Тракийска култура

[Nordwave]

Културата на България от праисторическо време може да бъде опозната главно чрез сбирките в Археологическия и Националния исторически музей в София, от експозициите в много от местните музеи в Пловдив, Стара и Нова Загора, Варна, Русе, Велико Търново, Разград, Видин, Бургас и пр. Особен интерес предизвиква Карановската селищна могила (край Нова Загора), както и невероятните скални рисунки в пещерата Магура (Рабишка пещера). Останки от палеолитна култура има в някои от пещерите в Стара планина и Родопите, а следи от крайморската палеолитна и неолитна култура са запазени от нос Калиакра на север до Ахтопол на юг. Повечето находки показват високо ниво в овладяването на първичните материали - глина, каолин, камък, дърво, бронз и желязо. Крайно интересни и уникални са останките от глинени съдове и други битови предмети от неолита до ранната бронзова епоха край Нова Загора. Поради това Карановската могила, в която са открити седем последователни археологически културни пласта, се нарича "Ноевият ковчег" на европейската цивилизация. В нея се загатват основните стилове на бъдещата средиземноморска архаика, които с развитието на пазарните отношения стават модел за целия Стар свят. Хотнишкото съкровище, открито сред останките на късноенеолитно жилище (II половина на V хил. пр.Хр.) и особено находките от Варненския некропол (късния енеолит) са безспорни доказателства за наличието на развита цивилизация в Югоизточна Европа. Впечатляващи са и долмените (VIII – VI в. пр.Хр.) в Източните Родопи, Странджа и Сакар, даващи ни представа за строителните похвати на траките през ранната желязна епоха.

Тракийската култура по нашите земи е представена с изключителни образци на приложното изкуство. Ненадминато е майсторството на древните траки при обработката на металите от всякакво естество. Свързването на разнородни метали в един съд и тяхната филигранна изработка са истинско предизвикателство за изследователите и любителите на старините от Ню Йорк до Токио. Най-известни са Панагюрското златно, Рогозенското сребърно, Вълчитрънското съкровище, крилатият пегас от Свещари и погребалната утвар от тракийските гробници. Самите гробници, макар и с голямо елинско влияние, също разкриват архитектурните пристрастия на траките, техните естетически и теологически позиции в периода на архаиката и атическото време. Впечатляващи са летящите колесници от Казанлъшката гробница и кариатидите в гробницата в Свещари.

В началото на XXI в., благодарение на личната инициатива и организаторски талант на група археолози, обединени в Траколожка експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), ръководени от Георги Китов, на бял свят излизат нови уникални находки от тракийската древност. Техните разкопки разкриват непознати за нас страни на тракийския бит, погребални и жречески обичаи, вписват нови страници в тракологията. Проучени са около 100 могили, открити са над 30 архитектурни съоръжениия, повече от 5 000 предмета с научна, художествена и музейна стойност. Интересни изследвания в науката за траките имат Александър Фол, Богдан Богданов, Иван Маразов. Вече може да се намери огромна литература по въпроса за тракийската древност и елинизъм на Балканите. Според Херодот траките са второто по големина и култура племе на света след индийците.

Останки от тракийската, елинската и римската култура са многобройни. Запазени, разкрити и реставрирани са цели градски комплекси - Августа Траяна, Тримонциум, Никополис ад Иструм, Пауталия, Акре, Месемврия, Аполония и много други. Музеите на България изобилстват с битови, култови и военни експонати, статуи, надгробни стели и паметници, маски, мозайки и малки статуетки на древни божества, покровители на дома, герои и богове красят експозициите в тях. Само под столицата София са разкрити над 150 декара останки от древната Сердика. При всяко ново строителство в идеалния център археолозите се натъкват на нов пласт от културата на античността.

