• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 October 2021, 07:15:40

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14226 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1021 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,106
  • Total Topics: 1,370
  • Online Today: 53
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 45
Total: 46

avatar_Hatshepsut

ВМРО - Кратка история

Started by Hatshepsut, 04 August 2018, 13:04:49

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] история

Hatshepsut

04 August 2018, 13:04:49 Last Edit: 15 October 2020, 07:44:25 by Hatshepsut
НАЧАЛОТО
  На 23 октомври (5 ноември) 1893 г. в град Солун шестима млади българи - д-р Христо Татарчев от Ресен, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Христо Батанджиев от гр. Гуменджа, Ениджевардарско, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско и Дамян Груев от с. Смилево, Битолско - се събират в къщата на Иван Хаджиниколов и провеждат учредителната сбирка на Организацията. За председател е избран д-р Христо Татарчев, а Дамян Груев е секретар и касиер. Постепенно в революционната дейност се включват цяла плеяда от български учители в Македония - Гоце Делчев от Кукуш, Пере Тошев от Прилеп, Анастас Лозанчев от Битоля, Христо Матов от Струга, Гьорче Петров от с. Варош, Прилепско...
  ВМРО възниква като национално-освободителна организация на българите в Македония и Одринска Тракия, оставени под османска власт с решенията на Берлинския конгрес. Целта, която организацията си поставя е "извоюването на политическа автономия на Македония и Одринско" съгласно член 23 и член 26 от решенията на Берлинския конгрес. Първият председател на ВМРО д-р Христо Татарчев пише в спомените си: "Разисква се на дълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището "прямо присъединение на Македония с България", защото виждахме, че туй щеи срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили, аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи."
  Апостолът на Македония Гоце Делчев обяснява пред своя близък приятел поета Пейо Яворов целта на ВМРО така: "Трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество".
  По своята същност ВМРО се явява пряк продължител и духовен наследник на делото на българските революционери от епохата на Възраждането. Ето какво казва Даме Груев за характера на организацията: "Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и пр.", " . . .Ние сме си българи и всякога работим за обединението на българщината". Наред с идеята за национално освобождение и обединение със свободната част от българския народ Организацията се ръководи от демократични и общочовешки принципи. Първоначално е привлечена интелигенцията, а впоследствие масово се включват и другите социални групи, най-вече селяните. За кратко време до 1896 г. Организацията се разраства и нейната мрежа покрива цяла Македония. През лятото на 1896 г. в Солун се свиква конгрес на Организацията, на който се приема Устав, изработен от Гьорче Петров и Гоце Делчев. Според него организацията се нарича Български македоно-одрински революционен комитет /БМОРК/ и според чл. 3 на Устава член на БМОРК може да бъде "всеки българин, без разлика на пола". Постепенно Революционната организация измества турската администрация и се превръща в реална, паралелна и легитимна власт в съзнанието на македонските българи. ВМРО става държава в държавата със свои закони, съдилища, селска милиция, поща и др., т.е със всички институционални белези на една ф у н к ц и о н и р а щ а д ъ р ж а в н о с т. Организацията ликвидира грабителските банди, турски аги и бегове, които тероризират и грабят местното българско население. Тя спомага и за подобряването на икономическото състояние на населението. Това издига нейния авторитет и народът разбира и усеща практическата полза от съществуването й.
  Дейността на ВМРО получава широк международен отзвук. Редица западноевропейски и американски писатели, общественици и журналисти като Алберт Сониксен, Артър Смит, Хенри Брайлсфорд, Джеймс Баучер, Елена Стоун и др. стават дълбоко съпричастни на национално-освободителната борба на македонските българи. Някои от тях доброволно се включват в редовете на ВМРО.
  ВМРО привлича редица патриоти от всички части на българските земи - Марко Лерински, първият военен инструктор на ВМРО, е родом от Котел; Христо Чернопеев, струмишки войвода и по-сетнешен член на ЦК, е от с. Дерманци, Луковитско; племенникът на легендарния Хаджи Димитър Кръстьо Асенов, кукушки войвода, е от Сливен
  Едновременно с революционната дейност Организацията съдейства и подпомага развитието на българското просветно и църковно дело в Македония и Тракия. Тя е покровител и защитник на единствената легитимна българска институция в Македония и Одринско - Българската екзархия.

