• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 May 2021, 08:35:32

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12783 Posts

Шишман
4973 Posts

Panzerfaust
800 Posts

Лина
714 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21194
  • Total Topics: 1333
  • Online Today: 80
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 39
Total: 40

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Доплувай

Доплувай ме сплатната си горещи.
На моя пристан котвата хвърли.
В морето на несбъднатите срещи
ще бъда твоя бряг като че ли.

От прилива на поривите южни
изпей ми песен - галеща вълна.
С утехата, че още сме си нужни,
подобни на лъчи от топлина.

Докосвай ме с ръцете си солени,
събрали скръб от други брегове.
С гласа си ми напомняй за сирени.
С косите - за самотни ветрове.

Под тихите съзвездия на мрака
доплувай ме... Без карта и компас!
Любов ли е? Родена е да чака!
Съдба ли е? Ще срещне само нас!

Hatshepsut

След дъжда

Задръж ме в пресекулките на вихъра.
Усмихната сред капчиците дъжд.
Когато небосводът пише стихове -
в косите си развети ме задръж.

По пръстите ти блесналата мълния
ще стопли дъх и плувнали чела.
А мислите ни, трепетно покълнали,
отново ще са приказна мъгла.

И някъде, в ръмежа на контрастите,
привлечени от късче синева,
в лазура на изплаканото щастие
ще светим от пречистени слова.

Hatshepsut

Вечно бяла

Понякога през тихата ти кротост
минавам като лъч от светлина.
С едничкият копнеж - да бъдеш лотос.
И в мислите ми - образ на жена.

Не искам нито миг да те тълкувам.
Прекрасното е низ от чудеса.
Едва ли с четка ще го нарисувам
или пък с накит ще го украся.

Не ми достига само да те взирам,
защото знам, че погледът е лъх.
Невидимото в теб е моя лира.
Душата ти - желаният ми връх.

И само паметта ми помъдряла
нашепва нежно в тленни сетива,
че ти ще ми останеш вечно бяла,
защото те обличах със слова.

Hatshepsut

Венеция

Душата ми е скитаща гондола
в каналите на нощния ти блян.
Привличаш ме с въздишка на виола
в копринен танц, ефирно изтъкан.

От сянката ти вятърът напява.
Зовеш ме от рисувани стъкла.
И трепетът ми тебе приближава
през плясъка на тихите весла.

Нощата е карнавал, роден за срещи.
Без маски. Само в допир на ръце.
Разпалвай догорелите си свещи,
Венецио на моето сърце!

В една гондола иде принц и просяк...
Безумно остарял от младостта.
За капките на тлеещия восък,
горещи като танца на нощта...

Hatshepsut

Трапчинка

Тази твоя трапчинка, в която
радостта е забила стрела...
Като лъч от горещото лято.
Като танц на немирна пчела.

Тя обича в смеха ти да пее.
И в усмивката твоя личи.
Като нимфа от сънища грее.
Като малкото птиче цвърчи.

Тази твоя трапчинка любима.
Нежна точка с начало и край.
Нека винаги в нея ме има...
Как и колко? Сама разгадай!

Hatshepsut

Светло вълшебство

Обичам да ни има... Повторими.
В любима песен. В цъфнал розов храст.
Сред белезите - зрими и незрими
на всичко доловимо между нас.

И светлото вълшебство на следите
от нишките дантела да плете,
а вятърът - беглец по висините,
в небесен монограм да ни чете.

До онзи миг на сбъднато начало...
До зов и поглед в лъч от необят,
когато в ненаписаното бяло
две думи сливат порива си свят.

Hatshepsut

Неизпята песен

Стих ли си, от вятъра написан?
Нека твойте рими прошептя.
И тогава - в думите улисан
ще открия цъфнали цветя.

Тон ли си, изтръгнат от клавиши,
на нощта от звездния роял,
че притихвам - земен и възвишен,
всички твои ноти закопнял?

Може би в очите ти отнесен
ще позная тайната за мен.
Ти си неизпятата ми песен!
Тон и стих за бъдния ми ден!

Hatshepsut

Сънят на делфина

Понякога съм твоят нощен блян.
Един делфин, към бъдното заплувал.
Душата ти - безбрежен океан,
все още като зов не просънувал.

От изгревите огнено трепти
планктонът на надеждите солени.
Червеното на моите мечти
през синьото на тънките ти вени.

И гларусите в литнали ята
напомнят само колко си висока.
Преди да те въздъхна в мисълта -
изчезваш като образ и посока.

Забулена от млечните мъгли,
или за миг разголена в прибоя,
сънят ми още дълго те боли,
дори да знам, че толкова си моя.

Докосвана от порив, не един,
поне за миг те имам... И си струва.
Водите ти... И оня бял делфин,
все още не успял да те преплува.