Мнозина учени са считали, че културата в центъра на Балканите е вторична, сателитна на гръцката. Запазените старини свидетелстват за синтез на тракийската с прииждащата отвън естетика. Все повече археологически материал говори за пълната автономност на тракийската култура спрямо гръцката до епохата на разцвета на ег......ските полиси от V в. пр.Хр. Известният старогръцки и римски пантеон заимства една трета от своите богове от тракийските си съседи – Дионис - Арес (Марс), Загрей става Зевс (Юпитер), Бендида става Хера (Юнона) и пр. Със своите богове и герои траките не само че обогатяват гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега. Градските музеи в България изобилстват с антични предмети и културни останки, разкриващи света на гражданите, техните религиозни, културни и ежедневни потребности. Интересни са запазените амфитеатри и терми, най-интересните от които се намират в Пловдив, София и Варна. Множество учени са писали по въпросите за архаиката и елинизма на Балканите, трудове на български и на основните европейски езици съществуват още от средата на ХIХ в. до наши дни.

http://bg.zonebulgaria.com/general_information/kultura/

[Hatshepsut]

Културата на Древна Тракия

Тракийската култура е оставила следи и в сведенията на античните гръцки и римски автори, и в многобройни археологически паметници и находки. Сред най-добре познатите изяви са погребалните обичаи. Според някои писмени сведения тракийците оплаквали и жалели мъртвите; според други ги изпращали с радост и веселие поради вярата, че ги очаквал щастлив задгробен живот.

По време на погребенията принасяли в жертва животни, с които след това се угощавали, пиели много вино и устройвали различни игри и състезания. Самото погребение извършвали или чрез изгаряне на тялото на клада, или чрез полагането му в земята или в специално изградена гробница. Обичайна практика било насипването на надгробни могили. Заедно с покойника в гроба били поставяни личните му вещи и погребални дарове – съдове с храна, напитки и различни предмети, предназначени да му служат в отвъдния живот. В тракийските погребения се срещат накити и принадлежности към облеклото, защитно и нападателно въоръжение, съдове от керамика и метал, мебели, конска амуниция и дори цели колесници. Засвидетелствани са също съпътстващи погребения на принесени в жертва коне и кучета, а в някои случаи и на жени, погребани заедно с мъжете си. Този жесток обичай е отразен и в античната писмена традиция.

Социалното разслоение на тракийското общество намира пряко отражение в проучените по археологически път погребения. Сред тях се открояват монументалните гробници, предназначени да приютят останките на представители на богатата тракийска аристокрация. Още в началото на I хил. пр. Хр. в Тракия се появяват гробници, издълбани в скалите или изградени от големи, грубо одялани каменни блокове. През V – III в. пр. Хр. са строени представителни гробници от камък или тухли с изящна архитектура, покрити с големи надгробни могили. Стените на някои гробници са украсени с релефи или многоцветна живопис. Със своите великолепни стенописи са прочути Александровската и Казанлъшката гробница. Погребалният инвентар на почти всички тракийски гробници е бил разграбен от търсачи на съкровища вероятно още в древността и за съжаление продължава и в наши дни. Скъпите гробни дарове в някои запазени аристократически погребения, датирани между V и III в. пр. Хр., дават представа за разкоша и богатствата на траките в тази епоха. Освен като инвентар на неограбени погребения на знатни тракийци, много древни съкровища от същата епоха са намерени заровени в земята, било защото са били укрити по време на опасност и не са били прибрани после от своите притежатели, било защото са били нарочно заровени и изоставени като част от неясни за нас религиозни ритуали. Такъв характер има например прочутото Панагюрско съкровище, което се състои от девет великолепни златни съда с особена форма и богата украса и представлява част от царски сервиз за пиене на вино. Няколко други тракийски съкровища съдържат прекрасни сребърни съдове и накити. През V и ІV в. пр. Хр. на различни места във вътрешността на Тракия възникнали по-крупни селища, които постепенно също добивали градски облик. Някои от тях били свързани с царски резиденции, други имали предимно търговски функции.

Завладявайки Южна Тракия в 340 г. пр.Хр., македонският цар Филип ІІ превърнал някои от съществуващите от по-рано големи селища в укрепени градове; такива са Филипополис (,,градът на Филип") на река Хеброс (Марица) и Кабиле на река Тонзос (Тунджа). Като тракийски царски град е възникнал в края на ІV в. пр. Хр. и Севтополис, чиито останки са проучени при изграждането на язовир ,,Копринка" край Казанлък. Той носи името на одриския цар Севт ІІІ, съвременник на Александър Велики и неговите приемници. Още един укрепен царски град от същата епоха се проучва в земите на гетите, край с. Свещари в района на град Исперих. Разположеният наблизо голям могилен некропол, в който е проучена Свещарската гробница, показва, че гетският град край Свещари е бил обитаван от силна и богата местна династия – възможно е това да е била столицата на гетския цар Дромихет.

