• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 July 2021, 20:00:55

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13357 Posts

Шишман
5566 Posts

Panzerfaust
887 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22647
  • Total Topics: 1351
  • Online Today: 181
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 179
Total: 179

Яна Язова

Started by Hatshepsut, 04 August 2018, 14:08:34

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] писател

Hatshepsut

04 August 2018, 14:08:34 Last Edit: 12 November 2020, 17:58:05 by Hatshepsut
Яна Язова - хулената и хвалена писателка


През 2014 г. се навършиха точно 40 години от смъртта на бележитата българска писателка Люба Тодорова Ганчева, позната на широката публика с псевдоним Яна Язова. Въпреки многобройните си произведения, днес тя е незаслужено подценена, но нейното творчество продължава да блести в родната литература години наред, като показва таланта и съвършенството на даровитата писателка.

Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ – Радка Бешикташлиева е дъщеря на известен търговец от Цариград. Прадядото на Яна – Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски.

В Лом майка  ѝ е учителка, а баща ѝ е училищен инспектор. Тя и с две години по-голямата ѝ сестра са дълго чакани деца. Мила се ражда през 1910 г. след 10-годишен брак. Затова първото си дете грижовните родители наричат Мила, а второто – Люба.
В първи клас учителката на Яна е собствената ѝ майка. Малко след това семейството се мести във Видин, след това в Пловдив и през 1930 г. се установява в София. В столицата Яна Язова завършва Първа девическа гимназия (1930), а след това ,,Славянска филология" в Софийския университет (1935г.). Яна притежавала красота, за която старите софиянци казвали, че когато тя ходи по жълтите павета, те въздишали под стъпките й. Заради катранено черният цвят на косата й, отблъснатият й ухажор Николай Фол я нарича ,,черно отровно цвете".

Съдбата на Люба Ганчева се променя, когато в живота й влиза фигура от изключително значение за нея – професор Александър Балабанов. Той се влюбва в нея от пръв поглед през 1930 г. и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е бил всичко за нея – и меценат, и любим, и вдъхновител (прототип е на повечето от героите ѝ). Младата Люба Ганчева получава своя псевдоним Яна Язова точно от този така значим за нея човек. Отношенията между двамата предизвикват обществен интерес, не само  поради 33-годишната разлика във възрастта им. Талантът и хубостта й, събрани на едно място, както и покровителството на Балабанов, който е пръв приятел на цар Борис III, предизвикват бурна омраза и ненавист срещу нея сред много други писатели по онова време. Една от злите стрели срещу Яна Язова например е била, че тя била ,,единствената правописна грешка" на проф. Балабанов. Днес за повечето от критиците й никой не се сеща, но най-дискутираните й творби продължават да бъдат актуални и преиздавани. През 2009 г. БНТ включи историята на тази любовна двойка в категорията ,,Любовни истории" на шоуто ,,Българските събития на XX век".

Въпреки че след 1944 г. обществото заклеймява Язова като любовница на известния професор, любовта им не е консумирана. Първият ѝ мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938 г. обаче Балабанов успява да развали годежа им и проектираната сватба.

Личи си, че професор Балабанов е изпитвал истинска любов към Яна, а ревността му е доказателство за това. През август 1938 г. в Созопол Яна Язова се сприятелява с художника-маринист Марио Жеков. С останалите художници Яна се чувства прекрасно – тя пише, а те рисуват край нея. Вълнува я тъмносиньото море и пясък, развалините на старите къщи, меланхолията на хилядите души, които една подир друга са напуснали този древен град. Вестта за силното приятелство бързо стига до София и Александър Балабанов решава да се намеси. Той е разярен от връзката между Язова и по-младия от него художник. Между тримата избухва скандал пред свидетели. Жеков не издържа и нахвърля се на Балабанов. Любовната искра между писателката и художника обаче е изгасена преждевременно от професора. Те обаче остават приятели. Жеков рисува за Язова къщи и рибари от Созопол, които ѝ служат при написване на романа ,,Капитан".

По-късно в едно свое писмо до Балабанов Язова пише: ,,Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл,а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича".

Професорът убеждава талантливата писателка, че ще се оженят. ,,Или ще бъдем заедно, или аз не ще бъда никъде" – твърди Балабанов, година след скандала в Созопол.

