• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 October 2021, 11:20:51

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14265 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1023 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,149
  • Total Topics: 1,371
  • Online Today: 110
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 80
Total: 80

avatar_Hatshepsut

Езически храмове и светилища по българските земи

Started by Hatshepsut, 25 July 2018, 15:13:03

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

ТРАКИЙСКО СВЕТИЛИЩЕ
НА АСКЛЕПИЙ
ДО ГЛАВА ПАНЕГА

Вацлав Добруски

В тази книга са представени проучванията на светилището на Асклепий до Глава Панега (1903-1906 г.). Произведението съдържа 65 снимки и рисунки.
Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на Тракия и с българска епиграфика.
Пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена.
Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници.
Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега (1903–1906 г.), нимфейона при Огняново (1904 г.), античните градове Ескус (1904–1905 г.) и Никополис ад Иструм (1906–1909 г.).
През 1907 г. поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на ,,Археологически известия на Народния музей в София". Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикува серия от статии под надслов ,,Материали по археологията на България" (1894–1901).
На първа корица - оброчна плоча на Асклепий, Хигия и Телесфор
от светилището до Глава Панега, НИМ София,
фотография Димитър Тонин

Формат 13х20
Обем 200 стр.
ISBN 978-954-319-228-1
Цена 14 лв.



https://www.facebook.com/188927785708/photos/a.10156622415065709/10157114868940709/?type=3&theater

Hatshepsut

Археолози откриха най-големия духовен център на античността в Югоизточните Балкани


Източните Родопи поднесоха поредна археологическа сензация. Античното светилище е край ивайловградското село Хухла, където Арда напуска Родопите.

Археолози от НИМ откриха мощен духовен център при разкопки на късноантична и средновековна крепост в местността ,,Балък Дере край ивайловградското село Хухла.

Центърът е съществувал успоредно с вила ,,Армира" край Ивайловград и е бил част от един голям комплекс, обслужвал региона около Адрианопол – днешен Одрин, съобщи за Епицентър.бг кметът на града Диана Овчарова.

,,През лятото на 2019 г. бе извършен пробив свързан с разкриването на най-ранната история на крепостта. Дългоочакваният резултат бе плод на много труд започнал през 2004 г. и с частични прекъсвания продължил 11 сезона. Този неизвестен досега комплекс е бил реалност значително преди римската епоха - още времето на древните траки, така ние сме на път да открием един от най-големите и влиятелни култови центрове на югоизтока. За целта е необходимо по-динамично и по-целенасочено археологическо проучване, чийто резултати ще отворят нова страница в историята на Източните Родопи а защо не и на югоизточните Балкани", смята ръководителят на археологическото проучване Ивайло Кънев, главен уредник в НИМ.

До този момент са регистрирани над 800 движими културни ценности с експозиционна и историческа стойност. Проучванията установяват основните периоди от функционирането на крепостта, а именно, че е създадена в средата на IV век и е част от веригата крепости охраняващи новата римска столица Константинопол. Тя играе важна роля охранявайки пътя минаващ през Родопите по р. Арда.

Въпреки откритията оставаше големият въпрос свързан с живота на този терен преди създаването на крепостта. Ние имахме съмнения какво е било, но нямахме доказателства, сподели за Епицентър.бг Ивайло Кънев. Тези съмнения бяха подхранвани от изключителният аристократизъм който се излъчва от архитектурата и не е характерен за калетата по планините, уточни археологът.

Той даде пример на улица с канализация, мощни зидове на една от сградите, измазани с фин бял хоросан. Цялата крепост е застлана с плочи необичайно е наличие на множество мраморни колони, с мраморни бази за тях, липса на защитни кули и т.н., а подхода до върха е терасиран и все още са запазени следи от големи сгради по тези тераси. Тези наблюдения дали основание на археолозите да предполагат, че на този терен е имало един значим период на висока цивилизация още преди построяването на крепостта през IV век.

