лошница. Към 20 март 1905 година общият им брой надминава 300 души. На 24 март 1905 година италианският жандармерийки офицер на турска служба в Костур Козма Елилио Манера получава информация за готвената андартска акция и нарежда на турския офицер Ниязи бей да пренощува същата вечер в Загоричани, но той от своя страна отсяда с отряда си в близкото Куманичево. В близост е и разположеният в Клисура турски военен гарнизон, въпреки това движението и акцията на андартските чети остават незабелязани. Остават съмнения за тайна подкрепа от турската официална власт, които са описани в доклад на Андрей Тошев, български търговски представител в Солун. При разследването на събитията той споделя мнението на консулите за неадекватната намеса на турската власт:
,,Недопустимо е движението на такава многобройна чета да остане незабелязано отъ органитѣ на гражданската и военната власть. Нѣколко дена преди нападението, турска войска, дошла въ Загоричани, сѫщо свирила съ трѫба, а офицерътъ успокоилъ изплашенитѣ селяни, като имъ казалъ, че щомъ чуятъ трѫба, да знаятъ, че е войска и да не се тревожатъ. Нѣколко дена наредъ преди нападението, аскерътъ правилъ обиски въ Загоричани, така че, ако нѣкои отъ селянитѣ сѫ имали орѫжие, скрили сѫ го и не сѫ го имали на рѫка, за да се бранятъ. Заминаването на Костурския каймакаминъ, безъ да се яви предъ консулитѣ, е другъ не по-малко подозрителенъ фактъ."
Известни са идеите за съвместни турско-гръцки акции срещу българите. Германос Каравангелис пише до Солунския митрополит в 1902 година писмо, в което се казва:
,, Турският всеобщ главатар Несат паша чрез моите разузнавачи поиска да узнае моето мнение за изпращане на поделение да прогони българските шайки. Отговорих му, за да се унищожат българските шайки, ще трябва в една нощ да се обсадят поне 40 села и да се хванат живи всички членове на шайките. "
На 25 март (7 април нов стил) 1905 година, на църковния празник Благовещение, андартските чети първо обкръжават, а след това нахлуват рано сутринта в Загоричани, кординирани от Ставрос Цамис. Нападението е съпроводено със звуци на военни тръби, които използва турската армия за сигнализация. Това е част от тактиката на андартите, които знаят, че българите ще скрият оръжието си, за да не бъде намерено при претърсване от страна на турската власт. В селото пламват пожари от всички страни и андартите събират 20 души видни възрастни граждани в центъра на Загоричани. След два часа се оттеглят с тях в планината Върбица, когато пристига и турската армия начело с Ниязи бей и селяни, избягали още при нападението в съседните села. В селото са убити 39 момчета и мъже, и 7 момичета и жени. На Върбица са застреляни 14 мъже, сред които селският поп Стефан на 60 години. С кмета на селото и дъщеря му общият брой убити е 62 души, а други шестима са ранени. От всички заловени един човек се завръща в селото.
Още по време на нападението от селото са изпратени двама куриери, които да информират властта в Битоля за случилото се, които обаче са задържани от турски аскери преди да стигнат консулския град. Наместо тях Атанас Коков от Бобища информира австро-унгарския и руския консули за случилото се. Привечер в Загоричани пристига лично жандармерийският офицер Козма Елилио Манера, който не позволява убитите да бъдат погребани, за да може международна комисия да разследва случилото се. Костурският каймакамин нарежда труповете да бъдат погребани, но селяните не изпълняват заповедта. След четири дни в Загоричани пристига комисия, съставена от австро-унгарският консул Оскар Прохаска, руският консул Виктор Кал, двама италиански, трима турски офицери и загоричанеца, живеещ в Битоля, Наум Темчев. На тях селяните от Загоричани предават писмено изложение-протест, а селяните от близките села също протестират.
Битолският главен жандармерист полковник Албера казва:
,, Като офицер от италианската армия вземал съм участие в много сражения с дивите африкански племена. Често пъти се е случвало да бъдат пленени у африканците и избивани наши войници. Но избиване с такава префинена жестокост не съм видял досега и не намирам думи, с които да квалифицирам авторите на злодеянието."
След клането голяма част от населението на Загоричани емигрира в България и САЩ.
Неблагоприятният за гръцката пропаганда отзвук е причина командващите на четите в Македония да получат нареждане временно да се въздържат от ,,нападения и сражения". В документ, заловен от турските власти, се казва:
,,Издигнатите до небесата оплаквания по случай сражението в с. Загоричане създадоха пречки и мъчнотии за борбата ни в Македония. За да не се дава повод на османското правителство да предприема гонения срещу нас и тъй като отсега нататък хората, които се заловят, ще бъдат предавани на специални военни съдилища (извънредните), додето не се премахнат тези настроения и додето не престанат протестите на консулите в Битоля, съветваме ви да отбягвате всякакви инициативи и действия."
В България са проведени серия протестни митинги и по Черноморието избухват антигръцки вълнения, в резултат на които е опожарен град Анхиало и част от черноморските гърци се изселват в Гърция.
Битолският секретар на българското търговско агентство Манол Ракаров раздава на пострадалите загоричанци 1 200 лева помощи през 1905 година. В 1921 година загоричанският търговец Димитър Спирков дава пари за построяването на църквата ,,Свети Димитър" в Цариград. На надпис над притвора на църквата се споменава, че църквата е построена в памет на загиналите в Загоричани. В 1930 година в София е издадена книга със спомени по повод 25-та годишнина от клането в Загоричани.

