• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 January 2022, 04:59:12

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
15489 Posts

Шишман
5984 Posts

Panzerfaust
1128 Posts

Лина
829 Posts

sekirata
264 Posts

Amenhotep
24 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 171
  • Latest: Pesh
Stats
  • Total Posts: 25,834
  • Total Topics: 1,410
  • Online Today: 105
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 20
Total: 20

avatar_Hatshepsut

Изяществото на българските народни носии

Started by Hatshepsut, 22 August 2018, 13:10:00

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тракийска носия.
Автентична невестинска носия от с. Камен, Сливенско. Фото: Асен Великов
Модел: Дария Великова







Hatshepsut

Носия  от с. Славовица, Пазарджишко. Фото: Асен Великов
Модел: Лидия Ангелова







Hatshepsut

Българска носия от град Крушево - отнети територии
Носията е на българи избягали от сръбския геноцид след 1944г. в отнетите ни земи и дошли в Родината.
Днес Република Северна Македония.
Модел: Лидия Ангелова
Фото: Асен Великов





Hatshepsut

Самоковска носия
Модел: Бисера Иванова
Фото: Асен Великов







Hatshepsut

Битолска носия
Модел: Лидия Ангелова
Фото: Асен Великов







Hatshepsut

Българска носия от Мариово, Македония
Модел: Бисера Иванова
Фото: Асен Великов


Марѝово или Морѝово (понякога книжовно Марѝхово или Морѝхово) е историко-географска област в южната част на Северна Македония, чието население се отличава със специфична етнография и традиции.

Мариово е ридско-планинска област, разположена в южната част на Северна Македония по средното течение на река Църна (Черна). Източната граница на областта е планината Козяк, която я отделя от областта Витачево и от Тиквеш и Гевгелийско. От югоизток Нидже я отделя от областите Воденско и Мъглен в Гърция. Селечката планина оформя западната граница на Мариово и я отделя от котловината Пелагония, а планината Дрен от север я отделя от областта Раец и Прилепско. При навлизането си в Мариово река Църна образува Скочивирската клисура - най-дългият пролом на територията на Северна Македония.

Цялата област Мариово има площ от 1251 квадратни километра и е разделена на две етногеографски части – Мало Мариово, по левия бряг на Църна и Големо Мариово, по десния (също Младо и Старо Мариово). Това е най-високата котловина в областта Македония с надморска височина 1050 m.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мариово







Hatshepsut

Битолска носия
Фото: Славян Стоянов





Hatshepsut

Влашки сватбени носии от Плевенско. Началото на ХХ век
Фото: Теди Милева, Българските корени



Hatshepsut

Сукманена носия от село Щърково, Пазарджишко. Началото на ХХ век. РИМ – Пазарджик
Модел: Симона Димитрова
Фото: Теди Милева, Българските корени


Сукманът е изработен от домашен черен вълнен плат, без ръкави, с широк пазвен отвор и пришити опашки отзад към раменете. Ризата е памучна, бяла, туникообразна, украсена с ръчно изработена фина дантела. Престилката е двуплата. Чорапите са ръчно плетени, с украса от стилизирани флорални мотиви. Кърпата е памучна, с красиви разноцветни зарафлъци (кенета).

Екипът на Фондация ,,Живите български корени" благодари от сърце на Борис Хаджийски – Директор на РИМ – Пазарджик и Мария Йорданова Мария Йорданова – уредник отдел ,,Етнография" РИМ – Пазарджик Регионален исторически музей, Пазарджик

Фотограф: Петър Петров








Hatshepsut

Сукманена носия от село Ветрен, Пазарджишко. 20-те години на ХХ век. РИМ – Пазарджик
Модел: Десислава Йорданова
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията се състои от черен сукман с къси ръкави, изработени от плат на жълти и зелени ивици и допълнително пришита фина черна дантела. Пазвата е с богата украса от сърмен ширит и растителни орнаменти. Ризата е бяла, памучна, с красиво ръчно изплетена дантела по ръкавите и полите. Престилката е от фино бяло кенарено платно, с украса от ръчно изработена дантела. Чорапите са памучни, с многоцветна фина флорална украса. Тъмнозелената кърпа със зарафлъци (шити дантели) придава красив завършек на ветренската носия.