Язова обаче се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио ,,София", живял 16 години във Франция. Той й осигурява матариално възможността да твори и й спестява униженията, на които са подложени писатели като нея, които не пожелават да ръкопляскат на режима.

Така след преврата на 9 септември 1944 г. Язова има възможността да се откаже да се присъедини към писателите, приели за свой художествен метод социалистическия реализъм. През 1959 г. умира съпругът й, а година по-късно тя се опитва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа ,,Левски" на издателство ,,Народна култура". Ръкописът е одобрен за печат, но Язова трябва да премине през обичайната процедура за т.нар. буржоазни писатели – да се покае. Тя няма за какво обаче. Предлагат й да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отказа й, ръкописът на романа й е върнат.

В стиховете на Яна Язова, излезли в периода 1931-1934 г., читателят се запознава с образи от социалното дъно – гамени, просяци, проститутки и др. В прозата си – романите ,,Ана Дюлгерова" (1936г.) и ,,Капитан" (1940г.), тя търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата. Драмата й ,,Последният езичник" е посветена на покръстването и борбата на Владимир Расате срещу византизацията на България. Пиесата е преведена на немски език от проф. Александър Балабанов.

До 1944 г. Язова пише и първия исторически роман с небългарска тематика – ,,Александър Македонски", като ползва сериозни исторически извори, превъплъщава се и в някои от главните героини. Романът се набира в печатница, където при бомбардировките над София изгаря, и е отпечатан посмъртно след десетилетия.

След трилогията ,,Балкани", в която влизат ,,Левски", ,,Бенковски" и ,,Шипка", след 1944 г. тя написва и небезизвестния си роман ,,Соления залив", за който писателят Георги Мишев казва: ,,Един съсед ми даде наскоро и прочетох ,,Соления залив" на Яна Язова, силно съм впечатлен. Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд... Бандитизма, лумпенизацията, беззаконията... Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме".

Да проследим хронологично творчеството й.

Първият роман на Язова е ,,Ана Дюлгерова". В тази увлекателна творба изпъква разривът на идеалите в тогавашна България. Той е и най-издаван.

Вторият й роман – ,,Капитан" – е първият български роман за наркотрафика. Авантюристичен, изпълнен с крясъка на погубващата се душа, озарен от философски прозрения, той още навремето предизвиква бурни полемики. В него прототип на Философа е Александър Балабанов.

Забележителна в творчеството на нашата писателка е трилогията ,,Балкани". Тя се състои от романите ,,Левски", ,,Бенковски" и ,,Шипка", които са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Яна Язова нарича своя роман ,,Левски" – ,,Моята Библия". Идеята  за сравняване на Левски с Иисус Христос (както в романа ,,Левски") е еретична и недопустима за 50-те години на миналия век, но й е подсказана от последователи на Петър Дънов. Това произведение на Язова излиза за пръв път през 1987 г., подготвено по оцеляла чернова. Появата му се превръща в най-голямата българска литературна сензация в края на миналия век.


Портрет на Яна Язова от Людмила Поптошева

В следващата книга от трилогията – ,,Бенковски" – читателят вижда отблизо образа и живота на един от националните ни герои. Запознаваме се с подготовката и избухването на Априлското въстание, както и с кланетата в Перущица и Батак. В ,,Бенковски" е включен и самият Христо Ботев, пожертвал се в името на свободата.

В третата и последна книга от трилогията – ,,Шипка" – авторката среща очи в очи част от героите, присъстващи в ,,Левски" и ,,Бенковски". Особено ярък е образът на безстрашната монахиня Серафима, прототип на която е самата Язова. Тя отива да се бие на върха Шипка за свободата на всички нас.

Трилогията ,,Балкани" е уникална поради замисъла си – срещата на Иисус Христос с пророка Мохамед на полуострова, на кръста с полумесеца. Самата трилогия е добре замислена, съвършена постройка, в която историите на истинските герои са представени по документи и без идеологическо изкривяване.

Смята се, че ,,Соления залив" е последната й завършена творба. Тя е и единственият впечатляващ анти-деветосептемврийски роман.

Яна Язова умира при неизясними и до днес обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974 г. Тялото ѝ е открито в дома ѝ в края на юли. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е бил полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова е унищожено.