Informative Informative x 1 View List

Шишман

Относно гърците, трябва да се знае че по време на турското робство отстъпват от вярата и я ползват за политически цели. Стават първи приятели на турците и предатели на българите. На Света гора - Атон са се държали, много нагло и надменно и не са допускали монаси от други народности. Накрая биват наказани от Бога с невиждано наводнение и набези на турски пирати на полуострова. 3а тия бедствия прави предсказания един монах, но не ги приемат на сериозно. Чак след това някои тяхни духовници се опомнят, ама не всички. Това е било някъде в краят на 18 век. Чак след това на Света гора Атон почват да допускат масово монаси от други народности, но поведението им остава подобно на предишното.

Шишман

НАВЯРНО КЛАНЕТО В ЗАГОРИЧАНЕ Е ИЗВЪРШЕНО В ЧЕСТ НА ТОЯ ТЕХЕН ПРАЗНИК
Тия до край остават подлеци и предатели, предполагам са такива и в днешни дни.
Добре е да се знае че една от причините да падне Византия е ненормалният гръцки национализъм. 3апочнали да се превъзнасят над останалите народи в Империя и да се държат нагло. На другите народи не им харесало това им поведение и империя започнала да се разпада, накрая и паднала.
____________________________
Точно преди 200 години на този ден, на 25 март 1821 година, в една малка църквичка, митрополитът на Патра, Германос, издига гръцкия флаг и обявява началото на Гръцката война за независимост. Войната ще продължи осем години и след Пелопонес ще пламнат централна Гърция, Крит, Кипър, Егейските острови.
Години по-късно в Аркади няколкостотин жени, деца и старци се скриват в манастира, където след преговори отварят доброволно вратите на най-елитния османлийски аскер, изпратен да потуши въстанието, след което залостват вратите на манастира и се взривяват заедно с тях. Нанесена е 'най-лютата рана в сърцето на Турция' и султанът обявява 'свещена война на всички гърци'. Избитите са стотици хиляди.

