• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 October 2021, 17:15:32

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14334 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1033 Posts

Лина
794 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,241
  • Total Topics: 1,374
  • Online Today: 170
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 101
Total: 102

avatar_Hatshepsut

Ангел Колев

Started by Hatshepsut, 26 June 2020, 07:35:01

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Дъх на Родопи

Ще тръгнеш по една морава,
ще влезеш във една гора.
Родопите са, не забравяй.
Ще си пиян. От красота.

И нежни феи ще те викат
и цвят в ръката ще сбереш.
И после дълго ще е тихо
преди концерта на щурец.

А с рециталите на славей
ще се откриеш пак. Дете.
Ще чуеш за Момчил тогава.
От този мъничък поет.

И с плам сърцето ти ще бие,
ще спре калинка на дланта.
Вода от ручей ще отпиеш.
Наистина вълшебен свят.

А после, запомни, Орфей е.
Ще пее. В миг. Като река.
Ще потече гласът му. Нея.
Ти ще сънуваш. Любовта.

И щом накрая се сбогуваш
и сред сълзите промълвиш.
Не планина. А просто чудо.
Ще ми повярваш. Че е. Ти.

Hatshepsut

Жена

Художникът рисуваше. Жена.
И пееше за райските градини.
Тя беше по-красива. И от тях.
Условие, оттатък да премине.

И пращаше в косите ѝ Зефир
и блясък абаносов към очите.
Ръце ѝ снежно бели сътвори,
гърди като богатата Колхида,

след устните ѝ алени не спря,
изящни се възправяха нозете,
а пръстите ѝ нежни като грях,
мечтание, дори и за планети. 

И тъй като бе с четката велик.
Извая. И на бузите трапчинка.
Вълшебството, което сътвори,
билет си бе за Рая. И годинки.

Но тя си беше хорска Дъщеря.
И мъничко и щеше и да падне,
но сложи на лика ѝ малък знак
и Господ, затова не я открадна.

Hatshepsut

Телефонна балада

Обади се. Когато е тъжно,
обади се, дори да не свети
и луна. А петлите са първи
и не искаш да чуе сърцето.

Обади се в разгара на лято,
обади ми се в бялата зима,
самотата познава гласа ти
и е влюбена. В твоето име.

Затвори си очите за малко
и ще сетиш на моите взора.
Остави богохулници жалки,
нека просто душата говори.

Нека слънце отново изгрее.
Долината на нашите срещи
не забравя. Че славеи пеят.
И ръцете ни питат се нещо.

Обади се, макар за минута,
ще помоля навън да е тихо
и тогава и мостът ни срутен
ще успее. Зидар да повика.

Ще успее. И няма да бягам.
А под него. Река ще блести.
Обади се. Така ще е драго.
Телефонът написал е стих.

Hatshepsut

Илинден

Повярваха на Даме, Гоце, Яне.
(и в сините очи на Свободата),
мнозина не успяваха да станат.
Животът е несигурен. И кратък.

Но никой не поиска да се върне
и пак да го преследва ятаганът.
Че толкова години беше тъмно.
Душиците им стенеха. От рани.

И сториха нечувано геройство.
И птиците се молеха край тях,
луната мила криеше ги свойски,
но Слънцето за жалост не успя.

И колеше врагът им. И накрая
Земята с чиста кръв се напои,
но беше си урок, за да се знае,
пророкът е отчайващо фалшив

и сбъдна се бленуваното чудо.
След няколко измъчени лета...
нелепо ще е българи да губят.
А Господ да не види този грях.

Сега и там е толкова красиво.
Мечтата им от щастие блести.
А твоята усмивка мълчалива
поклонът пред Героите е тих.

Hatshepsut

Хайдути

Хайдути бяха. Някои момчета,
а другите мъже. И сякаш луди,
сърцето ги изгаряше-проклето.
Да искат и сами да се погубят.

Да искат да строшат и ятагана,
че дълго и народецът търпеше.
И виждаха. Дълбоките му рани.
А Господ не дочуваше: Къде си.

И губеха из черното му царство
любими. А Съдбата бе робиня.
На техните вериги господарски.
Нали небето трябва да е синьо?

Нали очите трябва да са дивни.
И трябва ли лице да е покрито,
нелепо е, че може да ти кимнат.
Когато в похот гадовете скитат.

И малкото. И него да ти вземат.
Да криеш съкровената си Вяра.
Търпенето е винаги. До време.
А тяхното - отиде си. Повтарям.

А те познаха гняв. И бе Стихия,
растяха им криле като на птици,
в сърцата им, когато ги откриеш,
е спомен. За детенцето. Еничар.

И как, кога и кой, да ги изплаши.
По пътя има кръв, за свободата,
на всичките и планът беше ясен,
за лятото сред българския вятър.