С творбите и драматичната си съдба Яна Язова се нарежда сред големите ни литературни таланти от миналия век. Макар че нейното име не се споменава достатъчно често в телевизията и в пресата, творчеството й успява да породи любопитство у читателите и днес, при това много повече от други нейни съвременници. Въпреки времето и временните политически и културни сътресения, произведенията на тази талантлива българка намират и ще намират занапред своето място в родната литература. Хулена или хвалена, тя излиза права в пророческия си афоризъм: ,,Делото изгражда своя творец".

https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut

Фаталната любов между Яна Язова и Александър Балабанов


Яна Язова

Яна Язова е сред литературните творци на България, незаслужено дълго тънали в забрава. За нея, Валентина Радинска пише:

,,Аз не зная по-жестока съдба в нашата литература от съдбата на Яна Язова. Хвалена от 18 – годишна, Язова е окончателно изхвърлена от литературния живот на 32 години. От 44-та до 74-та, пише неуморно с увереността, че един ден ще я четат – и излиза права!" В литературните среди неслучайно се говори за ,,Възкресението на Яна Язова" и за ,,Яна Язова: след Възкресението". За таланта ѝ може да се отсъди по коментара на писателя Михаил Вешим, че ,,би могло да се учат и някои от романите на Яна Язова в учебните програми по литература".

И все пак дори днес, Яна Язова приковава вниманието не толкова с произведенията си, колкото с изключителната любовна авантюра, която изживяват двамата с проф. Александър Балабанов. Те са пълни противоположности един другиму на външен вид. Люба Ганчева (рожденото име на Яна Язова) е младо, жизнерадостно и много красиво момиче, високо на ръст, с хубава фигура. Александър Балабанов е застаряващ, неприветлив, некрасив семеен мъж, с 33 години по-възрастен от възлюбената си, нисък на ръст и с масивна фигура. Въпреки привидната несъвместимост двамата се обичат страстно, до лудост.

Животът и творчеството на Яна Язова следват една и съща преломна линия: преди любовната история с проф. Александър Балабанов и след нейния край. От времето на връзката си с Ал. Балабанов тя пише поезия, след това се заема с писане на проза. Стиховете ѝ будят противоречиви оценки. Елисавета Багряна споделя пред свои близки, че ,,Яна Язова е незаслужено превъзнасяна, защото е любовница на Балабанов, и това се знае от всички." Наистина в литературните среди Яна Язова е лансирана от покровителя си проф. Александър Балабанов.

Но днес, предвид трагичната ѝ участ, някои от ранните Язови произведения се приемат като откровения. Това увеличава многократно литературната им стойност:

Язове – моите песни, търкалят
ми остри скали.
Народът ми малък е, той е
в полето, той ги не чуе!
А в тях ми се борят чуми,
вампири, лами...
Но моите песни не могат, не ще
да заглъхнат тъй всуе!...

Народът задълго загубва из поглед красивата и талантлива Яна Язова, за да я открие наново толкова години по-късно. И в наши дни името ѝ често върви като прикачено към това на нейния любим – Александър Балабанов. ,,Странната им любов оцелява петнадесет години, но обещанието им да се обичат вечно остава непроменено до края на живота им." Яна Язова влиза в живота на Александър Балабанов, за да го осмисли. ,,Яна Язова се явява, за да въплъти Александър-Балабановия идеал за поезия – несистемна, вулканична, могъща, иронична и песимистична", по думите на Михаил Неделчев. Двамата живеят с поезията, докато самата им любов бива преживявана като поезия.


Въпреки безграничната отдаденост на своя любим, Яна Язова никога не губи своята оригиналност в писането. Но с уговорката: ,,Да си оригинален – не значи да си свой. Затова и грешките се разбират късно." (Яна Язова). Докато пише стихове и обича своя Аксел, ,,Мой мили Аксел", както нарича любимия в писмата си, Яна Язова не е своя, а напълно негова. Оригинална в поезията си, но не своя. Докато в периода след раздялата им, когато пише романите си, тя е напълно своя и отдадена сама на себе си.