В един намерен в развалините на Севтополис надпис се споменават градски храмове и олтари. Но важните светилища в древна Тракия са били разположени извън селищата, в характерна природна среда – на планински върхове, край извори, в пещери и пр. Прочуто било светилището на Дионис в Родопите - Перперикон, което според Херодот се намирало на най-високия връх на планината.

[Hatshepsut]

Музеен център ,,Тракийско изкуство в Източните Родопи" – община Хасково

През 2009 г. в непосредствена близост до Александровската гробница отвори врати Музейният център ,,Тракийско изкуство в Източните Родопи". За построяването му народът на Япония дари близо 3 милиона долара. Огромният комплекс бе открит лично от японския принц Акишино и президента на България Георги Първанов.

Акцент в експозиционната зала на музейния център е точното копие на оригинала на Александровската гробница. Чрез репликата се дава възможност на посетителите да се запознаят с един наистина уникален паметник на античното изкуство в Тракия. В най-малки детайли са пресъздадени фреските, изобразени от ръката на тракийския художник. Те пресъздават бойни и ловни сцени както и моменти от прословутите пиршества на тракийската аристокрация.

Богатата експозиция показва още и множество артефакти от тракийския период в региона на град Хасково като голяма част от тях могат да бъдат видени в стенописите на Александровската гробница – въоръжение, накити, съдове... Сред най-ярките експонати в Музеен център ,,Тракийско изкуство в Източните Родопи" безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 - 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.

Музейният център ,,Тракийско изкуство в Източните Родопи" е един от най-модерните, отлично оборудвани и представителни в страната, а от 2011 г. е и част от Стоте национални туристически обекта на България.

Работно време: всеки ден без понеделник.

http://www.aleksandrovo.com/bg/

[Hatshepsut]

Древна Тракия – врата към безсмъртието

Траките са древен индоевропейски народ, създал забележителна цивилизация и населявал обширни земи, сред които и територията на днешна България.
Колко обаче знаем за културното наследство, което са ни оставили и с което твърдим, че се гордеем?

Чрез силата на образите и звуците документалният филм ,,Древна Тракия – врата към безсмъртието" предлага пътешествие във времето и пространството.
Филмът представя някои от сакралните подмогилни градежи, свързани с тракийската вяра в безсмъртието: Казанлъшката гробница, гробниците Шушманец, Голяма Арсеналка, Хелвеция, Оструша, както и потопения под водите на язовир ,,Копринка" град Севтополис – столица на одриския цар Севт ІІІ; а също и мегалитния градеж при с. Хлябово Основна роля е отредена на пейзажа, в който са вписани паметниците на тази култура, защото именно той позволява да се добие по-ясна представа за значението на физико-географските дадености при формирането на селищната система, сакрализирането на определена територия, военно-политически действия и пр., да се обърне внимание на ролята на човешката намеса при промените, настъпили в следващи епохи.
Новите технологии позволяват да се преодолее антикварният изолационизъм на някои музеи.
Филмът, сниман с дрон и камера Hasselblad, разчитаща на технология, която е била разработена за телескопа ,,Хъбъл", дава непосредствен поглед върху останалото от света на древните траки.
Той е подготвен като част от проект на Института за балканистика с център по тракология ,,Проф. Александър Фол" при БАН, финансиран от Net-Heritage – европейска мрежа за изследователски програми, свързани с опазването на материалното културно наследство.
Надеждата на екипа зад този филм е, че споделената информация ще предизвика действия за консервация, реставрация и достойно експониране на паметниците на тракийската култура.

Древна Тракия – врата към безсмъртието / Ancient Thrace - a door to immortality - документален филм

[Hatshepsut]

Облеклото на древните траки





http://badamba.info/live/photoshoot_2016_03_09_thracians.html

[Hatshepsut]

Проф. Валерия Фол: Това, което отличава траките от другите политеистични общества,
е вярата им в безсмъртието

Тракологът проф. д.и.н. Валерия Фол, ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство, в интервю за Агенция ,,Фокус" във връзка с религиозните вярвания на траките. Интервюто е част от поредицата разговори с известни български учени, историци, етнографи и археолози, които разказват историята на древния тракийски народ, които са включени в книгата "България - Древната земя на траките".