Hatshepsut

През лятото на 1906 г. във Варна избухват улични протести, които заразяват цялата страна. Причините за тях са съществуващото от години напрежение между българи и гърци. Повод за това е назначаването от Вселенската патриаршия на Неофит Йоану за варненски митрополит, който е грък.
Предистория на антигръцките вълнения в България в началото на 20 век е свързана с политиката, която патриаршията и гръцката държава водят спрямо българското население в Македония, опитвайки се да го погърчат. След потушаването на Илинденско-преображенското въстание гръцката въоръжена пропаганда, подпомагана от Турция, се засилва и това довежда до редица изстъпления над мирното българско население в Македония. Тяхната кулминация е през пролетта на 1905 г. На църковния празник Благовещение гръцки чети атакуват село Загоричане и избиват повече от 60 души, сред които жени и деца. След Загоричанското клане във Варна се провежда първи антигръцки митинг, а такива са организирани и в други градове.
Постепенно напрежението утихва и до сблъсъци между българи и гърци във Варна не се стига, но това е само затишие пред буря. По това време населението на морския град е над 37 000 души, от които българите са около 19 000, а гърците – 5 000 души.
През февруари 1906 г. умира варненският митрополит Поликарп. Патриаршията посочва за негов наследник гръцкия духовник Константиний Исаакидис, който дотогава е служил в Македония. Поради тази причина българското правителство обявява, че Константиний няма да бъде допуснат, както няма да бъде допуснат и всеки друг, който преди това служил в Македония.
Назначението на Константиний се проваля, а Патриаршията определя за варненски митрополит Неофит Йоану. Той не е служил в Македония, но въпреки това кандидатурата му въобще не е приета добре. Правителството го предупреждава да не идва във Варна и да напусне България. Неофит Йоану обаче не се вслушва и на 3 юни корабът, с който пътува, приближава варненското пристанище. На него вече се е събрала голяма тълпа, която да му попречи да стъпи на брега. Според местния печат присъстват 7 000 души, което е около 1/5 от населението на Варна. Речи пред множеството държат членове на основаното наскоро дружество ,,Български родолюбец", които заявяват, че няма да допуснат на българска земя ,,един българоненавистник, станал причина за безброй мъки на българите в клетата Македония". Властта в лицето на окръжния управител Георги Хараламбиев също не разрешава на Неофит да слезе на брега, мотивирайки се, че той в презрението си към България, която смята за турска провинция, не е поискал българска виза. В крайна сметка митрополитът остава на парахода и отплава с него към Румъния.
Българите решават да отпразнуват победата като на едно магаре слагат брада и табелата ,,Митрополит Гайдури, Неофит ефенди Йоану" и отиват да го развеждат в гръцката махала.
Три седмици по-късно Неофит Йоану отново прави опит да встъпи в длъжност, но отново на пристанището го чакат хиляди варненци. Те започват да го замерват с камъни, когато той се насочва с лодка към брега, и митрополитът е принуден да се върне на кораба.

На 4 юни е пуснат слух, че Неофит за трети път ще се опита да влезе в града и 10 000 варненци заемат позиция на пристанището. Гъркът обаче не се появява, а множеството се отправя към гръцката църква ,,Свети Никола" и я превзема. Няколко дни по-късно в храма се състои първата литургия на български език.
Случващото се във Варна разпалва антигръцки вълнения в множество градове. Митинги, сблъсъци и превземане на гръцки църкви стават още Пловдив, София, Бургас, Русе, Добрич, Балчик, Каварна, Казанлък, Сливен, Асеновград, Нова Загора, Айтос. Най-тежкият сблъсък е в Поморие, където се водят престрелки между българи и гърци. При тях са убити повече от 10 души, а градът е опожарен.
Следствие на антигръцките вълнение за една година повече от 10 000 гърци се изселват от България. Преброяването на населението във Варна през 1906 г.отчита, че гърците в града вече са около 3500, след като четири години по-рано броят им е възлизал на 5 000 души.


Hatshepsut



ГРЪЦКИ ТАЛИБАНИ РАЗРУШАВАТ БОГОМИЛСКИ ГРОБИЩА ОТ Х ВЕК В МАКЕДОНИЯ ЗАРАДИ БЪЛГАРСКИ НАДПИСИ. ПОСЛЕДНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ВЕКОВНОТО БЪЛГАРСКО ПРИСЪСТВИЕ В МАКЕДОНИЯ СА УНИЩОЖЕНИ
Снимка: възрожденската българска църква ,,Св.св. Петър и Павел" в Илиджиево с богомилското гробище( снимката е около 1970 г.)
*******
През 2001/2002 г. в Гърция избухва скандал, след като се разбира, че богомилско гробище от 10 век е осквернено и разрушено заради български кирилски надписи.