Екипът на Фондация ,,Живите български корени" благодари от сърце на Борис Хаджийски – Директор на РИМ – Пазарджик и Мария Йорданова – уредник отдел ,,Етнография" РИМ – Пазарджик Регионален исторически музей, Пазарджик

Зад красивото лице и живи искрящи очи на Деси, стои млада жена, уверено поела по своя път. Вижте какво разказва тя за себе си:
,,Родом съм от китното родопско градче Батак – област Пазарджик. Там прекарах безгрижното си и цветно детство, намерих верни приятели, с които създадох прекрасни спомени.  Най-много обичам да рисувам – това е хобито ми. Силно се интересувам от психология, а заниманията ми в останалата част от свободното ми време са обвързани с различни видове спорт. Бидейки част от семейство на етнолог, смея да кажа, че съм израснала в близко познанство с повечето традиции и обичаи. От малка обичам да разказвам на хората за обичая на Сирни заговезни – паленето на процепи, което в днешно време забелязвам, че не е широко практикуван в тази част на страната ни, като изключвам малкия гр. Батак. Българският фолклор заема една много голяма част от сърцето, душата и ума ми. Носи ми усещане за топлина и обич, спомен за неосквернени ценности, които родителите ми са успели да възпитат в мен.
Много обичам родния си край. Природата тук е уникална! Хората също носят своите прекрасни черти на характера, доминиращи в съзнанието на човек, израснал в малко, почти затворено общество. Обичаите, съпътстващи празниците, в Батак винаги са стояли на първо място. Цялата ни родина е с прекрасна природа, богата история и живи традиции!
Усещането да облечеш носия на повече от 100 години е неповторимо, вълнението е голямо и удоволствието от носенето й е несравнимо. Винаги бих се радвала да облека носия. Без значение какъв е поводът. "
Фотограф: Петър Петров








Hatshepsut

Празнична женска носия от Разлога. Втората половина на ХІХ век. ИМ – Разлог
Модел: Ирена Пандева
Фото: Теди Милева, Българските корени



Hatshepsut

Двупрестилчена носия от село Въбел, Никополско. Втора половина на ХІХ – началото на ХХ век. Частна колекция
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече нежното девойче Виктория Григорова от Койнаре

Носията от село Въбел се състои от тъкменик (задна престилка), риза, престилка, чорапи и колан. Особено характерно е забраждането, наречено тач. Представлява вълнена шапка от бял плат с подбрадник, по който са зашити малки монети. Към шапката е прихваната дървена подложка с полукръгла форма. Забрадката е сгъната на триъгълник и е украсена с шевици по пришити по двата ѝ срещуположни върха ивици от платно, които се кръстосват на тила и се връзват отпред над челото.
Фотограф: Петър Петров










Hatshepsut

Празнична двупрестилчена носия от село Галиче, Врачанско. Втора половина на ХІХ – началото на ХХ век. Частна колекция
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивото момиче Цветилена Кънчева
Носията се състои от задна престилка, нар. вълненик, богато набран и дълъг до под коленете, предна престилка, украсена с монети, нар. парянка, риза с богати шевици в преобладаващ червен цвят по пазвата, ръкавите, раменете и полите и горна дреха от бял вълнен плат – късак, богато украсена с апликации и везмо от червено сукно по гърба, чорапи, колан, бяла забрадка от домашно тъкан бял кенар, с ръчна дантела по краищата. Накити – челник, трепки, гривни рогатки, гердан с пендари, пафти.










Hatshepsut

Сватбена двупрестилчена носия от село Бръшляница, Плевенско. Втора половина на ХІХ – началото на ХХ век. Частна колекция.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивото момиче Дона Граматикова

Двупрестилчена носия от село Бръшляница, Плевенско се състои от:
🔸 Задна завеска (вълненик) – съставена е от две вълнени ивици плат, на тъкани разноцветни ивици от орнаменти, съединени чрез хоризонтален шев и набрани в горната част със 6-7 реда вълнени конци, така че да се образуват ситни дипли. Покрива долната част на тялото до над коленете. Преобладава наситеният червен цвят. В долната част е богато украсен със сърмен ширит, дантели, цветни ширити и пайети. Най-отдолу е обточен с черена вълнена ивица плат, наречена цопа.
🔸 Риза с крива пазва (голямо пърки) – изработена е от домашно изтъкан бял памучен плат със страничен пазвен разрез. Цялата предница, която е набрана, е богато украсена с шевица с дребни геометрични орнаменти, триъгълничета и ромбчета, изпълнени с прав бод. Ръкавът също се отличава с много богата украса. По цялата му дължина се спускат три ивици – средната с дебела шевица, а страничните с по-рехава. Шевицата е тъмна, като преобладава черният цвят.
Изработването на шевиците е изисквало голямо търпение и умение, затова по техния брой и качество се определяло достойнството на момата.
🔸 Престилка (бохча) – състои се от един плат и е тясна и дълга почти до глезените. Изтъкана е в същите орнаменти като задната престилка, но по-дребни по размери и подредени в разноцветни редове. Престилката е богато украсена със сърмени ширити и дантела в триъгълни форми и обточена от три страни с черен вълнен плат, нашит с пайети и цветни вълнени конци.
🔸 Клашник (късак) – горна дреха от бял вълнен плат, дълга до над колената, отворена отпред и без ръкав. Неговата кройка е по-сложна, с вмъкнати от двете страни клинове и украсен с везани елементи от червено сукно по двете страни на горната част на гърба, върха на клиновете и джобовете. Облича се в деня на сватбата и се носи до Гергьовден или Еньовден.
🔸 Каица – невестинска забрадка, която се слага в деня на венчавката и се носи до раждането на първото дете, когато се замества от бяла забрадка. В основата си тази забрадка има дървен полукръг или черничеви пръчки, завити една до друга и покрити от бял памучен плат. Върху тях се поставя бял бариш, като на лицевата част се пришиват няколко реда монети и маниста, а от двете страни висят висулки (пелешки) също от монети и маниста. По ръба са наредени разноцветни вълнени пискюлчета. Каицата се носи непрекъснато от деня на сватбата до Гергьовден или Еньовден, когато деверът я сваля заедно с късака. След това докато жената все още е млада, я слага само на празнични дни за хорото.
🔸 Чорапи – изплетени са от разноцветни вълнени прежди с геометрични орнаменти, разположени в ивици.