Фокус: Проф. Фол, каква е религията на траките - в какво са вярвали те?
Валерия Фол: Тракийската религия е политеистична, което означава, че са вярвали в много божества. Политеистични са религиите на болшинството общества в древността. В достигналите до нас текстове от античните автори се съдържат сведения за и описания на различните типове общества в Европа и Мала Азия, на тяхната култура и религиозни вярвания. Божествата им са колкото близки, толкова и различни. Отликата на тракийското общество от тях, която още в древността е забелязана, е вярата в безсмъртието.

Фокус: Всички тракийски племена ли са споделяли общи вярвания или съществуват и такива, които са характерни само за някои племена?
Валерия Фол: Херодот казва, че траките почитат Артемида, Дионис, Арес, а царете им отделно почитат и се кълнат в Хермес, и от него извеждат своя произход. Всяко от тракийските племена има своите локални специфики, формирани от условията на живот и контактите им с други общности. Частните случаи обаче, се вписват в едни доказуеми и общи за траките отношения с боговете, основани на обещавания и очакван изход от смъртта в Отвъдния свят.

Фокус: Кои са познатите ни тракийски божества? Какво са олицетворявали те?
Валерия Фол: Формирането на представата за божество и утвърждаването на свещенодействията в негова чест не са еднократен акт, а дълъг, обикновено хилядолетен процес. За траките най-важни са Великата богиня майка, Слънцето и мъжкото оплодително начало. Траките са нелитературен народ, поради което имената и епитетите на боговете и богините им, които достигат до нас, са основно засвидетелствани в текстове на старогръцки и от латински автори. Те много често грецизират, респективно романизират местните имена или наричат божествата по подобие на своите. Благодарение на запазените надписи, поръчани от тракийски владетели и първенци, се знаят и някои местни божески прозвища.

Фокус: Съществували ли са в техните религиозни представи богове само с тракийски произход?
Валерия Фол: Най-известните тракийски имена на богини, съхранени в писмените свидетелства, са Бендида, Зеринтия, Брауро, Котито, Хипта. Всички те са хипостази, т.е. проявления, на различни аспекти на тракийската всеобхватна Богиня. Известни са и имената на боговете Гебелейзис, Збелсурд, Сурегетес, Перконис, Дарзалас, Делоптес. Сведенията за Залмоксис и Орфей ги характеризират и като херои, и като богове. Почитта към древния Слънцебог остава, но и се слива с Аполон, а през римската епоха и с култа към Непобедимото слънце. Разбира се, най-известен и почитан е бог Дионис.

Фокус: Какво са представлявали според техните религиозни схващания Великата тракийска богиня и Богът–конник?
Валерия Фол: Запазени са образи на Богинята – седнала на лъвица с лък и стрела в ръка, крилата, с по едно куче в ръка, а в нозете й паднал на колене и готов за жертвоприношение бик, седнала в колесница с цъфнала клонка в ръка. Тракийската Велика богиня дава живот, плодородие, покровителства династията, владичица е на дивата природа, всъщност е всеобхватна. Тя връчва царските инсигнии на владетеля. Той е на кон, със свещен произход е и след физическата си смърт става антроподемон – закрилник и посредник между хората и боговете. През римската епоха безсмъртния владетел се превръща в главен бог конник.

Фокус: Боготворили ли са траките природни сили?
Валерия Фол: Природата и Великата богиня са едносъщни. Затова вярата чрез система от ритуални практики, свещени слова и образи, следвайки обредния календар, се стреми да синхронизира живота на всеки човек и на общността с космическите ритми. Това ясно се вижда дори във вписването на тракийските свещени места в природата.