ИЛИНДЕН 1903

  Българското население е будно и революционизирано от пропагандата на ВМРО и като логично следствие от упоритата работа на Организацията се явява избухването на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия през 1903 г.
  Въстанието избухва на 20 юли (2 август) в Битолски революционен окръг и на 6 (19) август в Одринско. Въпреки героизма на въстаниците численото превъзходство и по-доброто въоръжение на турската армия води до потушаването на бунта, съпроводено с масови палежи на села, грабежи, убийства и насилия. Равносметката от потушаването на въстанието е: 201 опожарени села, 4594 души - мъже, жени, деца и старци, са избити и изгорени живи. Без дом остават 70 835 души, а 30 000 избягват в свободна България. По броя на участниците и по продължителността си Илинденско-Преображенското въстание е най-голямото българско въстание.

  "Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си - живот, имот и чест - с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода."
Христо Силянов, деец на ВМРО, написал знаменитата книга "Освободителните борби на Македония"

ВМРО 1904-1918

  След Илинденско-Преображенското въстание ВМРО продължава своята дейност за защита и придобиване на национални права на българите в Османска Турция. През този период Организацията е изправена освен срещу турската власт и срещу сръбската и гръцката въоръжена пропаганда, целящи насилствената асимилация на българското население. След Младотурската революция през 1908 г. в съответствие с възможностите на новите конституционни начала ВМРОпрекратява революционната си дейност и се включва в политическия живот. Посредством създадените от ВМРО две партийни формации - Съюза на българските конституционни клубове и Българската народно-федеративна партия българското население е представено в турския парламент. В своите спомени създателят на еврейската държава Бен Гурион споделя отличното си впечатление от високото равнище и дейността на българските депутати. Съществуването на двете политически партии продължава до 1910 г., когато те са разтурени от турската власт. Легализирането на Организацията е за кратък период, тъй като младотурците започват широкомащабна акция за обезоръжаване на четите на ВМРО с цел унищожаване на Организацията. В този критичен момент, благодарение на Тодор Александров е възстановена старата организационна мрежа и започва изграждането на нови организационни структури в Македония.
  В периода на Балканските войни от 1912-1913 г. и по време на Първата световна война от четите на Организацията и от доброволци се сформира войскова част - Македоно-Одринско опълчение на територията на Македония. То се включва като самостоятелно звено в подкрепа на българската армия и действа в тила на сръбската и гръцката армия по време на Междусъюзническата и Европейската война. Ето какво казва водачът на ВМРО Тодор Александров в разгара на военните действия през 1917 г. "Аз съм оръдие само за освобождението на Македония и за обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си досегашен живот като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно, може би за нещастие, е оцелял."

НОВИТЕ ПОРОБИТЕЛИ НА МАКЕДОНИЯ

  След войните Македония е разделена между три държави. Българското население и територия на Вардарската и Егейската част на Македония са дадени на Кралство Гърция и Сърбо-хърватско-словенското кралство (наречено по-късно Югославия). Провежданата държавна политика от страна на сръбските и гръцките власти е насочена изцяло към асимилирането и унищожаването на българския етнически елемент в тези две области.
В Македония под сръбска власт са закрити 641 български училища с 1031 учители и 37000 ученици; 761 български черкви, 54 параклиса, 48 манастира с 6 митрополита и 855 свещеници.
В Македония под гръцка власт са закрити 340 български училища със 750 учители и 19 000 ученици. Затворени са също и 378 български черкви с 390 свещеници.

БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА . ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО

Това налага възстановяването на дейността на ВМРО през 1919 г., която единствена бе в състояние да се противопостави на сръбската и гръцката денационализаторска политика.
В това отношение решаваща отново е ролята на тогавашния ръководител на Организацията - Тодор Александров.
  Вестник Times пише за него "Тодор Александров бе един от най-забележителните водачи на Балканите. Обладавайки крайно магнетична личност, той бе типа на фанатичен патриот, който не би се спрял пред нищо, за да постигне своята цел . . ."
  Енциклопедия "Британика": "Александров в продължение на много години бе некоронованият и абсолютен крал на българите македонци, които почти го боготворяха. Той бе една много фина фигура, висок, с черна брада и левент и колкото коравосърдечен, толкова и храбър."
  В периода между двете световни войни българското национално- освободително движение в Македония под ръководството на ВМРО е принудено да прибегне до средствата на въоръжената борба като е д и н с т в е н о в ъ з м о ж н а т а крайна мярка в отсъствието на каквито и да било граждански и политически права. Множеството атентати и въоръжени акции на Организацията срещу сръбските и гръцките поробители на Македония са логично следствие от насилствено наложения режим над македонските българи. Наред с това ВМРО развива и грандиозна по своите мащаби международна, културно-просветна и пропагандна дейност, която протича съвместно и в пълното взаимодействие с македонските дружества в България, студентските македонски дружества към академичните центрове в Западна Европа. Под нейно ръководство се печатат няколко периодични издания зад граница, най-значимите, от които са La Macedoine издаван в Женева на френски, немски и английски език и бюлетина на ВМРО на френски език Nouvelle Масеdoniene. На няколко пъти представители на Организацията поставят пред конференции на Обществото на народите проблема за малцинствените права на македонските българи в Югославия и Гърция. Всички постъпки, обаче остават без резултат. Организацията е принудена да води борба освен с гърци и сърби и с нечистите намерения на Комунистическия Интернационал, който се опитва да овладее нейния потенциал на най-масова революционна сила на Балканите и да я използва за чисто партийните си користни интереси. Трагичното убийство на Тодор Александров на 31 август 1924 г. е следствие именно от интригите на враговете на ВМРО, които виждат в негово лице пречка за осъществяване на антибългарските си намерения. Александров ще заяви твърдо:
  "ВМРО не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита предимно на своите сили, не става оръжие никому и не ще позволи никой да си служи с нейното име и престиж за лични или други цели. Досега тя е показала и ще докаже това и в бъдеще, че в своите дела изхожда от интересите на борческа Македония и българското племе". Основата, която крепи ВМРО е народът, и в този смисъл Организацията е неунищожима, защото съчетава в себе си позитивната енергия на своя народ. Чешкият вестник Аusiger Tagblat правилно ще отбележи:
  "Македонското освободително движение се изнася от самия народ и така само можа ВМРО да се издигне до едно тайно правителство, което открито се величае от народа . "