В процеса на проучването се откроили сериозна група паметници от II-III век. Освен споменатите мраморни колони се открили монети, фрагмент от триредов надпис, фрагмент от античен релеф. Те потвърдили съмненията на учените за наличието на антична структура в основата на крепостта. Основното предположение било за съществуване на антично светилище, защото всички архитектурни декорации напомнящи за езичеството били много целенасочено заличени. На терена се вижда как умишлено е унищожаван споменът за периода предхождащ християнството.

Предположенията намерили доказателство през този сезон с откриването на фрагмент от повествователен надпис на старогръцки език. Написан е върху мраморна колона и е дарен в светилището. Текстът е разчетен от учения Николай Шаранков и гласи ,,На добър час господарю А........".

Откриването на надписа доказва наличието на светилище от епохата на античността в най-ранните пластове на крепостта и същевременно поставя въпроса за името на Божеството на което е посветено светилището.

Вероятностите се свеждат до боговете ,,Асклепий" или ,,Аполон" на които има намерени посветителни плочи от околните села.
Другият възникнал въпрос се свързва със значението и влиянието на светилището.

Самата посветителна колона и откритите археологически паметници, дават основание на екипа от учени да предполагат, че са попаднали на значим духовен център, съществувал успоредно с вила ,,Армира" - част от един голям комплекс, обслужвал региона около Адрианопол.
Археологическите проучвания са финансирани от Министерството на културата и от община Ивайловград, уточни кметът на града Диана Овчарова.

Новооткритите артефакти в крепостта изискват мощно финансово рамо и от държавата, а и от спонсори. Нуждаем се от меценати, за да може бързо и в пълнота да се разкрие поне част от светилищния комплекс, призова Диана Овчарова.

Проучването на култовия комплекс може да предизвика още по-голям туристически интерес не само в България, но и в Гърция и Турция, чиито гранични области някога са влизали в района на светилището, надяват се в община Ивайловград. Граничният пункт за Гърция е на около километър от светилището, Одрин е на 30-на км, така че археологическата находка може да привлече повече туристи в Ивайловград от Гърция и Турция.

http://epicenter.bg/article/Arheolozi-otkriha-nay-golemiya-duhoven-tsentar-na-antichnostta-v-Yugoiztochnite-Balkani-/193369/2/0

Hatshepsut

Татул – светилището на боговете


Автор: Боян Чипанов

През последните години мегалитната култура в Източните Родопи добива все по-голяма популярност. В скалите на Родопите могат да се видят множество гробници, ниши, храмове, олтари, дори цели градове, изсечени от траките. След като Ви запознахме с историята на свещения град Перперикон, който през хилядолетията е центърът на тази култура,  днес ще Ви разкажем за светилището до с.Татул, неговата история и витаещи легенди.


Общ изглед на светилището при с.Татул

Перперикон и Татул са каменни светилища, изградени от обитателите на Източните Родопи около VI – I хилядолетие пр.Хр. Разстоянието между двата обекта  е само 50 километра. Бесите – племето, построило и използвало двете свещени места, изминавали пътя за 3-4 часа пеша, вървейки по долината на река Арда. Светилищата на Перперикон и Татул най-вероятно обслужвали един общ култ – към богът-Слънце, Дионис и Орфей.

Светилището при с.Татул се споменава за първи път в записките на краеведа Никола Иванов още през далечната 1933 г., а през 1940 г. е проучено от Васил Миков, български археолог, който изказва различни хипотези за неговото предназначение. По-късно, в началото на 70-те години на XX век, с.Татул е подробно описано от проф. Иван Венедиков и Николай Виходцевски.  Според тях там е погребан тракийски цар, живял преди 3500 години, чиято гробница след време започнала да служи като място за поклонение на траките. Иван Венедиков прави своите предположения, позовавайки се на древните автори – Павзаний, Конон и Еврипид. В някои техни текстове се споменават две погребения, случили се в Източните Родопи – това на тракийския цар Резос и това на Орфей. Според Еврипид, Орфей бил разкъсан от меандрите на Дионис и след това бил погребан от своята майка точно на това място, а тя изрекла думите: "Ти, сине, няма да влезеш в черната земя, а ще бъдеш антроподемон и прорицател на Дионис и след смъртта си."