Фокус: Тракийското общество е било разделено на две – аристокрация и селяни, има ли разлика в религиозните вярвания на двете групи?
Валерия Фол: Писмените и археологически сведения очертават някои различия в обредността. Сведението на Херодот за божествата подсказва, че тракийските владетели са утвърждавали своя божествен произход. Погребалната обредност показва, че аристокрацията подчертава и запазва своя по-висок статус и в Отвъдния свят. Тя преминава в Отвъдното с всичките атрибути на своята власт и могъщество – бойно и парадно въоръжение, бойни и парадни коне със скъпоценни амуниции, съдове за пречистване с вода, преди да свещенодействат и атрибути за изпълнение на жречески функции – всеизвестните съдове от скъпоценен метал. Писмените сведения разказват за тайните общества на мъжете аристократи и споменават за мистериални посветителни обреди, достъпни само за тях.
Историята за особените тайни общества на траките започва от Омир. В тринадесета книга на ,,Илиада" Зевс е седнал на върха на малоазийската планината Ида и е обърнал взор към земята на коневъдците траки, на сражаващите се отблизо мизи, на прочутите хипемолги (тези, които доят коне), които се хранят с мляко, както и на абиите, който са най-справедливи измежду хората. Прието е, че изброените мизи, абии и хипемолги живеят на север от Стара планина. Дали под абии трябва да се подразбират по-късно възхвалените от Херодот гети е трудно да се каже, може би е по-точно да се предполага, че са описаните от него последователи на Залмоксис. Страбон предава разказ на Посидоний, в който се говори, че мизите не употребяват одушевена храна от благочестие, а следователно и добитък и че се хранят с мед, мляко и сирене и живеят мирно. Затова били наричали богопочитатели и капнобати (тия, които се хранят с дим, т.е. с въздух). Разказът продължава със сведението, че измежду траките има и такива, които живеят без жени и се наричат ктисти и те са удостоени с честа да ги смятат свещени и прекарват безгрижен живот. Всички тях заедно Омир нарекъл чудни хипемолги, галактофаги и абии, най-справедливи хора. Абии са наричани, най-вече за това, че живеят без жени, като смятал девствения живот за полуценен живот, както и домът на Протесилай се нарича полуценен, защото Протесилай бил вдовец. Страбон продължава своя разказ, позовавайки се на Омир, че мизите са изкусни в бой отблизо и като добри бойци са непобедими. Макар и косвено, сведенията подсказват за затворени мъжки общества, наричани абии и ктисти. Думата книсти е от тракийски произход. Някои езиковеди мисля, че означава чист, базирайки се на контекста на употребата й и че трябва да се свързва с отделното им от жени живеене, т.е. че са ергени, което кара други учени са предполагат един вид общество, подобно на монашеските. Други учени свързват ктистите с плейстите – затворено аристократическо общество при даките, оприличавано от Йосиф Флавий на еврейската секта есени заради безбрачието им и начинът им на живот в общност.
Жените също имат своите отделни обреди, свързани с Великата богиня, с Дионис и с обезсмъртяването. Общението с божествата става както с масови мистериални обреди, достъпни за всички, каквито са Дионисовите, така и с такива, които са привилегия само за мъже аристократи, каквито са описанията на обредите, чрез които Орфей и Залмоксис са обучавали и посвещавали последователите си.

Фокус: Как са се наричали тракийските храмове – светилища и какво са представлявали?
Валерия Фол: Домът е вярван като модел на космоса и огнището е най-свещеното място в него. Тази прадревна традиция се вижда в откритите свещени огнища в домовете в тракийския царски град Севтополис и в двореца му, където е светилището на Великите самотракийски богове. Във всеки дом е имало място за поднасяне на дарове за боговете. Свещени места и храмове, посветени на почитаните от общността божества, са откривани както в селищата, така и извън тях. Някои от извънселищните светилища са регионални и в тях се събирали поклонници от много селища в деня на бога. Тези светилища са изключително разнообразни заради физико-географския релеф на тракийското етно-културно пространство, в което преобладава планински, предпланински и хълмист пейзаж. Почитани са скали, пещери, водоизточник (извори, реки, езера и море) и вековни гори. Тракийските извънселищни светилища често съчетават всичките тези елементи. Тяхната многобройност и съхраненост в земите на траките е впечатляваща. В равнините най-разпространени са ямните светилища.

Фокус: Колко такива са открити на територията на страната ни?
Валерия Фол: Светилищата са стотици и непрекъснато се откриват нови, особено в планините.