ВМРО СЛЕД 1924

  Смъртта на Тодор Александров не успява да разстрои Организацията, тъй като верните му съратници начело с Иван Михайлов се организират и за кратко време унищожават враговете и предателите във ВМРО. На 6 конгрес проведен в Пиринска Македония през февруари 1925 г. е избран нов ЦК на ВМРО, в който влиза младия и енергичен Иван Михайлов. По повод на опитите на комунистите да подменят националните идеали на ВМРО с класови Михайлов ще заяви: "Няма за тях /комунистите/ по-решителни, по-непримирими и безпощадни врагове от нас. В Москва знаят това, и ние не се боим да кажем открито, че ще съумеем да издирим и накажем нашите врагове, дето и да се скрили те. Ние доказахме това."
  Четите на ВМРО продължават борбата си срещу гръцките и сръбските поробители на Македония, както и срещу болшевишката агентура в България. Постепенно, обаче тактиката на ВМРО еволюира от масови четнически акции към изграждането на терористични групи от "тройки" и "петорки". Новата тактика на Михайлов е съобразена с новите обективни изисквания на модерното време, в което борбата с чети изисква голям човешки и финансов ресурс, и е по-слабо ефективна от невидимата ръка на всепроникващия терор. Наказани от Организацията са мъчители на народа в Македония-сръбски жупани, офицери и главорези. Американското списание New Republic от 31 декември 1930 г. ще анализира ситуацията в Македония по следния начин: "Из цялата страна се намира едно голямо население, което е българско по кръв и език. От тези македонци се организират повечето от комитаджиите, които представляват постоянна революционна армия на ВМРО. Едно тайно правителство, поддържащо своя собствена поща, съдилища, дипломатическа служба, данъци. Най-напред тя е била създадена, за да освободи страната от турците чрез постоянна кървава борба. Днес, под ръководството на нейния млад, способен, корав и брилянтен водач Иван Михайлов, тя прилага същите методи срещу гърците и югославяните".
  Жорж Суир, член на английския Кралски институт за международни отношения в интервю пред вестник Buenos  Aires Herald от 15 май 1934 г. ще заяви ". . .никой честен човек не ще остане нетрогнат от самопожертвованието и смелостта, които съществуват. Аз почувствах ентусиазма, който подхранва тези подвизи. Фактът е, че ВМРО остава най-мощната революционна организация в света... Днес Михайлов държи в Европа едно положение на извънредна важност, защото изглежда, че в неговата сила е да избере между мир или война на Балканите".
  И накрая австрийският вестник Tаgespost от 1928 г.: "Лозунгът на Организацията е: "Свобода или смърт"! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство... ВМРО е Дамоклевия меч на Балканите - тя не може да се хване, и където се слага въоръжената и ръка, там остават кървави следи. Тя е навсякъде и никъде."
  Безспорен връх в нелегалната борба на ВМРО срещу враговете на българщината в Македония е екзекуцията на сръбския крал Александър Караджорджевич извършено от Владо Черноземски в Марсилия на 9 октомври 1934 г. Това е справедливото наказание на тиранина на Македония, който проля кръвта на хиляди невинни, за да направи от гордите българи край Вардара "южни сърби". Атентатът в Марсилия бе техния отговор.
  На територията на свободната Пиринска Македония Спомагателната организация на ВМРО развива благотворителна, културно-просветна, социална, патриотична и др. дейности. Подпомагат се бежанците от другите дялове на Македония, строят се училища, изграждат се водопроводи и се благоустрояват селищата. Забраняват се партийните борби на територията на Петрички окръг. Престъпленията, кражбите и корупцията практически почти не съществуват. Населението е организирано във въоръжени милиции, които бдят за реда и сигурността в областта и подпомагат борбата на братята си оттатък границата. Организацията издава вестника "Свобода или смърт", който се разпространява в България и Македония. В средата на 20-те години ВМРО създава своя парламентарна група в българското Народно събрание, чиято задача е да информира българската и международната общественост по актуалното развитие на македонската борба. Създаден е и Македонският научен институт начело с академик Любомир Милетич и цяла плеяда високоуважавани и световно известни български учени с македонско потекло. От научни позиции се защитава българското историческо и политическо право над Македония.
  По същото време македонската емиграция зад Океана е организирана в Македонските патриотични организации /МПО/ с клонове в САЩ и Канада. Нейният орган "Македонска трибуна" изразява справедливата кауза на македонските българи на американския континент.
  Италианският вестник Secolo Sera  от 22 декември 1933 г. дава отговор на въпроса "Какво е ВМРО?" ". . .Главната дейност на ВМРО се състои в непрекъсната борба против завоевателите и потисниците. ВМРО е тази, която поддържа жив пламъка на независимостта. Днес начело на ВМРО стои младия Иван Михайлов, човек с много твърд характер и доказана смелост".
  Цялата същност и истина за легендарното ВМРО като че ли най-добре е изразена в изказването на големия български историк Петър Мутафчиев: "Македонското освободително движение цели две десетилетия не престана да привлича в редовете си всички ония, който не можеха да се примирят с дребнавото всекидневие на живота в свободната част от българската земя. А тия люде малко мислеха за реабилитацията на едно загасващо минало, те живееха само с идеалите на бъдещето и решението за саможертва, на която се обричаха. Всекидневният подвиг на ония отвъд бе, който възпитаваше поколението тук и тласкаше към поробената земя избраниците".

ВМРО е идеализъм и саможертва!