С времето мястото станало свещено за хората в региона, които почитали своя певец и прорицател Орфей.

Другата легенда е свързана с цар Резос – митичен цар на тракийското племе Едони. Той бил син на речния бог Стримон и музата Евтерпа. Родил се близо до село Резово,  което носи неговото име. Филострат описва цар Резос като божество на бесите – отглеждал коне, въоръжен като войн, и се занимавал с лов като ,,и глиганите, и сърните, и другите животни сами се принасяли в жертва". Легендата гласи, че докато воювал в Троянската война, той успял да обязди магични коне, бързи като вятъра и бели като снега. Тези коне имали силата сами да победят троянците, стига да пиели вода от река Скамандър, намираща се в днешна Турция. Според думите на майка му, Резос щял да продължи да живее и след смъртта си, в пещерите като ,,антроподемон", човек с божествена и човешка същност. В своята трагедия Псевдо, Еврипид описва царя така:

,,За мене занапред той ще бъде като мъртъв и невиждащ светлината: нито ще се върне в предишния си образ, нито ще види някога лицето на майка си, а ще лежи, вперил поглед в светлината на деня, превърнат в антроподемон и скрит в пещерите на земята със сребърни жили..."

След смъртта му животните отивали в хероона му, за да се принасят доброволно в жертва.

От 2004 г. насам проф. Николай Овчаров провежда всяка година археологически разкопки и проучвания на светилището. Екипът му пък е направил подробно описание на култовия комплекс.

Първите сведения за свещени ритуали на Татул са от каменно-медната епоха. Тогава скалите не били оформени от хората и те поставяли своите дарове за боговете директно върху камъка. Първият голям разцвет на светилището е през периода XIX-XI в.пр.Хр., когато са оформени пирамидата, гробниците върху нея и улиците, по които се минава в култовия комплекс, заедно с множество олтари и ниши в скалите.


Орфей

Неприсъщо за типичните погребения в тази епоха, които се извършвали в могили под земята, светилището е изградено на висок хълм, в близост до слънцето. Този факт навежда на мисълта, че там е погребан много важен човек – цар или полубог, какъвто бил Орфей.

В източната част на светилището е издялано каменно стълбище, водещо към коридор, затворен от каменни блокове, някога използван за преминаване само от жреците. Следва второ стълбище, за да се стигне до главния олтар – централно място за жертвоприношения в чест на бога Слънце.

Непосредствено пред олтара се намира гробницата на Татул. Тя представлява пресечена пирамида, в различните епохи надграждана и оформяна от хората, обслужващи светилището. На върха й, върху нейната площадка се намира издълбан четириъгълен саркофаг, ориентиран на изток. Той бил ограбен още в древността, но все още ясно се виждат жлебовете, върху които стояла покриващата го плоча.

Върху южната страна на пирамидата е издялан втори саркофаг, върху който е изграден свод във формата на арка. На запад се намира главният й олтар, в който се полагали различните жертвени дарове, а в близкия кладенец, издълбан в скалата, се поставяли останките от жертвоприношенията. За да извършат своите ритуали, жреците се качвали по стълбища, оформени по стените на пирамидата.

Между III и I в.Пр.Хр. около светилището е изградена масивна подпорна стена от суха зидария без замазка. Затваряйки северната и западната страна, тя укрепва и защитава религиозния комплекс, като на много места служи и като подпорно съоръжение.

В близост до пирамидата се намира храм-мавзолей, построен от тракийски аристократи малко преди завземането на Тракия от Римската империя през III-I в.пр.Хр. От него до наши дни са останали няколко стени, достигащи 6 метра височина. Храмът е съграден от прецизно оформени каменни блокове, скрепени без спойка.  Влиза се от север, през тесен вход, което ни подсказва, че се е използвал само от няколко избрани жреци за извършване на свещени обреди. Тази сграда най-вероятно е взела част от функциите на пирамидата и е служела за мавзолей, в който е бил погребан някой висш тракийски жрец или цар.

През Римската епоха са изградени много нови сгради около светилището, сред които най-забележителна е трапезарията, в която се правели угощения и възляния.

