• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 October 2021, 15:32:59

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14334 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1033 Posts

Лина
794 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,241
  • Total Topics: 1,374
  • Online Today: 170
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 100
Total: 100

avatar_long time ago

Футбол

Started by long time ago, 03 June 2020, 10:58:52

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

long time ago

11 June 2020, 09:50:39 #10 Last Edit: 11 June 2020, 10:02:12 by Long time ago
Точно така е. Много чепат. Иначе голям треньор също. Явление е и той. Ако не бъркам даже старата купа на УЕФА Аякс през 1992 г. я спечелиха под негово ръководство. Когато и финала се играеше по 2 мача на разменено гостуване. Торино-Аякс 2-2 в Торино и 0-0 в Амстердам. Приятел записваше такива мачове на видеокасети и после ги гледахме отново.
Напълни Барса с прекалено много играчи от Аякс той.
2014 гледах с голям интерес, имаха потенциал за шампиони, за кой ли път...

За тормоза на бразилците като казваш и се сещам навремето Михелс така ги е тормозил немците в Кьолн, играчи разказваха после-чел съм в пресата статии,че ги карал да лазят в кал на тренировки. Спечелва купа на Германия ако помня добре с Кьолн.
Много следях навремето и аз, от малък ми беше страст футбола,колекционирах материали, снимки на отбори, много играехме, тренирах на 2 пъти за кратко време, после след казармата продължавахме -цяла компания бяхме, много добри преживявания и емоции.



long time ago

23 June 2020, 09:48:10 #11 Last Edit: 23 June 2020, 14:32:00 by Hatshepsut
FRANCE - BULGARIA 1993


Bulgaria v Germany World Cup USA 94 ITV

long time ago

23 June 2020, 11:03:38 #12 Last Edit: 23 June 2020, 11:05:25 by Long time ago
Panzerfaust имаш л.с.

тъй като не намирам изпратените си съобщения ти пиша и тук, не съм сигурен дали си го прочел/и не знам дали го пратих както трябва  :tongue:

обадиха ми се вчера от книжарницата и съм взел книгата на Кройф,
за да ти я пратя/както обещах/ ще трябват твои координати - офис адрес на еконт или спиди/и твой тел. номер актуален

Panzerfaust

Изключителният отбор на Германия, в който играеха само немци, триумфира на Световното първенство в Италия 1990 г.






Hatshepsut

Жорж дьо Режибюс - основоположникът на футбола в България


Жорж дьо Режибюс (на френски: Georges de Regibus) е швейцарски спортист и учител по физкултура. Режибюс е човекът, положил основите на футбола в България, след като донася първата футболна топка в страната през 1894 г. Преподава в Мъжката гимназия във Варна в продължение на две години.
Роден е в градчето Епаланж, в близост до Лозана. Син е на италианеца Пиер дьо Режибюс, родом от Болоня. През 1889 г. се премества в Ивердон ле Бен, където работи в Швейцарската железница.
Режибюс се занимава с няколко вида спорт. Той е гимнастик, боксьор, борец и футболист. По време на футболната си кариера играе като вратар за Грасхопър. Освен това е дипломиран инструктор по гимнастика. Описван е като ,,среден на ръст, с широк гръден кош, с подходяща за спортист физика".
През 1894 г. Режибюс и още няколко швейцарски учители по физическо възпитание (сред които Шарл Шампо и Луи Айер) са поканени от министъра на образованието на Княжество България Георги Живков, за да спомогнат за развитието на спорта в страната. Жорж става преподавател във Варненската мъжка гимназия, където на 14 май 1894 г. е проведен първият български футболен мач.

Режибюс се превръща в организатор и рефер на училищните футболни двубои, а понякога участва и като играч. Мачовете се провеждат на различни места във Варна, като един от терените е бил на мястото на днешната Морска градина.
Режибюс преподава в България в продължение на 2 години и напуска страната на 12 юли 1896 г.

