• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 May 2021, 07:33:10

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12802 Posts

Шишман
5000 Posts

Panzerfaust
805 Posts

Лина
716 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21253
  • Total Topics: 1334
  • Online Today: 73
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 63
Total: 64

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut

Доплувай

Доплувай ме сплатната си горещи.
На моя пристан котвата хвърли.
В морето на несбъднатите срещи
ще бъда твоя бряг като че ли.

От прилива на поривите южни
изпей ми песен - галеща вълна.
С утехата, че още сме си нужни,
подобни на лъчи от топлина.

Докосвай ме с ръцете си солени,
събрали скръб от други брегове.
С гласа си ми напомняй за сирени.
С косите - за самотни ветрове.

Под тихите съзвездия на мрака
доплувай ме... Без карта и компас!
Любов ли е? Родена е да чака!
Съдба ли е? Ще срещне само нас!

Hatshepsut

След дъжда

Задръж ме в пресекулките на вихъра.
Усмихната сред капчиците дъжд.
Когато небосводът пише стихове -
в косите си развети ме задръж.

По пръстите ти блесналата мълния
ще стопли дъх и плувнали чела.
А мислите ни, трепетно покълнали,
отново ще са приказна мъгла.

И някъде, в ръмежа на контрастите,
привлечени от късче синева,
в лазура на изплаканото щастие
ще светим от пречистени слова.

Hatshepsut

Вечно бяла

Понякога през тихата ти кротост
минавам като лъч от светлина.
С едничкият копнеж - да бъдеш лотос.
И в мислите ми - образ на жена.

Не искам нито миг да те тълкувам.
Прекрасното е низ от чудеса.
Едва ли с четка ще го нарисувам
или пък с накит ще го украся.

Не ми достига само да те взирам,
защото знам, че погледът е лъх.
Невидимото в теб е моя лира.
Душата ти - желаният ми връх.

И само паметта ми помъдряла
нашепва нежно в тленни сетива,
че ти ще ми останеш вечно бяла,
защото те обличах със слова.

Hatshepsut

Венеция

Душата ми е скитаща гондола
в каналите на нощния ти блян.
Привличаш ме с въздишка на виола
в копринен танц, ефирно изтъкан.

От сянката ти вятърът напява.
Зовеш ме от рисувани стъкла.
И трепетът ми тебе приближава
през плясъка на тихите весла.

Нощата е карнавал, роден за срещи.
Без маски. Само в допир на ръце.
Разпалвай догорелите си свещи,
Венецио на моето сърце!

В една гондола иде принц и просяк...
Безумно остарял от младостта.
За капките на тлеещия восък,
горещи като танца на нощта...

Hatshepsut

Трапчинка

Тази твоя трапчинка, в която
радостта е забила стрела...
Като лъч от горещото лято.
Като танц на немирна пчела.

Тя обича в смеха ти да пее.
И в усмивката твоя личи.
Като нимфа от сънища грее.
Като малкото птиче цвърчи.

Тази твоя трапчинка любима.
Нежна точка с начало и край.
Нека винаги в нея ме има...
Как и колко? Сама разгадай!

Hatshepsut

Светло вълшебство

Обичам да ни има... Повторими.
В любима песен. В цъфнал розов храст.
Сред белезите - зрими и незрими
на всичко доловимо между нас.

И светлото вълшебство на следите
от нишките дантела да плете,
а вятърът - беглец по висините,
в небесен монограм да ни чете.

До онзи миг на сбъднато начало...
До зов и поглед в лъч от необят,
когато в ненаписаното бяло
две думи сливат порива си свят.

Hatshepsut

Неизпята песен

Стих ли си, от вятъра написан?
Нека твойте рими прошептя.
И тогава - в думите улисан
ще открия цъфнали цветя.

Тон ли си, изтръгнат от клавиши,
на нощта от звездния роял,
че притихвам - земен и възвишен,
всички твои ноти закопнял?

Може би в очите ти отнесен
ще позная тайната за мен.
Ти си неизпятата ми песен!
Тон и стих за бъдния ми ден!

Hatshepsut

Сънят на делфина

Понякога съм твоят нощен блян.
Един делфин, към бъдното заплувал.
Душата ти - безбрежен океан,
все още като зов не просънувал.

От изгревите огнено трепти
планктонът на надеждите солени.
Червеното на моите мечти
през синьото на тънките ти вени.

И гларусите в литнали ята
напомнят само колко си висока.
Преди да те въздъхна в мисълта -
изчезваш като образ и посока.

Забулена от млечните мъгли,
или за миг разголена в прибоя,
сънят ми още дълго те боли,
дори да знам, че толкова си моя.

Докосвана от порив, не един,
поне за миг те имам... И си струва.
Водите ти... И оня бял делфин,
все още не успял да те преплува.

Hatshepsut

Олтар от вечност

Като изгрев над горска поляна
за душата ми, обич, бъди!
Синева, от искри разпиляна.
Огън, който оставя бразди...

Да докосвам в очите ти лято,
нарисувано с късчета жар.
През сълзите - пътека от злато,
а на устните - дъх-кехлибар.

С тихи думи гласа ми загръщай,
като влюбена в цвете пчела.
Сътвори от ръцете си къща.
От косите - безброй хвърчила.

И в олтара, от вечност погален,
щом мечтите ми сбъднеш в зори -
остани като пламък разпален.
И гори. И гори. И гори...