На Татул са намерени предмети от траките, римляните (финна римска керамика), готите, които нахлули по тези земи през III в.сл.Хр., Анатолия, Афганистан, Гърция, Егейските острови, които най-вероятно са донесени от поклонниците, идващи да се поклонят на това свещено място. Този факт показва колко важен духовен център е било светилището до село Татул. Там са открити множество глинени идоли, вретена, съдове, костни ашици – предмети, свързани с предсказване на бъдещето и с култа, почитан на Татул. Край олтарите археолозите се натъкнали на кости от жертвоприношения и съдове, с които се разливало свещено винo. Разкопките доказват, че през Второто хилядолетие преди Новата ера, племената, владеещи Татул, поддържат търговски отношения с много различни култури – намерени са останки дори от най-развитата цивилизация по онези времена – Минойската. Тракийската керамика открита на Татул е аналогична на останките, намерени около Древна Троя, доказвайки, че траките, живели при Троя и тези, населяващи Източните Родопи, са част от една и съща култура.


Погребален саркофаг на Татул

През III век готите опожарили светилището. В следствие на това изгарят много ценни находки, които биха дали на археолозите още много знания за култовия комплекс.

Те открили, че Християнството коренно променило Татул и комплексът се превърнал в светска сграда. В периода VI – XII век светилището е използвано като вила от различни византийски аристократи. На Татул са намерени 12 печата на севаст Георги Палеолог (1081-1115), военноначалник на византийския император Алексей I Комнин и родоначалник на династията на Палеолозите, управлявала Византия от 1261 до 1453 година. Татул било превърнато в имение на севаста, около което се намирали неговите ниви.

През XII век светилището е изоставено до наши дни, когато археолозите се заемат с възстановяването и проучването на това мистично място, привличало древните хора в продължение на хиляди години.

Магнетичното с.Татул ни връща назад във времето, разкривайки как дедите ни са почитали своите богове. Култът към бога Слънце, в който те силно вярвали, стоял в основата на изграждането на мегалитното светилище. Създадено е там – горе, високо, недостъпно в планината, близо до слънчевите лъчи, близо до певецът и предвестник Орфей, когото траките силно почитали и обожествявали.

Този възхитителен древен комплекс трябва да бъде съхранен, но и популяризиран, така че повече хора да научат за невероятната мегалитна култура в Източните Родопи.

https://bulgarianhistory.org/tatul/

Hatshepsut


Hatshepsut

Статуетката на Кибела от Филипопол


Статуетката на Кибела, открита при разкопки в северната част от агората на Филипопол (Пловдив), е от II –III век, коментира пред камерата ни Мая Мартинова, научен ръководител на обекта. Мраморната пластика е намерена в късноантичен пласт, опожарена и счупена, но със запазени атрибути, по които се разпознава – с тимпан в лявата ръка, седнала на трон между два лъва. Кибела първоначално е фригийска богиня, олицетворение на Майката природа, почитана в по-голямата част от Мала Азия. Чрез гръцките колонии култът към нея прониква и в Европа – включително по нашите земи. В Рим я честват официално от 204 г. пр. Хр., тоест след края на втората Пуническа война. А през римската императорска епоха (откогато е статуетка, открита в Пловдив), празненствата в чест на Кибела стават изключително пищни – защото тя вече се почита като покровителка на благосъстоянието на градовете и на цялата държава. Неслучайно според легендите именно Кибела е майка на митичния цар Мидас, който превръщал всичко в злато.

Вижте и чуйте подробности около статуетката, както и около новооткрития при разкопките надпис – фрагмент от императорско писмо с много интересно съдържание...



https://www.archaeologia-bulgarica.com/

Hatshepsut

Ехо от древността: Мегалитният валун Марков камък в Странджа

Странджа – загадъчна и омагьосваща, съкровищница, която пази следите на минали епохи – живи и застинали. Сред тях е и тракийското мегалитно светилище Голям камък или Марков камък. Древното култово съоръжение се намира в землището на село Долно Ябълково, на полегат склон, източно от връх Китка.