Любовта между Яна Язова и Александър Балабанов живее свой собствен живот в чувствената кореспонденция помежду им. В писмата си за него тя е ,,Мо", а той за нея – ,,Ра": двамата заедно са ,,Мойра", богинята на съдбата в гръцката митология. ,,Те са избрали ,,мойра" за свой сакрален, клетвен код, полагащ печата на нераздялата и слятостта завеки, т.е. ,,Мойра" е всичко, което въплътява и осмисля идеала за голямата Любов." (Цвета Трифонова)

Яна Язова се доказва като творец именно след раздялата си със своя любим Аксел. Освободена от всепоглъщащото му присъствие, вече напълно своя, Мо създава романите си, посветени на родната история. Така тя сбъдва пророчеството си: ,,Но моите песни не могат, не ще да заглъхнат тъй всуе!...", доказвайки се като творец, който живее в литературата и чрез литературата.

http://bulgarkamagazine.com/

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите трилогията на Яна Язова "Балкани"
Трилогията включва романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка"

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1337

Hatshepsut


Шишман

Относно книгата за Левски, веднага се набива на очи тази доста фрапираща грешка.
_______________
"Българският страшен меч лежеше на бойното поле, строшен от турския ятаган,"
Те по това време не са познавали ятагана, като оръжие. Освен това ятагана никога не е бил оръжие на турската армия. Голяма грешка показваща че не е познавала добре нещата от онези времена.

Panzerfaust

Това е метафора, тя си служи с познати изразни средства. За мнозинството от българите символ на турско оръжие е ятаган, на българското - меч. Все пак е художествена литература, не научна.

Доколкото знам, Хайтов открадва голяма част от ръкописите на Яна Язова и впоследствие ги представя за свои.

Шишман

Ето и следващата грешка на тази писателка в книгата за Левски.Тя не знае че килия значи и нещо от рода на малко манастирче, което може да има няколко стаички, а не само една. И обяснява как една такава килия станала тесна, като стаичка и трябвало да направят нови килии, а това са все едно нови малки манастири.
За сега книгата не е никак интересна и ако продължава така и намеря още неточности, няма да си губя времето да я чета. Жалко мислех че е наистина добра писателка. Книгата "Бурята" например, която я има в библиотеката на сайта: е доста по-точна и няма такива елементарни грешки.

Шишман

Грешките на великата писателка продължават. Според нея послушника Левски изповядвал хората. Да ама и тогава и сега хората знаят че само свещеник може да изповядва, а не послушник. Интересно защо писателката не го знае. До тук книгата и не струва нищо.

Hatshepsut

23 май 1912 - Родена е Яна Язова, българска поетеса


Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. Произхожда от семейство на учители. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтения търговец от квартал Бешикташ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Родственик на Язова е и българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов, който остава сирак и за него се грижи дядото на Яна Язова. Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, а завършва Първа девическа гимназия в София (1930) и ,,Славянска филология" в Софийския университет (1935). Специализира в Сорбоната през 1937 – 1938 г.

Личен живот

В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов. Той е неин покровител и меценат, измисля псевдонима ѝ, почти целият ѝ ,,явен" период от творчеството преминава под напътствията му. Той осуетява сватбата ѝ с милионера Джон (Ганчо) Табаков. Отношенията между двамата предизвикват обществен скандал поради 33-годишната разлика във възрастта им; за Яна Язова се говори като за ,,единствената правописна грешка на проф. Балабанов". През 2009 г. БНТ включва историята на тази двойка в категорията ,,Любовни истории" от шоуто ,,Българските събития на ХХ век". Язова се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио ,,София", живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г. След 1944 г. Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. социалистически реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа ,,Левски" на издателство ,,Народна култура". Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно ѝ казва, че няма да издадат романа.

Смърт

Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ (заедно с дневника, разтворен на маса). По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено.