Hatshepsut

21 November 2018, 06:55:16 #1 Last Edit: 14 October 2020, 21:32:52 by Hatshepsut
От нашата Download-секция може да изтеглите книгата "100 години ВМОРО" - сборник, посветен на 100-годишнината от основаването на ВМОРО. София, 1994г.:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=756

Шишман

09 October 2020, 13:44:02 #2 Last Edit: 21 December 2020, 08:22:01 by Hatshepsut
На 9 октомври 1934 г. в Марсилия, след като преценява, че хърватите психологически не са в състояние да осъществят акцията и тя е пред провал, Владо Черноземски поема инициативата. Той лично прострелва смъртоносно краля на Югославия Александър I Караджорджевич, като убива или ранява и част от придружаващите го официални лица, включително френския министър на външните работи Луи Барту. Ранен тежко от полицията и ритан от тълпата, той е откаран в полицейски участък, където е подложен на разпит. Умира същата вечер, без да издаде нищо. Идентифициран е впоследствие по татуираните на ръката му изображение на череп с пресечени кости и надпис под тях В.М.Р.О. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари.яние да осъществят акцията и тя е пред провал, Владо Черноземски поема инициативата. Той лично прострелва смъртоносно краля на Югославия Александър I Караджорджевич, като убива или ранява и част от придружаващите го официални лица, включително френския министър на външните работи Луи Барту. Ранен тежко от полицията и ритан от тълпата, той е откаран в полицейски участък, където е подложен на разпит. Умира същата вечер, без да издаде нищо. Идентифициран е впоследствие по татуираните на ръката му изображение на череп с пресечени кости и надпис под тях В.М.Р.О. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари.

Франция която се имаше за люлка на свободата и демокрацията се оказа една обикновенна "блудница вавилонска", защото подкрепи Сърбия в пъкления си план за Велика Сърбия под името Югославия!!!ВМРО можеха да убият сръбския крал и в Сърбия,но не искаха нова война за България!!!ВМРО е  най-могъщата военна организация в света за  всички времена.!!!


Hatshepsut

Атентатът в Бургтеатър


https://vmro.bg/

Мелпомена Кърничева застреля македониста Тодор Паница

Целта е физическото унищожаване на опасен родоотстъпник, но и приковаване вниманието на Европа


Утре продължават заседанията на Смесената българо-македонска комисия. В Скопие отново истината ще воюва с лъжата. Нашите представители ще защитават историческата правда, а комшиите ще я замотават във фалшификации.

Сега дебатът е цивилизован, но някога не е бил такъв. Тогава аргументите са бомбите и куршумите. Като атентата във виенския Бургтеатър през 1925 г. мишената е македонистът Тодор Паница, екзекуторката – Мелпомена Кърничева.

Тодор Паница е роден през 1879 г. в Оряхово. С четата на Никола Пушкаров обикаля Кумановско, Скопско и Кратовско. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, работи с Яне Сандански, влиза в четата на Михаил Даев.

На 28 ноември 1907 г. Паница поваля с дъжд от куршуми Иван Гарванов и Борис Сарафов. Двойното убийство е извършено в София на ул. ,,Осогово" 36. Христо Силянов сочи деянието за начало на ,,македонската вендета". Преврати станаха, войни и национални катастрофи се заредиха, Македония се разпокъса и промени потисниците си, но вендетата не умря, пише той.

Тодор Паница се намесва в Младотурската революция и в потушаването на контрапреврата. През Балканската и Междусъюзническата война подпомага бойните действия, в Първата световна е ранен. След преврата на 9 юни 1923 г. емигрира. Прехвърля границата при Драгоман, пристига в Цариброд, среща се със семейството си в Ниш и всички заедно заминават за Виена. Тук се скрива под името Димитър Арнаудович.

Мелпомена Кърничева е родена през 1900 г. в Крушево. Близките я наричат Менча. По време на въстанието градът е опожарен и нейното семейство бяга в Цариброд. Менча учи тук, след това продължава образованието си в София. През 1918 г. заминава за Мюнхен, където записва търговия. Сприятелява с Магдалена Измирлиева. Тя е сестра на Екатерина Измирлиева, съпругата на Тодор Паница.