Марков камък или Голям камък в Странджа е следа, оставена от древните обитатели на земите ни, една от стотиците подобни, но отличаваща се с внушителните си размери. Представлява мегалитен валун с височина 8 м, който е закрепен върху две други скали, така че под него се образува процеп. На върха на скалата са издълбани две продълговати жертвени ямки с формата на стъпки, които, според народните поверия, се пълнят с лековита вода. Местните хора ги наричат ,,очите на Бога". Вярва се, че дъждовната вода, която се събира в ямките, е лековита и помага при безплодие и проблеми със зрението. А ако се провреш през процепа под валуна - ,,провиралката", ще бъдеш здрав през цялата година.

Мегалитното съоръжение е датирано от XII– VII век пр. Хр. Предполага се, че камъкът е принадлежал към тракийско светилище от ранната Желязна епоха, което се е намирало на същото място около XII век пр.н.е. Откритите на място артефакти дават основание да се смята, че то е било свързано с култа към Слънцето, плодородието и Великата Богиня Майка.



В миналото всяка пролет край мегалитния валун се правел голям събор, където се е давал курбан и са се палели големи огньове. Според местното население датата, на която се е организирал съборът, е 2 май (летният Атанасовден), а други посочват 6 май (Гергьовден). Марков камък е свързан с множество легенди. Една от най-разпространените от тях, е че Богородица е изпуснала камъка: Божията майка искала да помогне в изграждането на крепостната стена на Константинопол и понесла камъни в една престилка. Един от тях изтървала край Долно Ябълково. В наши дни мястото често се посещава от жени, които имат репродуктивни проблеми и вярват, че ,,богородичният" скален отломък лекува безплодие. В миналото всяка година на 15 август, на църковния празник Успение Богородично, жителите на околните села се събирали край Големия камък за курбан и молитва.

Формата на мегалитния валун, наподобяваща космическото яйце - важен елемент от орфическата космогония, както и скалната арка в съседство, дават основание да се предполага, че са свързани с древен посветителен ритуал. Околния релеф образува обърната на северозапад отворена дъга, по която са разположени долмените, а Марковият камък се намира по средата на тази своеобразна дъга и представлява неин естествен център. Според археолозите, става дума за обособен микрорайон със свой култов център.

Мегалитното съоръжение е обявено за Природна забележителност през 1973 година. Изградена е и малка стълба, по която може да се изкачите на валуна, а околният терен е леснодостъпен и приятен за разходка, особено през пролетта.

https://brat-bg.com/bg/interesting/bg-incognita/on-mountain/from-the-past/7924-eho-ot-drevnostta-megalitniya-valun-markov-kamak

Hatshepsut

Тракийското светилище Харман Кая


Светилището Харман кая би могло да предизвика интерес не по-малък от този към Перперикон и Татул. Единствената причина това да не се случи е, че то все още е слабо проучено, за разлика от другите две, които освен разучени, са и достатъчно рекламирани. За Харман кая това обстоятелство всъщност е добро. Липсата на тълпи от туристи тук  е запазила онова рядко усещане за тайнственост и уникалност, каквото доскоро можеше да се изпита на Белинташ и което все още цари край Глухите камъни. Според археолозите скалното плато Харман кая е не само светилище, то е цял град с улици, площади, помещения, които непрофесионалното око трудно би различило измежду избуялата трева и храсти наоколо. Ясно се е запазило и до днес личи светилището на скалния комплекс, пещерата в основата му и издълбаните във високите непристъпни скали ниши. В превод Харман кая означава равна скала, идва от ,,харман" – равен, като думата се използва и за двор, и ,,кая" – скала, използвана още за плато. Платото е с относително ниска надморска височина – 428 метра в най-високата му точка, но впечатлява с гледката, която се открива към околността и която вероятно обяснява причината това място да е избрано за светилище.