Предположения за Язова

След смъртта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените ѝ романи, писани в периода 1944 – 1974 г. Въпреки че от Съюза на българските писатели е назначена комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да проучи жилището ѝ за ръкописи, Николай Хайтов, тогава председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, елиминира комисията и самоволно влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Христо Д. Аянов. Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова. Едва на 29 октомври 1974 г. Величка Филипова, началник на архивите, успява да преодолее съпротивата му и служители на Централния държавен архив прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има само чернови на неиздадените ѝ романи, благодарение на които от 1987 г. нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов отстранен като председател на Творческия фонд. През 1980 г. Николай Хайтов обявява публично в предаването ,,Всяка неделя", интервюто е публикувано във в. ,,Народна култура" на 19 февруари 1982 г., че е завършил роман за живота на Левски и предстои публикуването му. През 1985 г. вестник ,,АБВ" публикува откъси от романа на Яна Язова ,,Левски" по намерената чернова, разчетена от Петър Величков. Публично обявеният роман на Хайтов така и не излиза. Въз основа на тези събития битува версия, подкрепяна от Петър Величков, че Яна Язова е убита (удушена с колана на халата си) от агенти на ДС, а тялото ѝ съзнателно е оставено да се разложи, за да се заличат следите от убийството; че разследването е за убийство, но ДС изземва цялата преписка от СДВР; че впоследствие оригиналите на неиздадените ѝ романи са присвоени от Николай Хайтов; и че анонсираният от Хайтов роман за Левски е всъщност романът на Яна Язова, който той залага за печат през 1985 г., но се отказва да го публикува под свое име след излизането на откъсите във в. ,,АБВ". Величков твърди, че бил отведен при Тодор Живков, който разпорежда романът на Яна Язова да бъде издаден, но Хайтов ,,да не се закача". Апартаментът на Яна Язова е даден на Димитър Алтънков от УБО, който е бил личен фотограф на Тодор Живков. За Алтънков разказва Иван Славков във втория том на спомените си. Тази версия добива сериозна популярност, тъй като името на Хайтов е замесено и в други обвинения за присвояване.

Творчество

Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците ,,Литературен глас", ,,Литературен преглед", ,,Развигор", ,,Вестник на жената", ,,Дневник", ,,Мир", ,,Зора" и в списанията ,,Светулка", ,,Другарче", ,,Детска радост" и други. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941 – 1943 популярното списание за деца ,,Блок". Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно – гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете ѝ са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите ѝ творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи – рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата (,,Капитан"). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата ,,Последният езичник" е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.

Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика – ,,Александър Македонски". За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944 г., но от нея са отпечатани само 8 коли. Наборът изгаря при бомбардировките над София, когато е уцелена печатницата. По-късно издателят Петър Атанасов е осъден на смърт от т.нар. ,,народен съд" и е убит. Така бурните политически промени захвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития от 1944 г. бележат прелом в творческия път и в житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот – историческата трилогия ,,Балкани". Романите ,,Левски", ,,Бенковски" и ,,Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за националноосвободителното движение на българите в края на османската власт. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към историческото време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Трилогията е завършена през 1962. Предложен е приживе от авторката за печат романът ,,Левски", който макар и препоръчан с високи оценки от писателите Димитър Талев и Георги Томалевски, е отхвърлен, защото тя отказва да се покае пред комунистическия режим и да напише стихотворение за Георги Димитров. По-късно, 13 години след смъртта на писателката, романът е отпечатан, подготвен по чернови. В следващите години излизат и двата други романа на трилогията, също разчетени по чернови в ЦДА, тъй като оригиналите са задигнати и са в неизвестност. В оцелялата част от архива на Яна Язова (освен трилогията ,,Балкани") неиздадени приживе са и романите ,,Александър Македонски", дилогията ,,Соления залив" (част 1. – ,,Голямо и Малко", и част 2. – ,,Война"), сборник с афоризми, драмата ,,Силян Щърка". Не е известно дали Язова е написала и други творби в периода 1944 – 1974 г. Посмъртно признание Паметна плоча на входа на дома на Язова на ул. ,,Г. С. Раковски" 161, София, поставена през 2008 година Столична община наименува на нейно име улица в кв. ,,Витоша". От 2007 г. родният ѝ град Лом провежда всяка година Национален литературен конкурс ,,Яна Язова" за разказ на млади автори от 14 до 35 години, а от 2019 г. и за стихотворение. През 2012 г. томът ,,Таралеж се жени" получава наградата ,,Бронзов лъв" на Асоциация ,,Българска книга", а през 2013 г. и награда ,,Христо Г. Данов" в раздел ,,Издание за деца".

https://www.actualno.com/chronicles/rodena-e-jana-jazova-bylgarska-poetesa-news_1465096.html

Hatshepsut

25 May 2021, 08:12:25 #9 Last Edit: 25 May 2021, 08:14:13 by Hatshepsut
Загадката Яна Язова и трагичната й съдба...


На днешната дата през 1912 година в Лом на бял свят се появява Яна Язова. Истинското й име е Люба Ганчева. Първата й стихосбирка ,,Язове", последвана от още две, е явление в тогавашната българска поезия. Стиховете в тях са толкова добри, че мнозина критици отказват да повярват в нейното авторство.