Hatshepsut

Българският национален отбор по футбол преди мача си с домакина Чехословакия, част от квалификациите за световното първенство. Прага, 1938 г. Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

Повече информация за двубоя и хората от фотографията:

http://www.retro-football.bg/




Hatshepsut

От ,,ритнитоп" до сребърните олимпийски медали във футбола

"Господ е българин!" – с тази крилата фраза футболният коментатор Николай Колев – Мичмана влиза в историята, секунди след попадението на Емил Костадинов във вратата на Франция. Този гол ни изпраща на заветното Световно първенство в САЩ през 1994 година, където българският национален отбор по футбол завоюва най-важния си успех – 4-то място в целия свят. В следващите редове обаче ще отместим поглед от тези години на успехи и ще ви пренесем в началото на ХХ век. Историята на футбола в България е не само интересна и вълнуваща, но и изпълнена с колоритни случки.


Жорж дьо Режибюс

В България футболът е "внесен" от група швейцарски физкултурници (сред които и Луи Айер). Те пристигат през 1894 година по покана на тогавашния министър на образованието – Георги Живков, с цел да въведат и развият спорта като цяло в новосъздадената българска държава. Човекът, показал на българите за пръв път играта "футбол", се нарича Жорж дьо Режибюс. Режибюс е човек, изцяло отдаден на спорта – занимава се с бокс, борба, гимнастика и футбол. Той е назначен за учител във Варненската мъжка гимназия "Фердинанд I". Според свидетели, на 14 май 1894 година Режибюс нарежда няколко ученически палта като футболни врати, изважда от чантата си кожена топка, голяма колкото диня, и организира между учениците си първия в България футболен мач. Играта, която тогава се нарича "ритнитоп", бързо допада на голяма част от възпитаниците на гимназията и добива широка популярност сред тях. Учениците започват все по-често да играят "ритнитоп", а Режибюс е не само организатор, но и рефер на самите мачове, а понякога дори се включва в игра. Интересно е да се отбележи, че капитан на един от първите ученически футболни отбори е Васил Коларов – по-късно лидер на БКП и министър-председател на България.

След като добива популярност във Варна, "ритнитоп"-ът е пренесен в София от друг швейцарски физкултурен деец – Шарл Шампо. Шампо е единственият представител на България на Първите модерни олимпийски игри в Атина през 1896 година. Той запознава софиянци през 1895 г. с играта, в която чрез докосвания само с крак и комбинации със съотборниците, трябва да вкараш топката в противниковата врата.

С течение на времето футболът става все по-известен и широко разпространен, най-вече поради скромните си изисквания – за да го играеш, ти трябват 4 камъка за греди на вратите и една топка. Този спорт започва да се практикува масово и така през 1909 година в София е основано първото футболно сдружение в България – "Савата". Именувано е в чест на Сава Киров – български дипломат. През 1913 година сдружението официално е преструктурирано във футболен клуб под името "ФК'13". Числото 13 не е заради годината, ами заради броя ученици, които основават сдружението през 1909 година. Паралелно със "Савата", отново през 1909 година, във Варна е основано футболното дружество "Спортист". Първият документиран официален футболен мач датира от 1910 година и се е провел между варненските "Спортист" и "Атлас", завършил с победа на "Спортист" с 1:0.

Информацията за първите футболни клубове е много оскъдна и неточна, затова е трудно да се определи кой точно е първият футболен отбор в България – "Савата" или "Спортист". Едно е сигурно обаче – тези две дружества са основоположници на българския футбол и неслучайно са били наричани "ветераните" из футболните среди в началото на ХХ век.

В следващите години възникват нови и нови клубове, някои съществуващи и до днес – софийските "Славия" (1913) и "Левски" (1914), пловдивският "Ботев" (1912), варненският "Тича" (1913) и много други. Тук отваряме една скоба, за да изясним обстоятелствата около възникването на първите отбори. Пионерските клубове в лицето на "Савата", "Спортист" и "Славия" са основани от ученици и студенти, които се завръщат от чужбина. Така например основателите на "Савата" са гимназисти от Цариград, а тези на "Славия" – от Прага. Именно заради това кръщават отбора си на "Славия" Прага. Тези студенти вече са се запознали с особеностите на футболната игра и затова бързат да се организират в отбори и сдружения.