Първите проучвания на обекта са правени още през 1941г. от проф. Васил Миков, който го определя като голям тракийски град, и ако днес започнатото от него дело бъде продължено, под разкопките на платото би изникнал град-светилище от ранга на Перперикон.Платото на Харман кая е природно укрепено и обградено със скали, в една от които се намира естествена пещера, наподобяваща утроба, с дълбочина от 7 метра. Днес тя се обитава от прилепи, а по скалите наоколо гнездят гарвани. Вътрешното свещено пространство включва скалистия връх с пещерата като в него се е влизало между скален процеп, допълнително оформен като вход и затварян с врата. Във външното свещено пространство са издълбани скални площадки, които са били използвани и като места за наблюдение на слънцето. Личат основите на помещения, стълби, скални ями и басейни, за които се спори дали са имали само битово предназначение (събиране и отвеждане на дъждовната вода) или са били използвани с ритуални цели (за жертвоприношения и обреди). На платото ясно са очертани две изравнени площадки – Големият и Малкият харман, по-голямата с диаметър около 15 метра и с 11 полукръга, леко наклонена на юг, а по-малката с диаметър около 10 метра и с 6 полукръга, наклоненна на север, и с диаметър на кръговете от 0.3 до 1.4 метра, който плавно се увеличава. Полукръговете и на двете са пресечени от врязани в скалите линии. Според някои площадките са били предназначени за жертвоприношения, но по-достоверни са теориите, според които са служели за измерване на годишния цикъл на времето и за установяване на лятното и зимното слънцестоене. Астрономическите наблюдения са били провеждани около 2000 г. пр. н.е. като се предполага, че са били част от ритуалните обреди по това време в култ към Бога – Слънце. Смята се, че извършваните свещенодействия са имали за цел освен съзерцаване и влияние върху космическите сили и осигуряване на плодородие.


Ясно очертаните полукръгове на Големия харман


Врязаните в скалата линии на Малкия харман

Каменно корито и щерни с преливници

Издълбани са два трона – единият в западната част на малката площадка, а другият в северния край на голямата площадка, като и двата са обърнати в посока североизток. Запазени и до днес са щерните в скалите, шарапаните, изсечените стълби. Скалите на платото са с червеникав отенък, съставени от риолити и вулканичен туф. Харман кая е образуван в участък от Нановишката калдера. Преди милиони години районът е бил подложен на активна вулканична дейност, а тектоничните процеси обясняват напукванията в скалите и образуването на процепи в тях.


Каменно корито и щерни с преливници


Уникалните камъни на Харман кая


Входът на пещерата в основата на Харман кая

Как се стига до Харман кая

Светилището е разположено между Момчилградското село Биволяне и махалата му Долна Чобанка като по-удобен и лесен за него е пътят откъм Долна Чобанка, който освен това е и указан с табели още от Момчилград. От Момчилград тръгвате за с. Равен и продължавате за махала Долча Чобанка. След края на селото вдясно от пътя има табела, сочеща към платото. От нея по широк черен път ще стигнете до Харман кая.

Пещерата в платото Харман кая

По-трудно ще Ви бъде да намерите пещерата в основата на Харман кая. Тя е трудно достъпна и се намира в основата на по-ниска площадка под високата част на платото. И така, на входа на самото светилище, заставате пред първия харман, намирайки се с лице към него, тръгвате надолу и наляво от хармана през гората. Тук пътеката се губи, а после съвсем изчезва. Ориентир ще Ви бъде самото плато, Вие трябва да се спуснете в основата му. Ако сте се ориентирали правилно, няма как да пропуснете пещерата. Тя е трудна за откриване, но веднъж след като сте стигнали там, лесно можете да влезете вътре. Внимавайте, обаче, тъй като се обитава от прилепи, и подплашени от присъствието Ви, те вероятно ще започнат да кръжат наоколо.

https://keepliving.eu/kak-se-stiga-harman-kaya/

Hatshepsut

България отвисоко - Белинташ



Тракийско скално светилище ,,Белинташ" - Belintash - Thracian rock sanctuary, Bulgaria


Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Иван Вълчев "Извънградските светилища в римската провинция Тракия":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3334

...както и книгата ан Янко Тодоров "Паганизмът в Долна Мизия през първите три века след Христа":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3306

Hatshepsut

Огромен храм на Дионис е имало в античността край село Стройно


Огромен храм, най-вероятно посветен на бога на виното и веселието Дионис е имало в античността край елховското село Стройно, съобщи ръководителят на археологическите разкопки проф. д-р Даниела Агре, която припомня, че проучванията там са започнали като спасителни след иманярски щурм с багери през 2014-а година.