Сега нейното име е познато само на хората, изкушени от литературата. Била е обречена на задължителна забрава от народната власт, била е отхвърлена от писателския съюз, никой не искал да публикува произведенията ѝ и Язова потънала в мълчание, но продължавала да пише. Нейни произведения са издадени до 1944 г.

Дебютът на Яна Язова като поетеса е свързан с любовта ѝ към професор Александър Балабанов, 33 години по-възрастен от нея. Тази любов продължава през целия ѝ живот, но 10 години и от тях любовта им е следена, изследвана, описвана.

Балабанов никога не се развежда и през 1943 г. Язова се омъжва за Христо Йорданов.


Неверница

Когато след пладне приседна на прага
и чакам си стария мъж,
плета си чорапите вълнени, що ги и лятос обува,
и младото тяло, сякаш, тръпне от вечерна влага,
а вълната моите сълзи е гълтала не по веднъж —
и китки в градината не късам и нищо не ми се и чува...

Когато след пладне приседна на прага,
мини ми кажи, че ти много ме любиш...
Тъй плахо, с бърз поглед, кат моето робство тук, мрачен.
Ще видя, нехайно уж, клета, че аз съм ти драга,
Глава ще забия в чорапа, като че искам да кажа:,,Ти себе си губиш със мене, омъжена." А огън — в моя поглед вторачен.

Треперя по-бавно да минеш: клуп след клуп сбъркана нищя...
Пръсти несръчни ще пуснат железните куки.
Но в твоето мило лице не ще се загледам аз нито веднъж,
че сухата моя съседка ни гледа от срещната къща;
но идва нощ, тя ще запуши и всички съседки пролуки...
Но идва нощ... И привечер още приспива ми стария мъж.


След 1944 г. за нея забравят, а в течение на няколко години най-близките й хора умират. Тя продължава да пише, а контактите й вече са само с ограничен кръг хора. В периода след първоначалното налагане на народната власт редица писатели са реабилитирани, дава им се шанс да преминат към ,,новото", с компромис и доза самокритика. По разказите на съвременници на Язова се дава такъв шанс – ще се отпечатат романите й, но тя трябва да напише стихотворение за Сталин. На такава цена писателката отказва. Канят я да си вземе обратно ръкописа на ,,Левски". Романът ще бъде отпечатан години след нейната смърт, благодарение на проф. Тодор Боров и журналиста Петър Величков.

Яна не е засегната от арестите и изселванията, но тъй като отказва да се приспособи към ,,шаячната правда" и да подкрепя с перото си партията, е затисната като с надгробен камък от режисирана забрава. Не я публикуват, въпреки че по това време тя създава делото на живота си – историческата трилогия ,,Левски", ,,Бенковски", Шипка". А когато изглежда, че има шанс романите й да видят бял свят, дори са включени в плановете на издателство ,,Народна култура", получава обаждане по телефона. От ,,Работническо дело" настояват да напише стихове, посветени на Георги Димитров. Яна Язова отказва любезно, но твърдо. Тихият й подвиг на честта не остава ненаказан. Романите й не излизат, докато е жива. Това обаче не я спира. Продължава да пише. Пише за кървавото време около 9 септември по начин, който буквално може да й струва главата. Новият роман се нарича ,,Соления залив". И той е за чекмеджето.

Безпрецедентно е това достойно поведение на Яна Язова във времето, в което всички искат да са удобни. Докато в писателските среди почти я забравят, тя продължава да живее скромно с все по-намаляващи доходи след смъртта на съпруга си, да трака на машината и да почуква с лъжичка по любимата си кафеена чаша от скъп порцелан. Продължава да прави своята прочута баница сюзерена и да кани ограничения си кръг приятели и роднини на гости. Забавлява се, като им гледа на кафе. Дали някога е съжалявала, че няма деца? Не исках да създавам нещастници, казва Яна, чиято смущаваща хубост остава ненаследена. Продължава да върви изправена и елегантна по софийските улици в едни рядко неелегантни години, продължава да е спохождана от пророчески сънища и видения. Точно такъв сън я е отвел при професор Александър Балабанов като ученичка. Тогава 18-годишната Люба сънува протегната ръка, която я изтегля на върха, а лицето на протегналия ръката й напомня известната от снимки и карикатури физиономия на един популярен професор по класическа литература. Дали през 1974 година е предусетила какво я очаква? Нейни близки свидетелстват, че в последните месеци от живота си е била потисната, чувствала се е преследвана, заключвала жилището си с няколко ключалки и вериги. Тогава е на 62.