Георги Григоров – Фурланата

През първите двадесет години на ХХ век, въпреки че съществуват клубове, липсват организирани турнири и първенства. Мачовете са неофициални и приятелски, а най-старото дерби, съществуващо и до днес, навърши 100 години в началото на април тази година. Става дума за мача "Славия" – "Левски", проведен на 1 април 1915 година, завършил при резултат 1:0 за "белите". Ще Ви представим спомените на Георги Григоров – Фурланата, един от основателите на "славистите" за атмосферата преди двубоя:

"Трябва да се върнем много години назад, за да дойдем до оня, сега вече исторически ден през 1915 година, когато софийските спортни клубове "Славия" и "Левски" се срещнаха за първи път на игрището на "Славия" край Руски паметник. Бяха изминали по-малко от две години откак бе прозвучал съдбоносният гонг в Сараево, който извести на човечеството страданията на Първата световна война. Но в ония тревожни дни международните събития малко интересуваха младежите и децата, дошли на игрище "Славия" да наблюдават приятелския мач между двата, добили вече известност, софийски клуба. Тази публика, съставена предимно от привърженици на двата клуба, бе насядала на тревата около самата тъч-линия, която по-скоро бе въображаема, отколкото очертана. На южния и северния край на игрището бяха забити по две греди – това бяха вратите. Те бяха подвижни, без мрежи. Билети за мача не се продаваха, не само защото игрището не бе оградено, но и защото самата мисъл за входни билети би се сторила тогава много смешна. С една дума, обстановката беше типична за тогавашните мачове, които се провеждаха в махленски мащаб."

Постепенно обаче тази игра добива все повече популярност и логично възниква нуждата от организираност на футболните прояви и футболния живот в България въобще. На 16 декември 1923 година във Военния клуб в София се събира елитът на спорта в България – ръководителите на спортните дружества из цялата страна. Тези господа учреждават Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ). За шеф на централата е избран Димитър Иванов, бивш посланик в Мадрид, а за почетен председател е избран не кой друг, а самият цар Борис III.

Оттук насетне следва главоломно развитие за българския футбол. Първата задача на новата федерация е България да бъде приета в световната футболна асоциация – ФИФА, което се случва през май 1924 година. Още през същия месец Българският национален отбор по футбол изиграва първия си международен мач срещу Австрия. Датата е 21 май 1924 година, а мястото – стадион "Хое Варте" във Виена. Заминаването на националите ни е широко описано в тогавашния брой на вестник "Спорть". Вестникът отразява как на сутринта на 10 май тълпа от роднини и запалянковци изпраща националния ни отбор, който отпътува с ломския влак за Париж, минаващ през Виена. Еуфорията, обзела всички на гарата, се усеща през страниците на вестника дори и днес. Не липсват и куриози, като например фактът, че тютюневата фабрика "Енидже" спонсорира националите ни с пет килограма цигари. За съжаление, австрийците печелят мача, като ни побеждават с тежкото 6:0.


Национален отбор на България по футбол от 1924 година

Само седмица по-късно обаче се състои първият официален международен мач на България. Това се случва на 28 май 1924 година по време на Летните олимпийски игри в Париж, Франция. На тази дата се изправяме срещу съперник, за когото мачът също е от историческо значение – националният отбор на Свободна република Ирландия, днешно Ейре, изиграва първия си мач. Нашите футболисти са считани за аутсайдери, но играят изключително смело и мотивирано срещу не по-малко нахъсаните ирландци. За съжаление, в 75-тата минута реферът признава несъществуващ гол на халфа на ирландците Пади Дънкан, по прякор – Мръсника, и така българският национален отбор завършва участието си в Олимпийските игри. Все пак, самото участие е от изключителна важност, защото полага основите на силните изяви на нашите национали, които следват през 30-те и 50-те години на ХХ век и за които ще ви разкажем в следващата статия.

Българският футбол извървява дълъг път от "ритнитоп"-а на Режибюс до участието на Олимпиадата през 1924 година, но има още куп изпитания пред себе си, преди да спечели признание на международната футболна сцена. С тази първа поява на подобен турнир завършваме настоящата статия, а в следващата ще ви разкажем куп интересни факти, случки и събития – как е организирано първото държавно първенство у нас, скандалите в първите години, първите успехи на националите ни през 30-те, единственото участие на македонски отбор в държавното първенство, какво общо има Дан Колов с националния ни отбор и много други. Очаквайте скоро!

https://bulgarianhistory.org/istoriq-na-bulgarskiqt-futbol-1/