Екатерина разказва:

Към 1925 г. Менча Кърничева успя да се вмъкне в нашите среди във Виена. Тя бе позната на моята сестра още от Мюнхен, където след Първата световна война следвали търговски науки. М. Кърничева продължила да поддържа връзка със сестра ми и съобщила, че била с намерение да продължи следването си във Виена. Тогава ние живеехме на ул. ,,Зайден гасе". Аз придружих Тодор Паница при едно от неговите пътувания до Солун и когато се върнахме във Виена, заварихме Менча Кърничева, която се бе настанила в нашата стая.

Мелпомена Кърничева влиза в семейството, за да изпълни смъртната присъда на Тодор Паница. Той е обречен не само заради двойното убийство от 1907 г., а и защото работи срещу българската кауза в решаването на Македонския въпрос. Като член на ЦК на Македонската федеративна организация Паница участва в изработването на Майския манифест.

Този документ е подписан на 6 май 1924 г. с прякото участие на БКП и Коминтерна. Смисълът е чрез македонизма да ампутира Македония от България и да я вкара в утопична Балканска федерация. На 1 август Тодор Александров и Александър Протогеров се отказват от подписите си под манифеста, а в края на месеца Александров е убит при мистериозни обстоятелства. Кормилото на ВМРО поема Иван Михайлов.

Ванче и Менча са в интимни отношения, което помага на Михайлов да повери опасната мисия на Кърничева. Тодор Паница не подозира, че живее в компанията на екзекуторка със зареден маузеров пистолет.

На 8 май 1925 г. в Бургтеатър се играе ,,Пер Гинт" от Ибсен. Менча купува шест билета: за Магдалена и нейния мъж Борис Бумбаров, за Екатерина и Тодор Паница, за телохранителя Яне Богатинов и за себе си. В ложа № 2 от ,,трети ранг" един до друг сядат Екатерина, Тодор и Яне. Мястото на Мелпомена е зад тримата.

Семейство Бумбарови са в друга ложа. Завесата се вдига и до пето действие не се случва нищо особено.
Към 22 часа на сцената притъмнява. Пер Гинт, беловлас, с брада и обветрено сурово лице, се завръща в родината си. Разразява се буря. Корабът, на който пътува, стене в прегръдките на морето. Загива сред светкавици, скали и рифове.

В този миг се чуха изстрели – спомня си Екатерина Паница. – Предположих, че гърмежите са ракети, които се хвърлят на сцената. Но това не бяха ракети, а изстрели, които убиха Тодор Паница, който беше вдясно от мен. Други два изстрела бяха отправени срещу Яне Богатинов. Те бяха дадени от наклон, аз забелязах пламъка им и извиках: ,,Какво става тук?" Убийцата обаче се обърна и изстреля в лицето ми последния си куршум. Бях се навела и куршумът прониза езика ми и през челюстта влезе в гърдите ми, където и сега се намира.

Разказът на Мелпомена Кърничева е по-различен:

След първите изстрели, дадени срещу Паница, жена му хвана ръката ми. Аз я издърпах и тогава съм ранила нея в устата. Това обаче научих по-късно в затвора; то не влизаше в намеренията ми. Яне Богатинов се опита да стане, но изгърмях в краката му и той похлупи главата си върху перилата на ложата.

Като изпразва оръжието, Мелпомена слиза на улицата и спира полицай. Казва, че е извършила убийство и трябва да я арестуват. Екзекуторката е можела да застреля жертвата и другаде, но изпълнява присъдата тъкмо в сърцето на Виена. Тя съзнателно търси публичност за наказанието. Целта е физическото унищожаване на опасен родоотстъпник, но и приковаване вниманието на Европа. От сцената на Бургтеатър Македонският въпрос да излезе на световната сцена.

Мелпомена натиска спусъка тъкмо по време на сценична буря. Така изстрелите хвърлят мост между крушението на кораба и драмата в ложа № 2. Мрачна символика, която свързва изкуството с действителността чрез знака на смъртта. Сякаш самата покровителка на трагедията се е обърнала в отмъстител.

Тялото на Тодор Паница е идентифицирано, аутопсирано и положено в православния параклис на болницата ,,Алгемайне кранкенхаус". Погребано е на 15 май 1925 г. във Виенските централни гробища.