Фокус: Какво знаем за религиозните обреди на траките и фигурите, които са ги извършвали?
Валерия Фол: Археологическите находки са красноречиви за религиозността, вярата-обредност и свещенодействията на траките в различните райони на земите им и говорят за сложни космогонични и теогонични представи. Обредният календар е следвал слънчевия и годишния природен кръговрат. Много от светилищата са и места за измерване на времето, т.е. обсерватории. И това е абсолютно закономерно, тъй като тези, които са посветени и познават движението на небесните тела са отговорни пред общността както за спазването на обредния, така и за следване на стопанския календар – кога да се засее, кога да се заплодят животните, кога да се тръгне към мините и на път към търговските центрове.

Фокус: Вярвали ли са в безсмъртието (задгробния живот) и какви ритуали са били изпълнявани при погребението на умрелите?
Валерия Фол: Краят на ІІ хилядолетие пр. Хр. е белязан от Троянската война, опоетизирана от Омир в поемите ,,Илиада" и ,,Одисея – първата известна световна война за контрол над търговските пътища през Дарданелите и Босфора и за преразпределение на суровинни бази и пазари. Чрез епоса траките влизат поименно в историята. Периодът след Троянската война и началото на І хилядолетие пр.Хр. е време на сериозни социално-икономически и политически изменения в Елада. Те водят до загиването на микенската цивилизация и до появата на градовете-държави (полисите). Тракия обаче обществото продължава да живее в царства от микенски тип и икономиката им е организирана по същия начин. Царствата на траките са ръководени от династически родове начело с царе-жреци, които налагат властта си над големи територии чрез следващата ги конна дружина от аристократи. Още през ІІ хилядолетие пр. Хр. се очертава духовна взаимодейственост в пространството о. Крит, Беотия, Тесалия, Източна Македония и Тракия. В Тракия това духовно пространство е разположено между свещените планини Пангей, на чийто връх Орфей възпява Хелиос – "най-почитаното божество на конелюбивите траки", и Когайон – легендарната гетска планина на Залмоксис, който учи на безсмъртие своите последователи. В резултат на това взаимодействие през ІІ хилядолетие пр.Хр. на базата на автохтонни, предноазиатски и египетски вярвания в Средиземноморието се формира вяра-обредност, която се разпространява от о. Крит на север в Беотия, Тесалия, Фокида с Делфи, Източна Македония и Тракия и по островите Самотраки, Лемнос, Наксос и Тасос. Свързвана с Орфей още през древността, вярата-обредност изчезва в областите на Елада заради настъпилите промени, но се запазва и развива в Тракия, поради което условно е наричана устен или тракийски орфизъм, аристократическа е по своята същност и се различава от олимпийската религиозност.
Характерното за устния тракийски орфизъм е вярата в безсмъртието. Но това не е елинското разбиране за метемпсихозата като пасивно превъплъщаване на душата. В тракийския орфизъм пътят към безсмъртието е активно и съзнателно преодоляване на изпитания (което включват и обучение в знания за света и хората) чрез обреди. Чрез тях се осигурява безсмъртие в друго битие, т.е. безсмъртие на интелектуалната енергия, което е еудемонната вяра на траките-орфици.

Фокус: Кои са най-популярните легенди за тракийските митологични фигури? Какво е известно за Орфей и каква е същността на орфизма като философско учение?
Валерия Фол: Най-популярните образи на траки са Орфей, Залмоксис и Спартак. Те са преминали през хилядолетията. Орфей чрез силата на мелодекламираното слово подчинява живата и мъртвата природа и обучава в безсмъртие тракийските аристократи. Чрез него е подчинил и боговете на Подземното царство и е извел от там любимата Евридика. Впрочем, в древната версия на мита той е успял. След това, през римската епоха, е било неприемливо един смъртен да е по-силен от боговете и е наложен морализаторския вариант, в който Орфей не послушал боговете и се обърнал да види дали любимата го следва, поради което тя не успяла да премине в света на живите. Залмоксис е другият сборен митологически образ на тракийски цар-жрец, учител и посветител в безсмъртие на север от Стара планина. Спартак е безстрашният аристократ войн, дръзнал да се опълчи на най-могъщата империя заради свободата си. Преди да бъде убит, той е извършил обред по обезсмъртяването си. Слязъл от коня, убил го, т.е. извършил е царското жертвоприношение. След като бил убит римляните не открили трупа на Спартак. Явно Спартак е наредил на другарите си да разчленят тялото му, следвайки Загреевата обредност за обезсмъртяване.