Фотограф: Петър Петров










Hatshepsut

Празнична двупрестилчена носия от село Бохот, Плевенско. Втора половина на ХІХ – началото на ХХ век. Частна колекция
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивото момиче Юксел Лилова.
Двупрестилчена носия от село Бохот, която се състои от:
🔸 Задна завеска (вълненик) – както подсказва името е изтъкан от вълнени разноцветни конци на обикновен домашен стан. Представлява правоъгълно парче, което е набрано в талията с вълнен конец на няколко реда, така че да образува дипли (плохи), по  изпъкналостите на които се виждат орнаментите, обикновено цветя и геометрични фигури. Плохите са в черен цвят, така че да изпъкват цветните орнаменти, в които има преплетени сърмени нишки. Долната част се обточва с черен вълнен плат, като само по видимата част на диплите се поставя сърмена ивица.
🔸 Риза (пърте) – изработена е от домашно изтъкан бял памучен плат с червени ивици по дължината на плата. Дълга е до глезените и е силно набрана около отвора за главата, откъдето идва и името ѝ – бърчанка. Ризата е лятна, с ръкав до лакътя и със среден пазвен разрез. Декорирана е с шевица по пазвата, ръкавите и полите, изпълнена с ръчно предени вълнени конци, предимно в тъмнокафяво и червено.
🔸 Престилка (бохча) – състои се от един плат. Изтъкана е от същите цветове вълнени конци, от които е изтъкан и вълненикът, като стилизираните геометрични и растителни фигури са подредени във водоравни редове. Престилката е обточена от три страни с черно кадифе и дебели сърмени ширити. Характерно за престилката от село Бохот са монетите, които са разположени в 5 вертикални колони, които започват малко под средата на престилката. Монетите са служели не само за декорация, но са били и белег на добро материално положение.
🔸 Забраждане – в Бохот е разпространена бяла забрадка (бариш) от домашно тъкан памучен плат или от фабричен кафяв копринен плат. Баришът може да е обточен с мъниста или в двата края украсен с цветни вълнени пискюлчета (кичета). Под бариша се носи шапчица, която бохотчани наричат малка каица. Тя е ушита от бял памучен плат, като от двете страни има пришити правоъгълни парчета, наречени плесници, върху които са зашити гроздообразно монети. Баришът се поставя върху шапката и се завръзва над челото, като краищата се разделят на две по средата.
🔸 Чорапи – изплетени са от дебели, тъмнокафяви вълнени конци. Украсата представлява околовръстни разноцветни гривни в цветовете на вълненика и престилката, разделени с мъниста.

👉 Как красивата Юки представя себе вижте тук в нейната визитка:
"Аз съм Юксел, кръстена съм на моя дядо и съм израснала в България.
През свободното си време обичам да чета книги, да гледам филми и да излизам. Усещането да облека такава носия е много хубаво и ако ми се отдаде възможност бих го направила пак! България е много красива страна и се гордея, че съм българка!"
👉 Фотограф: Петър Петров








Hatshepsut

Сукманена носия от село Мало Конаре, Пазарджишко. Краят на ХIХ – началото на ХХ век. РИМ – Пазарджик
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивото девойче Нелина Кършева, само на 13 години от с.Бъта, Пазарджишко. Нелина е талантливо дете от фолклорен АНСАМБЪЛ ИГЛИКА с.БЪТА при Народно читалище ,,Никола Йонков Вапцаров-1927", с.Бъта.
,,Стара истина е, че в село Бъта се раждат надарени хора и че бътовци запяват преди да са проговорили и заиграват преди да са проходили" /Антонио Муховски, ръководител на ТСОТ "Бaтава"/

👉 Сукманената носия от с.Малко Конаре, Пазарджишко се състои от черен вълнен, силно разкроен сукман. Полите на сукмана са с украса от три тънки ивици кафяво кадифе. Джубето – връхна дреха без ръкави, е изработено от домашен черен вълнен плат с богата украса от гайтан от двете му страни. Памучната риза е с дълбок пазвен прорез, изработена от фино бяло платно. Престилката е вълнена, двуплата, тъмносиня.
👉 Фотограф: Петър Петров