Явор Цанев

[Panzerfaust]

Явор Цанев е роден през 1971 г. в град Русе. Завършил е ,,Книгоразпространение" – Колеж по библиотечно дело – София; ,,Библиотечно-информационни дейности" – Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" и ,,Медии и реклама" – Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий". До 2009 г. работи в Регионална библиотека "Л. Каравелов" – Русе на различни длъжности. Собственик е на издателство ,,Гаяна". От 2012 г. издава периодичното издание за фантастика, фентъзи, крими и разкази на ужаса "Дракус", в което се публикуват основно българскии автори.



Организира няколко национални литературни конкурса, включително за разкази, вдъхновени от Стивън Кинг, Рей Бредбъри, Едгар Алън По, Лъвкрафт.

Публикувал е в различни регионални и национални медии – традиционни и електронни. Включван е в национални антологии. Заемал е призови места в конкурси за проза. По-значими негови отличия са Специалната награда за разказ до 1000 думи на името на Агоп Мелконян (за разказа ,,Селцето"), 2013; Наградата ,,Светлоструй" за проза (за сборника ,,Вино за мъртвите"), 2014; Номинацията за Литературна награда "Елиас Канети" 2015 г. за "Вино за мъртвите"; Номинациите на Евокон 2017 за ,,Най-добър писател", ,,Най-добър популяризатор" и ,,Гранд майстор на фантастиката".

Автор е на няколко стихосбирки и сборници с разкази: "Траурни кристали" – стихове (1994); "Избраникът" – разкази (1996); второ издание (2016); "Икон" – стихове (1999); "Необходими ангели" – стихове (2009); "Четиристишия" – стихове, букарт миниатюра (2009); "Необходими ангели", второ допълнено издание – стихове (2012); трето (2017); ,,Странноприемницата" – разкази (2013), второ издание (2017); ,,Вино за мъртвите" – разкази (2013), второ издание (2015); ,,Слънчогледите" – разкази (2014); ,,Home, sweet home!" – разкази (2015); ,,Целунат от Бога" – разкази (2018), "Злостории" – детски хорър роман (2018).

https://tetradkata.com/yavor-tsanev/

[Panzerfaust]

Натежават дните, нощите,
животът трупа своите товари,
плътта сънува вече мощите,
но от духа светец не ще направи.

Не може той да се преструва –
като жребец потропва, грива тръсва
и е свободен вечно да пътува,
да се изгубва, после да възкръсва.

И както жилите изсъхват,
а ставите се вкаменяват,
с невидими пера облъхват
крилете му, щом се разтварят.

[Panzerfaust]

Защо ли идва пролетта, като я дебнат знойно лято,
протяжна есен, зима зла и песента й сякаш е изпята?

Защо ли мисля за това, като е свежо утро вън
и зимата е избеляващ сън на хладната си белота?

Дали защото тази белота обагрила е цветовете
и клоните отново светят като от скреж изваяни сега?

Дочувам – шепне пролетта, че винаги ще има лято,
а после есен, зима зла, но тя ще се завръща – като ято.

[Panzerfaust]

Щом твой образ
и подобие съм,
искам да попитам:
Кой те измъчва,
като наранява мен?
Кой забива иглите
в плътта ми?
Кой е направил
твоя вуду кукла
от мен, смъртния,
Господи?

[Panzerfaust]

ШЕСТИЯТ ДЕН

Уморен и отчаян, е обронил глава.
Изсъхнала кал от ръцете се рони.
Когато си бог, всяка твоя мечта
е в комплекта и с шепа пирони.

Твърде човешки изглежда сега –
вгледан в калните пръсти и длани,
а божествено лее се само скръбта
и преливат от гъстата лава вулкани.

Океани се вдигат и шепнат слова,
че отмиват следите човешки
и не трябва, не трябва да страда така –
просто шестия ден е допусната грешка.

[Panzerfaust]

Изкачвам се на своя хълм,
където ме очаква кръстът,
където всички се боим
и всички мислим, че е късно.

Едната длан държи чука,
от другата стърчи пиронът
и сам се приковавам аз,
като в объркана икона.

[Panzerfaust]

НАКУЦВАНЕ

Имаше някога хора –
думата им тежеше...
Днес като ти говорят,
през джоба се чешеш.

На един нивата крива,
на друг – на баир лозето.
Трети врата си разтрива,
че пак някой извозил го.

Все виновни са другите,
в кофти време живеем...
А на кого е заслугата,
че като агънца блеем?

Ако всичкото мрънкане
впрегнем някак в каруца,
ще запалим асфалта, бе!
А пък цял живот куцаме.

[Panzerfaust]

Загубени, залутани в пустинята,
керваните на мислите вървят.
Сред пясъка на спомени отминали,
оглозгани, делата ни лежат...

Безкрайно уморени са камилите,
на свършване е ценната вода,
а някъде далече лае кучето
с осъждащия глас на съвестта.

[Panzerfaust]

Кантарче. Старец със балтон.
Ръми и никой не минава.
Потъва залезът – жетон
за старт на нощната забрава.

Той бавно ще се наведе,
кантарчето в ръка ще вземе
и тежестта ще отнесе
на скритото в балтона бреме.

[Panzerfaust]

Като хладна земя
се изрони от шепите лятото
и накрая замря
под постелята есенно злато.

Бързат късите дни
и кръвта се отдръпва от вените,
сякаш за да проспи
тези есенни пръсти студени.

Без да гледам назад,
знам цвета на небесната стряха
над заспалия свят,
в който дните ни летни горяха.

Нещо сякаш пълзи
и сред шумата тихо провира
люспестите следи
на изчезваща в нищото диря.

[Panzerfaust]

Ако летиш – лети високо!
Ще има кой по теб да стреля,
защото ненаситно е окото
на завистта в бодливата постеля.

Ако летиш – лети високо!
Над тебе слънце само да остане.
Дори когато напече жестоко
и заболят предишните ти рани.

Ако летиш – лети високо!
Крила ще срещнеш, станали на прах,
но те са горе именно защото
летят високо. Другото е страх.