През миналото лято на терена е било осъществено геомагнитно проучване, което е очертало граници от близо 35 дка на  архитектурен комплекс, чийто основна сграда е разположена върху 25 дка.

Комплексът е с трапецовидна форма,чийто ъгли са ориентирани по посоките на света, изграден е от верижни помещения, като от южната страна е имало вход, маркиран с колони.

В източната част ясно личат очертанията на  характерна за античността перистилна сграда.

Във вътрешността е оформено дворно пространство с площ от около 15 дка, край който е имало колонада, коментира проф. Агре.  Тя уточнява , че в самия център на това пространство са установени основите на сграда, издигната под формата на две вписани една в друга окръжности, което дава основание тя да бъде интерпретирана като храм /толос/. Според нея обектът няма аналог на проучените до сега у нас.

Храмът е с външен диаметър от 37 м, от досега проучените около 1/5 -та от него ставало ясно, че той е бил от две части:вътрешна кръгла сграда и външен, покрит с керемиди коридор.

Най-вероятно вътрешната сграда е била  без покритие и ритуалите в нея са извършвани под открито небе.

От началото на разкопките това лято е разкрит и участък от колонадата образуваща перистилния двор. Тя е била изградена от мраморни бази и колони, като разстоянието  между базите е 3,30 м, а предполагаемата височина на колоните е около 3,0 м. Предполага се, че те са били общо 120. Намерени са следи от водопроводна система, както и различни предмети от бита и култа; мраморни детайли от украсата на помещенията; голям мраморен съд; керамични и стъклени съдове, накити, монети, апликации и др. Техният анализ позволява да се локализира времето на изграждането около втората четвърт-средата на ІІ в. /тогава империята се управлява от  Антонин Пий /138-161 г./.

Храмът прекратява функционирането си след опожаряване в последната четвърт на ІІ в., най вероятно след смъртта на император Комод. /180-192 г./

Аналогично описание на кръгъл храм без покрив отгоре, където се извършвали обредите има от древния историк Светоний Транквил , който описва посещението на Гай Октавий /баща на бъдещия император Октавиан Август в Родопите.Проф. Агре припомня, че само на около 300 м встрани от сегашните разкопки / в Райкова могила/ през 2014-а година експедицията й откри мраморен саркофаг, където са били положени кремирани останки от млада жена и богати златни дарове:огърлици, пръстени, обеци и пр. На спецално площадка извън саркофага пък са намерени бронзови съдове, като  два от тях /патера и ойнохое/ са  с украси от сцени, посветени на Дионис  имаше  на специална площадка до саркофага. Това дава основание за предположения, че погребаната там е била една от главните жрици на храма.

Следи от обитаване на мястото има от ранножелязната епоха, като в по-късните времена животът е бил интензивен, за което говорят голямото количество импортна луксозна керамика; амфори от континентална и островна Гърция, както и  монети, сред които има и сечени от тракийския цар Реметалк І (13/12 г.пр.Хр.- 12 г.сл.Хр.).

Хипотезата за храм на Дионис засега е работна, уточнява проф. Даниела Агре, която е категорична че обектът е изключително благодатен и след цялостно проучване може да се превърне в притегателен културно-исторически маршрут.

Тя не изключва сградният комплекс да е бил императорски домен резиденция или голям храмов комплекс, свързан с култа към императора или някое от античните божества , но крайният отговор може да бъде даден след цялостни проучвания, които ще продължат години наред.

Тазгодишните разкопки на терена край село Стройно са станали възможни с финансовата подкрепа на международната фондация ,,Хоризонти" и съдействието на  Етнографско-археологически музей – Елхово, чийто директор Христо Христов е част от екипа на експедицията. Те ще продължат до края на август, след което част от разкритите основи на храма ще бъдат консервирани, а други покрити и зазимени.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/ogromen-hram-na-dionis-e-imalo-v-antichnostta-kraj-selo-strojno-220030