Фокус: Съществували ли са взаимни влияния при изграждането на религиозните представи на траките и тези, характерни за Древна Гърция? Налице ли са малоазийски влияния в тракийските религиозни представи?
Валерия Фол: Траките са част от пъстрия Средиземноморско-Малоазийски свят и са в непрекъснати контакти с него, особено с аристократичната персийска култура. Те взаимодействат с другите култури, приемат и предават религиозни представи основно по принципа на уподобяването. И затова жизнеността на вярата и обредите им е толкова силна и някои от тях са съхранени до днес. За траките не може да се каже, че са ,,самобитни". Да си ,,самобитен" означава нито да приемаш, нито да предаваш знания и умения, т.е. да си откровено тъп. Всичко съхранено от траките и за траките показва, че те повече от три хилядолетия са активни участници в историческата драма на Европа, умеят да вземат всичко полезно, но и да съхранят културната си идентичност, поради което са разпознаваеми.

Фокус: Свързани ли са религиозните им вярвания с Дионис като божество с тракийски произход?
Валерия Фол: С името Дионис се назовава бог, който е мъжкото олицетворение на ежегодния природен кръговрат. Затова той умира и отново се ражда. Има два пътя към безсмъртието – единият е да се възвисиш към бога чрез обреди в затворените общества и тогава се преминава Отвъд чрез кремация, т.е. през земната проекция на космическия огън. Другият път е Дионисовия – да поемеш бога в себе си в масова мистериална обредност, в която се извършват кървави жертвоприношения и се вкусва от месото на жертвата, която е субститут (заместител) на вечно умиращия и раждащ се бог. Преминаването Отвъд е чрез трупополагане, понякога със следсмъртно разчленяване на тялото, тъй като и Дионис е бил разкъсан от Титаните. В такива погребения са открити двете златни маски.

Фокус: Свързани ли са религиозните вярвания на траките с тези на келтите, населявали сегашна Западна Европа?
Валерия Фол: Няма как да не са свързани, тъй като са били в контакт, а и двете общества са аристократични. Някои сериозни западни автори дори извеждат развитието на идеята за рицарството и мита за крал Артур като резултат от общуването на келтите с траките, тракийската вяра в безсмъртието и в Тракийски бог-конник.

https://www.focus-news.net/

[генерал Жеков]

Това е моето виждане по въпроса с т.нар "тракийци":
Тази цивилизация,не би трябвало да се противопоставя на Българската,като различна от нея.Двете неща са тъждествени,тъй като тук винаги е имало Българи,т.е тракийците са българи и ако се вгледаме по-дълбоко ще разберем объркването на различни летописци и т.н при разграничаването на двете неща.Тракийците са били наричани така от Византия,на чийто език това би трябвало да значи "диваци" т.е хора извън цивилизацията.Възможно ли е,обаче,диваци и нецивилизовани хора да имат златни съкровища с такова изящество,каквото византийците не си представяли,че може да съществува

[Hatshepsut]

Златни и бронзови съкровища от цяла България - на изложба у нас

[Hatshepsut]

Златните съкровища на Националния исторически музей - "10 000 крачки" - 29.10.2021 по БНТ

Сред най-ценните експонати на Националния исторически музей са златните съкровища, разнесли славата на България по цял свят. Откритите във Варненския халколùтен некрòпол предмети са най-старото обработено злато в света, датиращо към V-тото хилядолетие преди Христа. Освен това тук може да се видят Панагюрското съкровище, Бòровското съкровище, находките от бронзовата епоха край Карлово, край село Дъбене...