ПРЕДИСТОРИЯ

В района на Енидже Вардар са съществували множество богомилски гробища от 10-12 век. Още през 1874 г. българската учителка Неделя Петково при посещението си в село Въдрища свидетелства: ,,От там отидохме в гробищата, където видях надгробни камъни надписани по български".
В старото гробище край село Илиджиево са открити 14 колони и 39 равнобедрени кръстове, вписани в кръг. Всички са издълбани в камък със старобългарски надписи. Най-дългата колона е висока два метра и с дебелина повече от един метър. Византинологът проф. Николаос Ойкономидис (Νικόλαος Οικονομίδης)* на конгрес през 1988 г. посочва сходството на тези надгробни плочи по форма и надписи със съответните дископодобни колони, открити в България, Босна и Южна Франция, докъдето се простира течението на поп Богомил. С разрешението на властта в префектура Пела, под надзора на църковната власт в Енидже Вардар(Геница), на 9.10.2001 г. булдозери навлизат в старото гробище до църквата ,,Св.св. Петър и Павел" в Илиджиево. Гробовете се разравят, а впечатляващите монолитни кръстове и колони се изнасят, без надзор на археолог. Тесногръдото отношение на гръцката православна църква срещу тези ,,еретически" кръстове, на всичкото отгоре и със старобългарски епитафни надписи все пак възмущава част от жителите в района. Пишат жалби до 11-и еуфорат за византийски антики, както и до Министерство на културата. В местния сайт няколко дни по-късно излиза статия ,,Светотатство или необходимост?" Както признава в публикацията си ,,Изчезване на ,,еретични" кръстове" атинският вестник ,,Елефтеротипия" от 22.05.2002 г., "гръцката православна църква никога не е търпяла наследени паметници от други култури и религии", като ги смята за области с ,,еретично минало". Унищожаването им се посреща с безразличие, а в случая даже и със съдействието на местната власт в Енидже Вардар(Яница). Като причина за това варварство се изтъква разрешението на митрополията да построи нова църква, точно на това място. Министерство на културата на Гърция отказва да предостави информация. Неофициално се разбира, че "въпросното гробище не е археологически обект, следователно не е и вписан като византийска антика". Нещо повече, ,,спорните кръстове били повторно ползвани от жителите на района след Х век, затова били класифицирани като "поствизантийски". В префектурата на Пела подобни кръстове се срещали в много стари гробища. В археологията преобладавало мнението, че са ,,богомилски тип", но нямало доказателства, които да потвърдят това". Това твърдение влиза в противоречие с мнението на горецитирания гръцки учен. Още повече, че английският византолог Steven Runciman**, който изследва богомилски гробове при с. Котугери, Воденско още през 1947 г. пиши, че задълбоченото проучване на тези непризнати средновековни антики, може да ни разкрие много за историята на района(Македония – бел. моя) през тези ,,тъмни векове". Точно такова проучаване, което ще направи на пух и прах пропагандата за 3-и хилядолетна гръцка приемственост в Македония стряска управляващите кръгове в Атина. Гробовете на мъртвите богомили са ярко доказателство за точно обратното, за българското присъствие още в 10-12 век в Македония и всяват ужас в Гърция.

В резултата на вандалството през 2001 г. много от монолитните кръстове са изпочупени от булдозерите, а съдбата на оцелелите не се знае. Много преди това са унищожени гробищата в село Постол(Пела), при с. Острово и видяното от Неделя Петкова в село Въдрища. След смъртта през 2000 г. на гръцкия професор Οικονομίδης умира и крехкия интерес на гръцката наука към средновековните богомилски паметници. Последните следи от вековното българско присъствие в Македония в 21 век са унищожени от влиятелната Гръцка църква с мълчаливата съпричастност на гръцката държава.

ПП. През 2011 г. гръцки талибани оскверняват и българската възрожденска църква ,,Св.св. Петър и Павел", като са извадили и унищожили камък от градежа на църквата, тъй като бил с български надпис...



..................................................................
*Νικόλαος Οικονομίδης, ,,Βογομιλικά κατάλοιπα κοντά στη Θεσσαλονίκη"; Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, Όγδοο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης, Αθήνα,1988, σελ.73-74)
** Steven Runciman "The Medieval Manichee", Cambridge University Press 1947.