И паднаха. Приятелю. Мнозина.
И пак на двора сядаме на маса.
И зная, че духът ми ще замине,
но цвете и за мене им поднасяй.

Hatshepsut

Август

Горещо е. Зората се съблича.
Сияе. Без ефирната си рокля,
красива като гръд е на момиче.
Мечтае си. Небето да е мокро.

А в Утрото. Забързаните хора
намират за насъщния си начин,
навярно и Творецът е доволен,
не иска тази роля. На пазачът.

И портите на Август се отварят.
Посреща те рояк от пеперуди.
И връщаш настроенията стари,
а някои твърдят, че няма чудо.

Каквото се е случило. Цветята
ухаят на безгрижие и младост.
И пеят. Гастролиращи цикади.
За тебе. И е истинска наслада.

И Славеят, досущ като Орфей,
омайва и надвисналите клони.
Естествено не знаеш и къде е,
но мислите за още му се молят.

А устните на Вятъра нашепват,
че тази вечер може и да дойде,
Луната ще целува до последно,
към някъде мечтите ти ще води.

Но ти не бързай, още е жарава,
трапчинките на слънцето лудеят
и този месец твой е, не забравяй.
Приканвай. Есента. Да закъснее...

Hatshepsut

Сън

Сънувам тази планина,
величествена. И уютна
и всяка нощ живея там,
не мога ли, така е пусто

и ето и вървя с Момчил.
Споделяме една пътека,
спасяваме от глад души.
Пък долу се дочува екот.

И даже и пропуква съчка.
Из песен на омайно пиле.
Приел го е на гости букът,
съседът е Орфей и свири.

А хълмовете злак покрива
и жажда си гасят в поточе,
с нозе тук газят Самодиви,
в небето горд орел ти сочи.

И срещат се и вакло стадо.
И къщи на безброй години.
Човеците. Сърце оставяш.
И как доброто да отминеш.

Но утрото нашепва ставай.
И въпреки, че гони. Тъмно.
Родопи са. Не се забравят.
И знам наяве ще се върна.

Hatshepsut

Молба

Родих се в най-прекрасната земя.
Прегърна ме. И с ангелското име
остави ми в сърцето светъл знак.
За него тук, че вечно ще е синьо.

И Слънцето ѝ нежно ще ме гали.
Ще бъде втора майчица Родопа.
В легенди, тя, герои ще повтаря,
гласът им ще надвие онзи вопъл.

А после в снежно бялата ѝ зима.
Елите ще танцуват. С Ветровете.
Ще казвам на пътеките, води ме.
Надявам се да бъде към морето,

а то сред нова вечер ще ме чака.
И тихо ще разказваме щастливи,
ще тръгна по брега и даже някой
ще каже, че видял съм самодива.

И морен по тревата ще пристъпя.
Щурчетата, познали ме, ще пеят.
И знам. Това не може да се купи,
страна, в която дяволът бледнее.

И просто ще се моля. Още малко.
В България, приятелю, да дишам.
И чувствата взаимни да са жарки.
А някой друг поет. Пък да ѝ пише.

Hatshepsut

Написано за теб

И не любов, любов ще е когато
в сърцето ти камбаната звъни,
а в моето царува днес мечтата.
Приела, знай, сияйния ти лик.

И ето ти сега ми се усмихваш
и сякаш имам цялата вселена
и виното горчиво става пивко.
И никой не желая да заменям.

Защото вече мога и да дишам,
виновна беше първата целувка,
ти явно си вълшебница и пишеш
и приказки, в които няма лустро.

А колко дълго чаках да те видя.
Нозете ми пребродиха земята.
Попитах даже бисерните миди
и търсех и сред пясъците злато,

пък ти си се намирала наблизко,
на няколко пресечки, а животът
мълчеше, че зад облаците ниски
ще срещна. И очите на доброто.

Че ти ще бъдеш моето момиче.
И пристан, който винаги ще пазя,
обичам те, безкрайно те обичам,
и моля се, и аз, да съм ти важен.

Hatshepsut

Абстиненция

Увиснали във времето красиви думи
гравират фигурки по твоята душа,
с мъгли изплитат моста помежду ни,
родил греха. И срутен - от страха...

Но - скривано желание за близост,
разпалва в утрото ни жар... В омая,
след шепот на събличаща се риза,
ръце се вплитат, литвайки към Рая.

Подрънкват клетви, скъсват се вериги,
в миг жерави се влюбват във небе.
А после съм до теб. И съм притихнал.
Целувката ти ме съблича. До сърце.

Рисуваме в плам замъци - от пясък,
а в тях - мечти... Май, луднал океан.
Пък вятър мил с усмивка ни донася,
че пленници ще бъдем тук докрай.

Не знам дали си фея, там в съня ми
или животът всъщност е... измамен?
Приличаш на любов, аз газя в тръни,
и все не искам да призная, че те няма.