[Hatshepsut]

"Траките" (7:54 min)

Древногръцкият историк Херодот, наричан още в древността ,,бащата на историята", е написал:  Тракийският народ след индийския е най-голям от всички народи. Ако той се управляваше от един господар и беше единодушен, той би бил, по мое мнение, непобедим и много по-силен от всички народи... Траките носят много имена, всяко племе според страната си; но всички те имат приблизително еднакви обичаи във всяко отношение...  (Херодот, Истории. V. 3). Филмът представлява адаптиран разказ за тракийския бит и култура, за безценните съкровища от злато и сребро, за обожествените  царе и техните гробници, за мистичните религиозни вярвания, за легендарните воини и забуления в тайнственост език.  Филмът е създаден от Отдел "Експозиции"  на НАИМ-БАН в контекста на програма ,,Образование с наука II", осъществена съгласно споразумение между Министерството на образованието и науката /МОН/ и Българската академия на науките /БАН/. Изпълнител: New Age Studio.

[Hatshepsut]

Р о з а   -   Р о з е т а

Древен и сложен символ: време и вечност, божествено съвършенство и земни страсти, завършеност и красота. Мистичната роза почти изцяло съвпада със символиката на лотоса. Като цвете за погребални церемонии тя символизира вечния живот, вечната пролет и възкресението. Розовата градина олицетворява Рая.
Розетата представлява роза или лотос, които са гдавани отгоре. Символиката на розетката и на кръга, на центъра, на радиусите на колелото съвпадат.
Роза (розета) е била свещеното цвете на Изида, символ на чистата любов; затова розите са били използвани в мистериите посветени на Изида и Озирис.
Символът на победоносната любов, радостта и красотата се превръща и в емблема на Афродита (Венера). Тя се е отглеждала и в римските погребални градини като символ на възкресението, и вечната пролет; а по време на празника Розалия, рози са били хвърляни по гробовете. Римският император е носил венец от рози.

Р о з е т и    от времето на Одриското царство, част от погребален инвентар на аристократични или владетелски фамилии:
- Елементи от глинен венец или огъплица, украсени с позлата, открити в Казанлъшката гробница, 4/3 в. пр. н. е.
- Фриз, част от стенописната украса на Казанлъшката гробница, 4/3 в. пр. н. е.
- Златна конска амуниция, която съдържа 17 на брой елемента: начелник, кръгли и елипсовидни апликации,накрайници, халкаи шест аплокации с формата на  р о з е т а, могила Голяма Косматка/околностите на Севтополис, 5 в. пр. н. е.
Виж: Меглена Първин "Казанлъшката гробница", Велико Търново, 2015; Косьо Зарев "Тракийската гробница при Казанлък", С., 2011; Евтимка Димитрова "Съкровището на Севт III-ти", "Казанлък - тракийски храмове и гробници" и др.

Ирена Янчева

[Hatshepsut]

Траките. Какво трябва да знаете

Кои са траките? Какъв е езикът им? Как са живели и в какво са вярвали? Как са се хранили? Какви са били съкровищата им? Каква е историята на техните царства и велики владетели?

,,Траките. Какво трябва да знаете" предлага обширен поглед върху бита, културата и историята на древния народ от появата му в историческите извори до падането под властта на Рим и съдбата му през Късната античност и Ранното средновековие.

Големият интерес към тази проблематика е причината за реализирането на настоящото издание, което представя 20 теми, основани на богат набор от източници и изследвания, разработени от седем от от най-изявените специалисти по тракология, стара история и археология у нас. 

Именно чрез материалите, поместени в книгата, читателите ще имат възможността да си изградят правдива представа за траките, лишена от необосновани твърдения и изцяло уповаваща се на постиженията на историческата наука.

АВТОРИ: проф. дин Валерия Фол, гл. ас. д-р Ели Филипова, доц. д-р Иво Топалилов, проф. дин Калин Порожанов, проф. дфн Светлана Янакиева, д-р Стоянка Димитрова, доц. д-р Тодор Чобанов

РЕДАКТОР: Мартин Чорбаджийски
ОТГ. РЕДАКТОР: Мирела Мишева
КОРЕКТОР: Ива Колева

КОРИЦИ: Твърди
РАЗМЕРИ: 165х230мм
СТРАНИЦИ: 264
ГОДИНА: 2025

https://bulgarianhistory.shop/product/trakite-kakvo-tryabva-da-znaete/9/538

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Иван Дуриданов "Езикът на траките":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7967