След като почти месец никой не я вижда и от апартамента й на ул. ,,Раковски" започва да се носи ужасна миризма, съседи се обаждат в милицията. Пожарникари влизат в апартамента през прозореца и откриват разлагащото се тяло на Яна Язова. Из София се говори, че около врата й бил стегнат шнурът от пеньоара й, че вероятно е била отровена, после и удушена. Властите потулват случая. Докато разрешат на роднините да влязат в жилището, то е разграбено, подът е покрит с разхвърляни листа, а беловите на романите й липсват. Откраднати са и картините, и златните бижута, и бронзовият й бюст, изваян от Андрей Николов. Останалите мебели са продадени на публичен търг. Никой не се наема да потърси справедливост за мъртвата, въпреки че много хора в интелектуалните и писателските среди са настръхнали. На погребението й – Язова е положена в запечатан оловен ковчег – от страна на писателския съюз идва само Елисавета Багряна, носи венец. На следващия ден някой го е разкъсал и стъпкал.


Тъмна история

Историята на романа и смъртта на Язова тук става криминална. През юли 1974 г. пожарната разбива апартамента на ул. ,,Раковска" в София, за да отнесат трупа на мъртвата писателка. Официално тя умира от естествена смърт.

Множество свидетелства обаче говорят за друго – Язова е била убита и оставена, за да се заличат следите от насилствена смърт. Голяма част от архива й изчезва, заедно с неиздадени ръкописи. В апартамента влизат Николай Хайтов и юрисконсулта на Съюза на българските писатели Аянов, отнасяйки ръкописи. Месеци наред ръководството на Държавния архив се бори да получи откраднатото, накрая успява, но със съмнението, че това е много малка част от написаното от нея. Впрочем, от жилището й изчезват и доста ценни предмети, като бижутата й, но съдбата им така и не става ясна.

В началото на 80-те години Хайтов обявява, че е написал роман за Левски и скоро ще го публикува. Това кара писателят Георги Томалевски да реагира и да заяви, че ако Хайтов се осмели да публикува под свое име открднат роман, той ще го разпознае и разобличи веднага. През 60-те години Томалевски, заедно с Димитър Талев, са поканени от Язова в дома им. Там тя им прочита части от романа си. Талев вече е покойник, но Томалевски помни прочетеното. Заедно с проф. Боров и Петър Величков започват разчитане и подготвка за издаване и той е отпечатан през 1987 г. Едва след 1989 г. Величков вече може свободно да разкаже за кражбата на ръкописите и заплахите след ненаписаното стихотворение за Сталин. В течение на няколко години Величков работи върху ръкописите, разчита и събира и така днес се радваме на новите издания на всичко, което е открито от архива на Язова – романи, стихове, книги за деца, афоризми.

Колко до Хайтов – не за пръв път е обвинен в кражба на чужди произведения. Като млад журналист Велислава Дърева го уличава в плагиатство. За кражбата на сюжети и дори написани произведения Хайтов на няколко пъти е обвиняван, но като близък до Тодор Живков му се прощава. Показателно е, че преди няколко години синовете му Здравец и Александър Хайтови губят делото срещу Петър Величков. Двамата претендираха за неимуществени вреди. Така в пряк текст съдът казва, че Величков е прав в разследванията си за ограбването на мървата Язова.

Днес на нейно име се провежда национален литературен конкурс в Лом. Постепенно градът възстановява паметта си за Яна Язова. В Сухиндол отдавна не я помнят. Но поне читателите могат да се радват на преиздадените й книги. Те са ярко доказателство за високото ниво, което стига българската литература благодарение на красивата писателка от Лом. Това пропуснахме да ви разкажем – по спомени на съвременници (а и видно от снимките) Яна-Люба е била изключително красива. Гледайки я, ти се струва, че надникваш в красотата на отдавна отминалото време.

https://www.art-twig.bg/zagadkata-iana-qzova-i-tragichnata-j-sydba/


Тези, които ценят и цитират Николай Хайтов, все пак трябва да имат предвид, че става дума за крадлив червен боклук  :down:

Шишман

Бях зачел книгата и за Левски. Оказа се че не е знаела че килия са наричали малки манастирчета. За това и спрях да я чета. Колкото до книгата - бяха пълни глоупости.