През август същата година здравословното състояние на Мелпомена Кърничева се влошава. Местят я от лазарета на затвора в санаториума ,,Химелхоф". Настанена е в просторна стая с балкон и изглед към парка. Пазят я седем полицаи.

Делото се гледа в края на септември и началото на октомври. Присъдата на Виенския съд е осем години строг тъмничен затвор със затваряне в тъмна стая на всеки 8 май. Денят на покушението! Скоро обаче атентаторката е освободена по здравословни причини. Завръща се в България като национална героиня.


Мелпомена Кърничева в народна носия


Тодор Паница


От нашата Download-секция може да свалите статията на Менча Кърничева "Защо убих Тодор Паница":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=2297

Hatshepsut

Милан Матов и битолските окръжни войводи на ВМОРО след Младотурската революция, Битоля, 22 август 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) – Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред – Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) – Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето
Оцветена фотография от страницата ,,Bitola in color"




Hatshepsut

Македонски женски съюз


Основателките на Македонския женски съюз: Люба Иванова, дългогодишна секретарка на Прилепското културно-просветно дружество, Славка Костова, Люба Грашева, Мария Иванова, Цветана Лазарова, Вангелия Александрова, Елена Д. Ачкова (председателка), Стефана Христова, дългогодишна учителка

Македонският женски съюз е сборна организация на дружества на жените имигрантки от областта Македония, установили се в България, съществувала от 1926 до 1934 година.

Още със създаването си в 1926 година Македонският женски съюз се присъединява към българската секция на Международната женска лига за мир и свобода с председателка Екатерина Каравелова. Сред основателките на Македонския женски съюз са Люба Томова, Славка Костова, Люба Грашева, Мария Иванова, Цветана Лазарова, Вангелия Александрова, Елена Д. Ачкова (председателка), Стефана Христова, Райна Дрангова. На учредителния конгрес на организацията Райна Дрангова е избрана за подпредседателка заедно с Р. Матова.


Членска карта на Македонския женски съюз

Организацията е в близки отношения с Вътрешната македонска революционна организация до забраната на организациите след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година. Ръководен орган е конгресът, който се свиква всяка година, а съюзът се управлява от Управително тяло с делегиран представител на Македонския национален комитет. На I конгрес в 1927 година е приет Устав на организацията, в който целта на организацията е определена като запазване на българското народно чувство и поддържане на македонските традиции и обичаи. Подраздел на организацията е Съюзът на македонските девойки.

Съюзът създава свои клонове и дружества в България и зад граница. В 1928 година има 45 дружества и 4500 членки, а през 1933 – 51 дружества и около 6000 членки. Сред дейността на съюза са откриването на трапезарии за бедни деца, устройване на изложби в България и Западна Европа, книгоиздаване, фолклорни мероприятия, детска просвета и други културно-просветни активности. В 1933 година съюзът изпраща делегати на Великия македонски събор в Горна Джумая.


Печат на Пловдивското македонско женско дружество ,,Мара Бунева"

Съюзът е възглавен първоначално от Олга Радева, съпруга на Александър Радев. Активистки на Македонския женски съюз са Константина Александрова, сестра на Тодор Александров, Райна Дрангова, Зора Лазарова, Вела Панова, Вела Карайовова, Елена Томалевска, Евгения Александрова, Славка Джерова, Злата Сарафова, Донка Захариева, Елена Настева, Елена Димчева, Тана Цветкова. Константина Александрова и Вела Карайовова са сред подписалите ,,Позива към македонската емиграция в България" по време на Великия македонски събор.

Македонският женски съюз издава некролози и организира панихиди в чест на починали видни жени от революционното дело като Донка Ушлинова и Мара Бунева. Съюзът е разтурен в 1934 година от деветнадесетомайското правителство, но някои дружества продължават да функционират до 1951 година.

През 1940 година председателката на МЖС доктор Злата Сарафова подписва обща декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България.

https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

1 СЕРИЯ ЗА ИСТОРИЯТА НА ВМРО



2 СЕРИЯ ЗА ИСТОРИЯТА НА ВМРО



3 СЕРИЯ ЗА ИСТОРИЯТА НА ВМРО